Присъда по дело №1962/2021 на Районен съд - Перник

МОТИВИ към присъда №23 от 16.06.2022 г. по НОХД № 1962/2021 г.,
РС Перник, VI-ти наказателен състав

Районна прокуратура- Перник е внесла обвинителен акт по досъдебно
производство ДП№ 342/2021 г. по описа на 01 РУ - гр. Перник при ОД МВР-
Перник, пр.пр.№1488/2021 г. по описа на РП-Перник като е повдигнала
обвинение срещу Б.К.Б. - ***, *****, роден на **** год. в *****, ****, с ***
образование, ***, *****, ЕГН:**********, с постоянен адрес: *********, за
това, че за периода от месец май 2021 г. до месец октомври 2021 г.
включително, в гр. Перник, след като е бил осъден да издържа свой низходящ
- сина си Б.Б.Б., ЕГН: **********, съзнателно не е изпълнил задължението си
в размер на повече от две месечни вноски, а именно 6 /шест/ месечни вноски -
престъпление по чл.183, ал. 1 от НК.
Производството пред настоящия първоинстанционен съдебен състав е
протекло по общия ред, като след обсъждане на въпросите по чл.248 НПК и
провеждане на разпоредителното заседание по делото, по искане на страните
производство е протекло и приключило по общия ред.
В последното проведено по делото съдебно заседание представителят
на прокуратурата поддържа изложената в обвинителния акт фактическа
обстановка и правна квалификация на деянието. Счита, че по несъмнен начин
по делото се доказва, че подсъдимият е извършил инкриминираното
престъпление. Посочва в пространната си пледоария, че по въпроса за
доказателствата няма какво да бъде доказано, защото не съществувал нито
един спорен момент в делото. Фактическата обстановка, сочи, че се явява
безспорна по делото, но относно обстоятелствата, че подсъдимият е *****,
описва, че подсъдимият се е съгласил доброволно да плаща значителен
размер издръжка на сина си, но с отчитане на факта, и на специфично по-
високите нужди на частния обвинител, предвид неговото здравословно
състояние и възраст, като подсъдимият не е искал изменение на размера на
тази издръжка, с оглед нейното намаляване, поради своите затруднения, и
твърдението, че не получава никакви доходи от Бюрото по труда, като
прокурорът излага, че това според нето се дължи на следното обстоятелство:
човек трябва да има през последните 15 месеца осигурителен стаж за
осигурителния риск „безработица“, за да може да претендира такова
обезщетение. С едногодишния си период, всъщност една година и един месец
на бездействие, т.е. нерегистриране, подсъдимият се поставил сам в
положението да не получава обезщетение. Той несъмнено би получавал
обезщетение, макар и в по-кратък срок, и в минимален размер, ако би се
регистрирал веднага след уволнението си. Във връзка с въпроса за
депозираните обяснения от подсъдимия прокурорът ги определя като
достоверни, но смята, че съдът не следва да кредитира твърдението за
1

действителния размер на получаваните без трудов договор доходи. На
практика, няколко пъти сочи, че по делото се е повторило, че става въпрос за
20-30 лева, получавани понякога за един ден, понякога за два-три дни, и то
непрекъсваемо във времето от трудова дейност на подсъдимия, като това би
обусловило доход, чисто математически, в порядъка най-много 400 лв. на
месец, и следвало да се отчете, че съвсем правилно бил зададен въпроса от
повереника как продължава физическото оцеляване на практика на
подсъдимия, като с 60 процента от целия си доход той трябва да плати наем.
На следващо място, прокурорът застъпва тезата, че поводът за
дисциплинарното уволнение, както е известно, представлява водене на друго
наказателно дело срещу подсъдимия и че подсъдимият се е самопоставил в
сегашната си ситуация. В хода на съдебното следствие сочи, че станало
известно също така, че проблеми с ритмичното изплащане на издръжката е
имал и отпреди дисциплинарното уволнение, довело до необходимост от
образуване на изпълнителни производства.
В целостта на изложеното по-горе намира, че по делото липсват
някакви конкретни законови основания, които да би могло да бъдат
възприети като разколебаващи обвинителната теза и поради което моли и
съдът да признае подсъдимия за виновен по повдигнатото му обвинение.
Относно индивидуализацията на наказанието сочи, че отегчаващи
отговорността обстоятелства не вижда, като смекчаващи такива сочи- чистото
му съдебно минало, принципно репутацията му, доколкото 28-годишна
служба в МВР следвало да се цени като израз на положителни
характеристики на личността. И фактът, че по една или друга причина, в по-
висока, или в по-ниска степен, но действително подсъдимият е обективно
затруднен в изплащането на издръжката.
Предлага съдът на наложи наказание по вид „Пробация“ в размер на 6
месеца, с пробационни мерки по точки първа и втора, като по точка първа е с
периодичност два пъти седмично и продължителност на всяка от двете
пробационни мерки е от по 6 месеца.
Повереникът на частния обвинител- адв.В., застъпва в пледоарията си
тезата, че обвинението спрямо подсъдимия е доказано и от фактическа, и от
правна страна. Сочи, че безспорно се установява, че извършено деяние,
инкриминирано по чл. 183, ал.1 от НК за посочения период от шест месеца -
от първи май до тридесет и първи октомври 2021 г., е извършено от
подсъдимия, като същият не е плащал издръжка на сина си, като се
присъединява към казаното от представителя на държавното обвинение, като
допълва, че подсъдимият е плащал издръжка за месеците февруари, март и
април 2021 г., т.е. и след времето на дисциплинарното му уволнение,
независимо от това, че не я е плащал изцяло и навреме, но е съумял да я
изплати. Т.е. дисциплинарното му уволнение сочи, че не може да се
възприеме като смекчаващо обстоятелство или оттегчаващо имущественото
му състояние. Напротив, това че той е работил 28 години в МВР, можело да
бъде оценка или индикция за добра характеристична трудова дейност, но след
2

като е приключено с дисциплинарно уволнение, тук вече характеристиката не
е положителна, а според повереника, напротив, подсъдимият е бил уволнен
заради непристойното си поведение като служител, квалифициращо
обстоятелство. На следващо място, излага, че определената дължима
издръжка е въз основа на постигнато съгласие между двамата бивши съпрузи
относно размера й. И след като е постигнато това съгласие, съгласието е
равно на спогодба по договор, като в хода на производството подсъдимият не
се е възползвал и от възможността на ал. 3 на чл. 183 от НК, която му дава
възможност деецът да не се наказва, ако преди постановяване на присъдата
пред първата инстанция изпълни задължението си и не са настъпили други
вредни последици за пострадалия, т.е. кумулативно тази разпоредба не се
прилага повторно. Повереникът прави анализ на събраната доказателствена
съвкупност по делото, като акцентира, че от свидетелските показания на
пострадалия се установило, че същият учи в 91 Немска езикова гимназия
„Проф. Константин Гълъбов“, и той ще приключи обучението си до
навършване на 19-годишна възраст, а не до навършване на пълнолетието си. и
съгласно СК родителите дължат издръжка и ако децата им продължат да учат
в полу*** или във *** учебно заведение до 25 -години. Но тъй като
инкриминираният период по време е за част от средното образование, така
или иначе бащата дължал издръжка, майката също дължала издръжка.
Настоящото производство подчертава, че е наказателно за деяние, което е
престъпление, където от субективна страна са налице всички елементи за
осъщественото престъпление от подсъдимия, както авторството му, така и
неговият умисъл. Той не плаща издръжка, не се възползва от възможността да
плати към момента, и продължава да твърди, че е безпомощен да плаща
такава издръжка, при все, че получава, според него, спорадично парични
средства, от които да се издържа, но от друга страна сочи, че това дете, освен,
че има нормалните екзестециални нужди, като всеки един човек, то се
обучава, има допълнителни разходи по повод обучението си, а и изначално
има и три заболявания, които са доказани, както гръбначното изкривяване -
*****, така и ***ната зависимост, така и алергията. Събраните по делото
доказателства и затова е такъв и размерът на спогодената издръжка.
Подчертава, че издръжката е малко над онова, което е минимумът за
възрастта, за учебното заведение и че детето също пътува всеки ден Перник-
София, и то не с едно превозно средство. Не е въпрос само за пътни разходи,
и дневни разходи са необходими, когато учиш. Относно преценката за
налагане на наказание моли съда да признае подсъдимия за виновен, като му
наложи една от двете възможности, предвидени от законодателя: „ Лишаване
от свобода“ до 1 година или „пробация“. Претендира присъждане на
разноските по делото, като направени от частния обвинител и пострадало
лице, които са материализирани в договора за правна помощ и съдействие и
са в минимален размер, съобразно абсолютния минимум за адвокатско
възнаграждение по Наредба № 1/09.07.2004 г., затова, което се дължи за
защита на пострадал и като частен обвинител. Отбелязано е, че са в брой
3

изцяло заплатени. Претендира тези разноски по Договор от 09.02.2021 г.,
като под този минимум сочи, че няма как да се слезе.
Частният обвинител поддържа казаното от своя повереник, както и в
частта за разноските и ги претендира в пълен размер.
Защитникът на подсъдимия- адв. Т., в пледоарията си пред съда, моли
съда да постанови оправдателна присъда по делото, като излага своите
аргументи за това, акцентирайки на следното: че неговият подзащитен е
работил до края на февруари, и след това е платил още две месечни вноски,
като заплатата се получава в следващия месец след прекратяване на
трудовите или служебните правоотношения. Освен това, подсъдимият в
обясненията си пред съда сочи, че е правдив в дадените обяснения и те не са
негова защитна теза, а че същият е изложил голяма част от фактологията,
уточнил, че е заложил един стар автомобил в заложна къща, с парите, от
която е покрил месечна вноска. Излага че подсъдимият е имал дълъг трудов
стаж в МВР и имал и награди по време на работата си, като се е съгласил, да
заплаща месечна издръжка по отношение на неговия низходящ в размер на
500 лв. И това се е случило през 2019 г., решението е влязло в сила на
26.07.2019 г. Видно от съдържанието на същия обвинителен акт, а и от
доказателствата по делото, е, че подзащитният му изцяло е изплатил
дължимата издръжка до месец април 2021 г., включително, като за
инкриминирания период от месец май до месец октомври 2021 г. не е
изпълнил задължението си да плаща издръжка на сина си. Ирелевантни
твърди, че са обстоятелствата, които били наведени в съдебно заседание, че
било имало забава и не винаги е било редовно. Както всяко престъпление по
Българския наказателен кодекс, така и това по чл. 183, ал.1 НК, чието
систематично място в Глава 4, Раздел Първи на НК, а именно „Престъпления
против брака и семейството“ освен обективна страна, по която не се спори от
защитата, както станало ясно, имало и субективна такава, като излага че не
става ясно по делото откъде прокурорът изходи, за да предположи и да
предложи, че подзащитният му умишлено не е изпълнявал задълженията си за
издръжка. Твърди, че доказателства с подобна стойност по делото няма.
Твърди, че подсъдимият не се е възползвал от привилегированата
разпоредба на чл. 183, ал.3 от НК, защото не може като няма средства да
заплати сумата, тъй като е бил дисциплинарно уволнен и няма доходи на
трудов договор. Застъпва, че видно от представената и приобщена заповед за
уволнение от месец февруари 2021 г. На 23.02.2021г. е подписал акта за
сдаване на длъжността и естествено е спрял да получава възнаграждание.
Акцентира и че, при дисциплинарно уволнение обезщетение не се полага, и
че и към момента подзащитният му е ***** и няма имущество, което да
генерира доходи, така че спокойно да може да изпълнява това свое
задължение към непълнолетния си син, каквото съзнание очевидно има. Това
обстоятелство твърди,че в комбинация с очертаната специфика на
образователния му ценз, специално образование от Академията на МВР,
което не му дава никаква гражданска специалност, безспорно следвало да се
4

оцени като причина, която много силно ограничава възможностите за работа
и доходи. Въпреки това излага, че подсъдимият търсел начини да оцелява.
Излага, че прокуратурата не е положила особена грижа, за да установи дали
причините, поради които подсъдимият не е изпълнявал задължението си, за
което е осъден, не се дължат на фактори извън неговата воля. Счита в
заключение, че обвинението не е доказано по безспорен и несъмнен начин,
както изисква закона, и моли съда за оправдателен диспозитив.
Подсъдимият се присъединява към казаното от своя защитник.
В последната си дума моли съда за справедлива присъда и сочи, че
искрено съжалява, че не е заплащал дължимата издръжка на сина му.

Съдът като прецени събраните по делото доказателства, доводите и
възраженията на страните по реда на чл.14 и чл.18 от НПК, намира за
установено:
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА
Подсъдимият Б.К.Б. - ***, *****, роден на **** год. в *****, ****, с
*** образование, ***, *****, ЕГН:**********, с постоянен адрес: *********
През 2003 г. подсъдимят Б.К.Б. сключил граждански брак със св.
К.Н.Б.-Б., като брачната връзка била разтрогната през 2019 г., въпреки че от
дълго преди това съпрузите живеели във фактическа раздяла. По време на
брака им се родило дете от същия, а именно на ****** г. се родил синът им
Б.Б.Б., ЕГН: **********. С Решение № 1224/26.07.2019 г. по гр.дело №
03721/2019 г. по описа на Районен съд - гр. Перник, влязло в сила на
26.07.2019 г. бракът между подсъдимият Б. и св. Б. - Б.а бил прекратен, като
подсъдимият Б. бил осъден да заплаща месечна издръжка на непълнолетния
си син Б. Б. в размер на 500.00 лева. Страните се споразумели родителските
права да се упражняват от майката, като през годините бащата и сина не
поддържали отношения, а през кратките им опити за комуникация в повечето
случай възниквало напрежение и били разменяни думи на висок тон, като
непълнолетният вече по време на делото Б. Б. твърди, че и в случаите преди
да спре да общува с баща си, като се чуели по телефона, ако последният му
вдигнел, не се държал добре с него, а бил арогантен и груб. С течение на
времето това довело до пълен разрив в отношенията помежду им, като извън
издръжката, преди да спре да я заплаща, бащата не давал други пари за
издръжката на сина си и не общувал с бившата си съпруга.
След влизане в сила на решението подсъдимият Б. първоначално
изпълнявал редовно задължението си за заплащане на издръжка на своя син,
като това ставало до времето през което същият работел в 05 РУ СДВР, на
длъжност оперативен дежурна част и получавал трудово възнаграждение.
След подаден сигнал от страна на бившата съпруга на подсъдимия в службата
му било образувано дисциплинарно производство срещу същия, като видно
от приложената по делото в копие от Заповед за дисциплинарно уволнение №
5

18212-3873/11.02.2021 г. на Министъра на вътрешните работи и копие от Акт
за сдаване на длъжността „Полицейски инспектор“ 5 степен, група „Дежурна
оперативно част“ при 5-то РУ –СДВР, същият бил дисциплинарно уволнен от
заеманата длъжност, заради уронване на престижа на службата, като видно от
мотивите в заповедта и данните, събрани по настоящото дело, то се касаело
за случай, понастоящем обект на друго НОХД, разглеждано в ПРС, чийто
съдия –докладчик се е отвел от разглеждане на настоящото производство,
тъй-като разглежда друго такова между страните с правна квалификация
чл.144, ал.3 НК – за закана за убийство от страна на подсъдимия към бившата
му съпруга, като настоящият състав не следва да навлиза в обсъждане повече
на тези въпроси, предмет на разглеждане в друго наказателно дело, а само да
маркира, че в резултат на поведение, демонстрирано от страна на подсъдимия
спрямо съпругата му на дата 30.12.2019 г., на адрес гр. *****, където същата
пребивава в къща, заедно с майки си и сина си, видно от описаното в
заповедта и заявеното от св. Б.а в с.з., то същият е демонстрирал поведение,
спрямо което последната се е оплакала в местоработата му и сигналът е довел
до дисциплинарното уволнение на подсъдимия за нарушаване на Етичния
кодекс на МВР. След този период, подсъдимият е заплащал издръжка още
два месеца на сина си /уволнен е м. февруари, а обвинението е за м. май-
м.октомври 2021 г./, като след този период подсъдимият не е работил на
трудов договор и видно от изискани по делото допълнително писмени
доказателства-удостоверение от НОИ ТП-Перник, постъпило по делото с
писмо рег. № 11187/01.06.2022 г, ведно със Справка от ТД на НАП София,
офис Перник и писмо-имейл рег. № 11814/09.06.2022 г. от Дирекция „Бюро по
труда“ - Перник с Приложение-Справка, като и от двете се установява, че
същият е ***** и като такъв е регистриран и в Бюрото по труда. Видно от
заявеното от подсъдимия след като е бил уволнен, поради факта, че е с
хуманитарно образование, а след това е завършил Академията на МВР, която
му дава възможност за работа в структурите на МВР, където същият преди
уволнението си е работил 28 години, то последният на пазара на труда
успявал трудно да си намери работа, като работел спорадично и почасово в
строителството и оттам генерирал твърди ниски доходи, недостигащи му да
изплаща издръжката на сина си, поради което и не отрича, че са
инкриминирания период не е заплащал такава, като сочи, че живее под наем в
жилище в гр. София и няма движимо и недвижимо имущество /като
автомобилът си е заложил и загубил поради неплащане на заложния билет, а
апартаментът му в гр. Перник, е продал преди инкриминирания период/.
Видно от свидетелските показания на св. К. Б. - Б.а и св. Б. Б., както и от
приложените по делото писмени доказателства, се потвърждава, че
подсъдимият Б. е изплатил изцяло дължимата издръжка до месец април 2021
г. включително, като за периода от месец май 2021 г. до месец октомври 2021
г. включително, не е изпълнил задължението си за изплащане на издръжка на
сина си Б.Б.Б..
По така описания и установен начин спрямо настоящия подсъдим-
6

Б.К.Б., е бил внесен в съда обвинителен акт, за това че е осъществил от
обективна страна състава на престъплението по чл. 183, ал. 1 от НК, тъй като
в периода от месец май 2021 г. до месец октомври 2021 г. включително, в гр.
Перник, след като е бил осъден да издържа свой низходящ - сина си Б.Б.Б.,
ЕГН: **********, съзнателно не е изпълнил задължението си в размер на
повече от две месечни вноски, а именно 6 /шест/ месечни вноски.
От субективна страна деянието в обвинителният акт е посочено, че
деянието е извършено при пряк умисъл като форма на вината, като Б. е
съзнавал общественоопасния характер на деянието, предвиждал е
общественоопасните му последици и е целял настъпването на тези последици.
В хода на ДП, подсъдимият след привличането в качеството му на
обвиняем не дава обяснения, като подробни такива излага пред съда в хода на
съдебното следствие, като посочва, че след дисциплинарното му уволнение е
материално затруднен и затова не изплаща сумите, дължими за издръжката на
сина му, като сочи, че има желание, но не и възможност да ги заплаща.
Излага, че житейски се справя на ръба на екзистенс минимума, като твърди,
че заплаща наем от 220 лева за квартира в гр. София, кв. ****, като от
времето след дисциплинарното му уволнение- 21 февруари 2021 г. на
основание Етичния кодекс на служителя на МВР, във връзка с подадена
срещу него жалба от бившата му съпруга и възбудено срещу него наказателно
дело в Пернишкия районен съд твърди, че работи за суми от по 20-30 лв. на
ден, понякога и където намери без трудов договор като общ работник. В
обясненията си, подсъдимият Б., посочва, че е наясно, че материалните
потребности на едно дете, един тинейджър, в колкото по-голяма степен бъдат
задоволени, това е толкова по-добре за детето, и затова докато е имал сигурни
доходи, е изплащал издръжката по съдебното решение. Посочва, че има и
задължения за погасяване на кредит към Банка ДСК, който и в момента не
погасявал /като такива доказателства по делото не са приложени/. Както
подсъдимият, така и синът му –непълнолетният Б. Б., сочат, че не поддържат
връзка помежду си.
От своя страна непълнолетният Б. Б., е ученик /към момента на
провеждане на съдебното следствие по делото/ в **** клас на 91 Немска
езикова гимназия, в София, като детето видно и от заявеното от св. Б.а,
негова майка се издържа от същата и двамата живеят при трудни материални
условия, като майката се е наложило за тегли кредити от банкови институции
/видно от представени договори за това като писмени доказателства в
преписката/, за да може синът й да си позволи да има телефон и лаптоп, за да
се обучава и по време на онлайн обучението, като майката за работата си в
**** в град Перник като ****, не получава достатъчно високо
възнаграждение за да покрива и дори и належащи нужди на детето си, и
сумите, им стигат за прехрана и за покриване основни житейски нужди на Б.
Б. от храна, учебници, пособия, но трудно се справят извън това с
допълнителните нужди обусловени от специфични здравни потребности на
детето, а именно по делото се установява, че Б. Б., страда от - ***** и
7

нарушения *****, като св. Б.а посочва, че няма финансовата възможност да
обгрижва сина си досежно специфичния му ***** свързан и с второто му
*****- ***, като двамата с по-възрастната майка на св. Б.а и баба на Б.,
живеят в къща /собствена/ в гр. ***** Непълнолетният Б. посочва, че извън
отиване и връщане от училище не може да се включва в извънкласни
мероприятия и да развива хобита, тъй като няма средства за това.

ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА

Така описаната фактическа обстановка съдът прие за установена от
следните събрани по делото доказателствени материали: показанията на
свидетелите св. К.Н.Б.-Б. Б.Б.Б., разпитани неколкократно в хода на ДП, и
(дадени в съдебно заседание от 19.5.2022 г. и прочетени по на стр. 18 от ДП в
разпита на лицето- свидетел К. Н. Б. от 28.07.2020 г., а именно: “ до края на
месец март 2021 г. получавах редовно месечна издръжка за сина ми
Б.“,-основание чл. 281, ал.5, вр. ал.1, т.1 НПК следното изречение от разпита
на свидетеля К. Н. Б., даден на 28.07.2020 г. в ДП №342/2021 г. по описа на 01
РУ, а именно: „ до края на месец март 2021 г. получавах редовно месечна
издръжка за сина ми Б..“ и прочетени на основание чл. 281, ал.4, вр. ал.1, т.1
от НПК следващото изречение от същия разпит, а именно: „От месец април
до настоящият момент Б. ми е изплатил само една вноска от 500 лв., и то
след като е бил викан в полицията да дава обяснения по повод подадената от
мен жалба.“, като относно тези смислови нюанси, заявени в данните,
изнесени в ДП и в хода на съдебното следствие, то съдът кредитира заявеното
от свидетелите досежно инкриминирания период, а по него страните не
спорят, а именно, че за времето от м. май до м. октомври 2021 г. подсъдимият
не е заплатил шест вноски от дължимата се на сина му издържка или общо
шест по 500 лева месечно- 3000 лева дължими като обща сума издържка на
непълнолетния му син, което по делото не се спори и еднозначно заявяват
страните, а досежно горните смислови отлики на някой от детайлите за това
от кога не е получавана редовно издръжка и преди това какво се е случвало
имало ли е заведени дела при ЧСИ С.Д., налагани ли са запори по тези дела
преди инкриминирания период, то такива доказателства в писмен вид пред
съда не са приложени и приети по делото, а са само заявени като данни от
една от пряко засегнатите страни св. Б.а, като при положение и че същите
стоят извън предмета на доказване на обвинението по чл.183 НК, то съдът
намира, че не следва да се спира на същите, при положение, че от своя страна
частният обвинител също заявява, че преди инкриминиринаия период е
получил дължимите му се издръжки /”..Същият е *** с моята майка от
2019 г., когато имат бракоразводно дело. Но и от дълго време преди това не
са живяли заедно. От май месец 2021 г. баща ми спря да ми изплаща
каквато и да боло издръжка и това реално много пречи на моя живот във
8

всякакви сфери, било то в здравословна, в социална, в моето обучение. Аз
имам здравословни проблеми – ***** на ****, ***, имам и различни ***, като
реално за лечението на всички тези проблеми се изискват големи суми.НА
ВЪПРОС на адв. В.:ОТГОВОР на ЧАСТНИЯ ОБВИНИТЕЛ: От месец май
2021г. до месец октомври 2021 г. не е давал издръжка…По принцип са
платени до месец май 2021 г., но са плащани по много труден начин. Винаги
ги е давал със закъснение, на части, след датата. Също така два пъти му е
налаган му запор при ЧСИ С.Д.. Реално сумите за издръжка са били
нередовни и трудно заплащани. Да, всичките суми до месец май 2021 г. са
платени от баща ми…”/.обясненията на подсъдимия (частично), доколкото
признава дължимостта на изръжките през инкриминирания период, както и
заявеното от същия относно материалното му положение и затрудненията от
финансов характер, довели и до трудности в заплащане на алиментните му
задължения, което съответства на събраните по делото писмени доказателства
от Бюрото по труда и НАП-Перник, поради което и съдът кредитира
обясненията на подсъдимия в тази им част, че е ***** и трудно се препитава,
доколкото по делото са събрани и писмени доказателства за това, като
намира, че в тази им част обясненията му са доказателствено средство, а не
средство за защита, като в останалата им част са по-скоро според съдебния
състав проява на двойнствената природа на обясненията на подсъдимия като
доказателствено средство и средство за защита, като не са представени
писмени доказателства, които да подкрепят твърденията на същия, че напр.
живее под наем /липсва представен договор за наем/, че е заложил
автомобила си /не са представени писмени доказателства за това/, че работи
за по 20-30 лева на ден, но доколкото се установява, че същият няма трудов
договор, се презюмира, че е логично, че работи не на трудово
правоотношение, тоест почасово и „като общ работник в стройтелството”,
като макар и да няма пряки доказателствени находки за тези обстоятелства, то
по делото безспорно се установява, че подсъдимият е със затрудено
материално положение, като в този смисъл за правдиви съдът приема голяма
част от данните, изнесени в обясненията му пред съда. На следващо място,
съдът кредитира и в този смисъл и гласните и писмени доказателства по
делото /като по ДП, макар и в преписката са представени договори за кредит-
три броя, единият от които за изплащане на телефон на вноски/, се
установява, че Б. и К. Б.а са в силно затруднено финансово положение, като
видно от цитираните по-горе показания на свидетелите, то същите са в
сериозна затрудненост да посрещат извън ексистенс минимума от нужди за
живот- храна, облекло, дом и консумативи, други нужди била на майката,
било на детето, като същото е и със здравен статус, изискващ допълнителни
грижи и разходи, във връзка със *****то на **** и с ***а, от които страда
непълнолетният и които видно и от заявеното от него и св. Б.а и в хода на
съдебното следствие са заболявания, които изискват допълнителни
материални ресурси, каквито семейството вече няма, което още повече
засилва усещането за недоимък от незаплатените издръжки, като това също
9

така е относимо и към нормалните потребности на един тинейджър, като
св.Б., сочи, че не може да си позволи да има хобита, да излиза с приятели, и
да ходи напр. на кино, защото учейки в София, то разходите за път
изразходват парите, които майка му успява да му осигури с учителската си
заплата, с която следва да покрива и консумативите в дома, като в своя разпит
пред съда св. Б.а посочва, че живеят на адреса по делото, на етаж от къща,
собствена на майка й, която е на 83 години и получава минимална пенсия,
което налага извод, че домакинството се издържка от св. Б.а. Съдът кредитира
и останалите писмени доказателствени средства и приложените писмени
доказателства по делото: справка съдимост на подсъдимия; изискана и в
съдебното производство –актуална, заверен препис от Решение №
1224/26.07.2019 г. по гр.дело № 03721/2019 г. по описа на Районен съд - гр.
Перник /л. 23 - 26/, писмо рег. № 11187/01.06.2022 г, ведно със Справка от ТД
на НАП София, офис Перник и писмо-имейл рег. № 11814/09.06.2022 г. от
Дирекция „Бюро по труда“ - Перник с Приложение-Справка. заседание Акт за
сдаване на длъжност от 23.02.2021 г. и Заповед № 8121К-3873/18.02.2021 г.
относно налагане на дисциплинарно наказание ***** и прекратяване на
служебно правоотношение на държавен служител в СДВР /последните
представени в хода на съдебното следствие по делото и приобщени към
доказателствената съвкупност/ и станалия писмен доказателствен материал,
събран в хода на ДП.

Доказателственият материал, преценен в неговата цялост, възпроизвежда
фактите от предмета на доказване последователно и безпротиворечиво,
поради което съдът го кредитира изцяло. От страна на съда не бяха
констатирани противоречия, несъответствия и непоследователност в
събрания по делото годен доказателствен материал, цитиран по-горе, събран
по съответния процесуален ред. В голямата си част и обясненията на
подсъдимия, дадени в хода на съдебното следствие от подсъдимия се
подкрепя от гореизброените доказателства, събрани в хода на досъдебното
производство, с оглед на което съдът прие за безспорно установено
извършването на инкриминираното деяние, както и авторството на
привлеченото към наказателна отговорност лице.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от
правна страна следното:
Настоящият съдебен състав намира, че от доказателствата по делото
несъмнено се установява, че подсъдимият Б.К.Б. - ***, *****, роден на ****
год. в *****, ****, с *** образование, ***, *****, ЕГН:**********, с
постоянен адрес: *********, с деянието си е осъществил състава на
престъпление по чл. 183, ал. 1 от НК.
От обективна страна същият за периода от месец май 2021 год. до
м.октомври 2021 год., включително, в *****, след като с Решение №
1224/26.07.2019г. по гражданско дело № 03721/2019 г. по описа на Районен
10

съд - *****, влязло в сила на 26.07.2019 г., е бил осъден да издържа свой
низходящ – сина си Б.Б.Б., ЕГН **********, роден на ****** г. съзнателно не
изпълнил задължението си в размер на повече от две месечни вноски, а
именно 6 /шест/ месечни вноски, всяка от по 500 лева или, на обща стойност
3000 лева- престъпление по чл.183, ал.1 от НК.
Изпълнителното деяние на посоченото престъпление се изразява в
бездействието на подсъдимия в посочения период по отношение на
изплащане на дължимите вноски по издръжката на непълнолетния си син, за
което е бил осъден с влязъл в сила съдебен акт. Съгласно чл. 68 от ЗЗД
неговото задължение е носимо, а не търсимо, поради което престъпният му
резултат е реализиран в гр. Перник, ул. „***”, ***, където е ****
(непълнолетния Б. Б.), който действа със съгласието на законния си
представител св. К. Б.а, като в настоящия казус е налице забава на длъжника
за период повече от два месеца. Тъй като подсъдимият е бил осъден да
изплаща издръжката на своя низходящ до настъпването на законова причина
за отпадане на основанието за нейната дължимост, а такава причина все още
не е налице, не било налице и правно основание за отпадане на задължението
за заплащане на издръжка в инкриминирания период.
Следва да се посочи, във връзка с правна природа на това престъпно
деяние и с доводите, че подсъдимият не е имал възможност да заплаща
издръжката на сина си, поради обстоятелството, че е бил *****, че е налице
изобилна практика на Върховната съдебна инстанция в посочения смисъл, а
именно, така в Решение № 188 от 4.07.2011 г. на ВКС по н. д. № 1157/2011
г., III н. о., НК, докладчик съдията С.М. е посочено, че –„За реализиране
на състава на чл. 183, ал. 1 НК о т обективна и субективна страна са без
значение трудовият статус и получаваното възнаграждение на осъдения на
издръжка родител; здравословното му състояние; ново семейно или
фактическо съжителстване на бившите съпрузи; наличието на други деца;
поведението и финансовите възможности на родителя, комуто са
възложени родителските права; предварителна уговорка с него да не се
плаща издръжка и др.”, Деянието е реализирано и от обективна и от
субективна страна и възраженията на защитата в този смисъл, съдът намира
за неоснователни. Законът защитава семейството, семейните отношения,
издръжката и възпитаването на децата. Съдът е този, който при съответните
предпоставки, разтрогва брака, възлага родителските права на единия от
родителите, задължава другия да заплаща съответна издръжка и урежда
режима на свиждане с децата. Единствено той може да промени решението си
по тези въпроси при съответните обстоятелства. От друга страна, веднъж
постановено решението под угрозата от наказателна отговорност е
задължително за изпълнение до промяната му, независимо от възможностите
на бившите съпрузи. Ето защо за реализиране на състава на чл. 183, ал. 1
НК от обективна и субективна страна са без значение: трудовия статус и
получаваното възнаграждение на осъдения на издръжка родител;
здравословното му състояние; ново семейно или фактическо съжителстване
11

на бившите съпрузи; наличието на други деца; поведението и финансовите
възможности на родителя, комуто са възложени родителските права;
предварителна уговорка с него да не се плаща издръжка и др. В това
отношение българското законодателство дава достатъчно гаранции на
осъдения да плаща издръжка да изпълни задължението си или да поиска
промяна на съдебното решение чрез предоставяне на безплатна правна
помощ, налагане на ответната страна да спазва режима на свиждане, защита
на правата на детето за лични контакти, заплащане на дължимото чрез
пощенски запис или по банков път. Тези гаранции няма данни да е
реализирал подсъдимият в продължение на инкриминирания период, като
след като същият се доказва, че е ***** след дисциплинарното му уволнение
е можел при положение, че твърди, че се е задължил да заплаща по-висок
размер на дължимата издръжка, а именно 500 лева към 2019 г. , когато МРЗ е
била 560 лева, с оглед нуждите на сина му, то след като е останал без
постоянни трудови договори и е работил спорадично е можел да поиска
намаляне на този размер поради изложените съображения пред съда в
обясненията му, но не и да се освободи от същите при положение, че като
родител е длъжен да заплаща тези алиментни задължение на своя низходящ и
да гарантира поне минимума на необходимостите му от житейски аспект.
От друга страна следва да се посочи, че задължението е с точен падеж,
именно защото е отчетено от законодателя, че се касае за едни перманентни
нужди на детето, а отговорност на родителя е поне според своите
възможности да ги задоволява / така в Решение № 167 от 19.01.2021 г. на
ВКС по н. д. № 663/2020 г., III н. о., НК, докладчик съдията К.М. е
посочено, че –„За да е осъществен фактическият състав на
престъплението по чл. 183, ал. 1 от НК се изисква влязло в сила осъдително
съдебно решение за заплащане на дължима издръжка /с определен размер и
установен падеж на вноските/, обективна възможност на осъдения да
заплаща присъденото задължение и съзнателното му неизпълнение в размер
на две или повече месечни вноски…”В този смисъл е и Решение № 484/1980
г. на ВС, І Н. О., Решение № 198 от 17.07.2009 г. на ВКС по н. д. № 165/2009
г., II н. о., НК, докладчик съдията Ж.Н.-Всяко едно осъдително съдебно
решение, което има сила на присъдено нещо, респ. подлежи на изпълнение,
поначало може да служи като основа за осъждане по чл. 183, ал. 1 НК.
От обективна страна, за да е съставомерно едно деяние по чл. 183, ал. 1
НК е необходимо от обективна страна издръжката на лицата от кръга на
посочените в нормата да е дължима по силата на влязло в сила решение на
граждански съд, да не е платена за период не по-малко от два месеца, а от
субективна страна това задължение да не е изпълнено съзнателно от
дължащото алиментните задължения лице. Престъплението по чл. 183 НК е
продължено престъпление, което се осъществява с едно деяние във форма
само на бездействие и то трайно и непрекъснато в определен период от време.
Началото на престъплението по чл. 183 НК е след изтичане на срока, от който
нататък осъденият да издържа свой съпруг, възходящ, низходящ, брат или
12

сестра, става неизправен длъжник най-малко за две месечни вноски. Същото
престъпление се явява довършено в момента, в който по-нататък деецът
изпълни задължението си за издръжка или пък то бъде погасено, при
хипотезите посочени в Семейния кодекс. / в този см. Решение № 361 от 21.10
2008 г. на ВКС по н. д. № 362/2008 г., III н. о., докладчик съдията *****.
Водим от всичко дотук изложено, съдът прие, че подсъдимият е
реализирал деянието, за което му е било повдигнато обвинение, както от
обективна, така и от субективна страна, като досежно възможността да
заплаща на своя низходящ дължимата се по силата на влязлото в сила
решение издръжка, като видно от събраните по делото доказателства, то
същият е лице в трудоспособна възраст, и това, че действително по делото се
установява, че е дисциплинарно уволнен през м. февр 2021 г., от структурите
на МВР, не го прави негоден да търси и намери средства както за своето
препитание както за себе си, така и за сина си, колкото и трудно да е това с
оглед изложените доводи, че няма друга специалност извън образованието си
в МВР. Касае се за мъж в зряла, трудоспособна възраст, като не може да се
приеме, че макар и да е видно, че не работи на трудов договор, то същият
реализира само спорадично доходи от по 20-30 лева, защото това би
означавало, че той не може да издържа и себе си, тоест елементарни нужди-
дом, храна, ток, вода и т.н., а видно от индиците, посочени в с.з., то същият
макар и да не е относима към предмета на делото пряко и да не са събрани
доказателства, не спори, че е продал свои недвижим имот, преди периода на
издръжката, която е инкриминирана, но сумите от такава продажба, ноторно
е, че не следва да са скромни и да се харчат за кратък период от време, през
което същият е можел обективно да потърси работа и в Бюрото по труда дори
и извън специалността си. Следва да се посочи, че все пак се касае за един
образован човек, а работа си намират и хората, които нямат никакво
образование, поради което и съдът не споделя съжденията, че не може да
започне работа защото 28 години е работил в МВР, има само такова
образование и това му пречи, може да се приеме, че го затруднява да работи
вече в тези структури, но не и да работи въобще, поради което и съдът
приема, че същият не е бил лишен от възможност да дава издръжка, а сам се е
поставил в това затруднено житейско положение, макар и данни по делото да
се съдържат, че е загубил работата си по жалба на бившата си съпруга, то това
не значи, че е загубил способността си да работи въобще. Следователно
неоснователно подсъдимият Б. не е изпълнил задълженията си спрямо
непълнолетния си син Б. Б..
Престъплението по чл. 183 от НК е насочено срещу обществените
отношения в семейството (защитаващи ежедневните нужди на лицата, които
са неработоспособни и не могат да се издържат от имуществата си и
издръжката трябва да им се доставя периодично, за да се избегнат
неблагоприятните последици от забавянето й, поради което законът посочва,
че тя следва да се плаща ежемесечно) и намира обективен израз в
неизпълнение чрез съзнателно бездействие на влязло в сила решение за
13

плащане на издръжка, в размер на две или повече месечни вноски. Съгласно
нормата на чл. 143, ал. 2 от СК, родителите са длъжни да дават издръжка на
своите ненавършили пълнолетие деца, независимо дали са трудоспособни и
дали могат да се издържат от имуществото си. Съдът намира, че подсъдимият
не е направил необходимото за да осигури издръжка на детето си, въпреки че
е физически и психически здрав, в трудоспособна възраст и поради това в
обективна възможност да поеме изплащане на издръжката. От друга страна,
той не е бил освободен от задължението да доставя издръжка и е следвало да
се съобрази с влязлото в сила съдебно решение на гражданския съд. Същият
умишлено не е изпълнил задълженията си по заплащане на издръжката на
детето си, само не може да се издържа от имуществото си. Нещо повече дори
и последният да беше в състояние на финансовите затруднения /каквито
данни има по делото/, то такива обстоятелства също не биха изключили
съзнание относно обективните елементи на състава на чл. 183 НК, нито биха
могли да обосноват липса на обществена опасност. / в този см. Решение № 77
от 5.03.2015 г. на ВКС по н. д. № 1996/2014 г., III н. о., НК, докладчик
съдията Ц.П., където също така е посочено, че –„ За ангажиране на
наказателната отговорност на извършителя за визираното продължено
престъпно посегателство е изискуемо инкриминираното неизпълнение на
алименти /неплащане на издръжка на съпруг, низходящ, възходящ, брат или
сестра/ да е съзнателно. Авторът на неправомерното деяние трябва да е
изградил представи за наличието на съответното задължение за плащане на
издръжка и за това - за какъв период от време не е внесъл дължимите суми,
като преследва настъпването на общественоопасните последици или допуска
/примирява се/ с престъпния резултат /изпадането в забава/…”/. В този
смисъл и Решение № 115 от 4.03.2014 г. на ВКС по н. д. № 79/2014 г., I н. о.,
НК, докладчик председателят Р.К.
Последното индицира на субективните измерения на инкриминираното
посегателство по чл. 183, ал. 1 от НК, за доказването на които е необходимо
установяване на обективна възможност за изпълнение на задълженията и
липса на пречки от непреодолимо естество, препятстващи заплащането на
месечната издръжка.

От субективна страна престъплението е било извършено умишлено, като
подсъдимият е съзнавал общественоопасния му характер, не е целял, но е
допускал настъпването на предвижданите от него общественоопасните
последици. Същият е знаел за вмененото му с решението на съда за
присъждане на издръжка задължение да заплаща издръжка на детето си всеки
месец в точно определен размер.
По вида и размера на наказанието:
За престъплението по чл. 183, ал. 1 от НК се предвижда наказание
„Лишаване от свобода” до една година или пробация. Тъй като безспорно
престъплението по чл.183 ал.1 НК е типично продължено престъпление,
14

осъществявано чрез трайно, непрекъснато, продължаващо „бездействие”,
докато не настъпят обстоятелства за неговото прекратяване, зависещи или не
от волята на дееца. Престъплението по чл.183 ал.1 НК е насочено срещу
обществено отношения в семейството и намира обективен израз в
неизпълнение чрез съзнателно бездействие на влязло в сила решение за
плащане на издръжка, в размер на две или повече месечни вноски, без обаче
законодателят да е посочил изискването те да са „последователни”.
Конкретното престъпление е продължено такова, което се осъществява с едно
деяние във форма само на бездействие и то трайно и непрекъснато в
определен период от време. Началото на престъплението по чл. 183 НК е след
изтичане на срока, от който осъденият следва да издържа свой съпруг,
възходящ, низходящ, брат или сестра, и става неизправен длъжник най-малко
за две месечни вноски. Същото престъпление се явява довършено в момента,
в който по-нататък деецът изпълни задължението си за издръжка или пък то
бъде погасено, при хипотезите посочени в Семейния кодекс.В случая целият
престъпен състав е налице и доказан безспорно по делото.
При индивидуализацията на наказателната отговорност на
подсъдимия съдът определи наказанието при прилагане на чл. 54, ал. 1 от НК,
тъй като намери, че в случая не са налице многобройни или изключителни
смекчаващи отговорността обстоятелства, които да водят до приложението на
чл. 55 от НК.

Като отегчаващо отговорността на подсъдимия
обстоятелства, съдът отчете големият размер на общата сума неплатени
издръжки – 3000 лева, като макар и да се касае само за 6 на брой по 500 лева
незаплатени месечни вноски, то същите, предвид здравословния статус на
издържания са фундаментални за неговата здраве и биха могли да имат
сериозни последици за сина на подсъдимия при положение, че майката сама е
затруднена да посреща всички нужди не детето си.
Като смекчаващи обстоятелства съдът отчете чистото съдебно минало
на подсъдимия /същият е ****./, както и положителното му процесуално
поведение през целия наказателен процес, като същият и в обясненията си
пред съда изразява съжаление, че не може да заплати дължимите суми, а има
желание за това и не отрича, че ги дължи, както и че изразява в последна си
дума съжаление за деянието си. Добри характеристични данни са и тези
посочени от прокурора, а именно, че подсъдимият е работи 28 години в
структурите на МВР, като е бил държавен служител с добро поведение, преди
процесната случка, довела до дисциплинарното му уволнение. Съдът не
намира, че следва да навлиза в дълбочина и да коментира разрива на
отношенията баща-син, като същите не влизат в предмета на делото по
смисъла на чл. 102 НПК, и просто очертават личността в една или друга
насока, но не влияят на наказателната отговорност на лицето. Това са
отношения, лежащи на лична морална плоскост, която съдът не намира, че
15

извън изложеното следва да коментира.
Преценявайки смекчаващите и отегчаващите обстоятелства, както и
разпоредбата на чл. 57, ал. 1 от НК, настоящият съдебен състав счита, че най-
адекватното спрямо личността на подсъдимия наказание се явява „Пробация”
с двете задължителни пробационни мерки – „задължителна регистрация по
настоящ адрес” с периодичност на явяване и подписване пред пробационен
служител или определено от него длъжностно лице два пъти седмично-
чл.42а, ал.2, т.1 от НК, както и „задължителни периодични срещи с
пробационен служител”- чл. 42а, ал.2, т.2 от НК. – и двете мерки за срок по
шест месеца. В тази връзка съдът намери, че следва да даде приоритет на
смекчаващите отговорността обстоятелства. Настоящият съдебен състав,
счита, че така определеното наказание по вид и размер в пълна степен би
постигнало визираните в разпоредбата на чл. 36, ал. 1 от НК цели на
наказанието и най-вече би спомогнало за поправянето и превъзпитанието на
дееца.
РАЗНОСКИ
След като призна подсъдимия за виновен по повдигнатото му
обвинение, съдът съобрази и че частният обвинител е направил искане за
присъждане на разноски по делото, като са представени и доказателства за
това, видно от представения по делото Договор за правна защита и
съдействие то на повереника на частния тъжител е било изплатено в брой
възнаграждение от 1200 лева за процесуално представителство по делото на
частния тъжител, както сочи и адв. В. по делото, акцентираща и че исканото
за присъждане възнаграждение е в неговия минимум съгласно Наредбата на
минималните адвокатски възнаграждения. Поради изложеното и на основание
чл.189, ал.3 от НПК съдът осъди подсъдимия Б.К.Б., ЕГН:**********, ДА
ЗАПЛАТИ сумата от 1200,00 лв. /хиляда и двеста лева/ - разноски по делото
за заплатено адвокатско възнаграждение, направени от частния обвинител по
делото - Б.Б.Б., ЕГН **********, действащ със съгласието на своята майка и
законен представител – К. Н. Б.-Б.а, ЕГН: *****
По изложените съображения съдът постанови присъдата си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

16

Номер на акта:	23
Дата:	16 юни 2022 г. (в сила от 4 ноември 2022 г.)
Съдия:	Камелия Георгиева Ненкова

Дело:	20211720201962
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	13 декември 2021 г.

Присъда по дело №1962/2021 на Районен съд - Перник

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите