№ 37648
гр. София, 12.03.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 41 СЪСТАВ, в закрито заседание на
дванадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА
като разгледа докладваното от МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА Частно
гражданско дело № 20241110110244 по описа за 2024 година
намери следното:
Производството е по реда на чл. 417, вр. чл. 411, ал. 2 ГПК.
Образувано по заявление на [*******] с ЕИК: [*******] за издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК въз основа на извлечение от
счетоводните книги на банката срещу К. В. П. с ЕГН: ********** и за сумата 1409,86
лева, за която сума се сочи, че съставлява наказателна лихва за забава за периода
06.04.2022 г. - 25.01.2024 г., дължима на осн. чл. 9 от договора за кредит.
Съгласно разпоредбата на чл.411, ал.2, т.2 ГПК, за да се издаде заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, искането следва да не е в
противоречие със закона или с добрите нрави.
В случая претенцията е основана на договор за потребителски кредит по смисъла
на глава III от Закон за потребителския кредит, поради което отношенията между
страните се регулират от правилата на специалния закон.
Съгласно чл.33, ал.1 и ал.2 от ЗПК, при забава на потребителя кредиторът има
право само на лихва върху неплатената в срок сума за времето на забавата, в размер на
законната лихва. Заявителят твърди в резултат на настъпилото неизпълнение на
задълженията на длъжника в негова полза да съществува вземане в размер на сумата
1409,86 лева - обезщетение за забава за периода 06.04.2022 г. - 25.01.2024 г. (дата,
следваща настъпването на предсрочна изискуемост).
Съдът при извършване на проверка за съответствие на претендираното вземане с
императивни норми на закона, констатира, че същото не е в размер на законната лихва
съгл. правилото на чл. 33, ал. 1 ЗПК. Същата съгласно клаузата на чл. 9 от договора е
формирана като сбор от възнаградителната лихва, дължима по чл. 8 от договора,
увеличена с 10 пункта или с 1/12 от наказателната надбавка за неразрешен овърдрафт
по револвиращи международни кредитни карти с чип на месец на съответната валута.
Следователно и банката претендира мораторна неустойка по договор за потребителски
кредит в размер, надвишаващ законната лихва за забава в противоречие с нормите на
чл. 33 ЗПК. Следва да се посочи, че дори за периода, за който това вземане се
претендира да е бил дължим пълния размер на цялата усвоена главница от 2000 лева,
то лихвата за забава възлиза на сумата 418.10 лева, т.е. повече от три пъти по-малко
от претенцията на кредитора. Следователно очевидно е, че претендираната от
1
заявителя сума не е законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута,
определена с постановление на Министерския съвет на Република България.
По изложените съображения съдът намира, че претенцията за сумата 1409,86 лева
е в явно противоречие с императивната разпоредба на чл. 33 ЗПК, поради което и за
нея не следва да бъде издадена заповед за изпълнение на парично задължение на
основание чл. 411, ал. 1, т. 2 ГПК. В този смисъл е и съдебната практика освен на
състави от СРС, а също и на СГС – напр. определение № 13196 от 21.12.2022 г. по
в.ч.гр.д. № 20221100512886/2022 г., определение № 13105 от 19.12.2022 г. по в.ч.гр.д.
№ 20221100512885/2022 г., определение № 11203 от 26.09.2023 г. по в.ч.гр.д. №
20231100509488/2023 г. и др.
По разноските:
С оглед частично отхвърляне на заявлението искането за разноски за държавна
такса в размера над 65,36 лева до пълния размер от 73,14 лева и за юрисконсултско
възнаграждение в размер над 73,14 лева до пълния размер от 100 лева (определено от
съда на осн. чл. 78, ал. 8 ГПК) следва също да бъде отхвърлено.
Така мотивиран, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ на основание чл.411, ал.2, т.2 ГПК заявление, вх. №
56782/21.02.2024 г., подадено [*******] с ЕИК: [*******] за издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК въз основа на извлечение от
счетоводните книги на банката срещу К. В. П. с ЕГН: ********** за сумата 1409,86
лева, представляваща наказателна лихва за забава за периода 06.04.2022 г. - 25.01.2024
г., дължима на осн. чл. 9 от договора за издаване на револвираща международна
кредитна карта с чип и предоставяне на овърдрафт по разплащателна сметка [*******]
поради изпадане на длъжника в забава да погаси задълженията си по договора, както и
в частта за разноските за разликата над 65,36 лева до пълния размер от 73,14 лева и за
юрисконсултско възнаграждение в размер над 73,14 лева до пълния размер от 100 лева
(определено от съда на осн. чл. 78, ал. 8 ГПК).
Разпореждането подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски
съд в едноседмичен срок от връчване на препис на заявителя.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2