Р Е
Ш Е Н
И Е
№……………
гр. Варна................2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Варна, ІХ касационен състав, в
публично заседание на тридесет и първи октомври две хиляди и деветнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Даниела Станева
ЧЛЕНОВЕ: Кремена Данаилова
Мария Иванова-Даскалова
при секретаря Мая Вълева и с участието на прокурора
Александър Атанасов като разгледа докладваното от съдия Кремена Данаилова
к.н.а.х.д. № 2613 по описа за 2019 г. на Административен съд – Варна, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.208 и следващите от
Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.63 от Закона за
административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
Образувано е по касационна жалба на Н.И.Н., ЕГН **********,
срещу Решение № 1529/30.07.2019 г., постановено по н.а.х.д. № 1626/2019 г. по
описа на Районен съд – Варна /РС-Варна/, с което е потвърдено Наказателно
постановление /НП/ № 18-0819-007295/09.01.2019 г. на ВПД Началник група към ОД
на МВР – Варна, сектор „Пътна полиция“ – Варна, с което му е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 50,00 лева, на основание чл.183,
ал.4, т.7, предложение първо от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/, за нарушение
на чл.137а, ал.1 от ЗДвП.
С жалбата се поддържа, че решението на ВРС е
постановено в нарушение на закона и при съществено нарушение на процесуални
правила – отменителни основания по чл.348, ал.1, т.1 и т.2 от
Наказателно-процесуалния кодекс /НПК/. Отправя се искане за отмяна на решението
на ВРС и отмяна на издаденото наказателно постановление.
В депозирана чрез представител по пълномощие писмена
молба се излагат съображения за допуснати при издаване на наказателното
постановление съществени процесуални нарушения, изразяващи се в непосочване на
категорията на процесното МПС и на конкретното предложение на нарушената правна
норма, съдържащо хипотезата на процесния случай.
Ответникът по касация – ОД на МВР – Варна, сектор
„Пътна полиция“, не изразява становище по касационната жалба.
Представителят на ВОП дава заключение за
неоснователност на касационната жалба. Пледира решението на РС-Варна да бъде
оставено в сила.
След като
обсъди оплакванията в жалбата, становищата на страните, доказателствата по
делото и с оглед проверката по чл.218 от АПК, Административен съд – Варна
намира следното:
Касационната жалба е подадена от надлежна страна в
законния срок, поради което производството по нея е процесуално допустимо.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Производството пред районния съд е образувано по жалба
на Н.И.Н., срещу НП № 18-0819-007295/09.01.2019 г. на ВПД Началник група към ОД
на МВР – Варна, сектор „Пътна полиция“ – Варна, с което му е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 50,00 лева, на основание чл.183,
ал.4, т.7, предложение първо от ЗДвП, за нарушение на чл.137а, ал.1 от ЗДвП –
за това, че на 14.11.2018 г., около 14:45 ч., в с. Китка, на ул. Без име,
касаторът е управлявал лек автомобил „Мицубиши Паджеро“, с рег. № ****,
собственост на „Лонгоз 04“ ООД, като не използва обезопасителен колан, с който
МПС е оборудвано. Горните обстоятелства били констатирани от служители на
сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР – Варна, за което срещу Н. бил съставен
акт за установяване на административно нарушение /АУАН/, с който на описаното
била дадена правна квалификация по чл.137а, ал.1 от ЗДвП. Актът бил надлежно
предявен на касационния жалбоподател, който не вписал възражения в съдържанието
му, като такива не са постъпили и в законоустановеният срок. Въз основа на
фактите, отразени в АУАН, и правната квалификация на деянието, било издадено и
атакуваното пред районния съд наказателно постановление.
Районен съд – Варна е потвърдил оспореното пред него
НП, като е приел от правна страна, че АУАН и НП са издадени от компетентни
органи и при спазване на административнопроизводствените правила. Достигнал е до
извод за правилно прилагане на материалния закон поради доказаност на извършеното
административно нарушение.
Настоящата касационна инстанция намира решението на
районния съд за правилно като постановено при липса на заявените касационни
основания по чл.348 от НПК, респ. на основания за неговата отмяна. При правилно
установена фактическа обстановка ВРС е достигнал до обоснован правен извод за
законосъобразност на издаденото НП.
В касационната жалба бланкетно се твърдят допуснати в
хода на първоинстанционното съдебно производство съществени нарушения на
процесуални правила, без да са наведени конкретни възражения в тази насока. При
извършена проверка на въззивното решение настоящата инстанция не констатира
наличие на порок от вида на изброените в чл.348, ал.3 от НПК, представляващ
съществено процесуално нарушение, което да обуслови отмяна на постановения от
ВРС съдебен акт само на това основание, поради което наведеното в обратен
смисъл оплакване е неоснователно.
Съответен на приложимия материален закон е изводът на
въззивния съд за доказаност на извършеното от Н.Н. административно нарушение по
чл.137а, ал.1 от ЗДвП, която правна норма регламентира, че водачите и пътниците
в моторни превозни средства от категории M1, M2, M3 и N1, N2 и N3, когато са в
движение, използват обезопасителните колани, с които моторните превозни
средства са оборудвани. В случая от събраните по делото гласни доказателства
категорично се установява осъществяването на фактическия състав на нарушението от
страна на касационния жалбоподател. Свид. Г. и свид. П. са категорични, че Н. е
управлявал спрения от тях за проверка лек автомобил, без да използва
обезопасителния колан, с който същият е оборудван. Според показанията на тези
свидетели именно липсата на поставен от водача обезопасителен колан е станала
повод за извършване на проверката.
Горните изводи не се разколебават от ангажираните от
наказаното лице гласни доказателства. Показанията на свид. Н. и свид. Б. не
сочат различни от горните фактически установявания. Напротив, същите
потвърждават обстоятелството, че в момента на проверката процесното МПС е управлявано
именно от касатора. Правилно решаващият състав на РС - Варна не е кредитирал
показанията на тези свидетели в частта относно възприятията им за състоянието
на стъклата на автомобила. И двамата свидетели заявяват, че са се намирали на
голямо разстояние от мястото на проверката, което поражда съмнения в правилното
възприемане на този факт, като освен това твърдението им противоречи на
останалите доказателства по делото – показанията на свид. Г. и свид. П., които
са били ситуирани в непосредствена близост до автомобила и според които е имало
видимост в неговата вътрешност. Освен това, както правилно е отбелязал в
мотивите си въззивният съд, колегиалните отношения на свид. Н. и свид. Б. с
касационния жалбоподател предпоставя ниска степен на убеждаващо въздействие на
техните показания.
Неоснователно е релевираното от касатора възражение за
допуснати в хода на административнонаказателното производство съществени
процесуални нарушения, изразяващи се в непосочване на категорията на процесното
МПС и на конкретното предложение на нарушената правна норма, съдържащо
хипотезата на процесния случай. Принципно правилно е становището на касационния
жалбоподател, че неотразяването в АУАН и НП на всички относими обстоятелства,
чрез които се лимитират пределите на административнонаказателното обвинение от
фактическа страна, представлява формално процесуално нарушение от категорията
на съществените, водещо до ограничаване правото на защита на нарушителя, което
право се реализира в рамките на фактически и юридически формулираното
съдържание на наказателното постановление. В конкретния случай обаче всички
релевантни за съставомерността и индивидуализацията на деянието факти и
обстоятелства, които обуславят административнонаказателната отговорност, са
установени и посочени в издаденото НП. Липсата на конкретизация на категорията
на МПС, управлявано от жалбоподателя без обезопасителен колан, не представлява
съществено процесуално нарушение. След като са посочени точно видът и марката
на превозно средство, еднозначно определящи го като лек автомобил и МПС от
категория „М“ по смисъла на чл.149, ал.1, т.2 от ЗДвП, безспорно за водача на
автомобила е налице задължението по чл.137а, ал.1 от ЗДвП. Ако
касационният жалбоподател твърди, че е управлявал МПС от категория, различна от
изброените в цитираната материалноправна норма, то е следвало да ангажира
доказателства в тази насока, което не е сторено. По делото не са налице данни и
твърдения, че Н. попада в някое от изключенията, визирани в чл.137а, ал.2 от ЗДвП. Следователно, не е налице допуснато от административнонаказващия орган
съществено процесуално нарушение при издаването на наказателното постановление,
което да е довело или да може да доведе до ограничаване правото на защита на наказаното
лице, доколкото при съобразяване формата на наказателното постановление с императивните
изисквания на чл.57 от ЗАНН, административното обвинение по чл.183, ал.4, т.7,
предложение първо от ЗДвП е формулирано конкретно, точно и ясно от фактическа и
правна страна.
Правилно е определена от административнонаказващия
орган санкционната норма, както и размерът на наложеното административно
наказание, който е фиксиран от законодателя и не подлежи на редуциране от съда.
По идентичен начин, обосновано, правилно и
законосъобразно се е произнесъл и РС - Варна с проверяваното решение, което не
е обременено с поддържаните от касатора пороци. В хода на дължимата, съгласно
чл.218 от АПК, служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието
на решението с материалния закон, настоящият съдебен състав намира, че
решението не страда и от други пороци, налагащи ревизирането или отмяната му,
поради което същото следва да бъде оставено в сила.
Водим от горното и на основание чл.221 ал.2 от АПК,
във връзка с чл.63 от ЗАНН, Административен съд – Варна
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 1529/30.07.2019 г.,
постановено по н.а.х.д. № 1626/2019 г. по описа на Районен съд – Варна.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.