№ 471
гр. София, 09.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-Л, в закрито заседание на девети
март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Катя Хасъмска
Членове:Емилия Александрова
Таня Кандилова
като разгледа докладваното от Катя Хасъмска Въззивно гражданско дело №
20211100510585 по описа за 2021 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 435 - 438 от ГПК.
Образувано е по частна жалба на Г.Ф., длъжник по изпълнително дело №
20217800400221 срещу постановление от 29.07.2021 г. на ЧСИ В.Л., рег. №
780, с район на действие СГС, с което е отказано намаляване размера на
приетите разноски за адвокатския хонорар на взискателя и да се редуцира т.
26 ТТРЗЧСИ до законоустановения размер.
В жалбата се поддържа, че определеното адвокатско възнаграждение е
прекомерно, тъй като делото не се отличава с фактическа и правна сложност.
Сочи се, че в настоящия случай разпоредбата на чл. 10, т. 2 от Наредба за
минималните размери на адвокатските възнаграждения не намира
приложение, тъй като към момента на изпращане на поканата за доброволно
изпълнение е извършено само действие по образуване на изпълнителното
дело и други действия не са извършвани. Също така спрямо Г.Ф. не се налага
предприемане на изпълнителни действия, след като последният заплаща в
срока за доброволно изпълнение. Счита адвокатския хонорар за прекомерен
и несъобразен с Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения. Моли се също да бъде задължен частният
1
съдебен изпълнител да намали и пропорционалната такса по т. 26 от
Тарифата за таксите и разноските към Закона за частните съдебни
изпълнители, съгласно материалния интерес по изпълнителното дело.
Взискателят, в срока за отговор на частната жалба, представя
възражение, в което изразява съображения за нейната неоснователност.
Заявява, че заплатеното адвокатско възнаграждение е съобразено с
извършените от адвоката действия.
В приложените по делото писмени мотиви по реда на чл. 436, ал. 3 от
ГПК, частен съдебен изпълнител Н.М. излага становище за неоснователност
на жалбата, като счита, че размерът на претендирания адвокатски хонорар е
съобразен с Наредбата за минималните адвокатски възнаграждения и липсват
основания за неговото намаляване.
Съдът, след като обсъди доводите, изложени в частната жалба, и
становището по нея, както и обясненията на частния съдебен изпълнител,
приема следното:
Депозираната частна жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване
акт на ЧСИ, който подлежи на съдебен контрол съгласно разпоредбата на чл.
435, ал. 2, т. 7 от ГПК, в законоустановения срок по чл. 436, ал. 1 ГПК,
изхожда от надлежна страна и отговаря на изискванията по чл. 260 и чл. 261
ГПК и като такава е допустима.
Разгледана по същество е основателна по следните съображения:
Производството по изп.д. № 20217800400221 е образувано по молба на
Ц. Г.В., С.Д.Д. и Н.Д.Д., чрез адв. Д.Й., срещу Г.Ф., въз основа на
Изпълнителен лист, издаден на 15.06.2021 г. по гр.д. 9255/2019 на СГС, ГО, I-
2 състав, за сумите от по 20 000 лв. на всяка една от С.Д.Д. и Н.Д.Д., ведно
със законната лихва от 21.03.2019 г., до окончателното заплащане.
С молбата е направено искане да бъде наложен запор на банковите
сметки на длъжника, след като бъде връчена поканата за доброволно
изпълнение.
Към молбата си за образуване на изпълнителното дело взискателите са
приложили Договор за правна защита и съдействие от 01.06.2021 г. за
процесуално представителство по процесното дело, като е уговорено
възнаграждение по фактура при образуване на делото. Към молбата за
образуване са приложени фактури за всяка от взискателите за хонорар по
2
договора за правна помощ в размер на 720 лв. с ДДС. Представено е и
платежно нареждане за сумата от 2 160 лв., от което се установява, че са
заплатени хонорарите по трите договора за правна помощ и съдействие.
С разпореждане от 13.07.2021 г. е наложен запор върху вземанията на
длъжника за суми по банкови сметки (левови и валутни), открити в У.Б. АД.
Покана за доброволно изпълнение до длъжника Г.Ф., е връчена на
15.07.2021 г.
На 21.07.2021 г. длъжникът е заплатил сумата от 82 846,97 лв. по банков
път.
На 19.07.2021 г. в кантората на съдебния изпълнител е постъпило
Възражение от длъжника с искане за намаляване на приетите в полза на
взискателя разноски за процесуално представителство в размер на 2 160 лв.
до 200 лв.
С обжавалното постановление съдебният изпълнител е оставил без
уважение възражението.
Предвид установената по-горе фактическа обстановка по отношение на
направеното възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение,
съдът намира следното:
Съобразно правилата установени в Закона за адвокатурата страните
могат свободно да определят размера на адвокатското възнаграждение. В
същото време законът не допуска безпределно да се натоварва осъдената
страна с разноските за адвокатско възнаграждение, които е направила другата
страна, поради което същите могат да бъдат намалени поради прекомерност
на основание чл. 78, ал. 5 от ГПК. Сезиран с такова искане, съдът е длъжен да
прецени налице ли са предвидените чл. 10 от Наредбата действия от страна
на процесуалния представител, както и има ли такава фактическа и/или
правна сложност на делото, която да обуславя присъждането на уговореното
адвокатско възнаграждение в тежест на страната, която е осъдена. Ако
прецени, че такава не е налице може да намали уговореното възнаграждение,
като в този случай е ограничен от минималния установен размер на това
възнаграждение. Ограничението на § 2 от ДР не обвързва съда съобразно ТР
№ 6 от 06.11.2013 г. по ТД № 6/2012 г. на ОСГТ на ВКС.
С оглед разпоредбата на чл. 10, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1/09.07.2004
г. за минималните адвокатски възнаграждения за образуване на изпълнително
3
дело, минималният размер на адвокатското възнаграждение е в размер на 200
лв., а с оглед на т. 2, за процесуално представителство, защита и съдействие
на страните по изпълнителното дело и извършване на действия с цел
удовлетворяване на парични вземания – 1/2 от съответните възнаграждения
предвидени в чл. 7, ал. 2.
В конкретния случай се установява, че в рамките на изпълнителното
производство освен първоначалната молба за образуване на изпълнителното
дело, с която е сезиран частният съдебен изпълнител, процесуалният
представител на взискателя не е извършил никакви други процесуални
действия, насочени към удовлетворяване на паричното вземане.
Жалбоподателят не е дал повод за прилагане на поискания изпълнителен
способ, при положение че е изпълнил задължението изцяло в срока на
доброволно изпълнение. При това положение разноските за адвокатското
възнаграждение трябва да бъдат сведени до сумата от 200 лева за всеки от
взискателите, дължими за образуването на изпълнителното производство в
съответствие с нормативно установения минимум по чл. 10, т. 1 от Наредбата.
При тази хипотеза съдът приема, че изпълнителното дело не е
усложнено от фактическа и правна страна и взискателят има право на
адвокатско възнаграждение единствено за образуване на изпълнителното
дело по чл. 10, т. 1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери
на адвокатските възнаграждения в размер на 200 лева, но не и за процесуално
представителство, защита и съдействие по изпълнителното дело и извършване
на действия с цел удовлетворяване на паричното вземане по чл. 10, т. 2 от
Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения. Не са представени никакви доказателства, върху
уговореното възнаграждение да е начислено ДДС, съответно-
упълномощеният представител на взискателя да е регистриран като данъчно
задължено лице по ЗДДС, поради което в дължимото минимално адвокатско
възнаграждение не следва да се включва ДДС.
По отношение на т. 26 ТТРЗЧСИ настоящият съдебен състав намира, че
пропорционалната такса следва да се изчислява само върху размера на
присъденото вземане по изпълнителния лист без в основата, върху която
същата се изчислява, да се включват такси и разноски по самото
принудително изпълнение, включително и без приетото за събиране в
4
производството адвокатско възнаграждение. В процесния случай сумите по
изпълнителен лист към датата на поканата за доброволно изпълнение
възлизат на общата сума от 60 000 лева и законна лихва в размер на 14133.33
лв. Съгласно т. 26, б. "д" от ТТРЗЧСИ при този материален интерес, размерът
на пропорционалната такса е 4 185,33 лв. с ДДС. Следователно, неправилно е
определен и размерът на таксата по т. 26 ТТРЗЧСИ, като следва да се намали
до размер на 1 072,99 лв.
По изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ по частна жалба на Г.Ф., длъжник по изпълнително дело №
20217800400221 срещу постановление от 29.07.2021 г. на ЧСИ В.Л., рег. №
780, с район на действие СГС, с което е отказано намаляване размера на
приетите разноски за адвокатския хонорар на взискателя и да се редуцира т.
26 ТТРЗЧСИ до законоустановения размер, КАТО ВМЕСТО ТОВА
ПОСТАНОВИ:
НАМАЛЯВА на основание чл. 78, ал. 5 от ГПК размера на приетите за
събиране в полза на взискателя разноски за адвокатско възнаграждение по
изпълнително дело № 20217800400221 на ЧСИ В.Л., рег. № 780, с район на
действие СГС дължимо от Г.Ф., от 2160 лева на 600 лева, както и
пропорционалната такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ на сумата от 4 185,33 лв.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5