№ 11125
гр. С., 28.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 43 СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА
при участието на секретаря РАЛИЦА Г. НАКОВА
като разгледа докладваното от ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА Гражданско дело
№ 20221110136271 по описа за 2022 година
Предявени са искове с правно основание чл.124, ал.1 ГПК, във вр.чл.79,
ал.1 ЗС.
Производството по делото е образувано по искова молба от Б. В. Т. – Б.,
уточнена с молба от 22.08.2022 г. и молба от 07.09.2022 г. против П. Ц. К., А. Ц. К., Т.
Й. Г., С. Т. Г., И. Т. С., М. И. И., Б. И. И. и Е. И. Г., с която се иска да бъде признато за
установено по отношение на ответниците, че ищцата е собственик на ПОЗЕМЛЕН
ИМОТ, находящ се в с.Л., район П., общ.С., обл.С. с площ от 875 кв.м., трайно
предназначение на територията: урбанизирана; начин на трайно ползване: Нива, с
идентификатор 44063.6207.5002 по кадастралната карта и кадастралните регистри,
одобрени със Заповед № РД-18-46/18.08.2011 г. на ИД на АГКК, последно изменение
със Заповед № 18-11172-07.10.2021 г. на началника на СГКК - С., при съседи: имоти с
идентификатори № 44063.6207.5003, 44063.6207.4744, 44063.6207.4814,
44063.6207.4815, 44063.6207.4326, въз основа на продължило повече от 10 години
давностно владение.
В първоначалната искова молба и последващите уточняващи молба ищцата
твърди, че от 29.06.2012 г. владее недвижим имот – поземлен имот с идентификатор
44063.6207.167, находящ се в с.Л., район П., общ.С., обл.С., вид територия:
урбанизирана, НТП: ниско застрояване /до 10м./, площ 1056 кв.м., стар номер 167,
квартал 17. Сочи, че описания имот е съседен на притежавания от нея поземлен имот с
идентификатор 44063.6207.4744, находящ се в с.Л., район П., обл.С.. Поддържа, че на
17.01.2022 г. подала молба-декларация в район П. във връзка с извършване на
обстоятелствена проверка и признаване на правото на собственост върху поземлен
1
имот с идентификатор 44063.6207.167. При подготовка на необходимите документи, от
СГКК – С. отказали да приемат заявлението за издаване на скица, като устно я
уведомили, че от процесния ПИ с идентификатор 44063.6207.167, са образувани два
нови имота, а именно – поземлени имот с идентификатор 44063.6207.5002 и поземлен
имот с идентификатор 44063.6207.5003. Било й обяснено още, че за поземлени имот с
идентификатор 44063.6207.5002 било издадено решение № 1226/05.02.2021 г. на ОСЗ
„Източна“ за възстановяване на правото на собственост на наследниците на Б. Т. К..
Твърди, че от датата на закупуване на имота, в който живее, владее и съседния имот с
предишен идентификатор поземлени имот с идентификатор 44063.6207.167, като го
ползва непрекъснато и необезпокоявано, поддържа го, обработва го, поставила му е
ограда. Твърди още, че през това време никой не се е явявал, за да предяви претенции
към имота, включително и реституционни. По изложените в исковата молба доводи и
съображения, ищцата обуславя правния си интерес от предявения положителен
установителен иск за собственост на процесния недвижим имот въз основа на
давностно владение, продължило повече от 10 години. Претендира разноски.
В подадения в срока по чл.131 ГПК писмен отговор от ответниците М. И. и Б. И.
се изразява становище за неоснователност на предявения иск. В тази насока се излагат
доводи, че придобиването на земеделски земи на основание давностно владение, може
да бъде протИ.поставено на бившите собственици, респ. техните наследници
единствено, ако към началната дата, от която се установява това владение, имотът вече
им е бил възстановен, т.е. само ако е приключила предвидената в ЗСПЗЗ
административна процедура по възстановяване на собствеността. Сочи се още, че в
ОСЗ е била образувана преписка по заявление от 27.02.1992 г. от Б.Б. Г. за
възстановяване на правото на собственост на наследниците на Б. Т. К., по която е
постановено и цитираното в исковата молба решение от 05.02.2021 г., с което е
признато правото на собственост в съществуващи стари реални граници на нива от
0,875 дка, находяща се в землището на Г. Л., местност В., поземлен имот с
идентификатор 44063.6207.5002 по КККР, одобрени със Заповед № РД-18-
46/18.08.2011 г. на ИД на АГКК и идентичен с част от бивш имот № 3 от Помощен
план, приет от СО на 25.05.2016 г. Поддържа се още, че горецитираното решение е
влязло в сила на 22.02.2021 г. и е приключила административната процедура по
възстановяване на собствеността. Поддържа се още, че по отношение на земи, предмет
на производство по земеделска реституция, е налице забрана за придобиване на имот
чрез твърдение за упражнено владение. Оспорват се твърденията на ищцата за
упражнявана непрекъсната фактическа власт върху имота, с намерение да го придобие,
като се излагат доводи, че владението включва действия като стопанисване,
поддръжка, плащане на данъци и такси, издаване на скици и разрешение за ограждане,
каквито ищцата не е осъществявала.
В подадения в срока по чл.131 ГПК писмен отговор от ответниците С. Г., Е. Г.,
2
И. С. и Т. Г. се изразява становище за недопустимост, неоснователност и недоказаност
на исковата молба. Излагат се доводи, че ищцата не притежава собственически права
по отношение на процесния поземлен имот с идентификатор 44063.6207.5002, поради
което за нея не е налице правен интерес и активна процесуална легитимация за завежда
на иска. Навеждат се доводи, че към датата на вписване на исковата молба тези
ответници не са собственици на имота, поради което производството против тях е
недопустимо. По същество изложените в исковата молба твърдения за придобивна
давност се оспорват с доводи, че правото на собственост върху процесния имот е
възстановено въз основа на влязло в сила решение на ОСЗ Източна от 05.02.2021 г.
Сочи се още, че на 23.12.2021 г. Б.Б. Г. /наследник на Б. Т. К./ е дарила на сина си С. Г.
/настоящ ответник/ 1/30 идеална част от поземлен имот с идентификатор
44063.6207.5002, с предишен идентификатор 44063.6207.167, а останалите 9/30
идеални части от същия имот му е продала. От своя страна ответникът С. Г. и
съпругата му Е. И. Г., са заменили гореописаните идеални част /1/30 ид.ч. лична
собственост и 9/30 ид.ч. в режим на СИО/, като са ги прехвърлили на П. Ц. К. и А. Ц.
К. /настоящи ответници/. Оспорват се твърденията на ищцата за придобиване на имота
по давност, тъй като негов собственик е била вписана Елка Кирилова Сапунджиева,
която е била сред лицата, до които е отправено уведомление за изменението на КККР,
касаещо този имот и същата е подала възражение. Наведени са аналогични на
изложените от ответниците И.и доводи, че придобиването на имот, който е бил
земеделска земя и правото на собственост, върху който подлежи на възстановяване по
реда на ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ по давност е изключено, до приключване на
административната процедура по възстановяване на собствеността. По изложените в
отговора доводи и съображения се иска частично прекратяване на производство, а по
същество отхвърляне на предявените искове против тези ответници искове и
присъждане на сторените разноски.
В срока по чл.131 ГПК по делото са постъпили два отговора от ответниците П.
К. и А. К., в които също се изразява становище за неоснователност на предявените
искове. Двамата ответници поддържат, че са съсобственици на 10/30 ид.ч. от
процесния недвижим имот с идентификатор 44063.6207.5002 по силата на договор за
замяна от 14.07.2022 г. Отговорите са с идентични доводи и съдържание, включително
с отговора от ответниците С. Г., Е. Г., И. С. и Т. Г., поради което не следва да бъдат
преповтаряни.
В първото по делото открито съдебно заседание съдът е приел заявено от страна
на ищцата чрез пълномощника й искане с правно основание чл.17, ал.2 ГПК по
отношение на решение от 05.02.2021 г., издадено от Общинска служба „Земеделие“ –
Източна и искане с правно основание чл.537, ал.2 ГПК – за отмяна на нотариален акт
№ 22, рег.№ 9754, дело № 886/2021 г. от 29.12.2021 г. по описа на нотариус В.В..
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства по отделно и в
3
тяхната съвкупност, и като взе предвид становищата на страните, приема за установено
следното от фактическа страна:
По делото е приложен нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот
№ 21, том I, рег.№ 1915, нот.дело № 17/2012 г. по описа на Л.Л., нотариус с район на
действие СГС, от който се установява, че ищцата и трето за делото лице са придобили
правото на собственост върху еднофамилна жилищна сграда с идентификатор
44063.6207.4744.1 по КККР, одобрени със Заповед № РД-18-46/18.08.2011 г. на ИД на
АГКК, последно изменение със Заповед КД-14-22-554/19.06.2012 г. на Началник на
СГКК-С., с адрес на сградата: с.Л., район П., [*******], разположена в поземлен имот с
идентификатор 44063.6207.4744, както и последния, с площ от 710 кв.м., със стар
идентификатор 44063.6207.292, с номер по предходен план 292-част, квартал 17, при
съседи на поземления имот, съгласно скица на поземлен имот № 40704/21.06.2012 г.:
поземлен имот с идентификатор 44063.6207.4327, поземлен имот с идентификатор
44063.6207.4745, поземлен имот с идентификатор 44063.6207.168 и поземлен имот с
идентификатор 44063.6207.167, като съгласно документ за собственост поземленият
имот представлява западната част от празно дворно място, съставляващо имот с
планоснимачен номер 292, целият с площ от 1360 кв.м. по плана на гр.С., вилна зона
„Л.“, при съседи на имота, съгласно документ за собственост: улица, имот с пл.№ 167,
имот с пл.№ 169 и имот с пл.№ 168.
Видно от приложената по делото молба-декларация е, че през м.01.2022 г.
ищцата и трето за делото лице, са подали чрез Кмета на район П., молба за извършване
на обстоятелствена проверка по реда на чл.587 ГПК и издаване на собственост по
отношение на недвижим имот – поземлен имот с идентификатор № 44063.6207.197 в
с.Л., район П., с площ от 1056 кв.м., стар № 167, квартал 17.
Видно от приложеното по делото писмо от С. община, район П. до ищцата е, че
на последната са дадени указания за окомплектоване - представяне на подробно
описани в писмото документи.
По делото са приложени актуални към датата на подаване на исковата молба в
съда скица и данъчна оценка на поземлен имот с идентификатор 44063.6207.5002 г., с
адрес: с.Л., район П., с площ 875 кв.м., трайно предназначение на територията:
Урбанизирана, начин на трайно ползване: Нива, с предишен идентификатор
44063.6207.167, с посочени собственици по КРНИ: наследниците на Б. Т. К..
По делото е приложено удостоверение за наследници с изх.№ 394/15.08.2022 г.,
издадено от с.Л., общ.С., от което се установява, че конституираните по делото
ответниците са наследници по закон на Б. Т. К., починала на 31.05.2007 г.
По делото е приложен нотариален акт за собственост на недвижими имоти № 22,
рег.№ 9754, дело № 886/2021 г. по описа на В.В., нотариус с район на действие СРС,
издаден на основание чл.587, ал.1 ГПК, въз основа на който двама от настоящите
ответници – С. Т. Г. и Е. И. Г., са признати за собственици на 1/6 идеална част,
4
придобита в режим на съпружеска имуществена общност, на множество недвижими
имоти, които не са предмет на настоящия правен спор, както и на 9/30 идеални части,
придобити в режим на съпружеска имуществена общност, сред които и поземлен имот
с идентификатор 44063.6207.5002 по КККР, одобрени със Заповед № РД-18-
46/18.08.2011 г. на ИД на АГКК, с адрес на поземления имот: с.Л., район П., местност
„В.“, с площ 875 кв.м., трайно преназначение на територията: урбанизирана, начин на
трайно ползване: НИВА, предишен идентификатор 44063.6207.167. Видно от същия
нотариален акт е, че ответникът С. Г. е признат за собственик на 1/30 ид.ч. от
гореописания имот, представляващ негова лична собственост, придобита чрез дарение.
Видно от приложения по делото нотариален акт за замяна на идеални части от
недвижим имот с идеални части от недвижим имот № 159, том III, рег.№ 5042, дело №
473/14.07.2022 г. по описа на В.В., нотариус с район на действие СРС е, че ответниците
С. Т. Г. и Е. И. Г. са се разпоредили с гореописаните общо 10/30 ид.ч. от поземлен имот
с идентификатор 44063.6207.5002 в полза на ответниците П. Ц. К. и А. Ц. К..
По делото е приложена Заповед № РД-18-46/18.08.2011 г. на ИД на АГКК, с
която е одобрена Кадастралната карта и кадастралните регистри за землището на с.Л.,
район П., общ.С., както и Заповед № 18-11172/07.10.2021 г. на Началника на СГКК –
С., с която е одобрено изменено на гореописана КККР, като са нанесени нови обекти –
поземлен имот с идентификатор 44063.6207.5002, поземлен имот с идентификатор
44063.6207.5003 и поземлен имот с идентификатор 44063.6207.167.
По делото е приложена преписка, образувана по заявление с вх.№
1226/27.02.1992 г., касаеща поземлен имот с идентификатор 44063.6207.5002.
По делото е приложено писмо от С. община, район П. до ответниците П. К., А.
К., М. И. и Б. И. в отговор на подадена от последните жалба относно поставена ограда
на имот с идентификатор 44063.6207.5002. Видно от писмото е, че на място е
извършена проверка, при която не е установено лицето, извършило строежа.
По делото са събрани и гласни доказателства чрез разпит на двама свидетели –
И. И. В. и М. М.ев И..
В показанията си св.В. разказва, че познава ищцата от близо 10 години. И двете
живеят в кв[*******]. Свидетелката разказва още, че до къщата на ищцата се намира
празно място около 800 кв.м. – 1000 кв.м., което преди 10 години било пустеещо,
празно, обрасло с дървета и неоградено, което ищцата почиствала, тъй като там си
играели децата им. Преди 3-4 години с помощта на съпруга на свидетелката, ищцата
оградила мястото с намерение да го закупят от „една баба“ и стопанисват с тази
уговорка. Ищцата не е виждала на това място други хора.
В показанията си св.М. И. разказва, че през 2018 г. придружавал баба си М. на
обиколка и оглед на притежавани от нея имоти в с.Л.. Разказва, че имота, за който се
води делото, се намирал в землището на село Л., в местността [*******]. Когато
посетили имота, той бил празен, без признаци на жИ.т, имало „треволяци и буреняци“.
5
Когато баба му починала през 2020 г. и баща му приел наследството, отишли отново до
гореописания имот и установили, че вече бил ограден.
Други относими и допустими доказателства не са представени по делото.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни
изводи:
По искането с правно основание чл.17, ал.2 ГПК:
На първо място съдът следва да се произнесе по заявеното с първоначалната
искова молба искане по чл.17, ал.2 ГПК по повод оспорването на решение от
05.02.2021 г., издадено от Общинска служба „Земеделие“ – Източна, с което правото
на собственост върху процесния недвижим имот е възстановено на наследниците на Б.
Т. К..
Съгласно разпоредбата на чл.17, ал.2 ГПК съдът се произнася инцидентно по
валидността на административните актове независимо от това, дали те подлежат на
съдебен контрол. Съдът не може да се произнася инцидентно по
законосъобразността на административните актове, освен когато такъв акт се
протИ.поставя на страна по делото, която не е била участник в административното
производство по издаването и обжалването му. Съгласно решение № 230 от 31.01.2014
г., I г.о. на ВКС по гр.д.№ 2252/2013 г. произнасянето е само в мотивите на решението,
доколкото е във връзка с основния гражданскоправен спор, като гражданския съд няма
правомощието да прогласява с диспозитива на решението си нищожността на
административния акт.
Съгласно ТР № 9/2012 г. по т.д. 9/2012 на ОСГК на ВКС възстановяването на
собствеността върху земеделските земи се извършва по реда на ЗСПЗЗ с решения на
общинските служби по земеделие ОСЗ /ОСЗГ, ПК/. Според установената практика на
ВС и ВКС, тези решения имат конститутивно действие – т.е. от тях настъпва
реституционният ефект. По своето естество решенията представляват индивидуални
административни актове, постановени в едностранно безспорно производство,
развиващо се между заявителя и ОСЗ, в което се преценява дали е налице право на
възстановяване на собствеността. По въпроса за допустимостта на косвения съдебен
контрол в настоящия случай следва да се съобрази следното: в решение №
298/25.03.2014 г. по гр. д. № 3296/2013 г. на ВКС, I г.о., решение № 71/15.07.2015 г. по
гр. д. № 350/2015 г. на ВКС, ІІ г. о., решение № 195/10.11.2016 г. по гр. д. № 2396/2016 г.
на ВКС, І г. о., решение № 195/7.12.2016г. по гр.д.№ 1067/2016 г. на ВКС, ІІІ г. о.,
решение № 65/6.07.2020 г. по гр.д. № 1878/2019г. на ВКС, І г. о. и др. е прието, че
косвен съдебен контрол върху административни актове по възстановяване право на
собственост по ЗСПЗЗ, включително и върху съдебно решение по чл. 14, ал. 3 ЗСПЗЗ и
съдебно решение на административен съд, с което се упражнява пряк съдебен контрол
върху административен акт в хода на реституционната процедура по ЗСПЗЗ, е
допустим, само когато актовете се протИ.поставят на страна, която не е участвала в
6
административното производство.
С оглед предходното, тъй като ищцата не е участвала в административното
производство, в което е издадено процесното решение за възстановяване правото на
собственост върху спорния имот, съдът на основание чл. 17, ал. 2 ГПК следва да
извърши т. нар. косвен съдебен контрол по отношение законосъобразността на този
индивидуален административен акт.
В конкретния случай искането е бланкетно и не е мотивирано с конкретни
доводи. Ето защо, настоящият съд намира, че оспореното решение от 05.02.2021 г.,
издадено от Общинска служба „Земеделие“ – Източна е валидно и законосъобразно.
Видно от приложената по делото административна преписка е, че по заявление от
05.02.2020 г. от Б.Б. Г., наследник на Б. Т. К. е заявен за възстановяване имот в
местност „В.“ в землището на Л. /за който в преписката се съдържат доказателства, че е
идентичен с процесния/. Като доказателство за правото на собственост е представен
договор за продажба от 1946 г. Комисията е констатирала, че този имот попада под
разпоредбите на чл.10, ал.7 ЗСПЗЗ, поради което са налице предпоставките за
възстановяване правото на собственост. Решението е подписано от всички членове и е
влязло в законна сила на 22.02.2021 г.
Предвид гореизложеното, искането на ищцата е неоснователно.
По исковете с правно основание чл.124, ал.1 ГПК, във вр.чл.79, ал.1 ЗС:
За уважаване на предявените положителни установителни искове в тежест на
ищците е да установят при условията на пълно и главно доказване, че са придобили
правото на собственост върху процесния имот по давност – т.е., че са упражнявали
фактическата власт по отношение на имота трайно и непрекъснато повече от 10
години, без протИ.поставяне от страна на собствениците, както и, че са демонстрирали
по отношение на собствениците поведение, което сочи, че упражняват
собственическите правомощия в пълен обем и това поведение да е известно на
собствениците на имота.
Настоящият съд приема, че в хода на производството ищцата не проведе пълно и
главно доказване на горепосочените предпоставки. В подкрепа на нейните твърдения
по делото са събрани единствено гласни доказателства – показанията на св.В.. Видно
от нейния разпит е, че „преди 10 години мястото било пустеещо, празно, обрасло с
дървета и неоградено, а ищцата го почиствала, тъй като там си играели децата
им“. Изложеното от свидетелката категорично не води до извод, че ищцата е
демонстрирала по недвусмислен начин намерение за своене по отношение на
процесния недвижим имот. Такова би могло да се изведе от обстоятелството, че преди
3-4 години /според показанията на св.В./ ищцата е поставила ограда на имота. Към
датата на подаване на исковата молба в съда обаче не е изтекъл предвидения в 79, ал.1
ЗС давностен срок.
С оглед предходното, исковите претенции са неоснователни и недоказани,
7
поради което следва да бъдат отхвърлени.
Съдът намира за неоснователни доводите на ответниците С. Г., Е. Г., И. Т. С. и
Т. Й. Г. за недопустимост на предявените против тях искове, поради липса на пасивна
процесуална легитимация. Видно от приложените към писмения им отговор
нотариални актове, удостоверение за наследници на Б. К. и останалите документи по
делото е, че към датата на подаване на исковата молба в съда /05.07.2022 г./ тези
ответници се легитимират като собственици на процесния недвижим имот.
Действително, двама от ответниците са се разпоредили с техните идеални част, но след
образуване на производството. Неоснователни съдът намира изложените доводи, че
това е станало преди вписване на исковата молба. Това е така, тъй като по принцип
вписването на исковите молби има оповестително действие като дава гласност на
правния спор и оповестително-защитно действие спрямо лица, черпещи права от
сделка, предмет на исковата молба /трети лица/.
С оглед изводите за неоснователност на предявените искове, неоснователно е и
обусловеното от тяхното уважаване акцесорно искане за отмяна на нотариален акт №
22, рег.№ 9754, дело № 886/2021 г. от 29.12.2021 г. по описа на нотариус В.В., с район
на действие Софийски районен съд.
По разноските:
С оглед изхода на делото и на основание чл.78, ал.3 ГПК право на разноски имат
ответниците. В хода на устните състезания процесуалния представител на ищцата е
направил възражение за прекомерност на претендираните от ответниците,
представлявани от адв.Ж., разноски. Видно от приложените по делото договори за
правна защита и съдействие е, че договореното с ответниците С. Г., Е. Г., И. Т. С. и Т.
Й. Г. възнаграждение е в общ размер на 3800,00 лева. В договора не е посочен размера
на възнаграждението за всеки един от клиентите, поради което съдът приема, че е
договорено по равно, т.е. по 950,00 лева за всеки от тях. Съдът, като взе предвид, че
предявените против тези ответници искове са с интерес от по 197,50 лева приема, че
претендираното възнаграждение от 950,00 лева е прекомерно. Ето защо, като взе
предвид, че делото не е от фактическа и правна сложност и е приключило само в две
открити съдебни заседания, на основание чл.7, ал.2, т.1 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, съдът определя разноски за
адвокатско възнаграждение на всеки от горепосочените четирима ответници в размер
на по 500,00 лева за всеки от тях, или сумата от общо 2000,00 лева, доколкото
разноските се претендират общо /видно от приложения на л.385 от делото списък по
чл.80 ГПК/. По идентични на гореизложените съображения, съдът определя разноски
за адвокатско възнаграждение на ответниците П. К. и А. К. също в размер на по 500,00
лева, или сумата от общо 1000,00 лева. По отношение на разноските на останалите
ответници не е направено възражение, поради което дори да ги намира за прекомерни,
съдът не разполага с възможност за тяхното намаляване. Видно от приложения по
8
делото списък на разноските е, че ответниците М. И. и Б. И. претендират адвокатско
възнаграждение в общ размер на 1800,00 лева, но съгласно приложения на л.128 от
делото договор за правна защита и съдействие, договореното и заплатено адвокатско
възнаграждение е в размер на 1500,00 лева. Ето защо, именно в този размер следва да
им бъдат присъдени разноски.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от Б. В. Т.-Б., ЕГН ********** против П. Ц. К., ЕГН
**********, А. Ц. К., ЕГН **********, Т. Й. Г., ЕГН **********, С. Т. Г., ЕГН
**********, И. Т. С., ЕГН **********, М. И. И., ЕГН [*******], Б. И. И., ЕГН
[*******] и Е. И. Г., ЕГН **********, искове с правно основание чл.124, ал.1 ГПК, във
вр.чл.79, ал.1 ЗС – за признаване за установено по отношение на ответниците, че
ищцата е собственик на ПОЗЕМЛЕН ИМОТ, находящ се в с.Л., район П., общ.С.,
обл.С. с площ от 875 кв.м., трайно предназначение на територията: урбанизирана;
начин на трайно ползване: Нива, с идентификатор 44063.6207.5002 по кадастралната
карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-18-46/18.08.2011 г. на ИД
на АГКК, последно изменение със Заповед № 18-11172-07.10.2021 г. на началника на
СГКК - С., при съседи: имоти с идентификатори № 44063.6207.5003, 44063.6207.4744,
44063.6207.4814, 44063.6207.4815, 44063.6207.4326, въз основа на продължило повече
от 10 години давностно владение.
ОТХВЪРЛЯ предявеното от Б. В. Т.-Б., ЕГН ********** против С. Т. Г., ЕГН
********** и Е. И. Г., ЕГН ********** искане с правно основание чл.537, ал.2 ГПК за
отмяна на нотариален акт № 22, рег.№ 9754, дело № 886/2021 г. от 29.12.2021 г. по
описа на нотариус В.В., с район на действие Софийски районен съд.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.3 ГПК Б. В. Т.-Б., ЕГН ********** да заплати
на П. Ц. К., ЕГН ********** и А. Ц. К., ЕГН ********** сумата от общо 1000,00 лева,
представляваща направени по производството разноски.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.3 ГПК Б. В. Т.-Б., ЕГН ********** да заплати
на Т. Й. Г., ЕГН **********, С. Т. Г., ЕГН **********, И. Т. С., ЕГН ********** и Е.
И. Г., ЕГН ********** сумата от общо 2000,00 лева, представляваща направени по
производството разноски.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.3 ГПК Б. В. Т.-Б., ЕГН ********** да заплати
на М. И. И., ЕГН [*******] и Б. И. И., ЕГН [*******] сумата от общо 1500,00 лева,
представляваща направени по производството разноски.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
9
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10