Р
Е Ш Е
Н И Е №
203
гр.Белоградчик, 26.11.2019 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
БЕЛОГРАДЧИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, 4-ти състав
в публично заседание на двадесет и шести ноември две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
Районен Съдия: АННА КАЙТАЗКА
при
участието на секретаря Наташа Стефанова, в присъствието на прокурора ГЕОРГИ
СВЕТОСЛАВОВ, като разгледа докладваното от съдия Кайтазка НАХ дело № 281 по
описа за 2019 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на ГЛ.ХХVІІІ от нпк във връзка
с чл. 78 а НК.
По
досъдебното производство № 205/2019 г. по описа на РУ -Белоградчик, прокурор при РП-Видин, с мотивирано
постановление от 29.10.2019 г., е направил предложение за освобождаване от
наказателна отговорност и налагане на административно наказание по чл. 78а от НК, на С.Н.С. ***, затова, че на 28.06.2019 г. в гр.Д., като проявил жестокост към
гръбначно домашно животно : петгодишно мъжко куче, порода “Кръстоска”, на
стойност 50,00 лв., собственост на Б. Е. И. от гр.Д., му причинил противозаконно смърт,
като деянието е извършено със средство, опасно за живота на хора и животни –
произвеждане на изстрел с пневматично оръжие – въздушна пушка марка “Hatsan”, модел „125“, кал.6.35 мм., и на
публично място – ул.“Г. К.“ пред № …до ресторант „Белия брег“ – престъпление по чл. 325 Б ал.2
т.2 предл. първо и т.3 предл. първо във вр. ал.1 от НК.
В
с.з., наблюдаващият прокурор поддържа предложението, направено с
Постановлението от 29.10.2019 г. Пледира, че са налице предпоставките на чл.78А НК за освобождаване от наказателна отговорност на обвин. С. С. и налагане на
административно наказание "глоба".
Относно размера на глобата пледира, същият да бъде в минималния размер, предвиден в
закона, предвид наличието на смекчаващи отговорността на дееца обстоятелства.
Относно вещественото доказателство – не взема отношение.
Обвиняемият С. Н. С. принципно признава вината си и авторството на
деянието, давайки обяснения в с.з. и на досъдебното производство, изразява
съжаление за извършеното и моли за минимално наказание, като обяснява
поведението си с осъществено спрямо него нападение от кучето, което застрелял.
Защитникът му също пледира за минимално наказание, както и за връщане на
вещественото доказателство – на собственика му.
Съдът,
като взе предвид събраните по ДП. № 205/2019 г. на РУ - Белоградчик
доказателства, доводите на страните, самопризнанията на обвиняемия и факта, че
прокурорът поддържа направеното предложение по реда на гл.ХХVІІІ от НПК, приема
за установена следната фактическа обстановка:
Свидетелката
Б.
Е.
И.
отглеждала в дома си / навън в двора/ в гр.Д., обл.В., мъжко куче, порода „Кръстоска“,
което прибрала от улицата преди време. Към м.08.2019 г. кучето било петгодишно
вече. Свидетелката не връзвала кучето в двора им и то през деня излизало от
имота – движейки се свободно.
На
28.06.2019 г. обвин. С. С., сутринта бил в ресторанта на родителите си – „Белия
брег“ в гр.Д.,
на ул.“Г.К.“.
Срещу ресторанта , на улицата с адрес № … се намирала аптека, в която
работела свид. Ив. М..
На
посочения ден, обвин. С. излязъл от ресторанта
с кошчета за боклук – да ги изхвърли в намиращата се на улицата кофа за
смет. Приближавайки кофата обаче, около нея имало куче, което започнало да го
лае застрашително – кучето на свид. Б. И.. С. изтървал дори своя боклук,
върнал се в ресторанта да вземе метла и отново излязъл навън. На улицата същото
куче пак го залаяло и той се разсърдил. Влязъл обратно в сградата и взел
пневматичната пушка на баща си – свид.Н. П.. Тя била иначе законно притежание
на Петков и надлежно регистрирана от него в РУ-Белоградчик. Пушката била м.“Hatsan“ модел - 125, кал. 6,35 мм. С нея
обвин. С., през прозорец на сградата, произвел към кучето на улицата изстрел и
го уцелил, а то след няколко пристъпвания – паднало на земята и починало.
Изстрелът бил чут от свид. М., която поглеждайки от аптеката си веднага навън, видяла
залитащото и паднало после животно.
След
като свид. Б. И.
била уведомена за застреляното й куче, подала сигнал на тел.112. На мястото на
падане на кучето пристигнала дежурна оперативна полицейска група. Бил извършен
оглед на местопроизшествие и изготвен фотоалбум, с което било отпочнато и
досъдебно разследване. Обвин. С. предоставил на разследващите органи пушката на
баща си, с която стрелял – доброволно, с надлежен протокол.
Била
възложена и извършена аутопсия и експертиза на умрялото животно – от
ветеринарни лекари при ОДБХ-Видин. Аутопсията, респ. и експертизата приключили
със заключение, че смъртта на кучето е в следствие на проникваща рана,
причинена в областта на лявата гръдна стена, довела до наранявания, изразени в
перфорация на плевра и бял дроб и разкъсване на основни кръвоносни съдове в
гръдната кухина и настъпил вследствие това масивен кръвоизлив в същата –
гръдната, кухина. Смъртта на животното според експертите е настъпила бързо,
вследствие на масивна кръвозагуба и блокиране на дишането.
По
досъдебното производство била назначена и проведена и балистична експертиза, с
обект на изследване – представлява ли пушката огнестрелно оръжие, с какви
боеприпаси стреля, годна ли е да произведе изстрел и стреляно ли е с нея,
извършвани ли са интервенции върху пушката, позволяващи стрелянето с нея чрез
други боеприпаси, възможно ли е при изстрел с предназначените за тази пушка
боеприпаси да се причини телесно увреждане, вкл. смърт на гръбначно животни –
куче и от какво разстояние, както и от какво разстояние е призвезден изстрелът,
причинил нараняването на кучето, обследвано при ветеринарно-медицинската
експертиза по разследването.
Заключението на тази експертиза, сочи, че
изследвания обект във вид на пушка е пневматично оръжие – въздушна пушка, но не
може да се установи дали е стреляно с нея. Също така експертизата отговаря, че
няма осъществявани неправомерни интервенции върху пушката, респ. да е
премоделирана като огнестрелно оръжие, но сачмите, които се ползват за стреляне
с нея – оловни, кал.6.35 мм., имат достатъчна кинетична енергия, за да нанесат
сериозни увреждания на човешко тяло и гръбначно животно - в същият смисъл, дори
– смърт. Относно конкретния резултат – смъртта на кучето, обект на
разследването, вещото лице е заявило, че не може да бъде определено
разстоянието, от което е стреляно към животното и то е било наранено.
Съдът на първо място, не приема за установено
обстоятелството, че убитото куче е нападнало самия обвиняем, за да се е
наложило той да се защитава – живота и/или здравето си, и то по начина, който
описва – с пушка, макар и въздушна. Респ. съдът намира, че твърденията на
обвиняемия в тази насока са негова защитна теза, чрез която той, въпреки, че
заяви самопризнание към обвинението, иска да докаже наличието на специалната
хипотеза на действие в условията на “крайна необходимост”. От една страна
думите на обвиняемия са и негово средство за защита, като той няма задължението
да говори истината, както свидетелите.
От друга – самото поведение на обвиняемия, при отбягване на опасност за
живот или имущество, ако представлява престъпление, не е възможно да се прилага
института на чл.13 ал.1 от НК / съгл. чл.13 ал.2 от НК/. Думите на обвиняемия,
че е бил нападнат от кучето, срещу което е стрелял не се подкрепят от
свидетелката М..
Тя е заявила, че е чула само изстрела – по-скоро „шляпване“, след което е
видяла кучето да се отдалечава, да се претъркулва и пада. Няма доказателства
животното наистина да е и нападало обвиняемия. Безспорно е обаче, че той е
стрелял с пневматичното оръжие към животното, и то след като не е бил вече
застрашен – прибрал се е в сградата на ресторанта и през прозореца е стрелял.
Това не се отрича и от самия обвиняем. Твърде възможно е убитото куче да е проявило
агресия – изразена в силно лаене. Това не оправдава поведението на самия С.,
дори и да е изпитал някакъв страх първоначално от кучето – обвиняемият е имал
възможността, и я е осъществил – да се прибере, да избегне съприкосновение –
опасно за него самия - с животното, и е сторил това. По-скоро може и да е бил
ядосан от цялата ситуация, но няма никакви данни този яд да е бил прекомерен,
да е афектирал С. до специалното подобно състояние в смисъла на НК.
Безспорно
е доказано според съда и затова няма да подлага по-подробно обсъждане фактите –
с какво оръжие, чие е то и кой е произвел изстрел на местопроизшествието, от
какво е настъпила смъртта на кучето също. Тези обстоятелства освен устните
доказателства – обяснения на обвиняемия и свидетелски показания на Ив.М., се установяват и от писмените
доказателства , изготвени по реда на НПК и приети от съда – оглед, фотоалбум,
заключения на двете проведени експертизи – балистична и ветеринарно-медицинска,
доказателства – три броя Удостоверения от РУ-Белоградчик и данни за продажба –
установяващи законността на придобиването и притежаването на ползваното от
обвиняемия оръжие – от свид. Н. П., баща на С. С.. Ноторно известно е на съда, че животните от
рода “куче” са гръбначни такива – изискуем обективен признак на деянието.
И така, както изложи подробно
по-горе съдът, няма доказателства, на сочените в обвинението дата, час и място,
гръбначното животно от рода куче, порода “Кръстоска ” , собственост на свид.Б. И. да е нападнало обвин. С. С. и той
да не е могъл адекватно – без да извършва престъпно посегателство – да се
защити, освен чрез стрелба срещу кучето. Напротив, доказателствата сочат на
обратното – обв. С., е проявил жестокост към същото куче, и противозаконно е
причинил смъртта му, след като не е съществувала никаква опасност за живота или
здравето на С.. Освен това, причинената смърт на гръбначното животно е станала
посредством оръжие – въздушна пушка, което оръжие, макар и не огнестрелно – е
средство опасно за живота на хора и животни. Това оръжие, в конкретния случай,
може да им причини принципно телесни увреждания - сериозни, вкл. и смърт /
потвърдено от вещо лице в заключението му по балистичната експертиза/.
Безспорно
е за съда, и че мястото, на което е извършено деянието, е публично – това се е
случило на улица в населено място.
Предвид
гореизложеното, съдът приема, че обвиняемият С.Н.С., от обективна страна и
действайки с пряк умисъл, е осъществил състава на чл. 325 Б ал.2 т.2 предл.
първо и т.3 предл. първо във вр.ал.1 НК, тъй като на 28.06.2019г. в гр.Д., като проявил жестокост към
гръбначно домашно животно : петгодишно мъжко куче, порода “Кръстоска”, на
стойност 50,00 лв., собственост на Б. Е. И. от гр.Д., му причинил противозаконно смърт,
като деянието е извършено със средство, опасно за живота на хора и животни –
произвеждане на изстрел с пневматично оръжие – въздушна пушка марка “Hatsan”, модел „125“, кал.6.35 мм., и на
публично място – ул.“Г. К.“ пред № … до ресторант „Белия брег“.
Фактът
дали животното е домашно или не – е несъставомерен по принцип, достатъчно е наличието на биологичния признак
“гръбначно”, каквото кучето е.
Предвиденото
по закон наказание за извършеното престъпление по чл. 325 Б ал.2 НК, е
"лишаване от свобода" от една до три години и глоба от две хиляди до пет хиляди
лева.
Към
момента на извършване на деянието обвиняемият С. , е не осъждан / реабилитиран
е относно негово единствено осъждане/ и не му е налагано наказание по реда на
глава VIII,
раздел IV
от НК. С деянието са причинени имуществени вреди, които са възстановени. Не са
налице отрицателните предпоставки на чл.78 А ал.7 от НК също.
Предвид горното, съдът приема, че са
налице предпоставките на чл.78а от НК, за освобождаване на обвин. С. С. от
наказателна отговорност, и няма законови пречки на същият да бъде наложено
административно наказание "глоба".
Съдът
налага на обвин. С. административно наказание "ГЛОБА" в размер на
минималния предвиден в НК, предвиден в НК, а именно – 1000,00 лева. Съдът
определя наказанието в този размер, тъй като взема предвид обстоятелството, че
обвиняемият е затруднен финансово – той е безработен / родителите му имат
търговска дейност, но не и той самият/, изразява съжаление за стореното и
целите на наказанието според съда - ще бъдат постигнати и с налагането на едно
наказание в така определения размер.
По
делото като веществено доказателство е приобщено от съда един брой оръжие :
пневматична пушка, която не е собственост на обвиняемия, но която той е ползвал
като средство за осъществяване на деянието, стреляйки с нея. С оглед
установените по делото факти – чрез какво средство е извършено деянието и
собственика на това средство, съдът намира, че следва да се разпореди с вещественото
доказателство по следният начин – то не следва да се отнема в полза на
държавата, тъй като въпреки, че е било средство за извършване на
престъплението, не е собственост на обвиняемия, а и притежаването му – от
неговия собственик / свид. Н. П. - не е забранено/. Поради всичко това, вещественото
доказателство по делото не попада в
никоя от хипотезите на чл.20 от ЗАНН и чл.53 от НК и следва да се върне на
собственика му, разбира се след влизане в сила на съдебният акт, с който това е
постановено.
Предвид
изхода на делото и на основание чл.189 ал.3 от НПК, съдът осъди обвин. С. да
заплати по сметка на ОД-МВР-Видин общо 144,77 лв. – разноски, направени в хода
на досъдебното производство за възнаграждения за вещи лица, за провеждане на
съдебно-балистична експертиза и оценителна експертиза. / Няма представени по
делото доказателства за направени разходи – извършено плащане на другите вещи
лица, изготвили ветеринарномедицинската експертиза по досъдебното
производство/.
Водим
от горното и на основание чл.378 ал.4 т.1 от НПК, съдът
Р Е Ш И
:
ПРИЗНАВА С.Н.С. - роден на *** ***, обл.В., българин, български гражданин, не
женен, не осъждан, със средно образование, не работи, с ЕГН **********, за ВИНОВЕН в това, че на 28.06.2019 г. в
гр.Д.,
като проявил жестокост към гръбначно домашно животно : петгодишно мъжко куче,
порода “Кръстоска”, на стойност 50,00 лв., собственост на Б. Е. И.
от гр.Д.,
му причинил противозаконно смърт, като деянието е извършено със средство,
опасно за живота на хора и животни – произвеждане на изстрел с пневматично
оръжие – въздушна пушка марка “Hatsan”, модел „125“, кал.6.35 мм., и на
публично място – ул.“. К.“ пред № …до ресторант „Белия брег“ – престъпление по чл. 325 Б ал.2
т.2 предл. първо и т.3 предл. първо във вр. ал.1 от НК.
На основание чл.78 А ал.1 от НК, съдът ОСВОБОЖДАВА С.Н.С. /със
снета по - горе самоличност/ от наказателна отговорност за извършеното
престъпление, като му НАЛАГА
административно наказание "ГЛОБА" в размер на 1000,00 /хиляда/ лева.
На осн. чл.301 ал.1 т.11 НПК
вещественото доказателство:
въздушна пушка марка “Hatsan”, модел „125“, кал.6.35 мм., да
бъде върнато на собственика му: Н. С. ***, с ЕГН ********** - след влизане на решението в
законна сила.
На
осн.чл.189 ал.3 от НПК ОСЪЖДА обвин. С.Н.С. /със посочена по-горе
самоличност/ да заплати по сметка на ОД-МВР-Видин, направените по делото
разноски за вещи лица в хода на досъдебното производство – общо 144,77 лв.,
възнаграждения по проведените съдебно-балистична и съдебно-оценителна
експертиза.
Решението подлежи
на обжалване и протест пред ВОС в 15-дневен срок от днес.
Районен съдия: