МОТИВИ:
по нова присъда по ВНОХД №137/2019г.
по описа на Софийски Окръжен съд
Производството по реда на глава ХХІ НПК е инициирано
по въззивна жалба от подсъдимия Й.Т.П., представляван от упълномощения от него
защитник адв. Л.М. от САК, срещу Присъда № 8 от 21. 01. 2019 г. на Районен съд – гр.
К., постановена по н.о.х.д. № 105/2018 г., по силата на която подс. П. е
признат за виновен в това, че на 02. 04. 2017 г. около 15,24 часа, в с. Б., община Г.,
област С., с посока на движение от с. Б. към с. К. е управлявал МПС – лек
автомобил „Рено“, модел „Клио“, с рег. № ., с концентрация на алкохол в кръвта
си над 0,5 на хиляда, а именно: 0,8 на хиляда, установено по надлежния ред – с
техническо средство „Алкотест Дрегер“ – 7510, съгласно Наредба № 30/2001 г. за
реда за установяване на употребата на алкохол или друго упойващо вещество от
водачите на моторни превозни средства – чл. 6 (в случай на отказ да получи
талон за медицински изследване, неявяване в определеното лечебно заведение или
при отказ да даде кръв за изследване, употребата на алкохол от водача се
установява въз основа на показанията на техническото средство) и протокол за
комплексна съдебно-медицинска и химическа експертиза по писмени данни от 30.
08. 2017 г.,
след като е осъден с влязла в сила на 04. 09. 2009 г. присъда по н.о.х.д.
№ 240/2009 г. по описа на РС – гр. К., за престъпление по чл. 343б, ал. 1 НК,
поради което и на основание чл. 343б, ал. 2, вр. ал. 1 НК и чл. 54 НК е осъден
на една година лишаване от свобода и глоба в размер на 500 лева. На основание
чл. 57, ал. 1, т. 3 ЗИНЗС е определено наказанието да се изтърпи при
първоначален „общ“ режим.
Във въззивната жалба и допълнението към нея се
съдържат оплаквания за неправилност, необоснованост и незаконосъобразност на
обжалвания акт, като постановен в нарушение на съдопроизводствените правила и в
нарушение на материалния закон. Съдът неправилно кредитирал показанията на
разпитаните по делото свидетели – служители на РУП – Г., които били
противоречиви, като по този начин съдът възприел неправилна фактическа
обстановка. Освен това, полицейските служители го поставили в невъзможност да
отиде до медицински център, за да даде кръвна проба, тъй като не изпълнили
задължението си по наредбата – да заведат водача до най-близкото лечебно
заведение. Поддържа се становище за допуснати нарушения на полицейските
служители при извършване на проверката за наличие на алкохол в издишания
въздух, които довели до опорочаването ѝ.
По същество, молбата на подсъдимия е да бъде отменена
присъдата и да бъде оправдаван по повдигнатото му обвинение и признат за
невинен. Алтернативно, ако съдът счете, че е виновен – присъдата да бъде
изменена в по-лека такава, предвид обстоятелството, че се грижи за майка си,
която е инвалид първа група с придружител.
В съдебно заседание подсъдимият и неговият процесуален
представител поддържат изцяло направените искания, отправените с жалбата
оплаквания, както и доводите, които ги обосновават.
В последната си дума подсъдимият П. предоставя на съда
да вземе решение.
Представителят на СОП оспорва изцяло жалбата и по
същество на делото излага подробни съображения в полза на потвърждаване на атакуваната
със същата присъда, като обосновава налична синхронност на гласните доказателства и съответствие с
приложимия подзаконов акт –Наредба № 30/2001г., регламентираща процедурата за
установяване на алкохолно съдържание в кръвта на водачите.
Въззивният съд, след като разгледа жалбата на
заявените основания, като в повече от това осъществи цялостен служебен контрол
по отношение на обжалваната присъда на осн. чл.314, ал.1 НПК, въз основа на
приложимия закон, намери за установено следното:
Събраните в хода на производството пред първата
инстанция, протекло при спазване на процесуалните правила за събиране и оценка
на доказателствата, както и при съблюдаване на правата на подсъдимия и неговия
защитник, обосновават фактическа обстановка, близка до тази, приета от
решаващия съд, с едно- единствено изключение, касаещо наличие на техническа
възможност за подсъдимия да задвижва кормилната система и да направлява
автомобила при теглене, а именно следната фактическа обстановка:
Подсъдимият Й.Т.П. е българин и
български гражданин. Роден е на *** г. в гр. Б.. Същият е неженен, с основно
образование и е осъждан предимно за сходни престъпления, касаещи сигурността по
транспорта.
На 02.04.2017 г., около обяд подсъдимият
Й.Т.П. се обадил по телефона на свид. А. Д. В.и поискал от него услуга за
предвижването на негов автомобил - лек автомобил марка и модел „Рено”, модел
„Клио“, с per. № ., от с. Б. до с. К., община Г.. След като същия се съгласил
двамата с подсъдимият и свид. Г. Ж.отишли в е. Б., с автомобила на свид. А. Д.
В.- марка „Исузу“. В центъра на селото, в ливада, в близост до чешма се намирал
описания по - горе лек автомобил „Рено“ на подсъдимия, по който имало видими
следи от удар в предния калник и вратата му. След като свид. В. разбрал от
подсъдимия, че автомобилът не може да бъде приведен в движение, тъй като
двигателят му не можел да стартира и че същият има проблем със спирачките,
предложил на същия да го издърпа до пътя, от където да го вземе пътна помощ,
тъй като се страхувал, че автомобилът може да удари неговия автомобил, тъй като
нямал спирачки, а пътят имал наклон. Подсъдимият предоставил въже и след като
закачили лекият автомобил на подсъдимия модел „Рено”, модел „Клио“, с per. № .
за автомобила ползван от свид. В., последният заедно със свид. Живкова се
качили в лек автомобил „Исузу“, чрез който посредством въже теглили по пътя от
с. Б. до с. К. лек автомобил „Рено”, модел „Клио“, с per. № ..
В района преди стопанския двор в е. Б. /
МТС - то / свид. В. разбрал, че въжето, с което теглил другия автомобил се
скъсало, тъй като неговият автомобил започнал да се движи по - леко и по -
бързо. Същият не спрял, а продължил надолу по наклона и видял срещу себе си по
пътя да се движи патрулен автомобил на РУ - гр. Г.. Полицейският автомобил, в
който били свид. А. Д. А.и В. В. П. подали звуков и светлинен сигнал за спиране
на двата автомобила, които спрели едновременно в дясно на пътното платно по посока
на движението им.
При извършената проверка полицейските
служители установили самоличността на пътуващите в двата автомобила лица, като
извършили проверка на документите им. За подсъдимият Й.Т.П., била извършена
справка чрез оперативната дежурна част на РУ - гр. Г., тъй като същият не
представил документи за самоличност и управление на МПС. Същият лъхал на
алкохол и имал неадекватни реакции, поради което свид. В. В. П. го изпробвал за
употреба на алкохол с техническо средство „Алкотест Дрегер 7510“, № ARDM 0178,
поредна проба № 1384, което отчело съдържание на алкохол в издишания от
подсъдимия въздух - 0.83 на хиляда.
За констатираното нарушение полицейският
орган съставил на подсъдимия Акт за установяване на административно нарушение
бл. № 694390, в който отразил констатациите си и бил издаден талон за
медицинско изследване е № 0434556.
Към този момент / от приложената по делото справка от ПП - КАТ - л. 34 -
40 /е видно, че Й.Т.П. е неправоспособен водач на МПС и няма издавано
свидетелство за управление на МПС, като има регистрирани множество нарушения и
налагани наказания за нарушения на ЗДвП.
От приложената по делото справка от
лабораторията за проверка на СИ / л. 41 / техническо средство „Алкотест Дрегер 7510”, № ARDM 0178 , зачислен
към РУ - Г., успешно е преминал изпитванията на 17.11.2016 г. и извършената
проверка е със срок на валидност 6 / шест / месеца.
Съгласно разпоредбата на чл. 1 ал. 2 от
Наредба № 30 / 27.06.2001 г. употребата на алкохол или друго упойващо вещество
от водачите на МПС се установява чрез използване на съответни технически
средства и / или чрез медицински и лабораторни изследвания. Съгласно
разпоредбата на чл. 6 от Наредба № 30 / 27.06.2001 г. за реда за установяване
употребата на алкохол или друго упойващо вещество от водачите на МПС при отказ
да се даде кръв за изследване, употребата на алкохол от водача се установява
въз основа на показанията на техническото средство.
От приетото заключение на изготвената по
делото комплексна съдебномедицинска и химическа експертиза от 30.08.2017 г., /
л. 25 - 26 / е видно, че отчетената при проверката концентрация от 0.83
промила, измерена с „Алкотест Дрегер 7510”, № ARDM 0178 на 02.04.2017 г. в 15.24 ч.
е концентрация на алкохол в кръвта на подсъдимия Й.Т.П.. Концентрацията на
алкохол в кръвта на лицето Й.Т.П. към момента на проверката с „Алкотест Дрегер 7510”, № ARDM 0178 на
02.04.2017 г. в 15.24 ч. се движи в интервала от 0.80 промила като минимална
концентрация 0.86 промила, като максимална такава. Тази изчисления са направени
въз основа на грешката на Дрегер.
Така установената фактическа обстановка
не обосновава правен извод за инкриминирано деяние по чл.343б, ал. 2 вр. ал.1 НК. По този начин, формираният
извод на основния съд е осъществен в нарушение на материалния закон- цитираната
по горе разпоредба.
Описаната фактическа обстановка, установена от
съвкупната преценка на доказателствата, по категоричен начин – вън от всякакво
съмнение обосновава отсъствие на съставомерен признак от обективна страна – а
именно:управление на моторно превозно средство.
Вън от всякакво съмнение, от доказателствата по делото
се установява неспособност за работа на двигателя и на спирачната система в
конкретния случай, поради техническа повреда.
Законът-ЗДП в заключителните си
разпоредби на
§ 6 дефинира легално понятията: „участници в
движението”, „пътни превозни средства” и „моторни превозни средства”, както
следва:
28. "Участник в
движението" е всяко лице, което се намира на пътя и със
своето действие или бездействие оказва влияние на движението по пътя. Такива са
водачите, пътниците, пешеходците, както и лицата, работещи на пътя
10. (Доп. - ДВ, бр. 54 от 2010 г.)
"Пътно превозно средство" е съоръжение, придвижвано
по пътя на колела и използвано за превозване на хора и/или товари. Към пътните
превозни средства се приравняват трамваите, тракторите и самоходните машини,
когато се придвижват по пътищата.
11. "Моторно превозно
средство" е пътно превозно средство, снабдено с двигател за
придвижване, с изключение на релсовите превозни средства.
12. "Автомобил"
е недвуколесно безрелсово моторно превозно средство, което се използва за
превозване на пътници и товари или за теглене на други пътни превозни средства.
Към автомобилите се приравняват и тролейбусите. В зависимост от
предназначението си автомобилите биват:
а) леки - за превозване на пътници, в които
броят на местата за сядане без мястото на водача не превишава 8;
б) товарни - за превозване на товари и/или за
теглене на ремарке;
в) автобуси - за превозване на пътници с
повече от 8 места за сядане без мястото на водача;
г) специални - с постоянно монтирана
апаратура, съоръжения или машини, които не позволяват използването им за други
цели
25. "Водач"
е лице, което управлява пътно превозно средство или води организирана група
пешеходци, което води или кара впрегатни, товарни или ездитни животни или стада
по пътищата.
Тези понятия са дефинирани и в общностното
право на ЕС, което при липса и празнота в националното законодателство на
съответната страна членка, следва да намери пряко приложение, уеднаквяващо
съществуващите различия в националните законодателства.В конкретния случай от
значение са:
ДИРЕКТИВА 2007/46/ЕО НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ
И НА СЪВЕТА от 5 септември 2007 година
за създаване на рамка за одобрение на моторните превозни средства и техните
ремаркета, както и на системи, компоненти и отделни технически възли,
предназначени за такива превозни средства
Според която:
11. „моторно превозно средство"
означава всяко превозно средство, което се задвижва с двигател и се придвижва
на собствен ход, има поне четири колела и е напълно комплектовано, напълно
комплектовано или некомплектовано, с максимална проектна скорост, надвишаваща 25 км/ч;
както и
РЕГЛАМЕНТ (ЕС) № 168/2013 НА ЕВРОПЕЙСКИЯ
ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА
от 15 януари 2013 година
относно одобряването и надзора на пазара на дву-, три- и четириколесни превозни
средства, в която също се съдържат дефиниции на някои понятия, от съществено
значение за настоящото дело, а именно:
34.
„задвижване" означава двигател с вътрешно горене, електрически двигател,
хибридна система или комбинация от посочените типове двигатели или от други типове двигатели;
30. „двигател със запалване чрез
сгъстяване" или „СI двигател" означава двигател с вътрешно горене,
който работи на принципа на „цикъла на Дизел";
31. „двигател с принудително запалване" или „PI двигател" е двигател
с вътрешно горене, който работи на принципа на „цикъла на Ото";
76. „двигател с външно
горене" означава термичен двигател, в който горивната и разширителната
камера са физически отделени и в който вътрешното работно гориво се загрява
чрез горене във външен източник; топлината от външното горене разширява
вътрешното работно гориво, след което то разширява и действа върху механизма на
двигателя и предизвиква задвижване и извършване на полезна работа;
77. „силово предаване" означава компонентите и системите на превозно
средство, които генерират мощност и я насочват към пътя, включително
двигателя(ите), системите за регулиране на двигателя или контролни модули,
устройства за контрол на замърсяването на околната среда, включително устройства
за контрол на емисиите и системи за намаляване на шума, трансмисията и
регулиращите приспособления към нея, реализирани със скоростен лост, ремъчна
или верижна предавка, диференциалите, крайното предаване, както и задвижващите
колела (със съответен радиус);
В зависимост от дефиницията за обем на двигателя по т.39 от Регламента се
осъществява определяне на категориите превозни средства
„моторно превозно средство”, а именно:
1. Към превозните средства от категория L
спадат дву-, три- и четириколесните моторни превозни средства, чиито категории
са описани в настоящия член
и в приложение I, включително велосипедите с двигател, дву- и триколесните
мотопеди, дву- и триколесните мотоциклети, мотоциклетите с кош, леките и
тежките четириколесни превозни средства за движение по пътищата, леките и
тежките четириколесни превозни средства с повишена маневреност.
В зависимост от цитираните по –горе дефиниции
следва да се определи управлението на моторно превозно средство като дейност по
привеждане в действие на механичната сила на двигателя и свързаните с него
системи и механизми на управление, в
т.ч. и спирачната система, при която водачът /лицето, което управлява МПС/ привежда на двигателя на МПС и придвижването
му по пътя в резултат на волеви съзнателен и самостоятелен избор, взема решение
за намаляване скоростта и спиране , подбира траекторията, дистанцията,
маневрите, които ще бъдат осъществени в резултата на свободно самостоятелно
решение, без намесата на други фактори или лица.
Видно от тази дефиниция- по аргумент на
противното –не се касае за управление при теглене при неработещ двигател и
спирачна система, при отнета възможност на лицето, което се намира в превозното
средство да влияе и да формира самостоятелно волево решение на процесите на
привеждане в действие чрез стартиране на двигателя, и придвижване по пътя, на
спиране-употреба на спирачната система,
на траекторията и маневрите, които ще осъществи превозното средство
придвижвайки се по пътя, защото същите са резултат на волеви съзнателен избор и
решения на друго лице и функция на външна сила .
Въззивният
съд не намери за доказано по непораждащ съмнение начин обстоятелството, че
подсъдимият, намиращ се в тегленото превозно средство, при неработещ двигател е
имал възможност да направлява с кормилната уредба и да влияе до известна степен
на траекторията, в случай, че воланът на ППС не е заключен, какъвто е
обичайният резултат при повреда на двигателя.По-скоро твърденията в тази насока
на държавното обвинение са недоказани, имайки предвид показанията на св. В. при
разпита му в с.з. на 21.01.2019г. за краткото време, през което се е
осъществило дърпането, а именно- че въжето се е скъсало почти непосредствено
след изтегляне на автомобила от ливадата и заставането му на пътя-при опита да
бъде придвижен по пътя, посредством теглене.В т.смисъл според формалната логика
вероятната причина да се скъса въжето е именно неспособността да заработи
кормилната уредба, поради повреда на двигателя, а не обратното- както твърди
представителят на държавното обвинение. В т.смис. твърденията в обвинителния
акт, а именно ,че л.а. марка „Рено”, модел „Клио“, с per. № .. е бил управляван
от подсъдимия, посредством боравене с уредите за управление” са лишени от
доказателствена основа, /никой от свидетелите не установява да е видял подс.Й.П. да върти волана на
автомобила/, поради което и въззивният съд не би могъл да ги приеме като
доказани. Освен това не става ясно какъв
смисъл е вложен в общата формулировка „боравейки с уредите за управление” при
невъзможност да бъде стартиран двигателя и спирачната система.
От дефиницията на управление на моторно
превозно средство като волева съзнателна дейност по привеждане в движение на
автомобила и в процеса на неговото придвижване по пътното платно до
окончателното преустановяване на движението му по пътя, не би могло поведението
на подсъдимия П. да се квалифицира като
„управление”.
Наказателния закон е стриктен и формален,
именно защото прилагането на наказателна репресия е свързано с ограничаване и
отнемане на съществени права на личността – каквито са правото на свободно
придвижване, свободен избор на локализация, правото на свързаност със
семейството и децата, на социална и трудова интеграция, в резултат на свободен
избор и др. значими права. Поради тази причина е недопустимо разширително тълкуване на закона, като му се
придава друг смисъл, в повече и различна от конкретната воля на законодателя,
манифестирана чрез определяне на изискуемите съставомерни признаци. В
зависимост от гореизложеното съдът не счита, че волята на законодателя е в
смисъл, че всяко придвижване с превозно средство по пътищата на републиканската
мрежа следва да се определи като управление. Според разбиранията на законодателя,
сигурността по транспорта, обусловена от състоянието на водача, намиращ се под
въздействие на алкохол, се свързва и произтича от способността му пряко да
формира решения и избори и с действията си да влияе върху пътната обстановка,
застрашавайки я чрез превозното средство, което контролира и направлява.Аргументи
в тази насока биха могли да се извлекат от:
1.Целта на специалния закон –ЗДП, както
е дефинирана според чл.1,ал.2 от същия
2.общия и непосредствения обект на
защита, който се свързва с целта по чл.1,ал.2 ЗДП –обществени отношения,
свързани със сигурността при движение по пътищата, и по-конкретно –що се касае
за чл.343б,ал.1 НК- негативното въздействие на алкохола и на наркотичните
вещества върху психическите и физиологични процеси – интелектуалните и волеви реакции на водача, за точно и стриктно
изпълнение на правилата за движение, за адекватна преценка на пътната
обстановка, на факторите, които и влияят и на поведението на останалите
участници и за прилагане на своевременна и адекватна реакция при настъпила
опасност за движението. Това са все обстоятелства, върху които повлияването от
забранени субстанции би имало значение, ако лицето, намиращо се в автомобила,
взема самостоятелни решения и избори, влияещи на движението на превозното
средство и в частност-застрашаващи сигурността, поради състояние на
непригодност.
3. съдебната практика по тълкуване и
прилагане на закона, ползваща се със задължителна сила:
„Забраната за употреба на алкохол или
упойващо вещество има предвид такова количество, което да въздейства върху
психо-физиологичното състояние на поемащия управлението…” Р № 896/1981г. по
н.д. № 746/81г. на ІІІ НО
Не би могло в настоящия случай да се
търси аналогия с движение по инерция при изключен двигател по наклонен път,
приравнено от някои решения на съдебната практика със същинско управление, тъй
като тогава изключването на двигателя/респ-включването му в следващ момент/,
подбирането на траекторията, на скоростта и всички компоненти на дейността по
управлението на автомобила са в резултат на волеви действия и избор на самия
водач, а не представляват функция от волята на едно трето лице –какъвто е настоящия случай.
Дори съвсем в теоретичен план да се
приеме, че управление би могло да има и без да фунционират двигател, скоростна
кутия и спирачна система, а простото направляване чрез боравене с кормилната
уредба и да се приеме /в разрез с доказателствата в настоящия случай/ тезата на
обвинението, че подсъдимият Й.П., макар и за кратко време след изтеглянето му
от ливадата е боравил с кормилната уредба направлявайки автомобила, задвижван
със силата на теглещото превозно средство,
и в този случай пак се
констатира отсъствие на съставомерния
признак „управление на моторно превозно
средство” по чл.343б, ал.2, вр. ал.1 НК, като в случая бихме могли да говорим за
участник в движението, както и за управление на пътно превозно средство, според
разграниченията, налагащи се от дефинициите в закона и общностното право
–цитирани по-горе.
В т. смисъл е и съдебната практика,
която в ТР № 28/75г. по н.д. №27/75г. е направила това разграничение,
произнасяйки се по тълкуване и прилагане
на чл.59, ал.2 ЗДП /отм./ :
„Съгласно чл.59,ал.2 ЗДП /отм./ пътните
превозни средства се разделят на две основни категории:
а/ моторни превозни средства, каквито са
автомобилите, трамваите, тролейбусите, мотоциклетите, мотопедите….
Разграничителен критерий законодателят е избрал на основата на тягата
на ППС, а именно –дали неговото движение се извършва чрез мотор /двигател/…”
Р № 227 /1996г. по н.д. № 242/1996г. ВК
:
„Водачът е длъжен преди потегляне да
изключи предавателния механизъм от първа скорост, да задейства двигателя чрез
контактния ключ, да освободи ръчната спирачка и след като включи на скорост да
потегли.Безопасността на движението се осигурява само при работещ двигател”.
В обобщение на всичко, изложено по-горе
правният извод, формиран от основния съд РС- К. за наличие и доказване на съставомерен признак по
чл.343б, ал.2 , вр. ал. 1 НК е
осъществен в нарушение на закона, което обуславя отмяната на атакуваната с
жалбата присъда и постановяване от въззивната инстанция на нова такава- в
противоположния смисъл, декларираща невиновност на привлеченото към отговорност
лице и оправдаването му по повдигнатото обвинение- чл.336, ал.1 т.3 НПК.
Като последица от това решение
разноските по наказателното производство следва да се понесат от бюджета на
държавата- чл.190,ал.1 НК.
Мотивиран от изложените по- горе
съображения въззивният съдебен състав постанови присъдата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.