РЕШЕНИЕ
№ 70
гр. Брезник 09.08.2018 година
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Брезнишкият районен съд в публичното заседание на двадесет и осми юни две
хиляди и осемнадесета година в състав:
Районен съдия: РОМАН НИКОЛОВ
при участието на
секретаря МАРИЯНА ГИГОВА, като разгледа
гр. д. № 265 по описа за 2017 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са
два обективно съединени иска от ЗКПУ „Вихър-96“ – в ликвидация, със
седалище и адрес на управление: с. Видрица, общ. Брезник, чрез пълномощника си
адвокат Ц.З. от САК срещу И.Е.Б., ЕГН: **********,***, с правно основание чл.
422, вр. чл. 415 от ГПК, вр. чл. 79 и следващи от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД, като
моли да бъде признато за установено със сила на пресъдено нещо по отношение на
ответника, че последният дължи на ищцовата кооперация,
сумата в размер на 6250.00 лв., представляваща неплатен наем за периода
от месец април 2015 г. до месец април 2017 г., 1273,23 лв. – законна лихва за
периода 10.04.2015 г. до 10.04.2017 г., както и законна лихва за периода от
10.04.2017 г. до завеждане на исковата молба, както
и да заплати направените по делото разноски и тези по заповедното производство.
Претендира и заплащане на наем от месец април 2017 г. до подаване на исковата
молба.
Ищецът ЗКПУ „Вихър-96“ – в ликвидация,
твърди, че подал заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение срещу И.Е.Б. за следните суми: сумата
в размер на 6250 лв., представляваща неплатен наем за периода от месец април
2015 г. до месец април 2017 г., 1273,23 лв. – законна лихва за периода
10.04.2015 г. до 10.04.2017 г., като претендира и законната лихва върху
размера на главницата от датата на депозиране на заявлението по чл. 410 от ГПК
до окончателното изплащане на вземането, направените по делото разноски.
Срещу заповедта за
изпълнение в законовия срок по чл. 414 ГПК
постъпило възражение от длъжника. Твърди, че след постъпилото възражение в
срока по чл. 415 ГПК
предявил процесният установителен иск за вземанията, предмет на издадената
заповед за изпълнение.
Ищецът твърди, че на 07.08.2012 г. между ЗКПУ
„Вихър-96“ – в ликвидация и И.Е.Б. е сключен договор за наем на недвижим имот собственост на ЗКПУ
„Вихър-96”, находящ се в землището на с. Видрица,
общ. Брезник, а именно: едноетажна
масивна постройка – телчарник със застроена площ от
698 кв.м., построен в стопанския двор на с. Видрица
– имот № 052008,
с площ 2.904 дка, при граници: имот № 000046 – ведомствен път на Община Брезник и имот № 052013 – стопански двор на
ДПФ - МЗГ, при дължим месечен наем в размер на 250 лв., дължими до 10-то число
на съответния месец. Твърди, че от месец април
2015 г. до месец април 2017 г. ответникът не изплащал дължимия месечен наем. По
тази причина на 25.02.2017 г. е отправено
Уведомително писмо за просрочените му
задължения до И.Б., като същото е получено
лично от него. До момента на подаване на исковата молба ответникът не е платил дължимата сума. С подадено до Районен съд гр.Брезник заявление за издаване на заповед за
изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК, ищцовата кооперация
претендира сума в размер на 6250 лв., ведно
със законна лихва от подаване на заявлението до изплащане на вземането; 1273,23
лв. - законна лихва за периода 10.04.2015 г. до 10.04.2017г.; както и платените
от Кооперацията по делото държавна такса в размер на 125 лв. и разноски за
адвокатско възнаграждение в размер на 450 лв. Въз основа на заявлението е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч.г.д.
№133 по описа на Районен съд гр.Брезник за 2017 г. След връчването на
заповедта за изпълнение, длъжникът е депозирал възражение.
С отговора на исковата молба ответникът оспорва
предявените искове като неоснователни с конкретни съображения за недопустимост
и неоснователност на предявените искове. Претендира разноски.
Районният съд, преценявайки събраните по делото доказателства, по реда на
чл. 235 ГПК, приема за установено и доказано следното:
От приложеното към настоящото дело, ч.гр.дело № 133/2017
г. по описа на РС Брезник е видно, че въз основа на заявление по реда на чл. 410 ГПК
в полза на кооперацията ищец и срещу ответника е била издадена заповед за
изпълнение на парично задължение за сумата в размер на 6250 лв., представляваща
неплатен наем за периода от месец април 2015 г. до месец април 2017 г., 1273,23
лв. – законна лихва за периода 10.04.2015 г. до 10.04.2017 г., както и платените от Кооперацията по делото държавна такса
в размер на 125 лв. и разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 450 лв.
С възражение с подадено в законовия двуседмичен срок по чл. 414, ал. 1 ГПК, ответникът е оспорил вземането, сочейки, че не дължи сумите предмет на издадена заповед за изпълнение.
По делото са представени Договор за наем от 07.08.2012
г., Уведомително писмо с дата 25.02.2017 г. и Заявление за издаване на заповед
за изпълнение по чл. 410 от ГПК.
По делото са изслушани съдебно-счетоводна и
съдебно-техническа експертизи заключенията, по които съдът кредитира като
обективни и компетентно дадени.
При така установените факти, съдът направи следните
правни изводи:
Съдът намира, че предявеният иск по чл. 415 от ГПК във връзка с чл. 422 ГПК,
е допустим (предявен в срока по чл. 415, ал.
1 от ГПК), но по същество е неоснователен, като недоказан по
следните съображения:
За да бъде уважен предявения иск, е необходимо ищецът
да докаже наличието в кумулативност на следните предпоставки: облигационна
връзка между страните, точно изпълнение на поетите от ищеца задължения и
неизпълнение на насрещните задължения на ответника, както и размерът на
дължимите от последния суми.
При поискване от участваща в процеса страна, страната е длъжна да представи
оригинала на документа или официално заверен препис от него. Когато документът
е издаден от орган на държавна власт, в рамките на служебната му компетентност
в препис, при поискване от противната страна, с оглед процесуалната възможност,
предвидена в разпоредбата на чл. 183 от ГПК е достатъчно представянето на копие от документа, заверено от
органа, който го е издал. Тази заверка има характер на официална заверка, по
смисъла на разпоредбата на чл. 183 от ГПК. При всички случаи, изключването на писмени доказателства от
доказателствения материал по делото следва да стане при изричното искане на
страна по делото, за представяне на оригинал на писмен документ на основание чл. 183 от ГПК, както и последвало непредставяне
на оригиналите в дадения срок. При наличието, на първо място на изрично искан
за представяне на оригинал на документ и на следващо място на определение на
съда, с което се изключва писменото доказателство от доказателствения материал
по делото, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал.
2 от ГПК, съдът е длъжен да прецени представените доказателства при
преценка на установените обстоятелства.
В хода на съдебното производство, предвид изключването
от доказателствения материал по делото на процесния договор за наем, и
проявеното пълно процесуално бездействие от страна на ищеца да установи
наличието на облигационна връзка и с други доказателствени средства, вкл.
гласни такива, следва да се приеме, че ищецът, чиято е доказателствената
тежест, съобразно чл. 154, ал.
1 от ГПК, не успя да докаже, при условията на пълно и главно
доказване, наличието на наемни отношения между страните. Следва да се има
предвид и, че договорът за наем е реален договор - счита се сключен, когато въз
основа на постигнатото съгласие между страните вещите бъдат предадени на
наемателя. Съгласно разпоредбата на чл. 79, ал. 1
от ЗЗД, ако длъжникът не изпълни точно задължението си, кредиторът
има право да иска изпълнение, заедно с обезщетение за забава. Това право
принадлежи само на изправната страна по договора. Тъй като в случая ищецът
твърди, че е изпълнил задължението си по облигационната връзка, то именно той
следва пряко и пълно да докаже твърдения юридически факт, източник на спорното
задължение – договора за наем или задължението на ответника да ползва вещта
срещу определена цена. В случая в противоречие с тежестта на доказване, ищецът
не доказва съществуването на твърдяното правоотношение по договор за наем,
превърнало се в източник на задължението на ответника за заплащане на сумата
посочена в исковата молба. Липсват доказателства, които да обосноват извода, че
е налице облигационна връзка, поради което не може да се направи извода, че
ответникът е задължен по процесния договор за наем. Извод в тази насока не може
да се черпи и от изслушаното заключение на вещото лице, доколкото вещото лице е
ползвало само документите приложени по делото.
Въз основа на
гореизложеното настоящият състав счита предявения иск за неоснователен поради
недоказаност, и като такъв ще следва да бъде отхвърлен.
По разноските за настоящето производство:
С оглед изхода на делото на ответника следва да бъдат присъдени и
направените по делото разноски в размер на 880 лв., от които за адвокатско
възнаграждение 720 лв. и внесен хонорар за вещо лице 160 лв.
С оглед изложеното съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ
КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН иска, предявен
от ЗКПУ „Вихър-96“ – в ликвидация, със седалище и
адрес на управление: с. Видрица, общ. Брезник, чрез пълномощника си адвокат Ц.З.
от САК, срещу И.Е.Б., ЕГН: **********,*** за признаване за установено, че последният дължи на ищцовата кооперация, сумата в размер на 6250.00 лв., представляваща
неплатен наем за периода от месец април 2015 г. до месец април 2017 г., 1273,23
лв. – законна лихва за периода 10.04.2015 г. до 10.04.2017 г., както и законна
лихва за периода от 10.04.2017 г. до завеждане на исковата молба, както и да заплати направените по делото разноски
и тези по заповедното производство, както заплащане на наем от месец април 2017
г. до подаване на исковата молба.
ОСЪЖДА ЗКПУ „Вихър-96“ – в ликвидация, със снети по делото данни, да заплати на И.Е.Б.,
ЕГН: **********,*** сумата от 880 лв. (осемстотин и осемдесет лева),
представляваща направени по делото разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд Перник в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЛЕД влизане на решението в сила по ч.г.д. № 133 по описа на
РС Брезник за 2017 г. да бъде върнато на съответния състав, като към него се
приложи и препис от влязлото в сила решение по настоящото дело.