Окръжен съд - Велико Търново |
|
В закрито заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Цветелина Цонева | |
Производството пред ВТОС е по реда на чл. 243 ал.7 вр. с ал.1 НПК и е образувано по постъпила въззивна частна жалба от В. С. М. чрез адв. М.М.- ВТАК против Определение № 203/ 06.10.2011г., постановено по ЧНД № 474/2011г. на СвРС. С атакуваното определение СвРС е потвърдил постановлението за прекратяване на наказателното производство от 24.08.2011г. на прокурор Л.Минкова при Районна прокуратура гр.Свищов, с което наказателното производство по досъдебно производство ЗМ 659/2010г. по описа на РУ Полиция Свищов е прекратено. Във въззивната жалба се навеждат доводи за необоснованост и незаконосъобразност на атакувания съдебен акт. Твърди се, че е налице неправилна преценка на доказателствата, събрани в досъдебното производство, от където са и възникнали неправилни изводи за липса на извършено престъпление от общ характер. Излагат се твърдения, че изпълнителният директор на „В С” -Свищов– св.К е известена за претенцията за собственост на М.. Навеждат се аргументи за квалифициране на деянието по чл. 323,ал.1 НК или съответно по чл.195,ал.1,т.2,т.7 вр.чл.194 НК. Настоява се за отмяна на Определението на СвРС и Постановлението на СвРП и връщане на делото за допълнително разследване. След като се запозна с изложеното в частната въззивна жалба на пострадалия В. М. и след служебна проверка, ВТОС в настоящия съдебен състав намира следното : Жалбата е допустима като подадена от лице , имащо право и интерес да обжалва и в срока по чл.243 ал.6 НПК, а разгледана по същество се преценява като неоснователна, предвид следното : Досъдебното производство е образувано на 06.12.2010г. срещу „Неизвестен извършител” за това, че за времето от 19.07.2010г. до 04.10.2010г. в с.Б С, общ.С самоволно не по установения от закона ред осъществил оспорвани от В. С. М. от гр. В. свои действителни или предполагаеми права- на собственост, владеене и ползване, върху имоти №- 13020, 12056, 14049,14055, 14063, 14075, 140077, 14078, 15048, 15089, 15104, 15105, 15126, 17079, 17081,, 18016, 18035, 20001, 20066, 20070, 21026, 21078, 22056, 22066, 22074, 23038, 23062, 23064, 24051, 24052, 24067, 25004, 25050, 25068, 28064, 28068, 28071, 28091, 28099, 29053, 29090, 29112,33015, 33032,33034 и 35006, всички в землището на с.Б С съгласно искова молба от 19.07.2010г. по гр.дело №3284/10 на Районен съд- гр.В. - престъпление по чл.323 ал.1 НК. В хода на разследването е установено, че през 2008г. св.М. сключил предварителен договор за покупка на лозови масиви общо 102 декара в землищата на гр.С. и на с.Б. С., общ.С.. С нотариален акт №147/18.12.2008г. горните имоти били окончателно прехвърлени в собственост на М.. Продавач на имотите било лице от гр.С. През 2009г. М. отишъл със свой адвокат във „В. С.”-С., за да уведоми търговското дружество за възникване на собствеността му в съседни до техните лозови масиви. Той предложил на Изпълнителния директор да отделят своите масиви, за да не си пречат при обработката. От търговското дружество не му обърнали внимание. През 2010г. св.М. отново потърсил ръководството на дружеството. На 24.06.2010г.,той се срещнал със св.К.- тогавашен изпълнителен директор и изрично й заявил, че не желае да бъдат събирани плодовете от собствените му лозя и това ще стори сам. По-късно, през месец юли М. разбрал, че въпреки изричното му противопоставяне ще бъде извършена беритба. На 16.07.2010г. св.М. депозирал възражения в търговското дружество. В тях той изразил изричното си несъгласие да бъдат обработвани неговите земи. След това на 19.07.2010г., той депозирал искова молба в Районен съд- гр.Велико Търново против „В. С.”-С. с основание настъпило неоснователно обогатяване от търговското дружество следствие на неправомерно получени добиви от грозде през стопанската 2008/2009г. Съобщението за заведеното дело е получено на 16.09.2010г. от търговеца. На 15.10.2010г. в РС-В. е депозиран отговор от „В. С.”-С.. В средата на м.септември 2010г. дъщерното дружество на „В. С.”-С.„А. С.” С. по нареждане на принципала вече започнало беритба на грозде от собствените си масиви от двете землища. На 04.10.2010г. М. отишъл в лозовите масиви и установил, че гроздето и от неговите масиви е обрано. Затова той сезирал РП-Свищов. С Постановление от 24.08.2011 СвРП е прекратила наказателното производство на осн. чл. 243 ал.1 т.1 вр. с чл. 24 ал.1 т.4 НПК като е приела, че в случая няма извършено престъпление от общ характер, доколкото съставът на престъплението по чл. 323,ал.1 НК изисква като условие за неговата съставомерност наличието на предходен и незавършил правен спор между две или повече лица относно упражняване на едно тяхно предполагаемо или действително право, а такъв е възникнал след депозирана искова молба от М. до РС-В.. Прокуратаурата е приела още, че деянието на директора е несъставомерно относно действията през стопанската 2010 г., тъй като те не са предмет на правния спор възбуден от М.. Липсва и субективната страна К. да осъществи свое или чуждо действително или предполагаемо право, тъй като М. има претенции за отминал стопански период. Прокуратурата развива съображения, че предявените от търговското дружество имуществени претенции са се осъществили след беритбата през 2010г. Предмет на въззивният съдебен контрол, упражняван от проверяващата инстанция е първоинстанционния съдебен акт, с който е потвърден Постановлението за прекратяване на наказателното производство от 24.08.2011г. на прокурор Л.М. при Районна прокуратура гр.С.. В атакуваният съдебен акт СвРС излага съображения за несъставомерност на престъпното деяние по чл.323 ал.1 НК както от обективна, така и от субективна страна при споделяне на установената по безспорен начин фактическа обстановка. Навежда доводи и за несъставомерност на деянието по чл. 194,ал.1 НК. Излагат се аргументи за наличие на възникнал граждански спор между страните в гражданско правоотношение. Съдът, като взе предвид наведените с жалбата възражения, мотивите на атакуваното Постановление на СвРП и определението на СвРС, събраните по досъдебно производство доказателства и закона, намира следното. Самоуправството по чл. 323, ал. 1 НК е престъпление против законовия ред, който регулира взаимоотношенията между отделните граждани. Съставомерността на деянието по този текст от обективна страна предполага оспорвано от другиго действително или предполагаемо субективно материално право по гражданско правоотношение, което деецът осъществя самоволно, не по установения от закона ред, като случаят не е маловажен т. е. за да бъде изобщо възможно да се извърши самоуправство, трябва да има възникнал спор между две страни по повод на имуществено право. Или иначе казано при самоуправството дееца “взема закона в свои ръце” и се саморазправя, като сам си става съдия по своя правен спор. В тази връзка са и разсъжденията на първостепенния съд, а именно че самоуправството е възможно само при възникнал спор между две страни по повод на действително или претендирано субективно право, което е осъществено от дееца не по установения в закона ред т .е. съставомерността на деянието по тази материалноправна разпоредба от обективна страна предполага да има възникнал спор между две страни по повод на имуществено право, който да предхожда самоуправните действия, а от субективна - деецът да съзнава, че когато извършва промяната на съществуващото фактическо положение, като осъществява съответното право, нарушава установения от закона ред, както и че липсва съгласие за това от страна на засегнатото лице. Видно от данните по делото исковата молба на В. М. е насочена срещу юридическото лице „В. С.” – гр. С. , като правото на собственост върху посочените имоти е оспорено с отговор на исковата молба от юридическото лице „В. С.” – гр. С.. Тоест възникналия спор за право на собственост е между търговското дружество в качеството си на юридическо лице и жалбоподателят. Юридическото лице обаче не може да носи наказателна отговорност. Липсва извършено деяние от изпълнителния директор- св. К. Видно от показанията на последната в качеството си на представител и управител на дружеството има задължение да обработва и събира лозовия масив, дейност извършвана от търговското дружество в продължение на 30 години. Същата посочва, че инкриминираните имоти, за които жалбоподателят изявява претенции не са отделени по никакъв начин от масивите на Винарната, факт който се потвърждава от показанията на разпитаните свидетели, а и става очевидно от обясненията на самия обвиняем. Земите, за които жалбоподателят е заявил претенции не могат да бъдат идивидуализирани, доколкото същите не са трасирани, липсват знаци и очертания, които да ги отделят от общите масиви на „В С.” – гр. С. Св. М. заявява, че имотите, които той е закупил са в малка площ и са разпръснати в целия лозов масив на „В.С.” – гр. С., като потвърждава,че земята му не е трасирана и не е обозначена. Според проверяващата инстанция обосновано и законосъобразно СвРС е възприел изводи на наблюдаващия прокурор касателно установеното от фактическа страна. Несъмнено и безспорно е, че осъществено престъпно деяние по чл. 323 ал.1 НК няма, тъй като събраните по делото доказателства сочат на липсата на съставомерност както от обективна ,така и от субективна страна. Несъмнено е въведен правен спор за материално право между участниците в гражданско правоотношение, от една страна жалбоподателят, а от друга юридическото лице „В С” – гр. Свищов, като този спор е възникнал след въведените претенции на търговското дружество с подаден писмен отговор от 15.10.2010г. Или от изложеното е видно, че между страните е налице спор, който обаче по своя характер е гражданскоправен досежно това, чия е собствеността, индивидуализиация на границите на претендираните земи и кой какво и на кого дължи, поради което и извода на прокурора и първоинстанционния съд ,че липса осъществен състав на чл.323 ал.1 НК, а се касае до гражданскоправен спор е законосъобразен. Неоснователна е и претенцията на жалбоподателя за извършено престъпление против собствеността, доколкото липсва обозначение и трасиране на заемите на жалбоподателя, за да могат същите да бъдат характеризирани като чужди вещи и да бъдат възприети от „В С” – гр. С, чрез изп. Директор К., като таÛива. В този смисъл правилно, законосъобразно и обосновано СвРС е потвърдил постановлението на СвРП за прекратяване на воденото наказателно производство. В контеста на изложеното обосновано и законосъобразно СвРС е приел, че правното основание на прекратяването следва да се търси в нормата на чл.24 ал.1 т.1 НПК Ето защо и на осн. чл. 243 ал. 7 НПК ,Великотърновския окръжен съд , О П Р Е Д Е Л И : ПОТВЪРЖДАВА Определение № 203/06.10.2011 год., постановено по ЧНД № 474/11 год. на Свищовски районен съд, с което е потвърдено Постановлението за прекратяване на наказателното производство от 24.08.2011г. на прокурор Л.М. при Районна прокуратура гр.С., с което наказателното производство по досъдебно производство ЗМ 659/2010г. по описа на РУ Полиция Свищов е прекратено. Определението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: 1. 2. |