РЕШЕНИЕ
№ 238
гр. Момчилград, 05.09.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – МОМЧИЛГРАД, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и осми август през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:Сунай Юс. Осман
при участието на секретаря Анита Кр. Дочева
като разгледа докладваното от Сунай Юс. Осман Гражданско дело №
20235150100367 по описа за 2023 година
Производството е по предявен е иск с правно основание чл.3 ал.2 предл.2-ро
във вр. чл.1 ал.1 т.3 от Закона за установяване на трудов и осигурителен стаж
по съдебен ред.
В исковата молба на А. Д. Р. се твърди, че на 30.11.1977г. е постъпила
на работа в ДЗ „Победа“-гр.Твърдица, обл.Сливен, вид дейност-
дървообработване. Тогава е била с имената А. Д. Р., които в последствие
променила по адм.ред на А. Д. Р.. При постъпването си на работа била
назначена на длъжност „банцигар“, на трудов договор, с месечна заплата 193
лева, на осем часов работен ден. В последствие е била назначена на длъжност
„точилар“, но по договор се водела „банцигар“.
Ищцата заявява, че на тази работа е била до 30.08.1986г., когато
напуснала по собствено желание. За периода от 30.11.1977г. до 30.08.1986г. е
работихме заедно, както със съпруга си Ю. Х.Р., така също и с Х. Й.М., с ЕГН
********** и В. А. Х., с ЕГН **********, който тогава е бил имената В. А. Х.
Хр. е била същата длъжност като нея- „банцигар“, а мъжете, в това число
мъжа и съпругът й Ю. Х. Р. и В. А. Х. работели на по-тежка работа- първият-
1
като „циркулярист“, а В. като „гатерист“. Работата им била на сменен режим,
от по 8-часа, при петдневна работна седмица, като понякога работели и в
събота.
Ищцата твърди, че на 22.11.1979г. е родила първото си дете и излезнала
в отпуск по майчинство до 22.08.1981г., след което се върнала отново на
работа в ДЗ „Победа“-гр. Твърдица. През посочения период работила само и
единствено в ДЗ „Победа“-гр. Твърдица. В трудовата й книжка, приложена
във връзка с изискването на чл.6 ал.2 т.З от ЗУТОССР, е бил отразен
процесния трудов стаж за този период.
Ищцата посочва, че при пенсиониране е установила, че стажът й за
периода 30.11.1977г. до 30.08.1986г., отразен в трудовата й книжка, не е бил
признат от НОИ, и за него не са й били издадени предвидените в закона
удостоверения. Бившият й работодател ДЗ „Победа“- Твърдица е прекратил
дейността си и нямал правоприемник, поради което подала молба до ТП на
НОИ- Сливен, за издаване на Удостоверение обр.УП-17. От ТП на НОИ-
Сливен й е било издадено Удостоверение по чл.5 ал.2 от ЗУТОССР, от което
е видно, че за периода 30.11.1977г. до 30.08.1986г., липсват данни, тъй като
осигурителя ДЗ „Победа“-гр. Твърдица не е предал ведомостите за заплати и
трудово правни документи.
Ищцата посочва, че съгласно чл.347 от КТ, трудовата книжка е
официален удостоверителен документ за вписаните в нея обстоятелства,
свързани с трудовата дейност на работника или служителя и в това й качество
тя може да бъде използвана като доказателство за тези обстоятелства, какъвто
е и настоящия случай. В посочената трудовата книжка са били налице
положени печати на работодателя относно стажа от 30.11.1977г. до
30.08.1986г., каквото е изискването на чл.6 ал.1 от НТКТС. Развити са
подробни доводи за действащото към онзи момент законодателство, съгласно
което посоченото в Трудова книжка имало доказателствена сила. В
конкретния случай, Трудовата книжка се явявала „начало на писмено
доказателство" по чл.6 ал.1 във връзка с ал.2 т.5 от ЗУТОССР, установяващо
вероятността на трудовия стаж. Предвид на това счита, че са налице
предпоставките по чл.1 ал.1 т.З във вр. с чл.З и сл. от Закона за установяване
на трудов и осигурителен стаж по съдебен ред, като представя и заверени
ксерокопия от трудовите книжки на лицата посочени по-горе, с които е
2
работила заедно през процесния период.
Предвид изложеното моли съда да постанови решение, с което да
приеме за установено, че за периода 30.11.1977г. до 30.08.1986г., тя– ищцата
се намирала в трудово правоотношение с ДЗ „Победа“-Твърдица, обл.Сливен,
като посочения по-горе период иска да й бъде признат за трудов и
осигурителен стаж.
Представя писмени доказателства; Трудова книжка на А. Д. Р.;
Извлечение от тр. книжка на Х. Й. М. и от тр.книжка на В. А. Х.;
Удостоверение за идентичност на лице с различни имена- 2 бр.;
Удостоверение по чл.5 ал.2 от ЗУТССР- обр.УП -17, изд. от ТП НОИ Сливен.
В съдебно заседание ищецът не се явява лично, и се представлява от
адв.Б. М., който поддържа така предявеният иск и моли съда да го уважи
изцяло, и не претендира разноски.
В законоустановеният едномесечен срок по чл.131 от ГПК ответникът
ТП на „НОИ“- СЛИВЕН е представил писмен отговор, с който не се оспорва
искането по принцип, освен за конкретно посочените периоди, за които се
твърди, че липсват доказателства. В съдебно заседание не се представлява,
като е постъпило писмено становище, в което се счита искането за допустимо
и с оглед на доказателства за вероятно основателно, като възразява срещу
искането за присъждане на разноски- заявява, че НОИ не е отговорно за
настоящото състояние с стажа на ищеца и поради това не следвало да се
присъждат разноски.
Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства и
доводите на страните, прие за установено следното:
Съдът, като се запозна със доказателствата по делото, намира, че
подадената искова молба съдържа реквизитите посочени в чл.4 ал.1 от
ЗУТОССР. Във връзка с чл.5 ал.1 от ЗУТОССР, към исковата молба е
приложено удостоверение от 11.07.2023г. на ТП на НОИ- СЛИВЕН, издадено
на ищеца по делото А. Д. Р., за това, че ТП на НОИ в качеството на орган по
смисъла на чл.5 ал.2 вр.ал.10 от КСО /орган по приемане, съхраняване и
издаване на документи за осиг.стаж и доходи на осигурители с прекратена
дейност без правоприемник/ в уверение, че в НОИ липсват данни същата има
трудов/осигурителен стаж при ДЗ „Победа“- гр.Твърдица за периода от
30.11.1977г. до 30.08.1986г.
3
Представена е и декларация от ищцата по смисъла на чл.8 от ЗУТОССР,
в която същата е посочила, че в претендираният период е била на работа в
посоченото предприятие и е заемала съответната длъжност.
От представени от ТП- НОИ гр.СЛИВЕН писмени доказателства към
отговора по чл.131 от ГПК се установява, а именно; докладна записка от
09.03.2006г.; сигнал от 14.03.2006г.; постановление на РП- Сливен от
30.05.2006г.; докладна записка от 19.12.2007г. и от 24.04.2008г.; протокол от
21.04.2008г.; справка от търговски регистър АПИС, че ДЗ „Победа“-
гр.Твърдица, разплащателни и други ведомости на предприятието не са
приемани в НОИ. От тях се установява, че предприятието е прекратило своята
дейност, няма правоприемник, като при извършената проверка на място се
установило, че в помещенията на предприятие липсват документи- освен
незначително количество -5-6 бр. разплащателни ведомости. За установеното
била сигнализирана полицията, като е било отказано образуване на досъдебно
производство от прокуратурата;
От удостоверение за идентичност на лице с различни имена №
326/2023г. на общ.Момчилград, е видно, че молителката е носел и имената А.
Д. Р. и А. Д. Р. /освен настоящите А. Д. Р./. С удостоверение за идентичност
на имена № 350/ 2023г. на общ.Момчилград е видно, че имената В. А. Х. и
В.А. Х. са на едно и също лице- и това е свидетел по делото, чиято трудова
книжка е приложена по делото- като копие и оригинал.
Ищцата е представила писмена декларация, че е работила в посоченото
предприятие ДЗ„ПОБЕДА“- Твърдица в посоченият и претендиран исков
период.
Приложени са копия на трудови книжки на лицата Трудова книжка на
А. Д. Р.- ищцата по делото; Извлечение от тр. книжка на Х. Й. М. и от
тр.книжка на В. А. Х.- свидетели по делото, в които са записани техните
стажове във ДЗ“ПОБЕДА“- Твърдица. Установи се по делото, че свидетелите
са работили в посоченото предприятие, както следва; 1/ В. А. Х.- в периода
от 01.07.1979г. до 15.08.1986г. ; 2/ Х. Й. М. - в периода от 09.06.1975г. до
07.09.1986г.
Представено е копие на трудова книжка на ищцата, в която е посочено,
че същата е работила в посоченото предприятие ДЗ“ПОБЕДА“- Твърдица, за
следните периоди; в периода от 30.11.1977г. до 01.07.1983г.; в периода от
4
01.08.1983г. до 12.09.1984г.; в периода от 14.10.1985г. до 13.01.1986г.; и в
периода от 07.04.1986г. до 30.08.1986г.;
Сиреч, в трудовата книжка има отразяване на положен от ищцата в
настоящото производство трудов стаж в посоченото предприятие за горните
периоди, като има и периоди, в които същата не е полагала труд в това
предприятие, и това е така поради обстоятелството, че трудовите
правоотоношения между нея и преприятието е било прекратявано на
основание чл.29 „а“ от КТ /отм./- действащ по това време, сиреч по взаимно
съгласие на страните.
С други думи в трудовата книжка липсва записване за положен от
ищцата труд в предприятието в следните периоди; в периода от 02.07.1983г.
до 31.07.1983г.; в периода от 13.09.1984г. до 13.10.1985.; и в периода от
14.10.1985г. до 06.04.1986г.;
В качеството на свидетели са разпитани две лица- в посоченият по-горе-
ДЗ „ПОБЕДА“- Твърдица, заедно с молителката са работили и Х. Й. М., с
ЕГН ********** и В. А. Х., с ЕГН **********, който тогава е бил имената В.
А. Х.- същите са работили в различни периоди /а именно; 1/ В. А. Х.- в
периода от 01.07.1979г. до 15.08.1986г. ; 2/ Х. Й. М. - в периода от
09.06.1975г. до 07.09.1986г. В показанията си и двамата свидетели са
категорични, че молителката е била на работа и не е прекъсвала работата си в
това предприятие, освен когато е била в майчинство. Св.Х. М. сочи, че е
започнала работа преди молителката, а св.В. Х.- посочва, че е започнал една
година след молителката.
Предвид горните доказателства съдът стигна до следните правни
изводи;
Предмет на настоящото производство е установяването на трудов стаж,
придобит преди 01.12.1999г., съгласно разпоредбата на чл.1 ал.1 т.3 от Закона
за установяване на трудов и осигурителен стаж по съдебен ред.
Стаж по чл.1 ал.1 от Закона може да се установява, ако пред съда се
представи удостоверение, издадено от работодателя/осигурителя, при който е
придобит стажът, от неговия правоприемник или от друго юридическо или
физическо лице, което съхранява книжа, ведомости за заплати и други, че
документите са загубени или унищожени. По делото са представено
удостоверение, изд. от ТП-НОИ гр.СЛИВЕН, за това, че разплащателните и
5
други ведомости на ДЗ“ПОБЕДА“- Твърдица не са приети от НОИ, като
дружеството е било без правоприемник, и затова в НОИ липсвали данни за
молителката настоящото производство да е работила в цитираното
предприятие в посоченият исков период от 30.11.1977г. до 30.08.1986г.
В трудовата книжка са налице записвания за положен от молителката
труд в посоченото предприятие за посочените в същата периоди.
Предвид тези цитирани писмени доказателства, предявеният иск се
явява допустим. Разгледан по същество, същият се явява и отчасти
основателен- за част от исковият и претендиран период, по следните
съображения:
Съгласно императивната разпоредба на чл.6 от Закона /ЗУТОССР/,
свидетелски показания по исковете за установяване на трудов стаж се
допускат само при наличност на писмени доказателства, които установяват
вероятността на трудовия стаж и изхождат от работодателя/осигурителя,
където е придобит стажа и по време на полагане на стажа. Алинея 2 от
нормата /чл.6/ примерно изброява писмените доказателства, които по
смисъла на Закона представляват „начало на писмено доказателство”.
В настоящото производство такова депозирано доказателство е
трудовата книжка на молителката /където е отразено, че е назначена в ДЗ
„ПОБЕДА“- Твърдица на 30.11.1977г., като това не е посочено в
представеното удостоверение по смисъла на чл.5 ал.1 от ЗУТОССР за
претендираният период. Записванията в трудовата книжка са за следните
периоди; в периода от 30.11.1977г. до 01.07.1983г.; в периода от
01.08.1983г. до 12.09.1984г.; в периода от 14.10.1985г. до 13.01.1986г.; и в
периода от 07.04.1986г. до 30.08.1986г.;
Както и по- горе се посочи, в трудовата книжка липса записване за
положен от молителката труд в предприятието в следните периоди; в
периода от 02.07.1983г. до 31.07.1983г.; в периода от 13.09.1984г. до
13.10.1985.; и в периода от 14.10.1985г. до 06.04.1986г.;
Освен тях по делото са събрани и гласни доказателства– свидетелските
показания на две лица, които също са работили в споменаният по-горе завод.
По делото спор няма, че молителката е започнала работа в ДЗ „ПОБЕДА“, и
началната дата за това е 30.11.1977г. Същите категорично потвърждават
факта на полагане на труд от молителката в това предприятие, както и
6
твърдят, че същата не е прекъсвала това, и била работила през цялото време в
предприятието.
Предвид събраните по делото писмени доказателства, които съдът
приема, че имат характер на такива по смисъла на чл.6 ал.1 т.9 от ЗУТОССР,
и показанията на свидетелите- с характер на такива по чл.6 ал.2 и 3 от
посоченият специален закон, както и останалите писмени доказателства съдът
приема, че молителката е полагала труд в посоченият завод в следните
периоди; в периода от 30.11.1977г. до 01.07.1983г.; в периода от
01.08.1983г. до 12.09.1984г.; в периода от 14.10.1985г. до 13.01.1986г.; и в
периода от 07.04.1986г. до 30.08.1986г.;
Не се установи молителката да е полагала труд във посооченото
предприятие за следните периоди; в периода от 02.07.1983г. до 31.07.1983г.;
в периода от 13.09.1984г. до 13.10.1985.; и в периода от 14.10.1985г. до
06.04.1986г.;
По изложените съображения съдът намира, че предявеният иск следва
да бъде уважен като основателен и доказан само посочените месеци и години,
като в останалата част следва да се остави без уважение. Цитираните писмени
и гласни доказателства не установяват и не водят до извода, че молителката е
полагала труд в целият претендиран период.
Предвид и на това следва да бъде признат за установен по смисъла
на чл.3 ал.2 във вр. чл.1 ал.1 т.3 от Закона за установяване на трудов и
осигурителен стаж по съдебен ред, по отношение на ТП на НОИ- СЛИВЕН,
трудовият и осигурителен стаж на А. Д. Р. с ЕГН- **********, за
следните периоди- в периода от 30.11.1977г. до 01.07.1983г.; в периода от
01.08.1983г. до 12.09.1984г.; в периода от 14.10.1985г. до 13.01.1986г.; и в
периода от 07.04.1986г. до 30.08.1986г.; в ДЗ „ПОБЕДА“- Твърдица,
обл.Сливен.
Искането в останалата част и за целият претендиран период не е
установено, поради и което се оставя без уважение- сиреч, не се установи
молителката да е работила в посоченото предприятие в следните периоди; от
02.07.1983г. до 31.07.1983г.; от 13.09.1984г. до 13.10.1985.; и от 14.10.1985г.
до 06.04.1986г.;
Записването в писмените доказателства по смисъла на чл.5 и чл.6 от
Закона е именно за работник в ДЗ „Победа“- Твърдица, поради и което следва
7
тази длъжност да се приеме, че е била изпълнява от молителката, а която е
била конкретната дейност, е без значение за настоящото производство.
В тези производства не присъждат деловодни разноски, тъй като
съгласно специалната норма на чл.9 ал.2 от Закона, същите остават за сметка
на молителката.
Мотивиран така, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕН на основание чл.3 ал.2 във вр. чл.1 ал.1
т.3 от Закона за установяване на трудов и осигурителен стаж по съдебен
ред, по отношение на ТП на НОИ- СЛИВЕН, трудовият и осигурителен
стаж на А. Д. Р. с ЕГН- **********, за следните периоди- в периода от
30.11.1977г. до 01.07.1983г.; в периода от 01.08.1983г. до 12.09.1984г.; в
периода от 14.10.1985г. до 13.01.1986г.; и в периода от 07.04.1986г. до
30.08.1986г.; в ДЗ „ПОБЕДА“- Твърдица, обл.Сливен, и ОСТАВЯ БЕЗ
УВАЖЕНИЕ, искането в останалата част от целият претендиран период от
30.11.1977г. до 30.08.1986г. за следните периоди; от 02.07.1983г. до
31.07.1983г.; от 13.09.1984г. до 13.10.1985.; и от 14.10.1985г. до 06.04.1986г.;
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Кърджалийския
окръжен съд в двуседмичен срок.
Съдия при Районен съд – Момчилград: _______________________
8