Р Е
Ш Е Н
И Е
гр.София,28.02.2020
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,І
ГО, 9-ти състав,
в публичното съдебно заседание на двадесет и първи ноември през две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
СЪДИЯ: МАРИЯ КУЗМАНОВА
при секретаря Юлия Асенова, като
разгледа докладваното от съдията гр.д. №
6099 по описа за 2018 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Предявеният иск е с правно
основание чл. 2, ал.1, т 3, пр.1 ЗОДОВ.
Ищецът твърди в ИМ, че на 30.09.2014
г. е привлечен като обвиняем за
престъпление по чл. 198, ал. 3, вр. ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1 от НК и
му е определена мярка „Подписка” и за това престъпление му е било повдигнато
обвинение и е образувано НОХД № 22132/2014 г., СРС,НК-15 състав. По делото били
проведени 2 заседания,било прекратено и върнато на прокурора поради съществени
процесуални нарушения. На 26.11.2015 г. бил внесен повторно обвинителен акт за
същото престъпление и образувано НОХД № 20557/, СРС, 15 с/в. Били проведени 14
заседания, а на 13.03.2017 г. бил оправдан по повдигнатото му обвинение. По
подаден протест било образувано ВНОХД № 2663/2017 г. СГС, 12 с/в, по което
оправдателната присъда била потвърдена с Решение № 196/08.02.2017 г. Понесъл
отрицателни емоции, родителите и братята му
го упреквали и не вярвали че е невинен, отношенията със съпругата
му и детето в семейството се влошили, страхувал се за бъдещето си, за
семейството, бил тревожен, не можел да си намери работа. Претендира обезщетение
за претърпени неимуществени вреди от незаконното обвинение в размер на 40 000
лв., ведно със законна лихва от 08.02.2018 г. (датата на влизане в сила на
оправдателната присъда) до окончателното плащане. Претендира разноски.
Ответникът оспорва иска по
основание и размер. Поддържа, че за процесния период ищецът е бил подсъдим и по
други наказателни дела, подробно описани в приложената справка и твърдените
вреди не са само от повдигнатото му обвинение, предмет на настоящото производство.
Сочи, че спрямо него е взета най-леката мярка за неотклонение - подписка.Сочи,
че исканото обезщетение е прекомерно.
Съдът като обсъди доводите на страните и събраните по делото
доказателства приема за установено следното от фактическа страна:
Безспорно е, че на 30.09.2014 г.ищецът
е привлечен в качеството на обвиняем за престъпление по чл. 198, ал. 3, вр. ал.
1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1 от НК, за което се предвижда наказание „лишаване
от свобода” от една до осем години. С постановлението от 29.09.2014 г. на ищеца му е определена мярка
за неотклонение „Подписка“. По внесения ОА
на е образувано НОХД 22132/2014 г.
по описа на СРС 15 с/в на СРС на 01.12.2014 г. по което са проведени две заседания с участието на ищеца. На
второто заседание на 29.06.2015 г. съдът е прекратил съдебното
производство и е върнал делото на прокурора за отстраняване на съществени
процесуални нарушения.
Повторно с постановление от 05.10.2015
г. ищецът е бил привлечен в качеството на обвиняем. Прокуратурата отново е
внесла обвинителен акт срещу ищеца в съда, по който е образувано на 30.11.2015
г. НОХД 20557/2015 г.по описа на СРС, 15 с/в. Пред първата инстанция са
проведени общо девет заседания, на
осем от които е присъствал ищеца. На 13.03.2017 г. Е.Д. е бил оправдан и
мярката за неотклонение „подписка“ е била отменена.
Прокуратурата е протестирала присъдата
на СРС и по ВНОХД 2663/2017 г. по описа на СГС 13 в.с/в са проведени три заседания, на едно от които ищецът не се е явил. С
решение от 08.02.2018 г.
оправдателната присъда е потвърдена и ищецът е признат за невиновен по
повдигнатото му обвинение.
Видно от приложеното по делото удостоверение за раждане ищецът има
син, роден на *** г.
Съгласно справката за образувани
наказателни производства (л.83-84) се установява, че в периода 2010-2014 г. срещу
ищеца са водени общо четири наказателни производства заедно с
процесното. От приложените преписи от ИМ
за две от тях ищецът е претендирал
също обезщетение по ЗОДОВ: първото - в периода 14.06.2013 г. – 25.04.2014 г. с
ИМ пред СРС (л. 92-93), а второто – за периода 2011-26.03.2015 г. с ИМ пред СГС (л.99-100).
С влязло в сила решение по гр.д. №13869/2017
г.І ГО- 23 с/в на ищеца е присъдено
обезщетение по чл. 2,ал.1 т.3 пр.1 ЗОДОВ за периода 24.11.2011 г. – 26.03.2015
г. в размер на 2 000 лв.
При така установената фактическа обстановка,
съдът достигна до следните правни изводи:
Основателността на иска по чл. 2,
ал. 1, т. 3, пр. 1-во ЗОДОВ предполага кумулативната наличност на следните
предпоставки: 1/ спрямо ищеца да е повдигнато обвинение в извършване на
престъпление от общ характер; 2/ наказателното производство срещу същия да е
приключило с постановяване на оправдателна присъда; 3/наличието на вреди и 4/между незаконното
обвинение и вредите да е налице причинно-следствена връзка. Посочените елементи
от фактическият състав трябва да се докажат от ищеца, съобразно правилата за
разпределение на доказателствената тежест – чл. 154, ал.1 от ГПК. Отговорността
по ЗОДОВ е обективна и не е необходимо вредите да са причинени виновно от
длъжностните лица – чл. 4 от ЗОДОВ.
По делото е безспорно, че срещу ищеца е
повдигнато обвинение за извършване на тежко престъпление, наказателното
производство по което е приключило с влязла в сила оправдателна присъда.
По отношение на вредите и причинната връзка с
обвинението, съдът съобрази, че за обезщетяване на обичайните неимуществени
вреди от незаконно наказателно преследване не са нужни формални, външни
доказателства за установяване на тези обичайни вреди, тъй като те настъпват
винаги в резултат от наказателното производство. В този случай размерът на
обезщетението следва да се определи според стандарта на живот, за да не се
превърне в източник на неоснователно обогатяване за пострадалия. Когато ищецът
претендира вреди над обичайните, поради
специфични конкретни, обстоятелства, той следва да ги посочи в ИМ и да
ги докаже. Съдът на свой ред трябва да се мотивира защо присъжда обезщетение
над обичайния размер (Р-е № 165/16.06.2015 г. по гр.д. № 288/2015 г., ГК, ІІІ
ГО ВКС) В настоящият случай няма никакви доказателства за търпени от ищеца
вреди в размер по-голям от обичайния. Твърденията му в ИМ относно отношенията в
семейството, с родителите и с братята, не
са подкрепени с никакви доказателства затова съдът не приема да са се
осъществили. Ето защо съдът намира,че са налице само първите две предпоставки за
уважаване на иска, за обезщетяване единствено на обичайните вреди от
повдигнатото на ищеца обвинение.
За неимуществените вреди,
претърпени от незаконосъобразно обвинение ответникът дължи обезщетение, чийто
размер съдът следва да определи съгласно §1 от ЗР към ЗОДОВ по справедливост.
По делото е установено, че ищецът
е привлечен като обвиняем с постановление от 30.09.2014 г. като
му е била взета най-леката мярка
за неотклонение „Подписка“. ДП е продължило
общо 6 месеци; съдебно производство(СП) е протекло: първото е
продължило 6 месеци; а второто е приключило за 2 години и 2 месеца
за всички инстанции. Ищецът три пъти е привличан като обвиняем и разпитван в
това му качество в ДП. Той е участвал в 10 от проведените общо 12 заседания на
всички инстанции. През целия период на наказателното производство ищеца е
търпял негативни психически изживявания и стрес досежно качеството му на
подсъдим и свързаната с това възможност за налагане на наказание лишаване от
свобода от три до десет години. Същевременно, преди образуването на процесното
наказателно производство (ИМ пред СРС), както и по време на същото, (ИМ пред
СГС) срещу ищеца е имало и други повдигнати обвинения, респ. образувани
досъдебни и съдебни производства. В
исковия период 30.09.2014 г. - 08.02.2018 г. срещу ищеца е имало повдигнато
и друго обвинение ( от 24.11.2011 до
26.03.2015 г. - гр.д. №13869/2017 г.І ГО- 23 с/в СГС) близо 7 месеци в извършване на друго
тежко умишлено престъпление, за което е предвидена санкция от 1 до 10 години лишаване от свобода. Този факт,
следва да се отчете при определяне размера на конкретното обезщетение, тъй като
тревогите и притесненията на ищеца са били в резултат, не само на конкретното
наказателно дело в настоящето производство. „Наличието на други обвинения е
относимо като факт и без да е въведено като основание на иска, като при
изследване на причинния процес и определянето на дължимото обезщетение за
решаващия съд е от значение дали ищецът е вече обезщетен - изцяло или за част
от вредите, които претендира“.(Р-е № 240/04.01.2017 г. по гр. д. № 1117/2016
г.,III ГО, ГК на ВКС; Р-е № 554/06.03.2013 г. по гр. д. № 266/2012 г. IV ГО,ГК
на ВКС и Р-е № 449/ 16.05.2013 г. по гр.
д. № 1393/2011 г., ІV ГО, ГК на ВКС).
С оглед изложеното съдът приема, че
справедливото обезщетение на обичайните неимуществени вреди от незаконното
обвинение за извършеното престъпление в рамките
на исковия период (ДП и СП) е в общ размер 2
000 лева. Съобразявайки, че близо 7 месеци от по горе очертания исков
период ищецът е търпял притеснения по повод другото незаконно обвинение, за
което вече е възмезден със сумата 2 000 лева. Ето защо съдът приема, че обезщетение в размер на 1 500 лева е достатъчно за
претърпените неимуществени вреди конкретно за обвинението по чл. 198,
ал. 3 вр. с ал.1 НК.
По изложените съображения ответникът
следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата 1 500 лева, ведно със законната лихва, считано от 08.02.2018 г. до
окончателното ѝ изплащане
По разноските:
Ищецът претендира направените по
делото разноски. Съгласно списъка ищецът е внесъл 10 лв. ДТ и 60 лв. за
свидетел,който не е призован и разпитан и тази сума следва да му се върне.На
основание чл. 10,ал.3 ЗОДОВ следва да му
се присъдят сторените от него разноски – 10 лв.
Адвокат И.Ю. с оглед цената на
заведения иск му се следва адвокатско възнаграждение - 1 730 лв.и с оглед
осъщественото безплатно процесуално представителство и размера на уважения иск
следва да му се присъди сумата 64,87
лева(1 500/40 000 х 1 730).
При тези мотиви, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА П.НА Р.Б.,
гр. София,бул.******да заплати на Е.И.Д. ЕГН **********,***, съд. адрес -
адв. И.Ю. ***, Търговски дом, ет. ******,
на основание чл. 2, ал. 1, т. 3, пр.1 ЗОДОВ,
сумата 1 500 лева - обезщетение за претърпени неимуществени вреди в
резултат от обвинение за извършено
престъпление по чл. 198, ал.3 във вр.
ал. 1 във вр. с чл. 20, ал. 2, във вр. с ал. 1 от НК , за което е признат за
невинен и оправдан с влязла в сила
присъда от 08.02.2018 г. по НОХД 20557/2015 г. на СРС, ведно със законната лихва, считано от 08.02.2018 г. до
окончателното й изплащане и направените
по делото разноски 10 лева, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над 1 500
лева до предявения размер - 40 000 лева.
ОСЪЖДА П.НА Р.Б.,
гр. София, бул.******, да заплати на адвокат И.Ю. САК, с адрес: ***, Търговски дом, ет. ******, на основание чл. 38 ЗА адв.
възнаграждение в размер на 64,87 лева.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с въззивна жалба пред САС в
двуседмичен срок от връчването на преписа.
СЪДИЯ: