Р
Е Ш Е
Н И Е №260039
гр. София, 04.12.2020год.
В И М Е Т
О Н А Н А Р О Д А
Софийският
окръжен съд, търговско отделение, V състав, в публично съдебно заседание на десети
ноември през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯНИТА ЯНКОВА
при секретаря Юлиана Божилова, като разгледа
докладваното от съдията т.д. № 244 по
описа за 2019 година на СОС и за да
се произнесе, взе предвид следното:
ИЩЕЦЪТ – В.В.С. с ЕГН **********, чрез пълномощник - адвокат Т.Г. от
САК е предявил срещу З. „Л.И.“ АД с ЕИК *********** осъдителен иск с
правно основание чл.432, ал.1 от КЗ – за заплащане на обезщетение в размер на
по 200 000 лева, за причинени му неимуществени вреди – болки и страдания,
причинени вследствие смъртта на неговата майка Е. Д. С., починала при ПТП,
настъпило на 25.08.2018 год. на път 2-16км 54+380 до гр.С., между автобус „МАН“
с рег. № СО7959ВС, управляван от Г.Б.Г., лек автомобил марка „Нисан“, модел
„Примера“ с рег. № С 94 13 МС и автомобил марка „Ситроен“, модел „Берлинго“ с
рег. № С 1730 МТ, по вина на застрахования при ответника водач – Г.Б.Г. за
автобус „МАН“ с рег. № СО7959ВС, със застрахователна полица №
BG/22/118000754012 за застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите”,
валидна от 09.03.2018 год. до 08.03.2019 год., ведно със законната лихва върху
сумата от деня на деня на ПТП - 25.08.2018 год., до окончателното й заплащане.
Ищецът твърди в исковата си молба, че на 25.08.2018 г.
по път 2-16КМ 54+380 в гр. С., водачът на автобус „МАН" с peг. № С079-59ВС
- Г.Б.Г., поради неупражняване на
постоянен контрол върху управляваният от него автобус станал причина за
настъпване на ПТП с лек автомобил марка „Нисан“, модел „Примера“ с рег. № С 94
13 МС и автомобил марка „Ситроен“, модел „Берлинго“ с рег. № С 1730 МТ, след
което излязъл от пътното платно и се
преобърнал в 40 метрова пропаст до пътя, като се установил на циментова площадка
под пътя. Изложено е още в исковата молба, че при ПТП загинала майката на
ищеца.
Ищецът сочи, че виновен за настъпване на ПТП бил
водачът на автобуса „МАН“ - Г.Б.Г., който не упражнил постоянен контрол върху
автобуса.
Посочено е в исковата молба, че собственикът на автобус
„МАН“ с рег.№ С07959ВС сключил своята задължителна застраховка „Гражданска
отговорност" при ответника със застрахователна полица №
BG/22/118000754012, валидна от
09.03.2018 г. до 08.03.2019 г.
Изложено е още в исковата молба, че между ищецът и
майка му била установена силна емоционална връзка, основаваща се на любов,
подкрепа, разбирателство и взаимопомощ. Ищецът приемал смъртта на майка си
изключително тежко, поради внезапността й. Двамата били морална подкрепа и
опора един за друг, тъй като през 2007г. починал бащата на ищеца и съпруг на
майка му.
Сочи се още от ищеца, че предявил претенция пред
ответника на 22.04.2019г. за заплащане на застрахователно обезщетение, но
такова не било заплатено в законоустановения срок.
Моли съда, като се убеди в основателността на
претенцията му да постанови решение, с което да осъди ответника да му заплати
исковата сума в размер на 200 000,00 лв., /двеста хиляди/ лева, застрахователно
обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди – болки и страдания,
причинени от смъртта на майка му Е.С., настъпила в резултат на ПТП, заедно със
законната лихва върху присъдената сума, считано от 25.08.2018г. до
окончателното изплащане на сумата. Претендират се и направените по делото
разноски.
Исковете подлежат на разглеждане по
реда на Глава ХХХІІ от ГПК – с оглед разпоредбата на чл.365, т.1 от ГПК.
Исковата молба отговаря на изискванията на чл.127-128 от ГПК и предявените
искове са допустими.
Препис от исковата молба и приложенията към нея са връчени на ответника
с указанията по чл.367-370 от ГПК, като в срока по чл.367, ал.1 от ГПК същият е
подал писмен отговор, с който заявява, че счита предявените искове за
неоснователни, като ги оспорва по основание и размер.
С отговора на исковата молба
ответникът оспорва всички изложени от ищеца в исковата молба твърдения. Прави
възражение за съпричиняване, поради непоставен обезопасителен колан, както и
възражение за прекомерност на претендирания размер обезщетение.
Ответникът възразява и срещу датата, от която се претендира
законна лихва върху застрахователното обезщетение. Счита, че не е започнал да
му тече срока по чл.497 от КЗ, тъй като ищецът не бил представил изисканите му
документи.
Моли за отхвърляне на предявените искове.
В срока по чл.372, ал.1 от ГПК ищецът
е подал допълнителна искова молба, с която оспорва всички наведени в отговора
на исковата молба възражения и твърдения на ответника.
Препис от допълнителната исковата молба е връчен на
ответника с указанията по чл.373 от ГПК и в срока по чл.373, ал.1 от ГПК,
ответникът е подал допълнителен отговор. С него се поддържат изцяло изложените
твърдения и направените искания в отговора на исковата молба.
Софийски
окръжен съд, след като прецени събраните по делото доказателства и ги обсъди
във връзка с доводите на страните, приема за установено следното от фактическа страна:
Установява се от представените по делото удостоверение
за наследници изх. № КСВ18-УГ01 от 07.09.2018г., издадено от Столична община,
район с.Световрачене и препис – извлечение от акт за смърт № 0076 от
27.08.2018г., издадено от Община С., че ищецът е син на Е. Д. С., която е
починала на 25.08.2018г.
Видно от приложения по делото Констативен протокол за
посетено ПТП, настъпило на 25.08.2018г. около 17.07 часа, между автобус и два
товарни автомобила в района на 54+380 км на път 2-16 е, че Е. Д. С. е сред
починалите при катастрофата отразена в протокола. Посочено е още в констативния
протокол, че автобуса се е движил по път 2-16 с посока на движение
от гр.М. към гр.С., като на км 54+380 в зоната на десен завой навлязъл в
насрещната пътна лента и се ударил първо в лек автомобил марка „Нисан“, модел
„Примера“ с рег. № С 94 13 МС, а след това в автомобил с марка „Ситроен“, модел
„Берлинго“ и рег. № С 1730 МТ. Впоследствие автобусът излязъл вдясно на пътното
платно, ударил се в еластичната ограда /мантинела/ и се преобърнал по склон
около 40 м под пътя.
С протоколно
определение на съда от 23.06.2020г. е отделено като безспорно и ненуждаещо се
от доказване обстоятелството, че е налице валидно застрахователно
правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ към датата 25.08.2018 г. между собственика на
автобус „МАN“ с рег. № СО 7959 ВС и ответника по делото.
Установява се от
приетата по делото съдебно-автотехническа експертиза следният механизъм на
процесното ПТП:
На 25.08.2018
година, към 17,00 часа в светлата част на денонощието, на второкласен път №16
от републиканската пътна мрежа, на километър 55-ти, в зоната на населено място
- гр. Своге, област Софийска, при нормална видимост, мокро асфалтово покритие,
в посока от град Своге, към гр. София, в дясната си пътна лента се движил
автобус „МАН 11-220” с регистрационен номер СО 79 59 ВС, управляван от Г.Б.Г..
Платното за движение
в този участък към момента на ПТП, изводимо от протоколите за оглед на
местопроизшествие било двупосочно, мокро, тъй като валял дъжд, с по една лента
за движение в противоположните посоки, отделени една от друга посредством
единична бяла непрекъсната линия „М1”. Зоната на ПТП от към страната на гр.
Своге започвала с участък, разположен между две противоположни хоризонтални
криви, първата от които - лява, по отношение посоката на движение на автобуса,
а втората - показана на спътникова снимка на мястото - дясна. Минималният
радиус на дясната крива, според данните от протокола за оглед от 27.08.2018
година, измерен по осовата разделителна линия на платното за движение бил 46,4
метра. Пътният участък бил с надлъжен наклон на спускане под ъгъл 3% (1,72°) в
началото на завоя и 3,2% (1,83°) в центъра на завоя. На изхода на завоя
наклонът бил около 2,4% (1,37°). Напречният наклон в най-острата част на завоя
бил около 4,6% (2,66°), положителен, стабилизиращ.
В дясно -
платното за движение, по отношение горната посока било ограничено от бетонов
бордюр с височина над нивото на асфалтовото покритие от 0,15 метра. В дясно на
бордюра се намирало тротоарно пространство с широчина 1,10 метра, покрито с
тротоарни плочки и в дясно, тротоара се ограничавал от стоманена предпазна
ограда с височина 0,7 метра. В дясно на стоманената предпазна ограда се
намирала равнинна затревена площ с широчина около 1,50 метра и в дясно на нея
се намирал стръмен скат на спускане, който в широчина около 10 метра,
денивелацията му спрямо платното за движение била около 20 метра. Ската бил
покрит с дървесна и храстовидна растителност и в края му се намирало
хоризонтално земно - каменисто пространство.
В ляво платното за движение се ограничавало от
бетонова стена с височина 1,50м.
В дясно на дясната лента за движение в посока София -
Своге , здраво закрепена на метална стойка, отстояща на 30,00 метра от края на
описаната по-горе хоризонтална крива, в посока към София, се е намирала секция
от пътни знаци, ориентирани с лицевата си страна към ППС, движещи се от София
към Своге, като отгоре се е намирал пътен знак „В26” - „Забранено е движение
със скорост по-висока от означената” , с надпис на него „40” и отдолу - пътен
знак „В24” - „Забранено е изпреварването на моторни превозни средства, с изключение
на мотоциклети”.
Същите пътни знаци, както и пътен знак „А 15” -
„Опасност от хлъзгане” се намирали и на 50 метра преди началото на кривата от
към страната на гр. Своге и ориентирани с лицевата си страна към ППС, движещи
се в посока Своге — София.
Придвижвайки се по гореописания начин автобусът „Ман”
навлязъл в дясната крива, при което с левите си колела навлязъл в лентата за
насрещно движение.В същото време и условия на движение, но в противоположна
посока - от гр. София, към гр. Своге се движил товарен автомобил „Нисан
Примера” с регистрационен номер С 94 13 МС, управляван от Й. Л. К., и след него на около 15 метра, се движил товарен
автомобил марка „Ситроен Берлинго” - фургон с регистрационен номер С 17 30 МТ,
управляван от Н. Д. К.. Между автобуса и автомобила „Нисан Примера”
възникнал удар. Мястото на първоначалния контакт между автобуса и товарния
автомобил Нисан било между предната лява част на автобуса и предната лява част
на товарния автомобил със зона на припокриване от около 5 cm, на около 5,5 m преди мерната линия на ориентир No 1, избран при огледа на местопроизшествието от 27.08.2018 г. (края на
бетонен фундамент - мост на водосток), и на около 0,8 метра от осевата линия в
пътната лента на товарния автомобил. В момента на удара надлъжната ос на
автобуса сключвала с оста на пътя ъгъл от около 2° в посока леко наляво, а на
автомобила Нисан - около 6° надясно, по отношение посоката на движение на
товарните автомобили. Максималната ударна сила възникнала при удара на предната
лява част на автобуса и задното ляво колело на товарния автомобил. Вследствие
на ударния импулс и неговия момент спрямо масовия център, товарния автомобил се
отклонил надясно, по отношение първоначалната си посока на движение, завъртайки
се обратно на часовниковата стрелка, гледано отгоре. Той се ударил със задната
си дясна ъглова част в бетоновата стена и се установил косо на платното за
движение в дясната пътна лента. Автобусът продължил движението си в посока
напред и се удрил с товарния автомобил „Ситроен Берлинго”. Мястото на
първоначалния контакт между автобуса и товарния автомобил бил между предната
лява част на автобуса и предната лява част на товарния автомобил със зона на
припокриване от около 27 сантиметра, на около 6,5 метра след мерната линия на
ориентир № 1, избран при огледа на местопроизшествието от 27.08.2018 г. (края
на бетонен фундамент - мост на водосток), и в зоната от 0,9 метра до 1,2 метра
от осевата линия в пътната лента на товарния автомобил. Максималната ударна
сила се формирала по време на контакта между предната лява част на автобуса и
зоната в края на предния ляв калник, удара в предното ляво колело и в предния
край на лявата врата. В момента на удара надлъжната ос на автобуса сключила с
оста на пътя ъгъл от около 4°, в посока леко наляво, а на автомобила Ситроен -
4° надясно, също по отношение посоката им на движение. Под действие на ударния
импулс и по-малката си маса и съответно кинетична енергия, автомобилът Ситроен
се върнал назад и надясно с движение, близко до транслационното, като се
установил в десния край на платното за движение до бетонната стена. Водачът на
автобуса към момента на навлизането му в насрещната пътна лента завил волана
надясно. След втория удар автобусът се насочил към десния край на платното за
движение, като оставил следи с черно отслояване върху асфалта, придобивайки
значителна ъглова скорост в посока по часовниковата стрелка, гледано отгоре,
навлязъл на десния тротоар и се удрил в еластичната ограда. Преодолял оградата,
като я деформирал, и паднал върху дясната си страна. В това положение автобусът
навлязъл върху стръмния скат, преобърнал се 2 пъти и се установил на дясната си
страна върху хоризонтален терен, разположен на около 18,5 метра под нивото на
платното за движение.
Вещото лице установява още в заключението си, че към
момента, непосредствено преди ПТП, автобус марка „МАН 11 - 220” с
регистрационен номер СО 79 59 ВС се е движил със скорост 53 километра в час.
Към момента на първоначалния контакт между товарен автомобил „Нисан Примера” и автобус „МАН” скоростта на автобуса била около 44 km/h, а на Нисана - около 40 km/h. и към момента на първоначалния контакт между
товарен автомобил „Ситроен Берлинго” и автобус „МАН”
скоростта на автобуса била около 38
km/h, а
на автомобила Ситроен - около 14 km/h.
Видно е от заключението, че от техническа гледна
точка, за да се определи причината за възникване на ПТП било необходимо да се
установи в конкретната пътна обстановка, каква е била максималната критична скорост за преодоляване на дясната
крива, по която се движил автобус „МАН”, към момента преди ПТП. Вещото лице
излага, че при движение на автобусът в зоната на дясната крива, предхождаща зоната на
ПТП с реалната скорост -53 километра в час, същият не може да преодолее кривата, без да
се получи странично приплъзване, ако не увеличи радиуса й, като навлезе в
лентата за насрещно движение. С
движение в зоната на кривата с нормативно допустимата скорост - 40 км/час,
вещото лице сочи, че процесният автобус би преодолял кривата, без да възниква необходимост от навлизане в лентата за насрещно
движение. В тази връзка се прави извод от вещото лице инж.Д., че ПРИЧИНАТА за
възникване на ПТП, от техническа гледна точка, следва да се търси в
субективните действия на водача на
автобус „МАН” с регистрационен номер СО7959ВС - Г.Б.Г., който в зоната на ПТП,
като не спазил забраната, въведена с пътен знак „В26” - „Забранено е движение
със скорост по - висока от означената” - „40” км/час, се движил със скорост 53
километра в час, която скорост била несъобразена с атмосферните условия, релефа
на местността и състоянието на пътя.
Установява се още от заключението на САТЕ, че
Автобусът МАН, модел 11220, фабрично бил оборудван с обезопасителни двуточкови
(преминаващи около талията на пътника) колани, за седалките на пътниците, а
седалката на водача на автобуса била оборудвана с триточков инерционен
обезопасителен колан. Вещото лице уточнява, че както двуточковите, така и
триточковите инерционни обезопасителни колани се задействат при внезапно
политане на ползващия ги в посока напред, при което ключалката на
обезопасителния колан блокирала и не разрешавала коланът да се удължава.
Разблокирването на ключалката се извършвало като на няколко пъти се натисне
устройството за отключване на колана.
По делото е допусната, изслушана и приета и съдебно – медицинска епикриза, от заключението, на
която се установява, че в резултат на пътно-транспортното произшествие
пострадалата Е. Д. С. получила
следните травматични увреждания: Многофрагментно счупване на ребрата
двустранно, множествени контузии и разкъсвания на белия дроб двустранно
усложнени с развитието на хемопневмоторакс/наличие на кръв и въздух в гръдната
кухина/, контузия на сърцето, счупване на лявата раменна кост, разкъсноконтузни
рани на лицето и охлузвания по крайниците и тялото.
Констатираните травматични увреждания били причинени
от действието на твърди тъпи предмети със значителна енергия на въздействието и
добре отговаряли да са получени по начина посочен в исковата молба. Смъртта на
Е. Д. С. се дължала на тежката
гръдна травма, като смъртта настъпила сравнително бързо и била
неизбежна. Всички установени травматични увреждания на Е. С. били в
причинна връзка с процесното пътнотранспортно произшествие. В съдебно заседание вещото лице допълва, че няма данни да е ползван
обезопасителен колан от Е. С., тъй като не е установил следи от обезопасителен
колан. Вещото лице сочи още, че ако е имало поставен обезопасител колан,
пострадалата е нямало да изпадне от превозното средство и да бъде премачкана от
него, какъвто бил настоящия случай.
За установяване на твърдените в исковата молба
неимуществени вреди, претърпени от ищеца, с определението си по чл.374 от ГПК, съдът е допуснал събиране на гласни доказателства, чрез разпит на двама
свидетели – С. и П.– сестра на ищеца.
Свидетелката Стоилкова установява само, че е изпратила
Е.до автобуса, при неговото тръгване, както и че е видяла Е. С. да си
поставя обезопасителния колан. Около седем часа сутринта последно видяла Е.С. на
датата 25.08.2018г. Тя седнала на втората седалка зад шофьора до прозореца. Свидетелката
обаче не сочи къде е седяла Е. С. при връщането на автобуса и дали е била с поставен
обезопасителен колан, когато се е случило ПТП.
Втората свидетелка – П., която е сестра на ищеца и също води дело срещу „Лев Инс“ установява, че
отношенията между Е. и В. са
били между майка и син. От 2007г., когато бащата на свидетелката и ищеца
починал, В. и майка му останали да живеят двамата. В. бил несемеен, нямал
приятелка и до момента. Той бил доста близък с майка си и тя била от своя
страна по-близка с него, отколкото с дъщеря си, защото последната имала брак и
дете.
Свидетелката сочи още, че брат й и майка й абсолютно
за всичко си помагали – тя го чакала от работа, да му приготви обяд или вечеря,
а той се грижел за нея, купувал й всичко, от което има нужда, закарвал я на
лекар. Заедно правили ремонт на къщата, в която живеели. Установява се още от
свидетелските показания на свидетелката Петрова, че брат й е искал да се
самоубива след смъртта на майка си. Свидетелката го намирала замислен на
няколко пъти до жп линията в близост до която живеели и приемал периодично
лекарства за депресия. Понякога пиел и алкохол. Бил затворен, искал да изтрие
спомена за трагедията и да запомни „нещата така, както са били“. Р. говорел. Коренно променено му било състоянието,
защото преди излизал с приятели, имал си приятелка, а сега не желаел да общува
с никого. Неща, които били на майка му, той не давал да се разместват като се почиства,
искал да запази спомена за нея по този начин.
Не е спорно по делото обстоятелството, че ищецът е
предявил на 22.04.2019г. претенция пред ответника за извънсъдебно заплащане на
обезщетение за причинените му неимуществени вреди, но такова не е заплатено и
към настоящия момент.
При така установената фактическа обстановка съдът стигна до следните правни изводи :
Съгласно разпоредбата на чл.432, ал.1 от КЗ
увреденото лице, спрямо което застрахованият е отговорен, има право да иска
обезщетението пряко от застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“
при спазване на изискванията на чл.380, а именно – лицето, което желае да получи
застрахователно обезщетение, е длъжно да отправи към застрахователя писмена
застрахователна претенция, като с предявяването на претенцията следва да
предостави пълни и точни данни за банковата сметка, по която да се извършат
плащанията от страна на застрахователя. Когато с претенцията са представени всички
доказателства по чл.106 от КЗ, застрахователят е длъжен да се произнесе в срок
до 15 работни дни – чл.108, ал.1 от КЗ. При непредставяне на всички
доказателства се прилага срокът по чл.496, ал.1 от КЗ – срокът за окончателно
произнасяне по претенция по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“
на автомобилистите не може да е по-дълъг от три месеца от нейното предявяване
по реда на чл.380, ал.1 от КЗ, като застрахователят следва окончателно да се
произнесе, като или определи и изплати размера на обезщетението, или даде
мотивиран отговор по предявените претенции, когато : а) отказва плащане, или б)
основанието на претенцията не е било напълно установено, или в) размерът на
вредите не е бил напълно установен.
Съгласно разпоредбата
на чл.409 от КЗ застрахователят дължи законната лихва за забава върху дължимото
застрахователно обезщетение след изтичане срока по чл.405 от КЗ, освен в
случаите на чл.380, ал.3 от КЗ – непредставяне
на данни за банкова сметка. ***-дълъг от срока по чл.108, ал.1-3 или ал.5 от КЗ, като в случаите
по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, когато не са
представени всички доказателства по чл.106 от КЗ, се прилага срокът по чл.496,
ал.1 от КЗ – тримесечен.
В настоящия случай допустимостта
на предявените искове бе установена с представената с и.м. писмена застрахователна
претенция на ищеца по чл.380, ал.1 от КЗ, по която ответникът е отказал плащане на
застрахователно обезщетение след изтичане на срока по чл.496, ал.1 от КЗ.
По основателността на
предявените искове съдът намира следното :
Съгласно
разпоредбата на чл.429, ал.1, т.1 от КЗ с договора за застраховка „Гражданска
отговорност” застрахователят се задължава да покрие в границите на определената
в договора застрахователна сума отговорността на застрахования за причинени от
него на трети лица имуществени и неимуществени вреди. Отговорността на
застрахователя се реализира, чрез заплащане на обезщетение на увреденото лице,
което обхваща всички имуществени и неимуществени вреди, пряк и непосредствен
резултат от увреждането, а също и на лихви за забава, когато застрахованият е
отговорен пред увредения за тяхното плащане.
С
разпоредбата на чл.432, ал.1 от КЗ е уредено правото на пряк иск в полза на
пострадалото лице срещу застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност”
на прекия причинител, като отговорността на застрахователя е функционално
обусловена и тъждествена по обем с отговорността на деликвента. За да се
ангажира отговорността на застрахователя по чл.432, ал.1 от КЗ е необходимо към
момента на увреждането да съществува валидно застрахователно правоотношение,
породено от договор за застраховка „Гражданска отговорност”, както и да са
налице всички кумулативни предпоставки от фактическия състав на чл.45 от ЗЗД,
пораждащи основание за отговорност на прекия причинител – застрахован спрямо
увредения за обезщетяване на причинените вреди.
В настоящия случай по делото бе установен по несъмнен начин от събраните писмени доказателства, както и от заключението на приетата САТЕ, фактът на извършване на ПТП, неговата противоправност, както и обстоятелството, че виновен за ПТП е водачът на автобуса „МАН“ с рег. № СО7959ВС - Г.Б.Г.. Водачът на автобуса е нарушил правилата за движение по пътищата, като не е съобразил скоростта си на движение с указаната за съответния пътен участък.не е спазил забраната, въведена с пътен знак „В26” - „Забранено е движение със скорост по - висока от означената” - „40” км/час, движил се е със скорост 53 километра в час, която скорост била несъобразена с атмосферните условия, релефа на местността и състоянието на пътя.
От изложеното
е видно, че противоправните
действия на водача на процесния автобус са довели до пътно-транспортното
произшествие, при което е починала майката на ищеца. Налице е установена по
несъмнен начин причинна връзка между противоправните действия на водача на автобуса,
вредата на ищеца /причинени неимуществени вреди от загубата на Е. С. – починала
вследствие на ПТП/ и настъпилото ПТП.
Установено бе, че смъртта на Е. С. е пряк резултат от
участието й в ПТП, причинено от водача на процесния автобус, т.е. от падането
на автобуса по склона под пътя, поради несъобразената му скорост, както и че е
налице съпричиняване на вредоносния резултат от действията на починалата – във
връзка с въведеното от ответника възражение по чл.51, ал.2 от ЗЗД. Това
възражение е основателно. За да е налице съпричиняване от страна на
пострадалия, необходимо е неговото конкретно поведение пряко да е предпоставило
или улеснило настъпването на ПТП. В конкретния случай по делото се събраха
доказателства за причинна връзка между действията на починалата С. и
настъпилите увреждания. Установи се от заключението на СМЕ, че Е. С. е била без
поставен обезопасителен колан, както и че ако го беше поставила нямаше да
изпадне от автобуса при падането му по склона под пътя. С оглед механизма на
ПТП обаче не може да се твърди със сигурност, че поставянето на обезопасителен
колан би запазило живота на Е. С.. В този смисъл съдът намира, че следва да
приеме само 10 % съпричиняване на вредоносния резултат, поради непоставянето на
обезопасителен колан от пострадалата.
По делото бе установен и
последният елемент от фактическия състав за ангажиране на отговорността на
застрахователя по предявения пряк иск по чл.432, ал.1 от КЗ – не се спори от страните по факта, че е налице
застрахователно правоотношение между ответника по настоящото дело и
собственикът на МПС - автобус, участвало в процесното ПТП, което правоотношение
е сключено със застрахователна полица № BG/22/118000754012, за застраховка
„Гражданска отговорност на автомобилистите” и е било валидно към датата на
процесното ПТП.
Ищецът по настоящото дело попада в кръга на легитимираните лица, които имат право да получат застрахователно обезщетение за неимуществени вреди. Съгласно Постановление № 2 от 30.11.1984г., постановено по гр.д.№ 2/1984г. на Пленума на ВС при смърт на пострадалия, поради непозволено увреждане не се дължи обезщетение за неимуществени вреди на други лица, извън кръга на тези, посочени в Постановления № 4/61г. и № 5/69 г. на Пленума на ВС. Съгласно Постановление № 4 от 25.05.1961г. на Пленума на ВС и Постановление № 5 от 24.11.1969г. на Пленума на ВС "Кръгът на лицата, които имат право на неимуществени вреди, се определя от съда по справедливост и обхваща най-близките роднини като низходящите, възходящите и съпруга”.
Доказан по основание, предявеният иск по чл.432, ал.1 от КЗ – за заплащане на обезщетение за причинени неимуществени вреди, е доказан отчасти и по размер.
Тъй като неимуществените вреди, които представляват неблагоприятно засягане на лични, нематериални блага, не биха могли да бъдат възстановени, предвиденото в закона обезщетение не е компенсаторно, а заместващо и се определя съобразно критериите, предписани в правната норма на чл. 52 ЗЗД – по справедливост от съда. Съгласно ППВС № 4/1968 г. понятието "справедливост" по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие. То е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при определяне на размера на обезщетението. Такива обективни обстоятелства биха могли да бъдат възрастта на увредения, общественото му положение, отношенията между пострадалия и близките му, които търсят обезщетение за неимуществени вреди /р.II на ПП № 4/68 г. на ВС/, включително настъпилите в страната в обществено- икономически план промени в сравнение с момента на настъпване на вредата /Решение № 1599/22.06.05г. по гр.дело № 876/04г. на IV г.о. на ВКС/ и икономическата конюнктура на даден етап от развитието на обществото в конкретната държава /Решение № 749/05.12.08г. по т.д. № 387/08г. на ВКС- II т.о. и Решение № 124/11.11.10г. по т.д. № 708/09г. на ВКС - II т.о./, стояща в основата на нарастващите във времето нива на минимално застрахователно покритие за случаите на причинени на трети лица от застрахования неимуществени вреди /вж. Решение № 83/06.07.09 г. по т.д. № 795/08 г. на ВКС-II т.о./. Ръководен от така наложилите се в практиката основополагащи отправни точки при определяне размера на дължимото се при непозволено увреждане обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди по справедливост, в конкретния случай съдът съобрази, че доколкото смъртта на Е. .С. е настъпила около две и половина години преди датата на приключване на устните състезания по делото, не е налице съществено различие в икономическото положение в страната през 2018 г. и през 2020 г., което следва като такова да бъде отчетено от съда, за да се компенсира разликата от онзи момент, в който вредите са причинени, и момента, към който ще се определи справедливия за тяхното обезщетяване размер. Законодателят е определил висок нормативен максимум на застрахователното обезщетение за причинените от застрахованото лице неимуществени вреди вследствие на телесно увреждане или смърт – в размер на 10 420 000 лева при причиняване на неимуществени вреди, какъвто е настоящият случай – арг. от чл.492, т.1 от КЗ. Следователно, по този начин той е целял заместващото обезщетение да отговаря на действително претъпените болки и страдания. Но заместващото обезщетение представлява парично право, като неговата обезщетителна функция е насочена към получаване на имуществени блага, чрез които да бъде морално удовлетворен пострадалият, като емоционално да бъдат потиснати изживените неблагоприятни последици от причинените му болки и страдания.
Смъртта поставя край на живота като най - ценно
човешко благо, което прави вредите от настъпването й от една страна
невъзвратими, а от друга - най- големи, ако трябва да бъдат от морална гледна
точка градирани в някаква скала, поради което за това житейско събитие следва
да се определи по справедливост размер на обезщетение, по-висок отколкото за
претърпяване на неимуществени вреди от телесни увреди, които не са довели до
слагане край на живота. В конкретния случай се касае до смърт на майка, служеща
за опора на детето си и на цялото семейство, при изключително тясно поддържана
емоционална връзка между нея и синът й, както и при взаимно разбирателство и
ежедневна подкрепа между тях. В този смисъл за ищеца загубата на неговата майка
– Е. С.е била внезапна и неочаквана, а като такава е съпроводена и с изживяване,
различно от посрещане на смъртта на близък след негово продължително боледуване
или от старост. Загубата на Е. С. от сина й е довело до изключителен срив в
психиката му. За него е налице най-тежката житейска ситуация – лишен е от
възможността да бъде подпомагани морално от своя родител, от неговите грижи и
от духовната му подкрепа. Внезапната й смърт
му е причинила неописуема мъка, душевни болки и страдания, които продължават и
ще продължават, тъй като загубата на най - близкия до него човек в случая – неговата
майка е непрежалима. В заключение и съобразно установеното в практиката на
съдилищата по чл. 432 от КЗ
разбиране за справедлив размер на обезщетения за неимуществени вреди,
претърпени по повод смърт на съпруг, родител и дете, съдът намери, че
обезщетението, което следва да се определи с оглед принципа на справедливост
като достатъчно да компенсира търпяната от ищеца неимуществена вреда от
загубата на майка му в случая, е в размер на 140 000 лв. за ищеца В.С.. Следва
да се приеме, че този размер би обезщетил установените по делото вреди в
патримониума на ищеца. Отчитайки приетият по-горе размер на съпричиняване обаче
от страна на пострадалата Е. С.– 10%, то дължимото на ищеца обезщетение следва
да се редуцира до сумата от 126 000 лева.
Така
определеното обезщетение е съобразено както с изброените по-горе обстоятелства,
релевантни за размера му, така и с установения в чл.52 от ЗЗД принцип на
справедливостта, като посоченият размер ще допринесе за репатриране на
неблагоприятните последици от увреждащото събитие в патримониума на ищеца. С
оглед на изложеното съдът следва да осъди ответника да заплати, на осн. чл.432,
ал.1 от КЗ, обезщетение за неимуществени вреди в резултат на смъртта на Е. С.,
на ищеца В.С. - в размер на по 126 000 лева, като отхвърли предявения иск за разликата до
пълния му предявен размер от 200 000 лева.
Съдът намира, че е неотносимо
към настоящия правен спор индиректно наведеното възражение на ответника за съпричиняване на вредоносния резултат от некачествена
пътна настилка. Това е така предвид разясненията дадени в съобразителната част
на Тълкувателно решение № 2/ 06.06.2012г. по тълк. д. №1/ 2010г. на ОСТК на
ВКС, според които, прякото право на пострадалия по чл.432, ал.1 КЗ има вторичен
характер спрямо деликтното му право по чл.45 ЗЗД, тъй като не може да се
породи, ако увреденият няма право на обезщетение за деликт, застрахователят не
дължи повече от дължимото от прекия причинител на непозволеното увреждане, а
погасяването на деликтното право води и до погасяване на прякото притезание по
чл.432, ал.1 КЗ. Имайки предвид последното и при условията на чл.290 от ГПК, ВКС в свое решение № 121 от 18.09.2014г., постановено по т.д. №
2859/2013г. на първо т.о. приема, че „При съпричиняване по чл.53 ЗЗД на
увреждането от няколко делинквенти, застрахователят по застраховка
„Гражданската отговорност”, сключена с един от тях, отговаря спрямо увреденото
лице за пълния размер на вредите до
размера на застрахователната сума, а не съобразно приноса за увреждането на
застрахования при него делинквент ”.
Върху сумата от 126 000 лева съдът на осн. чл.409
от КЗ следва да присъди и законната лихва за забава върху дължимото застрахователно обезщетение, считано от 15.05.2019 год. В случая лихва се дължи
не от датата на ПТП, както е претендирано с и.м., а от датата, на която е
изтекъл срокът
по чл.108, ал.1
от КЗ –
15 работни дни от датата на завеждане на писмената застрахователна
претенция на ищцата по чл.380, ал.1 от КЗ – 22.04.2019
год., доколкото не бе установено, че с претенцията не са били представени
всички доказателства по чл.106 от КЗ и такива допълнително да са били изискани
от застрахователя.
По отношение на
държавните такси и разноските по делото:
Тъй като с определение от 22.10.2019 год. с оглед
разпоредбата на чл.83, ал.2 от ГПК ищецът е бил освободен от заплащане на
държавна такса и внасяне на разноски в настоящото производство, и предвид
изхода на делото, както и на осн. чл.78, ал.6 от ГПК, ответникът следва да се
осъди да заплати по сметка на съда дължимата ДТ в размер на 5 040 лева /4 % от
126 000 лева/, както и разноските, които са били заплатени от бюджета на съда,
съразмерно на уважената част от исковете в размер на 283.50 лева.
Тъй като, видно от представения по делото договор за
правна помощ от 16.04.2019 год., сключен между ищеца и адв. Т.Г. от САК,
адвокатът е оказал безплатно адвокатска помощ за процесуално представителство
по делото на осн. чл.38, ал.1, т.2 от ЗА, то на осн. чл.38, ал.2 от ЗА съдът
следва да определи размер на адвокатското възнаграждение съобр. правилата на
чл.36, ал.2 от ЗА и чл.7, ал.2, т.2 от Наредба № 1/09.07.2004 год. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, като базата за определяне
на възнаграждението е уважената част на иска /126 000 лева/. С оглед на горното
съдът определя възнаграждение в размер на 4050.00 лева /при минимален по
Наредба № 1/09.07.2004 год. размер от 4050 лева /, за процесуално
представителство на ищеца, която сума ответникът следва да се осъди да заплати
на адв. Г..
Съобразно изхода на делото и на основание чл.78, ал.3 от ГПК ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника направените по делото
разноски за възнаграждение за вещо лице, съразмерно на отхвърлената част от
иска в размер на 92.50 лева. Ответникът има право и на направените по делото
разноски за адвокатско възнаграждение, съобразно отхвърлената част от исковете,
но по делото липсват доказателства за реално направени такива разноски. Представеното
по делото извлечение за превод не установява, че касае настоящото дело, т.е. че
по настоящото дело, ответникът е заплатил на адв. П. адвокатско възнаграждение.
Точно обратното – преводът е направен година след започване на делото и като
негово основание е посочено „хонорар за 09.2020г.”. Това заплащане може да
касае отношения между ответника и адв. П., които са различни от процесуалното
представителство по настоящото дело.
Воден
от горното, съдът
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА, на
основание чл.432, ал.1 от КЗ, „З. к.Л. И.”
АД, ЕИК **********, със седалище
и адрес на управление:*** Д да заплати на В.В.С. с ЕГН **********, сумата от 126 000
лева /сто и двадесет и шест хиляди лв./, съставляваща обезщетение за
неимуществени вреди – болки и страдания, причинени от смъртта на майка му Е. Д.С.,
вследствие на ПТП, настъпило на 25.08.2018
год. на път 2-16км 54+380 до гр.С., между автобус „МАН“ с рег. № СО7959ВС,
управляван от Г.Б.Г., лек автомобил марка „Нисан“, модел „Примера“ с рег. № С
94 13 МС и автомобил марка „Ситроен“, модел „Берлинго“ с рег. № С 1730 МТ, по
вина на застрахования при ответника водач – Г.Б.Г. за автобус „МАН“ с рег. №
СО7959ВС, със застрахователна полица № BG/22/118000754012 за застраховка
„Гражданска отговорност на автомобилистите”, валидна от 09.03.2018 год. до
08.03.2019 год., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 15.05.2019г.
- датата, на която е изтекъл срокът по чл.108, ал.1 от КЗ – 15 работни дни от датата на завеждане
на писмената
застрахователна претенция на ищцата по чл.380, ал.1 от КЗ, до окончателното й заплащане, като ОТХВЪРЛЯ предявените искове В
ЧАСТТА ИМ за разликата до пълния предявен размер от 200 000 лева,
както и за периода от 25.08.2018г. до 14.05.2019г., за който се претендира
законна лихва.
ОСЪЖДА, на осн. чл.78, ал.6 от ГПК, „З. к. Л.И.” АД, ЕИК ********** да заплати по сметка на Софийски окръжен съд сумата от 5040 лева, съставляваща
дължима за производството по делото държавна такса, както
и разноските, които са били заплатени от бюджета на съда, съразмерно на
уважената част от исковете в размер на 283.50
лева.
ОСЪЖДА
на осн. чл.38, ал.2 от ЗА „З.к. Л. И.”
АД, ЕИК ********** да заплати на адв.
Т.Г.Г. от САК с ЕГН **********, сумата от 4050 лева /четири хиляди и петдесет
лв./, съставляваща определено от съда, по реда на чл.38,
ал.2 от ЗА, адвокатско възнаграждение за осъществено безплатно процесуално
представителство по делото.
ОСЪЖДА, на осн. чл.78, ал.3 от ГПК, В.В.С. с ЕГН ********** да заплати на „З. к.
Л. И.” АД, с ЕИК *********, направените по делото съдебни разноски в
размер на 92.50 лева, съобразно
отхвърлената част от исковете.
Решението е
постановено при участието на Г.Б.Г. с ЕГН ********** в качеството му на трето
лице - помагач на страната на ответника „З. к. Л.И.” АД, с ЕИК **********.
Решението подлежи на обжалване пред Софийския апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: