Р Е Ш Е Н И Е
№ 233 22.06.2018г. гр.Несебър
В ИМЕТО НА НАРОДА
НЕСЕБЪРСКИ РАЙОНЕН СЪД НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ
на осемнадесети юни две хиляди и осемнадесета година
в публично заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Мария Берберова-Георгиева
Секретар: Красимира Любенова
като разгледа докладваното от съдия Берберова-Георгиева
административно наказателно дело № 374 по описа за 2018г.
и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по повод жалбата на Д.К.Д. с ЕГН **********, с
адрес: *** против Наказателно постановление № 16-0304-001958
от 29.07.2016г. на Началник Сектор към ОДМВР-Бургас, РУ Несебър, с което на
основание по чл.183, ал.1, т.1, предл.1 и 2 от Закона за движение по пътищата
/ЗДвП/ на жалбоподателя Д. е наложено административно наказание – глоба в
размер на 10 /десет/ лева за административно нарушение по чл.100, ал.1,
т.1 от ЗДвП и на основание чл.183, ал.4, т.6 от ЗДвП, на същият е наложено административно
наказание - глоба в размер на 50 /петдесет/ лева за административно нарушение по чл.104А
от ЗДвП. Моли се съдът
да отмени атакуваното наказателно постановление, като незаконосъобразно.
В съдебно заседание, жалбоподателят Д., не се явява и не
изпраща представител. Не сочи нови доказателства.
За РУ на МВР - гр.Несебър, в
съдебно заседание представител не се явява. Представят писмени и ангажират
гласни доказателства.
Съдът намира, че жалбата е
подадена в срок, пред надлежната инстанция от лице, което има правен интерес и
съдържа изискуемите по закон реквизити, поради което е процесуално допустима.
Като взе предвид исканията на
жалбоподателя, събрания по делото доказателствен материал и като съобрази
закона, съдът намери за установено от фактическа и правна страна следното:
На 16.07.2016г., около 19.20 часа,
в КК Слънчев бряг, на главната алея до кръстовището до хотел „Карлово“, посока
център, органите по КАТ спрели за проверка лек автомобил „Фолксваген Голф“ с
рег. № ......., управляван от
жалбоподателя Д.. Същият не представил поисканите му свидетелство за
управление на МПС и контролен талон към него. Наред с това, контролните органи
констатирали, че по време на управлението на МПС, Д. използвал мобилен телефон,
без наличие на устройство, освобождаващо ръцете му. За така установените
нарушения, на жалбоподателя Д. бил съставен АУАН, въз основа на който било
издадено обжалваното наказателно постановление.
Гореизложеното се потвърждава от
показанията на актосъставителя М.Д.Х. – младши автоконтрольор при РУ на
МВР-Несебър, присъствал при установяване на нарушението.
Недоволен
от така издаденото наказателно постановление, жалбоподателят Д. е сезирал съда
с жалба, предмет на разглеждане в производството пред настоящата инстанция. В
жалбата си Д. сочи, че при съставянето на наказателното постановление са
допуснати съществени нарушения на процесуалния и материалния закон, без да
конкретизира същите.
Съдът в контекста на правомощията
си по съдебния контрол, след като провери изцяло и служебно съставения акт за
установяване на административно нарушение и обжалваното наказателно
постановление, без да се ограничава с обсъждане на посочените в жалбата доводи,
съобрази следното:
Съдът не
установи наличието на съществени процесуални нарушения при съставянето на акта
за установяване на административното нарушение, съответно при издаване на
атакуваното наказателно постановление. Същите са издадени от надлежни органи и в рамките на
тяхната компетентност, при спазване на административно-производствените правила.
Установените от контролните органи административни нарушения са описани ясно и
съответстват на посочените за нарушени административно-наказателни разпоредби.
Предвид на това, съдът намира за неоснователни и недоказани изложените в
жалбата твърдения за допуснати съществени нарушения на
административно-производствените правила при съставянето на АУАН, съответно при
издаване на обжалваното наказателно постановление.
Що се отнася до наложените на жалбоподателя
Д. административни наказания, съдът, като взе предвид, че същите са определени
в предвидения от закона фиксиран размер, счита, че съответстват на характера и
степента на обществена опасност на извършеното нарушение като деяние, и
съдействат в максимална степен за постигане целите на специалната и генералната
превенции, залегнали в чл.36 от НК.
Предвид гореизложеното, настоящата
инстанция намира жалбата за неоснователна и недоказана, поради което същата
следва да бъде оставена без уважение, а атакуваното наказателното постановление
– изцяло потвърдено, като правилно и законосъобразно.
Мотивиран от горното и на
основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, Несебърският районен съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
Наказателно
постановление № 16-0304-001958 от 29.07.2016г. на Началник Сектор към
ОДМВР-Бургас, РУ Несебър, с което на основание по чл.183, ал.1, т.1, предл.1 и
2 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ на Д.К.Д. с ЕГН **********, с адрес:
*** жалбоподателя Д. е наложено административно наказание – глоба в размер на
10 /десет/ лева за административно нарушение по чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП и на основание
чл.183, ал.4, т.6 от ЗДвП, на същият е наложено административно наказание - глоба в
размер на 50 /петдесет/ лева за административно нарушение по чл.104А от ЗДвП.
Решението подлежи на обжалване с
касационна жалба в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред
Административен съд-гр.Бургас.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: