№ 33
гр. Перник, 15.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на петнадесети януари през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Ивайло Хр. Родопски
при участието на секретаря Десислава Ст. Дрехарска
като разгледа докладваното от Ивайло Хр. Родопски Гражданско дело №
20241720106253 по описа за 2024 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 235, ал. 1 ГПК.
Образувано е по искова молба вх.№ 792/29.02.2024 година (ел.поща) от
М. И. М., ЕГН **********, чрез адвокат Т. М., съдебен адрес: г**********
срещу „ЕОС МАТРИКС” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр.София, ж.к.“София парк“, ул.„Рачо Петков Казанджията“ № 6.
Ищецът твърди, че през 2012 г. от ЧСИ Д. З., рег.№ 876, с район на
действие град Шумен е образувано изпълнително дело № 20128760400747 - за
заплащане на кредитора Обединена Българска Банка на вземане на обща
стойност 14638, 99 лева, която е претендирана с Покана за доброволно
изпълнение, изх. № 501/09.01.2013 г. по изпълнително дело № 747/2012
година, по описа на ЧСИ Д. З., с район на действие град Шумен, която сума
включва: главница в размер от 10931,19 лева, законна лихва по кредита в
размер от 307,63 лева, дължима за периода 15.10.2012 г. - 23.01.2013 г.;
неолихвяеми вземания в размер от 635,53 лева, 808,93 лева - присъдени
разноски, 1895,71 лева - такси по Тарифата към ЗЧСИ, както и данъчни
задължения в размер на 60 лева, дължими на ТД на НАП, гр. Шумен.
Горното е образувано по изпълнителен лист от 31.10.2012 година,
издаден въз основа на Заповед № 316 / 26.10.2012 година за изпълнение на
парично задължение по реда на чл.417 от ГПК, по ч.гр.д.№ 597/2012 година,
по описа на Районен съд Велики Преслав.
Взискател по делото е бил кредиторът „ОББ“ АД, съгласно договор за
1
кредит срещу длъжника и настоящ ищец от ****
Ищецът излага, че от образуване на изпълнителното дело през 2012
година до 2015 година две годишната давност за перемиране на изпълняемото
право, както и общата петгодишна давност към момента, през която не били
предприемани никакви валидни действия по изпълнението.
По силата на договор за цесия от **** година цедентът „ОББ“ АД е
прехвърлил процесното вземане по изп.д.№ 747/2012 година, по описа на ЧСИ
Д. З. на цесионера „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД.
При изложените твърдения се иска признаване за установено в
отношенията между страните, че в полза на „ЕОС МАТРИКС” ЕООД не
съществува право на принудително изпълнение спрямо ищеца за горните
суми, тъй като изпълняемото право е погасено по давност.
Претендират се разноски.
Ответната страна „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, чрез юрк.В. Й. е
депозирала в срок писмен отговор, с който признава иска, претендира
разноски, тъй като не е дал повод за завеждане на делото, а правото на
принудително изпълнение е било прекратено по силата на закона преди
завеждане на настоящия иск
Претендират се разноски.
Ответникът признава иска, по см. на чл. 237 ГПК като признава и факта,
че сумите са начислени така както е посочено в исковата молба, но действия
по изпълнение не са предприемани, поради което са погасени по давност.
Моли при уреждане отговорността за разноски да бъдат приложени
последиците на чл. 78, ал. 2 ГПК, като излага фактически съображения
досежно твърдението си, че не е станало повод за иницииране на процеса.
С оглед изявлението на ответника ищецът обаче не е направил изявление
за постановяване на решение по реда на чл. 237 ГПК при признание на иска.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото
относими доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за
установено следното от фактическа и правна страна:
Районен съд Перник е сезиран с отрицателен установителен иск с
правно основание чл. 439, ал. 1, вр. чл. 124, ал. 1 ГПК за оспорване на
изпълнението по горепосоченото изпълнително дело, по описа на ЧСИ Д. З..
Разпоредбата на чл. 439 ГПК предоставя възможност на длъжника за защита
срещу материалната незаконосъобразност на принудителното изпълнение.
Предмет на този отрицателен установителен иск е оспорване съществуването
на изпълняемото право, въз основа на факти, непреклудирани от формираната
2
сила на пресъдено нещо и водещи до погасяване на възникналото и
претендирано право на взискателя или на отговорността на длъжника.
Предметът на производството по чл. 439 ГПК не е съществуването или
несъществуването на вземането, а съществуването или несъществуването на
правото на принудително изпълнение, въпреки евентуалните прекъсвания и
спирания на давността. С нарочно уредения от закона иск се парира
изпълнителната сила на съдебното изпълнително основание (и в крайна
сметка се стига до прекратяване на изпълнителния процес), което обосновава
и правния интерес от депозиране на настоящите искове.
Между страните не е спорно, а от приобщеното копие от
изпълнителното дело се установява, че същото е образувано по молба на
взискателя през 2012 година за принудително събиране на посочените в
исковата молба вземания срещу длъжника - ищеца в настоящото
производство), съгласно изпълнителен лист от 31.10.2012 година, издаден въз
основа на Заповед № 316 / 26.10.2012 година за изпълнение на парично
задължение по реда на чл.417 от ГПК, по ч.гр.д.№ 597/2012 година, по описа
на Районен съд Велики Преслав.
Наличието на изпълнителен титул и висящо изпълнително дело,
образувано срещу ищеца по искане на ответника за събиране на процесните
вземания, свидетелства за правния интерес от предявяване на отрицателните
установителни искове. В настоящия случай ищецът оспорва вземанията, като
се позовава на нов факт – погасителна давност, изтекла след издаване на
процесния изпълнителен лист.
От приложеното копие на изп.д. № 747/2012 година, по описа на ЧСИ Д.
З. се установява, че същото е образувано въз основа на цитирания
изпълнителен лист и молба за образуване от 2012 година, в която е
инкорпорирано и искане за прилагане на конкретни изпълнителни способи, с
което давността за вземането е прекъсната.
Според ППВС № 3/18.11.1980 г., образуването на изпълнителното
производство прекъсва давността, а докато трае изпълнителното производство
давност не тече. С т. 10 от ТР № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС е дадено
различно разрешение, а именно, че в изпълнителното производство давността
се прекъсва при предприемането на кое да е изпълнително действие в
рамките на определен изпълнителен способ – поискано от взискателя или
предприето по инициатива на съдебния изпълнител, като от момента на
същото започва да тече нова давност, но давността не се спира и във връзка с
това е отменено цитираното ППВС. Съгласно задължителните за
правоприлагащите органи разяснения, дадени в ТР № 3/2020 г., на ОСГТК на
ВКС се приема, че докато е траел изпълнителният процес относно вземанията
по образувани преди обявяването на ТР № 2/2013 г., ОСГТК, ВКС,
изпълнителни дела, давност за тези вземания не е текла и за тях
давността е започнала да тече от 26.06.2015 г., от когато е обявено за
загубило сила ППВС № 3/1980 г.
3
По изложените съображения съдът намира, че погасителната давност за
вземането е общата 5-годишна давност по арг. от чл. 117, ал. 2 ЗЗД, който е
приложим и в настоящия случай. В настоящия случай видно от приложеното
ИД, след 09.12.2016 (запорно съобщение от ЧСИ) година не са били
предприемани валидни действия по изпълнение, поради което петгодишната
давност за процесните вземания е изтекла на 09.12.2021 година – преди
образуването на настоящото исково производство и изтичане на срока за
отговор. Следователно сумите, предмет на изпълнителния лист са били
погасени по давност, искът се явява основателен и следва да бъде уважен така,
както е предявен.
Към момента е прието и актуално Тълкувателно решение № 2 от 2023 година,
постановено на 04.07.2024 година от ОСГТК на ВКС, като в т.3 от същото се приема, че
погасителната давност се прекъсва от изпълнително действие, извършено по изпълнително
дело, по което е настъпила перемпция. При изпълнителни дела, вече прекратени към датата
26 юни 2015 година, срокът на новата давност по чл. 117, ал. 1 ЗЗД следва да се брои от
момента на прекратяването им, а не от момента на последното по време предприето в хода
на делото изпълнително действие според нововъзприетото тълкуване, тъй като хипотезата за
фактите, означени в тълкуванията, се съобразява според значението им в съответния
тълкувателен акт .
По разноските:
Доколкото след молбата за образуване на изпълнителното дело и след
2016 година ответникът (и след конституирането на 14.02.2018 година на
„ЕОС МАТРИКС“ ЕООД по ИД) не е правил изявления по повод
принудително събиране на вземането, както и след изтичане на давността за
вземанията не е поискал или предприемал каквито и да е изпълнителни
действия, същият не е станал повод за завеждане на иска, поради което и
доколкото с отговора на исковата молба е признал иска, налице са
кумулативните предпоставки за приложение на чл. 78, ал. 2 ГПК при
определяне отговорността за разноските.
В случая с извънпроцесуалното си поведение ответната страна не е дала
повод за завеждане на делото. Ответникът не следва да дължи разноски, ако
не е разполагал с изпълнителен титул, възможност за друга извънпроцесуална
принуда или не е дал друг повод за предявяването на иска, както и че
различните правила и начинът на осчетоводяване на вземането от кредитора
нямат значение в отношенията между страните, те могат да имат значение
само като доказателства за негово поведение в отношенията с длъжника. Без
правно значение е дали кредиторът е отписал едно свое вземане, отчитайки го
като загуба, или продължава да го води по избран от него начин, за да може да
осчетоводи евентуално последващо надлежно доброволно плащане.
Ответникът по предявен установителен иск не може да предизвика
прекратяване на делото, поради отсъствието на правен интерес у ищеца, тъй
като ищецът има интерес да получи решение при признание на иска.
Ответникът обаче може да удовлетвори този правен интерес на ищеца, като
направи признанието, какъвто е и процесният случай. При такова поведение и
4
доколкото не разполага с изпълнителен титул, и не е предприемал
извънпроцесуални действия по повод вземането, той не дължи разноски.
В горния смисъл е и трайната практика на ВКС, обективирана в
Определение № 474 от 7.11.2019 г. на ВКС по ч. гр. д. № 3063/2019 г., IV г. о.,
ГК, Определение № 468 от 18.12.2018 г. на ВКС по ч. гр. д. № 4586/2018 г., III
г. о., ГК, Определение № 318 от 25.07.2018 г. на ВКС по гр. д. № 2828/2018 г.,
III г. о., ГК, Определение № 95 от 22.02.2018 г. по ч. гр. д. № 510/2018 г., ВКС,
IV г. о.
По силата на изричната норма на чл. 78, ал. 2 ГПК, доколкото
ответникът с поведението си не е дал повод за завеждане на делото и е
признал иска, разноските се възлагат върху ищеца. На осн. чл. 78, ал. 2, вр. ал.
8 ГПК в полза на ответното дружество следва да бъдат присъдени разноски за
юрисконсултско възнаграждение – определено в размер на 100 лева от съда, на
осн. чл. 78, ал. 8 от ГПК, вр. с чл. 37 ЗПП, вр. с чл. 25, ал. 1 от НЗПП, предвид
липсата на фактическа и правна сложност на спора.
Воден от горното, СЪДЪТ
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от М. И. М., ЕГН
********** срещу „ЕОС МАТРИКС” ЕООД, ЕИК *********, иск с правно
основание чл. 439, ал. 1 ГПК, вр. чл. 124, ал. 1 ГПК , че в полза на
„Топлофикация Перник“ АД не съществува изпълняемо право (право на
принудително изпълнение) спрямо Е. П. С., ЕГН ********** за следните
суми: главница в размер на 815,85 лева, представляваща цена на топлинна
енергия за периода от 01.02.2010 г. до 30.04.2013 г., както и законна лихва
върху главницата в размер на 227,39 лева, за периода от 30.03.2010 г. до
20.10.2014 г., ведно със законната лихва върху главницата от 09.12.2014 г. до
окончателното плащане, както и сумата от 25 лева - държавна такса и сумата
от 150 лева - юрисконсултско възнаграждение, поради погасяването им по
давност.
ОСЪЖДА М. И. М., ЕГН ********** да заплати на „ЕОС МАТРИКС”
ЕООД, ЕИК *********, на основание чл. 78, ал.2 ГПК сумата от 100,00
(сто) лева – разноски пред Районен съд Перник за юрисконсултско
възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред
Окръжен съд Перник в двуседмичен срок от връчването му на страните.
5
Препис от решението да се връчи на страните на осн. чл. 7, ал. 2 ГПК.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
6