Р Е Ш Е Н И Е
№
В
името на народа
гр.
Кърджали, 29.07.2021 г.
Административен съд – Кърджали,
в публично съдебно заседание на дванадесети
юли две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ БОЖКОВА
При секретаря Мелиха Халил
Като разгледа докладваното от съдия Божкова
Административно дело № 76/
2021 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и
следващите от АПК във връзка с чл.166, ал.2 от ДОПК.
Образувано е по жалба на Е.А.А. от ***, подадена чрез пълномощник, срещу Акт за
установяване на публично държавно вземане (АУПДВ), № 09/ 06/1/0/00314/3/01/04/02/
04.03.2021 г., изх. № 01-090-6500/ 217#5/ 04.03.2021 г. на директора на ОД Кърджали на ДФ „Земеделие.
Изложени са съображения за
незаконосъобразност на оспорения административен акт, като издаден при
съществено нарушение на административнопроизводствените
правила.
След анализ на разпоредбите на чл.166, ал.1
от ДОПК и чл.27, ал.3 и ал.5 от Закона за подпомагане на земеделските стопани
(ЗПЗП), се изразява становище, че, за да
е законосъобразен Актът и Разплащателната агенция (РА) да предприеме действия
за събиране на вече изплатени суми, е необходимо да се установи по безспорен и
категоричен начин по реда на специалния закон, че е налице недължимо плащане на
суми по някоя от схемите и мерките, или по проекти, финансирани от европейските
фондове и държавния бюджет. Текстът на чл. 166, ал. 2 от ДОПК е категоричен, че
само в случаите, в които специалният закон не предвижда ред за установяване на
публичното вземане, то се установява по основание и размер с акт за публично вземане,
издаден по реда на АПК. До влизането в сила на Закона за Управление на
Средствата от Европейските Структурни и Инвестиционни Фондове (ЗУСЕСИФ) (ДВ бр.
101/22.12.2015 г., в сила от 25.12.2015 г), в националното законодателство не
съществува друг процесуален ред за установяване на публични вземания от
недължими плащания при подпомагане със средства от европейски фондове, поради което
установяването на вземането по основание и по размер се извършваше от ДФЗ-РА с
издаване на АУПДВ. С приемането на ЗУСЕСИФ се въведоха специални правила както
за извършване на плащанията, така и за финансовите корекции, в т. ч. и след
извършено плащане (чл. 1, ал. 1, т. 4 и чл. 69 и сл. от ЗУСЕСИФ). Тази
процедура е ограничена с разпоредбата на § 4, ал. 3 от ДР на с. з., според
която предоставянето на безвъзмездна финансова помощ, както и плащанията,
верифицирането или сертифицирането на разходите по Програмата за развитие на
селските райони се извършват при условията и по реда на този закон, доколкото
друго не е предвидено в Регламент (ЕС) № 1305/2013 на Европейския парламент и
на Съвета от 17.12.2013 г. относно подпомагане на развитието на селските райони
от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР) и за
отмяна на Регламент (ЕО) № 1698/2005 на Съвета (OB, L 347/487 от 20.12.2013 г.)
и Регламент (ЕС) № 1306/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17.12.2013
г. относно финансирането, управлението и мониторинга на общата селскостопанска
политика и за отмяна на регламенти (ЕИО) № 352/78, (ЕО) № 165/94, (ЕО) №
2799/98, (ЕО) № 814/2000, (ЕО) № 1290/2005 и (ЕО) № 485/2008 на Съвета (OB, L
347/549 от 20.12.2013 г.), в ЗПЗП или в акт по неговото прилагане.
Със създаването на чл. 9б от ЗПЗП (нов, ДВ
бр. 2/03.01.2018 г.) е направено разграничение на мерките и подмерките,
по отношение на които управляващият орган провежда производствата по реда на
ЗПЗП и тези, при които се прилагат правилата на ЗУСЕСИФ. Съгласно чл. 96 от
ЗПЗП за Програмата за развитие на селските райони 2014 - 2020 г.,
производствата пред управляващия орган или ДФ "Земеделие" - РА се
провеждат посредством: т. 1. Интегрираната система за администриране и контрол
по реда на глава 111 от ЗПЗП - за мерките и подмерките
по чл. 21, § 1, 6. "а" и "6", чл. 28, 29, 30, 31, 33 и 34
от Регламент (ЕС) № 1305/2013; т. 2. Информационната система за управление и
наблюдение на средствата от ЕСИФ (ИСУН) по реда и при условията на ЗУСЕСИФ - за
останалите мерки и подмерки. Видно от съдържанието на
чл. 21, § 1, б. "а" и "6", чл. 28, 29, 30, 31, 33 и 34 от
Регламент (ЕС) № 1305/2013, подмярка 6. 1
"Стартова помощ за млади земеделски стопани" от мярка 6
"Развитие на стопанства и предприятия" от ПРСР 2014-2020 г. не е сред
посочените и следователно не попада в обхватното поле на чл. 96, т. 1 от ЗПЗП,
а по отношение на нея са приложими реда и условията на ЗУСЕСИФ по аргумент от
чл. 96, т. 2 от ЗПЗП. В този смисъл след като процедурата по издаването на
оспорения Акт е започнала след датата на влизане в сила на чл. 96 от ЗПЗП,
тоест след 03.01.2018 г., приложим за установяване по основание и размер на
публични вземания на ДФЗ от вида на процесиите е ЗУСЕСИФ и по-конкретно чл. 69
и сл. от същия закон. В нарушение на установените в закона административно
производствени правила директорът на ОД ДФЗ - Кърджали не е издал решение за
финансова корекция по чл. 73 от ЗУСЕСИФ, а АУПДВ на основание чл. 27, ал. 3 и
ал. 7 от ЗПЗП.
В жалбата се сочи, че АУПДВ е нищожен, поради
неспазване на установената форма, тъй като актът е издаден след 14-дневния срок
по чл.57 от АПК. ДФЗ е открил производство по издаване на Акта на 14.05.2020
г., а АУПДВ е издаден на 04.03.2021 г. - близо година по-късно. В този близо
едногодишен период ДФЗ действително е предоставил възможност на жалбоподателя
да изложи своите аргументи, но забавата от близо година в издаването на акта
може единствено създаде впечатление у жалбоподателя за това, че
административният орган се е дезинтересирал от
производството и да повлияе на качеството на защитата на Жалбоподателя.
Последният не може да живее в постоянно очакване за проверки от страна на
административния орган. Ако Актът беше издаден навреме Жалбоподателят не би
продължил да инвестира в своя стопански обект и да го развива, например, или би
организирал защитата си по-рано.
Следващото твърдение е, че заключенията в
АУПДВ не отговарят на действителността.
Посочва се, че на стр.2 в Акта ДФЗ прави
извод, че в т.З Очаквани резултати за развитието на дейностите на земеделското
стопанство" е посочено като очакван резултат "...Достигане на
съответствие със съществуващи и нововъведени стандарти
на ЕС...". Съгласно бизнес плана, за тази цел е необходимо ползвателят да
изпълни изискванията на Наредба 26 от 14.10.2010 г. за специфичните изисквания
за директни доставки на малки количества суровини и храни от животински
произход. Вие не сте вписан в списъка на ОДБХ и не притежавате издадено
удостоверение от директора на ОДБХ...” В тази връзка ДФЗ прави извод, че
жалбоподателят е нарушил чл.6, ал.1 и ал.З от Договора.
Съгласно посочените разпоредби жалбоподателят
е длъжен да изпълни изцяло бизнес плана си в срок до 10.05.2018 г.
Твърди се, че никъде в посочените в Бизнес
плана цели не е заложено, че жалбоподателят трябва да бъде вписан в
"списък на ОДБХ" и да притежава "издадено удостоверение от
директора на ОДБХ по реда на чл.39, ал.4 от Наредба № 26...". Това е
свободна интерпретация на целите на Бизнес плана от страна на ДФЗ. Със същия
успех ДФЗ може да интерпретира Бизнес плана, като приеме, че жалбоподателят
освен да е вписан в списък на ОДБХ, трябва да спазва и други изисквания на
Наредба 26 – например да произвежда сурово мляко, яйца и т.н. Бизнес планът е
част от Договора. Освен, ако в него не е посочено изрично, че жалбоподателят е
длъжен да получи посоченото в Акта удостоверение, то няма как да се приеме, че
такова задължение съществува. Твърди се, че жалбоподателят е изпълнил абсолютно
всички конкретно посочени задължения в Бизнес плана си и ДФЗ няма право на
свободно тълкуване на разпоредбите на Договора, каквото е направил в Акта.
Твърди се, че в Приложение 3 към Договора, в
което изрично са посочени специфичните цели и резултати, които жалбоподателят трябва
да постигне, никъде не е посочено, че жалбоподателят трябва да е вписан в
списък на ОДБХ.
Дори и да се приеме (при свободно и широко
тълкуване на Договора и Бизнес плана), че жалбоподателят има задължение да бъде
вписан в "списък на ОДБХ" и да притежава "издадено удостоверение
от директора на ОДБХ по реда на чл.39, ал.4 от Наредба № 26...", то видно
от дефиницията на понятието "Точно изпълнение на бизнес плана", точно
изпълнение е: а) изпълнение най-късно до крайната дата на периода за проверка
на изпълнението на бизнес плана на всички заложени специфични цели и резултати,
посочени в таблици N2 7 (колони Б и В) и № 8 (колона Г) на бизнес плана"
Видно от Бизнес плана "крайната дата на
периода за проверка изпълнението на бизнес плана" е 10.05.2018 г. Това е и
крайната дата за подаване на заявката за второ плащане по договора за
предоставяне на финансова помощ. ДФЗ е направил второто плащане по Договора на
28.05.2019 г.
Съгласно чл.3, ал.2, т.2 от Договора второто
плащане по Договора се извършва "в случай на одобрение на помощта след
извършени проверки, включително на място, относно изпълнението на бизнес плана
и извършен анализ за установяване на съответствието между фактическото
състояние и одобрения бизнес план, съгласно чл.8, ал.5 от този Договор".
Абсолютно ясно е, че второто плащане по Договора се извършва единствено и само,
ако жалбоподателят е изпълнил бизнес плана. Ясно е, че през 2018-2019 г. ДФЗ е
правил проверки на жалбоподателя и е преценил, че жалбоподателят е изпълнил
бизнес плана. Иначе ДФЗ не би и отпуснал второто плащане по Договора. Още
повече, че съгласно чл.9, ал.1, т.2 от Договора жалбоподателят изобщо няма
право да получи второ плащане, ако не е изпълнил "точно бизнес плана,
включително в частта на заложените специфични цели и резултати".
Посочва се, че освен от ДФЗ жалбоподателят е
проверяван и от ИЗ "Сертификационен одит на
средствата от европейските земеделски фондове", като при тази проверка
също не са открити пороци в начина, по който той изпълнява Договора (Приложение
13).
Твърди се, че чл.6, ал.4 от Договора
предвижда, че "срокът за изпълнение на всички нормативни и договорни
задължения от страна на ползвателя, произтичащи от предоставената финансова
помощ, е 5 години от подписване на този договор..." Този срок изтича на
30.05.2021 г. Реално, няма никаква необходимост от издаване на Акта. Ако наистина
ДФЗ считал, че вписването в посочените регистри на ОДБХ е част от Договора, ДФЗ
можел да направи предписание на Жалбоподателя да се впише в тези регистри с
предупреждение, че, ако не го направи в посочения срок, ще счете, че има
нарушение на Договора. ДФЗ дори не е предоставил срок за изпълнение на
предписанията. Твърди се, че фактът, че ДФЗ не дава тази възможност на жалбоподателя,
заедно с неяснотата как точно ДФЗ стига до заключението, че вписването в тези
регистри е задължение на жалбоподателя според бизнес плана, показва единствено,
че настоящият Акт е издаден вследствие на влошената комуникация между страните
от април 2020 г и е незаконосъобразен.
Поради изложените основания за
незаконосъобразност се прави искане да
се отмени АУПДВ, като се претендира присъждане на деловодни разноски. В съдебно
заседание жалбата се поддържа от пълномощник и се претендират деловодни
разноски. В представени писмени бележки посочва съображения за
незаконосъобразност на оспорения акт, идентични с изложените в жалбата.
Ответникът – Директор на Областта дирекция
Кърджали на ДФЗ, чрез пълномощник, оспорва жалбата като неоснователна.
Настоящият състав на АС – Кърджали приема, че
жалбата е допустима, като подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, срещу
административен акт, подлежащ на съдебно обжалване и контрол за
законосъобразност и от лице, правната сфера на което се засяга по
неблагоприятен начин от оспорения административен акт.
При извършена проверка на събраните по делото
доказателства, съдът приема за установена следната фактическа обстановка:
Между Е.А.А. и ДФ
„Земеделие“ е сключен Договор № ***/ *** г. за отпускане на безвъзмездна
финансова помощ по подмярка 6.1 „Стартова помощ за
млади земеделски стопани“ от мярка 6 „Развитие на стопанства и предприятия“ от
Програмата за развитие на селските райони
за периода 2014-2020 г., съфинансирана от Европейския земеделски фонд за развитие на
селските райони.
По този договор са извършени първо и второ
плащане, съответно на 03.06.2016 г. и на 28.05.2019 г.
От писмо, изх. № 05-1/ 470/ 11.03.2020 г. на
ДФЗ, София до директора на ОД Кърджали на ДФЗ, се установява, че във връзка с
окончателни констатации в Годишен доклад за сертифициране на финансовия отчет
на разходите по линия на ЕФГЗ/ЕЗФРСР на РА за финансовата 2019-та година на
СОСЕЗФ по подмярка
6.1 от ПРСР 2014-2020г., е отправена препоръка към ДФЗ - РА да анализира причините
за установените факти и да предприеме адекватни действия. Необходимо е да бъде
извършена проверка на място в стопанствата на Е.А.А.
с УРН *** и Ф. Ф. Х. - УРН ***, при която подробно да бъде проверено
изпълнението на одобрените с Договор №*** от *** г. и Договор №*** от *** г.
проекти включително и по отношение на реализацията на селскостопанската
продукция и заложената в одобрените проекти на бенефициентите регистрация по реда на Наредба № 26 от
14.10.2010г. за специфичните изисквания за директни доставки на малки
количества суровини и храни от животински произход, както и предприети необходимите
последващи действия съобразно резултатите от
проверката.
В изпълнение на дадените указания началник
отдел Регионален технически инспекторат в ОД Кърджали на ДФЗ издал Заповед
№398012/26.03.2020г. за извършване на проверка на място, като определил
служителят, който да извърши проверката, началната и крайната дата на
извършването й. За извършване на проверката бил изготвен контрол лист, с дата
21.04.2020г. за посещение на място. За констатираните несъответствия Е. А. е
уведомен с писмо, изх. № 01-092-6500/ 16/ 21.04.2020 г.
С писмо, изх. № 01-090-6500/217/
14.05.2020
г. E. А., на основание чл.26,
ал.1, във вр. с чл.34, ал.3 от АПК, е уведомен, че ДФ
„Земеделие“ открива производство по издаване на АУПДВ. Съгласно изложеното в
уведомлението, производството се открива във връзка със следните констатации,
извършени след направено първо и второ плащане, а именно:
При извършване на контрол за изпълнение на
условията и задълженията по Договора, както и на нормативните изисквания, свързани
с подпомаганата дейност, съгласно чл. 8 от Договора е установено:
1.
Неспазване на разпоредбите на чл. 6, ал. 1 и ал. 3, чл. 13, ал. 1 и чл. 14, ал.
1, т. 14 от Договора.
2. Неспазване па разпоредбите на чл. 13, ал.
3 и чл. 14, ал. 3 от Договора, съответно - чл. 43, ал. 7 от Наредба №14 от
28,05.2015 г. за прилагане на подмярка 6.1 „Стартова
помощ за млади земеделски стопани“ от мярка 6 „Развитие па стопанства и
предприятия“ от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 -
2020 г, (Наредбата).
Относно констатациите по т.1-ва от
уведомителното писмо е посочено следното:
Съгласно чл. 6, ал. 1 и ал. 3 от Договора,
ползвателят се задължава да изпълни представения от него и одобрен бизнес план
в периода от сключване на договора до 10.05.2018 г., като в този срок е длъжен
да изпълни изпяло бизнес плана, включително да представи лиценз, разрешение
и/или регистрация, когато за извършването дейността/инвестицията, съгласно
действащото законодателство се изисква лицензиране, разрешение и/или
регистрация, както и всички останали нормативно и договорно установени
задължения на ползвателя и произтичащи от предоставеното подпомагане ангажименти.
Съгласно т. 32 б, „а“ от Допълнителните
разпоредби н Наредбата: ""Точно изпълнение на бизнес плана" е
точно изпълнение (в количествено, качествено и времево отношение) на всяка,
една от следните дейности: „изпълнение най-късно до крайната дата на периода за
проверка на изпълнението на бизнес плана на всички заложени специфични цели и
резултати, посочени в таблици № 7 (колони Б и В) и № 8 (колона Г) на бизнес
плана”.
При извършване на административни проверки се
установило, че в одобрения бизнес план към Договора, в част II “Описание на
концепцията за развитие на стопанството" (за целия период на изпълнение на
бизнес плана), т. 2 „Дейности, необходими за преструктуриране и адаптация на
земеделското стопанство" е заложено „...Постигане на жизненост на
земеделското стопанство чрез изпълнение на стандартите на Общността. Преминаване
на изцяло пазарно ориентирано стопанство, произвеждащо качествена продукция и
осигуряващо стабилни доходи на младия фермер и създаване на допълнителна
заетост..."
В т. 3 „Очаквани резултати за развитието на
дейностите на земеделското стопанство" е посочено като очакван резултат
...Достигане на съответствие със съществуващи и нововъведени
стандарти на ЕС...“ Съгласно бизнес плана, за тази цел е необходимо ползвателят
да изпълни изискванията на Наредба № 26 от 14.10.2010 г. за специфичните
изисквания за директни доставки на малки количества суровини и храни от
животински произход.
Констатацията е, че Е.А. не е вписан в списък
на ОДБХ и не притежава издадено удостоверение от директора на ОДБХ по реда на
чл. 39, ал. 4 от Наредба № 26 от 14.10.2010 г. за специфичните изисквания за
директни доставки на малки количества суровини и храни от животински произход.
Относно нарушенията по т.2-ра в УП е цитиран
чл. 13, ал. 3 от Договора: „ Ползвателят се задължава да допуска представители
на Фонда и па органите по чл. 8, ал.1, предложение второ от договора, за
осъществяването на контрол за изпълнение на този договор и изискванията на
приложимите национални и европейски актове, включително да осигурява достъп до
обекта/ите, свързани е дейностите но бизнес плана,
да. предоставя необходимите документи, данни и информация и оказва друго
съдействие, включително като в договорите със свои контрагенти по подпомаганите
дейности включва условия или по друг подходящ начин осигури съдействието за
извършване на контрол на контрагента във връзка със съответното изпълнение...“.
Съгласно чл. 14, ал, 3 от Договора: „Ползвателят
се задължава за срок от сключване на договора до изтичане на пет години и шест
месеца от тази дата да съхранява всички документи, свързани е изпълнението на
бизнес плана, на този договор и други нормативно установени задължения, да
предоставя на Фонда всяка поискана информация за осъществяването на
подпомаганата дейност и необходима за преценката относно точното изпълнение на
неговите договорни и нормативни задължения, да уведомява Фонда при промяна на
данни за осъществяване на кореспонденция е него (адрес, телефонен номер и
електронна поща) и да осигурява достъп до стопанството и всички документи н
информация при извършване на проверки/посещения за контрол на подпомаганите
дейности".
В УП е записано, че с цел установяване
спазването на нормативни и договорни задвижения след второ и плащане, на
07.04.2020 г. е направен опит да бъде извършена проверка на място от служители
на отдел „РТИ“ към ОД на ДФ „Земеделие" Кърджали. Констатирано е, че Е.А.
е отказал да бъде извършена проверка, като не е осигурил достъп до стопанството
си и не е оказал съдействие за извършване на проверка на място. В УП е
посочено, че същия ден лично е подал, в деловодството на ОД на ДФ
„Земеделие" - гр. Кърджали, писмо с вх. № 02-090-6500/12876 от 07.04.2020
г., в което посочвате, че причината за отказ от проверката е ширещата се зараза
***, В писмото си посочва, че желанието за проверка категорично нарушава
забраната на Министъра на здравеопазването К. А. - РД-01-131/17.03.2020 г., в
която изрично се забранява „посещението и събиранията на повече от двама
възрастни хора”. В УП е вписано, че извършваните проверки са в изпълнение на законоустановени правомощия и задължения на ДФ „Земеделие”,
незабранени от ЗМДВИП. В т.9 от Заповед № 03-РД/798 от 16.03.2020 г. на изпълнителния
директор на ДФ „Земеделие"', издадена при и по повод обявеното извънредно
положение в Р България и мерките във връзка с него при осъществяване на
дейността на ДФЗ, изрично е заложено, че по време на обявената извънредна
ситуация се преустановяват обучения и командировки в страната, с изключение на
служителите, извършващи проверка на място.
Съгласно чл. 2, ал. 2 от Договора при неточно
или непълно изпълнение от ползвателя на условие или задължение по този договор,
или при наличие на основание в действащ нормативен акт или акт на правото на
Европейския съюз ДФ „Земеделие“ прилага съответните правила, предвидени в този
договор и приложим нормативен акт за отказване на заявената за изплащане помощ,
съответно за изискуемост на изплатените суми от помощта.
Предвид гореизложеното и установеното
неизпълнение на нормативни и договорни задължения, на основание чл. 17, ал. 2 и
ал. 7 във връзка с чл. 6, ал. 1 и ал. 3, чл. 13, ал. 1 и ал. 3, чл. 14, ал. 1,
т. 14 и ал. 3 от Договор № *** от *** г. и чл. 45, т. 4 и т. 6 във връзка с чл.
43, ал. 7 от Наредба №14 от 28.05.2015 г. за прилагане на подмярка
6.1 „Стартова помощ за млади земеделски стопани" от мярка 6 „Развитие на
стопанства и предприятия“ от Програмата за развитие па селските райони за
периода 2014 - 2020 г. Разплащателната агенция има право да изиска от
ползвателя връщане на всички получени, но договора за предоставяне на финансова
помощ суми заедно със законната лихва върху тях, дължима за период, посочен в
договора.
В УП е вписано, че общият размер на
задължението, за което ДФ „Земеделие" ще издаде акт за установяване на
публично държавно вземане, е *** лева.
В УП се съдържа указание, че при несъгласие с
направените констатации, изложени в писмото, Е.А. има право да представи, в
14-дневен срок от получаването му, писмени възражения по основателността и
размера на публичното вземане и при необходимост да приложите писмени
доказателства към тях.
След направено възражение от адресата, е
издаден оспореният в настоящото производство АУПДВ, в който като правно
основание за постановяването му са посочени разпоредбите на чл. 27, ал. 3 и 7
от Закона за подпомагане на земеделските производители и чл. 162, ал. 2, т. 8 и
т. 9 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.
В АУПДВ са приети за неоснователни
възраженията на Е.А. по т.1-ва от констатациите в УП и е уважено възражението
относно приетите нарушения по т. 2-ра от същото уведомително писмо.
В АУПДВ, освен фактическите основания за
неизпълнение на сключения между ДФЗ и бенефициента Е. А. договор, касаещи
т.1-ва от уведомителното писмо, са изложени допълнителни мотиви, а именно: С
непредставянето на посочените документи и предвид §1, т. 32, буква ,,а“ от
Допълнителните разпоредби към Наредба №14 от 28.05.2015 г., в която е
дефинирано „точно изпълнение на бизнес плана“, а именно, че ще е налице точно
изпълнение, както в количествено, така и в качествено и времево отношение,
когато има изпълнение най-късно до крайната дата на периода за проверка на
изпълнението на бизнес плана на всички заложени специфични цели и резултати,
посочени в таблици № 7 (колони Б и В) и № 8 (колона Г) на бизнес плана, следва
че е налице неточно изпълнение на одобрения бизнес план. Същото представлява и
неизпълнение на задължение, фиксирано в чл. 14, ал. 1, т. 14 от Договор № ***
от *** г., а именно: ползвателят да е получил и да поддържа за срока на
договора съответните лицензи, разрешения или регистрации.
Цитирана е нормата на чл. 17, ал. 2 от Договор № *** от *** г.,
която предвижда, когато след получаване на второ плащане по чл. 3, ал. 2, т. 2
от същия, ползвателят не изпълнява което и да е свое договорно задължение и/или
задължение произтичащо от Наредба №14 от 28.05.2015 г., дължи обезщетение в
размер на всички получени по договора суми, заедно с неустойка в размер на
законната лихва върху тях, дължима от датата на неизпълнението, а ако тази дата
не може да бъде установена — от датата на установяване на неизпълнението.
В чл. 45, т. 6 от Наредба №14 от 28.05.2015
г. също е предвидено че, Разплащателната агенция има право да изиска от
ползвателя връщане на всички получени по договора за предоставяне на финансова
помощ суми заедно със законната лихва върху тях, дължима за период, посочен в
договора, когато ползвателят не изпълнява което и да е свое задължение,
посочено в настоящата наредба и/или уговорено в договора за предоставяне на
финансова помощ, за срок до изтичане на пет години от сключвано на договора за
предоставяне на финансова помощ.
На основание чл.2, ал.2, чл.17, ал.2, във
връзка с неизпълнение на задължения, предвидени в чл.14, ал.1, т.14 от Договор
№ *** от *** г., чл. 45, т. 6 от Наредба №14 от 28.05.2015 г., чл.59, ал.1 и
ал.2 от АПК и във връзка с чл.165 и чл.166 от ДОПК и чл.20а, ал.1, ал. 5 и ал.6
от ЗПЗП е установено подлежащо на възстановяване публично държавно вземане в
размер на *** лева, представляващо сумата на получените първо и второ плащане
по Договор № *** от *** г., сключен между ДФЗ и Е.А.А.
При така установената фактическа обстановка
АС – Кърджали приема, че подадената жалба е неоснователна.
Оспореният АУПДВ е издаден от компетентен
орган. Съгласно чл. 27, ал. 3 от Закона за подпомагане на земеделските
производители Разплащателната агенция е длъжна да предприеме необходимите
действия за събирането на недължимо платените и надплатени суми по схеми за
плащане и проекти, финансирани от европейските фондове и държавния бюджет,
както и глобите и другите парични санкции, предвидени в законодателството на
Европейския съюз. Съгласно чл. 27, ал. 5 от ЗПЗП вземанията на Разплащателната
агенция които възникват въз основа на административен акт, са публични държавни
вземания и се събират по реда на ДОПК. Съгласно ч. 166, ал. 2 от ДОПК ако в
съответен закон не е определен органът за издаване на акта, той се определя от
кмета на общината, съответно от ръководителя на съответната администрация.
Ръководител на администрацията е изпълнителния директор на РА, който по силата
на чл. 20а, ал. 1 от ЗПЗП е изпълнителен директор на ДФ "Земеделие".
По делото е представена Заповед № 03-РД/2700/ 24.07.2019 г. на Изпълнителния
директор на ДФ "Земеделие", с която делегира на директорите на
областни дирекции на ДФ "Земеделие" правомощието да издават актове за
установяване на публични държавни вземания по чл. 166, ал. 2 от ДОПК по
отношение на ползватели на финансова помощ по подмярка
6. 1 "Стартова помощ за млади земеделски стопани" от мярка 6
"Развитие на стопанства и предприятия" от Програма за развитие на
селските райони 2014-2020 г. Оспорения АУПДВ е издаден от Директора на Областна
дирекция на ДФ "Земеделие", гр. Кърджали на основание посочената
заповед.
Обжалваният административен акт е постановен
в изискуемата писмена форма, като са посочени както правните основания за
неговото издаване - нормативните разпоредби, регламентиращи материалноправните
предпоставки за упражненото административно правомощие и съдържанието на разпоредените правни последици, така и фактическите
основания - фактите, от които органът черпи упражненото публично субективно
право.
Оспореният АУПДВ е издаден при спазване на
административно-производствените правила. Съгласно § 4, ал. 3 от ДР на ЗУСЕСИФ
(ред. ДВ бр. 2/2018 г.), предоставянето на безвъзмездна финансова помощ, както
и плащанията, верифицирането или сертифицирането на разходите по ПРСР се
извършват при условията и по реда на този закон, доколкото друго не е
предвидено в Регламент (ЕС) № 1305/2013 на Европейския парламент и на Съвета от
17 декември 2013 г. относно подпомагане на развитието на селските райони от
Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР) и за отмяна
на Регламент (ЕО) № 1698/2005 на Съвета (ОВ, L 347/487 от 20 декември 2013 г.)
и Регламент (ЕС) № 1306/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17
декември 2013 г. относно финансирането, управлението и мониторинга на общата
селскостопанска политика и за отмяна на регламенти (ЕИО) № 352/78, (ЕО) №
165/94, (ЕО) № 2799/98, (ЕО) № 814/2000, (ЕО) № 1290/2005 и (ЕО) № 485/2008 на Съвета
(ОВ, L 347/549 от 20 декември 2013 г.), в Закона за подпомагане на земеделските
производители или в акт по неговото прилагане. Следователно по отношение
разходите по ПРСР, ЗУСЕСИФ се прилага, доколкото в специалния закон (Регламент
(ЕС) № 1305/2013, Регламент (ЕО) 1306/2013, ЗПЗП и актовете по прилагането му),
не е предвидено друго.
С влизане в сила на ЗИД на ЗПЗП (ДВ бр.
2/2018 г. ), в чл. 1, т. 7 от ЗПЗП е въведена промяна в предмета на правната му
уредба, като е ограничено приложното му поле до мерките от ПРСР за периода 2007
– 2013 г. и до конкретно изброени мерки и подмерки от
ПРСР за периода 2014 – 2020 г. - по чл. 21, параграф 1, букви "а" и
"б", чл. 28, 29, 30, 31, ЗЗ и 34 от Регламент (ЕС) № 1305/2013 на
Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 г. относно подпомагане на
развитието на селските райони от Европейския земеделски фонд за развитие на
селските райони и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1698/2005 на Съвета (ОВ, L
347/487 от 20 декември 2013 г.), доколкото в този закон не е предвидено друго
за ПРСР за периода 2014 – 2020 г. Съответно в чл. 9б от ЗПЗП, за ПРСР за
периода 2014 – 2020 г. е предвидено, че производствата пред управляващия орган
или ДФ "Земеделие" – Разплащателна агенция, се провеждат посредством:
1. Интегрираната система за администриране и контрол по реда на глава трета от
ЗПЗП – за мерките и подмерките по чл. 21, параграф 1,
буква "б", чл. 28, 29, 30, 31, ЗЗ и 34 от Регламент (ЕС) № 1305/2013;
2. Информационната система за управление и наблюдение на средствата от ЕСИФ
(ИСУН) по реда и при условията на ЗУСЕСИФ – за останалите мерки и подмерки 3. Интегрираната система за администриране и
контрол – по реда на наредбата за мярката по чл. 39б от Регламент (ЕС) №
1305/2013.
В случая се касае за производство по
прилагане на подмярка 6. 1. "Стартова помощ за
млади земеделски стопани" от мярка 6 "Развитие на стопанства и
предприятия" от ПРСР за периода 2014 – 2020 г. - подпомагане по мярка по
чл. 19 от Регламент (ЕО) № 1305/2013 "Развитие на стопанството и
стопанската дейност", която съгласно параграф 1, б. а), i, обхваща помощ
при стартиране на млади земеделски стопани. Следователно подмярка
6. 1 "Стартова помощ за млади земеделски стопани" от мярка 6
"Развитие на стопанства и предприятия", се обхваща от разпоредбата на
чл. 9б, т. 2 от ЗПЗП. Съгласно нормата на § 12, ал. 1 от ПЗР към ЗИД на ЗПЗП (обн. ДВ, бр. 2 от 2018 г., доп. бр.98 от 2019 г., в сила от
13.12.2019 г.), започналите производства по издадените до датата на влизането в
сила на този закон наредби по прилагането на мерките от ПРСР за периода 2007 –
2013 г. и на мерките и подмерките по чл. 9б, т. 2 от
ПРСР за периода 2014 – 2020 г., се довършват по досегашния ред до изтичане на
периода на мониторинг. В този смисъл е разпоредбата на § 4 от ПЗР на Наредба №
4/30.05.2018 г. за условията и реда за изплащане, намаляване или отказ за
изплащане, или за оттегляне на изплатената финансова помощ за мерките и подмерките по чл. 9б, т. 2 от ЗПЗП (обн.
ДВ бр. 48/08.06.2018 г.), която предвижда новата наредба да се прилага за
проектни предложения по мерките и подмерките по чл.
9б, т. 2 от ЗПЗП, подадени след влизане в сила на Закона за изменение и
допълнение на ЗПЗП (ДВ, бр. 2 от 2018 г.). От доказателствата по делото се
установява, че процесното производството по
подпомагане е образувано на 07.07.2015 г. (с
подаденото от Е.А. заявление за подпомагане с УИН 655990, с № на заявлението
09/06/1/0/00314 по подмярка 6. 1 "Стартова помощ
за млади земеделски стопани" от мярка 6 "Развитие на стопанства и
предприятия" от ПРСР за периода 2014 – 2020 г. (л.64 и сл.) и съответно се
е развило по реда на Наредба № 14/ 28.05.2015 г. за прилагане на подмярка 6. 1 "Стартова помощ за млади земеделски
стопани" от мярка 6 "Развитие на стопанства и предприятия" от
ПРСР за периода 2014 – 2020 г., издадена на основание чл. 9а от ЗПЗП, преди
влизане в сила на ЗИД на ЗПЗП (ДВ бр. 98/2019). По аргумент от чл. 13, ал. 2 от
сключения Договор № *** от *** г. за отпускане на безвъзмездна финансова помощ
по подмярка 6. 1 "Стартова помощ за млади
земеделски стопани" от мярка 6 "Развитие на стопанства и
предприятия" от ПРСР за периода 2014 – 2020 г., съфинансирана
от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони, периодът на
мониторинг, в който ползвателят е длъжен да предоставя на Фонда изискваните му
данни, документи и/или информация, необходими за преценка относно точното
изпълнение на неговите договорни и нормативни задължения, както и всички други
ангажименти, произтичащи от отпуснатата помощ, е 5 години и шест месеца,
считано от датата на сключването на договора т. е от 30.05.2016 г. Административното
производство по издаване на обжалвания АУПДВ е образувано преди изтичането на мониторинговия период, поради което за установяване на
публични държавни вземания е приложим досегашният ред по чл. 166, ал. 2 ДОПК,
във вр. с чл. 27, ал. 5 от ЗПЗП, а не редът по
ЗУСЕСИФ, към който препраща чл. 9б, т. 2 от ЗПЗП (ДВ, бр. 2/ 2018 г., доп. бр.98
от 2019 г., в сила от 13.12.2019 г.). В подкрепа на изложеното следва да се
посочи, че не е установено неизпълнение на финансови показатели на
бизнес-плана, а на тази част от него, предвиждаща наличие на регистрация пред
административен орган и издаване на разрешение.
Съдебният контрол за материална
законосъобразност на обжалвания административен акт обхваща преценката налице
ли са установените от административния орган релевантни юридически факти
(изложени като мотиви в акта) и доколко същите се субсумират
в посочената като правно основание за неговото издаване правна норма,
респективно - дали се следват разпоредените с акта
правни последици. В случая съдът приема, че оспореният АУПДВ е издаден в съответствие и при правилно
приложение на материалния закон, като съображенията за това са следните:
В настоящия случай, с АУПДВ административният
орган е констатирал неизпълнение на договорно задължение, съдържащо се в
одобрения бизнес-план към Договора в част II “Описание на концепцията за
развитие на стопанството" (за целия период на изпълнение на бизнес плана),
т. 2 „Дейности, необходими за преструктуриране и адаптация на земеделското
стопанство" е заложено „...Постигане на жизненост на земеделското
стопанство чрез изпълнение на стандартите на Общността...". Преминаване на
изцяло пазарно ориентирано стопанство, произвеждащо качествена продукция и
осигуряващо стабилни доходи на младия фермер и създаване на допълнителна
заетост..." В т. 3 „Очаквани резултати за развитието на дейностите на
земеделското стопанство" е посочело като очакван резултат: „ Достигане на
съответствие със съществуващи и нововъведени
стандарти на ЕС.“ Съгласно бизнес плана, за тази цел е необходимо ползвателят
да изпълни изискванията на Наредба № 26 от 14.10.2010 г. за специфичните
изисквания за директни доставки на малки количества суровини и храни от
животински произход. Констатираното неизпълнение на договорните задължения
представлява невписване на жалбоподателя в списък на ОДБХ Кърджали, съгласно
изискването в чл.39, ал.1 от Наредба № 26 от 14.10.2010 г. за специфичните
изисквания за директни доставки на малки количества суровини и храни от
животински произход. Посочената норма на чл.39, ал.1 от Наредба № 26/
14.10.2010 г. предвижда, че Директни
доставки на продукти по чл. 1, т. 1 могат да извършват лица, вписани в списък
на ОДБХ по местонахождение на фермата или на ловностопанския
район. Разпоредбата на чл.1, т.1 от Наредба № 26/ 14.10.2010 г. е със следното
съдържание: С тази наредба се уреждат условията и реда за:
1. директната доставка, извършена от
производителя, до крайния потребител или до местни обекти за търговия на
дребно, които извършват директни доставки на краен потребител, на малки
количества:
а) (доп. – ДВ, бр. 46 от 2014 г., в сила от
3.06.2014 г.) първични продукти - сурово мляко, пчелен мед и пчелни продукти,
яйца от кокошки и пъдпъдъци и прясна и охладена морска и сладководна риба;
б) прясно месо от птици и зайци, заклани във
фермата;
в) отстрелян едър и дребен дивеч или месо от
едър и дребен дивеч;
Както се установи, това неизпълнение е
констатирано след изпратен годишен доклад за сертифициране на финансовия отчет
във връзка с разходите по линия на ЕФГЗ/ЕЗФРСР на Разплащателна агенция за
финансовата 2019 година. Частта от доклада, отнасяща се до дейността на ОД
Кърджали на ДФЗ, е изпратена с писмо, изх. № 05-1/ 470/ 11.03.2020 г. на ДФЗ,
София до директора на ОД Кърджали на ДФЗ.
Съгласно представения от жалбоподателя
бизнес-план, той се задължава, не само да отглежда зайци, но и да изпълни изискванията
на Наредба № 26 от 14.10.2010 г. за специфичните изисквания за директни
доставки на малки количества суровини и храни от животински произход. В този
подзаконов нормативен акт е регламентиран редът за директни доставки (без
посредник) на малки количества месо и продукти от птици, риба, зайци и дивеч,
както и пчелен мед. Условие за директните доставки е лицето да бъде вписано в
списък на ОДБХ по местонахождението си, както и да притежава удостоверение за
това. В случая е установено, че Е.А. не е изпълнил тази част от бизнес-плана,
предвиждаща доставки на прясно месо от отглежданите от него зайци, защото не е
вписан в ОДБХ – Кърджали и не притежава удостоверение за директни доставки на
прясно месо, издадено от директора на ОДБХ – Кърджали. Поради изложеното, в
АУПДВ правилно е посочен чл.6, ал.1 и ал.3 от Договора, сключен между Е.А. и
ДФЗ, съгласно който, ползвателят се задължава да изпълни представения от него и
одобрен бизнес план в периода от сключване на договора до 10.05.2018 г., като в
този срок е длъжен да изпълни изпяло бизнес плана, включително да представи
лиценз, разрешение и/или регистрация, когато за извършването
дейността/инвестицията, съгласно действащото законодателство се изисква
лицензиране, разрешение и/или регистрация, както и всички останали нормативно и
договорно установени задължения на ползвателя и произтичащи от предоставеното
подпомагане ангажименти. В съответствие със събраните доказателства е и
констатацията в АУПДВ за неизпълнение на чл.14, ал.1, т.14 от Договора,
предвиждащо задължение за ползвателя да получи и да поддържа, за срока на този
договор, съответните лицензи, разрешения или регистрации, когато такива се
изискват във връзка с извършването на дейностите, включени в бизнес-плана. В
т.3.1 - от бизнес-плана – Информация за настоящата дейност на кандидата, е
записано: Кандидатът е регистриран като земеделски производител-физическо лице
на 08.07.2014 година. Земеделското стопанство на кандидата е с животновъдно
направление. Стопанисва нает животновъден обект – Зайцеферма. Към настоящия
момент отглежда общо 106 броя зайкини-майки. С проекта си желае да отговори на
всички стандарти и изисквания, свързани с дейността му по отглеждане на зайци.
Земеделският стопанин има намерение да се регистрира по Наредба № 26 от 14
октомври 2010 година за специфичните изисквания за директни доставки на малки
количества суровини и храни от животински произход, за да може да осъществява
продажби и на крайни клиенти. В раздел II.
Описание на концепцията за развитие на стопанството ( за целия период на
изпълнение на бизнес-плана), 1. Специфични цели и резултати, свързани с
развитие на дейностите на новото стопанство, в таблица 7, е отбелязан ред 10 от
таблицата – Достигане на съответствие със съществуващи и нововъведени
стандарти на ЕС. В т.3. Очаквани резултати от развитието на дейностите на
земеделското стопанство, подточка 3.1. Достигане на съответствие със
съществуващи и нововъведени стандарти на ЕС – описват
се стандартите, които ще бъдат достигнати
от стопанството на кандидата към периода за проверка на изпълнението на
бизнес-плана, е вписано следното: 1. Наредба № 26 от 14 октомври 2010 година за
специфичните изисквания за директни доставки на малки количества суровини и
храни от животински произход; 2. Опазване на общественото здраве; 3. Опазване
на околната среда и 4. Хуманно отношение към животните. В т.2 – Дейности,
необходими за преструктуриране и адаптация на земеделското стопанство е
вписано: поддържане броя на отглежданите зайкини-майки и производство на угоени
зайци чрез селекция и собствено възпроизводство. В съответствие с изложеното не
може да се приеме твърдението в жалбата, че неизпълнението на договорни
задължения, свързани с посочените елементи от бизнес-плана, е свободна
интерпретация от страна на ответника. В бизнес-плана, който е част от договора,
жалбоподателят е посочил, че ще предприеме действия, с които да отговаря на
Наредба № 26 от 14 октомври 2010 година за специфичните изисквания за директни
доставки на малки количества суровини и храни от животински произход като,
освен зайкини-майки, ще отглежда и зайци за угояване.
При установено неизпълнение на договорни
задължения, в съответствие с разпоредбата на чл.45, т.6 от Наредба № 14 от
28.05.2015 г. за прилагане на подмярка 6.1
"Стартова помощ за млади земеделски стопани" от мярка 6
"Развитие на стопанства и предприятия" от Програмата за развитие на
селските райони за периода 2014 – 2020 г., правилно е поискано връщане на
всички получени по договора за предоставяне на финансова помощ суми.
В жалбата се съдържа довод за нищожност на
оспорения АУПДВ, обоснован с продължилата почти една година проверка в
зайцефермата, стопанисвана от жалбоподателя. АС – Кърджали не възприема този
довод, тъй като основанията за нищожност, макар и да не са нормативно
регламентирани, представляват такива пороци на административния акт, които
правят съществуването му в правния мир нетърпимо. Като например, пълна липса на
предпоставките, визирани в хипотезата на приложимата материално-правна норма;
актът е изцяло лишен от законово основание; акт със същото съдържание не може
да бъде издаден въз основа на никакъв закон, от нито един орган. Обжалваният
АУПДВ не страда от такива пороци.
Следващо твърдение в жалбата е, че АУПДВ е
издаден, защото жалбоподателят не е допуснал служители на ОД – Кърджали на ДФ
да извършат проверка в неговия обект при действието на противоепидемичните
мерки, свързани с ***. Този довод е неоснователен, тъй като
се установи, че проверките от страна на ДФЗ – Кърджали са започнали след
получаване на писмо от ДФ „Земеделие“, София за констатирани неправомерно
изплатени суми по два договора, единият от които е сключен с жалбоподателя. На
следващо място, в обжалвания АУПДВ възражението в частта, касаеща
недопускане на служители на ОД – Кърджали на ДФЗ е уважено.
Предвид изложеното съдът приема, че
оспореният АУПДВ, е законосъобразен - издаден е от компетентен административен
орган и в предвидената от закона форма; постановен е в съответствие и при
правилно приложение на материалния закон, при спазване на
административно-производствените правила и съобразяване с целта на закона.
Жалбата се явява неоснователна и като такава, следва да бъде отхвърлена.
При този изход на
спора е основателно искането на пълномощника на ответника за присъждане на
деловодни разноски. Същите следва да се определят по реда на чл.78, ал.8 от ГПК, във връзка с чл.37 от Закона за правната помощ и чл.24 от Наредба за
заплащането на правната помощ в размер на 100 лева.
Водим от горните
мотиви и на основание чл.173, ал.2, предл.5-то от
АПК, Съдът:
Р Е Ш И:
Отхвърля жалбата на Е.А.А. от *** срещу
Акт за установяване на публично държавно вземане, № 09/
06/1/0/00314/3/01/04/02/ 04.03.2021 г., изх. № 01-090-6500/ 217#5/ 04.03.2021
г. на директора на ОД – Кърджали на ДФ
„Земеделие.
Осъжда Е.А.А. с ЕГН **********
и адрес: *** да заплати на Държавен фонд „Земеделие”, град София с Булстат *** юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв. (сто
лева).
Решението може да се
обжалва с касационна жалба, пред Върховния административен съд, в 14-дневен
срок от съобщаването му на страните.
Съдия: