Решение по дело №62/2024 на Административен съд - Пловдив

І. За характера на производството, исковете и становищата на страните:

1. Производството по делото е по реда на Глава Единадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 285, ал. 1 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража /ЗИНЗС/.

2. Образувано е по искова молба, предявена от И. К. Л., с [ЕГН], изтърпяващ наказание лишаване от свобода в Затвора - Пловдив, чрез пълномощника си адвокат Н. Д., срещу Главна дирекция “Изпълнение на наказанията”.

Ищецът иска ответникът да бъде осъден да му заплати обезщетение в размер на 15 000 лв., за периодите: от 29.01.2011 г. до 13.09.2013 г.; от 10.02.2014 г. до 05.06.2017 г.; от 07.05.2023 г. до 07.12.2023 г. и от 02.01.2024 г. до 11.01.2024 г. - датата на предявяване на исковата молба за престоя му в Затвора Пловдив, ведно със законната лихва от датата на предявяване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата, за претърпени от него неимуществени вреди, изразяващи се в болки, страдания, обида, огорчение, възмущение, внушаване на чувство за малоценност, в резултат на поставянето му в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода (в Затвора Пловдив), изразяващи се в следното: липса на достатъчно жилищна площ (нетната площ не е надвишавала 3 кв. м.) в килиите, в които е бил настанен; без санитарен възел на определените и задължителни места; лоша хигиена в килиите, в които е бил настанен - наличие на дървеници, хлебарки и гризачи /мишки и плъхове/; липса на адекватно лечение; липса на баня и тоалетна на коридора в Затвора Пловдив; към момента (датата на подаване на исковата молба – 11.01.2024 г.) в Затвора Пловдив няма пералня, поради което перели дрехите си на ръка и простирали в килиите, в резултат на което имало мухъл и плесен. Претендират се разноски и присъждане на адвокатско възнаграждение за оказаната безплатна правна помощ в полза на материално затруднено лице по чл. 38 от Закона за адвокатурата.

3. Ответникът - Главна дирекция “Изпълнение на наказанията”, чрез процесуалния си представител, оспорва така предявената искова молба и счита същата за неоснователна и недоказана, поради което моли да бъде отхвърлена. Направено е и възражение за изтекла петгодишна погасителна давност. Претендира присъждане на съответното юрисконсултско възнаграждение.

4. Представителят на Окръжна прокуратура – Пловдив дава заключение за частична основателност на исковата претенция, като счита, че размерът на претендираното обезщетение е завишен, поради което следва драстично да бъде намален.

ІІ. За давността:

5. На първо място, с оглед възражението направено от страна на ответника за изтекла погасителна давност, следва да бъде съобразено следното:

5.1. Законът за изпълнение на наказанията и задържането под стража не съдържа никакви указания, относно прилагането на института на погасителната давност. Глава единадесета от Административнопроцесуалния кодекс, към която препраща чл. 285, ал. 1 от ЗИНЗС и Законът за отговорността на държавата и общините за вреди, към който пък препраща чл. 203, ал. 2 от АПК, също не съдържат никакви правила или указания, относно приложението на погасителната давност.

Това ще рече, че в случая са приложими общите правила за погасителната давност, установени в Закона за задълженията и договорите.

5.2. Според чл. 110 от ЗЗД, с изтичане на петгодишна давност се погасяват всички вземания, за които законът не предвижда друг срок. Аналогично впрочем, е и правилото на чл. 105, § 1 от Регламент (ЕС, Евратом) 2018/1046 на Европейския парламент и на Съвета от 18 юли 2018 година за финансовите правила, приложими за общия бюджет на Съюза, за изменение на регламенти (ЕС) № 1296/2013, (ЕС) № 1301/2013, (ЕС) № 1303/2013, (ЕС) № 1304/2013, (ЕС) № 1309/2013, (ЕС) № 1316/2013, (ЕС) № 223/2014 и (ЕС) № 283/2014 и на Решение № 541/2014/ЕС и за отмяна на Регламент (ЕС, Евратом) № 966/2012, съобразно което, без да се засягат разпоредбите на специалните актове и прилагането на Решение 2014/335/ЕС, Евратом, за вземанията на Съюза към трети лица и вземанията на трети лица към Съюза се прилага петгодишен давностен срок.

Съобразно чл. 114, ал. 1 от ЗЗД, давността почва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо, а според чл. 114, ал. 3 от ЗЗД, за вземания от непозволено увреждане давността почва да тече от откриването на дееца. Казано с други думи, претенцията за обезщетение при непозволено увреждане се погасява с общата пет годишна давност, която започва да тече от деня на увреждането, а когато дееца не е открит, от момента на неговото откриване.

В тази насока, според чл. 105, § 2, ал. 2 от Регламент (ЕС, Евратом) 2018/1046 на Европейския парламент и на Съвета от 18 юли 2018 г., давностният срок за вземанията на трети лица към Съюза започва да тече от датата, на която плащането на вземането на третото лице стане дължимо съгласно съответното правно задължение.

Според чл. 111, б. „в“ от ЗЗД, с изтичане на три годишна давност се погасяват вземанията за наем, за лихви и за други периодични плащания. Тоест, претенцията за присъждане на обезщетение за забавено изплащане на обезвредата при непозволено увреждане се погасява с кратката, три годишна давност.

5.3. В случая е необходимо да се отбележи и, че в т. 4 от мотивите и диспозитива на Тълкувателно решение № 3 от 22.04.2004 г. на ВКС по тълкувателно гр. д. № 3/2004 г., ОСГК е дадено следното указание: „…В първия случай вземането за обезщетение за вреди става изискуемо от момента на влизане в сила на решението, с което се отменя незаконния административен акт. В случай, че вредите произтичат от нищожен акт - от момента на неговото издаване. При незаконни фактически действия на администрацията, този момент е тяхното преустановяване. От така определените моменти на изискуемост, започва да тече погасителната давност и се дължи мораторна лихва….“. Липсата на каквито и да е съображения, изложени в тълкувателното решение, относно цитираните указания, не позволява пряко от текста на съдебния акт да се разбере, защо ОСГК на ВКС е счело, че при незаконни фактически действия на администрацията, този момент е тяхното преустановяване.

5.4. Доколкото въпросът с началния момент, от който започва да тече погасителния давностен срок е свързан с твърдяно от ищеца фактическо бездействие на администрацията на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ да му осигури нормативно установения минимум от битови условия в обитаваните от него помещения и необходимата му медицинска грижа, като последица от това е поставянето му в унизително положение, по смисъла на чл. 3 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи, уместно би било да се съобрази, какво разбиране влага Европейският съд по правата на човека относно погасителната давност.

В т. 92 и т. 93 на Решение от 10.05.2001 г., постановено по дело „Z and Others v. the United Kingdom“, жалба № 29392/95, Съдът е отбелязал следното: „… На чл. 6, т. 1 “може … да се позове всеки, който смята, че дадено вмешателство при упражняването на негово (гражданско) право е незаконно и се оплаква, че не е имал възможността да предяви тази си претенция пред съд, отговарящ на изискванията на текста ….. Това право обаче не е абсолютно. То може да подлежи на легитимни ограничения, напр. установени със закон давностни срокове, обезпечения за гарантиране на съдебните разноски; правила относно непълнолетните и душевно болните (виж решенията по делата Стъбингс и др. срещу Обединеното кралство 13 от 22.10.1996 г., Reports 1996-IV, стр.1502-3, §§ 51-52; Т. М. срещу Обединеното кралство14 от 13.07.1995 г., A.316-B, стр. 80-81, §§ 62-67; Голдър, цитирано по-горе, стр.19, § 39). Когато достъпът на лицето до съд е ограничен по силата на закона или фактически, Съдът ще изследва дали наложеното ограничение накърнява същността на правото и по-специално дали преследва законна цел и дали е имало разумно отношение на пропорционалност между използваните средства и преследваната цел (решението по делото Ашингдейн срещу Обединеното кралство 15 от 28.05.1985 г., A.93, стр. 24-25, § 57). Ако ограничението съответства на тези принципи, няма нарушение на чл. 6…..“.

5.5. Все в този смисъл, в т. 47 и т. 48 на Решение от 12.07.2018 г., по делото Kamenova v. Bulgaria, жалба № 62784/09, Европейският съд по правата на човека „…приема, че законоустановените давностни срокове служат за няколко важни цели, а именно да се гарантира правна сигурност и окончателност, да се защитят потенциалните ответници от закъснели искове, на които трудно може да се противодейства и да се предотврати несправедливостта, която би възникнала, ако от съдилищата се изисква да вземат решение за събития, случили се в далечното минало, въз основа на доказателства, които биха могли да станат ненадеждни и непълни поради изминалото време (вж. Stubbings and Others v. the United Kingdom, 22 октомври 1996 г., § 51, Доклади за решения и определения 1996‑IV). Поради това страните по спора следва да очакват прилагането на тези правила (вж. Miragall Escolano and Others v. Spain, № 38366/97 и 9 други, § 33, ЕСПЧ 2000‑I, и L’Erablière A.S.B.L. v. Belgium, № 49230/07, § 37, ЕСПЧ 2009 г. (откъси)). 48. Гореизложеното означава, че съществуването на давностен срок само по себе си не е несъвместимо с Конвенцията. Това, което Съдът трябва да провери в дадения случай, е дали естеството на въпросния срок и начинът, по който той е приложен, са съвместими с Конвенцията. Това означава наред с другото, че прилагането на законоустановените давностни срокове трябва да е предвидимо за жалбоподателите, като се вземат предвид съответното законодателство и съдебна практика и конкретните обстоятелства (вж. Baničević, цитирано по-горе, § 32).

5.6. Няма причина, цитираните разбирания на Европейският съд по правата на човека да не бъдат споделени и съобразени. В този контекст и с оглед указанието, дадено в Тълкувателно решение № 3 от 22.04.2004 г. на ВКС, следва да се съобрази, че според поддържаните от ищеца твърдения, неимуществените вреди, чието обезщетяване той претендира, са пряка и непосредствена последица от поставянето му в помещения с лоши битови условия, пренаселени, нехигиенични и липсата на медицинско обслужване. Сиреч, неимуществените вреди, изразяващи се в болки, страдания, обида, огорчение, възмущение, внушаване на чувство на малоценност, са търпени от ищеца във всеки един момент от поставянето му най-общо в неблагоприятна жизнена среда по причина проявеното от отговорните длъжностни лица на ответника незаконно бездействие.

Очевидно, в случая е налице обективен и лесно доказуем факт, който сочи момента, в който са били проявени, както деликтното поведение на администрацията, така и причинените като последица от него вреди. Това е моментът, в който е сложено началото на изтърпяване на наказанието лишаване от свобода за всеки един от процесните периоди.

Както се посочи, ищецът е заявил претенция за обезвреда за претърпени вреди в периодите: 29.01.2011 г. – 13.09.2013 г.; 10.02.2014 г. – 05.06.2017 г.; 07.05.2023 г. – 07.12.2023 г.; 02.01.2024 г. – 11.01.2024 г. Тоест, според заявената искова претенция, във всеки един момент от посочените периоди, администрацията на ГД „Изпълнение на наказанията“ е бездействала и не е изпълнявала задължението си за осъществяване на фактически действия произтичащи пряко от нормативен акт, да осигури изискваната от закона и правилника за прилагането му жизнена среда на изтърпяващия наказанието си ищец, и във всеки един момент от процесните периоди, той е търпял описаните в исковата молба неимуществени вреди (в подобен смисъл например Решение № 12306 от 16.09.2019 г. по адм. д. № 1569 по описа на ВАС за 2018 г.).

5.7. При това положение, очевидно няма нито формална, нито правна логика да се приеме, че началото на погасителния давностен срок, следва да се отнесе към момента на преустановяване на бездействието на администрацията по вмененото ѝ от закона задължение да действа. Това разбиране би било в пряко противоречие с функциите и целта на нормативното уреждане на института на погасителната давност, включително и така както те са описани в решенията на ЕСПЧ. Разбирането, че погасителният давностен срок започва да тече едва след прекратяване на действието или бездействието, несъмнено би наложило в подобна хипотеза, ответникът да бъде поставен в условията да се защитава, като търси доказателства за факти, които са проявени преди няколко десетилетия и евентуално да понесе тежестта да заплати обезщетение за вреди за период от няколко десетилетия, включително със съответните лихви за просрочие. Това е в явно противоречие с регулативната и защитната функции на правото. В този смисъл, би могло да се посочи, разбирането изложено в Заключение на Генералния адвокат, представено на 19 юни 2014 г. по Дело C‑447/13 P, Riccardo Nencini срещу Европейски парламент, според което:

„…38. Погасителната давност за вземанията е правен институт, познат в повечето от съвременните правни системи. Доколкото ми е известно, тя съществува без изключение в правния ред на всички държави членки.

39. В това отношение е уместно да припомним аксиологичните основи на погасителната давност като институт на съвременното право(7).

40. На първо място, в интерес на обществения ред правната система следва да бъде създадена така, че да бъде избегнато оспорването на дълготрайни фактически положения. Впрочем по-често тези положения са законосъобразни, отколкото обратното. Следователно има опасност оспорването им, предвид несигурността на доказателствата, да доведе до несправедливи резултати. Освен това изтичането на определен период от време би трябвало да води до узаконяването дори на противоправни положения. Наистина след дълъг период на бездействие задълженото лице може вече да не трябва да се съобразява с факта, че ще е длъжно да изпълни задължението си. Изминалото време създава затруднения при доказването, тъй като засегнатите лица не могат да бъдат задължавани да пазят вечно доказателствата. На последно място, погасителната давност кара кредитора да действа бързо при предявяване на правата си.

41. Ето защо освен роля на стабилизатор, погасителната давност има за цел да накаже мудността на кредитора, който не полага грижа да потърси правата си. От друга страна, погасителната давност цели да ограничи делата, свързани със стари спорове, при които има повишен риск от произволни решения поради затрудненията при доказването…..“.

5.8. Ясно е при това положение, че изцяло в интерес на лицето е да охрани интереса си, като своевременно предприеме действия за защита на правата си и потърси обезвреда на причинените му вреди. В случая, самото непрекратяване на бездействието на администрацията да изпълни вменените ѝ от закона фактически действия, не е в никаква релация нито с факта на извършения вече деликт, нито с факта на причинените вече имуществени и/или неимуществени вреди. Казано с други думи, не е необходимо бездействието на администрацията да бъде преустановено, като едва тогава да е възможно да се направи извод, че деликта и причинените от него вреди са проявени юридически факти и съответно да са приеме, че от този именно момент, започва да тече погасителния давностен срок за предявяване на претенцията за обезвреда. Каза се, както деликта, така и вредите са проявен факт, във всеки един момент от процесните периоди, през които администрацията не е изпълнявала своето задължение.

5.9. В този смисъл, трябва да се приеме, че указанието дадено в Тълкувателно решение № 3 от 22.04.2004 г. на ВКС за това, че „…При незаконни фактически действия на администрацията, този момент е тяхното преустановяване…“, следва да се разбира в контекста на принципа „contra non valentem agere non currit praescriptio“, тоест срещу онзи, който не може да действа, давност не тече.

При положение, че действията или бездействията на администрацията, освен причиняването на вреди имат за последица и невъзможност или възпрепятстване на носителя на правото да го упражни по предвидения за това ред или пък ако, поради тези действия или бездействия, носителят на правото е бил поставен в условия при които да не са му известни и да не може разумно да се очаква да са му известни обстоятелствата релевантни за упражняване на правото, то тогава би следва да се приеме, че началото на давностния срок следва да бъде именно момента на преустановяване на действието или бездействието, тоест моментът от който е била отстранена пречката, която е била извън контрола на увреденото лице и не му е позволявала да предприеме действия по адекватна защита на правата си.

5.10. С оглед конкретиката на текущия казус, трябва да се добави, че в т. 200 от Решението си от 27.01.2015 г., по дело Н. и други срещу България (Жалби № 36925/10, 21487/12, 72893/12,73196/12, 77718/12 и 9717/13), Европейският съд по правата на човека е отбелязал, че „…С оглед на всички тези недостатъци при разглеждане на двете претенции за обезщетение, предявени от г-н Н., чл. 1 от ЗОДОВ от 1988 г. не може да се разглежда като ефективно средство за защита по отношение на оплакването му, свързано с условията за неговото лишаване от свобода….“.

Междувременно обаче, със ЗИД на ЗИНЗС (Обн., ДВ, бр. 13 от 7.02.2017 г., в сила от 7.02.2017 г.), бяха предприети необходимите законодателни промени, бе приета новата Част Шеста „Защита срещу изтезания, жестоко, нечовешко или унизително отношение“ от ЗИНЗС, като по този начин се осигуриха всички възможни способи за гарантиране и защита на правата на задържаните под стража и изтърпяващите наказание лишаване от свобода. Тоест, след 07.02.2017 г., ищецът е разполагал както с пълната фактическа, така и с необходимата правна възможност да охрани и осъществи правото си на обезщетяване на твърдените от него неимуществени вреди, претърпени в резултат на бездействието на администрацията на Затвора Пловдив преди и след посочената дата.

5.11. Ето защо, при положение, че ищецът претендира обезщетение за неимуществени вреди, настъпили в периодите 29.01.2011 г. – 13.09.2013 г., 10.02.2014 г. – 05.06.2017 г., 07.05.2023 г. – 07.12.2023 г., 02.01.2024 г. – 11.01.2024 г., исковата претенция по отношение на първите два периода (29.01.2011 г. – 13.09.2013 г., 10.02.2014 г. – 05.06.2017 г.) се явява погасена по давност, поради което ще следва да бъде отхвърлена като неоснователна..

Доколкото исковата молба на Л.е подадена на 11.01.2024 г., обсъжданият иск не е погасен по давност в останалата му част, с която се претендира обезщетение, а именно за периодите 07.05.2023 г. - 07.12.2023 г. и 02.01.2024 г. – 11.01.2024 г., поради което същият ще бъде разгледан само в тази част.

IІІ. За фактите:

6. От данните по делото (Становище от 27.02.2024 г. на вх. № 1614/26.02.2024 г. на ИСДВР при Затвора Пловдив Г. А.; Становище от 27.02.2024 г. на ИСДВР при Затвора Пловдив В. И.; Становище от 01.03.2024 г. на ИСДВР при Затвора Пловдив К. п.) се установява, че И. К. Л. е изтърпявал наказание лишаване от свобода в Затвора Пловдив в част от посочените по-горе периоди, а именно:

6.1. От 14.08.2014 г., датата на постъпването му в Затвора Пловдив, до 28.04.2017 г., когато е бил освободен (исков период от 10.02.2014 г. до 05.06.2017 г.).

От постъпването му в затвора (14.08.2014 г.) до 20.05.2015 г. е бил настанен в стая № 54 на V-ти пост.

Стая № 54 е 25.51 кв. м. (без площта на санитарния възел). В стаята има два отваряеми прозореца с размери 0.95 м. х 1.15 м. и 0.47 м. х 1.15 м. Санитарният възел е 2.42 кв. м. с един отваряем прозорец с размери 0.32 м. х 1.15 м. Няма данни с колко други лишени от свобода е пребивавал съвместно Л.в тази стая, за този период.

Със зап. № 665/19.05.2015 г. лишеният от свобода Л.е настанен в III-та група, стая № 35, където пребивава до 28.04.2017 г. (датата на освобождаването му).

Стая № 35 е 27.91 кв. м. (без площта на санитарния възел). В стаята има един отваряем прозорец с размери 1.20 м. х 1.20 м. Санитарният възел е 4.60 кв. м. и разполага с един отваряем прозорец с размери 1.20 м. х 1.20 м. Няма данни с колко други лишени от свобода Л.е пребивавал съвместно в тази стая, през този период.

6.2. От 18.07.2023 г., датата на постъпването му в Затвора Пловдив, до 07.12.2023 г., когато е бил освободен (исков период от 07.05.2023 г. до 07.12.2023 г.).

Лишеният от свобода И. К. Л. постъпва в Затвора Пловдив от ОЗСА Пловдив на 18.07.2023 г. и пребивава в Приемно отделение, стая „ОП-2" до 21.07.2023 г., когато е разпределен в стая № 21, III-та група.

Стая „ОП-2" е с площ от 26,28 кв. м. (без площта на санитарния възел) и разполага с два прозореца с размери 0,44 м. х 1,18 м. и 0.98 м. х 1,18 м. Санитарният възел е с площ 2,7 кв. м. и разполага с един прозорец с размери 0,35 м. х 1.18 м. През този период Л.е пребивавал съвместно с други лишени от свобода, както следва:

• на 18.07.2023 г. в стая „ОП-2“ на Приемно отделение са били настанени 4 лишени от свобода;
• на 19.07.2023 г. в стая „ОП-2“ на Приемно отделение са били настанени 4 лишени от свобода;
• на 20.07.2023 г. в стая „ОП-2“ на Приемно отделение са били настанени 4 лишени от свобода.

Стая „ОП-2“ разполага с две осветителни тела и достатъчно дневна светлина. Отоплява се с „централно“ парно отопление. Санитарният възел разполага с течаща студена вода, самостоятелно осветление и възможност за вентилация. Санитарна обработка против дървеници, хлебарки, гризачи и др. се извършва редовно от външна лицензирана фирма. В стаята никога не е имало мухъл. Няма данни какви маси, столове и шкафчета е имало в стаята през процесните периоди и с какви размери са били. При постъпването в затвора на всички лишени от свобода се предоставят за ползване дюшек, възглавница и спално бельо, като се осигурява възможност на затворниците да ползват и лично спално бельо. Хигиената в спалните помещения (вкл. на спалното бельо) е задължение на самите лишени от свобода.

При престоя си в Приемно отделение И. К. Л. не е подавал молби или жалби, свързани с лоши битови условия или други форми на причиняван му дискомфорт.

С протокол № 3549/21.07.2023 г. ищецът е настанен в стая № 21, III-та група.

Стая № 21 е 27.10 кв. м. (без площта на санитарния възел). В стаята има два отваряеми прозореца с размери 0.58 м. х 1.19 м. и 1.19 м. х 1.19 м. Санитарният възел е 4.50 кв. м. с един отваряем прозорец с размери 0.43 м. х 1.19 м. В това спално помещение Л.е съжителствал с други лишени от свобода, както следва:

• от 21.07.2023 г. до 10.08.2023 г. в стая № 21 са били настанени 6 лишени от свобода;
• от 11.08.2023 г. до 13.08.2023 г. в стая № 21 са били настанени 5 лишени от свобода;
• на 14.08.2023 г. в стая № 21 са били настанени 4 лишени от свобода;
• от 15.08.2023 г. до 20.08.2023 г. в стая № 21 са били настанени 5 лишени от свобода;
• от 21.08.2023 г. до 25.08.2023 г. в стая № 21 са били настанени 6 лишени от свобода;
• от 26.08.2023 г. до 04.09.2023 г. в стая № 21 са били настанени 5 лишени от свобода;
• от 05.09.2023 г. до 20.09.2023 г. в стая № 21 са били настанени 6 лишени от свобода;
• от 21.09.2023 г. до 05.10.2023 г. в стая № 21 са били настанени 7 лишени от свобода.

С протокол № 4926/06.10.2023 г. Л.е преместен в стая № 26.

Стая № 26 е 27.80 кв. м. (без площта на санитарния възел). В стаята има два отваряеми прозореца с размери 0.92 м. х 1.17 м. и 1.11 м. х 1.00 м. Санитарният възел е 3.76 кв. м. с един отваряем прозорец с размери 0.50 м. х 0.50 м. В това спално помещение Л.е съжителствал с други лишени от свобода, както следва:

• от 06.10.2023 г. до 01.11.2023 г. в стая № 26 са били настанени 6 лишени от свобода;
• на 02.11.2023 г. в стая № 26 са били настанени 5 лишени от свобода.

С протокол № 5536/03.11.2023 г. ищецът е преместен в стая № 35 (27.91 кв. м.), чиито характеристики бяха описани подробно в предходната точка от настоящото съдебно решение, което прави повтарянето им излишно. В това помещение Л.е съжителствал с други лишени от свобода, както следва:

• от 03.11.2023 г. до 06.11.2023 г. в стая № 35 са били настанени 5 лишени от свобода;
• от 07.11.2023 г. до 09.11.2023 г. в стая № 35 са били настанени 6 лишени от свобода;
• от 10.11.2023 г. до 06.12.2023 г. в стая № 35 са били настанени 7 лишени от свобода.

На 07.12.2023 г. И. К. Л. е освободен от Затвора Пловдив.

6.3. От 02.01.2024 г., датата на постъпването му в Затвора Пловдив, до 11.01.2024 г. – датата на предявяване на исковата молба.

И. К. Л. постъпва в затвора на 02.01.2024 г. и пребивава в Приемно отделение, стая „ОП-2" (26,28 кв. м.) до 05.01.2024 г., когато е разпределен в стая № 27, III-та група. Стая „ОП-2“ бе описана в предходната точка от настоящото съдебно решение, което прави повтарянето на характеристиките ѝ безпредметно.

През периода 02.01.2024 г. – 05.01.2024 г. Л.е пребивавал съвместно с други лишени от свобода, както следва:

• на 02.01.2024 г. в стая „ОП-2“ на Приемно отделение са били настанени 6 лишени от свобода;
• на 03.01.2024 г. в стая „ОП-2“ на Приемно отделение са били настанени 2 лишени от свобода;
• на 04.01.2024 г. в стая „ОП-2“ на Приемно отделение са били настанени 4 лишени от свобода.

При престоя си в Приемно отделение И. К. Л. не е подавал молби или жалби, свързани с лоши битови условия или други форми на причиняван му дискомфорт.

С протокол № 108/05.01.2024 г. Л.е разпределен в стая № 27, III-та група, където пребивава и към датата на предявяване на исковата молба.

Стая № 27 е 39.02 кв. м. (без площта на санитарния възел). В стаята има два отваряеми прозореца с размери 1.20 м. х 1.20 м. Санитарният възел е 4.36 кв. м. и разполага с един отваряем прозорец с размери 1.20 м. х 1.20 м. Л.е пребивавал съвместно в тази стая с други седем лишени от свобода за периода от разпределението си в нея до датата на предявяване на исковата молба.

6.4. По отношение на първия исков период от 29.01.2011 г. до 13.09.2013 г., няма представени данни ищецът да е пребивавал в Затвора Пловдив, доколкото такива липсват в информационната система (ИСИН).

6.5. Във всеки санитарен възел в спалните помещения има достъп до течаща студена вода. Санитарните възли са плътно преградени от спалните помещения и нямат визуален контакт с тях. Банята е обща. Подът е с мозайка, а стените са с фаянсови плочи. На лишените от свобода е осигурен достъп до течаща топла вода, съгласно утвърден график, а като работещ Л.е имал достъп до такава в края на всеки работен ден. Затворниците имат право да притежават и нагреватели, с които могат да си топлят вода (Справка от 27.02.2024 г. на ст. инсп. П. В.– ИФЗ НС при Затвора Пловдив).

Отоплението се осъществява чрез централно-локално парно през отоплителния сезон.

Проветряването на стаята е по желание на лишените от свобода, които могат да го направят чрез отваряне на прозорците. Хигиената в спалните помещения се осъществява от настанените, като за целта получават съответните прибори, като могат да закупуват такива и от лавката на затвора или да им бъдат донасяни от близките им, съгласно списък на разрешените вещи, предмети и хранителни продукти, които лишените от свобода могат да получават, ползват и държат при себе си.

За всеки лишен от свобода е осигурено легло с размери 90 см. х 180 см. Шкафовете са с размери 45 см. х 50 см. Заради умишлени и злонамерени действия, в нарушение на чл. 96, т. 2 от ЗИНЗС, всичко се уврежда или напълно унищожава, което налага постоянни ремонти или осигуряване на нов инвентар.

Според Справка от 27.03.2024 г. от ст. инсп. П. В.– ИФЗ НС при Затвора Пловдив, прането на дрехи става по усмотрение на самите лишени от свобода в пералнята на затвора, ръчно или чрез изнасяне за пране от близките. През процесните периоди – от 29.01.2011 г. до 13.09.2013 г. и от 10.02.2014 г. до 05.06.2017 г. в Затвора Пловдив е имало налична професионална пералня, която е функционирала и лишените от свобода са имали достъп до нея. През последните два процесни периода – от 07.05.2023 г. до 07.12.2023 г. и от 02.01.2024 г. до 11.01.2024 г. служебната пералня е била в продължителен ремонт, като в пералното помещение са функционирали сушилнята за дрехи и гладачния каландър. Обезпечаването на процеса на пране на спалното бельо и дрехите на работещите лишени от свобода, по време на ремонта на професионалната пералня, е било чрез два броя по-малки перални машини с по-малък капацитет на килограми за пране. Прането се осъществява чрез молби от лишените от свобода и по утвърден график. В тази връзка е представен график на служебната пералня в Затвора – Пловдив.

Сушенето на дрехите на лишените от свобода се осъществява чрез сушилната машина в пералното помещение и чрез пригодените за целта простори в общото помещение на поста или отвън на карето.

7. Представени са писмени доказателства за периодично извършени дезинфекция, дезинсекции и дератизации (ДДД) против хлебарки, дървеници и гризачи от „ДД1“ ООД [населено място] въз основа на сключен договор с ответника от 2016 г., от ДЗЗД „ФАВОРИТ МЕНИДЖМЪНД“ въз основа на договор за възлагане на обществена поръчка от 20.01.2021 г. и от ЕТ „БИОЦИД – Н. Т.“ въз основа на договор за ДДД от 20.01.2014 г. В тази връзка са представени множество Протоколи за извършени услуги – 11 броя за 2011 г., 8 броя за 2012 г., 6 бр. за 2013 г., 17 броя за 2014 г., 6 броя за 2015 г., 8 бр. за 2016 г., 5 бр. за 2017 г., 1 бр. за 2020 г.; 6 бр. за 2021 г.; 7 бр. за 2022 г.; 7 бр. за 2023 г. (за м. януари, февруари, март, май, ноември и два за декември) и 1 бр. за 2024 г. (за м. февруари) за извършени дейности по ДДД в Затвора Пловдив.

В цитираните протоколи са описани размера на третираната площ, препаратът, с който е третирано и неговото количество, срещу какви вредители, имената и/или подпис на лицето извършило описаните в протокола дейности и имената и/или подпис на лицето приемащо извършената работа.

8. По делото като свидетели са разпитани:

8.1. М. Г. М.. Същият заявява, че с И. К. Л. били заедно в Затвора Пловдив. През месец март 2023 г. били в една и съща стая - № 21, а през останалото време били на един и същи пост, но в различни стаи. Твърди, че цитираната стая е за седем човека, а в онзи момент в нея пребивавали осем души. Казва, че стаите в Затвора Пловдив са едни и същи, всички са зле и никога не са ремонтирани. Има влага. Появяват се хлебарки и дървеници, мишки не е виждал, има котки. Перат дрехите си по стаите, нямат достъп до пералнята в затвора. Казват им, че не работи и не могат да я ползват. Свидетелят лично е питал ИСДВР за пералнята и по конкретно ИСДВР Т. Ц., която му казала, че чакат част от София. Няма назначен човек, който да пере. Медицинското обслужване става много трудно, приемат само най-болните, които са най-спешни. На лишените от свобода с по-леки оплаквания дават хапчета: парацетамол, аналгин или аспирин. Свидетелят не е имал здравословни проблеми, не знае и И. да е бил болен. Обща баня на коридора в Затвора Пловдив няма. Трябва да слизат долу на двора, където правят престой на открито, на около стотина метра. Минават под открито небе и отиват в помещение, където има 10-12 душа, но работят само четири. Другите душове не ги ремонтират, нямат кранчета и не могат да ги ползват. Работят само четири душа, а ги вкарват 25 души, къпането става много трудно, почти невъзможно. Няма съблекалня в банята. Има само една закачалка, няма къде да се обличат и събличат. В коридорите има общо помещение, където трябва да простират, но там има само две въжета, а лишените от свобода са 70 човека отряд. Тези въжета не им стигат, затова се налага да простират по стаите, където опъват някакви кабели. Нямат право да връзват въжета и да чукат по стените в общото помещение, в противен случай ще ги накажат.

8.2. О. А. К.. Същият заявява, че е от десет години в Затвора Пловдив, а Л.няколко пъти е влизал в затвора през този период. Единия път ищецът бил в килия № 21, другия в килия № 35. И двете помещения са на трети пост. К. твърди, че Л.две години бил в килия № 35 и една година в № 21. През 2015-2017 г. ищецът бил в килия № 35, а през 2023 г. в № 21. Свидетелят дава показания относно тези две години (2015-2017 г.), през които Л.е бил в килия № 35. К. казва, че това е най-ужасяващата килия, която е виждал. Били 12 човека в нея, мисли, че стаята е 20 кв/м. И. спял в тоалетната, защото другите лишени от свобода не му давали да спи в стаята. Винаги спял на втора вишка, но когато този, който е на първа вишка е заспал, Л.не можел да се качи на леглото си и стоял прав до тоалетната, влизал в тоалетната – през тези две години било така. Това вероятно е било в резултат от отношенията му със затворниците в стаята. Всички са знаели за това, дори надзирателите, но не вземали отношение по този въпрос. Д. Л. да се оплачел, никой не го чувал и след това го биели другите лишени от свобода и го карали да сяда върху шишета. Свидетелят заявява, че той е държал пералнята, две години и половина работил като перач. Казва, че пералнята от три или четири години не работи. Преди време, когато К. постъпил в Затвора Пловдив имало стара пералня, но след жалби и молби, купили им нова пералня, каландър и сушилня. Докато свидетелят бил там, две години се перяло на целия затвор всичко. След като напуснал преди четири години пералнята се развалила, блокирала и от тогава не работи. Сушилнята и каландърът не работят също. В момента на пералнята не работи никой. В пералното помещение сега са сложени пет бойлера, от които се подава топла вода за банята. Парният котел изгоря и няма вода. Свидетелят не е влизал в пералното помещение от четири години (откакто е напуснал). За да отидат лишените от свобода до общата баня и двата отряда минават през карето. Слиза се по стъпалата, минава се цялото каре и се отива до банята. Банята се намира между трети и шести пост, винаги е било така. Медицинско обслужване няма в затвора. Идват някакви временно поставени доктори, влизат и си избират кого да прегледат и кого не. Понякога идвал доктор от ареста. От три-четири години няма лекар. В момента има, но той е временно в затвора. Свидетелят твърди, че Л.е търсил лекар, но не знае точно кога. Уточнява, че за целия период от 2015-2017 г. Л.бил обезобразен и бил за Затвора Ловеч. Бил е в това състояние, защото затворниците са го биели и не му е била оказвана медицинска помощ. К. е бил и в една стая с Л.и в различни стаи са били, бил е и на такава длъжност, която обикаля затвора, затова знае всичко горепосочено.

8.3. Т. Й. Ц.. Същата заявява, че от 08.04.2024 г. е пенсионер. От октомври 1998 г. до 08.04.2024 г. е работила като ИСДВР в Затвора Пловдив. Ц. твърди, че работата на пералнята не касае нейните трудови служебни задължения. ИСДВР-тата само придвижвали молбите на затворниците. Имало е периоди, в които пералнята е била развалена, но е имало и такива, в които е работила. В периода от 2011 г. до януари 2024 г. няма представа, дали е работила пералнята. Ц. твърди, че затворниците простират на карето и в самия отряд, където има обособено помещение. Виждала ги е да простират и в стаите. На карето са поставени въжета, но при лошо време се прибират.

ІV. За правото:

9. Според чл. 205 от АПК, искът за обезщетение се предявява срещу юридическото лице, представлявано от органа, от чийто незаконосъобразен акт, действие или бездействие са причинени вредите.

Според чл. 12, ал. 1, ал. 2 и ал. 3 от ЗИНЗС, прякото ръководство и контролът върху дейността на местата за лишаване от свобода и пробационните служби се осъществяват от Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, която е юридическо лице на бюджетна издръжка към министъра на правосъдието със седалище София, като съответно затворите и областните служби „Изпълнение на наказанията“ са териториални служби на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“.

Това от своя страна определя като пасивно, материално и процесуалноправно легитимирана страна по заявените главни искови претенции за сочените периоди именно Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, София.

10. Каза се, главните искови претенции на ищеца са за присъждане на обезщетения за неимуществени вреди, произтичащи от незаконосъобразна дейност на администрацията на Затвора [населено място] към Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“. Дейността по фактическото изпълнение на наложено наказание лишаване от свобода или мярка за неотклонение задържане под стража, обемаща, разбира се, и осигуряване на условията за упражняване на правата от задържаните лица и изпълнението на техните задължения, съобразно правното им положение и статус, е административна по своето естество.

11. На следващо място, следва да бъде съобразено, че според чл. 3, ал. 1 от ЗИНЗС, осъдените и задържаните под стража не могат да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение. Като според чл. 3, ал. 2 от ЗИНЗС за нарушение на ал. 1 се смята и поставянето в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода или задържането под стража, изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност.

При това положение, установяването на кой да е от фактите, посочени в хипотезите на чл. 3, ал. 2 от ЗИНЗС, обосновава извод, че е налице нарушение на забраната осъдените и задържаните под стража да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение. Това разбира се очевидно налага, преди всичко да се установи, че ищецът действително, фактически е изтърпявал наказание "лишаване от свобода" в някое от специализираните за това места и по-точно в тези изрично посочени от ищеца.

Тук е мястото да се посочи, че от наличните по делото доказателства се установява, че Л.(като са изключени периодите, за които бе прието, че правото на ищеца за претендиране на обезщетение е погасено по давност – т. 5 от настоящото решение) не е пребивавал в Затвора Пловдив в периода от 07.05.2023 г. до 17.07.2023 г. вкл. Само това е достатъчно да се приеме, че в тази част исковите претенции са неоснователни.

При това положение и с оглед изложеното в т. 5 от настоящо решение, възведените в обстоятелствената част твърдения за допуснати нарушения по смисъла на чл. 3 от ЗИНЗС при изтърпяване на наказанието лишаване от свобода, ще бъдат разгледани само за престоя на ищеца в Затвора Пловдив:

- от 18.07.2023 г. до 06.12.2023 г. вкл.;

- от 02.01.2024 г. до 11.01.2024 г. вкл.

12. За разрешаването на настоящия административноправен спор е необходимо да бъде съобразена относимата в случая нормативна уредба.

Според чл. 284, ал. 1 ЗИНЗС, държавата отговаря за вредите, причинени на лишени от свобода и задържани под стража от специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения на чл. 3. В случаите по чл. 3, ал. 2 съдът взема предвид кумулативното въздействие върху лицето на условията, в които се е изтърпявало наказанието лишаване от свобода или задържането под стража, продължителността, както и други обстоятелства, които имат значение за правилното решаване на спора (чл. 284, ал. 2 ЗИНЗС), а в случаите по ал. 1 настъпването на неимуществени вреди се предполага до доказване на противното (ал. 5 на чл. 284 от закона).

В чл. 43, ал. 2 от ЗИНЗС е предвидено, че всяко място за лишаване от свобода трябва да разполага с необходимите жилищни, битови и други помещения за осъществяване на поправително въздействие, а арестите - за поддържане на физическото и психическото здраве и уважаване човешкото достойнство на задържаните лица.

В чл. 43, ал. 4 от ЗИНЗС е установено изискването минималната жилищна площ в спалното помещение за всеки лишен от свобода да не е по-малка от 4 кв. м. Доколкото обаче, не съществува легална дефиниция на понятието „жилищна площ“, то тя следва да се определя по общоприетите правила, а именно като се измерва по контура на съответните вертикални конструктивни елементи – стени и колони. А за да е достатъчна тази жилищна площ, то тя следва да осигурява възможност лицата да сменят позата си и да извършват свободно движения за задоволяване на битовите си нужди - спане, обличане, занимания в затворени помещения, като гледане на телевизия, четене на книги и т.н.

Според чл. 43, ал. 5 от ЗИНЗС, количеството дневна светлина, степента на изкуственото осветление, отопление и проветряване, достъпът до санитарни възли и течаща вода, както и минимумът обзавеждане на спалните помещения, се определят с правилника за прилагане на закона, като в чл. 20, ал. 2 и 3 от ППЗИНЗС е конкретизирано, че на лишените от свобода се осигурява пряк достъп на дневна светлина и възможност за естествено проветряване, постоянен достъп до санитарен възел и течаща вода, като в заведенията от закрит тип и арестите в затворите ползването на санитарен възел и течаща вода се осъществява в спалните помещения.

На лишените от свобода се осигуряват условия за къпане - по възможност всеки ден, но най-малко два пъти седмично съгласно чл. 151, ал. 1, т. 3 от ЗИНЗС.

13. Съотнасянето на описаните данни в предходния раздел на решението и цитираните правни норми, налагат да се приеме следното:

13.1. Помещенията, които е обитавал Л.при изтърпяване на наложеното му наказание „лишаване от свобода“ през периодите 18.07.2023 г. – 06.12.2023 г. вкл. и 02.01.2024 г. – 11.01.2024 г. вкл. в Затвора Пловдив, са разполагали със санитарен възел и постоянно течаща вода, били са обзаведени с отделни легла и шкафчета за лични вещи, като е осигурен пряк достъп на дневна светлина и възможност за проветряване чрез отваряеми прозорци, а отоплението се е осъществявало посредством централно парно. Като работещ Л.е имал достъп до баня всеки работен ден (Становище от 27.02.2024 г. от ИСДВР при Затвора Пловдив В. И.), след приключване на работния процес, което е съобразено с изискванията на чл. 151, ал. 1, т. 3 от ЗИНЗС.

Що се отнася до хигиената в Затвора - Пловдив, от приетите по делото справки и становища се установява, че хигиената в спалните помещения се осъществява от лицата, настанени в тях. Действително от твърденията на свидетеля М. се установява, че в помещенията в Затвора Пловдив, в които е бил настанен ищецът (М. посочва само стая № 21, но казва и че всички стаи в затвора са еднакви), се е задържала влага. Нейният произход, обаче, както и наличието на мухъл в килиите, според ищеца, се дължи на ползването на спалните помещения за място за сушене на изпраните дрехи на лишените от свобода, макар в затвора да е налично обособено перално помещение и места за простиране на дрехи. Освен това, установява се, че лишените от свобода имат по всяко време възможност за проветряване на помещенията с оглед незадържането на влага в тях чрез отваряне на прозорците.

При това положение няма как отговорността на ответника да бъде ангажирана за лошите хигиенни условия в спалните помещения, в които е бил настанен ищеца.

13.2. За периода от 18.07.2023 г. до 07.12.2023 г. вкл. (с изключение на 42 дни – от 21.09.2023 г. до 05.10.2023 г. вкл. и от 10.11.2023 г. до 06.12.2023 г. вкл.) и от 02.01.2024 г. до 11.01.2024 г. в Затвора Пловдив не се установява и нарушение на чл. 43, ал. 4 от ЗИНЗС, а именно ищецът да е обитавал помещения, в които минималната жилищна площ в спалното помещение за всеки лишен от свобода (в т.ч. и за него) да е по-малка от 4 кв. м. Конкретните данни в тази насока предоставени от Затвора Пловдив са описани подробно в т. 6.3. и т. 6.4. от настоящото решение, поради което няма да бъдат преповтаряни.

13.3. Относно твърдението на ищеца за здравословни проблеми, достатъчно е да се посочи, че от събраните по делото доказателства, не се установява ищецът да е имал такива през процесните периоди и да не му е осигурена медицинска помощ. При липса на здравословни проблеми, не е имал нужда и от спазване на определен хранителен режим.

13.4. Както вече се посочи по-горе, прането в пералнята става с молба от лишения от свобода и по утвърден график (представен по делото). В хода на настоящото производство не се твърди и не се установява, ищецът да е поискал и да му е отказано използването на пералнята в затвора. Такива данни не могат да бъдат извлечени и от показанията на разпитаните по делото свидетели.

13.5. Липсата на баня и тоалетна „на коридора“ в Затвора Пловдив, не може да се тълкува като нечовешко и унизително отношение, доколкото изграждането на баня и тоалетна „на коридора“ в Затвора Пловдив, не е нормативно установено задължение на ответника.

13.6. Непротиворечива в горния смисъл е изисканата от органите по изпълнение на наказанията информация обективирана в цитираните по-горе становища (описани в т. 6 от настоящото решение).

Доказателства, които да подложат на съмнение обсъжданата информация не се ангажираха от страна на ищеца.

С оглед изложеното следва да се подчертае, че възведената в закона презумпция в чл. 284, ал. 5 от ЗИНЗС е само за настъпването на неимуществените вреди, но не и за фактите, обосноваващи наличието на нарушения по чл. 3 от ЗИНЗС (които подлежат на установяване от ищеца), поради което следва да се приеме, че условията обсъдени до тук, в които ищецът е изтърпявал наказанието лишаване от свобода през процесните периоди не могат да се квалифицират като неблагоприятни по смисъл на чл. 3, ал. 2 от закона, нито могат да се приемат като такива подлагащи го на жестоко, нечовешко или унизително отношение.

Само за пълнота следва да се посочи, че според практиката на Европейския съд по правата на човека разликата между понятието "изтезание" и понятието "нечовешко или унизително отнасяне или наказание" се състои в "различната интензивност на причиненото страдание" (в този смисъл - решение от 18.01.1978 г., по делото Ireland v. the United Kingdom). Приема се, че не всяко действие, което има определени емоционални последици, съставлява "нечовешко или унизително отнасяне", а само действията, които причиняват "тежко физическо или душевно страдание на едно лице", каквито не се доказаха в настоящото съдебно производство. Причинените страдание и унижение трябва да надхвърлят онзи неизбежен елемент на страдание или унижение, който е свързан с дадена форма на легитимно третиране или наказание. Мерките, лишаващи определено лице от свободата му, често могат да съдържат такъв елемент. При все това не може да се каже, че лишаването от свобода само по себе си поставя въпроси свързани с нечовешко или унизително отнасяне.

13.7. Независимо от изложеното обаче, следва да се констатира, че през част от третия исков период (18.07.2023 г. – 06.12.2023 г. вкл.), а именно от 21.09.2023 г. до 05.10.2023 г. вкл. и от 10.11.2023 г. до 06.12.2023 г. вкл. – общо 42 дни, ищецът е пребивавал в Затвора Пловдив, където е обитавал помещения, в които за всеки от лишените от свобода, не е била осигурена площ от минимум 4 кв. м.

13.8. Съдът счита за основателни и твърденията досежно наличието на дървеници и хлебарки в Затвора Пловдив през част от периода 18.07.2023 г. – 06.12.2023 г. вкл. и по-конкретно от 18.07.2023 г. до 20.11.2023 г. вкл. – 126 дни. От затворническата администрация не са представени протоколи за извършена ДДД обработка на спалните помещения за м. юни, юли, август, септември и октомври 2023 г., а единствено такива относно ДДД обработка на затворническите столова.

При това положение, следва да се приеме, че от страна на администрацията на ответника не са предприети необходимите действия по дезинсекция и дератизация. Впрочем наличието на дървеници и хлебарки категорично се установява и от показанията на свидетеля М..

Само за пълнота следва да се добави, че представянето на договора за възлагане на обществена поръчка за услуги от 20.01.2021 г. не води до извод в противната насока, доколкото, сключването на такъв договор не може да послужи като доказателство за фактическото му изпълнение.

14. Приетото за установено в т. 13.7 и 13.8. от настоящото решение налага да се приеме, че в рамките на престоя на ищеца в Затвора Пловдив през периода от 18.07.2023 г. до 06.12.2023 г. вкл., или общо 142 дни, администрацията е поставила изтърпяващия наказание Л.в неблагоприятни условия по смисъла на чл. 3, ал. 2 от ЗИНЗС. В този контекст, правилото на чл. 284, ал. 5 във връзка с ал. 1 от ЗИНЗС, налага да се приеме, че Л.е претърпял твърдените от него неимуществени вреди, изразяващи се в описаните в исковата молба негативни психически състояния. Тези неимуществени вреди, са пряка и непосредствена последица от неизпълнението от страна на администрацията на Затвора Пловдив на нормативно установени задължения да осигури на изтърпяващия наказание лишаване от свобода Л.минимално необходима жилищна площ с постоянен достъп до санитарен възел и постоянно течаща вода, както и обезпаразитени спални помещения. Неосигуряването на съответната жилищна площ, както впрочем и на храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация без възможност за общуване, както и други подобни действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност, са квалифицирани в чл. 3, ал. 2 от ЗИНЗС като поставянето на лицето в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода или задържането под стража.

15. Конкретният размер на следващото се обезщетение за претърпените от Л.неимуществени вреди за посочения по-горе период, общо 142 дни, следва да бъде определен при съблюдаване изискването на чл. 52 от ЗЗД, приложим в настоящото производството по препращане от § 1 от ДР на ЗОДОВ.

Според цитираната разпоредба на ЗЗД (чл. 52), размерът на обезщетението за претърпените неимуществени вреди се определя по справедливост. Понятието „справедливост“ е морално-етична категория и включва съотношението между деянието и възмездието. Всъщност, размерът на обезщетението като паричен еквивалент на причинените неимуществени вреди следва да бъде определен при съобразяване характера, вида, изражението и времетраенето на претърпените вредни последици, ценността на засегнатите нематериалните блага и интереси и при отчитане икономическия стандарт в страната към момента на увреждането, така че обезщетението да не бъде средство за неправомерно обогатяване. Спазването на принципа на справедливостта като законово въведен критерий за определяне паричния еквивалент на моралните вреди, изисква размерът на обезщетението за претърпени неимуществени вреди да бъде определен от съда, с оглед на всички установени по делото факти и обстоятелства, касаещи начина, по който незаконосъобразната административна дейност се е отразила на увреденото лице и в рамките на претендирания размер на съответното обезщетение.

Отчитайки посочените по-горе обстоятелства, периода на увреждането, характерът и интензитета на породените страдания и негативни преживявания, на ищеца, икономическия стандарт в страната към момента на увреждането (минималната работна заплата през 2023 г. - 780 лв., през 2024 г. – 933 лв.), следва да се присъди обезщетение по справедливост именно в размер на 1136 лева, който най-точно и съответно ще овъзмезди претърпените от него неимуществени вреди.

Съответно, спрямо този размер на главния иск, ще следва да бъде уважена и акцесорната претенция за присъждане на обезщетение за забавено плащане на парично задължение, в размер на законната лихва върху главницата, считано от 11.01.2024 г. – датата на предявяване на исковата молба, до окончателното изплащане на сумата.

16. В останалата си част, исковата претенция остана недоказана, поради което ще следва да бъде отхвърлена.

V. За разноските:

17. С оглед изхода на спора, на основание чл. 286, ал. 3 от ЗИНЗС, във връзка с чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата и чл. 8, ал. 1, във връзка с чл. 7, ал. 2, т. 3 от Наредба № 1 от 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, ответникът следва да бъде осъден да заплати на пълномощника на ищеца адвокатско възнаграждение за процесуалното представителство по настоящото дело в размер на 132.53 лв., съразмерно уважената част от иска.

18. Ще следва също така, ответникът да бъде осъден да заплати в полза на ищеца, сумата от 10 лв., представляваща разноски за заплатената държавна такса.

 

Така мотивиран, Пловдивският административен съд, ІІ отделение, ХVІІ състав,

 

Р Е Ш И

 

ОСЪЖДА Главна Дирекция “Изпълнение на наказанията” към Министъра на правосъдието, [населено място], да заплати на И. К. Л., с [ЕГН], изтърпяващ наказание лишаване от свобода в Затвора - Пловдив, обезщетение в размер на 1136 лв., ведно със законната лихва считано от 11.01.2024 г. – датата на предявяване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата, за претърпени от него неимуществени вреди в резултат на поставянето му в неблагоприятни условия при изтърпяване на наказанието лишаване от свобода в периода от 18.07.2023 г. до 06.12.2023 г. вкл. в Затвора Пловдив, като ОТХВЪРЛЯ иска до пълния му размер от 15000 лв. и за периодите от 29.01.2011 г. до 13.09.2013 г., от 10.02.2014 г. до 05.06.2017 г., от 07.05.2023 г. до 17.07.2023 г. както и от 02.01.2024 г. до 11.01.2024 г. вкл.

ОСЪЖДА Главна Дирекция “Изпълнение на наказанията” към Министъра на правосъдието, [населено място], да заплати в полза на И. К. Л., с [ЕГН], изтърпяващ наказание лишаване от свобода в Затвора - Пловдив, сумата от 10 лв., представляваща разноски за заплатената държавна такса.

ОСЪЖДА Главна Дирекция “Изпълнение на наказанията” към Министъра на правосъдието, [населено място], да заплати в полза на Н. П. Д., адвокат при Адвокатска колегия – Пловдив, Персонален номер *****, с адрес [населено място], [улица], сумата от 132.53 лв., представляваща адвокатско възнаграждение за процесуалното представителство по адм. дело № 62 по описа за 2024 г. на Административен съд Пловдив.

 

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред тричленен състав на Административен съд – Пловдив в четиринадесетдневен срок от съобщаването на страните за неговото изготвяне.

 

Присъдените суми могат да бъдат заплатени от ответника в полза на ищеца по банкова сметка: *******, в ПРОКРЕДИТ БАНК АД, с титуляр адвокат Н. П. Д., на основание чл. 127, ал. 4 от ГПК.