Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

гр.София, 21.11.2019 год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІІ-Б въззивен състав в публично съдебно заседание на двадесет и девети октомври през две хиляди и деветнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Галина Ташева

ЧЛЕНОВЕ: Хрипсиме Мъгърдичян

Марина Гюрова

 

при секретаря Н.Светославова, като разгледа докладваното от съдия Хрипсиме Мъгърдичян в.гр.дело №14130 по описа за 2016 година, за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производство по реда на чл. 193 ГПК /отм./.

Образувано е по молба от 15.05.2019 год. на жалбоподателя /главно встъпилото лице/ А.У.в България, чрез адв. П.П. и адв. Д.Г./надлежно упълномощени/, в която се съдържа искане съдът да допълни постановеното по настоящото дело решение. Жалбоподателят поддържа, че въззивният съд не се е произнесъл изрично по истинността на оспореното завещание, направено в полза на Г.Д.П. нито с нарочно определение, нито с решението, а само бил приел, че ползващото се лице не е провело доказване относно истинността на документа, съответно последният не е бил изключен от доказателствата по делото. Оспорването истинността на документ било равнозначно на предявяването на инцидентен установителен иск и по него следвало да се формира сила на пресъдено нещо, поради което съдът трябвало да се произнесе по този иск независимо от произнасянето по основния иск. Следвало да се съобрази и приетото в Тълкувателно решение № 5/2012 год. на ВКС по тълк. дело № 5/2012 год., ОСГТК. Ето защо моли въззивното решение да бъде допълнено, чрез произнасяне с нарочен диспозитив по оспорването истинността на саморъчно завещание на А.Ч.от 25.07.2006 год. в полза на Г.Д.П..*** община счита, че искането за допълване следва да бъде уважено.

Ответниците по жалбата Р.И.Ч., И.И.Ч. и К.И.Ч. считат, че искането за допълване на въззивното решение следва да бъде оставена без уважение.

Жалбоподателят Г.Д.П. счита, че искането за допълване следва да бъде оставено без уважение.

Третото лице-помагач Г.К.Ц. не изразява становище по искането.

Ответникът по жалбата „Център за градска мобилност” ЕООД не изразява становище по направеното искане.

Софийски градски съд, след като съобрази доводите на страните и прецени данните по делото, констатира следното:

С решението, постановено на 20.03.2019 год. по в.гр.дело №14130/2016 год. по описа на СГС, ГО, ІІІ-Б с-в, е оставено в сила решението от 23.03.2009 год., постановено по гр.дело №2053/2006 год. по описа на СРС, ГО, 27 с-в, поправено с решение от 02.06.2016 год.; прекратено е производството по делото по отношение на Г.Д.П., конституиран във въззивното производство на основание чл. 120 ГПК /отм./ на мястото на починалата първоначална ищца А.К.Ч.; С.О. е осъдена да заплати на Р.И.Ч. на основание чл. 64, ал. 2 ГПК /отм./ направените разноски във въззивното производство за възнаграждение за един адвокат в размер на 2 500 лв., а А.У.в България – Сдружение с нестопанска цел е осъден да заплати на Р.И.Ч. на основание чл. 64, ал. 2 ГПК /отм./ направените разноски във въззивното производство за възнаграждение за един адвокат в размер на 2 500 лв.

Съобщението за така постановения съдебен акт, ведно със служебно изготвен препис от същия, са били надлежно връчени на А.У.в България на 15.04.2019 год.

Анализът на така установената фактическа обстановка налага следните правни изводи:

Искането по чл. 193, ал. 1 ГПК /отм./ е направено от надлежна страна и в рамките на законоустановения едномесечен срок, поради което се явява процесуално допустимо.

Разгледано по същество, искането е НЕОСНОВАТЕЛНО.

Непълно е решението, което не обхваща целия спорен предмет. При непълното решение липсва формирана от съда воля относно: част от спорното право, един от съединените искове или допълнителни искания, свързани с главния спорен предмет /каквито са тези за плодове и лихви/.

В разглеждания случай е видно, че диспозитивът на постановеното по делото решение отговаря на предмета на спора във въззивната инстанция, в т.ч. прекратено е производството по отношение на Г.Д.П., тъй като последният в качеството си на наследник по завещание на първоначалната ищца по делото не е провел пълно и главно доказване, че завещателката е написала и подписала саморъчното завещание от 25.07.2006 год. /което е било оспорено по отношение на неговото авторство/. В мотивите на съдебния акт СГС е изложил съображения защо заключението му относно неистинността на оспореното завещания в полза на Г.Д.П. не следва да намери отражение в диспозитива на решението, като се е позовал на Решение № 270 от 19.02.2015 г. на ВКС по гр. д. № 7175/2013 г., ІV г. о., ГК, а именно:

Оспорването на писмен документ по чл. 154 ГПК /отм./ прилича по съществото си на инцидентен установителен иск по чл. 118 ГПК /отм./, но не е самостоятелна искова претенция, за да могат да се прилагат по аналогия указанията на ВС, дадени в Тълкувателно решение № 87 от 02.09.1954 г., ОСГК, да произнасяне по оспорването в диспозитива на съдебното решение. Целта на производството по чл. 154 – 156 ГПК /отм./ е във висящ процес да се определи дали дадено писмено доказателства следва да се обсъжда при изграждане на фактическите и правни изводи на решаващия съд или то да бъде изключено като неистинско от доказателствения материал. Определението по чл. 156, ал. 1 ГПК е от същество за доказването. Ако не се е произнесъл по този въпрос преди даване ход на устните състезания, съдът коментира този въпрос в мотивите на своето решение, като заключението му не намира приложение в диспозитива на акта по същество. В разпоредбата на чл. 189 ГПК /отм./ е определено съдържанието на диспозитива на съдебното решение и в него не намират място определенията, свързани с изключването или не на доказателствените средства, нито тези определения подлежат на самостоятелно обжалване.

За пълнота следва да се посочи, че след като е открито производство по чл. 154 ГПК /отм./, съгласно чл. 156 ГПК /отм./, съдът дължи произнасяне по истинността на оспорения документ като разполага с избор да направи това с изрично определение или с решението си – само в мотивите /както е по настоящото дело/, зачитайки или не доказателственото значение на документа или и в диспозитива, който в тази си част има характер на определение – виж и  Решение № 135 от 3.06.2010 г. на ВКС по гр. д. № 820/2009 г., IV г. о., ГК и Решение № 85 от 14.07.2011 г. на ВКС по гр. д. № 635/2010 г., II г. о., ГК. Независимо от начина на произнасяне обаче преценката на съда за истинността на оспорения документ е част от изводите му, свързани с доказването и е от значение само в рамките на конкретния процес. Процесуалният закон свързва успешното провеждане на специалната процедура по оспорване истинността на документ с изключването му от допуснатите доказателствени средства и формиране на правните изводи относно спорното материално право без обсъждането му.

Мотивите на Тълкувателно решение № 5/2012 год. на ВКС по тълк.дело № 5/2012 год., ОСГТК, свързани с тълкувания въпрос, а именно: допустим ли е иск за установяване неистинност на документ по чл. 124, ал. 4, изр. 1 ГПК, ако ищецът извежда правния си интерес от възможността да се позове на влязлото в сила решение по установителния иск в производство по висящ процес, в който документът е бил представен, но ищецът е пропуснал срока за оспорването му по чл. 193, ал. 1 ГПК – не обуславят различен от горния извод. Прието е, че такъв иск е недопустим, когато правният интерес от него се извежда единствено от възможността за позоваване на влязлото в сила решение по него по висящ процес, в който документът е бил представен, но е пропуснат срока за оспорването му или единствено от възможността да се ползва влязлото в сила реешение като основание за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 2 ГПК на влязла в сила решение по дело, по което документът е бил представен, но ищецът е пропуснал срока за оспорването му по чл. 193, ал. 1 ГПК.

В този смисъл настоящият съдебен състав намира, че искането за допълване на въззивното решение чрез постановяване на нарочен диспозитив по откритото производство по реда на чл. 154 ГПК /отм./ по оспорване истинността на саморъчното завещание от 25.07.2006 год. следва да бъде оставена без уважение.

Предвид изложените съображения, съдът

 

                               

Р     Е     Ш     И     :

 

                     

ОСТАВЯ  БЕЗ  УВАЖЕНИЕ  искането по чл. 193 ГПК /отм./ на жалбоподателя /главно встъпилото лице/ А.У.в България за допълване на решението от 20.03.2019 год., постановено по в.гр.дело №14130/2016 год. по описа на СГС, ГО, ІІІ-Б с-в, чрез произнасяне с нарочен диспозитив по оспорването истинността на саморъчно завещание на А.Ч.от 25.07.2006 год. в полза на Г.Д.П..

Решението е постановено при участието на Г.К.Ц., като трето лице-помагач на страната на ответниците по първоначалния иск.

На основание чл. 250, ал. 3 ГПК решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд при условията на чл. 280, ал. 1 ГПК в едномесечен срок от връчването му на страните.

След изтичане на срока за обжалване на настоящото решение, делото да се докладва на съдията-докладчик за администриране на подадената касационна жалба

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                            ЧЛЕНОВЕ: 1/                            2/