РЕШЕНИЕ
№ 4398
гр. Пловдив, 23.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на четиринадесети декември през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Дафина Н. Арабаджиева
при участието на секретаря Габриела Пл. Йорданова
като разгледа докладваното от Дафина Н. Арабаджиева Гражданско дело №
20225330102323 по описа за 2022 година
Предмет на производството са предявени искове с правно основание чл.124, ал.1 ГПК, вр.
с чл.26, ал.1 ЗЗД, вр. чл.22, вр. чл.10а и чл.19 ЗПК, вр. с чл.143 и чл.146 ЗЗП.
В исковата молба и уточнение към нея от П. Я. Ю., И. М. Ю. и Я. М. Ю. против
„Интернешънъл Саламанка Капитал“ ООД се твърди, че М. Е. Ю. е страна по договор за
потребителски кредит № **********г., по силата на който получил сумата от 1100 лева, при
срок на кредита от 1 месец. Съгласно чл. 1 от договора същият следвало да заплати такса за
експресно разглеждане в размер на 440 лв., включена в размера на всяка една погасителна
вноска. На *******г. М. Ю. починал, като оставил в качеството на законни наследници
ищците. Клаузата по договора относно такса за експресно разглеждане била нищожна на
основание чл. 26 ЗЗД, вр. чл. 143 и чл. 146 ЗЗП, както и поради нарушение на чл.19, ал. 4
ЗПК.
Твърди се, че клаузата предвиждаща заплащане такса за експресно разглеждане е в
противоречие и с разпоредбата на чл. 10а ЗПК.
Твърди се, че клауза е нищожна като противоречаща на добрите нрави и неравноправна по
см. на чл. 143, т. 9 ЗЗП, тъй като сумата, която се претендирала, била в размер над 1/3 от
получената сума по отпуснатия кредит. Така се нарушавал принципът на добросъвестност и
справедливост. С така уговорената такса за експресно разглеждане в полза на кредитора се
уговаря още едно допълнително обезщетение. Основната цел на така уговорената клауза
целяла неоснователно обогатяване на кредитора за сметка на кредитополучателя. С клаузата
се заобикаляла разпоредбата на чл.19, ал.4 ЗПК, като с се нарушавало и изискването ГПР да
1
не бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочените задължения.
Посочването в договора на размер на ГПР, който не е реално прилагания в отношенията
между страните представлявало заблуждаваща търговска практика по см. на чл. 68д, ал. 1 и
ал. 2, т. 1 от Закона за защита на потребителите. Така уговорената клауза е нищожна и
неравноправна по см. на чл. 146 от ЗЗП, доколкото същата не била индивидуално уговорена.
Направено е искане за прогласяване за недействителна на клауза за такса за експресно
разглеждане, обективирана в чл.1 от Договор за потребителски кредит SO № **** от ******
г., поради противоречие със закона - чл.10а ЗПК, поради противоречие с добрите нрави,
поради заобикаляне на закона - чл.19, ал.4 ЗПК и като неравноправна. Претендирани са
разноски.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор от ответника, с който се оспорва иска по
допустимост. Счита, че предявения иск е недопустим, доколкото по ч.гр.д. № 19236/2021 г.
по описа на ПдРС е издадена Заповед по чл.410 ГПК срещу длъжника М. Е. Ю. за вземания
по процесния договор за кредит, по което дело са конституирани като страни наследниците
на длъжника - ищците в настоящото производство, които не са подали възражение срещу
заповедта и същата е влязла в сила. Считат, че с неподаване на възражение се преклудира
възможността ищците да предявяват настоящия иск и да оспорват валидността на таксата за
експресно разглеждане. Твърди се, че вземанията по заповедта са заплатени, поради което
настоящото производство е безпредметно и е отпаднал правния интерес от същото. С оглед
изложеното се иска прекратяване на делото.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое
убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и
исканията на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
По делото е представен препис – извлечение от акт за смърт на М. Е. Ю., поч. на
********г. Представено е и удостоверение за наследници на М. Е. Ю., видно от което
негови законни наследници са П. Я. Ю. - преживяла съпруга и И. М. Ю. и Я. М. Ю. – негови
деца.
С индивидуален договор за потребителски кредит SO № *******г., сключен между
„Интернешънъл Саламанка Капитал“ ООД и М. Е. Ю., на кредитополучателя е предоставен
кредит в размер на 1100 лв., при годишен лихвен процент по кредита: 40.15 % и ГПР: 47.52
%. В чл.1 от договора е предвидено заплащане на такса за експресно разглеждане в размер
на 440 лева. Съгласно чл. 2 от договора срокът на договора за кредит е 1 месец. Относно
таксата за експресно разглеждане страните са се уговорили, че таксата ще се заплати
разсрочено от кредитополучателя на равни части и ще се включи в размера на всяка
погасителна вноска.
Във връзка с възражението за недопустимост на иска е постъпила молба уточнение
от ищеца към която е приложен препис от заповедта за изпълнение на парично задължение
по чл. 410 по ч.гр.д. № 18025/2021 г. по описа на XXII гр.с. на ПРС, видно от която предмет
на заявлението и издадената въз основа на него Заповед по чл. 410 ГПК са вземания за
главница и възнаградителна лихва по Договор за потребителски кредит SO № **** от
2
****** г. По заповедното дело не е била предмет такса за експресно разглеждане и по
отношение на нея не е формирана сила на присъдено нещо, след влизане в сила на
Заповедта, поради което е допустимо да е предмет на отделен иск.
По делото не се спори, установява се и от представените писмени доказателства, че
между М. Е. Ю. и „Интернешънъл Саламанка Капитал“ ООД е сключен договор за
потребителски кредит SO № *** от ****** г., в който е уговорена клауза за такса за
експресно разглеждане, обективирана в чл.1 в размер на 440 лева.
Установява се от представеното удостоверение за наследници, че ищците са наследници по
закон на М. Е. Ю..
Ответното дружество представлява финансова институция по смисъла на чл.3, ал.2
ЗКИ и кредитор по смисъла на чл. 9, ал. 4 ЗПК, а наследодателят на ищците - потребител по
смисъла на чл.9, ал.3 ЗПК.
С оглед на така установеното, съдът приема, че сключеният между тях договор за
потребителски кредит по своята същност е договор по смисъла на чл.9, ал.1 ЗПК, спрямо
който са приложими разпоредбите на Закона за потребителския кредит, както и нормите на
ЗЗП.
В чл.1 от Индивидуален договор за потребителски кредит SO № ******** г. е
предвидена такса за експресно разглеждане на документи в размер на 440 лв. Тази такса
представлява 40 % от предоставената в заем сума.
Посочената клауза съдът намира за нищожна поради противоречие с добрите нрави,
доколкото размерът й е необосновано висок и не е еквивалентен на насрещната престация
на кредитора. Не е посочено какви са възможностите на потребителя, ако не избере
експресно разглеждане на документи и в какъв срок се произнася кредитодателят по тях.
Липсва еквивалентност между таксата и извършената услуга от заемодателя. Таксата е по-
голяма от възнаграждението, което кредитодателят получава за предоставения кредит и по
своя характер представлява скрито възнаграждение, което следва да бъде добавено към
възнаградителната лихва и да участва при формирането на ГПР.
С оглед изложеното съдът намира, че така предвидената клауза противоречи на
добрите нрави, както и с нея се цели неоснователно обогатяване на кредитора за сметка на
длъжника, без реално да е извършена конкретна услуга, тази такса, представлява и скрит
разход по договора за кредит, който привидно е уговорен като такса преди отпускането и
усвояването на кредита и с нея се цели реално заобикаляне на разпоредбата на чл.19, ал.4
ЗПК и чл.10а ЗПК, поради което е нищожна.
Тъй като противоречието между клаузата за такса за експресно разглеждане и
добрите нрави е налице още при сключването на договора, то следва извод, че в конкретния
случай не е налице валидно съглашение и съобразно разпоредбата на чл.26, ал.1 във вр. с
ал.4 ЗЗД, в тази си част договорът изобщо не е породил правно действие, а нищожността на
тази клауза е пречка за възникване на задължение за заплащане на такава такса по чл. 1 от
3
договора. Поради това съдът намира, че искът е основателен и следва да бъде уважен.
По отговорността за разноски:
При този изход на делото на ищците следва да се присъдят направените по делото
разноски за държавна такса в размер на 50 лв.
По делото са представени договори за правна помощ и съдействие за всеки от
ищците, видно от които на ищците е предоставена безплатна правна помощ по реда на чл.38
ЗА от адв. М. М..
Съгласно чл.38, ал.2 ЗА на адвоката се определя размер не по-малък от предвидения
в Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
На основание чл.7, ал.2, т.1 от Наредбата, съдът определя адвокатско възнаграждение
за адв. М. М. в размер на 400 лева, което ще му се присъди. Съдът намира, че на адвоката се
дължи едно адвокатско възнаграждение, доколкото защитата на ищците е една и съща, в
защита на един и същи интерес, който е общ, а не отделен за всеки един от тях и произтича
от наследственото правоприемство, по силата на което заместват наследодателя си -
кредитополучател по договора за кредит.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОБЯВЯВА за нищожна клаузата на чл.1 от Индивидуален договор за потребителски кредит
SO № ******** г., сключен между „Интернешънъл Саламанка Капитал“ ООД, ЕИК
********* и М. Е. Ю., поч. на *******г., наследодател на П. Я. Ю., И. М. Ю. и Я. М. Ю., в
която е предвидено заплащане на такса за експресно разглеждане в размер на 440 лева, като
противоречаща на добрите нрави и като заобикаляща чл.19, ал.4 ЗПК.
ОСЪЖДА „Интернешънъл Саламанка Капитал“ ООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, ж.к. Люлин 9, бл.963, ет.1, офис 11 да заплати на П. Я. Ю.,
ЕГН **********, И. М. Ю., ЕГН ********** и Я. М. Ю., ЕГН **********, и тримата с
адрес: гр. ******************** сумата в размер на 50 лева /петдесет лева/ направени по
делото разноски.
ОСЪЖДА „Интернешънъл Саламанка Капитал“ ООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, ж.к. Люлин 9, бл.963, ет.1, офис 11 да заплати на адв. М. В.
М., вписан в АК - Пловдив, на основание чл.38 ЗА, сумата от 400 лева /четиристотин лева/
адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Пловдив в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: __________/п/_____________
4