РЕШЕНИЕ
№ 402
гр. Велико Търново, 10.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, V СЪСТАВ, в публично
заседание на десети февруари през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:ГАЛЯ ИЛИЕВА
при участието на секретаря ПАВЛИНА ХР. ПАВЛОВА
като разгледа докладваното от ГАЛЯ ИЛИЕВА Гражданско дело №
20224110101725 по описа за 2022 година
Производството е образувано по предявени при условията на обективно
кумулативно съединяване положителни установителни искове за установяване
съществуване на вземания, за които кредиторът е поискал издаване на заповед за
изпълнение по чл.410 от ГПК, връчена на длъжника по реда на чл.47 ал.5 от ГПК. Правното
основание на предявените искове е чл.422, ал.1, вр. с чл.415 от ГПК вр чл.79 и чл.86 ал.1 от
ЗЗД.
В исковата молба се излагат се твърдения, че между страните е съществувало
облигационно отношение, по силата на което „***********– гр. В. Търново е предоставяло
на ответника услуги за доставяне на питейна вода и за пречистване на отпадни води и
канализация за обект в ******* по абонатен номер №*********. Твърди се, че за отчетния
период 28.09.2015г-15.08.2018г. са предоставени горепосочените услуги на ответника, за
което са издадени фактури, посочени в исковата молба на обща стойност 340,41лв. Изтъква
се, че стойността на фактурите не е заплатена на установените падежи, поради което от
забавата на ответника е възникнало правото на ищеца да претендира и обезщетение в размер
на законната лихва по чл. 86 от ЗЗД върху вземанията по фактурите, считано 30 дни от
датата на всяка просрочена вноска, която лихва се претендира в общ размер на 167,12 лв.
Навеждат се твърдения, че относно посочените суми е издадена заповед за изпълнение по
частно гражданско дело *****по описа на Великотърновския районен съд, връчена на
длъжника по реда на чл.47 ал.5 от ГПК. Ищецът твърди, че претендираните суми за
предоставените услуги по партидата на ответника в размер на 340,41 лв. главница, 167,12
лв. лихва за забава, считано 30 дни след датата на всяка от фактурите до подаване на
заявлението по чл.410 от ГПК, ведно със законната лихва за забава,считано от подаване на
заявлението по чл.410 от ГПК до окончателно изплащане на задължението са дължими,
поради което иска да бъде установено съществуването на вземанията, за които е издадена
1
заповед за изпълнение на парично задължение №302 от 28.03.2022г. по частно гражданско
дело *****., по описа на Великотърновския районен съд, както и за присъждане на
направените по делото разноски.
Ответникът, в срока по чл. 131 от ГПК, чрез назначения по реда на чл.47 ал.6 от ГПК
особен представител оспорва исковата молба. Навежда възражение за погасяване по давност
на вземанията на ищеца, като се позовава на разпоредбата на чл.111 б „в” от ЗЗД. Счита, че
приложение намира кратката погасителна давност, тъй като процесните задължения
представляват периодични вземания
От събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа
страна следното:
Ответникът Г. А. Х. е потребител на ВиК услуги за обект присъединен към
водопреносната и канализационна мрежа, с абонатен номер ****, за обект, находящ се в
гр.*****.
По делото са представени фактури, издадени за отчетен период 28.09.2015г.-
15.08.2018г.,за питейна вода и ВиК услуги, на обща стойност 340,41 лв.
От представения като доказателство по делото извлечение от карнета на абоната е
видно, че в обекта през процесния период е извършван отчет на водомера, като са посочени
показанията на водомера и количеството консумирана вода.
На 24.03.2022г. ищцовото дружество подало до Великотърновски районен съд
заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК против ответника Г. А. Х..
Въз основа на заявлението на “***ООД, гр***** е издадена Заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 от ГПК от 28.03.2022г. по ч.г.гр.д.№*****. на
Великотърновски районен съд против длъжника Г. А. Х. за заплащане на сумата от 340,41
лева (триста и четиридесет лева и четиридесет и една стотинки) – главница, представляваща
общата стойност на ползвана, но незаплатена питейна вода и услуги по пречистване на
отпадни води и канализация по партида № **** за обект, находящ се в ***** във връзка с
което са издадени фактури за периода от 30.10.2015 г. до 31.08.2018 г., с отчетен период от
28.09.2015 г. до 15.08.2018 г. /подробно описани в справка-извлечение/, ведно със законната
лихва върху главницата от подаване на заявлението - 24.03.2022 г. до окончателното
изплащане на вземането; сумата от 167,12 лева (сто шестдесет и седем лева и дванадесет
стотинки) - мораторна лихва за забавено плащане на сумите по фактурите, както и сумата от
325 лева - направени по делото разноски, от която 25 лева - за държавна такса и 300 лева
адвокатско възнаграждение.
Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника по реда на чл.47 ал.5 от ГПК и след
дадени от съда указания, заявителят предявил настоящите настоящите положителни
установителни искове.
От приетото за установено от фактическа страна, съдът направи следните правни
изводи:
Предявените при условията на обективно кумулативно съединяване положителни
установителни искове с правно основание чл.422, ал.1, вр. с чл.415 от ГПК вр чл.79 и чл.86
2
ал.1 от ЗЗД са допустими - предявени са от лице - заявител, имащо правен интерес да иска
установяване със сила на присъдено нещо съществуването и дължимостта на вземанията си
по издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, връчена на длъжника по реда на чл.47
ал.5 от ГПК.
Разгледани по същество, съдът намира следното:
Предявените положителни установителни искове имат за предмет установяване на
съществуването, фактическата, материалната дължимост на сумите, за които е била
издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК.
По тези искове ищецът, твърдящ съществуване на вземането си, следва с пълно
доказване да установи по безспорен начин неговото съществуване, дължимост спрямо
ответника – длъжник. Ищецът носи процесуалната тежест да докаже съществуването на
фактите, които са породили неговото вземане. В случая ищцовото дружество следваше да
установи по безспорен начин качеството потребител на ответника, основанието, от което
претендира вземането си, правилно и законосъобразно ли са начислени съответните суми за
доставка на питейна вода и услуги по пречистване и отвеждане на отпадни води, за които е
издадена заповед по чл.410 от ГПК.
По делото не е спорно, че имотът, в който се намира обекта на ответника е
водоснабден, за който е открита партида с абонатен номер 1293199, поради което същият
има качеството потребител на ***услуги, доставяни от ищцовото дружество по смисъла на
пар. 1 ал.1 т.2 б «а» от ДР на ЗРВКУ. Съгласно чл.8 от Наредба №4/14.09.2004г. договорните
отношения във връзка с доставка и получаване на ВиК услуги се осъществяват при
публично известни Общи условия, като ОУ за предоставяне на ***услуги на потребителите
са част от договорното правоотношение между страните.
От събраните по делото доказателства се установи, че ищцовото дружество е
доставяло в обекта на ответника питейна вода и услуги по пречистване и отвеждане на
отпадъчни води, като се претендира за заплащане по посочените в исковата молба фактури,
издадени за периода 30.10.2015г.-31.08.2018г., за отчетен период 28.09.2015г.-15.08.2018г. на
обща стойност 340,41 лв. Съгласно чл.33 от ОУ за предоставяне на ****услуги на
потребителите на „*****операторът издава ежемесечни фактури за стойността на
количеството доставена питейна вода и услугите по пречистване и отвеждане на отпадни
води, като съгласно чл.33 ал.2 от ОУ потребителите са длъжни да заплащат сумите за
ползваните от тях *** услуги в срока по чл.33 ал.2 от ОУ. От представените писмени
доказателства се установява, че за процесния период ищецът е доставил количество вода и
ВиК услуги в обекта на ответника и за ищеца е възникнало право да получи насрещно
заплащане на стойността на потребената вода и *** услуги, като в случая се претендира
заплащане на реално доставено и потребено количество вода. Стойността на потребеното
количество вода и *** услуги се установява от приетите по делото писмени доказателства и
възлиза на сумата общо 340,41лв. Ответната страна не е ангажирала доказателства за
заплащане на сумата за главница.
3
В отговора на исковата молба особеният представител на ответника е направил
възражение за изтекла погасителна давност по смисъла на чл. 111 ЗЗД, което възражение
съдът следва да разгледа. Задължението на потребителите е такова за периодични плащания
по смисъла на чл. 111, буква „в” ЗЗД, защото касае повтарящи се през определен период от
време еднородни задължения, без да е необходимо тези плащания да са с еднакъв размер,
тъй като същите зависят от консумацията на абоната. В конкретния случай давността за
вземанията за главница по всяка от процесните фактури тече от падежа на задължението по
всяка от фактурите, издадени в периода 30.10.2015г.-31.08.2018г., като към датата на
подаване на заявлението по чл.410 от ГПК/24.03.2022г./ е била изтекла три годишната
давност за всяко от вземанията за потребена вода в обекта на ответника за процесния
период. Ето защо съдът приема, че вземанията на ищеца за главница за потребена вода по
фактури, издадени в периода 30.10.2015г.-31.08.2018г., за отчетен период 28.09.2015г.-
15.08.2018г. на обща стойност 340,41лв. са погасени по давност, тъй като ищецът не
ангажира доказателства относно спиране или прекъсване на давността през времето, през
което давността е текла от изискуемостта на всяко от задълженията и към момента на
прибягване към принудително изпълнение, чрез подаване на заявление по чл.410 от ГПК,
претендираните вземания на ищеца вече са били погасени по давност. С оглед изложеното
исковата претенция за установяване дължимост на сумата 340,41лв.-главница за потребена
вода по процесните фактури следва да се отхвърли, поради погасяване по давност на
вземанията.
Върху начислената сума за дължима питейна вода при неизпълнение на задължението
на потребителя за плащане в срок /до 30 дни след датата на фактуриране/, на основание
чл.86, ал.1 от ЗЗД, вр. чл.84, ал.1 от ЗЗД, се дължи заплащане на обезщетение в размер на
законната лихва от деня на забавата до момента на заплащане на задължението.
В случая, с оглед неоснователност на исковата претенция за главница поради
погасяването й по давност, неоснователна е акцесорната претенция за лихва за забава в
размер на общо 167,12лв. върху главницата за потребена вода, за процесния период.
Ищецът е претендирал присъждане на разноски, но с оглед изхода на спора, не
следва да се присъждат разноски в негова полза.
Ответникът не е претендирал присъждане на разноски и съдът не дължи произнасяне
в тази насока.
Мотивиран от горните съображения, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „*****” ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: ***** срещу Г. А. Х. с ЕГН **********, с адрес гр**** искове по чл.422 ал.1
вр. чл.415 ал.1 от ГПК за установяване дължимост на сумата от 340,41 лева (триста и
четиридесет лева и четиридесет и една стотинки) – главница, представляваща общата
4
стойност на ползвана, но незаплатена питейна вода и услуги по пречистване на отпадни
води и канализация по партида № ****, за обект, находящ се в гр. *****, във връзка с което
са издадени фактури за периода от 30.10.2015 г. до 31.08.2018 г., с отчетен период от
28.09.2015 г. до 15.08.2018 г., сумата от 167,12 лева (сто шестдесет и седем лева и
дванадесет стотинки)- мораторна лихва за забавено плащане на сумите по фактурите, ведно
със законната лихва върху главницата от подаване на заявлението/ 24.03.2022г./ до
окончателното изплащане, за които е издадена заповед № 302/28.03.2022г. за изпълнение на
парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.*****г. по описа на ВТРС, като
неоснователни, поради погасяване по давност на претендираните вземания преди
подаване на заявлението по чл.410 от ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Великотърновски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
След влизане в сила на решението, заверен препис от него да се приложи по
ч.гр.д.***** на ВТРС.
Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________
5