РЕШЕНИЕ
№ 46
гр.Поморие, 07.03.2016г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Поморийски районен
съд, гражданска колегия, в открито заседание на 15 февруари през две хиляди и шестнадесета
година в състав:
СЪДИЯ :
при участието на секретаря Йовка Тодорова,
като разгледа докладваното от районния съдия г.д. № 531 по описа на съда за 2015г.
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е исково и се провежда по общия ред на
чл.103 и сл. от Гражданския процесуален кодекс.
Делото е изпратено по подсъдност. Първоначално исковата
молба е предявена пред Варненски районен съд, по повод на което е образувано
г.д. № 2393/2009г. на ВРС. След последователни отводи на всички районни съдии
във всички районни съдилища във варненски апелативен район, с определение №
866/18.09.2015г. по ч.г.д. № 3708/2015г. на ВКС делото е изпратено на
Апелативен съд Бургас за определяне на компетентен първоинстанционен
съд за разглеждане на предявените претенции. С определение от 02.10.2015г. по
ч.г.д. № 282/2015г. на БАС делото е изпратено по компетентност на Поморийски
районен съд за разглеждане.
Ищец е Н.М.Н. с посочен адрес в гр.Шумен. В
производството ищецът участва лично и чрез пълномощник – адвокат Н.М. от АК
Разград.
Ответници са Р.Б., А.П. и К.К. ***. В производството
ответниците участват лично и пълномощник - адвокат Н.Ч. ***.
В исковата молба се твърди, че ищецът е бил уважаван
български адвокат, известен политик, общественик и правозащитник. (Исковата
молба е уточнена със заявление, представляващо л.35-36 от приложеното г.д. №
2393/2009г. на ВРС.) Тримата ответници, като назначени от съда вещи лица по
НЧХД № 1240/2005г. и НЧХД № 2825/2005г. на Варненски районен съд, изготвили и
представили по делата съдебнопсихиатрични експертизи, със заключенията по които
отправили спрямо ищеца неверни, позорни, обидни и клеветнически твърдения,
които за периода от 30.01.2007г. до 30.06.2009г. продължили съвместно ежедневно
да разпространяват в обществото. Според посоченото в исковата молба твърденията
на ответниците били три : 1. „Циганката” С.А.Х. била психично болна и
невменяема. 2. Причината за психичната болест и невменяемост била психически
тормоз, нанесен и от ищеца Н. в хода на няколко съдебни дела. 3. С. Х. се
страхувала, че ще бъде убита от ищеца.
Така посочените твърдения ответниците през посочения период
разпространили на територията на цялата страна и това нанесло на ищеца огромни
неимуществени вреди. Опозорено било доброто име на Н.; провалена били
политическата му кариера; унижени били честта и достойнството му; провалена
била адвокатската му кариера; провалени били кариерите му като общественик и
правозащитник. Първоначално в исковата молба ищецът заявява, че стойността на
нанесените му неимуществени вреди е общо 500 000лв., но е предявил
претенцията си частично – за осъждане на ответниците солидарно да му заплатят
1 500лв.
С молба, представляваща л.47 от приложеното г.д. №
1747/2014г. на РС Добрич е направено увеличение на иска, според което
претенцията е за осъждане ответниците да заплатят солидарно на ищеца на същото
основание 5 100лв. обезщетение за причинените неимуществени вреди. Искът
отново е частичен – като част от цялото дължимо обезщетение в размер
800 000лв. Прибавена е и претенция за присъждане на лихвите за забава
върху търсената главница от датата на увреждането до окончателното и изплащане.
Предвид начина, по който е определен началния срок за начисляване на лихви за
забава съдът приема, че датата на увреждането е твърдяната дата на
преустановяване на процесните увреждащи действия, а именно 30.06.2009г. Претендира
се присъждане на разноски по делото. Представят се и се сочат доказателства.
Правното основание на предявените искове е чл.45 вр. с
чл.52 вр. чл.53 от Закона за задълженията и договорите.
Правното основание на претенцията за присъждане на лихви
за забава е чл.86 ЗЗД.
Правното основание на искането за присъждане на разноски
е чл.78 ГПК.
В исковата молба е поместена неясно формулирана претенция
за присъждане и на 2 000лв. обезщетение за имуществени вреди. Във връзка с
провеждана от съда процедура по чл.129 ГПК за отстраняване на нередовности, с
молба от 24.09.2010г., представляваща л.5-6 от приложеното г.д. № 543/2009г. на
РС Провадия ищецът е заявил, че претенцията по делото е единствено за
неимуществени вреди. Затова съдът приема, че в рамките на решавания спор между
страните не следва да се включва претенция на ищеца против ответниците за
присъждане на обезщетение за причинени имуществени вреди. Доколкото такава все
пак формално е поместена в исковата молба, с оглед яснота на предмета на
делото, следва да се постанови диспозитив за частично прекратяване на
производството.
Ответниците оспорват предявените срещу тях искове като
недопустими и неоснователни. Считат, че те не могат да носят гражданска
отговорност за действия на съда, каквито са назначаването и приемането на
експертиза по определено съдебно дело. Оспорва се участието на ответницата д-р К.
в изготвянето на посочените експертни заключения. Считат, че ищеца няма правен
интерес да търси обезщетение спрямо вещи лица, които съдът е назначил.
Отбелязва се, че двете процесни заключения не са били оспорени по надлежния ред
в рамките на производствата по двете дела, по които са били представени.
Считат, че в извършените от ответниците действия липсва белега противоправност,
който е предпоставка за възникване на отговорност за обезщетяване на вреди.
Поради всички тези обстоятелства процесуалният представител на ответниците
прави довод за недопустимост на предявените искове.
Съдът счита за неоснователни възраженията за
недопустимост. Ищецът счита, че с процесните свои действия ответниците са
нарушили закона и от това за него са произтекли неимуществени вреди, съответно
в негова полза е възникнало облигационното право да бъде обезщетен. След като
ищецът твърди свое оспорвано от ответниците облигационно право, той има интерес
да търси съдебна защита за това си право, а съдът, съгласно чл.2 ГПК няма право
да откаже разглеждането по същество на редовна искова молба.
По същество ответниците, чрез процесуалния си
представител, оспорват всяка една от материалните предпоставки за възникването
на претендираното от ищеца право на обезщетение, като излагат подробни доводи
за това. Претенцията им е за отхвърляне на предявените искови и присъждане на
разноски. Представят доказателства.
При така поставения за решаване спор съдът се запозна
подробно със исканията, възраженията и доводите на страните, както и със
събраните по делото доказателства и като съобрази относимите законови
разпоредби, прие за установено по делото следното.
Като доказателство по делото е приложено НДЧХ №
2825/2005г. на РС Варна с приложените към него дела. Делото е образувано по
частна тъжба на Н.Н. срещу С. Х. с обвинение за извършени престъпления по
чл.148 вр. с чл.26 от Наказателния кодекс. Производството по това дело пред ВРС
не е приключило със съдебен акт по същество, тъй като поради отводи на всички
съдии от този съд делото е изпратено на ВКС за определяне на друг такъв, който
да го разгледа. С определение № 3/05.01.2011г. по ч.н.д. № 799/2010г. на ВКС
делото е изпратено за разглеждане от РС Генерал Тошево. С протоколно
определение от 20.04.2011г. ГТРС е прекратил производството по така
образуваното НЧХД № 5/2011г., поради изтичане на абсолютната давност за
преследване на престъплението, предмет на делото. Това определение е отменено с
определение по ВНЧХД № 227/2011г. на Добрички окръжен съд и делото е върнато на
ГТРС за продължаване на съдопроизводствените действия, където е образувано под
нов номер - НЧХД № 349/2011г. на ГТРС. По това дело с присъда № 8/11.04.2011г.
съдът се е произнесъл по същество на спора.
В рамките на така описаното производство, но във фазата
му на разглеждане от РС Варна, по НДЧХ № 2825/2005г. на ВРС е приложено като
доказателство заключение по съдебно-психиатрична експертиза, изготвена от д-р Р.Б.,
д-р А.П. и клиничен психолог Г.М.. Експертизата не е била назначавана и
извършвана по посоченото дело, а както е посочено в заключението – по НДЧХ №
1105/2006г. на ВРС. Предмет на изследване е било психическото здраве на С. Х.. Според
експертите Х. страда от рекурентно депресивно разстройство. Към периода от
10.11.2005г. до 14.12.2005г. психичното разстройство било в обострен стадий и
отговаряло на диагностичните критерии за диагноза рекурентно депресивно
разстройство – тежък депресивен епизод с психотични симптоми, което
представлявало продължително разстройство на съзнанието, поставящо болния в
невъзможност да разбира свойството и значението на постъпките си и невъзможност
да ги ръководи. При обсъждането вещите лица са посочили, че болната споделяла
за „адвоката”, който я преследва и иска да я „утрепе”, без да се споменава име
на конкретно лице. В заключението са цитирани предходни такива, установяващи
същото заболяване, но в „светъл” период, през който болната е могла да разбира
свойството и значението и да ръководи постъпките си. Като фактори, отключили
заболяването са посочени множество такива, представляващи изживявания от 1986г.
В годините след 2004г. психотравмените изживявания са персистирали и се
свързват с участията и по множество дела, включително изразили се в
освидетелстване против волята и. Описано е, че при едно от провежданите
периодични лечения (през 2005г.) болната е била изписана с недостатъчен
терапевтичен ефект, а състоянието и приема хроничен ход поради поддържащи
фактори в социума.
Като доказателство по делото е приложено НДЧХ №
1240/2005г. на РС Варна. Делото е образувано по частна тъжба на Г.В.Н. срещу С.
Х. с обвинение за извършени престъпления по чл.148 вр. с чл.26 от Наказателния
кодекс. В обстоятелствената част вещите лица са възприели констатации,
аналогични на цитираните по.горе, като са заключили, че С. Х. не може да
разбира свойството и значението на постъпките си и да ги ръководи, а оттам – не
може да участва ефективно в провеждания срещу нея наказателен процес.
В съдебно заседание на 22.01.2007г., след като вещите
лица са отговорили на поставените от страните допълнителни въпроси, съдът е
приел заключението по назначената експертиза. Представителят на тъжителката е
изразил несъгласие с представените изводи и констатации на вещите лица. В
мотивите си за приемане на заключението съдът е взел предвид, че вещите лица са
отговорили пълно и точно на поставените въпроси, след като им е била
представена цялата медицинска документация, свързана със здравословното
състояние на С. Х.. В същото съдебно заседание, основавайки се на така приетото
заключение на експертите, с протоколно определение съдът е прекратил
производството по делото.
Въз основа на направено от ищеца искане съдът е допуснал
до разпит по делегация свидетелите Г.Н. и Н. Г.. Разпитът е извършен по
делегация от Софийски районен съд, в която връзка е приложено г.д. №
6718/2011г. на СРС.
Свидетелката Н. заявява, че познава страните по делото,
тъй като е технически сътрудник на ищеца. С ответниците се запознала по повод
цитираното по-горе НДЧХ, заведено от нея срещу С. Х.. Свидетелката сочи, че
лицето С. Х. е била клиентка на ищеца, в качеството му на адвокат, през 2000г.
След спечелването на делото Х. отказала да му заплати договорения хонорар, като
заявила, че няма пари. Подписала за съответните суми запис на заповед. В
последствие започнала да твърди, че не е подписвала записа на заповед и подала
сигнали срещу редица органи срещи Н., както и срещу сътрудничката му –
свидетелката Н.. В АК Варна била образувана дисциплинарна преписка срещу ищеца.
Започнато било и следствено дело срещу него. По едното от описаните по-горе
НЧХД Х. представила заключението по съдебноприхиатрична експертиза, изготвено
извънсъдебно, за да се ползва от него. Поискала същите вещи лица да се назначат
и по делото, водено от свидетелката срещу нея. Съдът уважил искането и затова
изготвеното заключение било в същия смисъл. По тези причини свидетелката счита,
че Х. е била в приятелски отношения с експертите. Нямала данни за такива
отношения извън тези по делото. Свидетелката сочи, че именно тримата ответници
са изготвили експертизата по НДЧХ № 1240/2005г. на РС Варна. Според
свидетелката в експертното заключение пишело, че адв.Н. (т.е. ищеца) щял да
убива Х., тормозел я психически, заради него била психично болна, а състоянието
и се влошавало със завеждането на дела срещу нея. Свидетелката предлага свой
фактически извод, че ответницата Р.Б. се държала „изключително арогантно” с
ищеца, но не сочи в какво именно се е изразило това нейно отношение. Преди
изслушването и от съда ответницата Б. коментирала нещо, пухтяла. Неприлично
посочвала с ръка ищеца. Казвала на другите експерти, че Н. говорел глупости.
Другите двама ответници кимали с глава в знак на съгласие. Освен това Б.
нарекла Н. „ненормален” извън съдебната зала. Информацията за представените
пред съда експертни заключения на ответниците се разпространила сред
служителите на съда и когато свидетелката, като технически сътрудник на ищеца,
ходили по работа в деловодството, и били отправяни реплики в защита на
„болната, бедна жена” Х.. Служителите казвали на свидетелката, че ще „уморят” Х..
Свидетелката не знае как е станало разпространението на експертното заключение
между съдебните служители. Разчуло се, че ищецът няма право да води дела срещу Х..
В този период от време Н. бил на ръководен пост в регистрирана по българските
закони партия, но във връзка с водените срещу Х. дела бил отстранен. След около
година Н. успял да реабилитира името си пред съпартийците си и отново бил
избран на ръководен пост през 2009г. През 2007г. Н. бил кандидат за кмет на
гр.Шумен, но медиите използвали отношенията му с Х. и тримата ответници за да
разпространяват твърдения, че първата се е разболяла заради действията на Н.. В
резултат на това ищецът не бил избран за кмет. След всички тези скандали на
ищеца се наложило да затвори адвокатската си кантора в гр.Шумен, тъй като вече
нямал клиенти там. Намалял и броя на клиентите на Н. в гр.Варна. Ищецът бил
експерт към Независимото дружество за защита правата на човека. Във връзка с
изложените по-горе обстоятелства му били искани обяснения по вътрешно
разследване, но се приело, че не е извършил нещо нередно. Във връзка с
конфликта между тримата ответници и Х., през 2009г., при провеждане на избори
за европейски парламент, на ищеца било отказано да бъде включен в листите за
кандидат депутати. След изборите председателят на партията на ищеца му се извинил.
По аналогични причини била отхвърлена и кандидатурата на ищеца за зам.министър
на правосъдието. Ищецът възприел всяко от действията на тримата ответници като
обида към себе си, тъй като те се опитвали да му покажат, че не разбира, че не
е юрист и не може да се сравнява с тях по знания. По-конкретно ищецът възприел
като обида твърденията, че се мъчел да убие Х., че той я е разболял чрез
психически тормоз и водене на дела. Много тежко ищецът възприел обидата на
ответницата Б., че е ненормален и луд. Ищецът загубил част от вярата си, че
може да докаже тезите си, чувствал се като болен, ходел като парцал, стоял
отнесен в продължение на повече от година. И към момента на разпита на
свидетелката (11.03.2011г.) продължавал да изживява много тежко емоционално
„тези неща”.
Свидетелят Г. познава ищеца от 1989г., при основаването
на СДС. Познавал го като почтен и добър човек, включително и през годините,
когато са били политически опоненти. Свидетелят през процесния период бил
сътрудник на ищеца в адвокатската му дейност. Виждал е ответниците през 2008г.
в съда, докато са чакали провеждането на заседание по дело срещу Х.. Тримата
ответници били „в една комисия” и „изкарали” Х. невменяема. Докато чакали
заседанието ищецът и ответниците влезли в неформален разговор. Вещите лица му
подмятали да не тормози Х., предвид невменяемостта и. Твърдели, че е гавра с
нея да я „разкарва по съдилища”. Пред
свидетеля нарекли Н. невменяем и мошеник. Вещите лица твърдели, че Х. имала
страхова невроза от Н. и сътрудниците му, че можело да я убият. Вещите лица
изкарвали ищеца, едва ли не, че е „някакъв насилник”. В коридора пред залата
имало и други хора, които чули думите на ответниците и пред които авторитетът
на Н. бил уронен. Вещите лица след съдебното заседание заявили на Н., че
въпросите му, поставени в заседанието, били некадърни и той не бил
професионалист в работата си. Свидетелят Г. описва проблеми на ищеца в областта
на политическата и адвокатската му кариери, аналогични с тези в показанията на
св.Н.. В основата на тези проблеми стояло заключението по експертизата,
извършена от ответниците. Свидетелят също излага свои наблюдения за негативни
отражения в личностен план на ищеца, поради заключението на ответниците, а именно
потиснатост, мнителност към околните, изнервеност.
При така събраните доказателства и установените с тях
факти съдът прие следните правни изводи.
Съгласно чл.45 ЗЗД всеки е длъжен да поправи вредите,
които виновно е причинил другиму.
Приложима е в случая и разпоредбата на чл.52 ЗЗД, според
която обезщетение за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост.
Приложима е и разпоредбата на чл.53 ЗЗД, според която ако
увреждането е причинено от неколцина, те отговарят солидарно.
Първата предпоставка за възникване на деликтна
отговорност, съответно за възникване на процесното облигационно право на ищеца,
е ответниците да са извършили посочените в исковата молба действия. Твърденията
на ищеца са, че ответниците, в качеството им на вещи лица, са представили пред
съда заключение, съдържащо неверни и съществено засягащи правната сфера на Н.
констатации и твърдения. Тази предпоставка по делото не се установи по
отношение на третия ответник – К.К.. От приложените по делото експертни заключение
се установи, че при изготвянето им са участвали само първите двама ответници, а
именно Р.Б. и А.П.. Затова искът срещу ответницата К.К. е неоснователен и
следва да се отхвърли само на това основание.
Тук следва да се отбележи, че твърденията на двамата
разпитани свидетели за участие на третата ответница в изготвянето на процесните
експертни заключения, се опровергават от приложените по делото писмени
доказателства и наред с безспорните отношения на сътрудничество между ищеца и
свидетелите, обосновават извод за недостоверност на показанията им като цяло.
Другите двама ответници – Б. и П., са извършили отчасти
процесните деяния. По-конкретно са участвали в изготвянето и представянето пред
съда на експертно заключение относно психическото състояние на С. Х. по НЧХД № 1240/2005г.
на ВРС. Не са участвали в изготвяне и представяне пред съда на такова
заключение по НДЧХ № 2825/2005г. на ВРС. Както се установи от приложеното дело,
такова заключение не е било възлагано и не е било приемано от съда по
съответния ред. В заключението си по НЧХД № 1240/2005г. на ВРС обаче не са
поместили в цялост констатациите, посочени от ищеца. Вярно е, че са заключили
наличие на психично заболяване и „невменяемост” на С. Х.. Не е вярно, че като
причина за това заболяване са посочили действия спрямо болната, чийто автор е
ищеца Н.. В текста на заключението липсва подобна констатация. Липсват по
делото и всякакви достоверни доказателства, че ответниците Б. и П. са
извършвали действия по разпространяване в обществото на експертното си
заключение.
Втората предпоставка за основателност на предявените искове,
във връзка с представеното експертно заключение, е установеното като извършено
от ответника действие да е противоправно. Тази предпоставка не е налице. От
една страна, защото посочването на психическо заболяване и „невменяемост” на
освидетелстваната Х. само по себе си (без посочване като причина за това
действия на ищеца) не накърнява по никакъв начин правната сфера на Н.. От друга
страна поради достоверността на заключението.
Действията на първите двама ищци по даване на такова
заключение могат да имат противоправен характер само ако то е невярно.
Невярността на заключението обаче има характера на престъпно обстоятелство по
смисъла на чл.291 НК и затова може да се установява единствено по съдебен ред и
то в рамките на наказателно производство от общ характер или от граждански съд,
при невъзможност за провеждане на наказателна процедура, при предпоставките по
чл.124 ал.5 ГПК. В процесния случай не са налице нито твърдения, нито
доказателства по делото, за установена невярност на заключението по надлежния
ред. Затова, съобразно правилата на доказателствената тежест по чл.154 ал.1 ГПК
следва в тежест на ищеца да се приеме, че експертното заключение е вярно. След
като действията на първите двама ищци по даване на процесното експертно
заключение са законосъобразни, то в полза на ищеца не е възникнало процесното
право на обезщетение, независимо какви са били последиците от това.
Съдът не споделя становището на процесуалния представител
на ответниците, че изготвянето и представянето по съдебно дело на експертно
заключение следва да се разглежда единствено като действие на съда. Най-малко
поради това, че наказателноотговорния субект за даване на невярно заключение по
чл.291 НК е именно вещото лице. Независимо от това, крайните изводи на
процесуалният представител за неоснователност на предявените искове са
съобразени със закона, макар и по посочените по-горе мотиви.
По делото са направени и други твърдения и доводи от страните,
свързани с останалите предпоставки за основателност на исковете (наличие на
вреди за ищеца и причинно-следствена връзка между тях и действията на
ответниците), но предвид горните констатации подробното им обсъждане се явява
безпредметно, тъй като това не би могло да промени крайния извод на съда.
По повод направеното от ответниците искания и на
основание чл.78 ал.3 ГПК ищецът следва да им заплати разноските по делото.
Мотивиран от изложеното Поморийски районен съд
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ ИСКОВЕТЕ на ищеца Н.М.Н. ЕГН:********** с адрес ***, против
ответниците Р.В.Б., А.Л.П. и К.Д.К., тримата със съдебен адрес *** МБАЛ
„Св.Марина, с процесуален представител по делото адвокат Н.Ч. ***, за солидарно
заплащане на 5 100лв., представляващи част от общо дължимо обезщетение в
размер 800 000лв. за неимуществени вреди, причинени от ответниците на
ищеца чрез действия по изготвяне и представяне пред съда по НЧХД № 1240/2005г.
и НЧХД № 2825/2005г. на Варненски районен съд на съдебнопсихиатрични
експертизи, със заключенията по които отправили спрямо ищеца неверни, позорни,
обидни и клеветнически твърдения, които за периода от 30.01.2007г. до
30.06.2009г. продължили съвместно ежедневно да разпространяват в обществото, а
именно, че : 1. „Циганката” С.А.Х. била психично болна и невменяема. 2.
Причината за психичната болест и невменяемост била психически тормоз, нанесен и
от ищеца Н. в хода на няколко съдебни дела. 3. С. Х. се страхувала, че ще бъде
убита от ищеца.
ОТХВЪРЛЯ ИСКОВЕТЕ на ищеца Н.Н. против ответниците Р.Б., А.П. и К.К., за
заплащане на законната лихва върху посочената по-горе главница от
5 100лв., за периода от 30.06.2009г. до окончателното и изплащане.
ПРЕКРАТЯВА
ПРОИЗВОДСТВОТО в частта относно
претенцията на Н.Н. против Р.Б., А.П. и К.К. за присъждане на 2 000лв.,
представляващи обезщетение за причинени имуществени вреди.
ОСЪЖДА ищеца да заплати на ответниците, чрез процесуалния им
представител адвокат Н.Ч., 1 878.60лв. разноски по делото.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред БОС в двуседмичен
срок от връчване на преписа.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :