Определение по дело №254/2019 на Окръжен съд - Плевен

Номер на акта: 560
Дата: 23 април 2019 г.
Съдия: Екатерина Тихомирова Георгиева Панова
Дело: 20194400500254
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 15 април 2019 г.

Съдържание на акта

                    О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е        

                                             Плевен,23.04.2019 г

Плевенски окръжен съд, гражданско отделение , в закрито заседание на  двадесет и  трети април    2019 г, в състав

                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕКАТЕРИНА   ПАНОВА

                                                    ЧЛЕНОВЕ : МЕТОДИ ЗДРАВКОВ

                                                                            ЖАНЕТА ДИМИТРОВА                                                                                            

 като разгледа докладваното от ЧЛ. СЪДИЯТА ПАНОВА в.гр. дело. №254/2019 г по описа на Плевенски окръжен съд, за да се произнесе взе предвид следното:

             Плевенски окръжен съд  е сезиран с въззивна жалба срещу решение № 82 /28.02.2019 г на РС – Ч.Бряг по гр. дело № 1073/2018 г, което решение е постановено като неприсъствено.

            Във въззивната жалба се твърди, че не са били налице условията на чл. 238 от ГПК за  постановяване на неприсъствено решение, поради което се претендира отмяна на постановеното решение, респективно неговото обезсилване като недопустимо.

            Като съобрази доказателствата по делото и доводите на страните, Плевенски окръжен съд приема за установено следното:

            Съгласно чл. 238 ал.1 от ГПК ако ответникът не е представил в срок отговор на исковата молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на неприсъствено решение срещу ответника или да оттегли иска.

             Съгласно  чл. 239 от ГПК съдът постановява неприсъствено решение, когато:

1. на страните са указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването им в съдебно заседание;

2. искът вероятно е основателен с оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и представените доказателства или вероятно е неоснователен с оглед на направените възражения и подкрепящите ги доказателства.

 Неприсъственото решение не се мотивира по същество. В него е достатъчно да се укаже, че то се основава на наличието на предпоставките за постановяване на неприсъствено решение.

 Когато съдът прецени, че не са налице предпоставките за постановяване на неприсъствено решение, той отхвърля искането с определение и продължава разглеждането на делото.

 Неприсъственото решение не подлежи на обжалване.

В атакуваното по делото решение изрично е посочено ,че същото е неприсъствено, посочено е, че не  подлежи на обжалване, съдът в мотивите изрично се е позовал на  разпоредбите на чл. 238 ал.1 от ГПК и е приел, че са налице условия за постановяване на неприсъствено решение като е приел вероятна основателност на предявените искове.  

При преглед на доказателствата по първоинстанционното дело, представените книжа и проведеното открито съдебно заседание по делото се установява, че ответникът по делото е имал процесуален представител, който е взел участие в откритото по делото заседание на 21.02.2019 г, но въпреки това съдът е преценил, че са налице условията за постановяване на неприсъствено решение. В този смисъл въззивният съд установява,  че това по същество не е така и не са били налице условията на чл. 238 ал.1 от ГПК за постановяване на неприсъствено решение. То обаче е факт и като такова е необжалваемо. Липсва и определение на съда относно уважаване на искането за постановяване на неприсъствено решение. Гореизложеното се констатира от Пл ОС, но е налице постановено неприсъствено решение, което е необжалваемо. Пл ОС би могъл да се произнесе при съобразяване на всички гореизложени допуснати процесуални нарушения при наличието само на допустима и редовна въззивна жалба. При постановяване на неприсъствено решение, което не подлежи на обжалване, въззивната жалба е недопустима. Неприсъственото решение може да се атакува само и единствено по  реда на чл. 240 от ГПК, но подадената въззивна жалба не може да се приеме като искане по чл. 240 ал.1 от ГПК с оглед фактическите твърдения в същата, както и не може да се приеме за предявен иск по ал.2 на същия текст пак с оглед фактическите твърдения във въззивната жалба. В този смисъл  и  въпреки констатираните от въззивния съд допуснати нарушения от първоинстанционния съд въззивната жалба се явява недопустима и същата следва да се остави без разглеждане като такава и производството по делото да се прекрати.

                 Водим от горното, съдът

                               О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И  : 

 

                 ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ подадената въззивна жалба от Б.Д.Л. *** ******  срещу решение № 82 от 28.02.2019 г по гр. дело № 1073/2018 г на РС – Ч.Бряг КАТО НЕДОПУСТИМА И ПРЕКРАТЯВА ПРОИЗВОДСТВОТО ПО ДЕЛОТО

                 ОПРЕДЕЛЕНИЕТО    подлежи на обжалване с частна жалба пред ВТАС в седмичен срок от съобщението 

 

            ПРЕДСЕДАТЕЛ :                                  ЧЛЕНОВЕ :