Р Е
Ш Е Н
И Е
№260028 05.01.2021г. Гр. Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН
СЪД, I-ви гр. състав в открито съдебно заседание на шестнадесети декември две
хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕТА ТРАЙКОВА
при участието на секретаря Невена Назарева,
като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 4356 по описа на ПРС за
2020г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са искове
с правна квалификация чл. 344, ал. 1, т. 1, 2 и 3 от КТ.
Производството по
делото е образувано по искова молба, подадена от К.А.Б., ЕГН **********, срещу
„ЛУКОЙЛ-БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК ******.
Предявени са искове
да бъде признато за незаконно уволнението на ищеца, извършено със Заповед № ****** г., с която му е наложено дисц.
наказание „уволнение” и ТПО е прекратено на осн. чл. 330, ал. 2, т. 6 от КТ, и
като такова да се отмени; да се възстанови на предишната работа и да му заплати
обезщетение за времето през което е останал без работа, зак. лихва и разноски. Претендира
разноски.
Ищецът твърди да е
работил по ТПО с ответника, възникнало въз основа на трудов договор, съгласно
които заемал длъжността „***“ по безсрочно ТПО с ОМВ 660 лева.
Със Заповед № ******.
на работодателя ТПО на ищеца било прекратено, считано от 19.03.2020г., като на
ищеца било наложено дисц. наказание „уволнение“.
Ищцата счита, че
наложеното й наказание е незаконосъобразно понеже е била принудена под натиск,
заплаха и стрес да даде обяснения, като освен това твърди, че не е извършила
присвоявания на средства от работодателя, както и че установените при ревизията
липси били наполовина по-малко от посочените в заповедта.
Твърди се, че в
периода 17.03.2020г. до 08.05.2020г. ищцата е останала без работа вследствие на
незаконното уволнение, като се претендира обезщетение в размер на 2185,80 лева.
Препис от исковата
молба е връчен на ответника от който в законоустановения срок е депозиран и
писмен отговор.
С отговора се взема
становище за неоснователност на исковете.
Признава се, че
между страните е съществувало ТПО и че последно ищецът е заемал посочената в ИМ
длъжност, от която е уволнен дисциплинарно.
Твърди се
уволнението да е законосъобразно извършено, да е спазена процедурата по
изискване на обяснения от служителя преди налагане на наказанието, същото да е
наложено с мотивирана писмена заповед в преклузивния срок за налагане на
наказанието, заповедта да е издадена от оправомощено лице и наложеното на ищеца
най-тежко дисц. наказание да съответства на тежестта на констатираните
нарушения. Твърди се от формална страна всички изисквания за законосъобразно
провеждане на дисц. процедура са спазени и възраженията на ищеца в тази връзка
са неоснователни.
Излага се, че
описаните в заповедта действия са тежки нарушения на трудовата дисциплина, като
освен това с тях се нарушават както Наредба № Н-18 от 13.12.2006г. за
регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските
обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата,
които извършват продажби чрез електронен магазин, така и утвърдените в
длъжностната характеристика основони задължения на ищцата в качеството й на
касиер. Сочи се, че ищцата не е дала обясненията под натиск, а доброволно,
което се установявало от адекватните отговори в дадените от същата писмени
обяснения.
Съдът, като взе
предвид становищата на страните и обсъди събраните по делото доказателства, достигна
до следните фактически и правни изводи:
За да бъде уважен
искът по чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ да се признае уволнението за незаконно, и
като такова да бъде отменено, е необходимо ищецът да установи, че е работил по
трудово правоотношение с ответника, че същото е прекратено поради налагане на
дисциплинарно наказание “уволнение”, като оттам насетне в тежест на ответника е
да установи законосъобразността на оспорената заповед, а именно - че същата е
издадена от компетентен орган, носител на работодателската и в частност -
дисциплинарната власт, че заповедта притежава изискуемите от закона реквизити,
че е било налице посоченото в заповедта основание за прекратяване на трудовото
правоотношение – че ищецът е извършил посоченото в заповедта нарушение на трудовата
дисциплина и че същото е извършено виновно; че тежестта на нарушението
съответства на тежестта на наказанието, че процедурата по налагане на
дисциплинарното наказание е спазена, че на ищеца са били изискани обяснения
преди налагане на наказанието за всяко едно от нарушенията, за които същото е
наложено, и че наказанието е наложено в
предвидените в разпоредбата на чл. 194 от КТ срокове.
В настоящия случай
между страните не се спори, и от представените по делото писмени доказателства,
длъжностна характеристика, искане на обяснения и оспорената заповед за прекр.
на ТПО се установява, че ищецът е работил по трудово правоотношение при
ответника на длъжността „*****“ с място на работа - ************* град П.
Със заповед № ******.,
връчена на ищцата на ****., й е било
наложено най-тежкото дисц. наказание – дисц. уволнение. От съдържанието на
оспорената заповед се установява, че при извършена проверка на 04.02.2020г. в ******,
в която работи ищцата, за периода 24.11.2019г. - 27.01.2020г. били установени
извършени от нея следните нарушения: неправомерно отмаркиране на стоки, след
заплащането им от клиенти, съпроведено с неиздаване на касови бележки. Тези
нарушения съставлявали злоупотреба с доверието на работодателя и същите били
извършени с цел присвояване на средствата, получени от клиентите като цени за
стоките. Посочено е също така, че тези нарушения са били заснети от системата за видеонаблюдение. По делото са
представени две справки за отмаркирани стоки в периода 24.11.2019г. до
27.01.2020г. за всички обекти и потребители, в които фигурира и името на ищцата
като потребител.
Представен е и
резултат от проведена ревизия, обхващаща периода 03.07.2018г. до 13.11.2019г,
при която са били установени липси, като със заповед № ****** г. тези липси са
били разпределени между всички служители, сред които и ищцата по настоящото
дело.
Също така се
установява, че на 11.03.2020г. ищцата е била поканена да даде обяснения за
отмаркирането на закупените от клиенти стоки и неиздаването на касови бележки
на клиентите, като на същата дата са били дадени обяснения, в които е посочено, че поръчаните от клиенти кафета, 3/1,
мляко и разтворимото кафе са били отмаркирани, като парите от продажбата им не
са били присвоявани, а събирани, с цел покриване на установените преди това
липси от ревизията, което ставало със знанието на управителя на ******. Ищцата
е посочила, че парите от продажбите са били отчитани на работодателя, както и
че не следва да носи вина за лошото управление на дружеството.
Представена е
длъжностната характеристика на длъжността „*****“ от която се установява
вменяването на основни трудови задължения като заприхождаване на получените
стоки, водене на отчет за реализацията им и отчитане на приходите по
установения вътрешен ред. В подписаната от ищцата длъжностна характеристика е
отбелязано, че ищцата е запозната с основната нормативна база, сред които Стандартите
за управление и експлоатация на ******** от системата на „Лукойл България“ ЕООД,
както и с Наредба № Н-18 от 13.12.2006г. за регистриране и отчитане чрез
фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към
софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби
чрез електронен магазин.
По делото са били
разпитани свидетели и на двете страни – св. П. и св. А. Д. за ищцата, и св. Я.Е.
и св. Г. М. за ответника.
От разпита на
свидетелите на ищцата се установява, че практиката по отмаркиране на стоки е
често срещано явление, като са дадени и примери как се случва това. Обичайно
това ставало когато клиентът се отказвал от покупка на стоката, както и когато
по погрешка се заприхождавали под един и същ код стоки от един и същ артикул,
но с различен пълнеж. С. Д. казва, че
оборотни пари се държат и извън касата, в чашка, като освен това не е имало
случай да не се издават касови бележки.
От разпита на св. Я.Е. се установява, че при даването на писмени
обяснения от ищцата не е бил упражняван натиск, че не е създадена практика
оборотните пари да се държат извън касата. Като изключение се е правило само за
един клиент на бензиностанцията, който плащал с монети суми от 200 лева, които
нямало как да се прибират в касата, но казва, че тези пари се отделяли в отделен
плик и се носели на касата.
От показанията на
св. Г. М. се установява, че той е искал обяснения от ищцата по повод откритото
дисциплинарно производство, като за целта на ищцата е била предоставена и справка
за отмаркирани стоки. Свидетеля сподела, че на ръководството на фирмата било направило
впечатление, че има много отмаркирани кафета, след което се извършила проверка
на записите от камерите на ***********. Според този свидетел кафето не може да
се отмаркира след като вече е било приготвено, като това се отчитало и от
брояча на машината. Споделя, че узнал от управителя на бензиностанцията по
заместване, че при прегледа на монтираните камери на касата се установява, че
когато на касата идва клиент, който си поръчва кафе, цигари и кола, след като
плаща и получава и трите артикула, парите се получават от касиера, след което
кафето се отмаркира, а парите се оставят или в касата или встрани. Касиерът
издава касова бележка, но само за двата артикула, без кафето.
В съдебно заседание
на 16.12.2020 г. в присъствието на свидетеля М. и пълномощниците на страните, е
извършен оглед на диска, чрез възпроизвеждане на съдържанието му. Записите са
без звук, и на тях се вижда, че за процесния период ищцата не издава касови бележки
на клиентите, като в някои от случаите оставя парите извън касата.
При така
установените факти от значение за спора съдът намира, че уволнението на ищеца
се явява законосъобразно извършено, поради следното:
Ищецът е наказан с
най-тежкото дисц. наказание за това, че в периода 24.11.2019г. - 27.01.2020г. е извършила
следните нарушения: неправомерно отмаркиране на стоки, след заплащането им от
клиенти, съпроведено с неиздаване на касови бележки, които нарушения съставлявали
злоупотреба с доверието на работодателя и са извършени с цел присвояване на
средствата, получени от клиентите като цени за стоките. В случая заповедта за
налагане на наказанието е мотивирана, издадена е от лице, носител на
работодателската власт и е надлежно връчена на ищеца на 19.03.2020г., съдържа
изискуемите реквизити на КТ, посочен е периода им на извършване и в какво
конкретно се изразяват същите. Спазени са сроковете за налагане на наказанието
– двумесечен от откриване на нарушенията и едногодишен от извършването им. От
ищцата са били поискани и снети писмени обяснения, като не се установява
упражняването на натиск при даването им, като съдът не кредитира показанията на
свидетелката А. Д., доколкото същата е заинтересована във вреда на ответника,
тъй като води дело срещу ответника. Дори и да се приеме, че същите са дадени
под натиск, това не представлява основание да се приеме, че такива обяснения не
са били поискани от работодателя, съответно не са дадени от ищцата.
В дадените от
ищцата писмени обяснения има надлежно упражнено признание на фактите относно
отмаркирането на продадени стоки – напитки като кафе и мляко на клиенти, с цел
покриване на констатираните от предходната ревизия липси, което ще рече, че за
тези продажби не са били издавани и фискални касови бонове, доколкото, за да
бъде издаден касов бон преди това е необходимо да се маркира продадената стока.
Отделно от това от част от видеозаписите също се установява, че ищцата не
издава касови бонове. Присвояването на суми от ищцата не е установено, тъй като
от справките за отмаркирани стоки не може да се направи категоричен извод за
присвояване от касиера на сумите от продадените стоки, като само може да се
предположи такова. Следователно за доказани по безспорен и убедителен начин
съдът намира само действията по отмаркиране на продадени стоки и неиздаване на
касови бонове.
Посочените
задължения, съгласно представената и подписана от ищцата длъжностна
характеристика на материално отговорно лице, представляват основни задължения и
неизпълнението им води до тежко нарушение на трудовата дисциплина, защото поставят
под риск от административни санкции търговеца, опериращ в обекта, като
запечатване на обекта и налагане на имуществени санкции. С неспазване на тези
трудови задължения се компрометира оказаното от работодателя доверие в
работника с оглед заеманата от последния длъжност и се злепоставя работодателя
пред външни лица.
Ето защо искът се явява неоснователен и като такъв следва да бъде отхвърлен.
Като обусловени от изхода на първия иск ще се отхвърлят и исковете за
възстановяване на предишната работа и заплащане на обезщетение за времето, през
което ищцата е останала без работа.
На основание чл. 83, ал. 1, т.1 ГПК, ищецът е освободен от държавни такси, но не и от разноски, направени от
ответника. Доколкото спорът е трудов и с оглед изхода от делото, то дължимата
държавна такса по производството, остава за сметка на съда. От ответника не са
претендирани разноски и такива няма да му се присъждат.
Въз основа на изложените по-горе съображения, съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
предявените от К.А.Б.,
ЕГН **********, срещу „ЛУКОЙЛ-БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК ****** искове с правно основание чл. 344,
ал.1, т. 1, 2 и 3 от КТ да бъде признато за незаконно уволнението на ищеца,
извършено със Заповед № ***** г., с
която й е наложено дисц. наказание „уволнение” и ТПО е прекратено на осн. чл.
330, ал. 2, т. 6 от КТ, и като такова да се отмени; да се възстанови на
предишната работа и да й заплати обезщетение за времето през което е останала
без работа от 17.03.2020г. до 08.05.2020г. в размер на 2185,80 лева, като неоснователни.
Решението
подлежи на обжалване пред Пловдивски окръжен съд с въззивна жалба в двуседмичен
срок от датата на връчването му.
Препис от
решението да се връчи на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/ Анета Трайкова
Вярно с оригинала.
Секретар:
Н.Н.