Р Е Ш Е Н И Е
№
гр.
Варна, 16.07.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, четиридесет и девети състав, в
открито съдебно заседание, проведено на седми юли през две
хиляди и двадесета
година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ДИМИТЪР ДИМИТРОВ
при
участието на секретаря МИЛЕНА
УЗУНОВА, като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 1500/2020 година
на ВРС, за да се произнесе,
взе предвид следното:
Предявен е иск с пр.осн.чл.233 ЗЗД за освобождаване на отдаден под наем недвижим имот по силата на договор за наем от 03.07.2018 г. в гр.Варна,
ул. „****Ищцата твърди, че по силата на
сключения договор за наем, в качеството си на наемодател е предоставила на
ответника по иска Т.В.Т., ЕГН**********, в качеството на наемател описания
по-горе недвижим имот. Поради неспазване на задълженията по договора от страна
на наемателя да заплаща наемната цена от есента на 2019 г., собственикът е
поискал предаване държането на имота. Ответникът е заявил в писмена декларация
от 30.11.2019г., че в срок до 10.12.2019г. ще заплати на ищцата дължимата и до
този момент сума от 850лв. Поради продължаващо неплащане, с нова декларация от
29.12.2019г. ответникът заявил, че ще изплати задълженията си, както и, че е
уведомен, че следва да напусне жилището, но не е сторил това и до момента.
Държането на имота не е предадено на собственика. Ищецът моли предявения иск да
бъде уважен и ответника да му заплати
разноски за производството.
Ответникът лично е получил исковата молба и приложенията към нея. В
срока по чл.131 ГПК ответникът не е представя отговор на молбата.
В съдебно заседание ищцата, чрез процесуалния си представител поддържа
предявения иск и моли същият да бъде уважен. Излага, че след изтичане на срока,
за който е сключен договорът за наем същият е продължил действието си, като тя
не се е противопоставила на продължаването на ползването на имота от ответника
при същите условия. Поради продължително неплащане е отправила до ответника
писмена покана, като той собственоръчно удостоверил задължението си. Впоследтвие му била опрпванвена и
покана за освобождаване на имота, но ответника и до момента продължавал
ползването му, без реално да заплаща дължимия наем.
Ответникът е редовно призован за с.з., не се явява и не се
представлява.
СЪДЪТ, след като взе предвид представените по делото доказателства – по
отделно и в тяхната съвкупност, съобрази становищата на страните и нормативните
актове, регламентиращи процесните отношения, намира
за установено следното от фактическа и правна страна:
Не се спори между страните, че са в трайни отношения по повод
отдаването под наем от ищеца на ответника на недвижим имот в гр.Варна, ****,
чрез сключването на срочен договор за наем от 03.07.2018 г. със срок от една
година. Не се спори, че след изтичане на договора ответникът е продължил да
ползва имота, а ищцата не се е противопоставила на това. Не се спори, че
ответникът е забавил и просрочил с месеци наред задължението си за заплащане на
договорения месечен наем от 200лв.
Безспорно се установява, от подписана от от
ответника Декларация, че на 29.12.2019г. е бил уведомен, че ищцата прекратява
договора и че следва в срок от 1 месец той да освободи помещенията.
Предявеният от ищеца иск с правно основание чл. чл.233, ал.1, вр.чл.238 от ЗЗД е именно такъв - за осъждане на ответника
в качеството му на наемател да предаде на ищеца-наемодател предоставеният по
силата на прекратения договор за наем недвижим имот в гр.Варна, ул. „****Съгласно
цитираната законова разпоредба наемателят е длъжен да върне вещта на
наемодателя след прекратяване на договора за наем, т. е., не просто да я
изостави или опразни имота, а да я предаде на наемодателя. Връщането на наетата
вещ е двустранен акт между страните по наемното правоотношение, предприет по
инициатива на наемателя. В настоящият случай в тежест на ищеца е да установи,
че договорът за наем между страните е прекратен, а в тежест на ответника - че е
върнал имота на наемодателя. В този смисъл е и трайната съдебна практика:
Определение № 47 от 1.02.2010 г. на ВКС по т. д. № 848/2009 г., II т. о., ТК,
докладчик съдията Емилия Василева; Определение № 332 от 19.06.2009 г. на ВКС по
т. д. № 160/2009 г., II т. о., ТК. Спорът между страните е дали договорът за
наем е прекратен с изтичане на срока му или е продължил да действа и се е
трансформирал в безсрочен такъв.
Безспорно е между страните, че наемателят е продължил да ползва наетия
имот и след изтичане на срока на действието му. Безспорно е и, че наемодателят
не се е противопоставил на това, т.е. договорът от срочен се е превърнал в
безсрочен. Съгл.разпоредбата на чл.238 ЗЗД, ако договорът е без определен срок,
всяка от страните може да се откаже от него, като предизвести другата един
месец по-рано. Безспорно е, че ищцата е отправила до ответника предизвестие за
прекратяване на договора и освобождаване на наетия имот на 29.12.2019г., т.е.
след 29.01.2020г. е следвало ответникът да освободи имота.
С оглед изложеното съдът приема,
че действието на договора за наем е прекратено считано от 29.01.2020г., когато
е изтекъл срока на предизвестието, поради което ответникът дължи връщане на
наетата вещ. Горното обуславя извод за основателност на предявения иск с правно
основание чл.233, ал.1 от ЗЗД.
Дори да се приеме обаче, че предизвестието за прекратяване на договора
и освобождаване на имота не е отправено в надлежния изискуем вид, то роля на
такава покана-предизвестие по смисъла на чл.238 от ЗЗД, съгласно установената
съдебна практика /Решение № 422 от
21.05.2010 г. на ВКС по гр. д. № 981/2009 г., III г. о., ГК, докладчик съдията ****/,
безспорно играе исковата молба по чл.233, ал.1 от ЗЗД, поради това, че същата е
адресирана до наемателя и съдържа искане за освобождаване на наетото помещение
и за предаване на държането му. Волята на ищеца за прекратяване на наемното
правоотношение е ясно и точно изразена с искането му в петитума,
като с получаването на препис от исковата молба ответникът вече се счита за
надлежно писмено уведомен за изявлението на наемодателя. При това положение
настоящата искова молба се приравнява на редовна форма на уведомление за
прекратяване на договора, което на собствено основание прави основателно
искането на ищеца за предаване държането на наетия имот.
Ищецът е направил искане за присъждане на сторените по делото
съдебно-деловодни разноски, което с оглед изхода на спора и представените
доказателства за техния размер, съдът намира за основателно за сумата от 380
лева включваща заплатена държавна такса и адвокатско възнаграждение, за заплащането
на които следва да бъде осъден ответника, на основание чл.78, ал.1 от ГПК .
Мотивиран от така изложените съображения, Варненски районен съд
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА Т.В.Т., ЕГН********** ДА ПРЕДАДЕ на Б.И.Р., ЕГН**********,
ДЪРЖАНЕТО на ползваните от него стая и баня/тоалет от недвижим имот, находящ се в гр.Варна, ****, предадено по силата на
прекратен договор за наем от
ОСЪЖДА Т.В.Т., ЕГН********** ДА ЗАПЛАТИ на Б.И.Р., ЕГН********** сумата
от 380 /триста и осемдесет/ лева, представляващи сторени от ищеца по делото
съдебно-деловодни разноски, на основание чл.78, ал.1 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззиван
жалба пред Варненски окръжен съд, в двуседмичен срок считано от 19.07.2017г.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: