РЕШЕНИЕ
№ 544
гр. Пловдив, 18.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и пети януари през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Весела П. Кърпачева
при участието на секретаря Каменка Т. Кяйчева
като разгледа докладваното от Весела П. Кърпачева Гражданско дело №
20215330110147 по описа за 2021 година
Съдът е сезиран с осъдителен иск с правно основание чл.226, ал.1 КЗ (отм.)
от СТ. Т. ОДЖ. против ЗК „Лев Инс” АД – гр. София, за осъждане на ответника
да заплати на ищеца сумата от 4032 лв., представляваща обезщетение за
претърпени от ищеца вреди в резултат на ПТП, настъпило на ***** г. около 4,10
часа на път **** (*****), изразяващи се в направени разходи за съхраняване на
останките на автомобила, ведно със законната лихва от 27.05.2021 г. до
окончателното изплащане на вземането.
Ищецът твърди, че на ***** г. около 4,10 ч. на път **** (*****) Д.Р.М.
при управление на собствения си лек автомобил ***** по източната лента на
платното за движение в посока от град ***** към град ****** причинил тежко
ПТП, като ударил движещия се в западната лента на движение в посока от гр.
****** за град ***** ***** автомобил *****, собственост на ищеца. Вследствие
на удара на двете моторни превозни средства загинали водачите на автомобилите
и пътникът в *****ия автомобил. На автомобила, собственост на ищеца, била
нанесена тотална щета. За произшествието бил създаден констативен протокол за
ПТП с пострадали лица от ***** г. На 19.12.2016 г. останките от автомобила
собственост на ищеца били освободени от паркинг за съхранение на автомобили
на сектор Пътна полиция на ОД на МВР-Пловдив и предадени на ищеца. Те са
транспортирани от него и се съхраняват от него в дворно място в гр. *****. На
19.05.2017 г. била прекратена регистрацията на автомобила поради наличие на
тотална щета. На 24.02.2017 г. ищецът предявил застрахователна претенция за
изплащане на обезщетение за причинените му имуществени вреди във връзка с
повредения автомобил. По повод претенциите на ищеца било образувано гр.дело
№ 14381 от 2017 г. на Районен съд Пловдив, по което било постановено решение
1
№ 2684 от 04.07.2018 г. за осъждане на ответника да заплати направените разходи
по преместване и съхранение на автомобила до края на месец август 2017 г. В
настоящото производство ищецът претендира вреди, изразяващи се в направените
от него разходи по съхранение на автомобила за периода от 01.09.2017 г. до
01.03.2021 г. в размер на 4032 лв., или 96 лв. месечно. На 27.05.2021 г. ищецът
подал до ответника застрахователна претенция за обезщетяване на тези вреди, по
която нямало произнасяне по датата на подаване на исковата молба в съда.
Поддържа, че освен тоталната щета на лекия автомобил, за което било налице
влязло в сила решение, търпял и процесните имуществени вреди. Поради това
предявява настоящия иск. Моли за неговото уважаване и за присъждане на
разноските.
В срока по чл.131, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника ЗК
„Лев инс” АД – гр. София, със становище за неоснователност на предявения иск.
Ответникът поддържа, че съхранението на автомобила на ищеца не било
изисквано от него, нито било задължително по силата на закона, а било сторено
изцяло по желание и усмотрение на ищеца. Състоянието на претърпяната вреда
било установено още с изготвянето на документите по воденото наказателно
производство, а именно оглед и снимков материал, като ответникът не е оспорил
наличието на тотална щета по смисъла на закона. По водените за процесното ПТП
дела вещите лица работили по писмени данни, не били необходими повторни
огледи на автомобила. Намира, че не може да отговаря за направените разноски от
ищеца. Моли за отхвърляне на иска и присъждане на разноски.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото
писмени и гласни доказателства и доказателствени средства, поотделно и в
тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.235, ал.2 ГПК, намира за
установено следното от фактическа и правна страна:
Съдът е сезиран с осъдителен иск с правно основание чл.226, ал.1 КЗ –
отм., във вр. чл.45, ал.1 ЗЗД.
За уважаване на заявената искова претенция, следва да са се проявили в
обективната действителност следните материалноправни предпоставки
(юридически факти), а именно: застрахованият виновно да е увредил ищеца, като
му е причинил имуществени вреди, които от своя страна да са в пряка причинно-
следствена връзка с противоправното поведение на застрахования при механизма,
твърдян в исковата молба; че е бил задължен да съхранява процесното МПС през
процесния период; размера на претенцията си – сторените разходи за съхранение.
В доказателствена тежест на ищеца при условията на пълно и главно доказване на
основание чл.154, ал.1 ГПК е да установи посочените обстоятелства.
По делото не се спори (отделено е за безспорно с доклада на съда), досежно
механизма на ПТП, настъпило на ***** г. около 4,10 часа на път **** (******),
при което е увредено собственото на ищеца МПС ***** с рег. № *****; че
ответникът е застраховал по договор за задължителна застраховка гражданска
отговорност собственика на МПС-то, причинител на увреждането; че собственият
на ищеца автомобил ***** с рег. № ***** вследствие на ПТП-то е с причинена
тотална щета, че собственият на ищеца автомобил е с прекратена регистрация от
19.05.2017 г. вследствие тоталната щета.
Спорен по делото се явява въпросът дали отговорността на застрахователя
по застраховка „Гражданска отговорност“ се разпростира и досежно
претендираните вреди, изразяващи се в сторени разходи за съхранение на
2
процесното МПС за исковия период. Последователно се приема в съдебната
практика и правната доктрина, че отговорността на застрахователя по застраховка
„Гражданска отговорност“ към третите увредени от застрахования лица е
тъждествена по обем и съдържание с отговорността на прекия причинител по
чл.45, ал.1 ЗЗД. Поради това застрахователят дължи на увредения това, което му
дължи делинквентът по правилата на деликтната отговорност, при ограниченията,
въведени от специалните правни норми. Застрахованият водач или собственик на
съответното МПС отговаря на основание чл.45 ЗЗД за вредите, настъпили от
личното му виновно действие, като дължи пълно обезщетение на всички вреди,
които са пряка и непосредствена последица от увреждането – аргумент чл.51, ал.1
ЗЗД. В този смисъл – решение № 197/ 02.02.2015 г., постановено по т.д. № 869/
2012 г. на ВКС.
От доказателствата по делото се установява, че след настъпване на
процесното произшествие на ***** г., увреденото МПС лек автомобил „*****“ с
рег. № *****, собственост на ищеца, е било съхранявано на паркинг за съхранение
на автомобили в сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР – гр. Пловдив, като на
19.12.2016 г. е предадено на собственика за съхранение. След това същото е
предадено за съхранение в имот, находящ се в гр. *****, като за целия процесен
период от 01.09.2017 г. до 01.03.2021 г. ищецът е заплащал наемна цена в размер
на 96 лв., видно от представените платежни документи и фактури – л.13-л.53 от
делото. Необходимостта от съхранението на автомобила за посочения период е
била воденето на дела срещу застрахователя за обезщетяване на претърпените от
ищеца, както и от трети лица вреди във връзка с ПТП-то. По повод иск, предявен
от ищеца за обезщетение за настъпилата тотална щета на МПС-то, поради
непризнаване на претенцията извънсъдебно от застрахователя, е образувано гр.д.
№ 14381 по описа за 2017 г. на РС Пловдив, XIX гр.с., което е приключило с
решение № 2684/ 04.07.2018 г., влязло в сила като необжалвано на 24.07.2018 г.
По посоченото дело, предвид оспорване на механизма на реализиране на ПТП-то
и размера на претенцията от страна на ответника „ЗК Лев инс“ АД, е изслушана
съдебна автотехническа експертиза. За обезщетяване на неимуществените вреди,
претърпени от близките на починалата при произшествието и водач на
процесното МПС – М.Е.Г., е образувано търг. дело № 164 по описа за 2018 г. на
Окръжен съд Пловдив, I гр.д. Делото е приключило с влязло в сила на 20.11.2019
г. решение, като по него ответната страна в писмения отговор оспорва механизма
на произшествието и прави възражение, че то е настъпило при изключителна вина
на водача на процесното МПС, собственост на ищеца по делото. Налице са данни
и за заведено още едно дело във връзка с обезщетяване на вреди от
произшествието срещу застрахователя, а именно т.д. № 567 по описа за 2018 г. на
СГС, ГО, I-2 състав, което все още не е приключило с влязло в сила съдебно
решение. По посоченото дело с писмения отговор ответника отново оспорва
механизма на произшествието, прави възражение за съпричиняване и релевира
доказателствено искане за изслушване на САТЕ –л.106-л.111 от делото. С оглед
необходимостта от събиране на доказателства, ищецът напълно добросъвестно е
съхранявал автомобила за процесния период, доколкото последното дело не е
приключило все още. Същият е проявил добросъвестно поведение, като в случай
на нужда от изясняване на механизма на произшествието и установяване на
обективната истина е запазил МПС-то, за да послужи то при изготвяне на
експеризи. Причина за това е било процесуалното поведение на ответника по
оспорване на исковите претенции в тяхната цялост, в това число начина на
осъществяване на произшествието, навеждането на възражение за съпричиняване
от страна на водача на процесното МПС. Предвид изложените съображения съдът
намира, че ищецът следва да бъде обезщетен за разходите, които е направил за
съхраняване на останките на автомобила за времето, през което са били висящи
всички граждански дела за репариране на вредите на пострадалите от инцидента.
3
По този начин ищецът е действал добросъвестно, като съхранявайки МПС-то е
способствал, при нужда, да се установят обективните обстоятелства по всяко едно
от водените дела. Разходите, които е сторил подлежат на обезщетяване от
застрахователя, доколкото са в пряка и непосредствена причинна връзка с
настъпилото събитие. Същите следва да се подведат под правната норма на
чл.267, ал.1, т.4 КЗ, отм., съгласно която застрахователят по задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите дължи обезщетение за
разумно направените разходи във връзка с предявяване на претенциите по т.1-3.
Съдът не споделя възраженията в писмения отговор, че ищецът не следвало да
пази останките от МПС-то, защото той не е поискал това от него. Фактът, че са
водени дела във връзка с обезщетяване на произшествието е бил достатъчен, за да
мотивира ищеца да прояви добросъвестност и да запази остатъците от вещта, за
да може при нужда същите да послужат за работа на вещото лице при
установяване на механизма на ПТП, наличието или липса на съпричиняване,
които във всички дела са били релевирани от самия ответник.
Предвид така изложените съображения, съдът намира, че предявеният иск е
доказан както по своето основание, така и по размера си, поради което следва да
се уважи.
Като законна последица от уважаването на иска е присъждането на
законната лихва. Застрахователят е изпаднал в забава от получаването на
застрахователната претенция от ищеца, което видно от представената разписка е
на 28.05.2021 г. От този момент следва да се присъди законната лихва върху
главницата.
По отношение на разноските:
С оглед изхода на спора на основание чл.78, ал.1 ГПК ищецът има право
на разноски за ДТ в размер на 161,28 лв. Претендира се заплащане на адвокатско
възнаграждение по реда на чл.38, ал.1, т.3 ЗАдв., вр. чл.38, ал.2 ЗАдв. в полза на
адв. А.С. съгласно договор за правна защита и съдействие от 18.06.2021 г., или
сумата от 512,24 лв.
Така мотивиран, съдът:
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Застрахователна компания Лев Инс“ АД, ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Симеоновско шосе“ № 67А, да
заплати на СТ. Т. ОДЖ., ЕГН: **********, адрес: гр. *****, по предявения
осъдителен иск с правно основание чл.226, ал.1 КЗ, отм., във вр. чл.45, ал.1 ЗЗД,
сумата в размер на 4032 лв. (четири хиляди тридесет и два лева), представляваща
обезщетение за претърпени от ищеца вреди в резултат на ПТП, настъпило на
***** г. около 4,10 часа на път **** (*****), изразяващи се в направени разходи
за съхраняване на останките на автомобила, ведно със законната лихва от
28.05.2021 г. до окончателното изплащане на вземането, както и на основание
чл.78, ал.1 ГПК сумата от 161,28 лв. (сто шестдесет и един лева и двадесет и осем
стотинки) – разноски за ДТ.
ОСЪЖДА „Застрахователна компания Лев Инс“ АД, ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Симеоновско шосе“ № 67А да
заплати на адвокат А.В. С., личен номер на адвокат *****, вписан в Адвокатска
колегия Пловдив, адрес: гр. *****, на основание чл. 38, ал.2 ЗА сумата от 512,24
4
лв. (петстотин и дванадесет лева и двадесет и четири стотинки), представляваща
адвокатски хонорар за процесуално представителство в производството по делото.
Решението може да бъде обжалвано от страните в двуседмичен срок от
съобщаването му с въззивна жалба пред Окръжен съд Пловдив.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
5