№ 196
гр. Разград, 04.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД, ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в публично заседание на двадесет и четвърти октомври през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Анелия М. Й.ова
Членове:Валентина П. Д.а
Атанас Д. Христов
при участието на секретаря Дияна Р. Г.а
като разгледа докладваното от Анелия М. Й.ова Въззивно гражданско дело
№ 20223300500264 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Постъпила е въззивна жалба от Ц. Д. Ц. чрез пълномощник против Решение № 160/
30. 06. 2022 г. по гр. д. № 697/ 21 г. по описа на ИРС, с което е отхвърлен, като
неоснователен и недоказан предявения от въззивника установителен иск с правно основание
чл. 124, ал. 1 от ГПК против Община Исперих да бъде прието за установено , че поземлен
имот – Нива с площ от 2, 215 кв. м. , трета категория, м. „Черкезлик“, съставляваща имот с
идентификатор *** от КК на гр. Исперих е собственост на наследниците на Д. Ц. Г. - Ц. Д.
Ц. и Д. Д.а М.. В жалбата се излагат доводи, че решението е необосновано и
незаконосъобразно, тъй като изложените от съда правни изводи не се подкрепят от
събраните по делото доказателства и противоречат на закона. Молят решението да бъде
отменено и да бъде уважен предявения иск.
Въззиваемата страна Община Исперих не е депозирала писмен отговор на жалбата.
Разградският окръжен съд, като обсъди изложените доводи и становища на страните
и след проверка на обжалвания съдебен акт, констатира следното:
Решението на районния съд е валидно и допустимо.
Безспорно се установява от събраните по делото писмени доказателства, че с Договор
за покупко-продажба на недвижим имот на 01.09.1975 г. съставен в град Исперих, Д. Ц. Г.
закупил от П. В. М. следният недвижим имот : нива находяща се в землището на град
Исперих, в местността „Кършията” от 2.000 декара празна нива при граници и съседи П. В.
1
М., Й. П., граница с гора от тополи и Венелин от град Исперих за сумата 300.00лв.
Представена е скица на поземлен имот № 15-862404-04.08.2021 г. , видно от която
съществува имот с идентификатор *** по кадастралната карта на град Исперих, с площ 2215
кв.м., трета категория, начин на трайно предназначение – нива с номер по предходен план
***, като по скицата е отразено, че това е земя по чл.19 от ЗСПЗЗ. Според представеното
удостоверение за наследници, ищецът Ц. Ц. е наследник на Д. Ц. Г., починал на 19.01.2021
г. Представен е Акт № 3292 за частна общинска собственост видно от който на 12.09.2012 г.
имот с идентификатор *** с площ 2.214дка, от които 0.330дка девета категория и 1.885дка
трета категория, е актуван като земи по чл.19 от ЗСПЗЗ като частна общинска собственост.
Разпитаният по делото свидетел Л. Т. дава показания, че е познавал бащата на ищеца.
Той закупил място от П. М. в масив, в който всички места били на М.. Мястото никога не е
влизало в ТКЗС, не е било национализирано и М. разпродавал парцели за строеж на вили.
Това се случило преди 50 години, когато свидетеля бил малък. Местата били по 2 декара.
Бащата на ищеца оградил своето място с бодлива тел. Имало фургон за отдих и за
инструменти. До смъртта си наследодателя на ищеца поддържал мястото. Не е имало
спораве за мястото. М. давал местата да се сеят с люцерна, защото хората гледали животни.
Мястото се намирало в землището на град Исперих, в местността „Черкезлик”. Преди
местността се казвала „Кършията”, но в Исперих хората познавали местността като
„Рибарника” .
Св. Г. И. твърди, че познавал бащата на ищеца. Той имал място в град Исперих до
„Рибарника”. Мястото било около 2 декара. Мястото било заградено с бодлива тел и го
обработвал. В мястото имало барака за инструменти. Свидетеля е чувал името П. М.. Той
имал ниви там, където било мястото на наследодателя на ищеца. Мястото не било
обработвано от ТКЗС. Местността била с турско наименование, но свидетеля не може да
каже името. Свидетелят не е чувал ищеца или баща му да имат спорове с някой. Ищецът бил
полицай.
Според заключението на назначената по делото съдебно-техническа експертиза,
поради липса на картен материал на териториите извън регулационните линии на град
Исперих, както и регистри на собствениците им, не е възможно да се проследи историята на
процесния имот и да се установи идентичност между състоянието на имота към 01.09.1975г.
и описания в представения по делото Договор за покупко-продажба на недвижим имот от
01.09.1975г. Нямало данни за промяна назад във времето името на местността, в която се
намира претендирания с исковата молба поземлен имот. Не било възможно да се установи
площта на имота описан в Договор за покупко-продажба на недвижим имот от 01.09.1975г.
Претендирания с исковата молба поземлен имот с идентификатор *** по кадастралната
карта и кадастралните регистри на град Исперих, община Исперих, област Разград е с площ
2 215 кв.м. По картата за възстановяване на собствеността,последно изменена през 1998г.,
процесният имот бил с номер *** и бил с площ 2 215.00 кв.м. При описване на имота през
1975 г. явно са били допуснати неточности в площта. Не могат да се установят съседите на
имота към 01.09.1975г. поради липса на регистри на собствениците. В съдебно заседание
2
вещото лице е пояснило, че местностите „Челкезлик“ и „Кършията“ са съществували.
Теренът, за който се претендира не е бил в блок на ТКЗС.
При тези данни, съдът приема, че предявеният иск е основателен и доказан. От
събраните по делото писмени и гласни доказателства се установява безспорно, че
наследодателят на ищеца е купил с Договор за покупко-продажба на недвижим имот на
01.09.1975 г. нива находяща се в землището на град Исперих, в местността „Кършията” от
2.000 декара и я е обработвал до смъртта си на 19.01.2021г., след което нивата била
обработвана от ищеца. Писменият договор за покупко-продажба няма вещно-
прехвърлителен ефект, но е доказателство за начало на упражнявано давностно владение.
Заключението на СТЕ не може да установи идентичност на процесния недвижим имот и
този, предмет на писмения договор за покупко-продажба, поради липса на картен материал
на териториите извън регулационните линии на град Исперих, както и регистри на
собствениците им, но вещото лице е установило, че местностите „Челкезлик“ и „Кършията“
са съществували. Теренът, за който се претендира не е бил в блок на ТКЗС.Само фактът, че
има неточности в описанието площта на имота, предмет на договора за продажба, не води
до извода, че имота не може да бъде индивидуализиран. От показанията на разпитаните
свидетели се установява, че процесният недвижим имот е бил купен и обработван от
наследодателя на ищеца в период продължил повече от 10 години, поради което същият е
придобил правото на собственост върху него въз основа на давностно владение на осн. чл.
79, ал. 1 от ЗС. Не всички земи, които се намират извън регулационния план на населеното
място имат земеделски характер. Има случаи, при които части от едно населено място,
застроени с жилищни и селскостопански сгради, или пък ползвани като дворни места,
остават извън регулационния план или пък биват изключени от него по силата на ПМС №
216/61 г. Такъв е и настоящият случай, което се установява от заключението на СТЕ и от
гласните доказателства. По въпроса за статута на имот, намиращ се извън регулационния
план на населеното място, съдебната практика /Р № 100 от 23.07.10 г. по гр. д. № 3426/08 г.
IV г. о., Р № 249 от 4.07.11 г. по гр. д. № 621/10 г. I г. о., Решение № 145 от 16.11.2016 г. на
ВКС по гр. д. № 2412/2016 г., II г. о., ГК и др. / приема, че не всички земи, които се намират
извън регулационния план на населеното място имат земеделски характер. Такива земи
могат да запазят селищния си характер, да не бъдат включвани в блок на ТКЗС, нито
причислявани към ДПФ, както и да не бъдат отнемани юридически и фактически от лицата,
които ги владеят като дворни места, със запазване на собствеността върху тях в реални
граници, в зависимост дали са били членове на ТКЗС или не. Такива земи не подлежат на
възстановяване по ЗСПЗЗ, а оттук следва, че относно тях не се прилага чл. 5, ал. 2 ЗВСОНИ,
нито чл. 19 ЗСПЗЗ. За тях не съществува забраната по чл. 86 ЗС за придобиване по давност,
вкл. и в редакцията преди изменението с ДВ бр. 31/90 г., доколкото върху тях не е
установено право на кооперативно земеползване и не са одържавени.
По изложените съображения, обжалваното решение на районния съд е неправилно и
следва да бъде отменено, като бъде постановено друго, с което искът да бъде уважен.
На осн. чл. 78 от ГПК на въззивника се дължат разноски от въззиваемата страна в
3
размер на 25 лева, направени пред въззивната инстанция и 805 лв. пред районния съд.
Воден от изложеното, Разградският окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 160/ 30. 06. 2022 г. по гр. д. № 697/ 21 г. по описа на РС Исперих и
ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА за установено на осн. чл. 124, ал. 1 от ГПК по отношение на ОБЩИНА
Исперих, че поземлен имот – Нива с площ от 2, 215 кв. м. , трета категория, м. „Черкезлик“,
съставляваща имот с идентификатор *** от КК на гр. Исперих е собственост на
наследниците на Д. Ц. Г., починал на 19.01.2021г. - Ц. Д. Ц., ЕГН ********** и Д. Д.а М.,
ЕГН **********.
ОСЪЖДА Община Исперих да заплати на Ц. Д. Ц., ЕГН ********** сумата 25 лева
разноски по делото пред Разградския окръжен съд и сумата 805 лева разноски пред РС
Исперих.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба в едномесечен срок от съобщаването
му пред Върховния касационен съд .
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4