Р
Е Ш Е
Н И Е
№……. 27.11.2018 г. гр. Плевен
В
И М Е
Т О Н
А Н А
Р О Д А
Плевенският
окръжен съд,трети въззивен наказателен
състав
в закрито
съдебно заседание на двадесет и седми ноември през 2018г. в следния състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЦЕЗАРИНА
ЙОСИФОВА
ЧЛЕНОВЕ :
КАЛОЯН ГЕРГОВ
Мл.с.
СИЛВИЯ ИВАНОВА
като
разгледа докладваното от съдия КАЛОЯН
ГЕРГОВ
ВЧНД № 1062
по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното :
Въззивното производство е образувано по
протест на прокурор при Районна прокуратура-гр.Никопол, подаден срещу Определение
№ 175 от 23.10.2018 г., постановено по НОХД № 237/2018 г. по описа на Районен
съд-гр.Никопол,с което на основание чл.248,ал.1,т.3 вр. с чл.249,ал.4 от НПК е
прекратено съдебното производство по делото и същото е върнато на
горецитираната прокуратура.
В протеста по същество се твърди,че процесуалните
нарушения,които могат да легитимират връщането на делото на прокурора са
лимитативно уредени в чл.249,ал.1,т.4 от НПК /изводимо от това очевидно се
приема,че такива по делото не се набелязват,бел.с.д./,а при предявяването на
досъдебното производство на обвиняемия и защитника му същите не са изтъкнали
доводи за допуснати нарушения в хода на досъдебното производство,което определя
последващото им поведение като опит за шиканиране на процеса. В този контекст
се отправя искане за отмяна на атакуваното определение и връщане на делото на
първоинстанционния съд във фазата на разпоредителното заседание.
Плевенският окръжен съд, като взе предвид
оплакванията, съдържащи се в протеста и като провери изцяло правилността на
постановеното определение, намира за установено следното :
Протестът
е подаден от надлежно легитимирана страна и в срока по чл. 342, ал. 1 от
НПК, поради което е ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМ, а разгледан по същество се
явява и ОСНОВАТЕЛЕН,но не по изложените в него съображения.
РС-Никопол, за да прекрати наказателното
производство е приел,че обвинението е неясно и поради това е нарушено правото
на защита на обвиняемия.Този краен извод е мотивиран с начина по който е
формулирано от фактическа страна времето на извършване на инкриминираното
деяние – „На неустановена дата до 15.12.2017г….“.Вероятно, ако държавното
обвинение е имало необходимата основа за по-прецизна дефиниция,то същото е щяло
да се възползва от нея,но това не прави обвинението негодно за разглеждането му
по същество от първоинстанционния съд.Ключовият въпрос – този за
давността,който защитата поставя в процеса може да бъде успешно разрешен
съобразно правилата на чл.80,ал.3 от НК без това да е в ущърб на обвиняемия,с
което въпросът за времевите граници на деянието е изчерпан според въззивния
състав.Разбирането на РС-Никопол,че последните се отразяват върху
доказателствения процес в пунктуалните измерения,които е изследвал в
атакуваното си определение принципно е правилно,но не дава основание за
прекратяване на съдебното производство.Достатъчно е да се посочи,че
разпоредбата на чл.248,ал.4 от НПК налага забрана за обсъждане на
доказателствата и доказателствените средства,а доказателствената тежест се носи
от прокурора при отчитане и на основните начала на чл.13 и чл.14 от НПК
адресирани и до решаващия съд.На този фон съображенията на последния от какви
пороци страда изготвената по делото съдебно-техническа експертиза,какво е
техническото състояние на ел.таблото на къщата на ул.“***“ № 3а в с.Брест,обл.Плевен,кога
са извършвани промени по същото,какви,от кои лица и с какъв технически
арсенал,къде и от кога до кога е живял обвиняемия,респективно чия собственост е
процесния имот са все въпроси относими не към процесуалните правила,които целят
за обезпечат правото му на защита,а поставими в процеса на доказване,който
следва да се разгърне в един последващ разпоредителното заседание етап.Или с
други думи казано аргументираните от РС-Никопол забележки към обвинителната
теза не установяват процесуални нарушения от групата на тези,които могат да
обосноват съществено засягане на правото на защита на
обвиняемия.Обстоятелството,че последния и защитника му не са заявили
възприетите от тях процесуални нарушения още при предявяването на материалите
от досъдебното производство не подкрепя аргументите на прокурора,че такива не могат
съществуват,т.к. НПК не регламентира този момент като краен за обосноваване на такива
възражения – виж за съпоставка чл.248,ал.3 от НПК,бел.с.д.
При съобразяване на горното атакуваното
определение се явява незаконосъобразно,а делото следва да се върне на РС-Никопол
за възобновяване на съдопроизводствените действия.
По изложените съображения и на основание
чл. 345 от НПК, Плевенският окръжен съд
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ
изцяло Определение № 175 от 23.10.2018 г., постановено по НОХД № 237/2018
г. по описа на Районен съд-гр.Никопол и ВРЪЩА
делото на същия докладчик при
Районен съд – гр.Плевен за възобновяване на съдопроизводствените действия.
РЕШЕНИЕТО
е окончателно и не подлежи на жалба или протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :
1. 2.