Решение по дело №600/2020 на Районен съд - Добрич

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

град Добрич, 27.07.2020г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ДОБРИЧКИ РАЙОНЕН СЪД, гражданска колегия, двадесети състав, в открито съдебно заседание, проведено на двадесет и трети юли две хиляди и двадесета година в състав:

                                                        РАЙОНЕН СЪДИЯ: Николай Николов

при участието на секретаря Ирена Иванова.....................................................

сложи за разглеждане гр.дело № 00600 по описа за 2020г. на ДРС, докладвано от районния съдия, и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Подадена е искова молба от П.С.Х., ЕГН ********** с адрес ***, срещу “Водоснабдяване и канализация” AД Добрич със седалище и адрес на управление: град Добрич, бул. „Трети март” № 59, ЕИК *********, представлявано от изп.директор С. Х. К., за постановяване на решение, по силата на което да се отмени Заповед № ЛС-05-86 от 17.01.2020г., с която е прекратено трудовото правоотношение на ищеца с  ответното дружество на основание чл.328, ал.1, т.6, предл.първо КТ и същият се възстанови на заеманата преди това длъжност „***”. Претендират се сторените разноски.

В исковата молба се навеждат твърдения, че между страните е сключен трудов договор, който е бил прекратен на основание чл.328, ал.1, т.6, предл.първо КТ – когато работникът не притежава необходимото образование за длъжността, за което е издадена заповед № ЛС-05-86 от 17.01.2020г. Счита се, че това уволнение е незаконно, а заповедта – назаконосъобразна. Това е така, тъй като законовата разпоредба предполага промяна в изискванията за образование за заеманата длъжност след сключване на трудовия договор. Такова изменение няма – на ищеца не му е връчвана друга длъжностна характеристика със съответната промяна за изискване по отношение на образованието, а ситуацията е известна на работодателя, който го е назначил на длъжността, знаейки за завършеното от ищеца образование. Много други работници в ответното дружество работят на длъжности като „***”, „***”, „***-помпена станция” и др., за които нямат нужното образование, но само ищецът е бил уволнен, като по този начин спрямо него се извършва дискриминация. Налице е и злоупотреба с право от страна на работодателя, тъй като ищецът е със заболяване исхемична болест на сърцето, ползващо се със закрила от КТ и прекратяване на трудовото правоотношение по друг ред ще е трудно осъществимо. Според ищеца е имало запитване до ТЕЛК по повод на предходен трудов спор, като отговорът е бил, че на лицето не следва да се прекратява договора.

В законоустановения срок не е подаден отговор на исковата молба.

         Добричкият районен съд, след като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

         Видно от трудов договор № 113 от 13.09.2010г., ищецът е бил назначен считано от 14.09.2010г. на длъжността „***” в ответното дружество със срок на изпитване по чл.70, ал.1 вр. чл.67, ал.1, т.1 КТ - след изтичане на изпитателния срок, за неопределено време. От подадената молба преди това се установява, че желанието му е било да бъде назначен на длъжността „***” или „***”, но е налице резолюция за назначаване на длъжността „***”. Приложена е длъжностна характеристика, връчена на 14.09.2010г., и служебна бележка за проведен начален инструктаж. В длъжностната характеристика е посочено изискване за образование – средно специално, придобито в строителен техникум или професионална гимназия по специалности „****”, „***”, „***” и „***”.

         От приложеното свидетелство Д № 015516 се установява, че с решение на държавната квалификационна комисия от 01.07.1974г., ищецът е завършил ПТУ по машиностроене „*** със специалност „****”, ІІ разряд.

         От приложеното свидетелство за зрелост от 07.02.1983г. се установява, че ищецът е завършил средно общо образование - гимназиален курс, ХІ клас, а зрелостен изпит – положен през януари 1983г.

         По делото е приложено ЕР № 2978 от заседание № 153 от 25.10.2016г., издадено от ТЕЛК „МБАЛ Добрич”АД за преосвидетелстване след преглед и временна неработоспособност до 25.09.2016г. Посочена е 80% трайно намалена работоспособност за 1 година. Водещата диагноза е *** – прекарани два през 2005г. и 2016г., *** ІІІ ст умерена степен сърдечна форма, ***. Заключението е, че може да работи като ***, без тежък физически труд и да не е при лоши атмосферни условия.

         По ЕР № 3652 от заседание № 177 от 14.11.2017г., издадено от ТЕЛК „МБАЛ Добрич”АД за преосвидетелстване след преглед, е посочена 53% трайно намалена работоспособност за 3 години. Водещата диагноза е *** – прекарани два през 2005г. и 2016г., *** ІІІ ст умерена степен сърдечна форма, ***, ***. Заключението е, че не може да работи като ***. Препоръчва се на работодателя да се трудоустрои на работа без тежък физически труд, нощни смени и вибрации.

         По делото са приложени: справка за лицата, заемащи длъжност „***”, „***, ***”, „***”, „*****”, „***” за района на дружеството, наличие на прекратени трудови договори на основание чл.328, ал.1, т.6 КТ към 05.2020г., споразумения към договори, сключени трудови договори към 05.2020г.

При така установената фактическа обстановка се налагат следните правни изводи:

Не се спори по делото, че между страните е имало сключен трудов договор, който по своята същност е такъв със срок за неопределено време, на длъжността „***” в район Д. Спорно е наличието на предпоставките за прекратяване на трудовото правоотношение, а при уважаване на иска - за възстановяване на предишната длъжност на ищеца.

Съдът намира, че са предявени обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1 и т.2  КТ.

В случая елементите от фактическия състав на прекратителното основание на трудовото правоотношение по чл.328, ал.1, т.6, предл.първо КТ са следните: в уволнителната заповед да са налични факти, мотиви относно това кой от двата фактически състава е налице – липса на образование или квалификация; следва да е настъпила промяна в изискванията за заемане на длъжността, установена в нормативен акт или длъжностна характеристика, която да е редовно връчена на служителя, преди връчване на уволнителната заповед; необходимо е връчването на длъжностната характеристика да предхожда уволнителната заповед, тъй като по този начин работникът/служителят разполага с възможност да представи доказателства за това, че евентуално отговаря на новите променени изисквания; промяната в изискванията трябва да следва сключването на трудовото правоотношение; работникът/служителят да не отговаря на новите променени изисквания за заемане на длъжността.

Искът по чл.344, ал.1, т.1 КТ е главен и конститутивен. Включва в себе си две искания, които са неразривно свързани – признаване уволнението за незаконно и искане на отмяна на незаконното уволнение. Ако бъде отхвърлен, решението има установително действие, а ако е уважен – конститутивно (промяна в правната действителност – от прекратено трудово правоотношение, към отмяна на прекратяването). Тежестта на доказване законосъобразността на уволнението по този иск е изцяло на работодателя, който следва да проведе пълно главно доказване на факта, че е упражнил правото си в съответствие със закона.

По релевантния за спора въпрос е налице константна и непротиворечива съдебна практика на ВКС, обективирана в редица решения, включително и в цитираното от пълномощника на ответното дружество в писменото становище Решение № 436 от 23.08.2010г. по гр.дело № 441/2009г., ІІІ г.о. на ВКС. Приема се,  че работодателят може едностранно да прекрати трудовото правоотношение при основанието на чл.328, ал.1, т.6 КТ, когато служителят не е имал изискуемото образование или квалификация още при сключване на договора, но когато изискването за образование и квалификация е било предвидено в нормативен акт. В този случай работодателят може да се позове законосъобразно на основанието по чл.328, ал.1, т.6 КТ и да прекрати трудовия договор без оглед на причината, поради която при назначението е пренебрегнал установените в нормативен акт изисквания /Решение № 134 от 17.06.2013г. на ВКС по гр. д. № 1041/2012 г., III г.о. и др./.

Изискваното образование от работодателя в случая не е нормативно закрепено, а е въведено от него с длъжностната характеристика. Още при назначението си ищецът не е отговарял на въведени изисквания по отношение на образованието за заемане на длъжността. Впоследствие не са били връчени други длъжностни характеристики. Почти десет години след първоначалното назначение работодателят е прекратил трудовото правоотношение с ищеца на основание чл.328, ал.1, т.6 КТ. При липса на промяна в изискването за образование и неустановеност на това изискване в нормативен акт, уволнителното основание по  чл.328, ал.1, т.6, предл. първо КТ не може да бъде приложено /вж. Решение № 119 от 02.06.2020г. на ОС - Добрич по в.гр. д. № 168/2020г./.

Преценката на работодателя за въвеждане на нови изисквания за образование и/или квалификация за заемане на дадена длъжност е такава по целесъобразност и не подлежи на съдебен контрол, но при наведен от ищеца довод за злоупотреба с право от страна на работодателя, както е в случая, съдът дължи проверка дали изменението в изискванията е въведено с оглед нуждите на конкретната работа или само с цел да бъде уволнен ищецът, т.е. съдът преценява дали работодателят е действал добросъвестно, в съответствие с чл.8, ал.1 КТ, тъй като контролът за законосъобразност на уволнението във всички случаи, и в частност – на основание  чл.328, ал.1, т.6 КТ, включва и преценка дали трудовите права и задължения се осъществяват добросъвестно /вж. Решение № 65 от 25.03.2019г. на ОС - Добрич по в.гр.д. № 64/2019 г., в което е цитирана голяма част от практиката на ВКС: решение № 321/31.10.2011 г. по гр. д. № 13/2011 г. на ІІІ г. о., ГК на ВКС; решение № 417/19.10.2011 г. по гр. д. № 143/2011 г. на ІV г. о., ГК на ВКС; решение № 71/24.07.2013 г. по гр. д. № 284/2012 г. на ІV г. о., ГК на ВКС; решение № 345/06.03.2014 г. по гр. д. № 3868/2013 г. на ІV г. о., ГК на ВКС; решение № 235/04.10.2017 г. по гр. д. № 4531/2016 г. на ІV г. о., ГК на ВКС и др./. В тази връзка съдът намира,  че работодателят е злоупотребил с правото си да прекрати трудовото правоотношение на ищеца. Това е така с оглед представената справка от страна на ответното дружество по отношение наличие на прекратено трудово правоотношение с лице/лица на длъжностите „***”, „***, ”, „***”, „***”, „***” на основание чл.328, ал.1, т.6 КТ към 05.2020г. От справката е видно, че от всичките посочени в списъка 63 работници вероятно само двама от тях са завършили изискуемото средно специално образование - ел.обзавеждане на промишлени предприятия, а всички останали 61 не притежават средно специално образование, придобито в строителен техникум или професионална гимназия по посочените по-горе специалности, като 14 от тях са с начално и основно образование, но никой от тези 61 работници не са уволнени  на основание  чл.328, ал.1, т.6, предл. първо КТ. Тази справка съдът приема като признание на факт по реда на чл.175 ГПК. По делото не са представени доказателства за връчвани други длъжностни характеристики, освен тази на 14.09.2010г., т.е. няма връчена нова длъжностна характеристика за заеманата от ищеца длъжност „***”.

Презумпцията за добросъвестност по чл.8, ал.2 КТ е оборена, тъй като по делото е установено, че чрез предоставените му от закона средства работодателят е целял прекратяване на трудовия договор с конкретен служител, че липсват въведени нови изисквания за изпълнение на трудовите задължения по заеманата длъжност „***” след 14.09.2010г. Уволнението на ищеца не е с оглед интереса и нуждите на работата, а единствено с цел да се прекрати впоследствие трудовия договор с този служител или да се заобиколят изискванията за подбор по чл.329, ал.1 КТ или предварителната закрила по чл.333 КТ /ищецът представя ЕР на ТЕЛК № 2978 от заседание № 153 от 25.10.2016г., издадено от ТЕЛК „МБАЛ Добрич”АД за преосвидетелстване след преглед и временна неработоспособност до 25.09.2016г. Водещата диагноза е *** – прекарани два през 2005г. и 2016г., *** ІІІ ст умерена степен сърдечна форма, ****. Заключението е, че може да работи като ***, без тежък физически труд и да не е при лоши атмосферни условия. Исхемичната болест на сърцето попада в списъка от 6 случая по смисъла на Наредба № 5 от 20.02.1987г. за болестите, при които работниците, боледуващи от тях, имат особена закрила съгласно чл.333, ал.1 Кодекса на труда/.

Предвид изложеното искът по чл.344, ал.1, т.1 КТ следва да бъде уважен, като уволнението на П.С.Х. бъде признато за незаконно, а заповед № ЛС-05-86 от 17.01.2020г. отменена.

Искът за възстановяване на предишна работа – 344, ал.1, т.2 КТ, е конститутивен, като предпоставките са две: уважаване на главния иск по т.1, както и наличие на безсрочно трудово правоотношение или срочно такова, което да прави възможно възобновяване на трудово-правната връзка към момента на постановяване  на съдебното решение. Това право на работника/служителя възниква от незаконното уволнение и то предпоставя признаването му за незаконно и неговата отмяна, но също така и съществуване към момента на постановяване на решението на материалното субективно преобразуващо право на възстановяване. В случая е безспорно установено наличие на сключен преди уволнението трудов договор между страните за неопределено време, поради което акцесорният иск за възстановяване на ищеца на предишната работа – „***”, също се явява основателен и следва да се уважи.

Предвид изхода на спора, на основание чл.78, ал.1 ГПК ответникът дължи на ищеца 750 лева заплатено адвокатско възнаграждение. За уважените искове на основание чл.78, ал.6 ГПК работодателят дължи държавна такса от общо 100 лева – по 50 лева за всеки от неоценяемите искове, вносима по сметка на ДРС.

Водим от горното, Добричкият районен съд

 

Р  Е  Ш  И:

 

ПРИЗНАВА ЗА НЕЗАКОННО И ОТМЕНЯ на основание чл.344, ал.1, т.1 КТ уволнението на П.С.Х., ЕГН ********** с адрес ***, сторено със Заповед № ЛС-05-86 от 17.01.2020г., издадена от изп.директор на “Водоснабдяване и канализация” AД Добрич със седалище и адрес на управление: град Добрич, бул. „Трети март” № 59, ЕИК *********, Саркис Харутюн Караджиян.

ВЪЗСТАНОВЯВА на основание чл.344, ал.1, т.2 КТ П.С.Х., ЕГН ********** с адрес ***, на заеманата преди уволнението длъжност  „***” във “Водоснабдяване и канализация” AД Добрич със седалище и адрес на управление: град Добрич, бул. „Трети март” № 59, ЕИК *********.

ОСЪЖДА “Водоснабдяване и канализация” AД Добрич със седалище и адрес на управление: град Добрич, бул. „Трети март” № 59, ЕИК *********, да заплати на П.С.Х., ЕГН ********** с адрес ***, сумата от 750 лева (седемстотин и петдесет), представляваща сторени разноски по делото.

ОСЪЖДА “Водоснабдяване и канализация” AД Добрич със седалище и адрес на управление: град Добрич, бул. „Трети март” № 59, ЕИК *********, да заплати сумата от 100,00 лева (сто), представляваща държавна такса, по сметката на ДРС.

РЕШЕНИЕТО  подлежи  на  въззивно обжалване  пред  Добричкия окръжен съд  в двуседмичен срок, считано от датата за обявяване на решението, посочена на страните в открито съдебно заседание, а именно 27.07.2020г.

 

Районен съдия: