Р Е Ш Е Н И Е
№………….…./........... 08.2020г.
гр. Варна
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД,
ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в открито съдебно
заседание на 07.07.2020 г., в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА ТОМОВА
ЧЛЕНОВЕ: ГАЛИНА
ЧАВДАРОВА
РАДОСТИН ПЕТРОВ
при секретар Мая Петрова,
като разгледа докладваното от съдията
Томова
въззивно търговско дело № 771 по описа за 2020
година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба
вх. №23638/30.03.2020г. по описа на ВРС, на „Водоснабдяване и
канализация – Варна” ООД, ЕИК *********, със седалище гр. Варна, подадена
чрез пълномощник юрисконсулт В.Я., срещу решение №1135 от
04.03.2020г. на Варненски районен съд, 43 състав, постановено по гр.д.
№19255/2018г. по описа на ВРС.
С обжалваното решение са отхвърлени
предявените от дружеството обективно съединени установителни искове с правно
основание чл.422 ГПК, във вр. с чл.327, ал.1 от ТЗ и чл.86 от ЗЗД за
установяване съществуването на вземанията му спрямо ответника С. Д.Б., ЕГН **********, с адрес в
гр. Варна, за сумата 5 909,84 лева,
представляваща сбор от неплатени главници за ползвани и незаплатени ВиК услуги
за периода от 01.11.2002г. до 17.09.2018г., отчитани по
партида с абонатен номер 1120349 за обект, находящ се в гр.
Варна, ул. „Иван Рилски” №29, ведно със законната лихва върху тази
сума, считано от датата на подаване на заявлението в съда - 28.09.2018г., до
окончателното й плащане, както и за сумата 4 036,71 лева, представляваща сбор от лихви за забава върху
отделните главници за
периода от 04.01.2003г. до 19.09.2018г., за които суми по ч.гр.д.
№14565/2018г. на ВРС, 21 състав, по
реда на чл.410 от ГПК му е била издадена заповед за изпълнение
№7264/01.10.2018г.
По
допустимостта на въззивното производство и предварителните въпроси по чл.267 от ГПК съдът се е произнесъл с определение №1613 от 18.06.2020г.
В
проведеното от въззивния съд открито съдебно заседание, в което е даден ход по
същество, страните не са взели участие.
С молба,
подадена преди съдебното заседание от процесуалния представител на страната юрисконсулт В.Я., въззивникът
„Водоснабдяване и канализация – Варна” ООД, заявява, че поддържа подадената
жалба и моли за нейното уважаване. Претендира и присъждане на съдебно-деловодни
разноски, като прилага списък по чл. 80 ГПК.
Преди
заседанието молба е подал и назначения на насрещната страна особен представител
адвокат Д.К., ВАК, в
която поддържа становище, че обжалваното решение на първоинстанционния съд е
законосъобразно и правилно, поради което следва да бъде потвърдено.
За да се произнесе по същество на предявената
въззивна жалба, съдът взе предвид следното от фактическа и правна страна:
Производството
пред районния съд е образувано по исковата молба на „Водоснабдяване и
канализация – Варна” ООД, ЕИК *********, със седалище гр. Варна, с която се
претендира установяване на вземанията му спрямо ответника С. Д.Б., ЕГН **********,***, за които
по ч.гр.д. №14565/2018г. на ВРС, 21 състав, е била издадена заповед за изпълнение №7264/01.10.2018г.
Същите се
основават на твърденията на ищеца, че като В и К оператор, съгласно чл.2, ал.1
от Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги, е
доставил в имот, находящ се в гр. Варна, ул.
„Иван Рилски“ №29, В и К услуги, отчитани по партида с абонатен
номер 1120349 с титуляр
ответника С. Д.Б., като общият
размер на непогасените задължения за плащане на доставените услуги, за които в
периода от 01.11.2002 г.
до 17.09.2018 г. са издадени съответни фактури, е 5
909,84 лева. Поради неплащане на задълженията в срок, ответникът дължи и
обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата, считано от
датата на падежа на всяко едно задължение до датата на окончателното плащане,
чийто размер за периода до 19.09.2018г.
(дата, предхождаща подаването на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение - 28.09.2018г.) е 4 036,71 лева. По този начин вземанията са
индивидуализирани в издадената в полза на ищеца заповед за изпълнение
№7264/01.10.2018г. Тези основни твърдения са изложени и в иницииралата
настоящото исково производство искова молба.
Исковете са с правно основание с правно
основание чл.422 ГПК, във вр. с чл.327, ал.1 от ТЗ и чл.86 от ЗЗД и са
предявени при спазване на особените процесуални изисквания на чл.415, ал.1, т.2
от ГПК, поради което са процесуално допустими.
В отговора на исковата молба, подаден
от назначения на ответника С. Б. особен представител адвокат Д.К., ВАК, оспорва
предявените искове, противопоставяйки възражения за липса на основание за
вписване на ответника като титуляр на
партидата на абоната на ВиК услуги, открита за обекта, находящ се
в гр. Варна, ул. „Иван
Рилски“ №29, респ. за
съществуващо облигационно правоотношение между страните, недоказаност
на факта, че ищецът е извършил доставка на претендираните за плащане количества
вода и ВиК
услуги, в условие на евентуалност – за нередовност на извършения отчет,
съответно за погасяване на вземанията на ищеца по давност.
От ищеца не са наведени твърдения за
наличието на каквото и да било основание, въз основа на което би могло да се
приеме, че ответникът има качеството потребител на ВиК услуги. Фактът, че на
негово име се води партида в ищцовото дружество е крайно недостатъчно за
установяването на този факт. Впрочем, ищецът не е навел и конкретни твърдения
за момента и причините, поради които е открил партида на името на ответника. Липсва каквото и да било доказателство (писмено
или гласно), противопоставимо на ответника, с което да се удостоверява
обстоятелство по смисъла на чл.2 от Общите условия за предоставяне на ВиК
услуги на потребители от ВиК (че ищецът е собственик на водоснабдения
имот, негов владелец или държател).
Именно идентифицирането на вписания титуляр на партидата е било оспорено,
поради което, за да се позове на редовно записване в книгите си (по чл.182 ГПК)
ВиК операторът е следвало да представи източника си на данни за идентификацията
по смисъла на чл.57, ал.1, т.2 от ОУ, който предвижда наличие на документ,
удостоверяващ право на собственост или право на ползване или съгласие на
наемодател. Тежестта за доказване на оспорената редовност на книгите на
доставчика изцяло се носи от съставителя на счетоводните записвания като автор
на документа (чл.193, ал.3 ГПК). При липса на каквото и да е доказване в тази
насока справката от книгите на доставчика не може да се приеме за достоверна,
съответно необосновано ще е и заключението на експерта, основано на данни с
недоказана вярност.
Тези
съображения изцяло съвпадат с преценката на доказателствата, извършена и от
първоинстанционния съд, съответно и на основание чл.272 ГПК настоящият състав
препраща към крайните правни изводи за недоказаност по основание на предявените
искове.
Поради пълното
съвпадение на резултата от първоинстанционното и въззивното произнасяне
обжалваното решение следва да бъде потвърдено. При този изход на спора във
въззивната инстанция ревизиране на определените разноски не се налага.
По тези
съображения и на основание чл.271, ал.1 от ГПК, съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение №1135 от 04.03.2020г. на Варненски районен съд, 43 състав,
постановено по гр.д. №19255/2018г.
по описа на ВРС.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на
касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.