№ 214
гр. Плевен, 02.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, V НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на тринадесети април през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Венелин Д. Николаев
при участието на секретаря ВАЛЯ Х. СТОЯНОВА
като разгледа докладваното от Венелин Д. Николаев Административно
наказателно дело № 20234430200498 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
С Наказателно постановление № 15- 2200316 от 27.01.2023г. година на
*** на Дирекция "Инспекция по труда" гр. Плевен е наложена на „*** - Г.и“
***, със седалище и адрес на управление: гр. Плевен, *** представлявано от
П. *** Г., ЕГН ********** - управител, на основание чл. 416, ал. 5 от Кодекса
на труда /КТ/, във връзка с чл. 414, ал. 1 от КТ, имуществена санкция в
размер на 1500,00 лева, за това, че при извършена проверка на документите в
Дирекция "Инспекция по труда" със седалище Плевен на „*** -Г.и“ *** със
седалище и адрес на управление - гр. Плевен, *** в качеството му на
работодател е нарушил разпоредбите на трудовото законодателство, а
именно: не е изплатил в срок до 30.06.2022 година дължимото обезщетение по
чл.224, ал.1 от КТ пропорционално на времето, което се признава за трудов
стаж на лицето В.А.В. с ЕГН: ********** при прекратяване на трудовото му
правоотношение със заповед № 8/19.05.2022 г. на основание чл.325, ал.1, т.1
от КТ. Видно от предоставените присъствени форми, разплащателни
ведомости и фишове за работна заплата за периода на съществувалото
трудово правоотношение по силата на сключен ТД №13/01.11.2021 г., за
периода м.ноември 2021 г. - м. май 2022г., лицето В.А.В. с ЕГН: **********
1
на длъжност „Шофьор тежкотоварен автомобил - 12 и повече тона“ не е
ползвал платен годишен отпуск. В заповед №8/19.05.2022г. за прекратяване
на трудовото правоотношение на основание чл.325, ал.1, т.1 от КТ,
работодателят не е гарантирал обезщетение по чл.224, ал.1 от КТ, съответно
то не е начислено във ведомостта за м.май 2022г. и не е изплатено в
законоустановения срок.
Нарушението е било извършено на 30.06.2022г. и към момента на
приключване на проверката не е било отстранено.
Посочено е, че с това е нарушен чл. 228, ал. 3 от Кодекса на труда.
Описаното нарушение се потвърждава и от събраните писмени
доказателства:
Разплащателни ведомости за период м. ноември 2021г. - м.май 2022г.;
Фишове за работна заплата на В.А.В. за същия период; Присъствени форми за
същия период; ТД № 13/01.11.2021г. с В.А.В.; Заповед №8/19.05.2022г. за
прекратяване на трудов договор №13/01.11.2021г.; Обяснение от
работодателя.
Недоволен от наказателното постановление останал жалбоподателят
„*** - Г.и“ *** с адрес по седалище: гр. ** представлявано от П. *** Г., ЕГН
**********, който го обжалва в законоустановения срок като моли НП да
бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно.
Излага съображения, че обжалваното наказателно постановление
изцяло противоречи на закона, като при издаването му са допуснати
нарушения на императивните материални и процесуални норми. Сочи се, че
е налице нарушение на чл. 53, ал.1 от ЗАНН, съгласно който „Наказващият
орган издава наказателно постановление, с което налага на нарушителя
съответно административно наказание, когато установи по несъмнен начин
факта на извършеното нарушение, самоличността на лицето, което го е
извършило, и неговата вина, ако не са налице основания за прекратяване на
производството, за прилагането на чл. 28 от ЗАНН. Счита се, че настоящият
случай е именно такъв. Твърди се, че посоченото нарушение е установено с
АУАН №15-2200316 от 28.11.2022г.,който е връчен на жалбоподателя на
28.11.2022г. Посочва се, че на 29.11.2022г., жалбоподателят е внесъл изцяло
дължимото обезщетение по чл. 224,ал.1 на В.В. и с нарочно Уведомително
писмо с вх.№22119609/02.12.2022г. е представил на проверяващия орган
платежното нареждане, с което нарушението вече е отстранено. Твърди се, че
в рамките на 24 часа след издаване на АУАН и респективно - към момента на
приключване на преписката- „нарушението" е отстранено, не са налице
2
вредни последици от него и категорично са налице предпоставките,
определящи случая като "маловажен".
Ето защо моли, съда да постанови съдебен акт, с който да приеме че е
налице хипотезата на чл.28 от ЗАНН и да отмени изцяло обжалваното
Наказателно постановление.
В съдебно заседание жалбоподателят „*** - Г.и“ ***, Плевен с адрес
по седалище: гр. Плевен, *** представлявано от П. *** Г., ЕГН **********,
редовно призован, се представлява от адвокат Д. от АК- Плевен, която моли
да се уважи депозираната жалба. Счита за безспорно установено, че се касае
за маловажен случай, който факт, не е отчетен от наказващия орган. Излага,
че от представеното платежно нареждане е видно, че на 29.11.2022г. на
работника е изплатено обезщетение и нарушението е отстранено. Моли съда
да присъди и направените разноски, за които представя списък по чл.80 от
ГПК.
Ответникът – Дирекция "Инспекция по труда" гр. Плевен редовно
призован се представляват от старши юрк. Пламена Чобанова, която моли
съда да отхвърли жалбата като неоснователна и потвърди като правилно и
законосъобразно издаденото НП. Сочи, че нарушението е безспорно
доказано, правилно е приложен материалния закон и не са допуснати никакви
процесуални нарушения В писмени бележки изразява становище, че
нарушението е извършено на 30.06.2022г. и към момента на приключване на
проверката 28.11.2022г. не е отстранено. В този смисъл възразява срещу
тезата на жалбоподателя, че нарушението следва да се квалифицира като
маловажно, тъй като на 29.12.2022г., същият е внесъл изцяло дължимото
обезщетение по чл.224, ал.1 от КТ и с уведомително писмо с вх.
№22119609/02.12.2022г. е представил на проверяващия орган платежно
нареждане. Посочва, че обезщетението е изплатено след установяване на
нарушението и след съставяне на акта за установяване на административно
нарушение. Моли съда при постановяване на потвърдително решение да им
присъди разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 80.00 лв.
От събраните по делото писмени доказателства и от показанията на
свидетелката М. Г. Б., от становището на процесуалните представители на
жалбоподателя и ответника, съдът приема за установена следната фактическа
обстановка:
На 28.11.2022г. бил съставен Акт № 15-2200316 за установяване на
3
административно нарушение от свидетеля Д. И. Й., на длъжнос*** при
Дирекция „Инспекция по труда“ - Плевен и в присъствието на свидетеля М.
Г. Б., на основание чл.416, ал. 1 от КТ, против "*** - Г.и" *** в
качеството му на Работодател, *** (***) ***, със седалище и адрес на
управление: гр. Плевен, *** представлявано от П. А. Г., ЕГН **********,
в качеството му на Управител, за следното нарушение:
При извършена проверка на документите в Дирекция „Инспекция по
труда“ със седалище Плевен на „***- Г.и“ *** със седалище и адрес на
управление: гр.Плевен, ул. ***
*** *** ***, било установено, че „*** - Г.и“ *** в качеството му на
работодател е нарушил разпоредбите на трудовото законодателство, а
именно:
Не е изплатил в срок до 30.06.2022 година дължимото обезщетение по
чл.224, ал.1от КТ пропорционално на времето, което се признава за трудов
стаж на лицето В.А.В. с ЕГН********** при прекратяване на трудовото му
правоотношение със заповед №8/19.05.2022г. на основание чл.325, ал.1, т.1 от
КТ. Видно
от предоставените присъствени форми, разплащателни ведомости и фишове
за работна заплата за периода на съществувалото трудово правоотношение по
силата на сключен ТД №13/01.11.2021г., за периода м.Ноември 2021г.-м.Май
2022г., лицето В.А.В. с ЕГН:********** на длъжност „Шофьор тежкотоварен
автомобил - 12 и повече тона“ не е ползвал платен годишен отпуск. В заповед
№8/19.05.2022г. за прекратяване на трудовото правоотношение на основание
чл.325, ал.1, т.1 от КТ работодателят не е гарантирал обезщетение по чл.224,
ал.1 от КТ, съответно то не е начислено във ведомостта за м. Май 2022г. и не
е изплатено в законоустановения срок. Нарушението е извършено на
30.06.2022г. и към момента на приключване на проверката не е било
отстранено.
С това е нарушил: чл.228, ал.3 от КТ.
В акта е направен следния опис на писмените материали:
Разплащателни ведомости за период м. 11.2021г. - м.05.2022г;
Фишове за работна заплата на В.А.В. за същия период; 3. Присъствени форми
за същия период; ТД №13/01.11.2021г. с В.А.В. Заповед №8/19.05.2022г. за
прекратяване на трудов договор №13/01.11.2022г; Обяснение от
4
работодател.АУАН е връчен на 28.11.2022г. на П. А. Г., който не вписал
възражение.
Въз основа на АУАН било издадено и атакуваното наказателно
постановление № 15- 2200316 от 27.01.2023г. година на *** на Дирекция
"Инспекция по труда" гр. Плевен, с което на „*** - Г.и“ ***, със седалище и
адрес на управление: гр. Плевен, *** представлявано от П. *** Г., ЕГН
********** - управител, за извършено нарушение на чл.228, ал.3 от КТ на
основание чл. 416, ал. 5 от Кодекса на труда КТ/, във връзка с чл. 414, ал. 1
от КТ, е наложена имуществена санкция в размер на 1500,00 лева.
От показанията на свидетелката М. Г. Б., заемаща длъжността Главен
инспектор в Дирекция „Инспекция по труда“ Плевен се установява, че на
28.11.2022г. участвала при извършване на документална проверка, при което
се установило, че на лицето, посочено в АУАН не е изплатено в срок до
30.06.2022г. дължимото обезщетение за полагащия му се, но не ползван
платен годишен отпуск, право пропорционално на времето, което му се
признава за трудов стаж.
Горната фактическа обстановка се установява по несъмнен начин от
представените по делото писмени доказателства, а именно:
НП №15-2200316/27.01.2023 г.; АУАН №15-2200316/28.11.2022 г.;
Заверено копие от обратна разписка от 07.02.2023 г. за връчване на НП
№*********/27.01.2023 г.; Заверено копие от писмено обяснение от П. А.
Г.; Заверено копие от Трудов договор № 13/01.11.2021 г.; Заверено копие
от Заповед № 8/19.05.2022 г.; Заверено копие от Платежен фиш за период
ноември 2021г.; Заверено копие от Платежен фиш за период декември
2021г.; Заверено копие от Платежен фиш за период януари 2022г.;
Заверено копие от Платежен фиш за период февруари 2022г.; Заверено
копие от Платежен фиш за период март 2022г.; Заверено копие от
Платежен фиш за период април 2022г.; Заверено копие от Платежен
фиш за период май 2022г.; Заверено копие от Отчетна форма за
явяване/неявяване на работа за месец декември 2021г.; Заверено копие от
Отчетна форма за явяване/неявяване на работа за месец януари 2022г.;
Заверено копие от Отчетна форма за явяване/неявяване на работа за месец
февруари 2022г.; Заверено копие от Отчетна форма за явяване/неявяване на
работа за месец март 2022г.;Заверено копие от Отчетна форма за
5
явяване/неявяване на работа за месец април 2022г.; Заверено копие от
Отчетна форма за явяване/неявяване на работа за месец май 2022 г.; Заверено
копие от Платежна ведомост за период 01.11.2021г.; Заверено копие от
Платежна ведомост за период 01.12.2021г.; Заверено копие от Платежна
ведомост за период 01.01.2022г.; Заверено копие от Платежна ведомост за
период 01.02.2022г.; Заверено копие от Платежна ведомост за период
01.03.2022г.; Заверено копие от Платежна ведомост за период 01.04.2022г.;
Заверено копие от Платежна ведомост за период 01.05.2022г.; Заверено копие
от Платежна ведомост за период 01.06.2022г. и от показанията на св. М. Г. Б..
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните
изводи:
Съгласно разпоредбите на чл. 416, ал. 1 и 2 от КТ и приложената по
делото заповед, АУАН и НП са издадени от компетентни органи. Съгласно
чл.399 от КТ цялостният контрол за спазване на трудовото законодателство
във всички отрасли и дейности се осъществява от Изпълнителната агенция
"Главна инспекция по труда" към министъра на труда и социалната политика.
Съгласно чл. 416, ал. 5 от КТ НП се издават от ръководителя на органа по чл.
399 или оправомощени от него длъжностни лица съгласно съобразно
ведомствената принадлежност на актосъставителите. Видно от цитираните по
- горе разпоредби органът, който може да налага административни наказания
по КТ е ИД на ИА "Главна инспекция по труда" или оправомощено от него
длъжностно лице. В случая НП е било издадено от ***а на Дирекция "ИТ"
Плевен, който е бил надлежно оправомощен от ИД на ИА "ГИТ". В тази
връзка по делото са представени Заповед №ЧР 121/24.02.2022г. на
изпълнителния *** на ИА "ГИТ", с която Р. И. И. е назначена на длъжността
***, в Дирекция „Инспекция на труда“ със седалище Плевен, Главна
дирекция „Инспекция на труда“ и длъжността характеристика за определяне
правомощията на ***ите на дирекции "Инспекции по труда" от които е
видно, че същата е компетентен орган да издава НП за нарушения на
разпоредбите на КТ. По делото е представена, приета като доказателство и
длъжностна характеристика за длъжността Главен инспектор, каквато
длъжност видно от представените доказателства е изпълнявала
актосъставителката – св. Д. И. Й., от които доказателства по безспорен начин
се установява, че процесния АУАН е съставен от компетентен орган. АУАН и
издаденото въз основа на него НП са съставени в сроковете по чл. 34 от
6
ЗАНН.
АУАН е съставен в присъствието на един свидетел, който е свидетел
очевидец на установяване на нарушението, с което са спазени и разпоредбите
на чл. 40 от ЗАНН.
АУАН и НП съдържат формалните реквизити предвидени в нормите на
чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН досежно описание на нарушението.
В акта е направено описание на нарушението, датата и мястото на
извършване, както и на обстоятелствата при които е извършено. Посочени са
и законовите разпоредби, които са нарушени. Отразени са всички данни
относно индивидуализацията на нарушителя. Спазено е от страна на
административно - наказващия орган на изискването на чл.57, ал.1 от ЗАНН, а
именно в издаденото наказателно постановление да бъде дадено пълно
описание на нарушението, на обстоятелствата, при които е извършено, на
доказателствата, които потвърждават извършеното административно
нарушение. В АУАН и НП се съдържат обстоятелства и факти, които в
достатъчна степен описват вмененото на наказаното дружество нарушение.
Посочени са дата и място на нарушението както и нарушените законови
норми, като е налице пълно единство между фактическо и юридическо
обвинение. Както в АУАН така и в НП са посочени и доказателствата които
според АНО подкрепят административно наказателното обвинение. Поради
изложеното до тук съдът намира, че в хода на производството не са
допуснати нарушения на процесуалните правила, които да са от категорията
на съществените и които да са ограничили правото на защита на наказаното
лице в тази връзка не споделя наведените от жалбоподателят възражения в
тази насока.
Отговорността на наказаното дружество е ангажирана за нарушение
на чл.228, ал.3 във вр. с чл.224, ал.1 от КТ. Съгласно разпоредбата на чл.224,
ал.1 от КТ при прекратяване на трудовото правоотношение работникът или
служителят има право на парично обезщетение за неизползвания платен
годишен отпуск. Срокът за изпълнение на задължението на работодателя по
чл.224, ал.1 от КТ е предвиден в чл.228, ал.3 от КТ, според който
обезщетенията по този раздел, дължими при прекратяване на трудовото
правоотношение, се изплащат не по-късно от последния ден на месеца,
следващ месеца, през който правоотношението е прекратено, освен ако в
7
колективния трудов договор е договорен друг срок. В тази връзка съдът
намира, че правилно е било санкционирано наказаното дружество, като е
било съотнесено установеното към хипотезата на правната норма, поради
което направените в тази насока възражения от жалбоподателят се явяват
неоснователни.
Нарушението и обстоятелствата при които е извършено нарушението
са пълно и ясно описани, като са посочени и всички съставомерни за
процесното нарушение факти и обстоятелства. Посочено е в НП, че
работодателят не е изплатил в срок до 30.06.2022 година дължимото
обезщетение по чл.224, ал.1 от КТ, пропорционално на времето, което се
признава за трудов стаж на лицето В.А.В.. Конкретизирано е за коя година
какъв е бил размерът на платения годишен отпуск на лицето, каква част от
него е ползвана и в какъв размер е следвало да се изплати обезщетение. От
събраните по делото доказателства може да се направи категоричен извод за
извършено от жалбоподателя нарушение на чл. 228, ал. 3 във вр. с чл. 224, ал.
1 от КТ. Няма спор по делото, че наказаното дружество към месец май 2022 г.
е имало качеството работодател по отношение на В.А.В. както и че на
работника не е изплатено парично обезщетение за неползван платен годишен
отпуск за 2022г. при прекратяване на трудовото правоотношение с него за
длъжността „шофьор, на тежко товарен автомобил – 12 тона и повече",
считано от 19.05. 2022 г., в която насока са и всички събрани по делото
доказателства.
Кодекса на труда е специален закон, който урежда отношенията
между работниците и служителите и работодателите, както и реда за
предотвратяване и преустановяване на нарушенията на трудовото
законодателство, каквото нарушение в случая се явява и неизплащането в
срок на трудовото възнаграждение, като в правомощията именно на
служителите на "ИТ" е вменено задължението за проверки, налагане на
принудителни административни мерки и административни наказания,
регулиран е редът и основанията за тяхното прилагане и възможността за
контрол от страна на съда. В тази връзка осъществяването на контрол по
спазването на трудовото законодателство, даването на предписания и
налагане на санкции при констатирани нарушения не е самоволно, а е строго
регламентирана дейност. Закрилата на труда, осигуряването на справедливи и
достойни условия на труд са сред основните права на човека, посочени и от
8
Конституцията на Р България /чл. 48, ал. 5/, като Държавата чрез
компетентните си органи се грижи за създаване на условия за осъществяване
на това право /чл. 48, ал. 1/.
В случая е ангажирана обективната, безвиновна отговорност на ЮЛ,
поради което и въпроса за вината изобщо не стои. За ангажиране
административно наказателната отговорност е достатъчно осъществяване на
нарушението от обективна страна, а по делото доказателства, че към
заплатата за месец май 2022 г. на В.А.В. е начислено и изплатено
обезщетение за неизползван платен годишен отпуск при прекратяване на
трудовото правоотношение не бяха представени. Ето защо съдът намира, че с
поведението си жалбоподателят е нарушил установения ред на държавно
управление в сферата на трудовото законодателство, гарантиращо
определените с Конституцията права на работниците, поради което и може да
бъде субект на административно наказателна отговорност, каквато
отговорност е и изрично предвидена в КТ за ЕТ и ЮЛ.
От страна на жалбоподателят са представени доказателства от които е
видно, че на 29.11.2022 г. / платежно нареждане намиращо се на л. 9 от
делото/, дължимата сума в размер на 369, 95 лв., представляваща начислено и
изплатено обезщетение за неизползван платен годишен отпуск е била
заплатена на В.А.В..
Предвид на това, кредитирайки представеното в хода на съдебното
следствие писмено доказателство, конкретно платежен лист, находящ се на л.
9 от делото, съдът с категоричност намира, че наказаното дружество е
извършило нарушение на разпоредбите на чл. 228, ал. 3 във вр. с чл. 224, ал. 1
от КТ, доколкото се установи, че не е изплатило в законоустановения срок
дължимия размер парично обезщетение за неизползван платен годишен
отпуск, пропорционално на времето, което се признава за трудов стаж при
прекратяване на трудовото правоотношение на лицето В.А.В., начислено във
ведомостта за заплати за месец май 2022 г. в размер на 369, 95 лева.
Съдът не споделя довода, че в случая е налице маловажен случай по
смисъла на чл.28 от ЗАНН. Според жалбоподателя адекватна на тежестта на
извършеното нарушение се явява разпоредбата на чл.28 от ЗАНН, която не е
приложена от наказващият орган. Съгласно Тълкувателно решение № 3 от
10.05.2011 г. на ВАС по тълк. д. № 7/2010г., ОСК. специалният състав по
9
глава ХIХ, раздел II от КТ на „маловажно“ административно нарушение по
чл.415в изключва приложимостта на общата разпоредба на чл.28 от ЗАНН,
според която за маловажни случаи на административни нарушения
наказващият орган може да не наложи наказание, като предупреди
нарушителя, устно или писмено, че при повторно извършване на нарушение
ще му бъде наложено административно наказание. „Маловажните“
нарушения, установени по КТ, съобразно чл.415 в имат два основни
признака: нарушението да е отстранимо веднага след установяването му по
реда на КТ и от него да не са настъпили вредни последици за работници и
служители.
В случая не са налице и предпоставките за квалифициране на
конкретното нарушение като маловажен случай по смисъла на чл. 415в от КТ,
тъй като санкционираното дружество, не е отстранило веднага нарушението,
след неговото установяване, а освен това предвид изминалия дълъг период от
време от 30.06.2022г.- до 29.11.2022г. през който нарушението съществува, за
служителя неминуемо са настъпили вредни последици.
С оглед изхода на спора –потвърждаване на издаденото наказателно
постановление и направеното искане за присъждане на разноски, на
основание чл. 63д, ал. 1 ЗАНН, препращаща към чл. 143 от Административно
процесуалния кодекс подателят на жалбата следва да заплати в полза на Д
"ИТ" – Плевен, сумата от 100. 00 лв. /сто лева/ юрисконсултско
възнаграждение.
Водим от гореизложеното на основание чл. 63, ал. 2, т. 5 от ЗАНН,
съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление Наказателно
постановление № 15- 2200316 от 27.01.2023г. на *** на Дирекция
"Инспекция по труда" гр. Плевен, с което на „*** - Г.и“ ***, със седалище и
адрес на управление: гр. Плевен, *** представлявано от П. *** Г., ЕГН
********** - управител е наложена на основание чл. 416, ал.5 от Кодекса на
труда /КТ/, във връзка с чл.414, ал.1 от КТ, имуществена санкция в размер на
1500,00 лева.
ОСЪЖДА „*** - Г.и“ ***, със седалище и адрес на управление: гр.
Плевен, *** представлявано от П. *** Г. да заплати на Дирекция "Инспекция
10
по труда" – Плевен сумата от 100 /сто/ лева, представляваща разноски за
юрисконсулстко възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от
получаване на съобщението за изготвянето му пред Административен съд -
Плевен по реда на АПК.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
11