№ 111
гр. Сливен , 21.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ в публично заседание на двадесет и първи юли, през две хиляди
двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Надежда Н. Янакиева
Членове:Мартин Цв. Сандулов
Красимира Д. Кондова
като разгледа докладваното от Надежда Н. Янакиева Въззивно гражданско
дело № 20212200500277 по описа за 2021 година
Производството е въззивно и се развива по чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба против първоинстанционно решение №
260011/10.02.2021г. по гр.д. № 1348/19г. на НзРС, поправено с решение №
260027/08.03.2021г. по гр.д. № 1348/19г. на НзРС и станало неразделна част от него, с
което е
извършена делба на недвижимо имущество, представляващо прекратена СИО, като в дял
І на В.С. Г. са поставени подробно описаните по вид, размер, местонахождение, граници,
площ, предназначение и данъчна оценка в 31 пункта недвижими имоти, в дял ІІ на СТ. Д. Д.
са поставени подробно описаните по вид, размер, местонахождение, граници, площ,
предназначение и данъчна оценка в 31 пункта недвижими имоти,
осъден е СТ. Д. Д. да заплати на В.С. Г. сумата 6 178, 70 лв., представляваща обезщетение
за лишаване от ползването на ½ ид.ч. от делбените недвижими имоти в общ размер 287,
823 дка за стопанската 2016/2017г. за периода от 01.10.2016г. до 30.09.2017г., заедно с
обезщетение за забава в размер на законовата лихва от 30.09.2017г. до окончателното
изплащане, като искът е отхвърлен като неоснователен за разликата до 8 300лв. –
частичен иск за сумата от 28 782, 30 лв.,
осъден е СТ. Д. Д. да заплати на В.С. Г. сумата 6 178, 70 лв., представляваща обезщетение
за лишаване от ползването на ½ ид.ч. от делбените недвижими имоти в общ размер 287,
1
823 дка за стопанската 2017/2018г. за периода от 01.10.2017г. до 30.09.2018г., заедно с
обезщетение за забава в размер на законовата лихва от 30.09.2018г. до окончателното
изплащане, като искът е отхвърлен като неоснователен за разликата до 8 300лв. –
частичен иск за сумата от 28 782, 30 лв.,
осъден е СТ. Д. Д. да заплати на В.С. Г. сумата 6 178, 70 лв., представляваща обезщетение
за лишаване от ползването на ½ ид.ч. от делбените недвижими имоти в общ размер 287,
823 дка за стопанската 2018/2019г. за периода от 01.10.2018г. до 30.09.2019г., заедно с
обезщетение за забава в размер на законовата лихва от 30.09.2019г. до окончателното
изплащане, като искът е отхвърлен като неоснователен за разликата до 8 300лв. –
частичен иск за сумата от 28 782, 30 лв.,
осъден е СТ. Д. Д. да заплати по сметка на НзРС държавна такса в размер на 3 490, 40 лв.,
осъдена е В.С. Г. да заплати по сметка на НзРС държавна такса в размер на 2 748, 60 лв. и
са присъдени разноските на страните съразмерно на уважената и отхвърлената част от
претенцията по сметките п очл. 31 от ЗС.
Въззивната жалба е подадена от ответника в първоинстанционното производство и с нея
се атакува частично решението - в частта относно извършването на делбата и в
уважителните осъдителни части, касаещи претенцията по сметките по чл. 346 от
ГПК, вр. чл. 31 ал. 2 от ЗС.
С влязло в сила разпореждане № 260103/02.06.2021г. по гр.д. № 1348/19г. на НзРС
първоинстанционният съд е върнал въззивната жалба в частта относно извършването
на делбата поради неотстраняване в срок на нередовността й, свързана с невнасянето на
държавна такса в дадения от съда срок, поради което в обсега на въззивната проверка е
останала само частта на въззивната жалба, касаеща претенцията по сметките по чл.
346 от ГПК, вр. чл. 31 ал. 2 от ЗС.
Въззивникът счита, че в осъдителната си част, с която е осъден да заплати на ищцата
обезщетение по чл. 31 ал. 2 от ЗС, решението е неправилно - необосновано и материално
незаконосъобразно. Съдът необосновано е приел,че ответникът дължи такова
обезщетение, като в молбата на ищцата от 06.02.2020г. е заявено, че за стопанската
2016/2017г.частичният иск е бил за ползите, от които е била лишена за своята 1/2 ид.ч.от
допуснатите до делба имоти, а за следващите две стопански години тя претендира
частичните искове като част от реализираните от ответника доходи от същата площ.
По възражение на ответника за уточняване на основанието на така предявените искове
пълномощникът на ищцата е описал как следва да се определи размерът на
обезщетението, но не и правното основание, на което се претендира сумата. Позовава се
на договора за наем, сключен само от ответника, като признава неговата действителност
за срок от 3 години.
2
По-нататък въззивникът се оплаква, че съдът неправилно е намалил от обезщетението
само определените от комплексната експертиза амортизирани и неизползваеми лозя, а е
следвало да се намали общо обезщетението за всички лозя, тъй като в.л. заявява, че не
може да определи пазарна цена, не е намерило договори за отдаване под наем на лозята и е
определило обезщетението по аналогия на нивите. Поради това въззивникът счита, че
обезщетението е следвало да се определи по втория вариант на вещото лице К..
С оглед изложеното въззивникът иска обезсилване на решението в частта относно
повторното разпределение на делбените имоти и отмяна в частта относно уважените
частично претенции по чл. 346 от ГПК и отхвърляне на същите.Претендира разноски за
въззивната инстанция.
Във въззивната жалба не са направени нови доказателствени или други процесуални
искания.
В срока по чл. 263 ал. 1 от ГПК въззиваемата страна не е подала писмен отговор.
В същия срок не е подадена насрещна въззивна жалба.
В с.з., въззивникът, редовно призован, не се явява лично, за него се явява процесуален
представител по пълномощие по чл. 32 т. 1 от ГПК, който поддържа въззивната жалба
при изложените аргументи. Моли атакуваното решение да бъде отменено като
неправилно в обжалваната част и вместо това въззивният съд отхвърли изцяло
претенциите по сметките.
В с.з. въззиваемата, редовно призовано, не се явява и не се представлява.
Въззивният съд намира въззивната жалба за редовна и допустима, отговаряща на
изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в срок, от процесуално
легитимиран субект, имащ интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт
районен съд.
При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция
констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, и с оглед частичния обхват на
обжалването – и допустимо.
При осъществяване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху
първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивната жалба с оглед
частичното й връщане, настоящата инстанция, след преценка на събраните пред РС
доказателства, намира, че обжалваният акт е правилен в засегнатата с въззивната
жалба част относно претенцията по чл. 346 от ГПК, поради което следва да бъде
потвърден в нея.
Този състав счита, че изложената от първоинстанционния съд фактология е пълна,
3
правилна и кореспондираща с доказателствения материал, и с оглед разпоредбата на чл.
272 от ГПК, препраща своята към нея.
Също така въззивният състав споделя и правните изводи на РС, които са обосновани и
намират опора в материалноправните норми, приложими към настоящия спор.
Изложените във въззивната жалба оплаквания, касаещи решението в осъдителната част
на решението, с която съдът е уважил частично претенциите по сметките между
съделителите, са неоснователни.
Искането по чл. 346 от ГПК е прието за заявено своевременно от ищцата – до
приключване на първото съдебно заседание във втората фаза по извършване на делбата,
поради което подлежи на разглеждане.
Иска се заплащане на обезщетение /предявено като три частични иска/ за ползване на част
от съсобствени имоти – земеделски земи, с която се надвишава частта от правото на
собственост на съсобственика-ответник в ущръб на съсобственицата-ищца, касаещо три
стопански години – 2016/17г., 2017/18г. и 2018/19г.
Неоснователно е оплакването на въззивника, че ищцовата страна не е уточнила
основанието на претенцията си по чл. 436 от ГПК, тъй като за стопанската 2016/2017г.
частичният иск е бил за ползите, от които тя е била лишена за своята 1/2 ид.ч.от
допуснатите до делба имоти, а за следващите две стопански години тя претендира
частичните искове като част от реализираните от ответника доходи от същата площ.
Правното основание се извлича от обстоятелствата, на които страната се позовава и от
начина, по който характеризира спорното право. В случая ищцата е посочила ясно, точно
и пълно фактите, от които черпи правното основание на претенцията си и
първоинстанционният съд правилно ги е субсумирал към нормата на чл. 31 ал. 2 от ЗС.
За да се уважи иск по чл. 31 ал. 2 от ЗС, е необходимо вещта или имотът да е съсобствен,
да се ползва само от някои от съсобствениците, лишавайки от такава възможност
останалите, и последните писмено да са поискали обезщетение за това. При наличието в
кумулативна даденост на всички изброени елементи от фактическия състав на правната
норма, от деня на писмената покана, на съсобственика, неползващ вещта, се дължи
обезщетение за ползата, от която е лишен. Единствената възможност на ползващия
общата вещ съсобственик, да се освободи от задължението да заплати обезщетение, е да
предостави на другия/ите съсобственици възможността да ползват съразмерно на
правата си общата вещ.
В настоящия случай безспорно е установено от една страна едноличното ползване на
целите съсобствените имоти през процесния период само от ответника, тъй като има
сключен договор за наем за всички делбени имоти от него с ,Дани М 99’’ ЕООД, чийто
едноличен собственик на капитала е също ответникът и за процесиите периоди
4
/стопански години/, той е декларирал, че е заплащал рента в размер на 45.00 лв. на декар и
съответно е реализирал доходи от обработването на земите.
От друга страна се установява наличието на надлежно отправена покана до него,
получена на 21.04.2015 г., да й заплати обезщетение за това, че е лишена от ползването
на имотите, равняващо се на по 200 лв. на декар годишно, в качеството й на съсобственик
на 1/2 ид.ч. от процесиите имоти.
При определяне на размера на обезщетението първоинстанционният съд е провел пълно,
цялостно и задълбочено изследване на значимите факти и правилно е достигнал до
заключения относно размера на ползваните земи, техния характер и стойността, която
следва да се ползва за база за възмездяване на неползващия съсобственик.
Релевираните с въззивната жалба оплаквания в тази насока са неоснователни.
Правилно и въз основа на многобройните експертни заключения и други писмени
доказателства, съдът е приел, че макар общата площ на имотите да е 287, 823 дка – ниви,
лозя, овощни градини, след изваждането от ОС „Земеделие“ гр.Нова Загора от масата на
декларираните за субсидии и обработка общо 6.619 дка, общата площ остава 281, 204 дка.
Взел е предвид, че заявени за директни плащания са били всички лозя – 12, 128 дка, но
действително обработваеми от същите са само 6, 461 дка или като цяло – общо
обработваеми са 274, 743 дка, за половината от които на ищцата се полага обезщетение
за ползването и реализирането на доходи от тях от страна на ответника.
Също така правилно съдът е приложил първия вариант от заключението на в.л., в който
са включени и закупените лозя в размер на 38.982 дка /при съобразяване на
констатираната обработваема и обработвана част от тях/, като е несводим
аргументът, че вещото лице не е открило за сравнение договори за отдаване под наем на
лозя и е приложило по аналогия договори за наем на ниви, тъй като това е единствената
логична и справедлива методика за определяне на пазарната цена.
Така, правилно е прието от съда и че дължимото обезщетение за процесните стопански
години за идеалната част на ищцата от общо 274, 743 дка /условно - за 137, 371 дка/, от
реализираните от ответника доходи и с оглед декларираните от него като едноличен
собственик на „ДАНИ М 99“ ЕООД по 45.00 лв. на декар рента, възлиза на сума в общ
размер на 18 545, 10 лв. за трите години, или по 6 181, 70 лв. за всяка от тях.
Това означава, че доколкото цената на всеки от трите иска – за всяка една стопанска
година, е заявена като 28 782, 30 лв., а те са предявени като частични за по 8 300 лв., то
установените като доказани и основателни претенции са в пълен размер от по 6 181, 70
лв., който е по-малък от размера на частичните искове, следователно с уважаването им за
тези суми и с отхвърлянето на частичните искове до пълните претендирани размери, ще
се постигне пълно реализиране на правата на ищцата и тя няма да разполага с иск за
5
разликата до цялата цена на всеки от исковете.
Върку посочените обезщетения, с оглед отправената писмена покана от страна на
ищцата, се дължат и обезщетения за забава в размер на законовата лихва от
изискуемостта на всяко от тях – приключване на съответната стопанска година, до
окончателното изплащане, както ги е присъдил първоинстанционният съд.
За правна чистота може само да се посочи, че действително първостепенният съд, след
влизане в сила на решението по допускане на делбата на СИО, е провел процедурата по чл.
350 от ГПК – с протоколно определение от 06.02.2020г. е изготвил проект за разделителен
протокол и го е предявил на страните, призовал ги е в о.сз. на 04.06.2020г. за изслушване на
евентуални възражения и с решение от същата дата, инкорпорирано в съдебния протокол,
е обявил окончателния разделителен протокол, давайки възможност на страните да го
обжалват в законовия срок. То е влязло в сила и съдът е насрочил с.з. на 01.10.2020г.,
когато е осъществил процедурата по чл. 352 от ГПК и страните са теглили жребий. В
съдебния протокол обаче е отразен единствено резултатът от жребия – съдът е посочил
кой номер е изписан на листа и е описал съдържанието на дела, на който номерът
отговаря. Няма диспозитив за поставяне в дял и присъждане на дължимата държавна
такса. Така, в действителност, процедурата по извършването на делбата не е била
приключена в това съдебно заседание, тъй като по претенциите по сметки по чл. 346 от
ГПК съдът все още е събирал доказателства и не е имало произнасяне по тях с решение
преди постановяване и влизане в сила на решението по чл. 350 от ГПК. Поради това се е
стигнало до постановяване на решение, в което съдът е довършил процедурата по чл. 350 и
чл. 352 от ГПК едновременно с произнасянето и по искането по чл. 346 от ГПК.
Фактически едва с това решение може да се приеме, че е извършена делбата и това не е
станало по реда на чл. 353 от ГПК – съдът не е разпределил сам имотите, а е възпроизвел
резултата от тегления жребий, като е поставил в дял на всеки от съделителите тези
имоти, които са принадлежали към обособените в окончателния разделителен протокол
дялове, определил е дължимите от всяка от страните държавни такси и едва с това е
изчерпил предмета на делбата. Няма повторно извършване на същата, понеже нито има
промяна в дяловете, нито в съдържанието им, а в по-ранен момент липсва надлежен акт
за поставянето им в собственост на съделителите.
В обобщение въззивната жалба се явява изцяло неоснователна и не следва да се уважава.
Атакуваната част от решението следва да се потвърди.
В необжалваните отхвърлителни части относно претенцията по чл. 436 от ГПК вр. чл. 31
ал 2 от ЗС, то е влязло в сила.
С оглед изхода на процеса отговорността за разноски за тази инстанция следва да се
възложи на въззивника, който следва да понесе своите както са направени, въззиваемата
страна няма разноски и такива не й се следват.
6
Ръководен от гореизложеното съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА първоинстанционно решение № 260011/10.02.2021г. по гр.д. № 1348/19г.
на НзРС, поправено с решение № 260027/08.03.2021г. по гр.д. № 1348/19г. на НзРС и
станало неразделна част от него в обжалваната му част като ПРАВИЛНО и
ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС на РБ в едномесечен срок от
връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7