Р Е Ш Е Н И Е
№ ……………………………. г.,
гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД - ВАРНА,
НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, XХII състав, в открито съдебно
заседание на двадесети ноември две хиляди и осемнадесета година в състав:
СЪДИЯ: МИЛЕНА Н.
с участието на секретаря Величка Велчева, след като разгледа докладваното от
съдията НАХД № 3647 по описа за 2018 г., за да се произнесе съобрази
следното:
Производството е по реда на чл. 59 и
сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на „М.и К.“ ООД
срещу наказателно постановление № 03 – 009960 от 04.07.2018 г., издадено от
директора на Дирекция „Инспекция по труда” – гр. Варна, с което на дружеството
на основание чл. 416, ал. 5 и чл. 414, ал. 1 КТ е наложена имуществена санкция
в размер на 1700 лв. за това, че на 25.05.2018 г. в супер маркет
„Есербил“, стопанисван от „М.и К.“ ООД в гр. Варна,
к.к. „Св. Св. Константин и Елена“, в качеството на
работодател, не е осигурило междудневна почивка в размер не по-малък от
дванадесет часа на лицето Р.Р.Н. на длъжност
„продавач-консултант“ в цитирания обект, тъй като на 24.05.2018 г. лицето е
работило работна смяна от 14 часа до 22 часа, а на 25.05.2018 г. е започнала
изпълнение на трудовите си задължения от 06:00 часа, видно представените
таблици за явяването/неявяването на работа и график за месец май 2018 г. –
нарушение на чл. 152 КТ.
Дружеството
– жалбоподател „М.и К.“ ООД, чрез
процесуалния си представител адв. И.В. ***, излага
съображения за незаконосъобразност на наказателното постановление поради
допуснати нарушения на процесуалните правила и на материалния закон. Твърди, че
на санкционираното дружество е представено изцяло нечетлив препис на АУАН,
което следва да се приравни на липса на АУАН, с което е нарушено правото му на
защита да разбере в пълен обем обвинението и по този начин да реализира
защитата си. Посочва, че в АУАН и НП нарушението не е описано в достатъчна
степен чрез конкретизиране на фактите и обстоятелствата, при които е извършено.
Излага съображения, че от посочените в НП доказателства не може да се направи
извод, че е налице нарушение по чл. 152 КТ. Заявява, че
административнонаказващият орган не е изпълнил задължението си по чл. 52, ал. 4 ЗАНН, като не е проверил акта за неговата законосъобразност и обоснованост, не
е преценил събраните по преписката доказателства, които не са достатъчни, за да
се направи извод за нарушението и не е извършил разследване на спорните обстоятелства.
Твърди се, че АУАН и НП не отговарят на формалните изисквания на чл. 42 и чл.
57, ал. 1 ЗАНН откъм съдържание. Оспорва извършването на нарушението, тъй като
при извършената проверка от Дирекция „Инспекция по труда“ – Варна е представен
грешен график, в който има допуснати технически грешки относно работното време
на някои от служителите през месец май 2018 г., които технически грешки били
допуснати от счетоводителя на дружеството Бояна Маринова, която въвела данните
ръчно през м. юни 2017 г., преди представянето на графиците на контролните
органи. Отправено е искане за отмяна на наказателното постановление. В
условията на евентуалност се претендира приложението на чл. 28 ЗАНН.
В
проведеното открито съдебно заседание въззивното
дружество „М.и К.“ ООД се представлява
от своя процесуален представител адв. И.В. ***, която
поддържа жалбата и отправеното до съда искане за отмяна на наказателното
постановление. Допълнително навежда доводи, че е недопустимо да се издава наказателно
постановление за нарушение по чл. 152 КТ само въз основа на график за работа,
тъй като последният представлява един предварителен проект за работа.
В
проведеното открито съдебно заседание въззиваемата страна дирекция „Инспекция
по труда” – гр. Варна се представлява от своя процесуален представител ст.
юрисконсулт Д.О., която моли за потвърждаване на наказателното постановление,
аргументирайки се, че нарушението е безспорно установено, доколкото по време на
проверката графиците за работа през м. май 2018 г. и присъствената форма за
същия месец са представени на контролните органи от упълномощен представител на
дружеството и въз основа на тези документи е направен извод за извършеното
нарушение. Впоследствие и с цел оспорване на фактите са създадени със задна
дата документи, а със свидетелските показания се цели да се оспорят заверените
и представени в хода на проверката документи.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и
като съобрази възраженията и доводите, изложени от страните, намира за
установено следното:
От фактическа страна:
На
15.05.2018 г. бил сключен трудов договор между „М.и К.“ ООД, в качеството на
работодател, и св. Р.Р.Н., в качеството на работник,
по силата на който св. Р.Н. приела да изпълнява длъжността
„продавач-консултант“ в „М.и К.“ ООД при основно месечно възнаграждение от 600
лв. и място на работа магазин „Есербил“ в к.к. „Св. Св. Константин и Елена“. В трудовия договор е
посочено, че работното време е 8 часа на ден и е предвиден размера на
полагаемия годишен отпуск - 20 дни.
След сключването на
посочения трудов договор бил допълнен графикът за работа в магазин „Есербил“
през месец май 2018 г., като била включена и св. Р.Н., която била допусната до
работа на 16.05.2018 г.
До края на месец май 2018 г.
св. Р.Н. работила в смяна от 14:00 ч. до 22:00 ч., с едно изключение - на
25.05.2018 г., когато работила от 06:00 часа до 14:00 часа. На тази дата св. Н.
започнала работа в 06:00 ч., след като предишния ден била на работа от 14:00 ч.
до 22:00 ч.
На 14.06.2018 г. служители
на Дирекция „Инспекция по труда“ – Варна, измежду които била и св. Н.З.,
извършили проверка по спазване на трудовото законодателство на „М.и К.“ ООД в обект: супермаркет „Есербил“,
находящ се гр. Варна, к.к.
„Св. Св. Константин и Елена.
В хода на проверката била
връчена призовка на основание чл. 45, ал. 1 АПК на св. С.А. за явяване на
представител на дружеството в Дирекция „Инспекция по труда“ – гр. Варна и
представяне на пълните трудови досиета и справки от НАП за работниците в
дружеството, както и документи за работното време – правилник за вътрешния
трудов ред, графици, отчетни форми, заповеди и др. от месец април 2018 г. до
момента на извършване на проверката.
В тази връзка в Дирекция
„Инспекция по труда“ – гр. Варна се явила св. Б.М. (счетоводител), която
представила последния вариант на графика за месец май 2018 г. и таблица за
отчитане на явяването/неявяването на работа през месец май 2018 г., от които
документи се установило, че св. Р.Н. на 24.05.2018 г. е работила от 14:00 ч. до
22:00 ч., а на следващия ден (25.05.2018 г.) е започнала работа в 06:00 ч.
Приемайки, че с това свое
поведение дружеството е извършило нарушение на чл. 152 КТ, на 26.06.2018 г. св.
З. съставила акт за установяване на административно нарушение срещу
дружеството, който бил връчен на св. Б.М., упълномощена с пълномощно с
нотариално удостоверен подпис с рег. № на удостоверяването – 2199/2018 г. по
описа на нотариус Обретен Обретенов с рег. № 109 на НК.
В предвидения в разпоредбата
на чл. 44, ал. 1 ЗАНН срок дружеството не е депозирало писмено възражение срещу
съставения АУАН, като на 04.07.2018 г. директорът на дирекция „Инспекция по
труда” – гр. Варна приемайки идентична фактическа обстановка, като тази,
изложена в АУАН, издал наказателно постановление, с което на основание
разпоредбите на чл. 416, ал. 5 и чл. 414, ал. 1 КТ наложил на въззивното
дружество имуществена санкция в размер на 1700 лева за извършеното нарушение на
чл. 152 КТ.
По доказателствата:
Гореизложената
фактическа обстановка се установи и се потвърди въз основа на следните гласни
доказателствени средства: показанията на свидетелите Н.Й.З., Б.Г.М. (частично),
Р.Р.Н. (частично), С.А.А.
(частично), и писмени доказателства: заверени копия на правилник за вътрешния
трудов ред; декларация от Р.Р.Н. от 14.06.2018 г.;
таблица за отчитане на явяването/неявяването на работа през месец май 2018 г.;
справка – график за месец май 2018 г.; трудов договор № 00000171/15.05.2018 г.
между „М.и К.“ ООД и Р.Р.Н.; протокол № ПР
1820752/26.06.2018 г. за извършена проверка на „М.и К.“ ООД; призовка на
основание чл. 45, ал. 1 АПК; идентификационна карта; пълномощно с нотариално
удостоверен подпис с рег. № на удостоверяването – 2199/2018 г. по описа на
нотариус Обретен Обретенов с рег. № 109 на НК; заповед от 12.01.2010 г. на
изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“.
Съдът кредитира
свидетелските показания на св. Н.Й.З. като обективни и достоверни, доколкото
същите не съдържат противоречия в себе си, последователни и логични са, а освен
това съответстват на събраните по делото писмени доказателства и по-конкретно
на таблица за отчитане на явяването/неявяването на работа през месец май 2018
г.; справка – график за месец май 2018 г., и двата документа, представени в
хода на проверката пред св. З. в Дирекция „Инспекция по труда“ – гр. Варна и
намиращи се на л. 13 и л. 14 от административнонаказателната преписка.
От съдържанието на
представените по делото график и таблица за отчитане на явяването и неявяването
на работа по един несъмнен начин се установява, че св. Р.Н. на 24.05.2018 г. е
работила от 14:00 ч. до 22:00 ч., а на следващия ден (25.05.2018 г.) е
започнала работа в 06:00 ч.
Съдът не кредитира свидетелските
показания на свидетелите Б.Г. М., Р.Р.Н., С. А. А. в
частта, в която същите заявяват, че св. Р.Н. е работила само втора смяна през
месец май 2018 г., тъй като показанията им в тази част противоречат на
представените в хода на проверката от упълномощено от дружеството лице график
за месец май 2018 г. и справка за явяването/неявяването на работа.
На първо място от показанията на св. З. се установява, че през месец август
2018 г. извършила последваща проверка на дружеството – жалбоподател, на която
присъствали св. М. и управителят на дружеството. Предмет на проверката било
изпълнението на дадените на дружеството предписания и никой присъстващ на
същата не е споменал за наличието на проблем или срив, а напротив заявили, че
са изпълнили предписанията. Нещо повече – управителят и св. М. коментирали, че
в началото на сезона тепърва набирали персонал и допълвали графиците. Логично
би било в случай, че св. М. е установила грешка в графика, то това обстоятелства
да бъде заявено при последващата проверка от
контролните органи, което, обаче, не е било сторено.
На следващо място съдът намира за житейски нелогично св. М. да нанася на
ръка смените в графиците, в случай на технически проблем, доколкото същата е
имала непрекъснат контакт със служители в магазина и при срив в информационната
й база данни би могла да изиска да й бъде изпратен графикът за месец май 2018
г. Нещо повече – съгласно л. 9а, ал. 1
от Наредбата за работното време, почивките и отпуските едновременно с установяването на сумирано изчисляване на
работното време по чл. 142, ал. 2 КТ (каквото в случая е установено в
правилника за вътрешен трудов ред) работодателят утвърждава поименни графици за
работа за периода, за който е установено сумираното изчисляване, които трябва
да се съхраняват най-малко 3 години след края на периода. Работодателят
запознава работниците или служителите с утвърдените графици преди започване на
работа по тях. При извършената проверка св. М. не е заявила на проверяващите,
че са налице други утвърдени от работодателя графици, за да може да бъде
извършена допълнителна проверка. Същата не е посочила, че е налице срив или
какъвто и да е било проблем в информационната й система, а освен това АУАН е
бил връчен лично на нея и след като същата е установила, че е налице т. нар.
„грешка“ в графика, е могла да депозира възражение в тридневен срок, което не е
направила.
Съдът намира, че свидетелските показания на св. М., Н. и А. в посочените
части са недостоверни и поради обстоятелството, че ако действително в рамките
на работната седмица всеки от работниците е работил само една смяна, то
необяснимо остава обстоятелството, че в графика за месец май се наблюдават
работни седмици, в които много от служителите са работили различни смени – М. П.
е работил в различни смени в периодите от 10.05.2017 г. до 14.05.2017 г., от
17.05.2018 г. до 21.05.2018 г. и от 24.05.2018 г. до 28.05.2018 г., като на
14.05.2018 г. и на 28.05.2018 г. и по отношение на него не е спазено
изискването на закона за осигуряване на 12 часа междудневна
почивка; М.С. е работила в различни смени в периода от 02.05.2018 г. до
06.05.2018 г., като по отношение на нея също в един от работните дни
(04.05.2018 г.) не е спазено изискването за осигуряването на 12 часа междудневна почивка; Ш. Г. е работила различни смени в
периодите от 03.05.2018 г. до 07.05.2018 г. и от 17.05.2018 г. до 21.05.2018
г., като на 06.05.2018 г. и 21.05.2018 г. не е спазено законодателното
изискване за осигуряване на 12 часа междудневна почивка.
Нормално и логично е в случай, че действително са били допуснати технически
грешки, св. М. да поиска по имейл, телефон или на място в магазина
действителните графици, които да представи пред Дирекция „Инспекция по труда“ –
гр. Варна. Поради това съдът намира, че твърдението, че св. М. е започнала да
нанася работите смени наново и на ръка представлява защитна версия с цел
избягване на отговорността на санкционираното дружество.
По тези причини съдът не кредитира и представените в хода на съдебното
производство три броя графици за м. май 2018г., издадени от „М.и К.“ ООД, два броя преписи извлечения на
електронна поща с подател Б. М. и получател М.Б.и извлечение от електронна поща
с дата 04.06.2018 с подател Б. М.
Въпреки липсата на доказателствена стойност на показанията на св. Б.Г.М., Р.Р.Н., С. А. А. в посочените части, съдът намира, че
показанията им в останалата им част, както и всички останали доказателства по
делото, обсъдени и ценени поотделно и в тяхната съвкупност, установяват описаната фактическа обстановка в
нейната пълнота, поради което изцяло основава на тях своите фактически изводи.
От правна страна:
Жалбата срещу наказателното
постановление е подадена в установения в чл. 59, ал. 2 от ЗАНН 7 – дневен срок,
от надлежна страна, срещу акт, който подлежи на обжалване, поради което се
явява процесуално допустима.
Съдът в рамките на служебната проверка не констатира съществено нарушение
на процесуалните правила, визирани в ЗАНН. АУАН е изготвен от длъжностно лице
със съответната компетентност, съдържа необходимите реквизити, изброени в чл.
42 ЗАНН и е надлежно предявен по реда на чл. 43, ал. 4 ЗАНН. НП е издадено от
компетентен орган, отговаря на изискванията на чл. 57 ЗАНН.
При анализа на приложимата нормативна уредба, съдът намира, че е налице нарушение на
разпоредбата чл. 152 КТ, съгласно която работникът
или служителят има право на непрекъсната междудневна почивка, която не може да
бъде по-малко от 12 часа.
От събраните по делото доказателства по несъмнен начин се установява, че
св. Р.Н. е работила по трудово правоотношение с „М.и К.“ ООД в магазин
„Есербил“, намиращ се в к.к. „Св. Св. Константин и
Елена“, гр. Варна, като на 24.05.2018 г. е приключила изпълнението на трудовите
си задължения в 22,00 часа, а на 25.05.2018 г. е започнала изпълнение на
трудовите си задължения в 06,00 часа, без да й е осигурена междудневна почивка
от 12 часа.
Следователно правилно е била ангажирана административнонаказателната
отговорност на въззивното дружество за нарушение на чл. 152 КТ.
По възраженията на въззивното дружество:
Относно
възражението на дружеството, че на упълномощения представител е връчен нечетлив
препис на АУАН, което следва да се приравни на липса на АУАН, с което е
нарушено правото на защита на санкционираното дружество да разбере в пълен обем
обвинението и по този начин да реализира защитата си, съдът намира същото за
неоснователно, тъй като върху оригинала на АУАН е налице подпис на
представляващия дружеството пълномощник, който е могъл да възрази, че преписът,
който му се връчва е нечетлив и да поиска да му бъде представен четлив препис
от АУАН.
Не следва
да бъде прието и възражението, че в АУАН и НП нарушението не е описано в достатъчна
степен чрез конкретизиране на фактите и обстоятелствата, при които е извършено,
доколкото в посочените актове ясно и недвусмислено е посочено, че на св. Р.Н.
не е осигурена междудневна почивка от 12 часа, тъй като същата е приключила работа
в 22,00 часа на 24.05.2018 г. и започнала работа на следващия ден 25.05.2018 г.
в 06,00 часа.
Съдът не
споделя изведените от жалбоподателя доводи за допуснато съществено нарушение на
процесуалните правила, а именно, че в хода на административно-наказателното производство е дерогирана
разпоредбата на чл. 52, ал. 4 ЗАНН - относно задължението за
изясняване на фактическа обстановка. Следва да се посочи, че в ЗАНН не
съществуват конкретни норми за това какви и от какъв вид точно доказателства
следва да бъдат събрани. Това е въпрос на конкретна казуистика и е в рамките на
свободната преценка на наказващия орган. Пропуски в неговата доказателствена
дейност биха се отразили на евентуална обоснованост на НП и това да е
самостоятелно основание за негова отмяна, но не може да се тълкува в такъв
смисъл самата дейност по изясняване на случая. Правото на административнонаказващия орган да се
възползва от дадената му в чл. 52, ал. 4 от ЗАНН възможност да извърши
допълнителна проверка и разследване на спорни обстоятелства не подлежи на
съдебен контрол.
Относно
възражението, че св. Б. М. е представила грешен график за месец май 2018 г.,
съдът намира, че не е възможно
наличието на различни графици за работното време на служителите предвид
изискването на чл. 9а от Наредбата за работното време, почивките и отпуските,
доколкото на първо място същите подлежат на утвърждаване, а на второ място се
представят за запознаване на работниците. При наличието на технически проблем,
св. М. е могла да се снабди с оригинала на графика директно от магазина и да го
представи на проверяващите, поради което съдът не приема за доказано
твърдението, че св. М. е нанесла данните за работното време в друг нов график,
неутвърден от работодателя, ръчно и от неясен източник на информация относно
действителното работно време на работниците.
На
последно място съдът намира, че е напълно допустимо да се издава наказателно
постановление за нарушение по чл. 152 КТ само въз основа на график за работа,
тъй като последният представлява единственият източник на информация за
работното време на работниците при сумирано изчисляване на работното време, а
неговото изменение може да стане само при наличие на основанията в чл. 9а, ал.
2 от Наредбата за работното време,
почивките и отпуските.
По отношение на имуществената санкция:
Съдът
намира, че в настоящия случай е неприложима разпоредбата на чл. 28 ЗАНН, тъй
като не са налице такива смекчаващи отговорността обстоятелства, които да
отличават нарушението като такова с по-ниска степен на обществена опасност в
сравнение с обикновените случаи на нарушения от този вид. Напротив касае се за
типично нарушение.
Съгласно
разпоредбата на чл. 414, ал. 1 КТ работодател, който наруши разпоредбите на
трудовото законодателство извън правилата за осигуряване на здравословни и
безопасни условия на труд, ако не подлежи на по-тежко наказание, се наказва с
имуществена санкция в размер от 1500 до 15 000 лв.
При
индивидуализиране на имуществената санкция съдът отчита като смекчаващо
отговорността обстоятелството, че в административнонаказателната преписка не се
съдържат данни дружеството „М.и К.“ ООД да е санкционирано за подобни нарушения
на трудовото законодателство, което мотивира съда да приеме, че нарушението е
извършено за първи път, което от своя страна налага извода за едно като цяло
отговорно и правилно отношение на въззивното дружество към законоустановения
ред в страната.
Съдът
не отчете отегчаващи отговорността обстоятелства, поради което и в съответствие
с чл. 27, ал. 2 ЗАНН имуществена санкция в минималния размер от 1500 лв. се
явява справедлива и напълно съответстваща на целите, предвидени в разпоредбата
на чл. 12 от ЗАНН.
По изложените съображения, съдът намира, че
наказателно постановление № 03 – 009960 от 04.07.2018 г., издадено от директора
на Дирекция „Инспекция по труда” – гр. Варна, следва да бъде изменено в
санкционната му част, като наложената имуществена санкция в размер на 1700 лв.
бъде намалена до предвидения в закона минимум от 1500 лв.
Така
мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, СЪДЪТ
Р Е
Ш И:
ИЗМЕНЯ наказателно постановление № 03 – 009960 от
04.07.2018 г., издадено от директора на Дирекция „Инспекция по труда” – гр.
Варна, с което на „М.и К.“ ООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление *** на основание
чл. 416, ал. 5 вр. чл. 414, ал. 1 КТ е наложена
имуществена санкция в размер на 1700 (хиляда и седемстотин) лева за нарушение
на чл. 152 КТ, като НАМАЛЯВА размера
на наложената имуществена санкция от
1700 (хиляда и седемстотин) лева на 1500 (хиляда и петстотин) лева.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд
- Варна в 14-дневен срок от получаване на съобщенията от страните, че решението
е изготвено.
СЪДИЯ В РАЙОНЕН СЪД: