РЕШЕНИЕ
гр. София, 14.09.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, І ГО, 11-ти с-в, в открито заседание на
седемнадесети юли две хиляди и осемнадесета година, в състав:
при секретаря Диана
Борисова, като разгледа докладваното от
съдията гр. д. № 15367 по описа за 2014 година и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Предявен е иск с правно основание
чл. 422 от ГПК.
Ищцата
Ж.И.К. твърди, че ответника й дължи сумата 91 000лв. неплатени адвокатски
възнаграждения по конкретно посочени в исковата молба дела. Вземането било
признато от ответника с нотариално заверено споразумение от 31.03.2011г. Със
заявление по чл.417 от ГПК ищцата поискала издаване на заповед за незабавно изпълнение
срещу длъжника, но поради подадено от него възражение, тя предявява настоящия
установителен иск по отношение на вземането си. Моли съда да уважи претенцията
й и да и присъди разноските по делото.
Ответникът
М.И.със седалище в гр.София оспорва иска. Оспорва твърденията в исковата молба.
Счита представените по делото доказателства за съставени за нуждите на
настоящото производство. Прави възражение за нищожност на клаузите в документа
по чл.417 от ГПК касаещи уговорения размер адвокатски хонорар, поради
противоречие с чл.36 ал.2 от ЗА, изискващ справедлив и обоснован размер на
възнаграждението на адвокат. В условията на евентуалност прави второ възражение
за относителна недействителност поради договаряне във вреда на представлявания
по см. на чл.40 от ЗЗД. Твърди се, че бившият представител на ответника е
подписал споразумението с ищцата след като вече е бил избран нов председател. Счита,
че не дължи исковата сума и моли съда да отхвърли претенцията на ищцата.
За
да се произнесе, съдът установи от фактическа страна следното:
На
31.03.2011г. ищцата, като адвокат при САК, и ответника , представляван от св.Н.Г.са
сключили споразумение, съгласно което М.И. е признало, че дължи на ищцата за
процесуално представителство по граждански, административно и търговски дела
сумата от 91 000лв. , и по-конкретно: сумата 50 000лв. за процесуално
представителство по т.д.№ 1806/2010г. на СГС, ТО, VІ-15 с-в, сумата
8 000лв. за процесуално представителство по т.д.№ 1144/2006г. на СГС, ТО,
VІ-3 с-в, сумата 20 000лв. за процесуално представителство по
гр.д.№119/2008г. на ОС Пазарджик, сумата 6 000лв. за процесуално представителство
по гр.д.№ 9075/2010г. на СГС, І-10 с-в, сумата 7 000лв. за процесуално
представителство по адм.дело № 1032/2010г. на Адм.съд Пловдив. Изплащането на
задължението е разсрочено, като М.И. се е задължило да заплати на адв.К.
50 000лв. в срок до 8.04.2011г. , а остатъка от 41 000лв. в срок до
22.04.2011г. Уговорено е, че адв.К. може да се снабди със заповед за незабавно изпълнение
по реда на чл.417 от ГПК в случай на неизпълнение на задължението на ответника.
Подписите на страните под споразумението са заверени пред нотариус Д.С.на
31.03.2011г.
Ищцата
представя договорите за правна защита и съдействие, сключени между нея и
ответника, представляван от св.Г.за всяко от изброените пет дела, в които
адвокатския хонорар е изрично уговорен и вписан.Ответникът оспорва тези
договори, като антидатирани.
Главен
мюфтия на ответника към момента на сключване на договорите за правна защита и
съдействие е бил св.Н.Г.. От представеното решение от 20.04.2011г. по ф.д.№
854/2011г. на САС става ясно, че на 12.02.2011г. е била проведена извънредна
национална мюсюлманска конференция, на която е приет нов устав и са избрани
нови ръководни органи, вкл. нов главен мюфтия. Става ясно също, че
новоизбраният мюфтия М.Х.е поискал вписване в регистъра на вероизповеданията по
партидата на М.И. на обстоятелствата, възникнали от взетите на тази конференция
решения. С решение от 24.02.2011г. СГС е отказал вписване. Това решение е било
обжалвано от М.Х.пред САС. С решение от 20.04.2011г. по ф.д.№ 854/2011г. САС е
отменил решението на СГС и е разпоредил вписване по партидата на ответника, наред с друго и на новите ръководни органи,
като като Главен мюфтия е вписан М.Х..
На
14.02.2011г. Н.Г., чрез адв.К. е предявил срещу ответника М.И.иск за обявяване
на решенията , взети на Националната мюсюлманска конференция от 12.02.2011г.,
за нищожни, както и е поискал съда да признае, че същите не подлежат на
вписване.
Представено
е уведомление от 14.04.2011г., с което ответникът , представляван от Н.Г., е
оттеглил упълномощаването на ищцата по т.д.№ 1806/2010г. на СГС, ТО, VІ-15 с-в,
поради възпрепятстването на председателя на В.М.Д.С.да изпълнява функциите си
заради спорове с „нелегитимно избраните нови ръководни органи“. С идентично
уведомление от същата дата ответникът е оттеглил упълномощаването на адв.К. по адм.дело
№ 1032/2010г. на Адм.съд Пловдив. На 4.04.2011г. е оттеглено упълномощаването
по останалите три дела. Представени са и
приемо-предавателни протоколи от 15.04.2011г., подписани от адв.К. и ответника,
представляван от св.Г., за предаден отчет за извършената от адв.К. работа по
всяко от петте дела. Тези уведомления и протоколи също са оспорени от ответника
като антидатирани и създадени за целите на настоящото производство.
По
делото са представени писмени документи, съдебни протоколи и съдебни актове по
всяко от петте дела, за правните действия и представителството по които се
претендира възнаграждение.
По
гр.д.№ 119/2009г. на ОС Пазарджик – по делото е представено пълномощно от Н.Г.,
председател на В.М.Д.С.от 5.07.2010г., с което е упълномощил ищцата адв.К. да
го представлява пред всички съдилища в страната. Подписът на упълномощителя е
заверен пред нотариус Стойкова на 5.07.2010г. Видно от представените по делото
съдебни протоколи адв.К. се е явила на едно съдебно заседание. Тъй като
страните са уредили извънсъдебно спора си, по делото е направен отказ от иска,
и производството е било прекратено с определение от 6.06.2011г.
По
гр.д.№ 9075/2010г. на СГС, І-10 с-в М.И.е предявило срещу три физически лица
иск по чл.108 от ЗС. Ищецът се е представлявал от адв.К.. Със заявление от
29.04.2011г. новоизбраният главен мюфтия е уведомил съда, че оттегля
пълномощията си от адв.К..
По
адм.дело № 1032/2010г. на Административен съд Пловдив адв.К. е било
упълномощена от представителят на М.джамийско настоятелство в гр.Пловдив да
представлява настоятелството по посоченото адм.дело. Ищцата е представила
писмена защита пред съда. Подала е и касационна жалба срещу решението на съда
до ВАС.
По
т.д.№ 1144/2006г. на СГС, т.о.л VІ-3 с-в адв.К. е била упълномощена от св.Г.да представлява
ответника, като пълномощното е представено по делото на 24.08.2010г. По това
дело ищцата е била упълномощена след постановяване на решението на СГС от
8.07.2010г. Тя е изискала преписи от материалите по делото, тъй като ответната
страна е подала въззивна жалба срещу решението на СГС. Впоследствие поради
невнасяне на следващата се такса за въззивно обжалване от ответната страна,
въззивната жалба е бил върната, а решението на СГС е влязло в сила. Ищцата твърди,
че е изготвила отговор на въззивна жалба, но не го е подала по делото, тъй като
въззивната жалба е била върната. По това дело адв.К. е подала молба за
изпълнителен лист.
По
т.д.№ 1806/2010г. на СГС адв.К. е подала исковата молба в съда по пълномощие на
Н.Г.срещу М.С.Х.И. в РБългария на 19.07.2010г. По това дело адв.К. е депозирал
няколко молби във връзка с установяване на правния интерес на ищеца, във връзка
с действащите във времето назад нормативни актове от времето на Батенберг,
копие от които също е предоставила на съда, направила е доказателствени искания
пред съда за снабдяване с писмени документи във връзка с твърдяно
правоприемство на ищеца по делото с мюсюлманските вероизповедания в България
назад във времето. След смяната на Главния мюфтия, с молба от 14.06.2011г. М.Х.е
депозирал молба, с която се е отказал от предявения иск .
Св.П.,
главен секретар и началник на кабинета на М.И. през 2010г. установява, че
ищцата е била процесуален представител на И.то по всички дела, които са се
водили от и срещу него. Ползвани са били само и единствено нейните услуги. Посочва,
че ищцата е осъществявала не само процесуално представителство, но и извършвала
анализи, проучвания, които са били необходими за воденето на делата. Спомня си,
че по административно дело в Пловдив община Пловдив водила иск срещу И.то за
500 000лв. невнесени такса смет и
битови отпадъци за джамиите в района. Тогава адв.К. трябвало да направи анализи
по отношение на собствеността, на помощта от страна на държавата, правили се
изчисления по кубатура, за да се установят неправомерните налози върху
храмовете. Спомня си, че през 2010г. започнали едно голямо дело за
правоприемството на М.И.. На делото не бил даден ход почти година, тъй като
съдът изисквал редица документи и се наложило да се събират от цялата страна –
от около 18 районни мюфтийства, от Държавния архив, търсили доказателства за
съществуването на мюсюлмански вероизповедни общини през периода 1919г. – 1949г.
Тогава И.то не разполагало със средства и адв.К. плащала всички такси за
съответните административни услуги. Спомня се, че се били натрупали големи суми
задължения към адв.К. и председателят Г.разпоредил да се изготви споразумение
за водените дела, за разходите по тях и др. Изготвили го в края на март, тъй
като предстояло да се заплати държавна субсидия и разчитали на тези средства ,
за да се разплатят с адв.К.. Затова и съставили споразумението, за да имат
основание за плащане. Свидетелят знае за проведена извънредна мюсюлманска
конференция, но не знае какви решения са били взети. Знае, че св.Г.помолил адв.К.
да пусне бланкетна жалба срещу тези решения. Твърди, че нито И.то, нито адв.К.
са знаели какви решения са взети на тази конференция. Посочва, че техен
представител не бил допуснат на конференцията.
Св.Г.,
председател на Висшия духовен съвет на М.И. от 2010г. до 2011г. установява, че
адв.К. е била юриста на И.то и ги е представлявала навсякъде и по всички дела. била
много добър адвокат. Сключил споразумението с ищцата, защо тя щяла да ги
защитава. Очаквали голяма субсидия от държавата през месец април и искали да
платят на ищцата сумите по споразумението.
По
делото не се спори , че ответникът не е заплатил на ищцата претендираната сума.
Въз
основа на така възприетата фактическа обстановка, съдът намира от правна страна
следното:
Сбраните
по делото доказателства безспорно установяват, че адв.К. е била процесуалния представител на ответника в
периода, в който негов главен мюфтия е бил св.Н.Г., както и че тя е
представлявала ответника по посочените по-горе пет съдебни производства.
Предствените
договор за процесулно представителство, уведомления и приемо-предавателни
протоколи са частни свидетелстващи документи и не удостоверяват достоверна
дата. Споразумението от 31.03.2011г. е заверено пред нотариус по отношение на
подписите на подписалите го лица и същото има достоверна дата. Същото е
подписано от св.Г.като Главен мюфтия на И.то и е задължило ответника. Към него
момент именно Н.Г.е бил председател на Висшия духовен съвет и в това си
качество той е имал правомощията да представлява ответника пред трети лица,
вкл. и да сключва договори и да задължава ответника по тях. Изборът на нови
ръководни органи, вкл. и на нов председател на Висшия духовен съвет е вписан на
20.04.2011г. по разпореждане на съда. До този момент св.Г.е имал представителна
власт по отношение на ответника. Представените от петте съдебни дела документи
сочат, че адв.К. действително е представлявала ответника по тях пред съда. Пред
съда са били представени пълномощни за представителство, но липсват договори за
правна помощ или доказателства за заплатено възнаграждение. Такова на ищцата не
е било платено нито по време на съдебните производства, нито по-късно.
Съгласно
практиката на ВКС – така напр. Решение № 127 от 27.04.2016 г. на ВКС по гр. д.
№ 5964/2015 г., IV г. о., ГК - „С
оглед предмета на договора за правна помощ и съдействие се приема, че
отношенията между адвокат и клиент са такива по договор за поръчка, с който
довереникът се задължава да извърши възложените му от доверителя правни
действия с грижата на добър стопанин. Съгласно разпоредбата на чл. 286 ЗЗД, при
договора за поръчка доверителят е длъжен да заплати на довереника
възнаграждение само ако е уговорено, но в практиката на ВКС е застъпено
становището, че възнаграждение за процесуално представителство на адвокат се
дължи винаги, тъй като дори да не е уговорено, то се определя съобразно
действащата Наредба № 1 от 2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, в съответствие с принципа на възмездност на адвокатския труд -
чл. 36, ал. 1 ЗА. При липсата на изявление за оттегляне на поръчката или за
разваляне на договора поради неточното му изпълнение, когато доверителят по
договора за правна помощ и съдействие умре или юридическото лице престане да
съществува, действието на договора се прекратява - чл. 287 ЗЗД, но и в този
случай уговореното възнаграждение за извършената адвокатска услуга до
прекратяването се дължи от наследниците на доверителя, респективно от неговите
правоприемници“.
Между страните е налице уговорено
възнаграждение, което е обективирано в споразумението от 31.03.2011г. Налице е
и прекратяване на договорите за правна помощ – дори и ответникът да оспорва
уведомленията от св.Г.от 4.04.2011г. и от 14.04.2011г., самият нов Главен мюфтия
е депозирал уведомления до съда, че оттегля пълномощията от адв.К. или директно
е депозирал молби за отказ от исковете. Тези действия директно или конклудентно
сочат на прекратени договори за поръчка. Но и в този случай ответникът дължи
уговореното възнаграждение.
Ответникът оспорва на основание чл.26
ал.2 от ЗЗД клаузите от споразумението, в които е уговорен размера на дължимия
по всяко дело адвокатски хонорар. Счита, че тези разпоредби противоречат на
закона, тъй като уговореното адвокатско възнаграждение е прекомерно и води до
неоснователно обогатяване за ищцата, евентуално е уговорено във вреда на
ответника.
Възражението за нищожност на клаузите от
споразумението касаещи уговорената цена на адвокатските услуги поради
противоречието им със закона е неоснователно. Установената с чл. 9 от ЗЗД
свобода на договаряне действително е ограничена от императивните правила на
закона и добрите нрави, които в своето единство формират и границите на
договорната автономия на съконтрахентите. Затова, когато договореното
възнаграждение сочи на явна несправедливост, то тя е несъвместима с
установените в обществото норми на поведение и общоприет морал и клаузата, с
която то е договорено следва да се прогласи за нищожна. Съпоставени извършените
от ищцата правни действия по всяко от делата
с договореното възнаграждение по всяко от тях не води до извода за
нарушаване на чл.36 ал.2 Закона за адвокатурата – „размерът на възнаграждението
… трябва да бъде справедлив и обоснован и не може да бъде по-нисък от
предвидения в наредба на Висшия адвокатски съвет размер за съответния вид
работа“. В случая е неотносимо прилагането
на минималните размери по Наредба № 1 от 09.07.2004 г., тъй като същите са
предвидени единствено като база за определяне на възнаграждението за конкретни
процесуални действия, докато меродавен за определяне на възнаграждението по
всеки конкретен случай е постигнатото между страните съгласие, което в случая е
насочено и към действия извън процесуалното представителство. С изключение на
т.д.№ 1806/2010г. на СГС,останалите четири дела са били вече заведени от
ответника. Това предполага, че адв.К. се
е запознала с тях и се е подготвила със защитата на ответника. Това е труд, който
не е видим, не е отразен в съдебните протоколи, но който също подлежи на
заплащане. Всяко от делата се характеризира с фактическа и правна сложност, тъй
като навлизането в материята на собствеността на вакъфските имоти, отношението
на изповеданията с държавата, дължимите данъци от храмовете и т.н. са изключително
специфични и изискват продължителна и специална подготовка. Т.д.№ 1806/2010г.
на СГС е било подготвено и започнато от адв.К.. От свидетелските показания се
установи, че И.то не е разполагало с правен отдел, не е разполагало и със
средства за административни такси, които ищцата се е налагало да заплаща.
Фактическите действия по набавяне на необходимата по делото информация и документация
от цялата страна са извършвани от адв.К., вкл. подготовката по фактите и по
правото е извършвана самостоятелно от ищцата. Делото е било сложно,
нетрадиционно, изисквало е голяма подготовка, било е с фактическа и правна
сложност. Поради това и уговорения хонорар от 50 000лв., въпреки и на пръв
поглед висок, отговаря на насрещните задължения на ищцата по договора й с
ответника. И по петте дела не може да се
изведе несъответствие между извършените правни действия и положените усилия на
защитата при упражняване процесуалните права на ответника и размера на
уговореното адвокатско възнаграждение за тях. Хонорарът е съответен на труда,
поради което и евентуалното възражение, че споразумението е във вреда на
ответника по см. на чл.40 от ЗЗД е неоснователно. Искът е основателен и следва
да се уважи.
По
разноските:
На основание чл.78 ал.1 от ГПК ищцата
има право на направените от нея разноски. Съобразно представения списък
разноските са в размер на 4030лв., вкл. и тези направени в заповедното производство.
На основание чл.38 ал.2 от ЗА на процесуалния представител на ищцата, адвокат,
следва да се присъди възнаграждение съобразно чл.7 ал.2 т.4 от Наредба
№1/2004г. за минималните размери адвокатски възнаграждения - 3260лв. /изчислено
при цена на иска 91 000лв./.
При
този изход на делото на ответника не се следват разноски.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО по предявеният установителен иск с
правно основание чл. 422 ал.1 във вр. чл. 415 ал.1 от ГПК на Ж.И.К., ЕГН **********
със съдебен адрес *** против М. И., ЕИК ********, че М.И.дължи на Ж.И.К. сумата от 91 000лв. по нотариално
заверено споразумение от 31.03.2011г. с рег.№ 2729/31.03.2011г. на Нотариус Д.С.,
рег.№ 267 на НК, която сума представлява възнаграждения за процесуално представителство
по т.д.№ 1806/2010г. на СГС, т.д.№ 1144/2006г. на СГС, т.д.№119/2008г. на ОС
Пазарджик, г.д.№ 9075/2010г. на СГС и адм.дело № 1032/2010г. на Административен
съд Пловдив, за което е издадена заповед
за незабавно изпълнение на парично задължение, въз основа на документ по чл.
417 ГПК и изпълнителен лист по ч.гр.дело
№ 9509/2013 г. по описа на Софийски районен съд, гражданско отделение, 68
състав.
ОСЪЖДА
М.И.да заплати на Ж.И.К. сумата 4030лв. разноски по производството.
ОСЪЖДА
М.И.да заплати на адв.П.П.С. с рег.№ ********** от единния адвокатския регистър
на основание чл.38 ал.2 от ЗАдв. адвокатско възнаграждение в размер на 3260лв.
Решението подлежи на обжалване пред
Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: