Р Е Ш Е Н И Е №521
гр.Стара
Загора, 29.12.2022
год.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Старозагорският административен съд в публичното
заседание на двадесет и втори ноември
през две хиляди двадесет и втора година в
състав:
Председател:
БОЙКА ТАБАКОВА
Членове:
при
секретаря Стефка Х.
и
в присъствието на прокурора , като
разгледа докладваното от БОЙКА
ТАБАКОВА адм.дело № 419 по описа за 2022 год, за да се произнесе, съобрази
следното:
Производството е с правно основание
чл.156 и сл. Данъчно-осигурителен процесуален кодекс /ДОПК/ и
чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с §2 от ДР
на ДОПК.
Образувано е по жалба от Кооперативно предприятие „ЕТА РИК“ ЕООД със седалище и адрес на управление гр.Казанлък, ул.“Розова долина“ № 2, ет.2 подадена чрез пълномощника адвокат Ц.М., против Ревизионен акт № Р-16002421004879-091-001/ 07.03.2022г, издаден от органи по приходите, потвърден с Решение № 215/ 25.05.2022г на Директора на дирекция „ОДОП“ Пловдив, с който не е признат данъчен кредит в размер на 18 668,60 лв. с прилежащи лихви 8 696,59 лв по фактури, издадени от „М-ТРЕЙД 94“ ЕООД и „КСИ“ ООД. В жалбата са изложени оплаквания за нeзаконосъобразност на ревизионния акт поради нарушения на материалния закон. Според жалбоподателя неправилно и в противоречие със съдебната практика, включително на СЕС, е приета нереалност на доставките и неправилно е отказан данъчният кредит за тях. По подробно изложени в жалбата съображения е направено искане за отмяна на ревизионния акт и присъждане на направените по делото разноски.
Ответникът - Директор на Дирекция ОДОП Пловдив, чрез процесуалния си представител по делото и в представеното писмено становище оспорва жалбата като неоснователна и моли да бъде отхвърлена. Поддържа, че органите по приходите обосновано са отказали данъчния кредит с оглед разпоредбата на чл.68, ал.1, т.1, чл.69, ал.1, т.1 във връзка с чл.70, ал.5 от ЗДДС на база потвърдения в хода на ревизията доказателствен материал. Излага подробни аргументи, че по фактурите, издадени от „М-ТРЕЙД 94“ ЕООД и „КСИ“ ООД, няма доказателства за реално получаване на стоките. Отбелязва квалифициране на „М-ТРЕЙД 94“ ЕООД като рисково лице от 01.11.2016г поради констатирано поведение на некоректен участник в икономическите и търговските процеси. Акцентира върху посочване на починало лице в две от издадените фактури и един приемо-предавателен протокол от „КСИ“ ООД, както и върху видима разлика в положените подписи за доставчик в отделните документи. Счита, че представените фактури и приемо-предавателни протоколи не са годни да установят факта на получаване на стоките, а липсата на ресурс при доставчиците за осъществяване на сделките и дерегистрирането им по ЗДДС като лица с „рисков профил“ косвено подкрепят изводите на органите по приходи. Моли съда да постанови решение, с което РА да бъде потвърден изцяло. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. В случай, че РА бъде отменен, моли за намаляване размера на адвокатското възнаграждение на жалбоподателя до минимума по Наредба № 1/ 09.07.2004г за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
От събраните по делото доказателства съдът установи следната фактическа обстановка:
Със Заповед за възлагане на ревизия /ЗВР/ № Р-16002421004879-020-001 / 26.08.2021 г. на Г. Ч. като заместник на началник сектор при ТД на НАП Т. П. е възложена ревизия с ръководител В. К. /главен инспектор по приходите/ и А. Д. /главен инспектор по приходите/ на Кооперативно предприятие "ЕТА РИК" ЕООД с обхват ДДС за периода от 01.07.2017г. до 31.08.2017г /т.1, л.15/. Срокът на ревизията е определен на три месеца от връчване на заповедта. Тази заповед е изменена със Заповед № Р-16002421004879-020-002/ 30.08.2021 г. като в обхвата на ревизията е включен периодът 01.04.2017г до 31.05.2017г, останали са със същите ревизиращи лица и срок на завършването й /т.1, л.11/. Връчени са на ревизираното лице по електронен път на 31.08.2021г. Със Заповед № Р-16002421004879-020-003 / 29.11.2021 г. е определено ревизията да завърши до 31.12.2021г /т.1 л.152/, а със Заповед № Р-16002421004879-020-004 / 15.12.2021 г – до 28.01.2022г. Връчени са по електронен път съответно на 02.12.2021г и на 16.12.2021г.
В хода на ревизията са изискани за представяне документи и писмени обяснения, извършени са насрещни проверки и са присъединени доказателства.
Въз основа на извършената ревизия от определения със ЗВР
ревизиращ екип, е съставен Ревизионен доклад /РД/ № № Р-16002421004879-092-001/
09.02.2022 г, с който по отношение на ревизираното лице „ЕТА РИК ” ЕООД се
предлага да бъдат установени задължения за ДДС от непризнат данъчен кредит по
фактури, издадени от„М-ТРЕЙД 94“ ЕООД и
„КСИ“ ООД, за м.04.2017г. - 2633,40 лв., за м.05.2017г. -
4294,80 лв., за м.07.2017г. - 2033,00 лв., за м.08.2017г. - 9707,40 лв и
прилежащи лихви към 09.02.2022г. РД е подписан електронно от В. К. и А. Д..
Връчен е на жалбоподателя по електронен път на 09.02.2022г /т.1.л.66-79/.
При извършване на ревизията е
установено, че през ревизирания период дружеството е
извършвало дейности, определени като „Производство на други метални
изделия" с код по НКИД 2599 и 2875. Осъществявани са търговски сделки с
изделия от метал. Почти целият търговски оборот на ревизираното дружество се
състои от продажби на готова продукция, предназначена за ограничен кръг от
клиенти. Дейността се осъществява в собствен цех за метални изделия.
Ревизираното дружество е включило в дневниците за покупки с право на пълен данъчен кредит и в справките-декларации по ЗДДС за съответните данъчни периоди следните фактури, издадени от :
- „М-ТРЕЙД 94“
ЕООД с ЕИК ********* - фактура № 249 от
07.04.2017 г. с данъчна основа 13 167,00 лв. и ДДС 2 633,40 лв., №
285/23.05.2017 г. с данъчна основа 11 583,00 лв. и ДДС 2 316,60 лв. и №
287/30.05.2017 г. с данъчна основа 9 891,00 лв. и ДДС 1 978,20 лв. (общо ДДС 6
928,20 лв.);
-
„КСИ“ ООД с ЕИК ********* - №
594/25.07.2017 г. с данъчна основа 10 165,00 лв. и ДДС 2 033,00 лв., №
595/02.08.2017 г. с данъчна основа 30 240,00 лв. и ДДС 6 048,00 лв. и №
631/30.08.2017 г. с данъчна основа 18 297,00 лв. и ДДС 3 659,40 лв. (общо ДДС
11 740,40 лв.).
В дадените писмени обяснения в хода
на ревизията жалбоподателят посочва, че стоките по процесните фактури са
доставени с транспорт на доставчика. Представени са приемо-предавателни
протоколи с предмет „ламарина“ към фактура № 249 от 07.04.2017 г /т.1, л.257/,
към фактура № 285 от 23.05.2017г /т.1, л.256/ и с предмет „чембер стомана“ към фактура
№ 595 от 02.08.2017 г./т.2, л..314/, както и банкови извлечения, от които е
видно извършването на плащания по фактурите.
По отношение на „М-ТРЕЙД 94“ ЕООД е установено, че дружеството е регистрирано по ЗДДС, считано от 18.10.2013г. и е дерегистрирано по същия закон, считано от 14.06.2017г., по инициатива на органи по приходите. Дружеството не е намерено на адреса на управление, поради което не са представени документи за обоснованост на стопанските операции по фактическото и действително движение на стоките, предмет на доставка. От информационната система на НАП се установи, че в дневниците за продажби към СД по ЗДДС на проверяваното дружество са включени процесните фактури.
За периода на извършване на доставките/издаване на фактурите в „М-Трейд 94" ЕООД няма назначени по трудови договори лица. В дневниците за покупки към СД по ЗДДС за месеците 04.2017г. и 05.2017г., не са включени фактури за покупки на транспортни услуги. В РД е посочено, че на „М-Трейд 94" ЕООД е възложена и извършена ревизия по ЗДДС за периодите 03.2017г., 04.2017г. и 06.2017г. във връзка със системно рисково поведение от страна на дружеството в качеството му на данъкоплатец. При ревизията е отказан пълният размер на претендирания данъчен кредит, поради недоказване на правото на ползването му /доказана е липсата на покупки/. „М-Трейд 94" ЕООД е квалифицирано като рисково лице, считано от 01.11.2016г., заради поведението му на некоректен участник в икономическите и търговските процеси.
По отношение на „КСИ" ООД е установено, че управител на дружеството е бил П. С. П., починал на 25.05.2017г. От Агенцията по вписванията е назначена за ликвидатор А. Х. А., считано от 17.05.2018г. Основният предмет на дейност на „КСИ" ООД съгласно декларираните данни в Търговския регистър е „Строителство на жилищни и нежилищни сгради" с код по НКИД 4120. Дружеството е регистрирано по ЗДДС, считано от 19.06.2003г. и е дерегистрирано по същия закон, считано от 13.11.2017г., по инициатива на органи по приходите. Не е намерено на адреса на управление, поради което не са представени документи за обоснованост на стопанските операции по фактическото и действително движение на стоките, предмет на доставка. От информационната система на НАП е установено, че в дневниците за продажби към СД по ЗДДС на проверяваното дружество са включени процесните фактури. За периода на извършване на доставките/издаване на фактурите в „КСИ" ООД има назначени по трудови договори лица на длъжностите „Техник строителство и архитектура", „Монтажник стоманобетонни конструкции" и „Технически ръководител в строителството". Не са налични регистрации на складови работници, общи работници или шофьори. В дневниците за покупки към СД по ЗДДС за месеците 07.2017г. и 08.2017г. не са включени фактури за покупки на транспортни услуги. Органите по приходи коментират, че във фактури № 594 / 25.07.2017г. и № 595 / 02.08.2017г., като „съставил" е посочен П. П.. Във фактура № 631 / 30.08.2017г. не е посочено име. На приемо-предавателния протокол към фактура № 595 / 02.08.2017г., като „предал" е посочен П. С. П. и не е посочен „приел". Подписите на отделните документи силно се различават.
Ревизиращият екип приема, че липсват доказателства за наличие на ресурсна и трудова обезпеченост за извършване на доставките по процесните фактури, липсват документи за предходни доставки, от които да е видно закупуването на предмета на доставките към ревизираното дружество. Направен е извод, че ревизираното дружество е придобило стоки от рода на фактурираните от посочените две дружества, но те не са действителните доставчици на тези стоки.
Въз основа констатациите в доклада е обосновано недоказано извършване на доставка на стоки по смисъла на чл.6, ал.1 от ЗДДС, неправомерно начисляване на данък по процесните фактури и неформиран данъчен кредит. Затова на основание чл. 70, ал. 5 от ЗДДС, във връзка с чл. 68, ал. 1, т. 1 от ЗДДС, чл. 69, ал. 1, т. 1 от ЗДДС и във връзка с чл. 5, чл. 6, ал. 1 от ЗДДС ревизиращият екип отказва правото на приспадане на данъчен кредит по процесните фактури за данъчни периоди м.04.2017г. - 2633,40 лв., м.05.2017г. - 4294,80 лв. м.07.2017г. - 2033,00 лв. и м.08.2017г. - 9707,40 лв.
РД е връчен електронно на 16.09.2020г /т.1 л.142/. Срещу него не е подадено възражение.
Въз основа на РД е изготвен РА № Р-16002421004879-091-001 / 07.03.2022 г., издаден и подписан с квалифициран електронен подпис от Т. П. на длъжност началник сектор, възложил ревизията и В. К. на длъжност главен инспектор по приходите - ръководител на ревизията при ТД на НАП Пловдив като доказателства за датата и начина на подписване и такива за удостоверяване валидността на сертификатите към тази дата, са представени по делото /т.1, л.36 и сл/. С РА, неразделна част от който е РД, са установени задължения на стойност 18 668,60 лв в резултат на констатации, свързани с отказан данъчен кредит, както и начислени от органа по приходите прилежащи лихви в размер общо на 8 696,59лв. РА е връчен електронно на 09.03.2022г /т.1 л.61/.
РА е обжалван по административен ред на 24.03.2022г пред Директора на Дирекция ОДОП Пловдив и на основание чл.155, ал.2 от ДОПК с Решение № 215/ 25.05.2022г е потвърден /т.1, л.48 и сл/.
По делото са представени и приети като доказателства документите, съдържащи се в административната преписка по издаването и обжалването по административен ред на ревизионния акт; доказателства във връзка с компетентността на органа, възложил ревизията; удостоверения за валидност на електронни подписи на лицата, подписали с квалифициран електронен подпис в съответното длъжностно качество РА, РД, ЗВР и ЗИЗВР, ведно с оптичен носител, на който се съдържат електронните документи и файловете, генерирани при подписването им с квалифициран електронен подпис.
Заключението на допуснатата и изпълнена съдебно-икономическа експертиза сочи, че при жалбоподателя процесните фактури са осчетоводени като заприхождаването на закупените суровини е отразено по дебита на сметка 302 „материали“, а задължението да доставените материали – по кредита на сметка 401 „доставчици“. Влагането на закупените суровини е отразено по дебита на сметка 601 „разходи да материали“ срещу кредита на сметка 302 „материали“. Задължението към доставчиците е погасено изцяло по банков път. Фактурите съдържат всички необходими реквизити по чл.6, ал.1 от Закона за счетоводството. В обясненията си в съдебно заседание вещото лице посочва, че не може да отговори как точно са използвани материалите по всяка една фактура. При изразходването на материала той се изписва целият за разходи и за образуване на себестойност на произведения продукт – халки, обков и др.
Така установената фактическа обстановка мотивира следните правни изводи:
Оспорването на РА №
Р-16002421004879-091-001/ 07.03.2022г, потвърден с Решение № 215/ 25.05.2022г Директора на дирекция „ОДОП“ - Пловдив, като
направено в законово установения срок по чл.156, ал.1 от ДОПК, от легитимирано
лице с правен интерес и против акт, подлежащ на съдебно обжалване и контрол за
законосъобразност, е процесуално допустимо.
Разгледана по същество, жалбата е частично
основателна.
Ревизионното производство е
образувано и проведено, съответно РД и РА са издадени от компетентни органи в
рамките на определените им правомощия. Съгласно представената и приета като
доказателство по делото Заповед № РД-09-2433/ 16.12.2019г. на Директора на ТД
на НАП - Пловдив, на основание чл.7, ал.3 и чл.11, ал.3 от ЗНАП във връзка с
чл.112 ал.2, т.1 от ДОПК, като органи, компетентни да издават заповеди за
възлагане на ревизии съгласно чл.112 от ДОПК, както и заповеди за изменение на
първоначално издадени заповеди за възлагане на ревизии, съгласно чл.113, ал.3
от ДОПК, са определени началниците на сектори в отдел „Ревизии“, с месторабота
в гр. Пловдив и тези с изнесено работно място в офисите в градовете Стара
Загора, Хасково, Пазарджик, Смолян и Кърджали /т.1, л.24/. В случая издателят
на заповедта за възлагане на ревизия с оглед заеманата длъжност Началник сектор
в отдел „Ревизии“ в ТД на НАП – Пловдив, е сред органите, посочени в т.2 от
Заповед 09-2433/ 16.12.2019г. на Директора на ТД на НАП – Пловдив, определени
като компетентни да издават ЗВР и ЗИЗВР, като според представените
доказателства издаването е направено в условията на надлежно заместване –
ползване на отпуск от титуляра и оправомощаване на подписалото акта лице /т.1,
л.21-22/. Според правилото чл.119, ал.2 от ДОПК РА се
издава от органа, възложил ревизията и ръководителя на същата. В конкретния
случай автори на обжалваното произнасяне са Т. П. – възложител на ревизията и В.
К. – ръководител на ревизията, с оглед на което посоченото нормативно изискване
е спазено. Издателите на оспорения акт са разполагали с материална
компетентност и такава по степен, налице е и териториална компетентност на
същите, тъй като са част от териториалната дирекция на НАП гр.Пловдив, която е
компетентна териториална дирекция по критериите на чл.8, ал.1, т.1 от ДОПК. РА
е подписан от лицата, посочени като негови издатели, с квалифициран валиден
електронен подпис.
При извършената служебна проверка
съдът не констатира допуснати нарушения на административно-производствените
правила в хода на проведеното ревизионно производство. Ревизията е приключила в
срока по чл.114, ал.2 от ДОПК, а РД е съставен от ревизиращите органи в срока
по чл.117, ал.1 от ДОПК, като съдържа предвидените в чл.117, ал.2 ДОПК
реквизити, при прилагане на събраните в хода на ревизионното производство
доказателства. Спазен е и срокът по чл.119, ал.2 от ДОПК за издаването на РА.
При извършената преценка на
материалната законосъобразност на РА съдът взе предвид, че правото на
приспадане на данъчен кредит е отказано на основание чл.70, ал.5 от ЗДДС поради
липса на реално извършени доставки на стоки чрез прехвърляне собствеността по
смисъла на чл.6 от ЗДДС.
По делото не е спорно, че предмет
на процесните фактури, са доставки на ламарина, стоманена тел и чембер стомана.
Реалността на доставката на стоки и/ или услуги е основополагаща за
законосъобразното упражняване от получателя на съответната доставка на правото
на приспадане на платения от него ДДС на доставчика като данъчен кредит.
Съобразно нормата на чл. 154 ал. 1 от ГПК и чл. 170 ал. 1 от АПК получателят по
доставките носи доказателствена тежест за установяване на твърдените от него
положителни факти, т.е. наличието на облагаеми доставки. Съгласно националния
данъчен закон и константната практика на Съда на Европейския съюз по тълкуване
на чл. 167 чл. 168 и чл. 178 от Директива 2006/112/ЕО, възникването и
надлежното упражняване на правото на приспадане на данъчен кредит изисква установяване
преди всичко наличието на действително осъществени облагаеми доставки на стоки
и услуги. В практиката на СЕС трайно е възприето разбирането, че не е възможно
приспадането на данък, който е дължим единствено поради вписване във фактурата,
тъй като упражняването на това право се ограничава само до действително
дължимите данъци. В този смисъл е решението по дело С-152/02 на СЕО и т. 49 от
решението по дело С-285/09 на СЕС. От приетото по т. 33 от Решение от 6
декември 2012 г. на СЕС по дело С-285/11 следва, че по принцип правото на
приспадане не би могло да бъде отказано, ако се установи, че доставките на
стоки са реално осъществени и впоследствие тези стоки са били използвани от
получателя за целите на неговите облагаеми сделки. Съобразно направеното
тълкуване на нормите на Директива 2006/112/ЕО от СЕС преценката за наличие на
условията за признаване на правото на данъчен кредит (реално ли са осъществени
доставките и използван ли е техният предмет в извършваната от лицето дейност)
се осъществява от националната юрисдикция съобразно правилата за доказване по
националното право и въз основа на съвкупна преценка на всички елементи и
фактически обстоятелства по делото (арг. от т. 31 и т. 32 от Решение на СЕС по
дело 285/11).
Съгласно чл. 68, ал. 1, т. 1 и чл.
69, ал. 1, т. 1 от ЗДДС, материалноправна предпоставка за възникване на правото
на данъчен кредит е наличието на действително извършена облагаема доставка на
стока към лицето, посочено в данъчния документ като получател на доставката. По
силата на чл. 68, ал. 1 и ал. 2 от ЗДДС, във връзка с чл. 25, ал. 2 от ЗДДС,
данъчното събитие и изискуемостта на данъка по доставки на стоки настъпват
когато правото на собственост върху стоките бъде прехвърлено, т.е. при реално
предаване на стоките в разпореждане на получателя.
За да откажат право на приспадане на данъчен кредит, данъчните органи са приели, че стоките са налице, но доставчици не са сочените във фактурите дружества, т.е. налице е относителна субективна симулация с цел неправомерно приспадане на данъчен кредит от страна на ревизираното дружество. Това изрично е посочено в РД на стр.13и в решението на Директора на ОДОП. При положение, че не се оспорва от ответника по делото получаването на стоките и използването им във връзка с осъществяваната от жалбоподателя производствена дейност, не може да се приеме, че ревизираното дружество се е снабдило с фактури, които не документират реални сделки, с цел да увеличи правото си на данъчен кредит и да намали данъчния резултат за съответния период, като по този начин реализира данъчно предимство. За този извод съдът съобрази решенията на СЕС по съединени дела С-80/11 и С-142/11, по дело С-324/11 и C-285/11. Твърдението, че липсата на достатъчно и достоверни документи за претегляне, товарене, транспортиране и предаване на стоките по процесните фактури, е пречка да се приеме, че ревизираното дружество не знае и че не наясно с факта, че в действителност не е получило доставки по тези фактури, е несъстоятелно и не се подкрепя от данните по делото. Касае се за сделки през непродължителен период като за някои от тях са съставени приемо-предавателни протоколи. Не се твърди, респективно не се доказва, неразполагаемост на доставчиците със стоки от вида на процесните. Налице са разплащания по фактурите, те са отразени в справките декларации по ЗДДС за всеки от ревизираните периоди при доставчика и при получателя. Не се изтъкват обективни данни, че процесните доставки са осъществени от трети лица, различни от издателите на фактурите и получателят е знаел или е бил длъжен да знае за това. Не се сочи какви необходими мерки не са предприети от дружеството, за да гарантира, че сделките му не са свързани с измама, независимо дали това е измамно избягване на ДДС или друга измама.
Доколкото правно основание за издаване на ревизионния акт обаче, освен твърдения за субективна симулация, е и липсата на реално извършени доставки по смисъла на чл. 68, ал. 1, т. 1 и чл. 69, ал. 1, т. 1 във връзка с чл. 5 и чл.6, ал.1 от ЗДДС, независимо от отразеното в РД, че предметът на сделката е наличен, се налага извод за законосъобразност на РА по отношение на фактурите, към които няма никакви съпътстващи документи. Лицето, което претендира право на данъчен кредит, е необходимо да притежава данъчен документ, съдържащ всички изискуеми според чл. 114 и чл. 115 от ЗДДС реквизити, съгласно чл. 71, ал. 1 от ЗДДС, което в случая се установява от заключението на съдебно-счетоводната експертиза. Наред с горното е нужно ревизираното лице, което черпи благоприятни за себе си последици, да разполага с всички документи, относими към доказването на действително осъществена стопанска операция и с допустимите от закона средства да установи този релевантен факт.
Относно доставките от „КСИ“ ООД по фактури № 594/
25.07.2017г. и № 595/ 02.08.2017г., органите по приходи приемат, че за
съставител е посочен управителят на дружеството, който е починал на 25.05.2017
г., а във фактура № 631 от 30.08.2017 г. не е посочено име на съставител и подписите
на отделните документи силно се различават. Неподкрепено с доказателства е
твърдението на органите по приходи за настъпила смърт на управителя П. П. към
датата на сделката, не е установено също на кое лице са подписите. Константна е
съдебната практика, че само липсата на подпис не е обстоятелство, изключващо
осъществяването на сделките, тъй като в Закона за счетоводството не съществува
задължително изискване за посочване на такива данни. Според т.33 от
Решение на СЕС по дело С-154/20 данъчната администрация не може да сведе
проверката единствено до самата фактура. Тя трябва да вземе предвид и
допълнителната информация, предоставена от данъчнозадълженото лице. Следователно данъчните органи могат да
изискат от самото данъчнозадължено лице доказателствата, които считат за
необходими, за да преценят дали следва да се допусне исканото приспадане
(решение от 11 ноември 2021 г., Ferimet, C-281/20. Доколкото става
въпрос за материално право в полза на получателя по фактурираните доставки, в
негова тежест е да установи тяхното реално изпълнение съгласно чл. 154 от ГПК
във вр. с § 2 от ДР на ДОПК. Не на последно място, за да възникне
право на данъчен кредит, е необходимо стоките да бъдат придобити именно от
сочения като доставчик във фактурите субект. Представените фактури за покупка
на ламарина, стоманена тел и стомана, сами по себе си, не са доказателства за
настъпване на данъчно събитие, същото се отнася и за включването им в
дневниците за продажбите (от доставчиците) и в дневниците за покупките (от жалбоподателя),
както и за плащането по тях и счетоводното им отразяване, каквато е трайната съдебна
практика. Съгласно практиката на СЕС и ВАС принципната липса на техническа,
материална и кадрова обезпеченост у преките доставчици не следва да се
разглежда като основание за отказ на право на данъчен кредит. Също така и с
оглед спецификата на стоките – родово определени вещи, спрямо които
прехвърлянето на собствеността става по реда на чл. 24, ал. 2 от Закона за
задълженията и договорите, чрез индивидуализиране или предаване, е необходимо
установяване на обективния факт на предаването на стоките по вид и количество.
По делото не са налични
приемно-предавателни протоколи или други документи, от които да е виден фактът
на приемо-предаване по фактура № 287/30.05.2017 г. с данъчна основа 9 891,00
лв. и ДДС 1 978,20 лв. с издател М-Трейд 94" ЕООД и по фактури № 594/25.07.2017 г. с данъчна основа 10 165,00
лв. и ДДС 2 033,00 лв. и № 631/30.08.2017 г. с данъчна основа 18 297,00 лв. и
ДДС 3 659,40 лв с издател „КСИ“ ООД. От събраните доказателства по делото не
става ясен механизмът на доставките, съответно реалното предаване на стоките по
тези три фактури. Не става ясно къде процесните количества ламарина и стомана
са били натоварени, нито кое е лицето, разтоварило същите, което е от
съществено значение с оглед реалността на доставките; липсват данни относно
наличие на транспортни средства у доставчиците с оглед обясненията на
ревизираното лице, че транспортът е за тяхна сметка. Извършването
на последващо влагане в производството е безспорно установено обстоятелство по
делото, но е налице разлика между реалните страни по доставките и тези по
счетоводните документи, като в резултат на тази разлика се получава данъчно
предимство, изразяващо се в приспадане на ДДС по фактури, издадени от субекти
извън действителната и производствената верига. Установяването на предаването
на предмета по доставката винаги е необходимо, за да се приеме, че е налице
облагаема доставка по смисъла на чл. 12 във вр. с чл. 9 ЗДДС. Обратното не
следва от цитираните в жалбата Решение
от 13.02.2014г по дело С-18/13 и Решение от 18.07.2013г по дело С-78/12 на СЕС,
тъй като материална предпоставка за
правото на приспадане на данъчен кредит е реалността на доставката.
Необходимостта от установяване на обективното извършване на доставките не се
отрича от СЕС, а в настоящия случай именно прехвърлянето на стоките не е
доказано по три от процесните фактури. В допълнение следва бъде посочено, че
жалбоподателят като лице, което се занимава по занятие с подобен род доставки,
е наясно какъв вид документи следва да придружават фактурите /аргументи в тази
насока могат да бъдат изведени от другите ревизирани доставки между същите
страни/, поради което следва да понесе съответните последици от неточното
водене на делата си.
Поради това РА в частта, с която
са определени допълнителни задължения за ДДС по тези три фактури в размер на 7 670.60лв
и прилежащи лихви в размер на 3552.07 лв е законосъобразен и жалбата срещу него
следва да бъде отхвърлена.
По отношение доставките на стоки от „М-Трейд 94" ЕООД, по които фактури № 249 от 07.04.2017 г и № 285 от 23.05.2017г са придружени с ППП за предаване на стоките от доставчиците на получателя, се доказва реалност на доставките. Протоколите са представени още в хода на ревизията, подписани са двустранно и процесуалният представител на приходната администрация не е оспорил по реда на чл. 193, ал. 3 ГПК във връзка с § 2 от ДР на ДОПК и чл. 144 АПК автентичността на така представените частни свидетелстващи документи /решение по административно дело № 245/ 2022 г. на ВАС/. От неоспореното заключение на вещото лице по съдебно-счетоводната експертиза, което съдът напълно кредитира, се установява, че е налице съответствие между издадените фактури от посочения доставчик и приемателно – предавателните протоколи. Поради това и тъй като законът не предпоставя правото на данъчен кредит за получателя от материалната, техническа и кадрова обезпеченост на доставчика – прекия и/или предходните такива, а в този смисъл е и съдебната практика на СЕС – С 18/13, С- 80/2011 и С- 142/2011, С – 324/11 и др, неправилно органите по приходи са мотивирали нереалност на доставките по тези две фактури.
Изложените съображения са
напълно относими към доставката по фактура № 595 / 02.08.2017г с доставчик
„КСИ“ ООД. Приемо-предавателният протокол не е оспорен по надлежния ред, поради
което няма пречка да бъде кредитиран, независимо от формалния пропуск в
съдържанието му. Видно от заключението на съдебно-счетоводната експертиза
процесните стоки са заприходени при жалбоподателя, както и са налице
доказателства, че поне част от тях е използвана в производствената дейност.
По тези съображения съдът намира оспорения ревизионен акт № Р-16002420001820-091-001 / 14.10.2020, издаден от органи по приходите при ТД на НАП Пловдив, потвърден с Решение № 3/ 03.01.2021г на Директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ Пловдив, за незаконосъобразен в частта за определени допълнителни задължения по реда на ЗДДС в резултат на отказано право на данъчен кредит в размер на 10 998.00лв, т.е. за сумата над 7 670.60лв до 18 668,60 лв и прилежащи лихви за сумата над 3552.07лв до 8 696,59 лв, изчислени до 07.03.2022г и като такъв - подлежащ на отмяна.
При този изход на спора и своевременно направеното искане на страните следва да бъдат присъдени съразмерно направените разноски. На жалбоподателя се дължат такива в размер на 1285.75лв, изчислени от 50лв за държавна такса, 300лв за експертиза и 1500 лв уговорено и заплатено адвокатско възнаграждение /което е близо до минимума по чл.7, ал.2, т.4 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения в действащата към сключване на договора редакция, т.е. не е прекомерно/. На ответника следва да се присъди сумата 1410лв за юрисконсултско възнаграждение, изчислено съобразно чл.7, ал.2, т.3 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения в действащата понастоящем редакция.
Водим от горните мотиви и на
основание чл.160, ал.1 от ДОПК Старозагорският административен съд
Р Е Ш
И :
ОТХВЪРЛЯ
жалбата на Кооперативно предприятие „ЕТА РИК“ ЕООД против Ревизионен акт №
Р-16002421004879-091-001/ 07.03.2022г, издаден от органи по приходите,
потвърден с Решение № 215/ 25.05.2022г на Директора на дирекция „ОДОП“ Пловдив,
с който на дружеството са
определени допълнителни задължения по реда на ЗДДС в резултат на отказано право
на данъчен кредит в размер на 7
670.60лв главница и 3552.07лв прилежащи лихви, като неоснователна.
ОТМЕНЯ по жалба на Кооперативно
предприятие „ЕТА РИК“ ЕООД със седалище и адрес на управление гр.Казанлък,
ул.“Розова долина“ № 2, ет.2 Ревизионен акт № Р-16002421004879-091-001/ 07.03.2022г,
издаден от органи по приходите, потвърден с Решение № 215/ 25.05.2022г на Директора
на дирекция „ОДОП“ Пловдив, с който на дружеството са определени
допълнителни задължения по реда на ЗДДС в резултат на отказано право на данъчен
кредит за разликата от
7 670.60лв до 18 668,60 лв. и
прилежащи лихви за разликата от 3552.07лв до 8 696,59 лв.
ОСЪЖДА Кооперативно предприятие „ЕТА РИК“ ЕООД със седалище
и адрес на управление гр.Казанлък, ул.“Розова долина“ № 2, ет.2 да заплати
на Национална агенция по приходите сумата
1410лв за юрисконсултско възнаграждение.
ОСЪЖДА Национална агенция по приходите да заплати на Кооперативно
предприятие „ЕТА РИК“ ЕООД със седалище и адрес на управление гр.Казанлък,
ул.“Розова долина“ № 2, ет.2 сумата 1285.75лв за направени разноски.
Решението
подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в
14-дневен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: