№ 424
гр. Търговище, 04.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ, XI СЪСТАВ в публично заседание
на девети септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Йоханна Ив. Антонова
при участието на секретаря Красимира Ал. Кирилова
като разгледа докладваното от Йоханна Ив. Антонова Гражданско дело №
20203530101440 по описа за 2020 година
Производството е образувано по предявени установителни искове за съществуване на
вземане с правно основание чл.422,ал.1 вр. чл.415,ал.1 от ГПК, във вр. с чл. 87,ал.1 от ЗЗД и
чл. 9 и сл. от ЗПК.
Ищецът Париба Пърсънъл Файненс С.А.“ Париж чрез „БНП Париба Пърсънъл
Файненс С.А.“ клон България, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.С.,
ж.к. М. *, Б. П. С., сг. **, представлявано от Д.Д., действащ чрез юрисконсулт Н.М., твърди
в исковата си молба, че сключил с ответника Д. СТ. Д. с ЕГН ********** с настоящ адрес в
гр.Търговище, кв.З., бл. **, вх. *, ет. *, ап. ** Договор за кредит № *****г.Твърди още, че
тъй като ответникът не изпълнявал задълженията си по договора, задълженията по същия
били обявени за предсрочно изискуеми, считано от 20.06.2018г., за което длъжникът бил
уведомен, но до момента не е извършил погасяване на дължимите суми, а именно: главница
в размер на 5752,14лв., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
27.07.2020год., до окончателното изплащане на задължението, възнаградителна лихва в
размер на 2549,37лв. за периода от 20.05.2018г. до 20.09.2020г. и мораторна лихва в размер
на 1124,55лв. за периода от 20.06.2018г. до 08.07.2020г., за които суми е издадена заповед по
чл. 410 от ГПК № 407/30.07.2020г., постановена по ч.гр.д.№ 862/2020г. по описа на РСТ,
връчена на длъжника в хипотезата на чл. 47,ал.5 от ГПК, при което ищецът приема, че за
него е налице правен интерес от предявяване на настоящите установителни искове;
претендира разноските в заповедното и в настоящото производство. В съдебно заседание
представител на ищеца не се явява; постъпило е писмено становище, с което предявените
1
искове се поддържат и се иска уважаването им, претендират се разноски.
В срока и по реда на чл. 131, ал.1 от ГПК, в писмен отговор от адв. Л.И.-ТАК,
назначен от съда особен процесуален представител на ответника установителните искове се
оспорват изцяло, като се излагат подробни съображения относно липса на обявена
предсрочна изискуемост на кредита преди депозиране на заявлението по чл. 410 от ГПК,
както и за недействителност на договора с оглед неспазване на императивните изисквания
по чл. 22 вр. чл.10,ал.1, чл.11,ал.7-12 и 20, чл.11,ал.2 и чл.12,ал.1,т.7-9 от ЗПК; иска се
отхвърляне на исковете изцяло, претендират се разноски.В съдебно заседание възраженията
се поддържат от адв.Т.-ТАК-преупълномощена от адв.Л.И.-назначен от съда особен
процесуален представител на ответника, която поддържа въведените възражения,
претендира разноски.
След преценка на доказателствата по делото и като съобрази исканията и
възраженията на страните, съдът намира за установено от фактическа страна следното:
От Договор за потребителски паричен кредит № *****г. представен по делото с
погасителен план се установява, че страните са уговорили предоставяне на паричен заем в
размер на 8 000лв., застрахователна премия в размер на 2 688лв., такса ангажимент в размер
на 280лв., с размер на месечната погасителна вноска от 321,79лв., със срок от 60 месеца и
последна вноска на 20.09.2020г.; с фиксиран годишен лихвен процент от 33,04%, общ
размер на всички плащания в размер на 19 307,40лв. и ГПР 41,15%. Представени са и
условията към договора, съобразно които кредит се отпуска чрез превод по банкова сметка
на кредитополучателя, а съгл. чл. 5 от ОУ, при просрочване на две или повече месечни
погасителни вноски цялото задължение става предсрочно изискуемо, без да е необходимо
уведомяване на длъжника. От чл.2 се установява, че размерът на кредита за застраховка ще
се бъде платен директно на застрахователния агент „Директ Сървисиз” ЕАД, като липсват
доказателства премията да е платена на посочения агент. Представено е подробно
извлечение по процесния кредит за дължими, платени и разнесени суми от плащанията.По
делото е представена от 15.11.2018г., в която ищецът уведомява ответника за размера на
дължимите суми по пера, като го кани в едноседмичен срок да ги изплати, но ясно
формулирано уведомление за намерението на кредитора да обяви предсрочната изискуемост
на задължението, липсва. От заключението по назначената СИЕ, неоспорено от страните,
което съдът кредитира изцяло, като отговарящо на поставените задачи се установява, че
ответникът е изплатил общо 9 975,49лв., разнесени по различните пера-главница,
застраховка, договорна лихва, като останалите неиздължени суми са съотв. главница в
размер на 5483,34лв., застраховка в размер на 268,80лв., договорна лихва в размер
на2549,37 лв. за периода от 20.05.2018г. до 20.09.2020г. и обезщетение за забава в размер на
1047,39лв. за периода от 20.06.2018г. до 08.07.2020г. при съобразяване с чл. 6 от
ЗМДВИП.От чл.2 на договора е видно, че при усвояването на кредита, кредиторът е
удържал таксата ангажимент в размер на 280лв.
2
При така установеното от фактическа страна, съдът достига до следните правни
изводи:
Предявените установителни искове за съществуване на вземане по издадена заповед
за изпълнение по чл. 410 от ГПК са обосновани с неизпълнение на задълженията на
ответника по договора за заплащане на дължимите месечни вноски, и обявяване на
задължението за предсрочно изискуемо, считано от 20.06.2018г., поради което се
претендират неизплатените суми. По отношение на възраженията на ответната страна за
ненадлежното обявяване на предсрочната изискуемост на задължението и достигането на
изявлението на кредитора до длъжника, съдът, макар да приема, че длъжникът не е бил
надлежно уведомен, тъй като такива доказателства по делото липсват, то това обстоятелство
в случая се явява релевантно, само ако е налице валидно обвързващ страните договор.
Видно от съдържанието на договора, съдът приема, че спрямо него е приложима
регламентацията Закона за потребителския кредит (ЗПК), установяващ императивни
изисквания към необходимото съдържание на договора за потребителски кредит, с оглед
неговата действителност, в която връзка са и част от възраженията на особения процесуален
представител на ответника.Същите, макар и бланкетни, не освобождават съда от
служебното му задължение да следи за спазването на императивния материален закон,
обективирано и в решение № 384/02.11.2011 г. по гр.д. № 1450/2010 г., I-во ГО,
Определение № 751/17.08.2010 г. по гр.д. № 2022/2009 г., I-во ГО и др.,съобр. която ако
съдът установи нищожност на договор, от който страните черпят права е длъжен да се
съобрази с нищожността при решаване на спора по същество, когато тя е очевидна и
произтича пряко от договора, дори и без да е направено възражение за нищожност като в
тази връзка, съдът приема следното: Преценявайки съдържанието на договора, съдът
приема, че същият отговаря на императивните изисквания по чл.10,ал.1 относно писмената
форма на договора, както и на чл. 11,ал.1,т.6, т.9а и т.11 от ЗПК, доколкото е посочен
размерът на кредита-8000лв., посочен е срокът на изплащане на 60 месечни вноски с
последна падежна дата на 20.09.2020г., договорът е с фиксиран лихвен процент, налице е и
погасителен план, който посочва дължимите плащания и сроковете и условията за
извършването на тези плащания, съдържа разбивка на всяка погасителна вноска, показваща
погасяването на главницата, лихвата, изчислена на базата на лихвения процент. Съдът
намира обаче, че договорът противоречи на разпоредбата на чл. 11,ал.1,т.10 от ЗПК, поради
следното: Съгл. посочената разпоредба, договорът за кредит включва годишния процент на
разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на
сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани
при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение №
1 начин.В договора е посочен годишен процент на разходите (ГПР), но единствено като
абсолютна процентна стойност-41,15%. Липсва посочване на взетите предвид допускания,
използвани при изчисляване на ГПР по определения в Приложение № 1 начин, каквото е
изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Според разпоредбата на чл. 19, ал. 1 ЗПК, ГПР
изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други
3
преки или косвени разходи, комисионни, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези,
дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от
общия размер на предоставения кредит. В случая в договора липсва конкретизация относно
начина, по който е формиран посочения ГПР, което води и до неяснота относно включените
в него компоненти, а това от своя страна е нарушение на основното изискване за сключване
на договора по ясен и разбираем начин - чл. 10, ал. 1 ЗПК. На следващо място не става ясно
как е формиран ГПР от 41,15% и какво друго е включено него извън фиксирания годишен
лихвен процент от 33,04%, нито дали в него е включен като разход и размерът на
застрахователната премия, оскъпяваща кредита с почти 34%, поради което не може да се
прецени дали така посочения ГПР е вярно изчислен и дали не надхвърля петкратния размер
на законната лихва, предвид забраната по чл.19, ал.4 от ЗПК, поради което съдът приема, че
посочения ГПР в договора единствено като абсолютна процентна стойност и с посочване на
общата сума, дължима от потребителя е нарушено императивното изискване по чл.
11,ал.1,т.10 от ГПК, обстоятелство, обуславящо недействителността на договора изцяло, на
осн. чл. 22 вр. чл.11, ал.1, т.10 ЗПК.С оглед на този извод на съда, съобр. разпоредбата на
чл. 23 от ЗПК, установяваща, че когато договорът за потребителски кредит е обявен за
недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва
или други разходи по кредита, следва да се приеме, че ответникът дължи единствено
неизплатената част от главницата.Съдът, съобразявайки заключението на вещото лице,
приема, че ответникът е изплатил обща сума в размер на 9975,49лв., която надхвърля
размера на получения кредит от 8000лв., като следва да се вземе предвид и удържаната
такса ангажимент от 280лв., при което съдът приема, че ответникът е платил повече от
дължимата главница от 8000лв., обстоятелство, обуславящо извод, че предявеният иск за
сумата от 5752,14лв., претендирана главница по Договор за потребителски паричен кредит
№ *****г., за която е издадена заповед по чл. 410 от ГПК № 407/30.07.2020г., постановена
по ч.гр.д.№ 862/2020г. по описа на РСТ, е неоснователен и следва да се отхвърли, на осн.
чл.422,ал.1 вр. чл.415,ал.1 от ГПК, във вр. с чл. 87,ал.1 от ЗЗД и чл. 9 и сл. от ЗПК. С
оглед изложеното по-горе относно недействителността на договора за кредит и при
приложение на разпоредбата на чл. 23 от ЗПК, съдът приема, че предявените установителни
искове за съществуване на вземания за следните суми: възнаградителна лихва в размер на
2549,37лв. за периода от 20.05.2018г. до 20.09.2020г. и мораторна лихва в размер на
1124,55лв. за периода от 20.06.2018г. до 08.07.2020г., за които суми е издадена заповед по
чл. 410 от ГПК № 407/30.07.2020г., постановена по ч.гр.д.№ 862/2020г. по описа на РСТ, са
неоснователни и следва да се отхвърлят, на осн. чл.422,ал.1 вр. чл.415,ал.1 от ГПК, във
вр. с чл. 87,ал.1 от ЗЗД и чл. 9 и сл. от ЗПК.
По разноските: С оглед изхода от спора и предвид задължението на съда да се
произнесе по разноските в заповедното и в исковото производство, съдът приема, че ищецът
няма право на разноски както в заповедното, така и в настоящото производство, поради
което такива не се присъждат, на осн. чл. 81,ал.1 от ГПК.
4
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от Париба Пърсънъл Файненс С.А.“ Париж чрез „БНП
Париба Пърсънъл Файненс С.А.“ клон България, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр.С., ж.к. М. *, Б. П. С., сг. **, представлявано от Д.Д., против Д. СТ. Д. с ЕГН
********** с настоящ адрес в гр.Търговище, кв.З., бл. **, вх. *, ет. *, ап. ** установителни
искове за съществуване на вземания за следните суми: сумата от 5752,14лв.,
претендирана главница по Договор за потребителски паричен кредит № *****г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 27.07.2020год., до окончателното изплащане
на задължението, възнаградителна лихва в размер на 2549,37лв. за периода от 20.05.2018г.
до 20.09.2020г. и мораторна лихва в размер на 1124,55лв. за периода от 20.06.2018г. до
08.07.2020г., за които суми е издадена заповед по чл. 410 от ГПК № 407/30.07.2020г.,
постановена по ч.гр.д.№ 862/2020г. по описа на РСТ, като неоснователни, на осн.
чл.422,ал.1 вр. чл.415,ал.1 от ГПК, във вр. с чл. 87,ал.1 от ЗЗД и чл. 9 и сл. от ЗПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на
страните, пред Окръжен съд - Търговище.
Съдия при Районен съд – Търговище: _______________________
5