Определение по дело №34744/2021 на Софийски районен съд

Номер на акта: 10447
Дата: 8 декември 2021 г. (в сила от 8 декември 2021 г.)
Съдия: Катя Николова Велисеева
Дело: 20211110134744
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 18 юни 2021 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 10447
гр. София, 08.12.2021 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 168 СЪСТАВ, в закрито заседание на
осми декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:КАТЯ Н. ВЕЛИСЕЕВА
като разгледа докладваното от КАТЯ Н. ВЕЛИСЕЕВА Гражданско дело №
20211110134744 по описа за 2021 година
Извършена е проверка по реда на чл. 140, ал. 1 ГПК.
Ищецът е представил към исковата молба писмени доказателства, които са допустими,
относими и необходими, поради което следва да бъдат приети като доказателства по делото.
Страните не са направили други доказателствени искания.
Страните следва да се поканят към постигане на спогодба за доброволно уреждане на
спора между тях.
Налице са предпоставките за насрочване на делото за разглеждането му в открито
съдебно заседание.
По тези съображения и на основание 146 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА представените от ищеца писмени доказателства.
ПРИКАНВА страните към постигане на спогодба като им УКАЗВА, че доброволното
(извънсъдебно) уреждане на отношенията е най-взаимоизгодният за тях ред за разрешаване
на спора.
НАСРОЧВА разглеждането на делото в открито съдебно заседание на 31.01.2022 г.от
09.30 часа, за когато да се призоват страните.

СЪСТАВЯ ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД както следва:
Предявени са осъдителни искове от „....“ АД против БЛ. ХР. ХР. с правна
квалификация чл. 79, ал. 1 вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД, чл. 92 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД за заплащане на
сумата 396.41 лева –главница по договор за паричен заем №10472 от 28.09.2017 г.,
вземанията по който са прехвърлени на ищеца, сумата 40.98 лева – договорна лихва за
периода 12.10.2017 г. до 07.06.2018 г. сумата 321.32 лева – неустойка на основание чл. 16 от
Общите условия към договора , ведно със законна лихва върху главницата от датата на
депозиране на исковата молба – 17.06.2021 г. до окончателното плащане на задължението.
Ищецът излага твърдения, че между „....“ ЕООД и ответника е сключен договор за
паричен заем №10472 от 28.09.2017 г. при общи условия, по силата на който заемодателят е
предоставил на ответника сума в размер на 500.00 лева, а заемателят е поел задължение да
върне сумата заедно с договорна лихва в размер на 39% лева на 18 равни двуседмични
вноски в размер на 31.95 лева всяка като падежа на първата вноска е 12.10.2017 г., а на
1
последната – 07.06.2018 г. Ищецът посочва, че с подписването на договора заемателят
удостоверява, че е получил сумата като договорът има характер на разписка.
Заемополучателят е заплатил сума в размер на 285.00 лева за периода 12.10.2017 г. до
12.02.2018 г. Посочва, че заемодателят е начислил неустойка за забава на основание чл. 16
от общите условия към договора. Твърди, че с договор за продажба и прехвърляне на
вземания от 01.06.2018 г., сключен между него и „....“ ЕООД и подписано към него
Приложение №1 вземането по договор за паричен заем №10472 от 28.09.2017 г. е
прехвърлено на ищеца, за което на основание чл. 99, ал. 3 ЗЗД на длъжника е изпратено
уведомление. Посочва, че уведомителното писмо за цесията не е получено от ответника,
поради което същото като приложение към исковата молба следва да се счита за редовно
връчено с връчването на исковата молба на ответника. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК по делото не е постъпил отговор.
По иска по чл. 79, ал. 1 вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже
наличието на сключен договор за паричен заем при общи условия с посоченото в исковата
молба съдържание; наличието на валидно постигната между страните договореност за
връщане на заема с лихва, изпълнение на задълженията на заемодателя по него; цедиране на
вземанията на ищеца и уведомяването на ответника за извършената цесия, както и размера
на претендираните суми /главница, лихви, неустойки/.
При установяване на горните обстоятелства в тежест на ответника е да докаже
положителният факт на плащане на вземанията.
По иска по чл. 92 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже наличието в договора на
валидно неустоечно съглашение при забава в плащанията на погасителните вноски.
При установяване на горните обстоятелства в тежест на ответника е да докаже
плащане на вноските в срок или погасяване на задължението.
По иска по чл. 86 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже наличие на главен дълг и
изпадане на длъжника в забава, както и размера на претендираното обезщетение за забава.
В тежест на ответника е да докаже погасяване на дълга на падежа.
УКАЗВА на ответника, че не се сочи доказателства за плащането на дълга.
УКАЗВА на страните, че следва най-късно в първото по делото заседание да изложат
становището си относно наличието на неравноправни клаузи в процения договор предвид
задължението на съда да следи служебно за наличието им съгласно разпоредбата на чл. 7,
ал. 3 ГПК (ДВ, бр. 100 от 2019 г., в сила от 24.12.2019 г.)
УКАЗВА на ищеца, че не сочи доказателства, че уговорените договорните клаузи за
такси и неустойка са индивидуално уговорени и отговарят на изискванията за
добросъвестност и равнопоставеност между страните.
УКАЗВА на страните, че могат да уредят спора помежду си чрез МЕДИАЦИЯ. При
постигане на спогодба дължимата държавна такса за разглеждане на делото е в
половин размер. Към СРС действа програма „Спогодби“, която предлага безплатно
провеждане на медиация.
ДА СЕ ВРЪЧИ на страните препис от настоящото определение, в което е обективиран
докладът по делото.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2