РЕШЕНИЕ
№
гр. Троян, 31.07.2020
година.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Троянски
районен съд, втори състав, в публичното заседание на двадесет и втори юли, две хиляди
и двадесета година в състав:
Председател:СВЕТЛА ИВАНОВА
при
секретаря Емилия Петрова, в присъствието на прокурора………………., като разгледа
докладваното от съдията – Иванова гр. дело № 905 по описа на ТРС за 2019 год.,
за да се произнесе - съобрази:
С.И.С. *** е предявил
срещу К.С.С. *** иск с правно основание чл. 45 от ЗЗД – за претърпени
неимуществени вреди в размер на 1 250 лева, изразяващи се в отправени му от
ответника клевети и обиди, в следствие на които е претърпял „унижение,
нарушаване на честта и достойнството, опетняване на доброто му име и
принизяване на авторитета му пред обществото“. Твърди се, че обидите и
клеветите са отправени от ответника в
съдебно заседание, в което същият е разпитван в качеството на свидетел. В
подкрепа на твърдението си С. е представил писмени доказателства.
В съдебно заседание,
редовно призован, ищецът се явява лично
и с пълномощника си адв. В.У. ***.
На К.С.С. – ответник в
настоящото производство е връчено копие от ИМ и доказателствата по реда на чл.
131 от ГПК. В предвидения едномесечен
срок, чрез адв.Е.Ц. *** - упълномощен защитник е представил писмен отговор, с който оспорва
изцяло така предявения иск, като твърди, че ищеца е цитирал негови думи, които са произволна
извадка от показанията му по друго дело. В с. з. ответника се явява лично и с
пълномощника си адв. Е.Ц. от ЛАК, който моли съда изцяло да отхвърли така
предявения иск. След
преценка на събраните по делото доказателства и доводите на страните, съдът
приема следната фактическа обстановка и изведе следните правни изводи: Предмет
на настоящия процес е заявеното от ответника К.С., в качеството му на свидетел
по гр.д.№***г. на ТРС в проведеното на 02.10.2018 г. открито съдебно заседание
по гр.д.№ *** г. на ТРС, „…Питайте
него, съчинението е негово. От как видях, че се занимава с глупости, спрях да
говоря с него“, което е възприето от ищеца С.С. като клевети и обиди, в следствие на които е претърпял „унижение, нарушаване
на честта и достойнството, опетняване на доброто му име и принизяване на
авторитета му пред обществото“, поради което претендира обезщетение за неимуществени вреди
от изречените обидни думи и изрази.
По делото се установи, че ответникът
е изрекъл посочените думи, което беше потвърдено от него в производството по реда
на чл.176 от ГПК. Предявеният
иск е допустим, тъй като е подаден от надлежна страна, имаща правен интерес от
водене на настоящото производство, но е неоснователен и недоказан. Съгласно
чл.45 ЗЗД, всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму,
като във всички случаи на непозволено увреждане, вината се предполага до
доказване на противното. Отговорност за непозволено увреждане по чл. 45 ЗЗД
носят само физическите лица, които са причинили вредата, чрез своите виновни
действия или бездействия. Тази отговорност се поражда при наличие на причинна
връзка между противоправното и виновното поведение на
дееца и настъпилите вреди, което в конкретния случай не е безспорно установено.
Съобразно разпоредбата на чл.51, ал.1 от ЗЗД подлежат на обезщетяване всички
вреди-имуществени и неимуществени, които са пряка и непосредствена последица от
увреждането. В настоящото производство ищеца претендира само неимуществени
вреди. За същите законодателят е приел, че като неизмерими в пари, размерът за
следващото им се обезщетение ще се определя по принципа на справедливостта –
чл.52 от ЗЗД. Съобразно установената съдебна практика в тази насока,
справедливостта се определя с преценката на редица конкретни и обективно
съществуващи обстоятелства – характерът на увреждането, начинът на
извършването, обстоятелствата при които е извършена, настъпилия вредоносен
резултат, допълнителното
влошаване състоянието на здравето, причинените морални страдания и пр. Безспорно
се приема в теорията и в съдебната практика, че при обидата делинквентът
дава своя негативна нагласа за личността на пострадалия под формата на изрази, епитети,
квалификации, сравнения, жестове, които по своето съдържание засягат честта и
достойнството на адресата и се обективират с такава
цел. Преценката дали изразите, епитетите, квалификациите, сравнението, жестовете
са унизителни, се прави въз основа на общоприетите в обществото критерии за
морално и етично поведение. При всички случаи критерият е обективен и не зависи
от субективните възприятия и интерпретации на техния адресат. За да се приеме,
че е налице обида, следва да се установи, че поведението на извършителя или
употребените от него изрази, словосъчетания, епитети противоречат на общоприетите
норми за етично поведение и нормално човешко общуване. При словесната обида
думите и изразите или имат изначално унизително значение, или обидната им
насоченост се извежда от контекста, в който са употребени. Обидата следва да е
била възприета от адресата й.
Относно изразите: „…Питайте него, съчинението е негово. От
как видях, че се занимава с глупости, спрях да говоря с него“ представляват израз на вътрешните възприятия
на ответника по настоящото дело, в качеството му на свидетел по гр.д.№***г. на
ТРС, досежно фактите и обстоятелства, за които е
призован да свидетелства, като неговата оценка, дори и да бъде приета за
негативна, не обуславя деликтна отговорност.
Използваните фрази не съдържат употребени обидни думи или клеветнически твърдения
спрямо ищеца. Същите са израз на речевото поведение на ответника, което дори и
да представлява отклонение от езиковите норми при употребата на граматичните
форми в разговорната реч, няма как да обективира
основание за търсене на деликтна отговорност.
Съгласно разпоредбата
на чл. 45 от ЗЗД, за да е налице непозволеното увреждане е необходимо да
съществуват едновременно няколко елемента от фактическия му състав – противоправно поведение, причинени вреди и причинно -
следствена връзка между вредата и това поведение. Същественото тука от
субективна страна е, че причиняването на вредите трябва да е извършено виновно,
т. е. да е налице психическото отношение на дееца, изразено в умисъл или
непредпазливост. В конкретния казус не беше доказано, че изобщо е извършвано противоправно действие от страна на ответника С.. Следователно,
решаващия съд приема, че липсва първият
и необходим за уважаването на иск по 45 от ЗЗД елемент. По
делото ищцовата страна не представи доказателства, от
които съдът да може да прецени какви увреждания са били причинени на ищеца, което се явява втория, необходим за
уважаването на иск по 45 от ЗЗД, елемент. В
следствие на липсата на двата елемента от състава на непозволеното увреждане, в
процеса не се доказа и пряка
причинно-следствена връзка между противоправно
виновно поведение на ответника и вредата, което се явява третият, необходим за
уважаването на иск по чл.45 от
ЗЗД, елемент. При лисата на
описаните елементи от фактическия състав на непозволеното увреждане съда приема,
че такова не е налице. С оглед на
горното, иска се явява неоснователен и недоказан и като такъв следва да бъде
отхвърлен. На
основание чл. 78 ал. 3 от ГПК ще следва ищеца да за плати на ответника
сторените съдебно-деловодни разноски в размер на 600 лева. Водим от горното
съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен
и недоказан предявения от С.И.С.,
ЕГН **********, адрес: *** срещу К.С.С., ЕГН **********
с адрес: *** иск с правно основание чл. 45 от ЗЗД
за сумата 1 250 – хиляда двеста и петдесет лева, представляваща виновно причинени неимуществени вреди, изразяващи
се клевети и обиди, в
следствие на които е претърпял
„унижение, нарушаване на честта
и достойнството, опетняване
на доброто му име и принизяване на авторитета му пред обществото“.
ОСЪЖДА С.И.С.,
ЕГН **********, адрес: *** да заплати на К.С.С.,
ЕГН ********** с адрес: *** сумата 600,00 – шестстотин лева, сторени съдебно-деловодни
разноски.
Решението
подлежи на въззивно обжалване
пред Ловешки окръжен съд в двуседмичен срок от съобщението на страните.
Районен съдия: