№ 480
гр. Русе , 30.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, X ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично
заседание на тридесет и първи май, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Дарин Н. Йорданов
като разгледа докладваното от Дарин Н. Йорданов Гражданско дело №
20204520104073 по описа за 2020 година
Предявен е отрицателен установителен иск с правна квалификация чл.
124, ал. 1 от ГПК.
Претенцията на ищците се основава на твърдения че са съсобственици
по наследство на недвижим имот в гр. В с площ от 1028 кв.м., а след
направено уточнение уточняват, че става въпрос за част от него,
представляващо УПИ ***, с площ от 527 кв. м., разположен в кв. ** по
кадастралния и регулационен план на гр. В, заедно с построената в него
жилищна сграда, с площ 65 кв.метра, а по скица – 61 кв.м. Границите на
имота били - улица, имоти № ***, имот № ***, имот № *** и имот № ***,
като тези граници били за целия имот, а всъщност спора с ответницата бил
само за частта, представляваща УПИ ***, с площ 527 кв. метра. Ответницата
се снабдила с нотариален акт за придобиване по давност на целия имот №
***, но впоследствие отношенията и с лицата, които били собственици на ***,
представляващ част от този имот били уредени. Оставало единствено
претенцията за спорния с ищците имот УПИ ***, с площ 527 кв. м. и
построената в него жилищна сграда. Ищците твърдят, че ответницата никога
не е владяла този имот без прекъсване. Никога не е заявявала, че счита, че е
единствен собственик на същия и оспорват да е изтекла придобивна давност в
полза на ответницата. Твърдят, че тя е живяла на семейни начала с брата на
1
ищците, който е починал на 21.12.2018 г. и след смъртта му се е преместила
да живее на втория етаж от жилищната сграда в имота. Същевременно целият
имот се ползвал както от ищците, така и от ответницата без никой от тях да е
заявявал, че счита имота за изцяло лична собственост. Оспорва се да е налице
владение в полза на ответницата по смисъла на чл. 68, ал. 1 от Закона за
собствеността /ЗС/. Счита се, че не е налице хипотезата на чл. 79, ал. 1 от ЗС.
Позовават се на това, че в първото с.з. по делото са направени уточнения, че
ответницата заедно с покойния брат на ищците периодично е живяла в имота
докато са били живи наследодателите, като за определени периоди са
живеели в с. Т откъдето била ответницата, а за определени периоди в спорния
имот, като по никакъв начин не са изразявани претенции за индивидуална
собственост на имота от страна на покойния брат на ищците или на
ответницата. Въз основа на тези твърдения ищците молят да бъде
постановено решение, с което да се признае за установено по отношение на
ответницата че тя не е собственик на УПИ ***, с площ от 527 кв. м.,
разположен в кв. ** по кадастралния и регулационен план на гр. В, заедно с
построената в него жилищна сграда, с площ 65 кв.метра, а по скица – 61 кв.м.,
представляващо част от имот № *** в кв.** по плана на гр.В с обща площ по
скица от 1028 кв.м. Претендират за присъждане на разноските по делото.
Ответницата е подала отговор на исковата молба. Оспорва иска. Твърди,
че е придобила спорния имот по силата на давностно владение. В спорния
имот живяла на семейни начала заедно с А.С. - брат на ищците за периода от
началото на 1995 г. до смъртта му на 21.12.2018 г. Ищцата Г. КР. С. от 2006 г.
живеела на територията на Германия и никога не била предявявала претенции
за имота. Рядко посещавала семейството на ответницата, като ответницата по
всякакъв начина заявявала и демонстрирала, че ищцата Г.С. няма претенции
към имота. Всички подобрения в имота били направени със средства на
ответницата и били на значителна стойност. За същите нямало възражения от
нея, напротив изразявала съгласие с мнението на ответницата. Другата ищца
Н. КР. С. от 1990 г. - 1991 г. живеела в с. Т. През тези около 30 години
посещавала 2 пъти – 3 пъти семейството, като и към нея било демонстрирано
поведение на собственик от страна на ответницата, включително и че са
направени подобрения на значителна стойност, и че ответницата се чувства
собственик. Тази ищца също не изявила претенции и била съгласна с
2
претенциите на ответницата. Твърди, че от 10 години ищците не били
ползвали имота, не се грижели за него, не извършвали подобрения, а освен
това заявявали, че нямат претенции по отношение на собствеността върху
него. Въз основа на тези твърдения моли предявения иск да бъде отхвърлен.
За да се произнесе съдът съобрази следното:
Признава се и не се спори че ответницата е живяла на семейни начала с
А.С., както и че същия е брат на ищците. Не се спори, че спорния недвижим
имот УПИ VІ – ***, с площ от 527 кв. м., в кв. ** по кадастралния план на гр.
В., както и построената в него паянтова жилищна сграда с площ 65 кв.м., а по
данъчна оценка, а по скица 61 кв.м. са били собственост на родителите на
ищците и брат им, който е живеел на семейни начала с ответницата. При
съобразяване на тези обстоятелства и предмета на делото - отрицателен
установителен иск относно право на собственост върху недвижим имот на
страните по делото е указана доказателствената тежест - в тежест на
ответницата е да докаже правото си на собственост върху имота и то въз
основа на твърдяното давностно владение, осъществявано в период от 10
години. Във връзка със същото страните са изложили доводите си и са
събрани доказателства. Съгласно разпоредбата на чл.79, ал.1 от ЗС „Правото
на собственост по давност върху недвижим имот се придобива с
непрекъснато владение в продължение на 10 години”. Владението по смисъла
на чл.79, ал.1 от ЗС включва два елемента - субективния /анимус/ и
обективния /корпус/. В чл.79 от ЗС законодателят изисква за придобиване по
давност установеното владение да е явно спокойно и непрекъснато в
продължение на десет години, но не определя как - чрез какви действия то
следва да е установено. Става въпрос за фактически действия от различно
естество. Същите следва да се демонстрират по отношение на собственика,
респ. собствениците при съсобственост. В случаите е налице съсобственост
след 1999 г., т. к. става въпрос за имот на родителите на ищците и починалия
съпруг на ответницата, който след смъртта на баща им през 1999 г. е станал
собстветник по наследство на 1/8 ид.ч., при такива дялове за всяко от ищците
и дял от 5/8 ид.ч. за преживялата съпруга. В отговора си на исковата молба
ответницата твърди изрично че тя е придобила имота по давност, а не е
налице хипотеза на давностно владение на съпруга и, към което след неговата
смърт да е присъединила свое давностно владение. В първото с.з. по делото
3
адв. М., пълномощник на ответницата уточнява, че тя е живяла в имота като
снаха от 1995 г., че е живяла в него както към момента на смъртта на свекъра
си през 1999 г., така и към моментите на смъртта на съпруга си и майка му
през 2018 г. При това положение следва да се прецени дали обитаване
представлява упражняване на фактическо владение по смисъла на чл.79, ал.1
от ЗС (т.нар. „корпус“ на придобивната давност) и на следващо място ако е
налице такова дали същото е осъществявано с намерение за своене на имота
(т.нар. „анимус“ на придобивната давност). В случая от обстоятелствата по
делото и от показанията на свидетелите не може да се направи такъв извод.
Дори посочените от ответницата свидетели да установяват такива
обстоятелства, а само че ответницата е обитавала имота със съпруга си, но
никой от тях не установява да е демонстрирано поведение за своене на вещта
спрямо родителите на ищците. Част от тях дори не знаят да е имало изявления
на някой от тях че след смъртта им имотът ще остане само за някои от
наследниците, в частност за съпруга на ответницата – „….не знам да са
разговаряли след смъртта на наследодателите за кого ще остане къщата“ (св.
Н.). Единствено св.Дервиш твърди че бабата е казвала че къщата е на съпруга
на ответницата, но показанията и се опровергават както от посочените от
ищците свидетели, така и от показанията на другия свидетел на ответницата.
От показанията на посочените от ищците свидетели се установява че глава на
това домакинство е била майката на ищците, че ремонти са правени под
нейно ръководство, вкл. и със средства изпращани от ищцата С. от Германия,
както и че децата на тази ищца са отраснали в този дом и са били гледани от
баба си докато майка им трайно живее и работи в Германия. Активни
действия на ответницата или съпруга и, които да са насочи към
собствениците – напр. отстраняването на майката на ищците или децата на
ищцата С. от имота или недопускането на ищците в същия не са установени
преди смъртта на съпруга на ответницата. Доколкото има такива действия
след това същите не обхващат 10 годишен период и не са достатъчни за да е
налице придобивна давност в полза на ответницата. Съвкупната преценка на
показанията на свидетелите сочи, че ответницата от 1995 г е обитавала имота
като снаха без сключен граждански брак, живееща заедно със свекър и
свекърва и по никакъв начин не е демонстрирала качество на единствен
собственик спрямо собствениците на имота в различните периоди след това
чак до 2018 г., т.е. за периода преди 2018 г. не е налице дори владение, а
4
ответницата като ползвател на чужд имот, допуснат в същия от
собствениците има качеството на държател. С оглед на изложеното съдът
счита, че доказателствената сила на нот. акт от ***.2020 г., съставен по молба
на ответницата по реда на чл.587, ал.2 от ГПК е оборена. В хода на
настоящото производство ответницата не успя да докаже наличието на
придобивна давност по отношение на процесния имот, с оглед на което искът
следва да се уважи, а на осн. чл.537, ал.2 от ГПК да се отмени нот. акт №***
от ***.2020 г. на 629-ти РН в частта относно процесния имот.
Разноските по делото следва да се присъдят в полза на ищците.
Така мотивиран съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ищците Г. КР.
С., ЕГН:********** и Н. КР. С., ЕГН:**********, че ответницата СВ. ИЛ. М.,
ЕГН:**********, не притежава правото на собственост върху следния
недвижим имот - УПИ ***, с площ от 527 кв. м., разположен в кв. ** по
кадастралния и регулационен план на гр. В, заедно с построената в него
жилищна сграда, с площ 65 кв.метра, а по скица – 61 кв.м.,
представляващо част от имот № *** в кв.** по плана на гр.В с обща площ по
скица от 1028 кв.м.
ОТМЕНЯ, на основание чл.537, ал.2 от ГПК, нотариален акт №
***, т.I, рег. № ****, дело № ***/***.2020 г. на нотариус №629 Адриана
Филчева В ЧАСТТА относно правото на собственост въз основа на давностно
владение върху частта от имот № *** в кв.** по плана на гр.В с обща площ по
скица от 1028 кв.м., а именно - УПИ ***, с площ от 527 кв. м., разположен
в кв. ** по кадастралния и регулационен план на гр. В, заедно с
построената в него жилищна сграда, с площ 65 кв.метра, а по скица – 61
кв.м.,
ОСЪЖДА СВ. ИЛ. М., ЕГН:********** да заплати на Г. КР. С.,
ЕГН:********** и Н. КР. С., ЕГН:********** сумата в размер на 804 лв. –
разноски по делото.
5
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Русенския
окръжен съд в двуседмичен срок от връчването на препис на страните.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
6