Решение по дело №815/2023 на Административен съд - Пазарджик

Производството е по реда на чл. 156 и сл. от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).

Образувано е по жалбата на „Еколес 83“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище: гр. Белово, представлявано от управителя С. И. Д., срещу Ревизионен акт (РА) № Р-16001622003932-091-001/13.04.2023 г., издаден от И. К. К. на длъжност началник на сектор, възложил ревизията и Е. К. С. на длъжност главен инспектор по приходите - ръководител на ревизията, потвърден с Решение № 254/12.07.2023 г. на директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ (Д „ОДОП“) гр. Пловдив при Централно управление на Националната агенция за приходите (ЦУ на НАП), с който на дружеството допълнително са установени задължения за корпоративен данък за 2018 г. и 2020 г. и не е признат данъчен кредит в общ размер на 82 818,12 лв. главница и 27 244,68 лв. лихви и в частта, с която е изменен ревизионният акт за допълнително установен корпоративен данък за 2019 г. от 738 лв. на 708 лв., с прилежащите лихви от 211,50 лв. на 202,90 лв.

Релевирани са доводи за неправилност и незаконосъобразност на издадения РА. Твърди се, че същият страда от съществени пороци на формата и съдържанието., като събраните доказателства противоречат на процесуалните и материални данъчни закони. Посочва, че размерът на договорената лихва по договора за паричен заем с „Върбица лес груп“ ЕООД е определен на базата на свободно договаряне между несвързани лица и без наличието на други отношения между страните и такива не са установени от органа по приходите. Твърди, че органът неправилно е определил размера на пазарната лихва, а оттам и неправилно са установени и задълженията по ЗКПО. По отношение на непризнатия данъчен кредит счита, че органът не е събрал относимите доказателства, не е обсъдил всички факти и обстоятелства, поради което е достигнал до погрешни изводи и незаконосъобразно е установил допълнително задължения. В съдебно заседание и представени подробни писмени бележки, процесуалният представител на дружеството адвокат И. Б. поддържа жалбата и излага становище за незаконосъобразност на РА, по което претендира отмяната му, ведно с присъждане на разноски.

Ответникът - директорът на дирекция „ОДОП“ - Пловдив при ЦУ на НАП, в представен писмен отговор чрез процесуален представител юрисконсулт П. Я., изразява становище за неоснователност на жалбата и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Административен съд-Пазарджик, IХ-ти състав, като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съобрази доводите на страните и извърши цялостна проверка на оспорения акт съобразно разпоредбата на чл. 160 ДОПК, приема за установено следното:

Извършената ревизия е повторна и е възложена във връзка с Решение № 330/27.07.2022 г. на директора на дирекция ОДОП-Пловдив, с което е отменен РА № Р-16001321005831-091-001/31.05.2022 г., с който на „Еколес 83“ ЕООД са установени задължения по корпоративен данък за 2018 г., 2019 г. и 2020 г. и ДДС, ведно с начислените лихви. На основание чл. 155, ал. 4 ДОПК преписката е върната за издаване на нов РА в отменената част по ЗДДС и ЗКПО, с цел правилно и мотивирано определяне на данъчните задължения на дружеството.

Ревизионното производство е започнало със Заповед за възлагане на ревизия (ЗВР) № Р-16001622003932-020-001/01.08.2022 г., издадена на основание чл. 112 и чл. 113 ДОПК от началник сектор при ТД на НАП-Пловдив, оправомощен със Заповед № РД-09-1979/30.09.2021 г. на директора на ТД на НАП-Пловдив. Предметът и периодът на ревизията обхваща задължения за корпоративен данък от 01.01.2018 г. до 31.12.2020 г.; данък върху дивидентите и ликвидационните дялове на местни и чуждестранни физически лица от 01.01.2019 г. до 31.12.2019 г. и ДДС за данъчни периоди от 01.01.2020 г. до 31.01.2020 г., от 01.04.2020 г. до 30.11.2020 г., от 01.05.2018 г. до 31.05.2018 г., от 01.07.2018 г. до 30.09.2018 г. и от 01.12.2018 г. до 28.02.2019 г. Със Заповеди за изменение на ЗВР № Р-16001622003932-020-002/18.11.2022 г. и № Р-16001622003932-020-003/21.12.2022 г. е продължен срокът за приключване на ревизията. Със Заповед № Р-16001622003932-023-001/06.01.2023 г. производството по извършване на ревизията е спряно, като със Заповед № Р-16001622003932-143-001/10.02.2023 г. производството е възобновено.

За резултатите от ревизията е съставен Ревизионен доклад (РД) № Р-16001622003932-092-001/20.03.2023 г., връчен на 21.03.2023 г. по електронен път, като дружеството се е възползвало от възможността по чл. 117, ал. 5 ДОПК и е подало възражение срещу РД.

Констатациите в РД са дали основание на ревизиращите да издадат процесния Ревизионен акт № Р-16001622003932-091-001/13.04.2023 г. от И. К. К. на длъжност началник на сектор, възложил ревизията и Е. К. С. на длъжност главен инспектор по приходите - ръководител на ревизията, на основание чл. 119, ал. 2 ДОПК.

В ревизионния акт са посочени фактическите и правните основания за неговото издаване. Ревизиращият орган е извършил анализ на доказателствата, като е изложил подробно съображенията, мотивирали фактическите и правни изводи. Съгласно разпоредбата на чл. 120, ал. 2 ДОПК, ревизионният доклад е неразделна част от ревизионния акт. Изложените в РД мотиви, предвид цитирания чл. 120, ал. 2 ДОПК, представляват мотиви и на РА. В този смисъл е и трайната и непротиворечива съдебна практика, обективирана в множество решения на ВАС. В РД са изложени подробни мотиви на ревизиращите органи, обосноваващи изводите им относно допълнително установените задължения на дружеството.

Предвид изложеното и съобразно разпоредбата на чл. 160, ал. 2 ДОПК съдът приема, че ревизионният акт е издаден от компетентен орган по приходите, на основание чл. 119, ал. 2 ДОПК, след надлежно възложена ревизия, съгласно чл. 112 и чл. 113 ДОПК, в предвидената от закона форма и съдържа реквизитите, посочени в чл. 120 ДОПК.

На 30.05.2023 г., в регламентирания по чл. 152, ал. 1 ДОПК срок, чрез ТД на НАП-Пловдив до директора на дирекция „ОДОП“–Пловдив е подадена жалба, с която „Еколес 83“ ЕООД оспорва изцяло РА № Р-16001622003932-091-001/13.04.2023 г. като незаконосъобразен, с който на дружеството допълнително са установени следните задължения: непризнат данъчен кредит в размер на 79 498 лв. главница и 26 481,42 лв. лихви; корпоративен данък за 2018 г. в размер на 650 лв. главница и 268,80 лв. лихви; корпоративен данък за 2019 г. в размер на 738 лв. главница и 211,50 лв. лихви и корпоративен данък за 2020 г. в размер на 2 670,12 лв. главница и 494,46 лв. лихви.

Въз основа на събраните доказателства, установените факти и обстоятелства са направени следните констатации от органите по приходите:

Съгласно сключен договор от 08.03.2017 г. „Хидройоникс“ ЕООД предоставя на „Еколес 83“ ЕООД заем за сумата от 380 000 лв. по банков път, на три вноски, с уговорен лихвен процент в размер на 0,5% от заемната сума месечно, за срок до 90 дни от получаването й, както и договор за кредит за оборотни средства № ДК-096-014360-341/10.12.2018 г. между „Интернешънъл асет банк“ АД и „Еколес 83“ ЕООД, съгласно който банката предоставя на кредитополучателя кредит за оборотни средства във връзка с търговската му дейност в размер на 200 000 лв., със срок 36 месеца, като по данни от банката за периода на кредита 10.12.2018 г. – 10.12.2021 г. годишната лихва е в размер на 5%. С договор за паричен заем от 08.03.2017 г. „Еколес 83“ ЕООД, в качеството му на заемодател, предоставя на „Върбица лес груп“ ЕООД (заемател) заем за сумата от 380 000 лв., с лихва от 0,5% и срок от 90 дни от получаването й. Органите по приходите са установили, че предоставените средства са отразени по дебита на сметка 498 „Други дебитори“, като през 2017 г. „Върбица лес груп“ ЕООД е върнало заем на „Еколес 83“ ЕООД в размер на 250 000 лв. Установено е, че са договорени лихви от 0,5%, описан е видът и размерът на отчетените приходи от продажби на продукция, услуги, материали и др., но за ревизираните години не са били начислявани приходи от лихви върху невърнатия остатък от предоставените парични средства. На основание чл. 26, ал. 1, т. 4 от Закона за счетоводството (ЗСч), Счетоводен стандарт (СС) № 18 „Приходи“, чл. 78 и чл. 16, ал. 1 и ал. 2, т. 3 от Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО), във вр. § 1, т. 32 от ДР на ЗКПО и на база сключените договори за получени заеми е определена пазарна лихва от 5%, като са изчислени полагащите се приходи от лихви по 6 500 лв. на година, които не са били отчетени през ревизирания период.

Решаващият орган е приел, че обосновано е извършено увеличение на счетоводния финансов резултат с приходите от лихви по реда на чл. 78 ЗКПО. Посочил е, че съгласно договора за паричен заем от 08.03.2017 г. е уговорена месечна лихва от 0,5%, като за ревизираните години не са били начислявани приходи нито от месечни (0,5%), нито от годишни (12*0,5%=6%) лихви върху невърнатия остатък. Счел е, че моментът на начисляване на приходите от лихви е моментът, в който следва да се отразят въпросните лихви съобразно принципа на начисляването, установен в чл. 6, ал. 1, т. 4 ЗСч, т.е. от момента на възникване на задължението за лихва, а не от момента на нейното заплащане. Посочил е, че РЛ само е определило лихва от 0,5% на месец, но същата не е била текущо начислявана и признавана в приходите от дейността на дружеството, като без значение е дали същата е била заплатена или не от заемателя. Установил е обаче, че в направените изчисления в таблиците за декларирано/установено от РД и таблица 1 в РА има неточности, като за 2019 г. е допусната грешка, изразяваща се в неправилно пренасяне на дължимия корпоративен данък. В тази връзка решаващият орган е изменил РА в частта му за допълнително установения корпоративен данък за 2019 г. от 738 лв. на 708 лв., с прилежащите лихви от 211.50 лв. на 202,90 лв.

По отношение на отказания данъчен кредит на дружеството органите по приходите са установили следното:

Съгласно фактура № **********/20.12.2018 г., издадена от „Варко груп“ ЕООД на стойност 166 600 лв. и ДДС 33 320 лв. предмет на доставка е дървен материал – дърва за огрев и дървесина. При извършена насрещна проверка управителят на „Варко груп“ ЕООД е заявил, че не са издавани кредитни известия към фактурата и че плащането е извършено по банков път. В представените счетоводни справки за 2018 г., 2019 г. и 2020 г. е установено, че фактурата не е налична по счетоводните данни в „Еколес 83“ ЕООД. От хронологичен регистър на сметка 302/41 „Материали“, аналитичност – дървен материал, за периода от 01.01.2020 г. до 31.12.2020 г. е видно, че на 01.01.2020 г. материалите (дървен материал) са отписани срещу дебитиране на сметка 404 „Доставчици по доставки при определени условия“. В писмени обяснения „Еколес 83“ ЕООД е посочило, че на тази дата е извършено коригиране на грешно осчетоводяване през 2018 г., като е взета следната счетоводна статия: дебит сметка 404 „Доставчици по доставка при определени условия“ срещу кредитиране на сметка 302/41 „Материали“ – 166 600 лв., партньор „Варко груп“ ЕООД. При така установеното, органът по приходите е приел, че доставката на дървения материал е оформена само документално, не са налице приемо-предавателни протоколи, няма транспортни документи, нито превозни билети, които са задължителен съпътстващ документ при превоз на дървен материал. Издадената фактура от „Варко груп“ ЕООД на „Еколес 83“ ЕООД не отразява действителни стопански операции и ДДС е начислен без основание. Нито от РЛ, нито от доставчика му са представени доказателства, които да удостоверят, че е налице доставка на стоки по смисъла на чл. 6 ЗДДС и че е настъпило данъчно събитие по смисъла на чл. 25 ЗДДС. Прието е, че „Еколес 83“ ЕООД няма как да не е знаело, че участва в привидни доставки, поради което и на основание чл. 68, ал. 1, т. 1 и т. 2 и чл. 69, ал. 1, т. 1 ЗДДС, във вр. чл. 6, чл. 12, ал. 1, чл. 25, ал. 7 и чл. 70, ал. 5 ЗДДС е отказано правото на приспадане на данъчен кредит на ревизираното лице в размер на 33 320 лв.

Отказан е и данъчен кредит за липса на доставка на ДМА по фактури №№ *********/28.08.2020 г. и **********/30.09.2020 г., издадени от „Варко груп“ ЕООД. От „Варко груп“ ЕООД са представени копия на фактурите, копия от договорите за покупко-продажба и начина на осчетоводяване на фактурите. Органите по приходите са установили, че и двете фактури са осчетоводени по дебитна сметка 411 „Клиенти“ – „Еколес 83“ ЕООД, срещу кредит сметка 705 „Приходи от продажба на ДМА, Белово“ със съответните стойности: 75 000 лв. с начислен ДДС 15 000 лв. (по сметка 45321) и 155 890 лв. с начислен ДДС (по сметка 45321) – 31 178 лв. Фактурите са отразени в дневниците за продажби и справките-декларации по ЗДДС на „Варко груп“ ЕООД с получател „Еколес 83“ ЕООД. На 18.11.2020 г. е извършен превод от „Еколес 83“ ЕООД към „Варко груп“ ЕООД в размер на 167 654,20 лв. с основание „по фактура“ и 400 000 в. с основание „съгласно договор“. Не са представени протоколи за приемане и предаване на въпросните ДМА, не са представени обяснения за местонахождението на машините, нито към датите на издаване на фактурите, нито към момента на извършване на ревизията, няма доказателства и за транспорт. В дадени писмени обяснения „Еколес 83“ ЕООД заявява, че с договори от 28.08.2020 г. и от 30.09.2020 г. „Варко груп“ ЕООД продава на „Еколес 83“ ЕООД машини съгласно приложение към договорите. Машините през цялото време от 2017 г., когато собственик е „Върбица лес груп“ ЕООД, след това са придобити от „Варко груп“ ЕООД и накрая придобити от „Еколес 83“ ЕООД и до настоящия момент се намират в гр. Септември, [улица] през цялото време са се ползвали по предназначение. От събраните писмени доказателства и извършените проверки, органите по приходите са направили заключение, че не са налице реални доставки на машини. Издадените от „Варко груп“ ЕООД фактури са издадени без основание и ДДС е начислен неправомерно, поради което на основание чл. 70, ал. 5 ЗДДС на „Еколес 83“ ЕООД е отказано право на приспадане на данъчен кредит в размер на 15 000 лв. за м. 08.2020 г. и в размер на 31 178 лв. за м. 09.2020 г.

За да потвърди обжалвания РА в частта му относно отказания на РЛ данъчен кредит решаващият орган след обсъждане на възраженията на жалбоподателя е приел, че при повторната ревизия органите по приходите са предприели редица процесуални действия, с които е доказана липсата на доставка на дървен материал по фактура № **********/20.12.2018 г. Приел е за недоказано твърдението на РЛ, че фактурата всъщност е документирано авансово плащане по договор за доставка на дървен материал, но в някой бъдещ период. Посочил е, че въпросната доставка не е осчетоводена като аванс от „Варко груп“ ЕООД, като разчетите с клиент „Еколес 83“ ЕООД са закрити чрез постъпило плащане по банков път. Установил е, че плащането е във връзка с целеви банков кредит от „Интернешънъл асет банк“ АД, отпуснат на „Еколес 83“ ЕООД за покупка на суровини и материали (оборотни средства) в размер на 200 000 лв. Посочил е, че за да отпусне тези средства банката изисква кредитополучателят да представи разходно-оправдателен документ – фактура според сключения договор. Приел е, че именно за това е послужила въпросната фактура, която е на обща стойност 199 920 лв. и е издадена в определения от банката срок. Приел е, че фактурата не документира реална доставка на стоки (което не е спорно), нито аванс за бъдещи доставки на стоки, които ще бъдат предмет на последващи облагаеми доставки, поради което не е налице данъчен кредит за приспадане по реда на чл. 68, ал. 1 и ал. 2 ЗДДС.

По отношение на отказания данъчен кредит по двете фактури за ДМА решаващият орган е посочил, че при извършената насрещна проверка на „Варко груп“ ЕООД не са представени доказателства идентични с тези, представени от „Еколес 83“ ЕООД, поради което е приел, че РЛ е било наясно с факта, че „Варко груп“ ЕООД е само издател на фактурите без фактически да са се осъществили доставките, посочени в тях. Посочил е, че доказателства за приемане на машините от „Еколес“ ЕООД няма, не е доказано мястото на съхранение, нито тяхното предназначение за последващи облагаеми доставки с оглед извършваната от „Еколес 83“ ЕООД дейност е градски и крайградски превози, поради което е потвърдил РА в тази му част.

По искане на дружеството-жалбоподател и на ответника е допуснато и изслушано основно и допълнително заключение по съдебно-икономическа експертиза. Вещото лице след запознаване с материалите по делото, представените в счетоводството на „Еколес 83“ ЕООД документи и проверка в производствената база на дружеството в гр. Септември, [улица]дава следното заключение:

Приложен е протокол за извършена проверка на ДМА в базата в гр. Септември, ведно със снимков материал, но вещото лице посочва, че няма необходимите технически познания относно вида и предназначението на проверяваните активи. Сочи, че фактури №№ **********/28.08.2020 г. и **********/30.09.2020 г. са заведени в счетоводните регистри на „Еколес 83“ ЕООД по сметка 206 „Машини и оборудване“ и по сметка 4531 „ДДС на покупките“. Посочва, че е представен хронологичен регистър на счетоводна сметка 206 „Машини и оборудване“ за периода 01.01.2020 г. – 31.12.2020 г., в който са отразени процесните фактури, като дебитните обороти по сметката съответстват на дебитните обороти в оборотната ведомост към 31.12.2020 г. Активите са включени в приложения по делото амортизационен план към месец 12.2020 г. с дата на въвеждане – датата на съответната фактура. Посочва, че към датата на изготвяне на експертизата активите са налични по счетоводни данни, включени са в салдото и са отразени в инвентарната книга на „Еколес 83“ ЕООД към месец март 2024 г.

В заключението е посочено, че пазарният лихвен процент към датата на сключване на договора за паричен заем между „Еколес 83“ ЕООД и „Върбица лес груп“ ЕООД е в размер на 4,30% годишно. За да изчисли лихвения процент вещото лице е взело предвид данните от публикуваните от БНБ лихвени проценти и обеми по нов бизнес по кредити, различни от овърдрафт, за сектор Нефинансови предприятия по период на първоначално фиксиране на лихвения процент.

По отношение на фактура № **********/20.12.2018 г. вещото лице е посочило, че е осчетоводена в счетоводните регистри на „Еколес 83“ ЕООД през 2018 г. по дебита на сметка 302 „Материали“. През 2020 г. е отразено счетоводно записване по дебита на сметка 404 „Доставчици по доставки при определени условия“ срещу кредитиране на сметка 302 „Материали“ със стойността по фактурата без ДДС. При проверка в счетоводството на „Еколес 83“ ЕООД са представени превозни билети за доставен дървен материал през 2023 г.

В допълнителното заключение вещото лице е посочило, че в счетоводните регистри на „Варко груп“ ЕООД са отразени счетоводни записвания на трите фактури на съответните дати и са включени в дневника за продажбите по ЗДДС. От превозните билети е установило, че „Варко груп“ ЕООД е закупило от „Българско земеделско производство“ ЕООД доставената на „Еколес 83“ ЕООД дървесина през 2023 г. с транспорт на „Варко груп“ ЕООД.

При така установеното от фактическа страна, Административен съд-Пазарджик обуславя следните правни изводи:

По допълнително установените задължения за корпоративен данък: Разпоредбата на чл. 78 ЗКПО предвижда, че при определяне на данъчния финансов резултат счетоводният финансов резултат се коригира със сумата на приходите и разходите, които е следвало да бъдат отчетени през текущата година съгласно изискванията на нормативен акт, но не са отчетени от данъчно задълженото лице. Когато впоследствие във връзка със стопанска операция по изречение първо бъдат отчетени счетоводни приходи и разходи, последните не се признават за данъчни цели.

Според счетоводния принцип за текущо начисляване приходите и разходите, произтичащи от сделки и събития, се начисляват към момента на тяхното възникване, независимо от момента на получаването или плащането на паричните средства или техните еквиваленти и се включват във финансовите отчети за периода, за който се отнасят. След като договорената от страните лихва може да бъде изчислена надеждно, приходите от нея следва да се признаят текущо, за всеки отчетен период, пропорционално на времевата база за срока на погасяване на заема, като се отчита ефективният доход от актива (лихва), съгласно т. 8. 1 и т. 8. 2 а) на СС 18, независимо от начина на договаряне на падежа от лихвите. При безспорно установяване на ползване на предоставените парични средства, приходът от лихва следва да се начислява своевременно и текущо от момента на предоставяне на заемите до датата на връщането им, тъй като през това време се отчита ефективният доход от актива. Според т. 8. 2, б. а) вр. т. 8. 1 от СС 18 приходът, създаден от ползването на активи на предприятието от други лица във вид на лихви, се признава текущо пропорционално на времевата база, която отчита ефективния доход от актива.

Съгласно сключения между „Еколес 83“ ЕООД и „Върбица лес груп“ ЕООД договор за паричен заем от 08.03.2017 г. заемодателят е предоставил на заемателя сума в размер на 380 000 лв. при лихва в размер на 0,5% месечно. В този случай заемодателят е бил длъжен да начисли приход от лихва от датата на предоставянето на сумата по договора за заем и това следва от т. 8. 2, б. „а“ от СС № 18 „Приходи“, според която приходите от лихви се признават текущо пропорционално на времевата база, която отчита ефективния доход от актива. При междуфирмените заеми активът, от който се отчита ефективен доход, е предоставената на заем сума. Приходът от лихви трябва да се начислява текущо пропорционално на договорения срок, т. е. съобразно времето на ползване на актива, който в случая е паричен.

Правилно органът по приходите е посочил, че договорената лихва в размер на 0,5% е месечна, съответно годишната лихва е в размер на 6%, което се потвърждава и от заключението по СИЕ. С РА са установени допълнителни задължения за корпоративен данък, като органът е начислил лихва в размер на 5%, която е по-благоприятна за ревизираното лице. Вещото лице заключава, че пазарният лихвен процент към датата на сключване на договора за паричен заем между „Еколес 83“ ЕООД и „Върбица лес груп“ ЕООД е в размер на 4,30% годишно, като отклонението на договорения лихвен процент спрямо пазарния лихвен процент за периода на действие на договора е 2,45% годишно. Вещото лице е посочило, че търговските банки не публикуват и не оповестяват лихвените проценти по кредити на нефинансови предприятия, тъй като всяка сделка се разглежда индивидуално, поради което е използвало статистиката на прилаганите от банките лихвени проценти, изготвяна от БНБ.

Това разминаване в лихвения процент обаче не е основание по смисъла на чл. 16, ал. 2, т. 3 ЗКПО, даващо право на жалбоподателя, да начисли приходи от лихви в по-малък от договорения размер. Това е така, защото чл. 16 ЗКПО е озаглавен „Отклонение от данъчно облагане“ и според ал. 1 на същия условията на конкретната сделка не се вземат предвид, когато изпълнението й води до отклонение от данъчно облагане. Изброените случаи на отклонение от данъчно облагане в ал. 2, т. 3 всъщност са обхванати от общата хипотеза на ал. 1, но е направена по-голяма конкретизация. Нормите на глава четвърта ЗКПО целят предотвратяване отклонението от данъчно облагане, което е видно от заглавието й. Чрез прилагането й би следвало да се противодейства на противоправното поведение на задължените лица, да се защити бюджета в неговата приходна част, да се попречи на търговците, избягващи данъчно облагане, да се намират в по-добри условия в сравнение с другите задължени лица, което представлява нарушение на правилата на свободния пазар. В конкретния случай нито се твърди, нито е доказано, че конкретната сделка между търговците с оглед договорения по-висок лихвен процент води до отклонение от данъчно облагане при отчитането на приходи от лихви от заемодателя, а и не би могло това да е така след като приходът от лихви според договорите е много по-висок в сравнение с прихода, който би се получил при пазарна лихва, поради което „Еколес 83“ ЕООД е следвало да начисли приход от лихвите, уговорени при сключването на договора за паричен заем, съответно е дължало корпоративен данък.

Неоснователни са доводите на дружеството-жалбоподател и по отношение на отказания данъчен кредит.

Правото на данъчен кредит възниква и се упражнява по общите правила на чл. 68 и чл. 69 ЗДДС, при ограниченията на чл. 70 и при условията на чл. 71 ЗДДС. Съгласно чл. 68, ал. 1, т. 1 ЗДДС данъчен кредит е сумата на данъка, която регистрирано лице има право да приспадне от данъчните си задължения по този закон за получените от него стоки или услуги по облагаеми доставки по смисъла на чл. 6 ЗДДС. В случая следва да се отбележи, че правото на данъчен кредит съгласно чл. 68 ЗДДС възниква в момента, в който данъкът стане изискуем, тоест в момента на настъпване на данъчно събитие. Съгласно чл. 25 ЗДДС доставката, извършена от задълженото лице се окачествява като данъчно събитие. На датата на възникването му се поражда задължение за доставчика да начисли ДДС и корелативно свързаното с него право на получателя да ползва данъчен кредит за начисления му данък. При условие, че са издадени фактури и е начислен данък, без да е налице фактически извършена стопанска операция, няма основание за ползване на данъчен кредит, предвид разпоредбата на чл. 68, ал. 1, т. 1 ЗДДС, във връзка с чл. 6 и чл. 9 ЗДДС. Упражняването на правото на приспадане на данъчен кредит не е достатъчно единствено притежаването на данъчен документ, съставен в съответствие с изискванията на чл. 114 и чл. 115 ЗДДС, а трябва да е изпълнено изискването да са налице реално осъществени облагаеми доставки. Следователно, основната и водеща предпоставка за упражняването на правото на приспадане на данъчен кредит е наличието на действително получени от задълженото лице стоки и/или услуги по облагаеми доставки. Дружеството-жалбоподател е този, който следва да докаже, че реално е получил процесните доставки на стоки и/или услуги, респ. че същите са изпълнени от доставчиците, които са издали фактурите, документиращи тези доставки. В този смисъл са и решенията на СЕС по дело С-152/02 и по дело С-324/11, в които Съдът е приел, че материалноправните условия за възникване на правото на приспадане на ДДС включват следното: 1) доставчикът, както и получателят, да са данъчнозадължени лица (действащи в това си качество); 2) получените стоки или услуги (по облагаема доставка) да са използвани от получателя за нуждите на собствените му облагаеми сделки; 3) получателят да притежава фактура, удостоверяваща действителното извършване на доставката, която съдържа данните, уредени в чл. 226 от Директива 2006/112/ЕО.

Законосъобразно с РА на основание чл. 70, ал. 5 във вр. чл. 68, ал. 1, т. 1 и т. 2 и чл. 69, ал. 1 ЗДДС, във връзка с чл. 6, чл. 12, ал. 1 и чл. 25, ал. 7 ЗДДС е отказано правото на приспадане на данъчен кредит по три броя фактури, издадени от „Варко груп“ ЕООД.

Фактура № **********/20.12.2018 г. е с предмет на доставка – дървен материал (дърва за огрев и дървесина). В случая дружеството-жалбоподател не оспорва, че към датата на издаване на фактурата не е получило стоката. Напротив заявява, че на 01.01.2020 г. дървеният материал е отписан срещу дебитиране на сметка 404 „Доставчици по доставки при определени условия“ срещу кредитиране на сметка 302/41 „Материали“ – партньор „Варко груп“ ЕООД, за да бъде извършено коригиране на грешно осчетоводяване през 2018 г. В дадено пред органите по приходите обяснение от управителя на „Варко груп“ ЕООД обаче е посочено, че не са издавани кредитни известия към фактурата, нито има промяна в количествата и вида на дървесината. Реална доставка на стоките не се установява и от представените по делото превозни билети, описани подробно и в заключението на вещото лице. Всички превозни билети са за количества дървен материал закупен и транспортиран през 2023 г., като липсват доказателства, че този дървен материал е фактурираният такъв през 2018 г., както и че доставката е уговорена под условие. По делото липсват документи, които да доказват, както прехвърлянето на съответната стока, така и нейното транспортиране и произход.

Отказан е и данъчен кредит за липса на доставка на ДМА по фактури №№ *********/28.08.2020 г. и **********/30.09.2020 г., издадени от „Варко груп“ ЕООД. Органите по приходите са установили, че и двете фактури са осчетоводени по дебитна сметка 411 „Клиенти“ – „Еколес 83“ ЕООД, срещу кредит сметка 705 „Приходи от продажба на ДМА, Белово“ със съответните стойности: 75 000 лв. с начислен ДДС 15 000 лв. и 155 890 лв. с начислен ДДС – 31 178 лв. Фактурите са отразени в дневниците за продажби и справките-декларации по ЗДДС на „Варко груп“ ЕООД с получател „Еколес 83“ ЕООД. Към фактурите обаче не са представени протоколи за приемане и предаване на въпросните ДМА, не са представени обяснения за местонахождението на машините, нито към датите на издаване на фактурите, нито към момента на извършване на ревизията, няма доказателства и за транспорт. В дадени писмени обяснения „Еколес 83“ ЕООД заявява, че машините през цялото време от 2017 г., когато собственик е „Върбица лес груп“ ЕООД, след това са придобити от „Варко груп“ ЕООД и накрая придобити от „Еколес 83“ ЕООД и до настоящия момент се намират в гр. Септември, [улица] през цялото време са се ползвали по предназначение. В заключението си вещото лице е включило справка на ДМА в счетоводния амортизационен план на „Еколес 83“ ЕООД и е посочило, че същите са отразени в представената инвентарна книга на дружеството към месец март 2024 г. При извършената проверка на място е съставен протокол за откритите активи, но вещото лице е посочило, че няма необходимите технически познания относно вида и предназначението на проверяваните активи.

От събраните писмени доказателства и извършените проверки, органите по приходите са направили заключение, че не са налице реални доставки на машини. Тези техни изводи не се опровергават от заключението на вещото лице. Към фактурите липсват приемо-предавателни протоколи, нито каквито и да било доказателства за местонахождението на машините в каквато посока са твърденията на жалбоподателя. Това, че активите са били в сграда в гр. Септември (стопанисвана първо от „Варко груп“ ЕООД, впоследствие от „Еколес 83“ ЕООД) не освобождава купувача и продавача да оформят документално предаването и приемането на стоката. От друга страна „Еколес 83“ ЕООД не е представило фактури за наем на имота за периода от м.05.2020 г. до м. 12.2020 г., поради което правилно е прието, че в този период, в който са издадени и процесните фактури „Еколес 83“ ЕООД не стопанисва имота, в който се твърди, че се намират активите. Както се посочи стоката не е индивидуализирана при приемането й от получателя, като не са съставени приемо-предавателни протоколи, съдържащи вида и количеството на стоката.

Установяването на предаването на предмета по доставката винаги е необходимо, за да се приеме, че е налице облагаема доставка по смисъла на чл. 6 ЗДДС. В тази част на спора органите по приходите правилно и обосновано са приели, че липсват годни доказателства, които да установят благоприятните за жалбоподателя юридически факти по действителното изпълнение на доставките, което е оспорено в РА.

Предвид изложеното съдът намира, че оспореният РА, е постановен от компетентен орган, при спазена форма, мотивиран и обоснован, не са допуснати съществени процесуални нарушения и противоречие с материалния закон, които да обосновават отмяната му на това основание, поради което жалбата се явява неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена.

С оглед изхода на делото и предявеното от процесуалния представител на ответника искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, на основание чл. 161, ал. 1 ДОПК дружеството-жалбоподателя следва да бъде осъдено да заплати на НАП сумата от 9 088,95 лв., съобразно чл. 8, ал. 1 във вр. чл. 7, ал. 2, т. 5 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Водим от гореизложеното и на основание чл. 160, ал. 1 ДОПК, Административен съд-Пазарджик, IХ-ти състав

 

 

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Еколес 83“ ЕООД срещу Ревизионен акт (РА) № Р-16001622003932-091-001/13.04.2023 г., издаден от И. К. К. на длъжност началник на сектор, възложил ревизията и Е. К. С. на длъжност главен инспектор по приходите - ръководител на ревизията, потвърден с Решение № 254/12.07.2023 г. на директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ (Д „ОДОП“) гр. Пловдив при Централно управление на Националната агенция за приходите (ЦУ на НАП), с който на дружеството допълнително са установени задължения за корпоративен данък за 2018 г. и 2020 г. и не е признат данъчен кредит в общ размер на 82 818,12 лв. главница и 27 244,68 лв. лихви и в частта, с която е изменен ревизионният акт за допълнително установен корпоративен данък за 2019 г. от 738 лв. на 708 лв., с прилежащите лихви от 211,50 лв. на 202,90 лв.

ОСЪЖДА „Еколес 83“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Белово, [улица], представлявано от управителя С. И. Д., да заплати на Национална агенция за приходите сумата от 9 088,95 (девет хиляди и осемдесет и осем лева и 95 ст.) лева, разноски по делото.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му.

На основание чл. 138, ал. 3 АПК препис от решението да се изпрати на страните по реда на чл. 137 АПК.