Решение по дело №845/2025 на Административен съд - Хасково

Производството е по реда на чл.84, ал.3, вр. чл.75, ал.1, т.2 и т.4 от Закон за убежището и бежанците (ЗУБ).

 

Образувано е по жалба на Р. Ш. Д., [държава], против Решение № 2542/14.03.2025 г. на Председателя на Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет.

 

В жалбата се твърди, че оспореният административен акт е незаконосъобразен, поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на административно производствените правила. Като основания за отказа в акта били изложени съображения, че не са налице необходимите материалноправни предпоставки за предоставяне в полза на оспорващия на бежански и хуманитарен статут. По-конкретно, Държавна агенция за бежанците считала, че не може да се направи обоснован извод, че в момента е наличен вътрешен или международен въоръжен конфликт на цялата територия на [държава]. Въпреки, че административният орган оценявал положението в страната като несигурно и напрегнато, същият не определял насилието във всички части на [държава] като безогледно. Въз основа на това бил направен извод, че за жалбоподателя са налице предпоставките по чл. 8, ал. 8, респективно чл. 9, ал. 5 от ЗУБ – възможност да се ползва от ефективна закрила в част от държавата си на произход. Сочи се, че анализът на изложената в решението обстановка в [държава] бил формален и не кореспондирал с личната бежанска история на оспорващия. Административният орган разглеждал общо данните, съдържащи се в издадената от него справка относно състоянието на провинцията, от която произхождал кандидатът. Същевременно не изследвал обстоятелствата, свързани с последното местоживеене на лицето в [държава] и региона на страната, в който той евентуално щял да бъде върнат. Позовавайки се на алтернативата за вътрешно разселване, не отчитал законово заложеното условие за нейното прилагане – териториално обособената вътрешна закрила да е наистина практически достъпна за кандидата. При прилагане на чл. 8, ал. 8, респективно чл. 9, ал. 5 от ЗУБ, на административния орган било вменено да установи, че кандидатът може сигурно и законно да пътува и да получи достъп до съответната обособена част на държавата. Следвало да извърши и обоснована преценка относно действителната възможност кандидатът да се установи в посочената обособена област. Липсвало изследване на възможността на лицето да пътува до конкретно посочения регион на [държава] в настоящия момент. Не бил извършен и анализ на риска от едно такова пътуване или законността на влизането в страната именно в конкретната, посочена от административния орган обособена част от държавата, счетена за сигурна. Не били анализирани и пречките за установяването на търсещия закрила в конкретната област на [държава] от финансов и битов характер, предвид материалните му затруднения на лице, напуснало държавата си на произход в търсене на международна закрила. Не били обсъдени и евентуални административни и правни препятствия за установяването в дадена област. Следователно, атакуваното решение било издадено в нарушение на изискванията на член 8, ал. 2 от Директива 2011/95/ЕС. Административният орган също така превратно тълкувал и не съобразявал предвижданията на Решение на Съда на ЕС от 17 февруари 2009 година по дело С-465/07. В оспорения акт липсвала обоснована връзка между твърдените факти и обстоятелства, характеризиращи конкретното местоживеене на кандидата в [държава], където ще бъде върнат. Информацията, на която се позовавал органът, не отговаряла на реалната ситуация в страната на произход. Причините молителят да напусне държавата си били свързани с твърдени актове на несигурност и насилие в конкретното му място на живот там, което не било изследвано от ДАБ. На следващо място, не било изследвано дали отклонението от военна служба съставлявало тежко престъпление, за което да се налагало лишаване от свобода в затвор, който да не отговаря на международните стандарти и това да доведе до нарушение на чл. 3 от ЕКПЧ и МПГПП, респективно дали имало вероятност да му се наложи наказание, което по своето естество да представлява изтезание или нечовешко или унизително отношение, тъй като напускането му на [държава] можело да се изтълкува и като отклонение от военна служба. Счита, че като не обсъдил всички гореизложени факти и обстоятелства и не съобразил връзката между конкретното му местоживеене с общата обстановка в [държава], както и с възможностите за достигане и установяване в друга сигурна област на страната, председателят на ДАБ издал акта си при липса на мотиви и съществено нарушение на административнопроизводствените правила. В него бил изложен преразказ на известни факти, но направените въз основа на тях изводи били напълно формални. Това не можело да се възприеме като надлежно мотивиране на издадения административен акт. По така изложените в жалбата съображения се моли за отмяна на оспореното решение, със законните последици от това.

 

В съдебно заседание жалбоподателят заявява, че дошъл в България, за да започне нов живот. Започнал работа в [населено място] и искал да се установи там. Напуснал [държава], защото загубил хора от семейството си, включително и майка си. Самият той също пострадал.

 

Назначеният му процесуален представител поддържа жалбата по подробно изложените в нея съображения за множество съществени нарушения на материалния и процесуалния закон, допуснати в хода на административното производство. Моли да бъде отменено изцяло като неправилно и незаконосъобразно обжалваното решение и преписката да бъде върната за ново разглеждане, при спазване на административно-производствените правила и съблюдаване на всички факти и обстоятелства, от значение за правилното решаване на случая. Представя писмени бележки, които моли да бъдат взети предвид при постановяване на съдебния акт.

 

Ответникът – Председател на Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет, чрез процесуален представител в депозиран по делото писмен отговор, моли жалбата да бъде отхвърлена като неоснователна. Към отговора прилага справка на Дирекция „Международна дейност“ при ДАБ с вх.№ МД-02-200/08.04.2025 г. относно актуалната обществено-политическа обстановка в [държава] към 08.04.2025 г.

 

Представителят на Окръжна прокуратура – Хасково счита, че решението на административния орган е правилно, обосновано и законосъобразно и следва да бъде оставено в сила, а жалбата - да бъде оставена без уважение.

Съдът, като обсъди доводите на страните в производството и събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

 

С молби до Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет – подадени чрез С., Дирекция „Миграция“ - МВР с вх.№ 105450-3996/25.09.2024 г. и чрез РПЦ – [населено място] вх.№ 4093/04.10.2024 г., регистриран в ДАБ с вх. № УП-35056/04.10.2024 г., Р. Ш. Д., [държава], е поискал закрила от Република България. Самоличността му е била установена с декларация на основание чл. 30, ал. 1, т. 3 от ЗУБ. Вписаните данни на лицето са следните: Р. (собствено име) Д. (бащино име) Ш. (фамилно име), [държава], роден на [дата]. в [държава], [населено място], със същия постоянен адрес, етническа принадлежност – ***, религия – ***, професия - ***, с основно образование, [семейно положение]. В приложение към регистрационния лист са посочени данни за роднините на търсещото закрила лице, всички отбелязани като пребиваващи в [държава].

С писмо с рег.№ УП-35056/08.10.2024 г. на ДАБ, Началник отдел ПМЗД при РПЦ – Харманли е изискал от Държавна агенция „Национална сигурност” писмено становище по постъпилата молба за закрила. В писмо с рег. № М-248/08.01.2025 г. (рег. № УП-35056/09.01.2025 г. в ДАБ при МС) на Директор на Специализирана дирекция „Миграция“ – ДАНС е посочено, че не се възразява да бъде предоставена закрила в Р. [държава] на лицето, в случай, че отговаря на условията по ЗУБ.

На 31.01.2025 г. с кандидата за закрила е проведено интервю по Глава шеста, Раздел I – чл. 63а от ЗУБ, резултатите от което са отразени в Протокол с рег.№ УП-35056/31.01.2025 г. В хода на интервюто чужденецът заявил, че е роден и живял в [населено място], област Д.. По негови думи селото се намирало на около 5 минути от града. На 15.03.2018 г. той и семейството му се преместили в бежански лагер „А.“ в провинция И., след като редовната власт ги изгонила от селото им поради религиозната им принадлежност – били с.и. Чужденецът заявил, че е [семейно положение], но се разделил със съпругата си, като към момента нямал официален развод. На въпрос за роднини в държава-членка на ЕС, чужденецът отговорил отрицателно. Потвърдил, че има близки роднини в [държава] – баща, брат и сестра, които се намирали в бежанския лагер „А.“. На въпроса защо баща му и останалите членове на семейството не напуснали [държава], търсещият закрила обяснил, че ги изгонили от селото им, понеже баща му бил офицер в редовната армия, но дезертирал на 15.09.2012 г. Интервюиращият отбелязал, че дезертирането е станало шест години преди напускането на селото, което според него поставя под съмнение тази причина. В отговор чужденецът уточнил, че през този период районът бил окупиран от въоръжени групировки, а редовната власт нямала контрол над него. Напуснал [държава] през 2021 г., преминавайки нелегално в [държава], където останал около шест месеца. Уточнил, че баща му бил генерал Д. Х. Ш., известен дори в [държава], което допълнително затруднило пребиваването му там. След това се върнал обратно в [държава] и отново живял в лагера. Близо една година опитвал да напусне страната. На 04.05.2023 г. успял нелегално да премине в [държава] и се установил в [населено място]. Напуснал [държава] без документи и заявил, че не разполага с никакви документи в [държава], тъй като заради баща му не могли да си извадят такива. Посочил, че през 2016 г. ракета паднала върху дома им, при което майка му загинала, а той бил ранен. Относно дезертирането на баща си чужденецът обяснил, че той преминал към Свободната с.ска армия, тъй като считал, че редовната армия била несправедлива. Баща му и към момента бил активен в Свободната армия и подкрепял новото управление. Посочил, че крайната му цел била [държава], където имал вуйчо. Не успял да достигне до там и затова решил да остане в България. В Република България пристигнал на 18.09.2024 г., като преминал границата незаконно. Предал се на властите на 24.09.2024 г. Не притежавал разрешение за влизане или пребиваване в друга държава-членка на ЕС. Заявил, че не е подавал молба за международна или друга форма на закрила в друга държава, освен в България. В [държава] също не подавал документи за временна закрила. Заявил, че никога не е бил арестуван, нито осъждан. Въпреки това посочил, че цялото им семейство било подсъдно в [държава] поради дезертирането на баща му. На отбелязването, че това е станало при управлението на Б. А. и че сега в страната няма заплаха за него, чужденецът отговорил, че не е съгласен с новата власт. Заявил, че напуснал [държава], защото баща му настоявал той да се включи в редовете на Свободната армия – още от 2014 г., когато бил на [възраст] възраст. След смъртта на майка му отношенията с баща му се влошили още повече. Въпреки това, до момента баща му продължавал да настоява той да се присъедини към въоръжената групировка. Майка му била единственият му емоционален контакт със семейството, а с баща си почти не говорел. В периода от 2016 г. до 2018 г. живял в района на Д., където по думите му имало изоставени къщи. След това отишъл в лагера, но той и брат му живеели отделно от баща си, който бил с нова съпруга. Посочил, че не отишъл по своя воля в лагера, а почти цялото село било прогонено. Потвърдил, че основната причина за напускането на [държава] била невъзможността да се разбере с баща си. Не се преместил да живее на друго място в [държава], тъй като според него навсякъде щели да го привикат към въоръжена служба. Не можел да си извади лична карта и не бил образован. Напуснал [държава], защото нямал документи и се страхувал, че ще бъде върнат обратно в [държава]. Потвърдил, че е бил пряк свидетел на насилие – през 2015 г. видял как членове на организацията ДААШ обезглавяват хора. През 2013 г. самият той бил отвлечен от ислямистка организация. Бил измъчван, тъй като те подозирали, че баща му не е лоялен към тях. Освободили го, след като семейството му платило откуп. На въпрос за дискриминация на база етническа принадлежност, отрекъл да е имал проблеми, тъй като е аР.н. Потвърдил обаче, че е имал затруднения по религиозен признак – понеже семейството му било с.ско, не могли да си извадят документи и не можели да заемат държавна длъжност. При забележката, че баща му е бил на висша държавна служба, търсещият закрила обяснил, че е бил малък, когато започнала войната, и това било всичко, което си спомня. На въпрос дали би се върнал в страната си по произход, чужденецът отговорил, че не желае да се връща и че не иска и децата му да живеят там. Въпреки това признал, че ако се върне сега в [държава], „нищо нямало да му се случи и нямало никакъв риск“ за него. По отношение на този очевиден парадокс, той повторил, че не иска да се връща в [държава], тъй като според него реалната власт в страната се упражнявала от ****. В заключение заявил, че конкретното му искане към Република България е да остане в страната.

От младши експерт в РПЦ – Харманли до Председателя на ДАБ при МС е изготвено Становище рег. № УП-35056/11.03.202 5г., с което се предлага да се откаже предоставянето на статут на бежанец и на хуманитарен статут на чужденеца.

С процесното решение Председателят на ДАБ, на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 от ЗУБ, е отказал да предостави статут на бежанец и хуманитарен статут на чужденеца.

Решението е връчено лично на лицето на 28.03.2025 г., в присъствието на преводач. Жалбата срещу решението е подадена на 01.04.2025 г., видно от поставения входящ номер на ДАБ.

 

Така установената фактическа обстановка налага следните правни изводи:

 

Жалбата е процесуално допустима, като подадена срещу годен за оспорване административен акт, от надлежна страна, за която е налице правен интерес от търсената защита и при спазване на 14-дневния срок за съдебно обжалване, предвиден в чл. 84, ал. 3 от ЗУБ.

Съдът, като прецени доказателствения материал по делото, както и валидността и законосъобразността на обжалвания административен акт с оглед основанията, визирани в разпоредбата на чл. 146 от АПК, счита жалбата за неоснователна.

Обжалваното решение е в писмена форма, подписано е от издателя си и отговаря на общите изисквания за форма и съдържание по чл. 59 от АПК. В него се сочат както фактически, така и правни основания за издаването му, което го прави надлежно мотивирано.

Административният акт е издаден от компетентен орган и при постановяването му не е допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила, водещо до отмяната му. Установява се от доказателствата по делото, че в хода на производството по общия ред, с чужденеца има проведено интервю, отразено в нарочен протокол, като то е провеждано в присъствието на преводач, на език, посочен от търсещия закрила за разбираем и владян от него, включително са налице и данни, че съдържанието на протокола също е прочетено на интервюирания в присъствието на преводача и на разбираемия за него език.

В частта му относно отказа за предоставяне статут на бежанец административният орган е изложил съображенията, поради които счита, че на чужденеца не следва да се предостави такъв. Обсъдил е предоставените от жалбоподателя данни в бежанската му история и е приел за установено, че в същата няма доводи за релевантно преследване, нито се обосновава наличие на реална опасност от бъдещо такова. Посочил е, че не се установява молителят да е бил обект на преследване в държавата си по произход поради причини: раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група, политическо мнение или убеждение, поради което не са налице основанията по чл. 8, ал. 1 от ЗУБ, както и не се установява осъществено спрямо молителя преследване по смисъла на чл. 8, ал. 2 - 5 от ЗУБ.

Видно от данните по преписката, както и от съдържанието на процесното решение, не се установява административният орган да е пропуснал да изследва твърдян факт от бежанската история, свързан с личното положение на молителя. Същите са подробно анализирани, като въз основа на тях административният орган възприема, че те не установяват наличие на предприето по отношение на жалбоподателя преследване по смисъла на чл. 8, ал. 4 от ЗУБ в страната му по произход.

 

При извършената проверка относно материалната законосъобразност на тази част от оспореното решение, съдът намира следното:

 

В нормата на чл. 8, ал. 1 от ЗУБ са посочени условията, при наличието на които на чужденец се предоставя статут на бежанец в Република България. Освен да се намира извън държавата си по произход, е необходимо чужденецът да не може или да не желае да се ползва от закрилата на тази държава или да се завърне в нея по причини, че от една страна изпитва основателно опасение от преследване, а от друга страна – това преследване да е поради някое от алтернативно изброените характеристики на субекта: неговата раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност към определена социална група. Наличието и основателността на опасенията следва да бъдат преценени с оглед представените в бежанската история на кандидата за статут данни, като се отчете произходът на преследването, дали последното води до нарушаване на основни права на човека и закрилата, която може да бъде получена от държавата по произход.

В настоящия случай правилно административният орган е преценил, че от изложеното при проведеното с жалбоподателя интервю не се установява спрямо последния да е осъществено визираното в чл. 8, ал. 1 от ЗУБ преследване, релевантно за предоставянето на бежански статут. От жалбоподателя не са заявени конкретни обстоятелства, въз основа на които да може да се направи извод за опасение от преследване, основано на раса, религия, националност, политическо мнение, или принадлежността му към определена социална група. Съгласно разпоредбата на чл. 8, ал. 4 от ЗУБ, преследване е нарушаване на основните права на човека или съвкупност от действия, които водят до нарушаване на основните права на човека, достатъчно тежки по своето естество или повторяемост, а според ал. 5 на същата норма, действията на преследване могат да бъдат физическо или психическо насилие, законови, административни, полицейски или съдебни мерки, които са дискриминационни, или се прилагат с цел дискриминация. Търсещият закрила посочил, че е роден в [населено място], област Д., [държава], откъдето заедно със семейството си се преместил в бежанския лагер „А.“ в провинция И. през 2018 г. Причината за напускането на родното му село, според твърденията му, била обвързана с това, че принадлежи към с.ската общност и че баща му е дезертирал от с.ската армия през 2012 г., присъединявайки се към Свободната с.ска армия. Въпреки това, търсещият закрила признава, че до 2018 г. семейството му е продължило да живее в селото, без да бъде подложено на реални репресии от властите, което поставя под съмнение твърдението, че причината за напускането е политическо или религиозно преследване. По негови думи, едва когато районът, в който са живели, отново преминал под контрола на редовната власт, семейството било принудено да се изсели. Въпреки това, конкретни данни за оказан натиск, заплахи или други форми на индивидуализирано преследване срещу самия търсещ закрила не бяха представени. Търсещият закрила изтъква, че основната причина за напускането на страната му е конфликт с баща му, който настоявал той да се присъедини към Свободната армия. Това обаче представлява по същество семеен конфликт, а не акт на държавно преследване или отказ на защита от страна на държавата поради религиозна, политическа, етническа или друга защитима характеристика. Нещо повече – той многократно подчертава, че не е членувал в политически партии или въоръжени групировки. Няма и данни, че срещу него лично са били предприети действия от страна на с.ските власти поради предполагаемата му политическа позиция или принадлежност. Допълнително, на директен въпрос какво би се случило, ако се завърне в [държава], търсещият заявява еднозначно, че „няма да му се случи нищо“, но че не желае да живее отново в страната си, нито децата му да израстват там. От отговорите му става ясно, че причините за напускането на [държава] са свързани с лични и семейни конфликти, несъгласие с начина на живот, както и обща нестабилност, но не и с конкретна, индивидуализирана заплаха от страна на държавни органи или сили, които държавата не може или не желае да контролира.

Търсещият посочва също така, че е бил отвлечен през 2013 г. от ислямистка групировка, която искала да окаже натиск върху баща му. Въпреки че този инцидент е тежък, от дистанцията на времето – повече от десетилетие – и от липсата на последващи действия срещу него, не може да се направи обоснован извод за настояща и реална опасност от преследване, особено при положение, че самият той е живял години наред в [държава] след това.

Освен това, самият търсещ посочва, че не е бил арестуван или съден, не е членувал в политически или въоръжени организации, и не е имал значима обществена роля, която да го поставя в рискова група. Изказаните от него притеснения по отношение на системата за издаване на документи и затрудненията за с.и при достъп до държавни служби остават общи твърдения, неподкрепени с конкретни факти, които биха могли да обосноват индивидуално преследване.

В обобщение, липсват данни за заплаха, насочена конкретно и лично към търсещия закрила, поради неговата раса, религия, националност, политически убеждения или принадлежност към определена социална група. Напускането на [държава] е било продиктувано от семеен конфликт, нежелание да участва в бойни действия и общи условия на нестабилност, но не и от основателен страх от преследване.

Следователно, въз основа на представените от самия чужденец факти, не може да се приеме, че са налице основанията по чл. 8 от ЗУБ, които биха обусловили необходимост от предоставяне на международна закрила под формата на бежански статут.

Съдържащите се в справките на Дирекция „Международна дейност“ при ДАБ данни и тези от представените в хода на съдебното производство, не дават основание да се приеме, че както към датата на издаване на оспорения акт, така и към настоящия момент, съществуват фактически основания, релевантни за предоставяне на закрила по смисъла на някоя от хипотезите по чл. 8 от ЗУБ.

По отношение на обстановката в [държава] към днешна дата съдът взе предвид и информацията от общодостъпни източници за актуалното положение в държавата след оттеглянето (свалянето) от власт на президента Б. А.. Настъпилите нови обстоятелства не водят до извод за съществена промяна в обществено-политическия живот в [държава], която да рефлектира пряко върху гражданите ѝ, касателно наличие на предпоставките по чл. 8 от ЗУБ. Към настоящия момент няма основания да се приеме, че в [държава] са налице преследвания на лица, основани на раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност към определена социална група, или нарушаване на основните права на човека или съвкупност от действия, които водят до нарушаване на основните права на човека, достатъчно тежки по своето естество или повторяемост. Данните от различните информационни източници не сочат към датата на постановяване на настоящия съдебен акт в [държава] да са регистрирани масови случаи на физическо или психическо насилие, правни, административни, полицейски или съдебни мерки, които са дискриминационни сами по себе си или се прилагат по дискриминационен начин, наказателно преследване или наказания, които са непропорционални или дискриминационни, да е налице отказ на съдебна защита, който се изразява в непропорционално или дискриминационно наказание, наказателно преследване или наказания за отказ да бъде отбита военна служба в случай на военни действия, действия, насочени срещу лицата по причина на техния пол или срещу деца.

По така изложените съображения, правилен и законосъобразен се явява изводът на административния орган за липсата на материалноправни предпоставки за прилагане на чл. 8, ал. 1 от ЗУБ за предоставяне на статут на бежанец.

 

Съдът счита и че липсват предпоставките за предоставяне на хуманитарен статут по чл. 9, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗУБ, с оглед факта, че установената фактическа обстановка не дава основания да се приеме, че оспорващият е бил принуден да напусне страната си на произход поради реална опасност от смъртно наказание или екзекуция или поради тежки посегателства като изтезание, нечовешко или унизително отнасяне; или наказание.

Съдът намира, че по отношение на жалбоподателя не са налице и предпоставките за предоставяне хуманитарен статут на основание чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ.

В тази част на обжалваното решение, при позоваване на Справка вх.№ МД-02-60/29.01.2025г. на Дирекция „Международна дейност“ към ДАБ, след като е обсъдил обстановката в страната на произход на чужденеца, административният орган е извършил преценка на необходимостта от прилагане на разширенията, дадени с Решение от 17 февруари 2009г. на СЕС, по тълкуването на член 15, буква „в“ от Директива 2004/83/ЕО, както и относно съдържанието на предоставената закрила във връзка с член 2, буква „д“ от същата директива и е приел, че по отношение на търсещия закрила не са налице предпоставките по чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ. Посочил е, че споделеното в справката насочва на реалистични очаквания за затихване на конфликта в [държава]. В конкретния случай нямало добре обоснован страх от преследване и индивидуализиране на заплахата за живота на кандидата. За да били налице предпоставките за предоставяне на хуманитарен статут, безогледното насилие следвало да е изключително, каквото всъщност не било. Не се установявало спрямо заявителя да били налице сериозни и потвърдени основания да се счита, че единствено на основание присъствието му на територията на държавата си по произход, той щял да бъде изправен пред реален риск да стане обект на заплаха, релевантна за предоставяне на хуманитарен статут.

Съдът намира, че в тази му част решението е подробно мотивирано, като формираните от административния орган съображения, относими към датата на издаване на оспорения акт, се явяват правилни и обосновани. Същите са съобразени с изложената бежанска история, която е правилно възприета и съпоставена с реалната обстановка в [държава] като цяло и с тази в провинцията, в която е живял жалбоподателят, както и с личното му положение.

Нормата на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ е изцяло в синхрон с член 15, б. „в“ от Директива 2011/95/ЕО на Съвета от 13.12.2011г. Със свое Решение от 17.02.2009г. по дело № C - 465/07/Meki Elgafaji and Noor Elgafaji vs Straatssecretaris van Justitie/, по отправено от холандска страна преюдициално запитване за приложението на член 15, б.“в“ от Директива 2004/83/ЕО на Съвета (отм.), Съдът на Общността (голям състав) е постановил, че въпросната норма следва да се тълкува в смисъл, че: 1. съществуването на тежки и лични заплахи срещу живота или личността на молителя за субсидиарна закрила не е подчинено на условието последният да представи доказателства, че той представлява специфична цел, поради присъщи на неговото лично положение елементи; и 2. съществуването на такива заплахи може по изключение да се счита за установено, когато степента на характеризиращото протичащия въоръжен конфликт безогледно насилие, преценявана от компетентните национални власти, сезирани с молба за субсидиарна закрила, или от юрисдикциите на държавата-членка, пред които се обжалва решение за отхвърляне на такава молба, достига толкова високо ниво, че съществуват сериозни и потвърдени основания да се смята, че цивилното лице, върнато в съответната страна или евентуално в съответния регион, поради самия факт на присъствието си на тяхна територия се излага на реална опасност да претърпи посочените заплахи. Действително, понастоящем с Директива 2011/95/ЕС на европейския парламент и на съвета, Директива 2004/83/ЕО е отменена, но текста на чл. 15 от последната е преповторен в текста на чл. 15 от Директива 2011/95/ЕС, поради което и тълкуването, дадено с Решение от 17.02.2009г. по дело № С-465/2007г. на Съда на Европейския съюз, е запазило своето значение.

Съдът намира, че посочените хипотези от решението на Съда на Европейския съюз не са налице в случая, тъй като споделената пред орган на ДАБ информация за личното положение на жалбоподателя, както и останалите данни и доказателства, не водят до извод, че към настоящия момент на цялата територия на [държава] е налице конфликт, който да достига до ниво, пораждащо сериозни и потвърдени основания да се смята, че търсещият закрила, върнат в конкретен регион на тази страна, поради самия факт на присъствието си на територията се излага на реална опасност да претърпи тежки заплахи срещу живота или личността си.

Видно от информацията в приложената по административната преписка справка и в представената в хода на съдебното производство справка от 08.04.2025 г., в периодите преди и около изготвянето им в [държава] са били налице проблеми, свързани със сигурността. Това обаче е било явно по-изразено само в отделни области (провинции), докато в други ситуацията в последните години е била сравнително спокойна на фона на общото положение в страната. Наред с тези обстоятелства съществува и възможност за вътрешно разселване. Налице са данни, според които новите управляващи са съсредоточени върху възстановяването на [държава] и нейните институции след отстраняването от власт на Б. А.. Президентството обявява сформирането на комисия от експерти, натоварена с изготвянето на конституционната декларация, регулираща преходната фаза в [държава]. Има и информация за проведената в Д. конференция за национален диалог, очертаваща пътя за новата [държава]. Към 3 април 2025 г. Върховният комисариат за бежанците на ООВ изчислява, че считано от 8.12.2024г., около 372 550 с.ци са преминали обратно в [държава] от съседни страни. По отношение на вътрешното разселване, според последни данни, към 27 март 2025 г. 1.05 милиона вътрешно разселени лица са се завърнали по домовете си, а в момента в [държава] остават още около 674 000 вътрешно разселени лица. Посочено е също, че по отношение на последните политически събития в [държава], на 29 март 2025г. временният президент А. ал Ш. обявява сформирането на ново правителство, поставяйки акцент върху единството за възстановяване на държавата.

Предвид информацията в справките и данните от други общодостъпни източници на информация, съдът приема, че като цяло е налице подобряване на общата обстановка в [държава]. Поемането на държавната власт в страната от нови субекти не променя положението в негативна насока, доколкото от данните става ясно, че смяната на властта не е довела до налагане или прилагане на смъртни наказания или екзекуции, или на изтезания, нечовешко или унизително отнасяне или наказание, или тежки заплахи срещу живота или личността на цивилни лица поради безогледно насилие. Напротив, засега тенденциите за общото положение в [държава] са по-скоро положителни и според данните от последните седмици от общодостъпни информационни канали, тенденциите за подобряване на общото положение в [държава] се запазват. Налице са и данни за милиони с.ци, намиращи се извън страната си, които са изразили желание да се завърнат в родината си след свалянето на президента Б. А..

На фона на гореизложеното, информациите в медийното пространство и данните за въоръжени сблъсъци в крайбрежни райони на [държава] в началото на март 2025 г., не могат да обосноват извод за наличие на цялата територия на тази държава на фактически обстоятелства, които да са основание за прилагане на чл.9, ал.1, т.3 от ЗУБ в случая. Общото положение в [държава] е по-скоро обнадеждаващо, що се отнася до обстановката със сигурността в повечето области на страната и спазването на правата на човека на фона на положението в [държава] до 8 декември 2024 г., когато се стигна до смяната на властта там. От така установеното в справките на ДАБ и от общодостъпната информация от други източници, става ясно, че дори да се приеме, че е налице въоръжен конфликт в [държава], то същият явно, на първо място, не е повсеместен и освен това – не е насочен пряко към мирните граждани на тази страна. Съответно, не може да се счита, че със самото си присъствие в населено място, различно от родното му, жалбоподателят ще бъде изложен на тежки заплахи срещу живота или личността му поради безогледно насилие, породено от въоръжен конфликт. Макар обстановката в части от страната по произход на оспорващия да остава сложна и опасна, то не са налице ситуации, в които конфликтът понастоящем да е достигнал нива, при които съществува реален риск чужденецът да понесе тежки посегателства. Видно от изложеното по време на проведеното с жалбоподателя интервю, той е нямал взаимоотношения с армията и полицията, и не е извършвал политическа или друга особена дейност. Следователно не може да се направи извода, че личното и общественото му положение предполагат същият да е в рискова група, чиято дейност да го постави в неблагоприятна позиция на фона на общата обстановка в [държава] и на фона на спорадичните проблеми със сигурността там. По смисъла на т. 39 от горецитираното решение на съда в [държава], за да се предостави хуманитарен статут на молителя, следва безогледното насилие в [държава] да е изключително, каквото то не се установява да е от данните от приложените справки на Дирекция „Международна дейност“ при ДАБ и от другите източници на информация.

Въз основа на тези изложени съображения, съдът приема, че за оспорващия не се установява наличие на предпоставките по чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ нито към момента на издаване на оспореното решение, нито към настоящия момент. Не се установява и да е налице и реална опасност от тежки посегателства спрямо жалбоподателя, вследствие на събития, настъпили след напускане на държавата му по произход (чл. 9, ал. 3 ЗУБ).

Предвид наличната информация за актуалното положение в [държава] към датата на произнасяне на ответника, следва да се посочи, че тази информация е обсъдена и анализирана от административния орган. В тази връзка неоснователно в жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност на процесното решение, поради липса на мотиви в него относно съществуваща възможност жалбоподателят да пътува в [държава] и да се установи в конкретен регион на страната. Тук трябва да се отбележи и че доводите в жалбата в насока евентуалната невъзможност за пътуване между населените места в [държава] и за невъзможност за установяване в дадено населено място там, не се подкрепят с доказателства, каквито съгласно член 4, параграф 2 вр. с параграф 1 във връзка с член 8, параграф 2 и параграф 1 от Директива 2011/95/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 13 декември 2011 година, държавата-членка може да счита за необходими при преценяването на молбата за международна закрила. При това положение не може да се сподели твърдението, че решението е издадено в нарушение на член 8, параграф 2 от посочената директива, в това число и с оглед вземането под внимание на общите условия в достъпните с.ски провинции и личните обстоятелства на кандидата за закрила, по смисъла на посочената норма.

Съдът намира за правилен и извода на административния орган, че по отношение на жалбоподателя не са налице и основанията, визирани в чл. 9, ал. 6 и ал. 8 от ЗУБ. Последният не е заявил член на семейството му да е с предоставена международна закрила, нито молбата му за закрила е обоснована с други причини от хуманитарен характер.

Предвид всичко изложено и с оглед актуалното положение в [държава] към днешна дата, съдът прави заключение, че при издаване на решението си административният орган правилно е приложил закона и не е допуснал нарушение на административно производствените правила с характер на съществено, което да представлява основание за отмяна на обжалвания акт. Оспореното решение не противоречи на материалноправните разпоредби, съответства на целта на закона, поради което подадената против него жалба следва да бъде отхвърлена, като неоснователна.

 

Водим от изложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, съдът

 

Р Е Ш И :

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Р. Ш. Д., [държава], против Решение № 2542/14.03.2025 г. на Председателя на Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет.

 

Решението подлежи на обжалване пред Върховния административен съд, в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.