Р Е
Ш Е Н
И Е
№
...........
град Шумен,
10.06.2022г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Административен
съд – град Шумен, в
публичното заседание на шести юни две хиляди двадесет и втора година в състав:
Председател: Росица Цветкова
Членове: Снежина Чолакова
Бистра Бойн
при
секретаря Ив.Велчева и с участие на прокурор Д. Димитров от ШОП, като разгледа
докладваното от административния съдия Сн.Чолакова КАНД № 93 по описа за 2022г. на Административен съд – гр. Шумен,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания
(ЗАНН) и чл. 208 и сл. от Административно процесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба от Н.Г.Н.
***, срещу Решение № 8 от 14.02.2022г., постановено по АНД № 320/2021г. по
описа на Районен съд - град Нови пазар. С обжалвания съдебен акт е потвърден
Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано
техническо средство или система Серия К № 4689905 на ОД на МВР - гр.Шумен, с
който на Н.Г.Н. ***, на основание чл. 189, ал.4, във вр. с чл. 182, ал.1, т.5
от ЗДвП, за нарушение на чл. 21, ал.1 от ЗДвП е наложено административно
наказание „глоба“ в размер на 600 /шестстотин/ лева, за това, че на 30.03.2021г. в 15.04 ч. в обл. Шумен, гр. Каспичан, по
път I-2 км.132+290/населено място/ до бивша зоологическа градина в посока към
гр. Шумен и отчетен толеранс от минус 3км/ч, е управлявал лек автомобил „Х.“, рег.
№ ***, със скорост от 96 км/ч, при допустима такава в размер на 50 км/ч., заснето
с автоматизирано техническо средство №TFR1-M 591, като с това водачът е
допуснал нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП.
Касаторът релевира
твърдения за незаконосъобразност на атакуваното решение поради постановяването
му в противоречие с материалния закон и процесуалните правила. Излага доводи за
незаконосъобразност на процесния фиш поради изготвянето му в нарушение на ЗДвП
и на разпоредби от ЗАНН. Релевира и подробни аргументи за недоказаност на
вмененото му нарушение. В тази връзка сочи, че табелата, обозначаваща навлизане
в населено място, е била закрита от растителност и не се е виждала, а след нея
имало поставени знаци, че се касае за път, за движение по който е необходимо
заплащане на винетна такса, което подвеждало водачите, че се движат извън
границите на населено място. С оглед на това отправя искане за отмяна на
съдебния акт и на наложеното му административно наказание. В съдебно заседание,
редовно и своевременно призован, Н.Г.Н.
се явява лично и поддържа жалбата по изложените в нея съображения.
Ответната страна, ОД на
МВР – гр.Шумен, представлявана в съдебно заседание от юрисконсулт И.С., оспорва
жалбата и отправя искане за отхвърлянето й като неоснователна. Претендира
присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Представителят на
Шуменска окръжна прокуратура възприема касационната жалба за допустима, но неоснователна
и моли за решение в този смисъл.
Настоящата съдебна
инстанция, след като прецени допустимостта на предявената касационна жалба и
обсъди направените в нея оплаквания, становищата на страните, събраните по
делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение съобразно
разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 от АПК, намира за установено следното:
Касационната жалба е
допустима като подадена в законоустановения срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от
легитимирано лице, имащо право и интерес да обжалва съдебния акт, съгласно
разпоредбата на чл.210, ал.1 от АПК и при спазване на изискванията на чл.212 от АПК. Разгледана по същество, касационната жалба се явява неоснователна по
следните съображения:
Процесното решение е
постановено при следната фактическа обстановка:
С Електронен фиш за
налагане на глоба серия „К“ №4689905, издаден от ОДМВР – гр.Шумен на Н.Г.Н. е вменено нарушение по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП,
изразяващо се в това, че на 30.03.2021г. в 15.04 ч. в обл. Шумен, гр. Каспичан,
по път I-2 км.132+290/населено място/ до бивша зоологическа градина в посока
към гр. Шумен и отчетен толеранс от минус 3км/ч, е управлявал лек автомобил „Х.“,
рег. № *** със скорост от 96 км/ч, при допустима такава в размер на 50 км/ч., заснето
с автоматизирано техническо средство №TFR1-M 591. Превишението е с 46 км/ч.
Съставен бил клип с
№7589, в който е отчетена скорост на движение на автомобила 99 км/ч., като
контролният орган е взел предвид допустимото отклонение от минус 3%, приемайки,
че скоростта на водача е била 96 км/ч.
От изготвената служебна справка от сектор „ПП“ се установява, че
жалбоподателят е собственик на процесното МПС. На основание чл.189, ал.4, във
вр. чл.182, ал.1, т.5 от ЗДвП на Н.Г.Н. било наложено административно наказание „глоба“ в
размер на 600 лева.
При така установената
фактическа обстановка районният съд изложил съображения относно това, че обжалваният
електронен фиш съдържа всички изискуеми се по закон реквизити. Съдът посочил,
че същият е бланков, типов, по образец и
съдържание, съобразно чл.189, ал.4 от ЗДвП. Съдебният състав констатирал, че е
спазено и изискването на чл.10 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г. за
условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи
за контрол на правилата за движение по пътищата да се попълва протокол съгласно
приложението. Отбелязано е името на служителя, работил с посоченото АТСС, времетраенето,
през което е било използвано същото. Приложена е снимка на разположението на
служебния автомобил, на който е бил инсталирано АТС, съгласно чл. 10, ал. 3 от
Наредбата. Съдебната инстанция счела също, че нарушението е подведено под
правилната материално-правна и санкционна норма, като с оглед приобщените
доказателства се установява по безспорен начин и подлежащият на
административнонаказателна отговорност, субект, в качеството му на собственик
на МПС, с което е осъществено нарушението. Поради това съдът потвърдил
атакувания пред него ЕФ.
Съобразявайки
приобщените доказателства и доводите на страните, настоящият съдебен състав
достига до извод относно безспорната установеност на приписаното на касатора
деяние, до какъвто аналогичен извод е достигнал и районният съд.
В тази връзка, следва да
се отбележи, че при съставянето на ЕФ стриктно са били спазени разпоредбите на
ЗДвП, разписващи реда и съдържанието на санкционния акт. Изготвеният фиш
разполага с нормативно изискуемите реквизити, издигнати в условие за неговата
законосъобразност от специалния нормативен акт, а именно ЗДвП.
Обосновано предходната
инстанция не е кредитирала твърдението на касатора, че е бил възпрепятстван да
установи, че мястото, на което е извършено противоправното поведение, попада в
рамките на населеното място. От приобщените по делото доказателства се
установява по безсъмнен начин, че контролираният участък попада в рамките на
населеното място, с произтичащото от това задължение за съблюдаване на
максимално въведената скорост от 50 км/ч. С категоричност се установява, че
участъкът, където е извършена контролната дейност, е част от републикански път
I-2, но попада в границите на населено място, обозначено със съответните знаци
„Д11“ и „Д12“, а именно от км. 132+235 до км. 133+420, като разделя населеното
място на две части. Нарушението е констатирано на км.132+290. Направеният извод
се подкрепя и от представените пред районния съд официални писмени документи,
сред които е и Протокол за местоположението на пътни знаци „Д11“ и „Д12“ от
10.05.2019г., изготвен от комисия, в която са участвали представител на
Областно пътно управление и представител на Община Каспичан. Именно комисията
при извършения оглед и базирайки се на съответните планове е определила мястото
на посочените знаци в смисъла, коментиран по-горе. По делото са приложени и
Заповед № РД-18-57/01.10.2015г., с която е одобрена кадастралната карта и
регистри за землището на гр. Каспичан и извадки от
кадастрално-административната информационна система, които подкрепят
становището, че републиканският път разделя населеното място на две части, с
надлежно отразено начало и край на града. Гореизложеното налага извод, че водачът
е могъл и е бил длъжен да съобрази избора на скорост на управление на
превозното средство с въведените ограничения, произтичащи от навлизането в
рамките на гр. Каспичан.
От събраните по делото
доказателства се установява също, че нарушението е установено и заснето с годно
техническо средство - мобилна система за видеоконтрол на нарушенията на
правилата за движение, монтирана в патрулен автомобил с рег. № ***. Съгласно т. 65 от ДР на ЗДвП
„Автоматизирани технически средства и системи“ са уреди за контрол, работещи
самостоятелно или взаимно свързани, одобрени и проверени съгласно Закона за
измерванията, които установяват и автоматично заснемат нарушения в присъствие
или отсъствие на контролен орган. С Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г. за
условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи
за контрол на правилата за движение по пътищата /обн. ДВ бр.36 от
19.05.2015г./, издадена на основание чл. 165, ал. 3 от ЗДвП, са уредени
правилата за използването на мобилни технически средства, посредством които се
установяват и заснемат нарушенията на правилата за движение по пътищата.
Съгласно чл.11 от Наредбата, издаването на електронен фиш за налагане на
административни санкции за нарушения на чл.21, ал.1 и ал.2 от ЗДвП, е допустимо
и когато нарушенията бъдат установени и заснети с мобилни АТСС. Изключения са
предвидени само в изречение второ на чл.11, т.3, съгласно което за нарушения,
установени с мобилни АТСС във време на движение, електронни фишове не се
издават. Настоящия казус не е сред посочените, понеже АТСС не се намирало в
движение, закрепено на превозно средство, а служебният автомобил, в който е
била монтирана, е бил временно разположен паркиран извън пътя. Не е налице и
противоречие на Наредбата с чл.194, ал.4 от ЗДвП, предвиждащ издаване на ЕФ
само в отсъствие на контролен орган, понеже работният процес на АТСС не изисква
непосредствена манипулация от страна на контролен орган по време на неговата
работа и в настоящия казус установяването на скоростта на движение е било
напълно автоматизирано.
Следва да се отбележи
също, че превишението е установено с одобрено и технически изправно средство, а
служителят, оперирал с него, е преминал през съответното обучение. По
настоящото дело са представени Удостоверение за одобрен тип средство за
измерване № 10.02.4835 от 24.02.2010г. и Протокол на лаборатория за проверка на
радарни скоростомери №2-54-20/30.10.2020г., от които е видно, че системата за
контрол отговаря на метрологичните изисквания. От цитираните документи се
установява също, че АТСС съставлява мобилна система за видеоконтрол на
нарушенията на правилата за движение тип TFR1-M и е била одобрен тип средство
за измерване за периода от 24.02.2010г. до 24.02.2020г. Същата е била обект на
последваща проверка на 30.10.2020г., поради което нарушението, осъществено на
30.03.2021г., е реализирано в рамките на срока на валидност на одобрения тип
средство за измерване. Съгласно чл.30, ал.5 от Закона за измерванията /ЗИ/,
когато срокът на валидност на одобрения тип е изтекъл, намиращите се в употреба
средства за измерване, които отговарят на одобрения тип, се считат от одобрен
тип. Съгласно чл.43, ал.4 от ЗИ, периодичността на проверките по ал. 2 се
определя със заповед на председателя на Държавната агенция за метрологичен и
технически надзор, която се обнародва в „Държавен вестник“ и се обявява в
официалния бюлетин на агенцията. Съгласно Заповед № 616/11.09.2018 г. на
председателя на ДАМТН, обнародвана в ДВ, периодичността на проверка на
скоростомери, съгласно т.31 от Заповедта е една година. Видно от представения
Протокол на лаборатория за проверка на радарни скоростомери №2-54-20/30.10.2020г.
за периодична проверка на TFR-1M № 4835, с идентификационен номер 591/12, на
уреда е извършена последваща проверка на 30.10.2020г., като при тази последваща
проверка е установено, съгласно заключението в протокола, че уредът съответства
на изискванията, което съответствие е установено както от проверка в
лабораторни условия, така и посредством мобилен полеви тест. Нарушението е
констатирано преди датата, на която е следвало да бъде извършена следващата
последваща проверка - 30.10.2021г., от което следва, че измерването на
скоростта на автомобила е извършено с годно техническо средство.
По делото е приложен и
надлежно съставен Протокол за използване на АТСС от 30.03.2021г., по Приложение
към чл. 10, ал. 1, придружен с дигитална снимка на местонахождението на превозното
средство, в което е разположен уредът. Протоколът по чл. 10, ал. 1 от Наредба №
8121з-532 от 12.05.2015г. е доказателството, посредством което се установява
мястото и времето на извършване на нарушението, вида на АТСС, с което е заснето
нарушението, посоката на движение, в която се осъществява контрола, въведените
ограничения и мястото на което е поставено мобилното АТСС. При това положение и
с оглед събрания доказателствен материал се установява въведеното ограничение и
установената скорост на придвижване от страна на превозното средство на
касатора, която в ЕФ е отразена след отчитане на съответния толеранс. При това
положение настоящата инстанция намира, че с поведението си Н.Г.Н. е допуснал
вмененото му нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП, правилно санкционирано по реда
на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, във вр. с чл. 182, ал.1, т.5 от ЗДвП.
Касационната инстанция
намира за неоснователна тезата на оспорващия, че предходната съдебна инстанция
не е изпълнила задълженията си за снемане самоличността и за разясняване на
отговорността на свидетеля Т.А.М., доколкото в протокола от проведеното на
06.10.2021г. съдебно заседание са отразени данни за самоличността на свидетеля,
както и разяснение, че носи наказателна отговорност за лъжесвидетелстване по
чл.290 от НК. Не съставлява съществено процесуално нарушение и обстоятелството,
че съдът не е поискал жалбоподателя да удостовери своята самоличност със
съответен документ, доколкото последният в касационната жалба изрично
потвърждава присъствието си в съдебните заседания, а и неговото участие в
съдебното заседание няма задължителен характер, стига да е бил редовно призован
за първото съдебно заседание, в което е даден ход на делото, което в случая е
удостоверено с призовка за страна № 202136203658 (л.29 от АНД).
По гореизложените
съображения настоящата инстанция намира, че решението на районния съд е
постановено в унисон с материалния закон и при съблюдаване на
съдопроизводствените правила, поради което не са налице сочените в касационната
жалба основания за отмяната му. Въз основа на изложеното касационната жалба се явява неоснователна и следва да бъде
отхвърлена, а обжалваното съдебно решение като законосъобразно и правилно
следва да бъде оставено в сила.
При този изход на спора,
на ответника на основание чл. 63, ал. 5 от ЗАНН, във вр. с чл.37 от Закона за
правната помощ, във вр. с чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ
се дължи юрисконсултско възнаграждение за участие по делото пред Административен
съд – гр.Шумен в размер на 80 /осемдесет/ лева.
Водим от горното, Шуменският административен съд
Р
Е Ш И :
ОСТАВЯ
В СИЛА Решение № 8/14.02.2022г.,
постановено по АНД № 20213620200320/2021г. по описа на Районен съд – гр.Нови
пазар.
ОСЪЖДА
Н.Г.Н. с ЕГН ********** ***, да
заплати на ОД на МВР – гр.Шумен сумата от 80 /осемдесет/ лева разноски по
делото.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:......................
ЧЛЕНОВЕ: 1..........................
2..........................
ЗАБЕЛЕЖКА:
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване. Влязло в сила на
10.06.2022г.