№ 6062
гр. София, 07.02.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 51 СЪСТАВ, в закрито заседание на
седми февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ИВЕТА В. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от ИВЕТА В. ИВАНОВА Гражданско дело №
20221110170456 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 248 ГПК.
Постъпила е молба с вх. № 266608/29.09.2023 г., подадена от ищеца К. Т. К., чрез
пълномощника му адв. Г. З., с искане за допълване на постановеното по делото Решение №
14882 от 11.09.2023 г. в частта за разноските, като в полза на адв. З. бъде присъдено
поисканото и следващото се адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗАдв за
осъщественото от нея безплатно процесуално представителство в полза на ищеца. Посочено
е, че искане за това е направо своевременно – както с исковата молба, така и в хода на
устните състезания пред съда. Намира последното за дължимо на основание чл. 38, ал. 4
ЗАдв, чрез присъждане на размер не по-нисък от предвидения в Наредбата по чл. 36, ал. 2
ЗАдв и осъждане на насрещната страна да го заплати.
На основание чл. 248, ал. 2 ГПК и по разпореждане на съда от 14.10.2023 г. препис от
молбата е изпратен на насрещната страна – ответника по делото „............“ ЕООД, чрез
упълномощения му процесуален представител адв. А. И., с указание за възможността да
подаде писмен отговор в едноседмичен срок от получаването му, като съобщението е
получено от адресата на 25.10.2023 г. (л. 67 от делото), но в указания срок, а към настоящия
момент по делото не е депозиран писмен отговор.
Съдът, като съобрази доводите на молителя и материалите по делото, намира
следното от фактическа и правна страна:
Процесното искане с правно основание чл. 248 ГПК е редовно и процесуално
допустимо като релевирано в законоустановения двуседмичен срок по чл. 248, ал. 1 ГПК и
от легитимирана страна с правен интерес – ищеца. С оглед изложените в същата доводи,
съдът намира, че се касае за искане за допълване на постановеното по делото решение в
частта за разноските, тъй като се твърди, че такова искане е направено от ищеца
своевременно, но съдът не се е произнесъл по същото.
По същество искането се явява основателно, предвид следните съображения:
С постановено по настоящото дело Решение № 14882 от 11.09.2023 г. ответникът
„............“ ЕООД е осъден да заплати на ищеца К. Т. К. на основание чл. 49, вр. чл. 45, ал. 1
ЗЗД сумата от 2 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди
вследствие от изнесени клеветнически твърдения и обидни думи в статия със заглавие:
„Кощунство! Протежето на Иван и Андрей мърсува с и за мъже, а работи с деца“ и
подзаглавие: „К. Т. е с бурно гей минало, което се опитва да заличи!“, публикувана на
13.10.2022 г. в уебсайт ............., претендирана като частична претенция от сума в общ размер
1
от 10 000 лева, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
увреждането – 13.10.2022 г. до окончателното изплащане на вземането.
С оглед изхода на делото – основателност на предявения иск и на основание чл. 78, ал.
1 ГПК с решението „............“ ЕООД е осъдено да заплати на К. Т. К. сумата от 80 лева,
представляваща сторени разноски по делото за държавна такса.
В производството по настоящото дело ищецът К. К. е представляван от адв. Г. З. на
основание договор за правна защита и съдействие от 19.12.2022 г. (л. 15 от делото), в който
страните изрично са уговорили, че последната ще бъде предоставена от адвоката на
основание чл. 38, ал. 3 ЗАдв. В проведеното на 12.06.2023 г. открито съдебно заседание, в
хода на устните състезания, адвокат З. е направила искане за присъждане на сторените по
делото разноски съгласно представен списък, както и адвокатско възнаграждения за
осъществената безплатна правна помощ.
Съгласно разпоредбата на чл. 38 ЗАдв адвокатът може да оказва безплатно адвокатска
помощ и съдействие на материално затруднени лица и на роднини, близки или на друг
юрист, в който случай, ако в съответното производство насрещната страна е осъдена за
разноски, адвокатът има право на адвокатско възнаграждение, определено от съда в размер
не по-нисък от предвидения в Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения (Наредбата по чл. 36, ал. 2 от закона), като осъжда другата
страна да го заплати.
В случая, с оглед изхода на делото по същество – уважаване на предявения осъдителен
иск в цялост и с оглед вписаното в представения договор за правна защита (за което съдът
приема, че се отнася до хипотезата на чл. 38, ал. 1, т. 3 ЗАдв, доколкото в текста на закона
няма ал. 3) безспорно на основание чл. 78, ал. 1, вр. чл. 38, ал. 2, вр. ал. 1, т. 3 ЗАдв на
процесуалния представител на ищеца – адв. З. се следват разноски за безплатно оказаните от
нея помощ и съдействие по делото, което обстоятелство не е оспорено от насрещната
страна.
При определяне на размера му следва да бъде съобразен минималния такъв, следващ
от разпоредбата на чл. 7, ал. 1, т. 2 от Наредба № 1 от от 9.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения и възлизащ на сумата от 500 лева (съгласно
приложимата редакция на Наредбата към момента на сключване на договора за правна
помощ между ищеца и пълномощника му, а именно 19.12.2022 г.). Същевременно съдът
съобрази липсата на фактическа и правна сложност на делото, както и приключване на
последното в рамките на едно съдебно заседание, и конкретните действия от процесуалния
представител на ищеца, изразяващи се в депозиране на искова молба и процесуално
представителство в откритото съдебно заседание.
Предвид изложеното, процесното искане по чл. 248, ал. 1 ГПК се явява основателно и
следва да бъде уважено, чрез допълване на решението в частта за разноските и присъждане
на такива в полза на пълномощника на ищеца - адв. Г. З. в размер на сумата от 500 лева за
оказаните от нея безплатна защита и представителство на ищеца в настоящото
производство.
Така мотивира и на основание чл. 248, ал. 3 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПЪЛВА на основание чл. 248, ал. 3, вр. ал. 1 ГПК постановеното по делото
Решение № 14882 от 11.09.2023 г. в частта за разноските, като ОСЪЖДА ответника
„............“ ЕООД, с ЕИК: ............., със седалище и адрес на управление: ................. да заплати
на адв. Г. В. З. от Софийска адвокатска колегия, със служебен адрес: .................., на
основание чл. 78, ал. 1 и чл. 38, ал. 2, вр. ал. 1т. 3 ЗАдв сумата от 500 лева, представляваща
2
адвокатско възнаграждение за осъществените в полза на ищеца по делото безплатна
адвокатска защита и процесуално представителство.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба, пред Софийски градски
съд, в едноседмичен срок от връчване на препис на страните.
ПРЕПИС от определението да се изпрати на страните, и на адв. Г. З..
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3