О П
Р Е Д
Е Л Е
Н И Е
гр. Кюстендил, 10.10.2018 г.
Кюстендилският окръжен съд,
гражданска колегия, в закрито заседание на осемнадесети юни през две хиляди и
осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА
САВОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВАНЯ БОГОЕВА
ТАТЯНА
КОСТАДИНОВА
след
като разгледа докладваното от съдия Костадинова
в.ч.гр. д. №350 по описа за 2018 г. на КнОС и за да се произнесе взе
предвид:
Производството е по реда на чл. 274 и сл. от ГПК.
Образувано е по жалба на Б.И.Д.,
ЕГН: **********, с адрес за призоваване: гр. ***
срещу определение № 600/28053.2018 г.,
постановено по гр.д.№ 349/2018 г. по описа на Районен съд – Дупница, с което е
прекратено производството по делото. Изразено е становище за неправилност на
обжалваното определение и е направено искане за отмяната му и за връщане на
делото на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените
действия.
В
срока по чл. 276, ал.1 ГПК ответникът по жалба
не е депозирал писмено възражение.
Кюстендилският
окръжен съд, след преценка на изложените доводи, както и събраните по делото
доказателства, приема за установено следното:
Подадената
частна жалба е процесуално допустима. Същата изхожда от легитимирано лице,
депозирана е в законоустановения срок за оспорване, видно от приложени към делото доказателства
за това, насочена е срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт и е
адресирана до компетентния съд.
Разгледана
по същество, частната жалба се явява неоснователна. Аргументите на съда в тази
насока са следните:
Производството по делото е образувано по
предявен от Б.И.Д., ЕГН: **********
срещу К.А.Х., ЕГН: ********** положителен установителен иск за собственост с
правно основание чл.124, ал.1 от ГПК, а именно за признаване за установено по
отношение на ответника, че ищецът е собственик на 1/3 ид. ч. от поземлен имот с
планоснимачен номер № 2680, за който е отреден парцел IX, попадащ в кв. 126 по
регулационния план на гр. Сапарева баня, с площ от 1123 кв. м., който имот е с
идентификатор № 65365.601.107 по КККР на гр. Сапарева баня, община Сапарева
баня, област Кюстендил, одобрени със Заповед № РД-18-15/19.02.2008 г. на
Изпълнителния директор на АГКК и на 1/3 ид.ч.от поземлен имот с планоснимачен
номер № 2839, за който с отреден парцел X, попадащ в кв. 126 по регулационния
план на гр. Сапарева баня, с площ от 1172 кв. м., който имот е с идентификатор
№ 65365.601.109, по КККР на град Сапарева баня, община Сапарева баня, област
Кюстендил, одобрени със Заповед № РД-18- 15/19.02.2008 г. на Изпълнителния
директор на АГКК, поради което ги е придобил по давност. В исковата молба
се твърди, че считано от 18.09.2007г. Б.Д.
упражнява фактическа власт върху посочените
недвижими имоти . Не се оспорва фактът, че по отношение на недвижимите имоти
през 2008 г. ответникът по настоящия иск е предявил срещу настоящия ищец иск с правно основание чл. 108 от ЗС, което е
приключило с влязло в сила решение,
постановено по гр.д. № 2003/2008 г. на РС- Дупница, по силата на което искът е
бил уважен. Сочи се, че доколкото в предходното производство ищецът (тогава
ответник) не е противопоставил възражение, че е придобил имотът по давност, то
това възражение не е преклудирано, както и че придобивната давност е текла и по
време на предходния съдебен процес.
Районен съд е прекратил производството по
делото, приемайки че в разглеждания казус е налице хипотезата на чл. 299, вр. с
чл. 297 ГПК, а именно забрана за пререшаване на правния спор, разрешен със
силата на пресъдено нещо, поради което искът е недопустим.
Настоящият състав на окръжен съд намира,
че предявеният установителен иск е недопустим, тъй като спорът между страните е
разрешен с влязло в сила решение, т.е. налице е сила на пресъдено нещо по
смисъла на чл. 299 от ГПК, което е абсолютна процесуална пречка за предявяването на иск. Съгласно цитираната
разпоредба спор, разрешен с влязло в сила решение не може да бъде пререшаван,
като повторно разгледаното дело се прекратява от съда. В случая влязлото в сила
решение, постановено по гр.д.№ 2003/2008г. на РС-Дупница се ползва със сила
на пресъдено нещо и с него е признато, че собственик на процесните
1/3 ид.ч. от недвижимите имоти е К.А.Х.. В това производство частният
жалбоподател е бил ответник и е бил длъжен да изчерпи всичките си възражения
срещу претендиращия правото на собственост в т.ч. и възражението, че е придобил
спорните части от недвижимите имоти по давност. След като не е сторил това, то
тези възражения са преклудирани с влязлото в сила решение и той не може да ги
предявява самостоятелно в нов исков процес. Още повече, че с исковата молба не
се сочат нови факти, настъпили след приключване на устните състезания по
предходното дело.
Изводите
на съда, че предявеният иск е недопустим, защото спорът е между същите страни
относно същите имоти и се иска признаване на собственост на същите основания,
които са били обсъдени по предходното дело, е съобразен със задължителната
практика на ВКС, според която обективно тъждество между споровете няма да е
налице, само ако ищците сочат период на давностно владение, който е изтекъл
след приключване на устните състезания по делото с влязло в сила решение.
Позоваването на период, изтекъл преди приключване на тези състезания, е
преклудирано от силата на пресъдено нещо и не може да отклони прилагането на
разпоредбата чл..299, ал.2 от ГПК.
Силата на
пресъдено нещо е отрицателна процесуална предпоставка за съществуване на
правото на иск, за което съдът е длъжен да следи служебно. Доколкото в
настоящия казус същата е налице, то искът е недопустим и производството по
делото се прекратява.
При
изложените съображения, настоящият състав на КнОС не намира основания за отмяна
на обжалваното определение, доколкото районния съд е достигнал до същия извод,
прекратявайки производството по делото.
Така
мотивиран и на основание чл. 278 от ГПК Кюстендилският окръжен съд:
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определение №600/28.05.2018 г., постановено по гр.д.№
349/2018 г. по описа на Районен съд – Дупница.
Определението подлежи на обжалване в 1- седмичен срок от
връчването му пред ВКС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: