Р Е Ш
Е Н И Е № 45
гр. Сливница, 23.08.2019 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД- гр. СЛИВНИЦА, III-ти СЪСТАВ, в публично заседание девети април през две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: НЕВЕНА ВЕЛИКОВА
при
секретаря Паулина Велкова, като
разгледа докладваното от съдията НАХ дело №
752 по описа за 2018 година, за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството
е по реда на чл. 59 и следващите ЗАНН.
Образувано е по жалба на Ю. С.М.,
ЕГН **********, с адрес ***, подадена чрез адв. И.В.от ***, срещу наказателно №
18-1204-002750 от 14.09.2018 г., издадено от И.П.Г.- началник група към ОДМВР
София, сектор Пътна полиция ОДМВР София, с което на жалбоподателя на основание
чл. 53 ЗАНН и чл. 179, ал. 3, т. 1 и чл. 183, ал. 4, т. 7, пр. 1 ЗДвП са
наложени административни наказания „Глоба” в размер на 3000,00 лева и „Глоба“ в
размер на 50,00 лева, за това, че на 02.06.2018 г., в 09.49 часа, в общ. Божурище, на път първи клас № 8, 40-ти
км. посока София, като водач на товарен автомобил- *****, с рег. № ********,
категория N-3, държава България, с
максимално допустима маса 32000 кг., собственост на „Ю.Т.“ ЕООД, БУЛСТАТ *********,
не притежава валиден винетен стикер категория К-1 за движение по
републиканската пътна мрежа, както и квитанция за платена винетна такса по чл.
10, ал. 1, т. 1 ЗП и не поставя обезопасителен колан при наличие на такъв в МПС,
с което извършил управлява ППС по чл. 10а, т. 3, 4 и 5 ЗП с 2 и повече оси с
технически допустима маса 12 или повече тона по републиканските пътища, за което
не е заплатена винетна такса по чл. 10, ал. 1, т. 1 ЗП- нарушение на чл. 139,
ал. 5 ЗДвП, и водач на МПС от категории М1, М2, М3 и N1, N2 и N3, когато е в движение, не
използва обезопасителен колан, с който МПС е оборудвано- нарушение на чл. 137а,
ал. 1 ЗДвП.
В жалбата се твърди, че описаната
в АУАН и НП фактическа обстановка не отговаря на обективната истина. Твърди се,
че в случая извършването на нарушението не е доказано по категоричен начин, но
въпреки липсата на доказателства на жалбоподателя е била наложена глоба. Сочи
се, че в хода на административнонаказателното производство са били допуснати и
съществени нарушения на процесуалните правила и по конкретно нарушение на чл.
57, ал. 1, т. 5 ЗАНН, доколкото в НП липсва описание на доказателствата, които
подкрепят тезата на актосъставителя, че е извършено нарушение, а като основание
за издаване на НП е послужил единствено АУАН, който обаче се явява актът, с
който се повдига обвинение и не би могъл да изпълнява и функцията на
доказателство по преписката пред административнонаказващия орган. Наред с това
се сочи, че служителите на ОДМВР-София са допуснали нарушение на
административната процедура и по-конкретно на чл. 10, ал. 2 ЗП, съгласно която
при установено движение по платената пътна мрежа, когато за съответното ППС не
е заплатена такса по ал. 1, водачът на ППС, неговият собственик или трето лице
може да заплати компенсаторна такса, в който случай същият се освобождава от
наказателна отговорност. Тази възможност не е била предоставена на
жалбоподателя и въпреки това на 14.09.2018 г. е било издадено наказателно
постановление, което е било връчено на 12.11.2018 г. и понастоящем не е влязло
в сила, с оглед което следва да намери приложение разпоредбата на чл. 3, ал. 2 ЗАНН, доколкото изменението е влязло в сила на 28.09.2018 г. Сочи се, че това
нарушение е съществено, тъй като има пряко отношение към възможността да бъде
реализирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя. Сочи се,
че в АУАН е налице непълнота на описанието на нарушението, което е било
дописано от АНО чрез въвеждане на допълнителни елементи от фактическия състав
на нарушението. В тази връзка се поддържа, че с НП жалбоподателят е бил наказан
за нещо, което не му е повдигнато като обвинение, доколкото в АУАН е записано,
че водачът не представя валиден винетен стикер или квитанция, а в НП, че
водачът не притежава такъв, което от своя страна препятства възможността на
жалбоподателя да разбере в извършването на какво нарушение е обвинен. В
допълнение се сочи, че в АУАН не е посочено каква такса не била заплатена, а с
НП е наказан за това, че не представя квитанция за такса по чл. 10, ал. 1, т. 1
ЗП. На последно място, е направено възражение и за приложение на разпоредбата
на чл. 28 ЗАНН, предвиждаща маловажността на случая. С оглед на горното,
жалбоподателят моли съдът да отмени изцяло атакуваното НП като
незаконосъобразно и неправилно.
В проведеното публично съдебно
заседание жалбоподателят, редовно призован, се представлява от адв. Велинов,
който поддържа подадената жалба и счита, че наказателното постановление следва
да бъде изцяло отменено както с оглед съображенията, изтъкнато в жалбата, така
и с оглед обстоятелството, че нарушението на чл. 137а, ал. 1 ЗДвП се явява
недоказано, доколкото свидетелите нямат никакви конкретни спомени за случилото
се.
Въззиваемата страна- ОДМВР София,
редовно призована, не изпраща представител в проведеното публично съдебно
заседание.
Съдът, като обсъди доводите на
жалбоподателя и събраните по делото доказателства, намери за установено
следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок
по чл. 59, ал. 2 ЗАНН (наказателното постановление е било връчено на
жалбоподателя на 12.11.2018
г., видно от представеното от жалбоподателя копие, а жалбата е подадена на
14.11.2018 г.) до съответния родово и местно
компетентен съд, от
процесуално легитимирано лице и съдържа всички изискуеми реквизити, обуславящи
нейната редовност, с
оглед което жалбата се явява допустима.
Разгледана по същество, жалбата е основателна.
На 02.06.2018 г., в 09.49 часа, жалбоподателят Ю. С.М. ***, на път първи клас №
8, посока София, с управлявания от него товарен автомобил МАН 32.414 ВФ, с рег.
№ ********, собственост на „Ю.Т.“ ЕООД, БУЛСТАТ *********.
Жалбоподателят М. бил спрян за
проверка в района на 40-ти километър от свидетелите Б.А.П. и Ц.С.К., като
свидетелят П.- мл. автоконтрольор при ОДМВР гр. София Сектор „Пътна полиция“, в
присъствието на свидетеля при установяване на нарушението- Ц.К., съставил на
жалбоподателят серия Д № 872785/02.06.2018 г., за това че на 02.06.2018 г., в
09.49 часа, в Божурище, на път граница
Югославия- Калотина- София- Пловдив- Хасково- Свиленград- Кап.Андреево- граница
Турция по ПП- 1-8, 40 км, посока гр. София, управлява товарен автомобил МАН
32.414 ВФ, с рег. № ********, собственост
на „Ю.Т.“ ЕООД, БУЛСТАТ *********, категория N3, като водачът не представя валиден винетен стикер от
категория К-1 за 2018 г. или квитанция за закупуването й, както и че водачът на МПС от
категории М1, М2, М3 и N1, N2 и N3, когато е в движение не използва обезопасителен колан, с който МПС е
оборудвано. АУАН бил предявен на жалбоподателя, като той не направил възражения
срещу него.
Въз основа на така съставения
АУАН на 14.09.2018 г. И.П.Г.на длъжност началник група към ОДМВР София, с-р
Пътна полиция, упълномощена със Заповед № 8121з-515/14.05.2018 г., издала
атакуваното НП № 18-1204-002750, в което АНО дал различно фактическо описание
на извършеното от жалбоподателя нарушение, а именно, че водачът не притежава
валиден винетен стикер категория К-1 за движение по републиканската пътна
мрежа, както и квитанция за платена винетна такса по чл. 10, ал. 1, т. 1 ЗП
и не поставя обезопасителен колан при наличие на такъв в МПС, с което извършил
управлява ППС по чл. 10а, т. 3, 4 и 5 ЗП с 2 и повече оси с технически
допустима маса 12 или повече тона по републиканските пътища, за което не е
заплатена винетна такса по чл. 10, ал. 1, т. 1 ЗП- нарушение на чл. 139, ал. 5 ЗДвП, и водач на МПС от категории М1, М2, М3 и N1, N2 и N3, когато е в движение, не
използва обезопасителен колан, с който МПС е оборудвано- нарушение на чл. 137а,
ал. 1 ЗДвП, поради което и на основание чл. 53 ЗАНН му били наложени
административни наказания „Глоба” в размер на 3000,00 лева по чл. 179, ал. 3,
т. 1 ЗДвП и „Глоба“ в размер на 50,00 лева по чл. 183, ал. 4, т. 7, пр. 1 ЗДвП.
Изложената фактическа обстановка
се установява от съвкупния анализ на събраните в хода на делото доказателства и
доказателствени средства, а именно: писмените доказателства: АУАН серия Д №
872785/02.06.2018 г., Заповед № 8121з-515/14.05.2018 г. на Министъра на вътрешните
работи, Заповед № 517з-51/05.1.2018 г. на директора на ОДМВР София, справка за
нарушител/водач за жалбоподателя, Заповед № 517з-3222/07.11.2016 г. на
директора на ОДМВР София, акт за встъпване в длъжност от 10.11.2016 г. на Б.А.П.,
Заповед № 8121к-1385/21.04.2015 г. на Министъра на вътрешните работи, акт за встъпване
в длъжност от 23.04.2015 г. на И.П.Г.и писмо вх. № 1044/28.03.2019 г. по описа
на РС- гр. Сливница, както и гласните доказателствени средства- показанията на
свидетелите Б.А.П. и Ц.С.К..
Съдът кредитира изцяло приложените по
делото писмени доказателства, приобщени на основание чл. 84 ЗАНН, вр. чл. 283 НПК, тъй като същите
са пряко относими към предмета на доказване по делото.
При разпитите си свидетелите П. и К. заявиха, че
не знаят защо с призовани, а това обстоятелство обуслови предявяването на АУАН серия Д № 872785/02.06.2018
г., съгласно разпоредбата на чл. 284 НПК,
като свидетелите потвърдиха
изложените в АУАН фактически констатации. Въпреки това и доколкото АУАН не се ползва с презумптивна
доказателствена сила (разпоредбата на чл. 189, ал. 2 ЗДвП противоречи
на нормативен акт от по-висша степен - чл. 84 ЗАНН, във вр.
с чл. 14, ал. 2 НПК, поради което същата се явява неприложима, имайки предвид и
дадените задължителни указания от върховния съд в тази насока), съдът намира, че в тежест на
въззиваемата страна бе да установи по предвидения в разпоредбата на чл. 304,
ал. 2 НПК несъмнен начин извършването на твърдяното нарушение. Фактическите
констатации в АУАН бяха оспорени, като в тази връзка съдът изиска и записите от
служебен автомобил с рег. № СВ 9884 КВ от 06.02.2018 г., като в отговор е
получено писмо вх. № 1044/28.03.2019 г. по описа на РС- гр. Сливница, изх. №
785500-1596 от 26.03.2019 г. на МВР, Дирекция „Вътрешна сигурност“, с което
съдът е бил уведомен, че всички видеофайлове се съхраняват в централна
компонента на АИС-ВПК за срок от 30 дини, след което се извършва тяхното заличаване,
като в конкретния случай записите са били заличени. В този смисъл,
съобразявайки липсата на спомени и с оглед оспорването на фактическата
обстановка от страна на жалбоподателя, съдът при изграждане на изводите относно
отразените в АУАН фактически констатации не взе предвид заявеното от
свидетелите, че поддържат изложеното в акта.
При така установеното от
фактическа страна, съдът достигна до следните изводи от правна страна:
Административнонаказателното
производство е строго формален процес, тъй като чрез него се засягат правата и
интересите на физическите и юридически лица в по-голяма степен. Предвиденият в
ЗАНН съдебен контрол върху издадените от административните органи наказателни
постановления е за законосъобразност. От тази гледна точка съдът не е обвързан
нито от твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в акта
или в наказателното постановление (арг. чл. 84 ЗАНН във
вр. чл. 14, ал. 2 НПК и т. 7 от Постановление № 10 от 28.09.1973 г. на Пленума на
ВС), а е длъжен служебно да издири обективната истина и приложимия по делото
закон. В тази връзка на контрол подлежи и самият АУАН по отношение на неговите
функции - констатираща, обвинителна и сезираща.
В настоящия
случай АУАН и издаденото въз
основа на него НП са съставени от длъжностни лица в пределите на тяхната
компетентност, което
се установява от представените по делото писмени доказателства.
В конкретния
случай административнонаказателното производство е образувано със съставянето
на АУАН в предвидения от ЗАНН 3-месечен срок от откриване на нарушителя (АУАН е съставен в деня на
установяване на нарушението- 02.06.2018 г.), респективно - 1 година от извършване на нарушението.
От своя страна обжалваното наказателното постановление е постановено в
6-месечния срок (на
14.09.2018 г.). Ето защо са
спазени всички давностни срокове, визирани в разпоредбата на чл. 34 ЗАНН, досежно
законосъобразното ангажиране на административнонаказателната отговорност на
жалбоподателя от формална страна.
Съставянето
на актове за извършеното административно нарушение е основополагащ елемент от
всяко административно производство. Това е дейност от процесуално естество, от
чието добросъвестно и законосъобразно осъществяване зависи в голяма степен
ефективността на последващата юрисдикционно-наказателна дейност на
административнонаказващия орган. Чрез съставения акт се сезира оторизираният
административнонаказващ орган със съответния административнонаказателен спор и
се иска от него да се произнесе по същия, като се внася твърдение, че е налице
виновно извършено административно нарушение от определен вид. Абсолютно задължително е в акта за
установяване на административно нарушение и в наказателното постановление
административното нарушение, което е вменено във вина на нарушителя и за което
той е санкциониран, да бъде описано точно, прецизно и разбираемо, както и да
съдържа всички обективни и субективни признаци на посочената като нарушена
норма от съответния нормативен акт. Също така следва да съществува правно
единство между описаното, като нарушение текстово и цифрово в акта и в
наказателното постановление.
По отношение на нарушението пи чл. 139, ал. 5 ЗДвП:
Съгласно чл. 139, ал. 5 ЗДвП движението на определените в Закона за пътищата пътни
превозни средства по републиканските пътища се извършва след заплащане на
винетна такса по реда на чл. 10, ал. 1, т. 1 ЗП. Според чл. 10а, ал. 4 и ал. 5 ЗП (в редакцията, действала към
момента на извършване на нарушението) винетна такса се заплаща от собственика или ползвателя на пътното
превозно средство, като при заплащането й се издава ценна книга, наречена „винетка“, която
удостоверява правото на ползване на републиканските пътища и е предназначена да
удостоверява плащането на винетната такса пред контролните органи. Движението
по републиканската пътна мрежа (част от която е и ПП I-8 в посочения в АУАН и НП участък) без заплатена
винетна такса, удостоверена със залепен на съответното място винетен стикер (в
долния десен ъгъл на предното стъкло на автомобила) представлява нарушение
по чл. 139, ал. 5 ЗДвП. Санкционната норма на чл. 179, ал. 3, т. 1- 4 ЗДвП предвижда наказание „глоба“ за водач, който управлява пътно превозно средство по
републиканските пътища, за което не е заплатена винетна такса по чл. 10, ал. 1, т. 1 ЗП, като размерът на
глобата е диференциран в зависимост от категорията превозно средство.
В настоящия случай описанието на нарушението в АУАН и НП не съответства на дадената правна квалификация. Нарушението на разпоредбата на чл. 139, ал. 5 ЗДвП предполага в АУАН и НП да бъде описано от обективна страна, че водачът не е изпълнил задължението да извършва движението по републиканската пътна мрежа, след като е заплатил съответната такса за управляваното от него пътно превозно средство. В този смисъл както в АУАН, така и в НП нарушението следва да бъде описано по такъв начин, че несъмнено да се установява, че водачът управлява пътно превозно средство по републиканската пътна мрежа без да е заплатил съответната винетна такса по чл. 10, ал. 1, т. 1 ЗП, а не че същият не представя квитанция (фактура) за заплатена винетна такса както и винетен стикер, респ. че в долния десен ъгъл на предното стъкло липсва поставен валиден винетен стикер, които обстоятелства са елемент от обективната страна на нарушението на друга разпоредба, а именно тази на чл. 100, ал. 2 ЗДвП (действала към момента на съставяне на АУАН и НП). Съгласно посочената разпоредба водачът на моторно пътно превозно средство е длъжен да залепи валиден винетен стикер за платена винетна такса съгласно чл. 10, ал. 1, т. 1 от Закона за пътищата в долния десен ъгъл на предното стъкло на моторното пътно превозно средство по начин, възпрепятстващ повторното му ползване, при движение по републиканските пътища и да премахва незабавно винетния стикер след изтичането на неговата валидност. Водачът на моторно пътно превозно средство е длъжен да предоставя при необходимост валиден документ, доказващ плащането на съответните такси в съответствие с тарифата и наредбата по чл. 10, ал. 6 от Закона за пътищата. Очевидно е, че формата на изпълнително деяние „не представя“ съответства на нарушението по чл. 100, ал. 2 ЗДвП, която предвижда задължението на водач да представи при необходимост валиден документ (квитанция или фактура), доказващ плащането на съответната такса и не съответства на разпоредбата на чл. 139, ал. 5 ЗДвП. Не съответстват на разпоредбата на чл. 139, ал. 5 ЗДвП и описания на нарушението от рода на „няма винетен стикер“, „няма квитанция“, „не притежава валиден винетен стикер“ и др., доколкото тези фактически твърдения не въвеждат надлежно описание на нарушението, изразяващо се в това, че не е била заплатена дължимата винетна такса.
Посочената неяснота, а също и несъответствието
между фактическото описание на нарушението в АУАН и НП съответно- „водачът
не представя валиден винетен стикер от категория К-1 за 2018 г. или квитанция за закупуването
й“ и „не притежава валиден винетен стикер категория К-1 за движение по
републиканската пътна мрежа, както и квитанция за платена винетна такса по чл.
10, ал. 1, т. 1 ЗП“, които безспорно не съответстват на нарушението по чл. 139, ал. 5 ЗДвП,
несъмнено се отразяват на правото на защита на нарушителя, който следва да
разбере какво именно е нарушението, което е извършил и за което е била
ангажирана административнонаказателната му отговорност, което изискване е
елемент от правото на справедлив процес по смисъла на чл. 6 ЕКПЧ.
По отношение на нарушението по чл. 137а, ал. 1 ЗДвП:
Както
вече беше изложено, нарушението по чл. 137а, ал. 1 ЗДвП не се доказа от
обективна страна, доколкото свидетелите полицейски служители нямат ясни спомени
относно това дали жалбоподателят е бил без поставен обезопасителен колан.
Установяването на това нарушение се извършва посредством визуалното възприятие
на контролните органи, като е напълно възможно да бъде допусната грешка.
Доколкото АУАН не се ползва с
презумптивна доказателствена сила в тежест на въззиваемата страна бе да установи по
предвидения в разпоредбата на чл. 304, ал. 2 НПК несъмнен начин извършването на
твърдяното нарушение. Фактическите констатации в АУАН бяха оспорени, като в
тази връзка съдът изиска и записите от служебен автомобил с рег. № СВ 9884 КВ
от 06.02.2018 г., като в отговор е получено писмо вх. № 1044/28.03.2019 г. по
описа на РС- гр. Сливница, изх. № 785500-1596 от 26.03.2019 г. на МВР, Дирекция
„Вътрешна сигурност“, с което съдът е бил уведомен, че всички видеофайлове се
съхраняват в централна компонента на АИС-ВПК за срок от 30 дини, след което се
извършва тяхното заличаване, като в конкретния случай записите са били
заличени. В този смисъл, съобразявайки липсата на спомени у свидетелите и с
оглед оспорването на фактическата обстановка от страна на жалбоподателя, съдът
намира, че по делото не установи по предвидения в закона несъмнен начин
извършването на нарушението по чл. 137а, ал. 1 ЗДвП, като изложеното важи в
пълна сила и за нарушението по чл. 139, ал. 5 ЗДвП.
При извършената на основание чл. 84 ЗАНН, вр. чл. 314 НПК цялостна
служебна проверка на обжалваното наказателно постановление, съдът констатира, че са налице
основания за цялостна отмяна на наказателното постановление.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1, предл. 1-во ЗАНН,
вр. чл. 344, т.
2 и чл. 336 НПК, Районен съд- гр. Сливница
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ изцяло наказателно постановление №
18-1204-002750 от 14.09.2018 г., издадено от И.П.Г.- началник група към ОДМВР
София, сектор Пътна полиция ОДМВР София, с което на Ю. С.М., ЕГН **********, на
основание чл. 53 ЗАНН и чл. 179, ал. 3, т. 1 и чл. 183, ал. 4, т. 7, пр. 1 ЗДвП
са наложени административни наказания „Глоба” в размер на 3000,00 (три хиляди) лева, за нарушение по чл. 139, ал. 5 ЗДвП и
„Глоба“ в размер на 50,00 (петдесет)
лева, за нарушение по чл. 137а, ал. 1 ЗДвП.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – София област на основанията, предвидени в НПК и по реда
на Глава дванадесета АПК, в
14-дневен срок от получаване на
съобщението за изготвянето му.
ПРЕПИС от решението да
се връчи на страните!
РАЙОНЕН СЪДИЯ: