Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 9
гр.Русе, 18.03.2022 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Административен
съд-Русе, I-ви състав, в открито заседание на осми
март през две хиляди двадесет и втора година, в състав:
СЪДИЯ: Ивайло Йосифов
при участието на секретаря Наталия Георгиева, като разгледа докладваното от
съдията адм.д. № 414 по описа за 2021
г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.145 и сл. от АПК вр. чл.44 от Регламент (ЕС)
№ 952/2013 вр. чл.220, ал.1 от ЗМ.
Образувано е по жалба на „Ерик МБ“ ЕООД, със седалище в гр.Русе, чрез
процесуалния му представител, против решение № 32-191837/17.06.2021 г. към митническа декларация
MRN 17BG002002H0125742/06.10.2017 г. на с.д. директор на ТД Северна морска
(понастоящем ТД Митница Варна) в Агенция „Митници“, с което, на основание
чл.84, ал.1, т.1 от ЗМ вр. чл.74, § 2, б.“б“ от
Регламент (ЕС) № 952/2013, вр. с чл.140 и чл.141 от Регламент за изпълнение
(ЕС) 2015/2447, вр.чл.5, т.39 от Регламент (ЕС) № 952/2013 вр. чл.77, § 1, вр.
чл.85, § 1, вр. чл.101, § 1 вр. чл.103, чл.104 от Регламент (ЕС) № 952/2013,
вр. чл. 54, ал.1 и чл.56 от ЗДДС и чл.59 от АПК, е отказано приемането на
митническата стойност на декларираните стоки с № № 2,5,6,7,11,12,13 и 16 по
митническа декларация MRN 17BG002002H0125742/06.10.2017 г., определена е нова
митническа стойност на внесените стоки от жалбоподателя по посочената
митническа декларация, както следва - стока № 2, в размер на 2520,10 лева,
стока № 5, в размер на 2713,60 лева, стока № 6, в размер на 387,20 лева, стока
№ 7, в размер на 7313,60 лева, стока №
11, в размер на 7228 лева, стока № 12, в
размер на 6330,36 лева, стока № 13, в размер на 11530,52 лева и стока № 16, в
размер на 2510 лева и в което е отбелязано, че на основание 103, § 1, чл.104, §
2 и чл.124, § 1, б.“а“ от Регламент (ЕС) № 952/2013, длъжникът не се уведомява
за митническото задължение след изтичане на 3 години от датата, на която е
възникнало задължението, същото не се взема под отчет и се счита погасено. В
жалбата и в представената писмена защита се развиват подробни съображения за
незаконосъобразност на оспорения административен акт като издаден при
съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в нарушение
на материалния закон. Жалбоподателят обосновава правния си интерес с
обстоятелството, че с оспореното решение е увеличена митническата стойност на
внесените с процесната митническа декларация стоки като в резултат на това е
начислен и ДДС. Поддържа, че правният интерес от оспорване на акта не е
поставен в зависимост от това дали той подлежи на изпълнение и би имал фискален
резултат или се касае, както в случая, до погасено по давност вземане, което не
подлежи на принудително изпълнение. Твърди, че не са били налице
предпоставките, визирани в чл.140 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447, за
неприемането на декларираната от него договорна стойност на внесените стоки. Заявява,
че „основателните съмнения“ по смисъла на посочената разпоредба относно това дали
декларираната договорна стойност представлява общата платена или подлежаща на
плащане сума по чл.70, § 1 от Регламент (ЕС) № 952/2013, не могат да бъдат
обосновани със статистическите данни за т.нар. „справедливи цени“, извлечени от
системата "ТЕЗЕЙ" ("THESEUS") на Съвместния изследователски
център (Joint Research Centre) на ЕК, тъй като тези обобщени данни са за
килограм, а внесените от него стоки били индивидуално определени и имали
стойност за единица бройка. Поддържа, че посоченият в оспорения акт рисков праг
за всяка от осемте стоки на практика представлява минимална митническа
стойност, чието използване, съгласно чл.144 от Регламент за изпълнение (ЕС)
2015/2447, било забранено. Възразява, че
липсва нормативен акт, който да урежда приложения рисков праг от 50 % от
справедливите цени на всяка от стоките, извлечени от системата „ТЕЗЕЙ“, а позоваването
на административния орган на възприетото в т.38 – 39 от решение от 16.06.2016
г. на Съда на ЕС по дело C‑291/15 било неоснователно, тъй като
според това решение основателните съмнения на митническите органи могат да се
базират на необичайно ниския размер на декларираната договорна стойност в
сравнение със „средностатистическия размер на покупните цени при вноса на
сходни стоки“, а системата „ТЕЗЕЙ“ предоставя информация относно митническата
стойност на стоките, която включва и допълнителни елементи, освен действително
платената или подлежащата на плащане тяхна цена. Твърди, че както в оспореното
решение, така и в хода на административното производство, митническите органи
не са обосновали защо считат стоките по посочените декларации с получатели –
трети лица, използвани като аналог за определяне на новата митническа стойност,
за сходни с тези, внесени от жалбоподателя с процесната митническа декларация. Възразява,
че както от внесените стоки, така и от стоките, използвани като аналог, липсват
мостри, поради което не може да се направи извод за тяхното сходство по
критериите, съдържащи се в легалната дефиниция на това понятие по чл.1, § 2,
т.14 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447. Поддържа, че липсата на
конкретни мотиви, с които да е обосновано сходството на стоките, ограничава
правото му на защита и поради това съставлява съществено нарушение на
административнопроизводствените правила, а определянето на митническата
стойност по реда на чл.74, § 2, б.“б“ от Регламент (ЕС) № 952/2013, без да е
изяснено дали използваните като аналог стоки са действително сходни, води до
нарушение на материалния закон. Моли съда да постанови решение, с което да
отмени оспорения административен акт. Претендира присъждането на направените
деловодни разноски.
Ответникът по жалбата – директорът на ТД Митница Варна, чрез процесуалния
си представител, е представил становище с вх.№ 3311/12.08.2021 г. (на л.14-16
от делото) и писмена защита, в които подробно аргументира становище за
недопустимост на жалбата поради липсата на правен интерес от оспорването, респ.
за законосъобразност на издадения административен акт. Поддържа, че макар и
начислено с обжалваното решение, задължението за ДДС се счита погасено по
давност на основание чл.124, § 1, б.“а“ от Регламент (ЕС) № 952/2013, поради
което от този административен акт жалбоподателят не търпи никакви – нито
финансови, нито репутационни, вреди, поради което за последния липсва пряк и
непосредствен интерес от оспорването. Заявява, че правен интерес от оспорването
на акта, с който е начислено едно погасено по давност вземане, не може да бъде
изведен и от разпоредбата на чл.170, ал.3 от ДОПК, уреждаща възможността за
извършване на прихващане на насрещно вземане на дружеството с погасеното по
давност публично задължение, тъй като тази възможност била изрично изключена в
специалния закон – чл.60, ал.2 от ЗДДС. Излагат се и подробни съображения по
същество, с които се обосновава становище за законосъобразността на оспорения
акт. Моли съда да постанови определение, с което да остави без разглеждане
жалбата като недопустима и да прекрати производството по нея, респ. да
постанови решение, с което да я отхвърли като неоснователна. Претендира присъждането
на юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, като обсъди събраните по делото
доказателства, съобрази доводите на страните и извърши служебна проверка на
законосъобразността на оспорения административен акт, приема следното:
Видно от приложеното известие за доставяне (л.9 от
делото), писмо с рег. № 32-192830/18.06.2021 г., с което оспореното решение е
изпратено до жалбоподателя, е било връчено на последния на 22.06.2021 г. След
извършена от съда справка по номер на товарителницата (л.8 от делото), с която
е изпратена куриерската пратка, съдържаща жалбата (№ 1050436589418) в
информационната система за проследяване на пратки на куриера „Еконт Експрес“
ООД беше установено, че жалбата е
подадена чрез посоченото дружество на 30.06.2021 г. в офис на същото в
гр.Варна, ул.“27-ми юли“.
Съдът намира неоснователни възраженията на
ответника по жалбата за недопустимост на жалбата поради липса на правен интерес
неоснователни.
Разпоредбата на чл.44, § 1, изр. първо от Регламент
(ЕС) № 952/2013 предвижда, че всяко лице има право да обжалва решенията на
митническите органи, отнасящи се до прилагането на митническото
законодателство, които го засягат пряко и
лично. Разпоредбата не обвързва правния интерес от обжалване на тези
административни актове с обстоятелството дали установените с тях публични
вземания подлежат на принудително изпълнение или не, например поради
погасяването им по давност. Жалбоподателят разполага с правен интерес да оспори
акта и когато с него административният орган е установил такова публично
вземане по основание и размер, но е посочил, както е в разглеждания случай, че
то не подлежи на принудително изпълнение поради изтекла давност (в този смисъл
вж. определение № 13687 от 4.11.2020
г. на ВАС по адм. д. № 11116/2020 г., VIII о.). В цитираното определение е
разгледана сходна хипотеза - на жалбоподателя е признат правен интерес да
оспорва ревизионен акт, който не подлежи на изпълнение, тъй като установените с
него данъчни задължения са погасени по давност в хода на ревизионното
производство по направено от ревизираното лице възражение и който е потвърден
от компетентния директор на дирекция „ОДОП“ като в решението на решаващия орган,
на основание чл.155, ал.2, изр.второ от ДОПК, изрично е посочено, че
ревизионният акт не подлежи на принудително изпълнение.
По тези съображения съдът намира, че жалбата е депозирана в срок, от процесуално легитимирана страна – адресата на акта,
неблагоприятно засегнат от него, при наличие на правен интерес, поради което е
допустима. Разгледана по същество, жалбата се явява основателна.
Оспореното
решение е издадено от материално и териториално компетентен орган и в рамките
на неговите правомощия съгласно чл.101, § 1 и чл.29 от Регламент (ЕС) №
952/2013, във вр. с чл.19, ал.1 и ал.7 и чл.15, ал.2, т.8 от ЗМ, във вр. с
чл.5, т.39 от Регламент (ЕС) № 952/2013.
Същото е в
писмена форма и в него са посочени правните основания за издаването му, както и
се съдържа изложение на фактически обстоятелства, които, според
административния орган, обосновават разпоредения краен резултат.
Съдът констатира,
че в хода на административното производство са допуснати съществени нарушения
на административнопроизводствените правила.
Процесната
митническа декларация касае внос на текстилни продукти от Република Турция на
територията на ЕС, поради което жалбоподателят е освободен от задължението за
заплащане на мито по силата чл.4 от Решение № 1/95 на Съвета за асоцииране ЕО -
Турция от 22 декември 1995 година за осъществяване на заключителния етап на
митническия съюз. Поради това с оспореното решение не е начислявано мито като
същото, определено с код А00, е с нулева ставка. Според § 1 на чл.50 „Косвено
данъчно облагане“ от същото решение, никоя от страните не облага пряко или
косвено продуктите на другата страна с вътрешни данъци от какъвто и да е вид,
които са по-високи от данъците, с които пряко или косвено се облагат подобните
местни продукти, т.е. в разглеждания случай на внос на стоки от Република
Турция, съгласно чл.66, ал.1, т.2 от ЗДДС, би се дължал единствено данък върху
добавената стойност при определената ставка от 20 %. В Директива 2006/112/ЕО на
Съвета от 28.11.2006 г. относно общата
система на данъка върху добавената стойност няма уредена продължителност на
давностния срок за задълженията за данък върху добавената стойност, поради
което следва да се приеме, че регламентацията на този въпрос е предоставен на
националния законодател. Според дефиницията по чл.5, т.18 от Регламент (ЕС) №
952/2013 „митническо задължение" означава задължението на лице да заплати
размера на вносните или износните мита, приложими за определени стоки съгласно
действащото митническо законодателство, т.е. митническото задължение не включва
в себе си и дължимия при внос ДДС. Независимо от това, разпоредбата чл.56 от ЗДДС изравнява режима на вземане под отчет на ДДС при внос с този на
митническото задължение като изрично предвижда, че начисляването на данъка при
внос по чл.16 се извършва от митническите органи, като размерът на данъка се взема под отчет по реда, определен за
митническото задължение. Следователно, per argumentum a contrario,
начисленият при внос ДДС не следва да бъде вземан под отчет, ако под отчет не
може да бъде взето митническото задължение. Според чл.104, § 2 от Регламент
(ЕС) № 952/2013, митническите органи могат да не вземат под отчет размера на
вносните или износните мита, които съгласно член 103 съответстват на митническо
задължение, за което длъжникът вече не може да бъде уведомен. Същевременно
чл.103, § 1 от Регламент (ЕС) № 952/2013 предвижда, че длъжникът не се
уведомява за митническо задължение след изтичането на три години от датата, на
която е възникнало митническото задължение, а този момент, според чл.77, § 2 от
същия регламент, е момента на приемане на митническата декларация, в случая
06.10.2017 г. В случая този срок е изтекъл на 06.10.2020 г. По делото липсват
данни на жалбоподателя да е било връчвано уведомление по чл.22, § 6, първа
алинея от Регламент (ЕС) № 952/2013, за да бъде преценено дали с това
процесуално действие срокът по чл.103, § 1 от същия регламент е бил прекъснат и
спрян на основание чл.103, § 3, б.“б“ до
края на определения срок за становище. Между страните обаче няма спор, че срокът
по чл.103, § 1 от Регламент (ЕС) № 952/2013 е бил изтекъл към датата на
издаване на оспорения акт.
Както беше
посочено, цитираната разпоредба предвижда, че „…длъжникът не се уведомява за митническо задължение“ след изтичането
на обсъждания тригодишен срок. Нормата е процесуална и изисква въздържане от
страна на митническите органи от извършване на действия по уведомяване на
длъжника за погасеното по давност – арг. от чл.124, § 1, б.“а“ от Регламент
(ЕС) № 952/2013 материално право. Според чл.102, § 1 от същия, длъжникът се
уведомява за митническото задължение в предвидената форма на мястото, където
възниква или се счита, че е възникнало митническото задължение в съответствие с
член 87. В т.2 от диспозитива на решение от 10.07.2019 г. на СЕС по дело C‑249/18 се приема, че държавите
членки, при спазване на принципите на ефективност и равностойност, трябва да
определят датата, на която уведомяването на длъжника за размера на сборовете да
се счита за осъществено, за да се прекъсне давностният срок от три години, след
изтичането на който се погасява митническото задължение, т.е. момента, от който
длъжникът се счита уведомен за решението на митническия орган, е въпрос на
регламентация в националното законодателство. Според чл.19б, ал.1 от ЗМ, решение,
с което се установяват митническо задължение и/или други публични държавни
вземания, се издава в най-кратък срок, но не по-късно от 30 дни от започването
на производството. Уведомяването на
длъжника за размера на задължението се извършва с връчването на решението.
В случая оспореното решение е връчено на жалбоподателя на 22.06.2021 г. като по
този начин последният е уведомен за размера на начисления с него ДДС, макар към
датата на издаване на решението – 17.06.2021 г., срокът по чл.103, § 1 от Регламент
(ЕС) № 952/2013 вече да е бил изтекъл. Така, щом към датата на издаване на
оспорения акт този срок вече е бил изтекъл, то съгласно посочената разпоредба
решение, с което се увеличава митническата стойност и върху така увеличената
данъчна основа (арг. от чл.55, ал.1 от ЗДДС) се начислява ДДС, въобще не е
следвало да бъде издавано и връчвано на длъжника, защото именно по този начин,
в нарушение на чл.103, § 1 от Регламент (ЕС) № 952/2013, последният се
уведомява за размера на един погасен по давност данък. Следователно самото
издаване на оспореното решение, респ. връчването му на жалбоподателя,
съставлява процесуално нарушение, което безспорно следва да бъде определено
като особено съществено и съставляващо основание по чл.146, т.3 от АПК за
отмяната му.
На следващо
място, разпоредбата на чл.22, § 6, първа алинея от Регламент (ЕС) № 952/2013 урежда
процесуалното задължение на митническите органи, преди да вземат решение, което би било неблагоприятно за
заявителя, да му съобщят мотивите, на които ще се основава решението, и да му
предоставят възможност да изрази своето становище в определен срок от датата,
на която го е получил или се счита, че го е получил. Нормата на чл.22, § 6,
първа алинея от Регламент (ЕС) № 952/2013 е императивна, а в случая не са
налице някои от изключенията от регламентираното в нея право на изслушване,
предвидени в същата разпоредба, втора алинея, б.“а“ – б.“е“, респ. в чл.10 от
Делегиран регламент (EC) 2015/2446. В чл.8, § 1 от Регламент за изпълнение (ЕС)
2015/2447 е предвидено и минималното съдържание на съобщението по чл.22, § 6, първа
алинея от Регламент (ЕС) № 952/2013, като в него следва да е посочено: а) документите и информацията,
които митническите органи възнамеряват да използват като основание за своето
решение; б) срокът, в който съответното лице трябва да изрази своето становище,
считано от датата, на която е получило съобщението или се счита, че го е
получило; в) упоменаване на правото на съответното лице на достъп до
документите и информацията, посочени в буква а), съгласно приложимите
разпоредби. Доколкото оспореният административен акт е издаден след осъществен
последващ контрол съгласно чл.48 от Регламент (ЕС) № 952/2013, респ. чл.84, ал.1,
т.1 от ЗМ, то според чл.84м от ЗМ, за връчването на съобщения и документи при
извършването на проверки в рамките на последващия контрол се прилагат
разпоредбите на чл.19а от същия закон.
В случая по
преписката не са представени никакви доказателства, че уведомление по чл.22, §
6, първа алинея от Регламент (ЕС) № 952/2013, въобще е било връчвано на
жалбоподателя, съответно за начина по който е станало това и за съдържанието на
това уведомление. В мотивите на оспореното решение също не се съдържа информация
относно връчването на това уведомление, а такава има само относно връчването на
писмо с рег. № 32-103231/03.04.2020 г., за което е отбелязано, че било връчено
на 27.11.2020 г. С това писмо обаче жалбоподателят не е запознат с мотивите, на
които би се основало оспореното решение, а от същия е изискана допълнителна информация,
на основание чл.140, § 1 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447.
Нарушаването на
изискването на чл.22, § 6, първа алинея от Регламент (ЕС) № 952/2013 съществено
ограничава правото на защита на жалбоподателя, поради което също съставлява
съществено нарушение на административнопроизводствените правила, а оттам – и
основание за отмяна на оспорения
административен акт.
Налице е и друго
процесуално нарушение – на изискването по чл.22, § 7 от Регламент (ЕС) №
952/2013 за мотивиране на неблагоприятното за заявителя решение на митническите
органи. Както приема и Съдът на ЕС в решение от 9 ноември 2017 г. по дело
C-46/16, т.44 и т.45, задължението за мотивиране, което е в тежест на
митническите органи, трябва, от една страна, да позволява ясно и недвусмислено
разкриване на причините, поради които те не са приложили един или няколко от
методите за определяне на митническата стойност, а от друга страна, това
задължение означава, че посочените органи са длъжни да изложат в решението си
за установяване на размера на дължимите вносни мита данните, въз основа на
които е изчислена митническата стойност на стоките, както за да се позволи на
адресата да защити правата си при възможно най-добрите условия и да реши,
разполагайки с цялата необходима информация, дали има смисъл да обжалва, така и
за да позволи на съдилищата да упражнят контрол за законосъобразност на това
решение.
Съдът намира, че
щом с оспорения акт митническата стойност се определя по реда на чл.74, § 2,
б.“б“ от Регламент (ЕС) № 952/2013, то мотивите на оспореното решение следваше
да съдържат и конкретна информация за използваните като аналог стоки, чието
описание не може да се изчерпва само в посочване на митническите декларации, с
които те са внесени от трети лица и техния код по ТАРИК, а следва да обхваща
всички техни съществени белези, въз основа на които административният орган е
стигнал до извода за достатъчно сходство със стоката, чиято митническа стойност
се определя. Такова описание в оспорения акт липсва. В мотивите на същия са
посочени единствено декларациите на третите лица, в които са декларирани стоки
със същия код по ТАРИК като част от внесените от жалбоподателя (стоки с № №
2,5,6,7,11,12,13 и 16 по процесната митническа декларация), без да е обосновано
защо митническите органи считат същите за сходни. В мотивите на решението е
посочено:“След направения анализ в националната база данни за оформени
митнически декларации за допускане за свободно обращение в същия или
приблизително същия момент на сходни стоки са намерени резултати за декларирани
и приети митнически стойности, от други вносители, които не са необичайно
ниски“. Липсва обаче изрично посочване на зададените параметри за търсене в
митническата информационна система, които параметри да отразяват конкретни
характеристики на стоките, за да може да се провери дали са търсени стоки,
които могат да бъдат разглеждани като сходни. Резултатите от това търсене не са
били приложени по преписката и с тях жалбоподателят не е имал възможност да се
запознае. Те се представят едва в хода на съдебното производство – справка от
митническа информационна система МИСIIIА (на
л.200-л.216 от делото). Дори и в съдебното производство ответникът не ангажира
обосновано становище как от изготвената справка от МИСIIIА са избрани именно
посочените митнически декларации на трети лица
- въз основа на кои от правилата по чл.141 от Регламент за изпълнение
(ЕС) 2015/2447 са определени те и отговарят ли стоките по тях на дефиницията за
„сходни стоки“ по чл.1, § 2, т.14 от същия регламент.
Оспореният акт
противоречи и на материалния закон.
Според чл.70, §
1 от Регламент (ЕС) № 952/2013, базата за митническата стойност на стоките е
договорната стойност, тоест действително платената или подлежащата на плащане
цена на стоките при продажбата им за износ с местоназначение в митническата
територия на Съюза, коригирана при необходимост. Съгласно § 2 от същата
разпоредба, действително платената или подлежащата на плащане цена е общата
сума, която купувачът е платил или трябва да плати на продавача или която
купувачът е платил или трябва да плати на трета страна в полза на продавача за
внасяните стоки, и включва всички суми, които са платени или трябва да бъдат
платени като условие за продажбата на внасяните стоки.
Ответникът по
жалбата е оспорил обстоятелството, че декларираната от жалбоподателя митническа
стойност е била действително заплатена. Оспорването е неоснователно. От
представените счетоводни справки (л.254 и л.255 от делото) и показанията на
св.Рени Крумова (счетоводителят, водещ счетоводството на дружеството
жалбоподател) се установява, че цената на стоките по издадената фактура,
посочена в процесната митническа декларация, е изцяло платена.
Независимо от
това, според решение от 16.06.2016 г. на Съда на ЕС по дело C‑291/15, е допустима практика на митническите органи, съгласно която митническата
стойност на внесени стоки се определя въз основа на договорната стойност на
сходни стоки, когато бъде преценено, че декларираната договорна стойност е
необичайно ниска в сравнение със средностатистическия размер на покупните цени
при вноса на сходни стоки, при положение че митническият орган не оспорва, нито
по друг начин поставя под съмнение автентичността на фактурата и на
удостоверението за извършен банков превод, представени като доказателство за
действително платената цена за внесените стоки, и вносителят не представя, в
отговор на искането в този смисъл на митническия орган, допълнителни
доказателства или сведения за установяване на точността на декларираната
договорна стойност на тези стоки.
Следователно,
дори и да се установи, че декларираната стойност на внесените стоки е
действително уговорената и платена такава, ако същата е необичайно ниска, то
митническите органи биха разполагали с правото да определят митническата
стойност на базата на посочения вторичен метод – въз основа на договорната
стойност на сходни стоки.
Разпоредбата на
чл.140, § 1 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 гласи, че когато
митническите органи имат основателни съмнения дали декларираната договорна
стойност представлява общата платена или подлежаща на плащане сума, посочена в
чл.70, § 1 от Кодекса, те могат да поискат от декларатора да предостави
допълнителна информация. Според § 2 на същия текст, ако съмненията им не
отпаднат, митническите органи могат да решат, че стойността на стоките не може
да се определи по реда на чл.70, § 1 от Кодекса.
Нормата не
предвижда никакви условия или формална процедура, в резултат на която да
възникнат тези съмнения като изисква единствено те да са „основателни“, т.е. да
се подкрепят от конкретни факти.
В настоящия
случай преминаването към определяне на митническата стойност на стоките по
процесната митническа декларация по субсидиарно разписаните в Митнически кодекс
на Съюза методи митническият орган аргументира с необичайно ниската стойност на
декларираните стоки в сравнение със справедливата цена на стоки със същия код
по ТАРИК, произход и сравним период на внос, извлечени от информационната
система "ТЕЗЕЙ“ (л.191-л.199 от делото).
Понятието
„справедливи цени“ е дефинирано в разпоредбата на § 1, т.40 от ДР от ЗМ (ДВ,
бр. 102 от 2019 г., в сила от 01.01.2020 г.), според която те са оценки на
групи месечни агрегирани данни, извлечени от COMEXT база данни на Евростат за
подробна статистика на международната търговия със стоки, за всеки продукт,
произход и държава членка на местоназначение, за многогодишен период,
обикновено 4 последователни години. Справедливите цени се предоставят на
разположение на държавите членки на Европейския съюз чрез системата
"ТЕЗЕЙ" ("THESEUS") на Съвместния изследователски център на
Европейската комисия (Joint Research Centre). Това понятие е въведено с
изменението на ЗМ, в сила от 01.01.2020 г., поради което, както основателно
поддържа жалбоподателя, не се прилага за внос, извършен преди тази дата. На
следващо място, то е дефинирано в закона с различна цел – предоставяне на
обезпечение в хипотезата на чл.195а, ал.1 от ЗМ, което е приложимо за стоките,
включени в списъка по чл.66в от същия закон, който списък е утвърден със
заповед № ЗМФ-30 от 14.01.2020 г. на министъра на финансите, макар в
разглеждания случай част от стоките да попадат в него.
В същото време
обаче, както се приема и в т.38 – 39 от решение от 16.06.2016 г. на Съда на ЕС
по дело C‑291/15, при разлика в цените между декларираната договорна стойност на
внесените стоки и средностатистическия размер на покупните цени при вноса на
сходни стоки с повече от 50 %, следва да се приеме, че тя е достатъчна, за да
обоснове съмненията на митническия орган и отхвърлянето от негова страна на
декларираната митническа стойност на разглежданите стоки.
Доколкото, както
беше отбелязано, липсват процедурни изисквания към начина на обосноваване на
съмненията и съгласно приетото от Съда на ЕС, настоящата инстанция намира, че
статистическата информация, обобщена в системата "ТЕЗЕЙ", може да
бъде използвана за обосноваване на съмненията на митническите органи,
необходими за отхвърляне на декларираната митническа стойност.
Вярно е, че тази
статистическа информация е за стойността на стоки със същия тарифен код в
килограми, а в случая, видно от представената търговска фактура (л.222-л.223 от
делото), цената на повечето от стоките е договаряна в бройки (в килограми е
определена стоката „екстрафор“, а завеси 2,2 м. са определени в линейни метри).
В същото време обаче в представената митническа декларация (клетка 38) самият
жалбоподател е декларирал нето тегло на всяка от стоките именно в килограми.
Според чл.8, т.31 от Наредба № Н-17/13.12.2006 г. за прилагане на разпоредбите
на приложение № 37 и приложение № 38 от Регламент (ЕИО) № 2454/93 на Комисията
относно писмено деклариране чрез единния административен документ, в клетка №
38 "Нето тегло (кг)" се попълва нето теглото на стоката, описана в
клетка № 31, изразено в килограми; когато брутото тегло над 1 кг включва част
от килограма, се закръглява по следния начин - от 0,001 до 0,499 се закръглява
надолу до най-близкия килограм, от 0,5 до 0,999 се закръглява нагоре до
най-близкия килограм; когато бруто теглото е под килограм, се вписва с точно до
третия знак след десетичната запетая, т.е 0,XYZ (например за пакет от 654 грама
се вписва 0,654). Според § 1, т.5 от ДР на същата наредба, "нето тегло"
е теглото на стоката без теглото на опаковката и амбалажа. Следователно, щом
митническата декларация в кл.38 съдържа информация за нето теглото на всяка от
стоките, която информация е декларирана от самия жалбоподател, то неоснователно
се явява възражението, че ответникът е извършил произволно превръщане на
данните в информационната система „Тезей“, дадени в килограми, към бройки от всяка
от внесените стоки.
Неоснователно е
и възражението, че използваният от административния орган „рисков праг“
всъщност съставлява минимална митническа стойност. Действително, минималната
митническа стойност не може да бъде използвана за определяне на митническата
стойност на стоката – арг. от чл.144, § 2, б.“е“ от Регламент за изпълнение
(ЕС) 2015/2447. В случая обаче определеният праг от 50 % от справедливите цени
на сходните стоки, определени по данни от информационната система „ТЕЗЕЙ“, се
използва не за да бъде определена чрез него митническата
стойност, а само за да се обосноват съмненията на митническите органи по
отношение точността на декларираната договорна цена. Както беше посочено, нито
МКС, нито регламентът за изпълнение, предвиждат някаква формална процедура или
критерии за обосноваване на тези съмнения, включително процент на допустимия
праг спрямо средностатистическия размер на цените на съответната стока. От
друга страна, както беше посочено, Съдът на ЕС вече е приел, че подобна
разлика, надхвърляща 50 % от средностатистическия размер на покупните цени, е
достатъчна, за да обоснове съмненията на митническите органи. Дори и да се
приеме, че данните в информационната система „ТЕЗЕЙ“ включват не само действително
платената или подлежащата цена на закупените и внесени стоки, но и другите
елементи на договорната стойност по чл.71 от Регламент (ЕС) № 952/2013, то в
разглеждания случай декларираната договорна стойност на стоките в процесната
декларация е неколкократно по-ниска от въприетия рисков праг от 50 % спрямо
усреднените данни от информационната система „ТЕЗЕЙ“. Следователно,
отклонението от тези данни е достатъчно значително, за да обоснове такива
съмнения, дори и в тях да са включени, като стойност, и други елементи по чл.71
от Регламент (ЕС) № 952/2013.
Обстоятелството,
че митническите органи надлежно са обосновали съмненията си относно точността
на договорената митническа стойност обаче не означава автоматично, че те
законосъобразно са определили такава митническа стойност по възприетия от тях вторичен
метод.
Административният
орган обосновава сходството на стоките със съвпадащия код по ТАРИК, държавата,
от която стоките са внесени – Турция и приблизително същия период на извършения
внос. Нито по преписката, нито в хода на съдебното производство ответникът,
чиято е доказателствената тежест съгласно чл.170, ал.1 от АПК, е установил съществуването
на фактическите основания, посочени в него и по-конкретно, че използваните като
аналог стоки по митническите декларации на трети лица, са сходни, което,
съгласно вече посочената дефиниция, означава да са произведени в същата
държава, и макар да не са еднакви във всяко отношение, имат подобни
характеристики и подобни съставни материали, което им дава възможност да
изпълняват същите функции и да бъдат взаимозаменяеми в търговско отношение;
сред факторите, които определят дали стоките са сходни, са качеството на
стоките, репутацията им и съществуването на търговска марка. Съдът намира, че сходството
на стоките не може да бъде обосновано единствено с краткото описание на стоката
в митническите декларации, тъй като то не съдържа достатъчно информация, от
която да се направят изводи по посочените обстоятелства.
Следователно административният орган не е доказал, в съответствие с
указаната му доказателствена тежест съгласно чл.170, ал.3 вр.ал.1 от АПК и
предоставената възможност за ангажиране на доказателства, че използваните като
аналог стоки са сходни, за да може въз основа на тях, по реда на чл.74, § 2,
б.“б“ от Регламент (ЕС) № 952/2013, да се определи нова митническа стойност на
внасяните стоки, а оттам – и нова данъчна основа по чл.55, ал.1 от ЗДДС за
начисляване на този данък. Както беше посочено, нито от стоките по процесната
декларация, нито от тези, използвани като аналог, са запазени мостри като и
двете страни категорично заявяват, че не желаят да бъде назначавана експертиза
за изследване на въпроса за сходството на стоките. Всъщност назначаването на
такава експертиза не би довело до изясняването на този спорен въпрос, тъй като
вещото лице не би разполагало с допълнителен предмет на изследване, извън вече
наличните по делото писмени доказателства, с които разполага и съдът.
По изложените съображения съдът намира, че административният акт е
незаконосъобразен – издаден е при съществени нарушения на
административнопроизводствените правила и в противоречие с материалния закон,
поради което следва да бъде отменен.
С оглед изхода на делото и на основание чл.143, ал.1 от АПК в полза на
жалбоподателя следва да бъдат присъдени направените деловодни разноски в общ
размер от 650 лева – заплатена държавна такса и адвокатско възнаграждение, за
които е представен и списък. Разноските, съгласно § 1, т.6 от ДР на АПК, следва
да бъдат възложени в тежест на Агенция „Митници“, която е юридическото лице –
чл.7, ал.1 от ЗМ, в чиято структура е включен административният орган – издател
на оспорения акт.
Така мотивиран и на основание чл.172, ал.2 от АПК, съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ по жалба на „Ерик
МБ“ ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр.Русе,
ул.“Тулча“ № 8, бл.“Шабла“, вх.7, ет.2, ап.23, представлявано заедно и
поотделно от управителите М. К. Б. и Е. А. Б., решение № 32-191837/17.06.2021
г. към митническа декларация MRN 17BG002002H0125742/06.10.2017 г. на с.д.
директор на ТД Северна морска (понастоящем ТД Митница Варна) в Агенция
„Митници“, с което, на основание чл.84, ал.1, т.1 от ЗМ вр. чл.74, § 2, б.“б“
от Регламент (ЕС) № 952/2013, вр. с
чл.140 и чл.141 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447, вр.чл.5, т.39 от
Регламент (ЕС) № 952/2013 вр. чл.77, § 1, вр. чл.85, § 1, вр. чл.101, § 1 вр.
чл.103, чл.104 от Регламент (ЕС) № 952/2013, вр. чл. 54, ал.1 и чл.56 от ЗДДС и
чл.59 от АПК, е отказано приемането на митническата стойност на декларираните
стоки с № № 2,5,6,7,11,12,13 и 16 по митническа декларация MRN
17BG002002H0125742/06.10.2017 г., определена е нова митническа стойност на
внесените стоки от жалбоподателя по посочената митническа декларация, както
следва - стока № 2, в размер на 2520,10 лева, стока № 5, в размер на 2713,60
лева, стока № 6, в размер на 387,20 лева, стока № 7, в размер на 7313,60
лева, стока № 11, в размер на 7228 лева, стока № 12, в размер на 6330,36 лева, стока №
13, в размер на 11530,52 лева и стока № 16, в размер на 2510 лева и в което е отбелязано,
че на основание 103, § 1, чл.104, § 2 и чл.124, § 1, б.“а“ от Регламент (ЕС) №
952/2013, длъжникът не се уведомява за митническото задължение след изтичане на
3 години от датата, на която е възникнало задължението, същото не се взема под
отчет и се счита погасено.
ОСЪЖДА Агенция „Митници“, с адрес гр.София, ул.“Георги С.
Раковски“ № 47, представлявана от директора П. Т., да заплати на „Ерик МБ“ ЕООД, с ЕИК *********, сумата от 650 лева
– деловодни разноски.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния
административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: