Р Е Ш
Е Н И Е
№ 54 / 22.01.2020 година, гр. Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
Хасковският районен съд
Първи граждански състав
На осми януари през две
хиляди и двадесета година
В публичното заседание
в следния състав:
Председател : Мария Ангелова
Членове :
Съдебни заседатели:
Секретар Михаела
Бончева
Прокурор
Като разгледа
докладваното от съдия Мария Ангелова
Гражданско дело номер 1518 по описа за 2019 година, взе предвид следното:
Предявен е от Н.К.Ж. с ЕГН ********** ***; против „ДМ Интернационал“ ООД с
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр. Кюстендил, ул. “Гърлянски
черешарник” № 52, представлявано от управителя Д.К. - иск с правно основание
чл.128 т.2 от КТ.
Ищцата твърди, че с трудов договор № 007/07.10.2016 г. била
в трудово правоотношение с ответника, с месторабота в гр. Хасково. Изпълнявала
длъжността „управител транспорт“ при работно време от два часа и месечно
възнаграждение от 205 лв., което за периода 01.04.-31.05.2019 г. не й било
изплатено, възлизащо на сумата от общо 410 лв. /2 м. х 205 лв./. По подадена
жалба в ДИТ-Кюстендил била извършена проверка, за резултатите от която ищцата
била уведомена с писмо с изх. № 19029897/17.04.2019 г. Налице бил правен
интерес от предявяване на иска. Ето защо, ищцата иска, съдът да постанови
решение, с което да осъди ответника, да й заплати посочената сума, ведно със
законната лихва от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане,
както и направените по делото разноски. Това искане се поддържа в открито съдебно
заседание от пълномощник на ищцата, но претендира сума в по-висок размер от
422,50 лв. бруто.
Ответникът депозира отговор на исковата молба в срока по чл.131 ал.1 от ГПК, като счита иска за допустим, но за неоснователен по размер, т.к. на ищцата
били изплатени трудовите възнаграждения за периода 01.01.-31.03.2019 г.
Описаните в исковата молба обстоятелства не отговаряли на действителното
фактическо положение. Ищцата била с месторабота в гр. Кюстендил, а не в гр.
Хасково, като ответното дружество извършвало международен превоз на товари. В
открито съдебно заседание ответникът не изпраща свой процесуален представител.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установена
следната фактическа обстановка:
Като писмено доказателство
по делото се представи и прие трудов договор № 007/ 07.10.2016 г., сключен
между ищцата, като служител, и ответника, като работодател, на основание чл.67
ал.1 т.1 от КТ. Уговорено е било, ищцата да изпълнява при дружеството
длъжността „управител транспорт“, с работно време от 2 часа, при основното
месечно трудово възнаграждение от 205 лв. и допълнително възнаграждение от 0,6%
за трудов стаж и професионален опит при настоящия работодател – за всяка година
трудов стаж на същата, сходна или със същия характер работа, длъжност или
професия; с периодичност на изплащане – месечно. Договорът е подписан от
страните по него, като е отразено, че ищцата е постъпила на работа на 07.10.2016
г. Страните по делото не спорят, че този им договор е
действал през процесния период 01.04.-31.05.2019 г. В писмо с
изх. № 19029897/17.04.2019 г. от Изпълнителна агенция „Главна Инспекция по
труда”, Дирекция „Инспекция по труда“- Кюстендил; изпратено до ищцата по повод
нейна жалба се сочи, че е извършена проверка за спазване на трудовото
законодателство при ответното дружество и при „Еуромелос” ЕООД-Кюстендил.
Установено било, че към момента на проверките, ищцата е в трудови
правоотношения с двете фирми, като не били представени разчетно – платежни
ведомости или други платежни документи, от които да е видно изплащането на
уговореното й по трудови договори възнаграждение за периода януари – март 2019
г., за което на дружествата били дадени задължителни предписания. Видно от справка
за осигурителен стаж и доход при пенсиониране на името на ищцата, с дата
26.07.2019 г.; през периода януари – май 2019 г. тя е била осигурявана от
ответника при осигурителен доход от 211,25 лв.; както и при същия доход от
„Еуромелос” ЕООД-Кюстендил през периода март – юни 2019 г. Последното
дружество, видно от справка от САС „Съдебно деловодство“- РС- Хасково по гр.д.
1517/2019г. по описа на РС- Хасково; със съдебно решение № 595/ 26.09.2019 г.,
влязло в сила на 10.10.2019 г., е осъдено да заплати на ищцата в настоящото производство - сумата
от 424 лева, представляваща неизплатено трудово възнаграждение за периода от
01.04.2019г. до 31.05.2019 г., ведно със законната лихва от датата на
предявяване на иска 10.06.2019 г. до
окончателното й изплащане, както и направените по делото разноски. С авизо за издадено преводно нареждане за кредитен превод с уник.рег. № OB61106190022555/ 11.06.2019 г. от „Банка ДСК“ ЕАД; на ищцата е преведена
сумата от 960 лв. от Р.В.К., за която сума се сочи, че е за работни заплати от
двете горецитирани дружества за периода януари – март 2019 г.
По искане на ищцата, по
делото бе назначена и изслушана съдебно – счетоводна експертиза, чиито първоначално и допълнително заключения съдът приема като
компетентно и безпристрастно дадени. Вещото лице, след проверка на материалите
по делото и на допълнително представени й от ответника документи, в т.ч. и
предоставени й от „Еуромелос” ЕООД , е установило, че брутната месечна заплата на ищцата по трудов договор е
била 205 лв., а по ведомостите за заплати й е начислявана сума от 140 лв.
месечно. Изчислено, според уговорките по процесния трудов договор и според представената справка за осигурителен стаж и доход при
пенсиониране на името на ищцата - за търсените месеци април и май 2019 г. ответникът дължал на ищцата брутни
трудови възнаграждения за всеки от месеците от по 211,25 лв., или общо 422,50
лв. При проверката си, вещото лице е установило, че във ведомостите за заплати
липсвал подпис на ищцата за получена работна заплата.
При така
установената фактическа обстановка, съдът достига до следните правни изводи по
основателността на предявения иск:
Предявеният
иск за заплащане на трудово възнаграждение е с правно основание чл.128 т.2 от КТ, според който работодателят е длъжен да плаща в установените срокове на
работника или служителя уговореното трудово възнаграждение за извършената
работа. Не е спорно по делото, а и от събраните писмени
доказателства и съдебно-счетоводната експертиза се установява, че през
процесния период от време от 01.04.-31.05.2019 г. страните са били в трудово
правоотношение, по повод сключения помежду им трудов договор. При липса на
възражения от ответника – работодател, съдът приема, че през този период от
време ищцата е изпълнявала добросъвестно трудовите си задължения, при което и
на основание чл.128 т.2, вр. чл.245 от КТ, за този период й се дължи уговореното
трудово възнаграждение. Уговорено е било за ищцата основно месечно трудово
възнаграждение от 205 лв. и допълнително възнаграждение от 0,6% за трудов стаж
и професионален опит при настоящия работодател – за всяка година трудов стаж на
същата, сходна или със същия характер работа, длъжност или професия; с
периодичност на изплащане – месечно. По делото нито се спори, нито се опроверга
от ответника с каквито и да било доказателства - обстоятелството, че за
процесния период ищцата не е получила трудовото си възнаграждение. Това се
установи и от назначената по делото експертиза. Възраженията на ответника
касаят предходен период, предвид на което са ирелевантни за настоящия случай.
Според заключението на вещото лице, за търсените месеци април и май 2019 г. ответникът дължи на ищцата брутни
трудови възнаграждения за всеки от месеците от по 211,25 лв., или общо 422,50 лв.
Ищцата претендира обаче брутно трудово възнаграждение в по-нисък размер от 410 лв. и искът й следва да се уважи изцяло в този размер, със законната
лихва от датата на предявяването му 10.06.2019 г. до окончателното изплащане.
За претенцията й в размер на 422,50 лв.,
отправена едва в хода на устните състезания, тя не предприе действия по
изменение размера на предявения иск по реда на чл.214 от ГПК.
Ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищцата деловодни разноски
за адвокатско възнаграждение, съобразно уважения изцяло иск /чл.78 ал.1, вр.
чл.80 от ГПК/, а именно в размер на 400 лв.
Ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на Районен съд –
Хасково – държавна такса по уважения иск в размер на 50 лв., както и сумата от 100
лв., представляваща изплатено от бюджетните средства на съда възнаграждение на
назначената и изслушана по делото експертиза /чл.78 ал.6 от ГПК/; както и в
случай на служебно издаване на изпълнителен лист за събирането й – и държавна
такса от още 5 лева.
Мотивиран така, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА „ДМ Интернационал“ ООД
с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр. Кюстендил, ул.
“Гърлянски черешарник” № 52, представлявано от управителя Д.К.; ДА ЗАПЛАТИ на Н.К.Ж.
с ЕГН ********** ***; сумата от 410 лева,
представляваща дължимо и неизплатено й брутно трудово възнаграждение за месеците
април и май 2019 г. по сключен помежду им трудов договор № 007/07.10.2016 г.; ведно
със законната лихва от датата на
предявяване на иска 10.06.2019 г. до окончателното изплащане; както и
направените по делото разноски от 400 лева
за адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА „ДМ Интернационал“ ООД с ЕИК ********* ДА ЗАПЛАТИ по сметка на Районен съд
– Хасково сумата от общо 150 лева,
от които държавна такса по уважения иск от 50 лв. и 100 лв. за възнаграждение
на вещо лице; както и в случай на служебно издаване на изпълнителен лист за
събирането й – и държавна такса от още 5
лева.
Допуска предварително изпълнение на решението в частта на присъденото
възнаграждение за работа, на основание чл.242 ал.1 от ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Хасково в 2-седмичен срок,
считано от датата на обявяването му –
22.01.2020 г.
СЪДИЯ : /п/ не се
чете
Вярно с оригинала!
Секретар: М.Б.