Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 260103
гр. Пловдив, 06.04.2021г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, в публичното
заседание на двадесет и пети март през две хиляди и двадесет и първа година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦВЕТАН ЦВЕТКОВ
ЧЛЕНОВЕ: ПЕТКО МИНЕВ
ВЕСЕЛИНА
СЕМКОВА
при участието на секретаря ПЕНКА СТОЯНОВА, в присъствието на
прокурора КОСТАДИН ПАСКАЛЕВ като разгледа ВАНД № 501 по описа за 2021г.
докладвано от чл. съдия Петко Минев и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е
по реда на глава ХХІ НПК.
С решение № 64/11.02.2021г., постановено по АНД № 72/2021г., РС – Пловдив, 23 н.с.,
е признал обв. Ш.Е.К. за ВИНОВЕН в извършване на престъпление по чл. 343, ал.
1, б. „б“, пр. 2 вр. с чл. 342, ал. 1, пр. 3 от НК, като на основание чл.78а,
ал.1 от НК го е освободил от наказателна отговорност и му е наложил административно
наказание глоба в размер на 1000 лева, както и 4 месеца лишаване от право да
управлява МПС. ПРС е осъдил обв. К. да заплати направените по делото разноски в
размер на 509 лева.
Решението е обжалвано от
защитника на обв. Ш.Е.К. – адв. С.М.. Твърди се, че решението е неправилно и
следва да бъде изменено в частта за наложеното наказание, което е явно
несправедливо. Излагат се доводи за несъставомерност на деянието поради липса
на виновно поведение на обвиняемия – твърди се, че не е нарушил чл. 5, а. 2, т.
1 и чл. 25, ал. 1 от ЗДвП. Иска се изменение на първоинстанционното решение и
постановяване на ново, с което на обв. Ш.Е.К. да не бъде налагано кумулативно
предвиденото наказание лишаване от право да управлява МПС.
В съдебно заседание, обв. Ш.К. не се явява. Защитникът му – адв.
С.М. поддържа жалбата и иска изменение на решението на ПРС в частта, с която е
наложено кумулативно предвиденото наказание „лишаване от право да управлява
МПС“. Защитникът пледира да не бъде налагано и това наказание. Същият излага
доводи за наличие на съпричиняване от пострадалия велосипедист, както и за
минимално превишаване на скоростта от обвиняемия при управление на МПС.
Представителят на
Окръжна прокуратура – Пловдив счита, че жалбата на обв. К. е неоснователна и
следва да бъде оставена без уважение, а първоинстанционното решение –
потвърдено.
Въззивният съд, като съобрази
доводите на страните, провери служебно правилността на присъдата, съобразно
изискванията на чл. 313 и чл. 314 от НПК и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Първоинстанционният
съд е приел за установена следната фактическа обстановка:
Обвиняемият Ш.Е.К.
е роден на *** *** З., живущ ***, българин, български гражданин, със средно
образование, неосъждан, неженен, неработещ, ЕГН: **********.
На 28.05.2019г.
около 16.25ч. обвиняемият Ш.Е.К. управлявал лекия автомобил на баща си марка „
Форд“, модел „ Галакси“ с регистрационен номер ***** по северното платно за
движение на бул. „М.“ в гр. П., което било разделено от южното платно за
движение с разделителна ивица – остров. Движел се в посока от изток на запад, в
лявата част на пътното платно, със скорост около 57км/ч. Времето било сухо, а
по пътната настилка нямало неравности. Приближавайки до № ******* на бул.“М.“,
обв. К. забелязал пред себе си свидетеля В. М.П., който се движел с велосипед в
дясната част на северното пътно платно в посока от изток на запад с около
14км/ч. Когато управляваният от обв. К. автомобил се намирал на около 40м. от
свид. П., зад него, последният рязко отклонил велосипеда на ляво. Обвиняемият
реагирал, задействал спирачната система на лекия автомобил „Форд“ и отклонил
същия на дясно. В този момент свид. П. отклонил управлявания от него велосипед
на дясно. Настъпил удар между предната лява част на лекия автомобил „Форд“ и
задната част на велосипеда. Автомобилът спрял, а свид. В. П. паднал на платното
до него.
Свидетелят Н. К.,
който работел в офис наблизо, чул шума от сблъсъка, излязъл навън и видял
лежащия на пътното платно до шофьорската врата на лекия автомобил „Форд“, модел
„ Галакси“ с регистрационен номер **** свид. В. П.. Съобщил за настъпилото
произшествие на тел.112.
Местопроизшествието
било посетено от свидетелите П. П. и Т.Т. – ***** в с-р „Пътна полиция“ при
ОДМВР – Пловдив. Те тествали обв. К. с технически средства за установяване
употребата на алкохол и наркотични вещества, които отчели отрицателни
резултати.
Свид. В. П.бил
откаран от негови съседи в УМБАЛ „Св.Георги“ в гр.П., където му била оказана
първа помощ и били направени изследвания.
По делото е
изготвена съдебно-медицинска експертиза, от заключението на която се
установява, че на В. П.били причинени: контузия на главата със счупване на
костите на черепния покрив челно- теменно в ляво, кръвоизлив под твърдата
мозъчна обвивка и вътремозъчно в дясно теменно-слепоочно-тилно, спираловидно
счупване в горната част на бедрената кост на десния крак и счупване на крайната
трета на лявата ключица. Описаните увреждания били в резултат на удари с или
върху тъп предмет и отговаряли по време и начин да са причинени при станалото
ПТП, с което били в пряка причинна връзка. Счупването на бедрената кост
причинило трайното затрудняване на движенията на долен десен крайник за
8-9месеца, а счупването на ключицата причинило трайно затрудняване на
движенията на горен ляв крайник за 1,5месеца, съответно представляващи средна
телесна повреда по смисъла на чл. 129 НК. Останалите увреждания довели до
разстройство на здравето, извън случаите на чл. 128 и чл. 129 НК.
От заключението
на изготвената по делото автотехническа експертиза се установява, че основните
причини, довели до възникналото произшествие от техническа гледна точка са, че
велосипедистът В.М.П. се е отклонил на ляво на платното за движение на място,
по начин и в момент, когато това не е било безопасно, без да се съобрази с
приближаващия се автомобил. Водачът на л.а. „Форд Галакси" - Ш.Е.К. се е
движел със скорост 57 км/ч и по- голяма, поради което е нямал техническа
възможност да избегне удара от момента в който е реагирал, тъй като при
движение със скорост 51 км/ч (включително и 50 км/ч) той би имал възможност да
спре преди мястото на удара.
ПРС е приел, че
фактическата обстановка се установява по един безспорен и категоричен начин от
свидетелските показания, заключенията на
съдебномедицинската и автотехническа експертизи, протокола за оглед на местопроизшествие
и фотоалбума към него, справки от КАТ – Пловдив, справка за нарушител, справка за съдимост и
характеристична справка.
ПРС е кредитирал с доверие заключенията на изготвените в хода на
досъдебното производство съдебномедицинска и автотехническа експертизи.
Анализирайки и
съпоставяйки свидетелските показания, заключенията на изготвените експертизи и писмените
доказателства по делото, първостепенният съд е стигнал до правния извод, че обв. К. е извършил както
от обективна, така и от субективна страна престъпление по по чл. 343, ал.1
б.“б“ пр.2 вр. чл. 342 ал.1, пр.3 от НК, а именно: на 28.05.2019 год. в гр. П.
при управление на моторно превозно средство - лек автомобил марка „Форд“, модел
"Галакси" с рег. № ******, е нарушил а за движение - Закон за
Движение по пътищата /ЗДвП/ а имено: Чл. 5, ал. 2, т. 1 от ЗДвП: „ Водачът на
пътно превозно средство е длъжен: „да бъде внимателен и предпазлив към
уязвимите участници в движението, каквито са пешеходците и водачите на
двуколесни пътни превозни средства".Чл. 21, ал. 1 от ЗДвП: „ При избиране
скоростта на движение на водача на пътно превозно средство е забранено да
превишава следните стойности на скоростта в км.ч.: за превозно средство,
категория „В" - 50 км.ч. в населено място". чл. 25, ал. 1 от ЗДвП-
„Водач на пътно превозно средство, който ще предприеме каквато и да е маневра,
като например да заобиколи пътно превозно средство, да излезе от реда на
паркираните превозни средства или да влезе между тях, да се отклони надясно или
наляво по платното за движение, в частност за да премине в друга пътна лента,
да завие надясно или наляво за навлизане по друг път или в крайпътен имот,
преди да започне маневрата, трябва да се убеди, че няма да създаде опасност за
участниците в движението, които се движат след него, преди него или минават
покрай него и да извърши маневрата, като се съобразява с тяхното положение,
посока и скорост на движение“ и по непредпазливост е причинил средна телесна
повреда на В. М. П., а именно средна телесна повреда, изразяваща се в счупване
на бедрената кост, довело до трайно затрудняване движенията на долен десен
крайник за 8-9 месеца; средна телесна повреда,
изразяваща се в счупване на ключицата, довело до трайно затрудняване движенията
на горен ляв крайник за 1,5 месеца.
Първоинстанционният
съд е приел, че са налице предпоставките на чл. 78а от НК, освободил е обв. К.
от наказателна отговорност и му е наложил административно наказание глоба в
размер на 1000 лева. ПРС е мотивирал налагането на минималното по размер
административно наказание с чистото
съдебно минало на дееца, ниската му обществена опасност, наличието на
съпричиняване от страна на пострадалия П. и липсата отегчаващи отговорността
обстоятелства. ПРС е лишил обв. К. от право да
управлява МПС за срок от 4 месеца.
Пловдивският
окръжен съд, като въззивна инстанция, намира за установено следното: Жалбата на
обв. К. е процесуално допустима, но
разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения:
Така приетата от първоинстанционния съд фактическа обстановка е в
съответствие с доказателствата по делото и се възприема изцяло от въззивната
инстанция. За изследване на обстоятелствата, релевантни за повдигнатото
обвинение срещу обв. К., първата инстанция е извършила необходимите процесуално
- следствени действия, изясняващи значимите факти относно причиняването по
непредпазливост на средна телесна повреда на св. П.от обв. К. при движението с
автомобила. По безспорен начин е установено, че на 28.05.2019г. около 16.25ч. в
гр. П.обв. К. е управлявал автомобила си с превишена скорост от 57км/ч по
непредпазливост е блъснал движещият се пред него пострадал велосипедист В. П.,
в резултат на което му причинил инкриминираните телесни увреждания,
съставляващи средна телесна повреда, съгласно заключението на СМЕ. Налице е
причинна връзка между виновното поведение на обв. К. и престъпния резултат.
Същият като водач на МПС е следвало да се движи с не повече от 50км/ч, като
съобрази скоростта си на движение с конкретните пътни условия – интензивността
на движението и поведението на останалите участници в движението. Виждайки пред
себе си велосипедист, обв. К. е следвало да си осигури достатъчна дистанция, за
да избегне сблъсък с него. Факт е наличието на съпричиняване от пострадалия .
който рязко е отклонил велосипеда наляво, но при избор на по-ниска скорост и
подходяща дистанция от страна на обв. К. не би се стигнало до сблъсък между
двамата. Ето защо са неоснователни възраженията на защитата за липса на
нарушения на ЗДвП от страна на обвиняемия. Въззивната инстанция намира, че
обвинението е доказано по несъмнен начин и правилно ПРС е признал обв. К. за
виновен по повдигнатото му обвинение.
Изводите на първата инстанция по въпросите на чл. 301, ал. 1 от НПК са основани на установените фактически положения при спазване изискванията
на процесуалния закон, като в съответствие с тях законосъобразно обв. К. е освободен
от наказателна отговорност с налагане на административно наказание по предявеното
му обвинение. Тези изводи за приложение на закона се споделят и от настоящият
състав.
Въз основа на приетите за установени фактически положения
първоинстанционният съд е стигнал до правилния правен извод, че обв. К. е
осъществил от обективна страна и субективна страна състава на престъплението чл.
343, ал. 1, б. „б“, пр. 2 вр. с чл. 342, ал. 1, пр. 3 от НК. Правилно ПРС е
приел, че от субективна страна обв. К. е извършил престъплението по
непредпазливост /небрежност/.
Правилно
първоинстанционният съд е освободил обв. К. от наказателна отговорност по реда
на чл. 78а от НК и му е наложил административно наказание „глоба“ в размер на
1000 лева. Безспорно са налице предпоставките за приложението на този
привилегирован институт. Правилно ПРС е наложил и допълнителното
наказание „лишаване от право да се управлява МПС“ за срок от 4 месеца. Не може
да бъде споделено само изложеното от ПРС в последния абзац на л.5 и л.6-горе от
мотивите, че налагането на допълнителното наказание „лишаване от право да
управлява МПС“ е задължително и нормата на 343г е императивна. Това е принципно
вярно, но в случая нормата на чл. 78а, ал. 4 от НК посочва, че при
освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно
наказание съдът може да наложи и административно наказание лишаване от право да
се упражнява определена професия или дейност за срок до 3 години. Тъй като производството
е по реда на глава 28 от НПК налагането на допълнителното наказание не е
задължително, тъй като нормата на чл. 78а, ал. 4 от НК е специална спрямо тази
на чл.343г от НК. Всичко това не променя крайния извод, че на обв. К. следва да
бъде наложено и наказание „лишаване от право да се управлява МПС“ за срок от 4
месеца. Неоснователно е възражението на защитата, че наложеното допълнително
наказание е явно несправедливо и не следва да бъде налагано. Наличието на
съпричиняване е било отчетено при индивидуализацията на всяко от двете
наказания. Наложена е минималната предвидена глоба от 1000 лева. Допълнителното
наказание е в размер близък до минималния и според въззивната инстанция не се
налага неговото намаляване или отмяна. На пострадалия са били причинени две
средни телесни повреди в резултат на няколко нарушения на ЗДвП. Обв. К. е бил
санкциониран по административен ред 5 пъти с наказателни постановления и 5 пъти
с фишове за нарушения на ЗДвП през последните 4 години. Ето защо ПРС правилно е
наложил и допълнителното наказание 4 месеца лишаване от право да управлява МПС,
тъй като без него не биха се постигнали целите по чл. 36 от НК.
С оглед изхода на
делото правилно разноските са присъдени в тежест на обв. К..
При извършената служебна проверка, Окръжният съд не констатира да са
допуснати съществени процесуални нарушения, които да са достатъчно основание за
отмяна на атакуваното решение.
По изложените по-горе
съображения, Пловдивският окръжен съд в настоящия съдебен състав счита, че решението
следва да бъде потвърдено изцяло.
Водим от горното и на
основание чл.334, т.6, вр.с чл.338 от НПК, Пловдивският окръжен съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 64/11.02.2021г.,
постановено по АНД № 72/2021г. по описа на Пловдивски районен съд, 23 н.с.
Решението не
подлежи на обжалване и протестиране.
Страните да бъдат
уведомени за изготвянето му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.