Определение по дело №218/2019 на Окръжен съд - Ловеч

Номер на акта: 301
Дата: 11 април 2019 г.
Съдия: Иваничка Йорданова Константинова
Дело: 20194300500218
Тип на делото: Въззивно частно гражданско дело
Дата на образуване: 10 април 2019 г.

Съдържание на акта

                              О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

                           

град Ловеч, 11.04.2019 година

 

 

ЛОВЕШКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, граждански състав в     закрито съдебно заседание на единадесети април две хиляди и деветнадесета година в състав:   

 

                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ: СЕВДА ДОЙНОВА

                                                          ЧЛЕНОВЕ: ИВАНИЧКА КОНСТАНТИНОВА

                                                                                 ЗОРНИЦА А.

 

като разгледа докладваното от съдия Константинова ч.гр. дело № 218 по описа за

2019 година,  за да се произнесе, взе предвид:

 

Производството е по реда на чл.413, ал.2 .

           

С Разпореждане № 141 от 5 февруари 2019 година, постановено по ч. гр.дело № 72 по описа за 2019 година, Луковитският районен съд е постановил да се издаде заповед за изпълнение в полза на „БНП ПАРИБА  ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС” С.А.- Франция, клон България, ЕИК *********, срещу С.М.П. ***, за парично вземане в размер на 6 122.10 лева- главница по договор за потребителски заем с номер PLUS- 15470728, сключен на 22.11.2017 г., 554.90 лв. мораторна лихва за периода от 20.02.2018 г. до 11.01.2019 г. ,както и 133.54 лв- разноски за държавна такса и 50 лв. юрисконсултско възнаграждение. Отхвърлил е заявлението в частта, в която се иска издаване на заповед за изпълнение за сумата 3 730.95 лева, представляваща възнаградителна лихва за периода от 20.01.2018 г. до 20.11.2021 година, както и до пълния претендиран размер на разноските за държавна такса в размер на 208.16 лв.

Попадена е частна жалба от заявителя, с която обжалва разпореждането в отхвърлителната му част.

Жалбоподателят счита, че искането за присъждане на договорна лихва не следва да бъде отхвърлено, тъй като съгласно договора за потребителски заем, сключен между заявителя и длъжника, изрично е уговорено, че при просрочване на две или повече месечни вноски, и считано от датата на втората непогасена вноска, вземането на кредитора става предсрочно изискуемо в целия размер, включително всички определени в договора надбавки. Началната дата от която е започнало начисляването на възнаградителна лихва е датата на първата пропусната вноска- 20.01.2018 г., а посочената крайна дата е 20.11.2021 г., която е последната падежна дата. Позовава се и на разпоредбата на чл.294,ал.1 вр. чл.287 ТЗ. Счита, че длъжникът следва да върне не само получената като кредитна сума главница, но дължи изпълнение и по всички други поети задължения по договора за кредит и всички други договорни плащания до пълния размер на сумата, подлежаща на връщане и посочена в договора. Поддържа, че съдът е нарушил процесуалната норма на чл.411 от във вр.с чл.410 , като е излязъл извън дължимата по същата норма проверка.

Моли разпореждането да бъде отменено в частта, в която е отхвърлено искането за присъждане на сумата в размер на 3730.95 лева- съставляваща възнаградителна лихва и да се издаде допълнителна заповед за изпълнение за тази сума, както и да му се присъдят разноските за въззивното производство в размер на 15,00 лева.

Жалбоподателят е бил уведомен за разпореждането на 18.02.2019 г., а частната жалба с вх.№ 931/27.02.2019 г. е подадена по куриер на 25.2019., с което е спазен срокът по чл.275,ал.1 от .Подадена е от легитимирано лице и при тези предпоставки съдът приема,че е допустима. На основание чл.278,ал.1 и ал.2 от следва да се разгледа по същество.

От приложените по делото доказателства се установява следното:

Производството по чл.410 от за издаване на заповед за изпълнение е започнало пред Луковитския районен съд по повод заявление с Вх.№ 478/01.02.2019 г., подадено от „БНП Париба Пърсънъл Файненс” С.А.- Франция, клон България, срещу длъжника С.М.П. *** за парично вземане в размер на: 6 122.10 лева главница, възнаградителна лихва 3730.95 лева за периода 20.01.2018 г. до 20.11.2021 г.; мораторни лихви в размер на 554.90 лева за периода от 20.02.2018 г. до 11.01.2019 година, законната лихва от датата на подаване на заявлението да съда и до изплащане на задължението.

Луковитският районен съд, който е разгледал делото като подсъдно нему, съгласно чл.411, ал.1, изр,1 от ГПК, е издал разпореждане, с което уважил заявлението за главница и мораторна лихва и отхвърлил- в частта относно възнаградителната лихва, като е приел в мотивите си, че заявлението е неоснователно, тъй като не може да се претендира вземане за бъдещ период от време, както и че същото противоречи на закона.

Жалбата е неоснователна.

В т.12 на подаденото заявление от БНП Париба Пърсънъл Файненс” С.А.- Франция, клон България е отразено, че с Договор за потребителски заем с номер PLUS- 15470728, сключен на 22.11.2017 г., е отпуснат заем в размер на 6 000 лева  и закупуването на застраховка от 1612.80 лв. на С.М.П., която се задължила да го погаси на 48 вноски, всяка в размер на 238.95 лева, според уговорен погасителен план. В т.14 на заявлението „Допълнителни изявления и допълнителна информация”, са изложени обстоятелства относно  факта на спиране на плащанията на вноските по договора от страна на заемополучателя на 20.01.2018 г. и обявяването на вземането за предсрочно изискуемо на падежната дата на втората пропусната месечна вноска- 20.02.2016 г., както и че обезщетението за забава в размер на 554.90 лева е начислено върху оставащата неизплатена главница по заема, за периода от 20.02.2018 г. до 11.01.2019 г.

Нормата на чл.411,ал.2,т.2 от вменява на съда задължение да отхвърли искането за издаване на заповед за изпълнение, когато е в противоречие със закона и добрите нрави. В определение № 974 от 7.12.2011 г. на ВКС по ч.т.д. № 797/2010 г., ІІ т.о.,ТК , е акцентирано на това задължение на съда и изрично е прието, че щом вземането на заявителя е станало предсрочно изискуемо, на кредитора се следва единствено наказателна лихва, но не и възнаградителна такава, тъй като последната е обвързана с продължителността на ползване на дадените в заем суми. Подчертава се, че изпадането на длъжника по потребителския кредит в забава, обуславя правото на кредитора да търси единствено мораторна лихва за периода на същата, съизмерима с лимитирания размер на законната лихва, по аргумент от чл.19 Закона за потребителския кредит. В случая искането на заявителя да получи възнаградителна лихва и след прекратяването на договора не намира правно основание и противоречи на добрите нрави.

Неправилно жалбоподателят се позовава на разпоредбата на чл.294 от ТЗ- тя е неприложима в случая, защото длъжникът по потребителския кредит няма качеството на „търговец”, а на „потребител”.

С оглед горното съдът намира, че заявлението за издаване на заповед за  изпълнение по чл.410 в частта досежно възнаградителните лихви следва да бъде отхвърлено.

Достигайки до същия правен извод, Луковитският районен съд е постановил законосъобразен съдебен акт, който следва да бъде потвърден.

Воден от изложените съображения, съдът

 

                                                О П Р Е Д Е Л И :

 

ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане № 141 от 5 февруари 2019 година, постановено по ч. гр.дело № 72 по описа за 2019 година на Луковитския районен съд в частта, в която е отхвърлено заявлението на на „БНП ПАРИБА  ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС” С.А.- Франция, клон България, ЕИК *********, срещу С.М.П.,***, за сумата 3 730.95 лева, представляваща възнаградителна лихва за периода от 20.01.2018 г. до 20.11.2021 година, както и до пълния претендиран размер на разноските за държавна такса в размер на 208.16 лв.

Определението не подлежи на касационно обжалване.

 

                                                           

                                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                                   

                        

    

                                                                       ЧЛЕНОВЕ:

 

Съобщи за изтекли лични данни