МОТИВИ към присъда №10/30.01.2018
г. по НОХД №1190
по описа на Районен съд В.за 2017г.
Районна прокуратура - В.е внесла
обвинителен акт против А.И.С. за това, че за времето от 06.03.2017г. до
15.05.2017г. в гр.В., макар и непълнолетен, но като е разбирал свойството и
значението на деянието и е могъл да ръководи постъпките си, при условията на
продължавано престъпление, е отнел чужди движими вещи, както следва:
1.
на 06.03.2017г. в гр.В., чрез разрушаване на
преграда здраво направена за защита на имот - срязал заключващ маркуч на
велосипед и чрез използването на техническо средство- клещи е отнел чужда
движима вещ- 1бр. велосипед балкан със скорости на обща стойност 60,00лв. от
владението на Е.М.Е.;
2. на неустановена дата през периода 07.04.2017г.-19.04.2017г. в гр.В.е
отнел чужди движими вещи: 1бр. преносим компютър марка HP, модел ХХ161ЕА G62-B90SQ, ведно със зарядно на стойност 436,20лв;
1бр несесер от изкуствена кожа с цип на стойност 10,14лв.; 2бр. писалки за
подвижна интерактивна дъска марка Xi Bar на стойност 240,00лв.; и 1бр. дистанционно
за мултимедия марка Beng на стойност 42,00лв., собственост на ОУ „Св.св.Кирил и Методий“ - В.,
без съгласието на директорката - Н.Й.Д.;*** е отнел Преносим компютър „Fujitsu Amilio Pi 35 60“, ведно със зарядно
на стойност 798,75лв., собственост на ОУ „Св.св.Кирил и Методий“ - В., без
съгласието на директорката - Н.Й.Д.
или вещи на обща стойност 1587,09лв. от владението на техните
собственици, без тяхно съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои -
престъпление по чл.194, ал.1 вр. чл.63, ал.1,т.3 вр.чл.26, ал.1 НК.
Делото е разгледано по реда на глава ХХVІІ от НПК –
съкратено съдебно следствие по искане на защитника на подсъдимия и на самия
подсъдим.
Участващият в
делото прокурор поддържа обвинението така, както е внесено с обвинителния акт.
В хода на съдебните прения поддържа, че от събраните доказателства се е
установила фактическа обстановка, идентична с описаната в обстоятелствената
част на обвинителния акт. Моли Районен съд В.да се произнесе с присъда, с която
да признае подсъдимия А.И.С. за виновен по предявеното му обвинение по чл.194,
ал.1, вр.чл.63, ал.1, т.3, вр.чл.26, ал.1 от НК. Пледира при индивидуализация
на наказанието да бъде взета предвид ниската възраст на подсъдимия, при което
предлага да се приеме, че са налице изключителни смекчаващи отговорността
обстоятелства, поради което наказанието да се определи чрез приложението на
чл.55 от НК и да се замени предвиденото наказание лишаване от свобода с
пробация или обществено порицание.
При
предварителното изслушване, подсъдимият
признава изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт и изразява съгласие да не се събират доказателства за тези
факти.
Служебният защитник на подсъдимия С.
- адв. Р.Т. не оспорва фактическа
обстановка, изложена в обвинителния акт. Моли на подзащитния й да бъде
приложено справедливо наказание –„обществено порицание” или „пробация” като се има предвид
непълнолетието му, и факта че
откраднатите вещи са върнати.
Майката
на подсъдимия - К.И. моли да бъде наложено по-леко наказание на сина й.
При
предоставеното му право на лична защита и последна дума подсъдимият С. моли за
определяне на по-леко наказание. Подсъдимият поддържа изложеното от
служебния му защитник. Изразява съжаление за стореното.
С оглед на направеното самопризнание от подсъдимия и
съобразно императивната разпоредба на чл.373, ал.3 от НПК, съдът намира за
установено следното от фактическа страна:
Подсъдимият А.С. е роден на ***г. и към 2017г. е бил на 15 годишна
възраст. Живее с родителите си.
За извършени общественоопасни деяния за учебната година
2016-2017г. подсъдимият С. бил преместен
от СОУ “Н. Вапцаров“ В.в ОУ „Св.св.Кирил и Методий“-В., където да завърши осми
клас. Подсъдимият С. ***,
заради извършвани дребни кражби.
До училището, където бил преместен, подсъдимият всеки ден пътувал
с автобус от местността „Лиляшка могила“ и пристигал около час преди започване
на учебните занятия.Подсъдимият С. забелязал, че учениците идват на училище с
велосипеди, които завързват с вериги за оградата на училището. Тъй като
велосипедът на подсъдимия бил повреден, той решил да отнеме един велосипед от
завързаните за оградата на училището. След приключване на учебните си часове
около 13ч. на 06.03.2017 г. С. излязъл от сградата на училището и отишъл до
оградата. При отнемането на велосипеда, собственост на Е.М.Е., ученик в 7 клас
в същото училище, бил забелязан от неговите съученици, които се опитали да го
спрат, но въпреки това подсъдимият взел велосипеда и с него отишъл на работното
място на майка си в ж.к.“Дъбника“.
Междувременно
Е. установил, че велосипедът му е отнет. Негови съученици му казали, че
вероятно велосипедът е отнет от С., при което Е. тръгнал да го търси. Около час по-късно Е. видял подсъдимия С. да
бута велосипеда и с него била и неговата майка. След проведения разговор между Е.,
подсъдимия и неговата майка, Е. си взел велосипеда.
Впоследствие на неустановена дата през периода 07.04.2017-
19.04.2017г. в кабинет 305, находящ се
на третия етаж в училището, подсъдимият С. имал час с класната си ръководителка
- М.О.. След като приключил учебния час, класната и съучениците на подсъдимия
излезли от стаята и подсъдимият С. взел от шкаф, съхранявания от О. служебен
преносим компютър марка HP модел ХХ161ЕА G62-B90SQ, 1бр несесер с 2бр. писалки за подвижна интерактивна дъска марка Xi Bar и 1бр. дистанционно за мултимедия марка Beng и ги сложил в раницата си. Лаптопът и
останалите отнети вещи подсъдимият скрил в храсти, находящи до магазин Юнивърс,
в близост до магазин „Лидъл“, в жк.“Сениче“, В.. Същият ден, тръгвайки си от
училище, подсъдимият С. взел от храстите лаптопа и отивайки на автобусната
спирка, продал преносимия компютър на И.И., а останалите отнети вещи, описани
по горе, изхвърлил в кофа за боклук. Липсата на служебния лаптоп била
забелязана от О., която уведомила за това директорката на училището -
свидетелката Н.Д..
На 15.05.2017г. подсъдимият С., пристигайки в училището преди
началото на учебните занимания, се разхождал из коридорите на първия етаж на
училището. Минавайки покрай кабинет №104 отворил вратата и видял в близост до
учителското бюро поставен лаптоп и решил да го отнеме. Влязъл в кабинета и взел
1бр.преносим компютър „Fujitsu Amilio Pi 35 60“, ведно със зарядно за него и ги сложил в раницата
си. След това напуснал кабинета и училището и отишъл до храстите до магазин „Юнивърс“,
където скрил отнетите вещи след което се върнал в клас. След като приключили
учебните часове, подсъдимият С. отишъл и
взел оставените в храстите лаптоп и зарядно и ги скрил в други такива в близост
до спирката в кв.“Сениче“.
Липсата на лаптопа била забелязана от М.Й.- учител в ОУ
„Св.св.Кирил и Методий“ В., която работела служебно с лаптопа и за случилото се
тя уведомила директорката Д., след което бил подаден сигнал в РУ- В..
Впоследствие, докато чакал автобуса да се прибере, подсъдимият С. бил
задържан от полицейски служители, на които разказал за стореното и им предал
отнетия преносим компютър и зарядно.
Видно от заключението на СОЕ стойността на отнетите вещи е както
следва: 1./ 1бр. велосипед „Балкан“ със скорости на стойност 60,00лв; 2./ 1бр.
преносим компютър марка HP, модел ХХ161ЕА G62-B90SQ, ведно със зарядно на стойност 436,20лв; 1бр несесер от изкуствена
кофа с цип на стойност 10,14лв.; 2бр. писалки за подвижна интерактивна дъска
марка Xi Bar на стойност 240,00лв.; и
1бр. дистанционно за мултимедия марка Beng на стойност 42,00лв. 3./ Преносим компютър
„Fujitsu Amilio
Pi 35
60“ ведно със зарядно на стойност 798,75лв. или вещи на обща стойност
1587,09лв.
Съдебното
следствие се проведе по правилата на чл. 27 от НПК.
След анализ на всички събрани по делото гласни и писмени доказателства, съдът
намира, че направените самопризнания от подсъдимия по чл. 371, т.2 от НПК се подкрепят изцяло от
събраните на досъдебното производство доказателства -показанията на разпитаните
по делото свидетели, заключението по съдебно-оценителна експертиза,
веществените доказателства такива -
изготвените фотоалбуми, както и от всички приобщени по делото писмени
доказателства. Всички доказателства са безпротиворечиви, логични и
последователни, а обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност установяват по
безспорен начин фактите относно авторството, времето, мястото и механизма на
извършване на престъплението и напълно подкрепят направените самопризнания.
От така изложената по-горе фактическа
обстановка могат да се направят следните правни изводи:
От
обективна и субективна страна подсъдимият А.С.
е извършил престъпление против собствеността – кражба по чл.194, ал.1 вр. чл.63, ал.1,т.3 вр.чл.26, ал.1 НК,
а именно, че за времето от 06.03.2017 г. до 15.05.2017 г. в гр.В.,
макар и непълнолетен, но като е разбирал свойството и значението на деянието и
е могъл да ръководи постъпките си, при условията на продължавано престъпление е
отнел чужди движими вещи от владението на техните
собственици, без тяхно съгласие, с
намерение противозаконно да ги присвои -
престъпление по чл.194, ал.1 вр. чл.63, ал.1,т.3
вр.чл.26, ал.1 НК.
С първото извършено деяние
на 06.03.2017 г., подсъдимият е
преустановил фактическата власт на собственика на велосипеда –Е. върху предмета
на престъплението. След това e установил
трайна фактическа власт върху велосипеда и сполучливо се оттеглил от
местопрестъплението. Това деяние на подсъдимия се установява не само от
признанията на подсъдимия, но се подкрепя и от преките доказателствени средства
- показанията на свидетелите Г.Б.и С.М., които непосредствено са възприели
действията на подсъдимия по отнемане на завързания за оградата на училището
велосипед на Е.. Това негово деяние се потвърждава и от косвените
доказателствени средства - показания на свидетелите Е. Д./инспектор при детска
педагогическа стая в РУ-В./ и М.Х./полицейски инспектор в РУ В./, пред които
подсъдимия е признал за извършеното деяние.
С второто
изпълнително действие за периода от неустановена дата през периода
07.04.2017г.-19.04.2017г. в гр.В.подсъдимият е преустановил
фактическата власт на стопанисваният от М.О. и директорката на училището Н.Д.,
собствен на ОУ „Св. Св. Кирил и Методий“ В.преносим
компютър „Fujitsu
Amilio Pi 35 60“ ведно със зарядно, 1бр несесер от изкуствена кофа с цип;
2бр. писалки за подвижна интерактивна дъска марка Xi Bar; и 1бр. дистанционно за мултимедия марка Beng. След
като е установил трайна фактическа власт върху компютъра, впоследствие подсъдимият
се е разпоредил с вещите като със свои, като преносимият компютър марка HP, модел ХХ161ЕА G62-B90SQ, продал за сумата от 50.00 лв., която разпоредителна
сделка се установява от купувача И.И., на който подсъдимият продал веща. Останалите вещи след като подсъдимия скрил в
храсти в близост до магазин „Юниверъс“, до „Лидъл“, в ж.к. „Сениче“, в последствие изхвърлил в кофа за боклук. Постъпките
на подсъдимия се доказват от направеното му признание и от косвените
доказателствени средства - показания на свидетелите Е. Д./инспектор при детска
педагогическа стая в РУ-В./ и М.Х./полицейски инспектор в РУ В./, пред които
подсъдимия е признал за извършеното деяние. Липсата на посочените вещи се
установява и от показанията на М.О.,
която е използвала тези вещи, както и от показанията на директорката на
училището Н.Д..
С третото извършено деяние на 15.05.2017 г.
подсъдимият е преустановил фактическата власт на стопанисвания от М.Й.и
директорката на училището Н.Д., собствен на ОУ „Св. Св. Кирил и Методий“ В.компютър „Fujitsu Amilio Pi 35 60“, ведно със зарядно на стойност. След като е установил трайна
фактическа власт върху компютъра и зарядното, впоследствие подсъдимият отново е
скрил вещите в близост до храстите до магазин „Юнививърс“, а в последствие ги
взел и отново ги скрил в храсти близо до спирка в кв. „Сениче“. Това деяние на подсъдимия
се доказва от признанието му и от косвените доказателствени средства - показания
на свидетелите Е. Д./инспектор при детска педагогическа стая в РУ-В./ и М.Х./полицейски
инспектор в РУ В./, пред които подсъдимият е признал за извършеното деяние. За
липсата на посочените вещи се установява и от показанията на М.Й., и от показанията на директорката на училището Н.Д..
Съдът намира,
че посочените доказателствени материали се намират в синхрон помежду си и по
несъмнен начин установяват обстоятелствата от разглежданата група. Посочената
доказателствена маса взаимно се потвърждават и допълват като способстват за
установяване по категоричен начин, че именно А.С. е извършител на
престъплението, предмет на разглеждане по настоящото наказателно производство.
От
обективна страна подсъдимият е осъществил всички признаци от състава на
престъплението кражба, визирани в чл. 194, ал.1 от НК вр.чл.63 ал.1 т.3 вр.чл.26 ал.1 от НК.
В случая е налице отнемане на
чужди движими вещи от владението на собствениците им, липсата на съгласие на
собствениците, обективирано е намерение и цел- противозаконно присвояване,
установена е промяна и трайна фактическа власт върху предметите на престъплението.
Налице е
продължавано престъпление по смисъла на чл.26 ал.1 НК, тъй като се касае до три
деяния, които осъществяват поотделно състав на едно и също престъпление,
извършени са в непродължителен период от време, при една и съща обстановка и
при еднородност на вината, при което последващото деяние се явява от обективна
и субективна страна продължение на предходното.
От субективна страна деянието е извършено от подсъдимия
с пряк умисъл. Той е съзнавал всички елементи от състава на престъплението и че
лишава от фактическа власт върху вещите техните собственици, предвиждал е
преминаването им в своя фактическа власт и е целял именно това. Действал е и с
намерението противозаконно да ги присвои, като е разбирал противоправния
характер на извършеното.
Тъй като подсъдимият С. е бил непълнолетен към
момента на довършване на престъплението /от материалите по делото е видно, че същият е роден
на *** г../,
съдът изследва и въпроса за способността му да разбира свойството и значението
на извършеното, и да ръководи постъпките си. От приобщените по делото
доказателства се установяват обстоятелства, които по несъмнен начин сочат, че
подсъдимият С. е наказателно отговорен по смисъла на чл.31, ал.2 от НК, т.е.
вменяем при извършване на инкриминираното деяние. За настоящият съдебен състав
няма съмнение, че във всеки един момент, относим към деятелността, подсъдимият
е съзнавал какво върши - извод, който пряко се налага вследствие
обясненията му на досъдебното производство, в които по един твърде описателен
начин пресъздава вземането на решението за отнемане на велосипеда балкан със
скорости; 1бр. преносим компютър марка HP, модел ХХ161ЕА G62-B90SQ, ведно със зарядно; 1бр несесер от
изкуствена кофа с цип; 2бр. писалки за подвижна интерактивна дъска марка Xi Bar; и 1бр. дистанционно за мултимедия марка Beng; както и преносим компютър „Fujitsu Amilio Pi 35 60“ ведно със зарядно. За съзнателното присвоително намерение на подсъдимия свидетелства и поведението му по
повод разпореждане със служебния лаптоп, ползван от М.О., както и изхвърлянето
на останалите отнети вещи от кабинета на О. и скриването на вещите отнети от
кабинет №104 на училището.
При горните
съображения съдът с присъдата си призна подсъдимия С. за виновен в извършване
на престъпление против собствеността – кражба по чл.194, ал.1, вр. чл.26, ал.1,
вр. чл.63, ал.1, т.3 от НК.
Имайки
предвид горната фактическа обстановка и при това тълкуване на закона съдът
призна за виновен подсъдимия С.
за извършеното от него деяние визирано по - горе и му наложи съответно
наказание – пробация, чрез
налагане на пробационни мерки: „задължителна
регистрация по настоящия адрес” два пъти седмично за срок от десет месеца и ”задължителни периодични срещи с
пробационен служител” за срок от десет месеца.
При определяне вида и размера на наказанието, съдът
счита, че е съобразил всички обстоятелства със значение за неговата
индивидуализация, като го определи при условията на чл. 55, ал. 1, т. 2, б. ”б”
вр. с чл. 42а, ал. 1, ал. 2, т. 1 и т. 2 и ал. 4, пр. 1 и пр. 1 вр. с ал. 4 вр.
с чл. 42а, ал. 3, т. 1 вр. с чл. 42б, ал. 1, ал. 2 и ал. 4 от НК.
Съдът преценявайки степента обществена опасност на
деянието и дееца – подсъдимия С., намери, че съгласно чл.55 НК и най – лекото
предвидено наказание в процесния случай
за извършеното престъпление, ще се окаже несъразмерно тежко.
Определените пробационни мерки и срокът им са
съобразени със закона, обстоятелствата по делото и личността на подсъдимия.
Съдът наложи наказанието при изключителни смекчаващи
отговорността обстоятелства – съдействие за разкриване на обективната истина от
страна на подсъдимия, признание на вината, липсата на настъпили вредни
последици за пострадалите, тъй като вещите са върнати на същите, възрастта в
която подсъдимия С. се е намирал и чистото
му съдебно минало. Като отегчаващи вината обстоятелства съдът приема единствено
лошите характеристични данни на подсъдимия.
Съдът приема, че определените пробационни мерки и
срокът за приложението им съответстват по смисъла на чл. 35, ал. 3 от НК.
Съдът не присъди разноски в тежест на подсъдимия
за адвокатско възнаграждение на служебно назначения защитник. Впоследствие след
уведомяване от НБПП гр. С.за размера на изплатеното адвокатско възнаграждение
на назначения служебен защитник, съдът ще се произнесе с определение по смисъла
на чл. 306, ал. 1, т. 4 НПК.
В тежест на подсъдимия А.С. лично и
със съгласието на неговата майка К.И. съдът присъди направените по делото
разноски в размер на 48,00лв.
При така изложените мотиви съдът постанови присъдата
си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: