№ 279
гр. П., 31.05.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – П., I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на тридесет и първи май през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Минка П. Трънджиева
Членове:Венцислав Ст. Маратилов
Димитър П. Бозаджиев
при участието на секретаря Виолета Сл. Боева
Сложи за разглеждане докладваното от Минка П. Трънджиева Въззивно
гражданско дело № 20235200500284 по описа за 2023 година.
На именното повикване в 09:30 часа се явиха:
Жалбоподателя Т. К. не се явява. За него се явява процесуалния му
представител адв.В. С. упълномощена от преди.
За ответника Община П. се явява юрк. В. редовно упълномощена.
За третото лице помагач Областна дирекция по безопасност на храните
П. ред.пр. не изпращат представител.
За третото лице помагач Областна дирекция на Министерство на
вътрешните работи П. ред.пр. не се представляват.
За третото лице помагач ПАУ П. - защита на животните ред.пр. не
изпращат представител.
Адв. С.: - Да се даде ход на делото.
Юрк. В.: - С оглед хода по делото, и тъй като в кориците на делото
липсва призовка за жалбоподателя моля, да направят изявление дали
възразява предвид на това, че не е върната призовка по делото. Ако не се
прави възражение моля, да се даде ход на делото.
Адв. С.: - Аз се явявам по делото и изрично заявявам във връзка с
редовността на призоваването, че не възразявам да се даде ход на делото.
Съдът съобразявайки изявлението на адв. С. намира, че няма
процесуална пречка по даване хода на делото. В днешното съдебно заседание
1
страните са редовно призовани, надлежно се представляват в процеса, поради
което и на основание чл.142, ал.1 от ГПК, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
ДОКЛАДВА СЕ ДЕЛОТО
Производството е по чл.258 и следващите от Граждански процесуален
кодекс.
С решение на Районен съд П., постановено по гр.д.№ 345 по описа на
съда за 2022 година е отхвърлен иска на Т. С. К., с ЕГН **********, с адрес:
с.М.К., ул.“Седемдесет и трета“ №2, общ.П., обл.П., чрез адвокат В. Л. С., със
служебен адрес: гр.П., ж.к.“Т.“, бл.110, вх.Е, ап.20 против Община П., с
БУЛСТАТ: *********, с адрес: гр.П., бул.“Б.“ №2 , с правно основание чл.415
ал.1 от ГПК, във връзка с чл.61 ал.1 от ЗЗД – за признаване за установено, че
Община П. дължи на ищеца Т. С. К., с ЕГН ********** сумите, присъдени от
Районен съд - П. с издадената заповед за изпълнение на парично задължение
по чл.410 от ГПК по ч.гр.дело №4048/2021г. по описа на същия съд, както
следва: главница в размер на 200,00 лева, ведно със законната лихва от
24.11.2021г. до изплащане на вземането, лихва за забава в размер на 11,89
лева за периода от 25.04.2021г. до 24.11.2021г., главница в размер на 38,01
лева, ведно със законната лихва от 24.11.2021г. до изплащане на вземането,
лихва за забава в размер на 0,66 лева за периода от 10.09.2021г. до
24.11.2021г.
Осъден е Т. С. К. да заплати на Община П. разноски по делото -
юрисконсултско възнаграждение в размер на 360 лева.
Производството е проведено с участието на трети лица помагачи на
страната на ответника Община П., а именно: Областна дирекция по
безопасност на храните П., Булстат *********, със седалище и адрес на
управление: гр.П., ул.“Н.Ц.” №4, представлявана от директора д-р К.К.,
Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи П., БУЛСТАТ
*********, със седалище и адрес на управление в гр.П., ул.„С.” №3 и
Сдружение „ПАУ П.-ЗАЩИТА НА ЖИВОТНИТЕ”, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр.П., ул.„С.А.” №37, представлявано заедно
и поотделно от председателите А.Н.П. и Г.А.М..
Оставен е без разглеждане, като процесуално недопустим, иска за
установяване дължимост на вземания за: лихва за забава над размера от 11,89
лева и до претендирания с исковата молба размер от 15,56 лева и лихва за
забава над размера от 0.66 лева и до размера, претендиран с исковата молба
от 1,57 лева, както и за периодите след датата 24.11.2021г. до датата
28.01.2022г. и прекратено производството по делото по отношение на тези
претенции.
2
В срок така постановеното решение е обжалвано от Т. К., чрез
процесуалния му представител адв.В. С..
От изложението във въззивната жалба е явно, че решението се обжалва
в частта, с която съдът се е произнесъл по съществото на спора, не и в частта,
имаща характер на определение.
Неправилна била констатацията на съда, относно факта, че кучетата и
по двата иска не били безстопанствени, което от своя страна изключва
отговорността на Общината по чл. 16, вр. с чл. 47 от ЗЗД.
За случая от 28.03.2022г. с изхвърлено куче в безпомощно състояние, в
канала до пътя между селата М.К. и Пищигово, ищецът и в исковата си
молба, и в съдебно заседание заявил, че е намерил безстопанствено куче.
Липсата на възражение срещу отговора на исковата молба от страна на
ответника не било определящо извода на съда в съдебното решение. Той
следвало да анализи всички факти и доказателства . По делото се събрали
безспорни доказателства, че кучето е безстопанствено. В съдебно заседание
били изслушани аудио записи на разговорите с телефон 112,представена
била справка за подаден сигнала към ОДБАБХ П., както и сигнал, чрез имейл
от ищецът към Община П.. Чрез тези доказателства било установено, че се
касае за куче, което е индивидуализирано и е било безстопанствено. Нещо
повече, Общината е следвало да съдейства, както повелява закона, съгл. чл. 16
от ЗЗД, което не е направила и именно това обосновавало отговорността и.
Ако е предприела съответни действия и установила ,че кучето има стопанин,
това би я освободило от отговорност. Ищецът представил доказателства
относно факта, че кучето е било безстопанствено, които доказателства не
били оспорени от ответника. Кучето било заведено във ветеринарна клиника,
където е констатирано, че то е без чип не може да се установи собственика,
съответно с оглед на мястото където е намерено животното следвало да се
направи извода ,че съгл. чл. 16 от ЗЗЖ именно Общината е следвало да се
погрижи за кучето. Тя не е изпълнила това свое задължение, друго лице е
свършило тази нейна работа и се е породило основание да го обезщети, съгл.
чл. 61, ал. 1 от ЗЗД.
По отношение на втората претенция, за случая от 06.09.2021г., отново
кучето е индивидуализирано и констатирано като безстопанствено от
Университетска ветеринарна клиника към Тракийския Университет в Стара
Загора, където е отведено след намирането му. В Епикризата от 09.09.2021г.
било изрично записано, че кучето е без микрочип и е доведено от Т. К., а не,
че той е негов собственик. В клиничния протокол, който е бланкетен
документ, Т. К. е записан в графата „собственик“, поради липсата на каквато
и да е друга графа и това не давало основание за извод ,мотивиращ решението
на съда.
От останалите доказателства, а именно аудио записите с телефон 112 и
справката от ОДБАБХ, както и от сигнала на имейла към Община П.,
безспорно се установявало, че се касае за безстопанствено куче,
3
индивидуализирано с конкретни белези.
Недопустимо било съдът да вади от контекста и да кредитира само едно
доказателства и да основава решението си на предположения.
Неправилен бил извода на съда относно фактите, че кучетата не били
индивидуализирани, не били конкретизирани извършените ветеринарни
услуги и нуждата от медицинско лечение, както и, че не била ясна
причината, поради което ищецът е завел второто куче чак до Стара Загора.
Чрез представените аудио записи на разговори с телефон 112 и по
двата случая, безспорно се установявало времето, мястото и конкретни белези
на намерените от ищеца кучета. Тези факти били установени и в сигналите
към ОДБАБХ П., както и от имейлите към Община П..
Ищецът със сигнала си чрез имейл от 31.03.2021г. до Община П.,
сигнализирал за намерено куче, като точно и ясно е описал времето, мястото,
животното и неговото състояние. За това куче е подаден сигнал до телефон
112, на 28.03.2021г., веднага при намирането му. В случая, ищецът
добросъвестно и както повелява закона действал адекватно и отговорно. В
последствие, ищецът е изпратил и имейл до Община П. на 31.03.2021 г, който
е препратил още веднъж няколко месеца по-късно. Нямало противоречие в
обстоятелствата ,изложени относно действията на ищеца по повод първото
куче, намерено от него., Кучето било настанено в клиника “Стилвет“ П. за
спешна медицинска помощ. Това дали е имало човек, който да е искал да
поеме кучето за лечение, но поради евтаназията това не се е случило, било
факт ирелевантен за спора.
И в двата случая били конкретизирани и индивидуализирани
нуждаещите се от лечение кучета, констатирано било от ветеринарни лекари,
че са без чип, съответно липсват данни за собственик и в този случай е
възникнала отговорността на Община П. към тях. Това, че в последствие
първото куче е било „приспано“ поради безнадеждното му състояние, а
второто, макар и инвалид е осиновено от НПО в Северна Б., по никакъв начин
не изключвало отговорността на Общината .
Погрешни били изводите на съда ,направени при анализа на
доказателствата за вида и стойността на проведеното лечение.
Дали лечението е било адекватно, своевременно и необходимо и дали
извършените разходи са относими към лечението и съответно дали цените са
актуални и съпоставими към извършените манипулации било установено
чрез представените платежни документи и такива от ветеринарните клиники.
Те не били оспорени от ответника
Съдът неправилно приел, че не налице хипотезата на чл.61 ал.1 от ЗЗД.
Воденето на чужда работа, визирано в чл. 61, ал.1 от ЗЗД се изразява в
предприемане на правни или фактически действия в чужд интерес, за които
съществува намерение да бъдат извършени доброволно, а не да са задължение
по закон.
4
Ищецът и в двата случая действал при идентична фактическа
обстановка и с идентично поведение. И в двата случая сигнализирал на
телефон 112, ОДБАБХ П. и Община П., което било показателно, че е той е
бил с намерение да окаже помощ, съгл. чл. 16 от ЗЗЖ, като е съзнавал, че
върши чужда работа, а именно на Община П., и че не е действал с дарствени
намерения.
Ако ищецът е нямал тези намерения, или поведението му е било
дарствена престация, той не би сигнализирал отговорната институция, още
повече, че във всичките му сигнали, той точно и категорично е заявявал и при
двата случая, че върши работа на общината, в неин интерес, за което желае
последната да го обезщети. Изводите на съда били неправилни.
Липсата на съдействие от страна на общината, която е пренебрегнала
свое задължение по закон е било основанието, ищецът да свърши нейната
работа, като е действал добросъвестно в неин интерес, оказвайки помощ на
безстопанствени животни.
Твърденията на ответника, че процесните кучета били отговорност на
МВР, тъй като се касаело за престъпление, а не за грижа към безстопанствени
животни съгл. чл. 16 от ЗЗЖ, както и че кучетата не били доказано
безстопанствени, както и че не само те като институция а и НПО-та имали
такива задължения, останали недоказани и представлявали опит за
освобождаване от отговорност.
Ищецът счита, че исковете му са основателни и доказани ,като следва да
бъдат уважени и присъдени претендираните от него суми, както и сторените
разноски.
В срок е постъпил писмен отговор от Община П..
Намират решението за правилно и молят да бъде потвърдено.
Законосъобразен бил изводът на съда, че в случая не са налице
условията на чл. 61 от ЗЗД - интерес от воденето на чужда работа без
пълномощие и разумна причина за извършването на действията. Интересът е
налице тогава когато се предотвратява настъпването на имуществени
/претърпяна загуба и пропусната полза/ и неимуществени вреди в правната
сфера на Общината, а разумната причина е от типа на заплаха или опасност за
интересите на общината; т.е. при липсата на намесата Общината ще търпи
вреди, но в случая такава опасност не е налице. Не се събраха доказателства,
че с действията на ищеца, извършени без пълномощие, е предотвратено
настъпването на вреди в правната сфера на общината.
Ищецът изобщо не е водил работата в интерес на Общината, той не е
защитил никакъв конкретен интерес на общината. Чрез извършените от него
фактически действия не е изпълнил правно задължение на Общината, тъй
като неизпълнението не е скрепено с конкретна санкция, от която да се
търпят вреди. Намерението на ищеца не е било да се погрижи за работата на
Общината с цел да защити нейните интереси и да предотврати настъпването
5
на вреди за нея. Ищецът е решил, че ще положи грижи за кучетата, което е
възприето от него като нравствен дълг. След като ищецът е действал в
изпълнение на прието като свое задължение, той не е действал като
управител. Следователно не е налице институтът на водене на чужда работа
без пълномощие; респ. не е възникнало задължение Общината да обезщети
ищеца.
Когато не е налице разумна причина от типа на заплаха или опасност за
интересите на заинтересувания /общината в случая/, тогава става дума за
дарствена гестия, а тя не подлежи на обезщетяване. Когато някой знае, че
една работа не е негова и я предприема, и води в своя полза, е налице мнима
гестия. Мнимият управител води чужда работа така, както ако да би била
негова, знаейки, че тя е чужда и че няма правото за това.
Не е налице и уместно предприемане на чуждата работа и да е била
управлявана добре; т.е. да не се допускат вредоносни или безполезни
вмешателства. Този, който се намесва неуместно или при липса на интерес на
засегнатия от тази намеса, не действа като гестор и не му се дължи
обезщетение.
Обоснован бил изводът на съда, че не е доказан иска.
Ищецът не доказал, че на процесиите кучета изобщо са извършвани
медицински интервенции във ветеринарните клиники; точно какви
медицински интервенции са извършени; необходимостта от такива и
съответно разходите за тях.
Ищецът не доказал, че на кучето закарано на 28.03.2021 г. във
ветеринарна клиника „Стилвет” са направени медицински манипулации,
какви точно манипулации са му направени, на каква стойност,
необходимостта от такива след като е даден лекарски съвет кучето да бъде
приспано, не доказа какви са разходите за медицински манипулации; още
повече, че кучето е евтаназирано; а във фактура № ********** от 22.04.2021
г. е посочено количество 5 бр. ветеринарни услуги.
Не доказал иска си и за кучето закарано в Тракийския университет -
Клиника за дребни животни - гр. Стара Загора. Община П. няма задължение
за това куче, тъй като ищецът е собственик на това куче, видно от издадения
от същата Клиника клиничен протокол от 09.09.2021 г. Следователно ищецът
като собственик следва да си поеме разходите. Общината не е отговорна за
задълженията на собствениците, респ. владелците на животни.
Съгласно чл. 16, ал. 1 от ЗЗЖ задължението на лицето, което е намерило
болно или наранено животно е да информира посочените в тази норма органи,
а те съдействат за осигуряване на спешна ветеринарномедицинска помощ и
настаняване на животното в приют или друг обект по ал. 6, т. 1 - 3.
Няма нормативно задължение за ищеца да се грижи за безстопанствени
кучета.
Безспорно това съдействие може да бъде осигурено при своевременно
6
информиране на тези органи. От събраните доказателства било установено ,че
за случай с първото куче до Община П. е подал сигнал по имейл едва на
31.03.2021 г. Ищецът уведомил Общината за извършеното от него 3 /три/ дни
след като вече е настанил кучето във ветеринарна клиника „Стилвет” и
повторно е изпратил до Община П. и писмо с вх. № 44-3947 от 25 ноември
2021 г. За случая от 06.09.2021 г. е установено, че сигналът е подаден към
Областна дирекция по безопасност на храните гр. П.; а в писмо до Община П.
с вх. № 44-3186 от 10.09.2021 г. ищецът говори за сигнал от 06 юни 2021 г., а
не за 06.09.2021 г. /официален празник - ден на С.то/, и с това писмо от
10.09.2021 г.; т.е. след 4 /четири/ дни е уведомил Общината, че на 09.09.2021
г. вече е завел кучето в Тракийския университет в гр. Стара Загора.
Следователно и за двете кучета ищецът изобщо не е търсил своевременно
съдействието на Общината за спешна ветеринарномедицинска помощ.
Ищецът не доказал твърдението си, че за случая от 28.03.2021 г. е
отишъл директно в Общината и не му била дадена възможност да говори с
инспектора по екология. Не доказал, че за кучето закарано в Клиниката в гр.
Стара Загора е търсил своевременно съдействието на Общината за спешна
медицинска помощ.
Не било доказано и твърдението, че за двата случая бил уведомявал
многократно общината и провел многобройни разговори за съдействие и
помощ - не се събраха доказателства кого е уведомил за двата случая и с кого
е разговарял многократно.
Необосновано било твърдението във въззивната жалба, че кучетата са
били безстопанствени. Липсата на чип и идентификация на животното не
означава, че същото е безстопанствено. Освен това е безспорно, че и в двата
случая кучетата са били под грижите на ищеца.
Молят решението да бъде потвърдено. Претендират разноски.
Адв. С.: - Нямам възражение по доклада. Поддържам жалбата изцяло.
Нямам искания по доказателствата.
Юрк. В.: - Нямам възражение по доклада. Оспорвам жалбата. Нямам
доказателствени искания. Представям списък на разноските.
Съдът счете делото за изяснено, затова
О П Р Е Д Е Л И :
ДАВА ХОД НА УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ
Адв. С.: - Аз ще помоля съда да изложа аргументите си в писмени
бележки. Изцяло поддържам жалбата. Считам, че са изпълнени всички
елементи от хипотезата на чл. 61 ал. 1 от ЗЗД. Подкрепен е иска с
изчерпателни доказателства. Безспорно е установено, че Общината е
абдикирала от задължението си вменено от чл. 16 от Закона за защита на
7
животните и ако тя се беше отзовала на двата сигнала можеше да приемем
всички останали аргументи дали кучетата са безстопанствени, дали са
извършени манипулациите правилно или не. Факт е, че тя е абдикирала да се
отзове на двата сигнала, за които с лични средства ищеца е съдействал.
Считам, че е безспорно установено именно неизпълнение на това задължение
по закона за защита на животните, но и в АПК изрично има клауза за
съдействие от страна на администрацията, за техните изпълнения на
задълженията, също така и в Закона за отговорност на Държавата в чл. 1 ал. 1
също има за бездействие на задълженията на администрацията. Считам, че
именно липсата на каквото й да е действие от страна на общината е
показателно за останалите аргументи и становища на цялото
първоинстанционното производство.
Юрк. В.: - Ще представя писмена защита в срока, в който предоставите
на жалбоподателя. Само искам да обърна внимание, че за случая от 28.03.21г.
сигналът до Общината е подаден 3 дни по-късно, а същото важи и за кучето,
което е закарано в Тракийския университет в гр.Стара Загора при нас е
постъпила информацията 4 дни по-късно така, че не може да се твърди, че
ние сме били уведомени своевременно, за да може да указваме някакво
съдействие. Вън от това по чл. 61 от ЗЗД сме изложили съображенията си.
Моля, да потвърдите решението.
Съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА срок на представителите на явилите се страни да представят
писмени бележки до 5 юни с копие за другата страна.
ОБЯВЯВА устните състезания за приключили.
ОБЯВИ, че ще се произнесе със съдебен акт в законния едномесечен
срок до 30.06. 2023г.
Протоколът се изготви в съдебно заседание, което приключи в 9.45
часа.
8
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
9