РЕШЕНИЕ
№
гр.София, 25.07.2018 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, I - 16
състав, в публичното съдебно заседание на осемнадесети
юни през две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА
МАВРОВА
при участието на секретаря Александрина Пашова, като
разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 3706 по описа за 2015 г. по
описа на СГС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са от „Р.(Б.)“ ЕАД
срещу С.А.Б. обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 79,
ал. 1 и чл. 86 ЗЗД, вр. чл. 430 ТЗ за осъждането на ответницата да заплати на
ищеца суми, дължими по договор за банков кредит от 27.12.2007 г. и анекс
№1/28.12.2009 г. към него, както следва: - 31 026,29 лв. – главница, ведно
със законната лихва върху главницата от подаване на исковата молба в съда до
окончателното плащане; 4544,38 лв. - редовна лихва за периода 05.08.2011 г. -
02.09.2012 г. вкл.; 1502,47 лв. - наказателна лихва за периода 05.09.2011 г. -
13.11.2012 г. вкл.; 1130,24 лв. - лихва, дължима съгласно чл. 1 от анекс № 1 от
28.12.2009 г. за периода 05.12.2009 г. до 04.03.2010 г. вкл.; 154,26 лв. –
комисионна управление, дължима съгласно чл. 4.4., втори абзац от договора за кредит
за периода 05.01.2011 г. – 04.01.2012 г.
Първоначално производството
е образувано по реда на чл. 422 ГПК след постъпило възражение по чл. 414, ал. 1 ГПК от длъжника С.А.Б. по повод издадена срещу нея в полза на „Р.(Б.)“ ЕАД
заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК по ч.гр.д. №54937/2012 г., по описа на
СРС, 120 състав. Предвид обезсилването в хода на настоящото производство на
заповедта за изпълнение, по молба на ищеца от 20.10.2014 г., с определение от
06.02.2017 г., съдът е допуснал изменение в петитума на исковете срещу
ответницата от установителни в осъдителни.
Ищецът твърди, че по силата
на сключения между страните по делото договор за банков кредит от 27.12.2007 г.
е предоставил на С.А.Б. сумата от 32 516,69 лв.. Сочи, че условията по
кредита са предоговаряни с анекс
№1/28.12.2009 г., като кредитополучателят е допуснал просрочеие на 12
погасителни вноски, дължими за периода 05.09.2011 г. до 05.08.2012 г., поради
което считано от 03.09.2012 г. е обявила всички дължими суми за предсрочно
изискуеми с едностранно предизвестие, връчено му на 01.09.2012 г. по реда на
чл. 12.7. от Договора за кредит. Евентуално поддържа, че ако се приеме
нередовно уведомяване на С.А.Б. за обявената предсрочна изискуемост, то такава
е настъпила с връчване на препис от исковата молба на ответницата.
Ответницата С.А.Б. оспорва
предявените искове по основание и размер. Възразява, че не й е връчван погасителен план, както и
че не е надлежно уведомена за обявения за предсрочно изискуем остатък от кредита.
Излага, че кредиторът неправомерно е
увеличил приложимия по кредита размер на възнаградителната лихва от 11,25 % на
14,25 %. В тази връзка счита, че клаузите на чл. 4.2, чл. 4.7 от Договора за
кредит и чл. 7 от анекс №1 към него, даващи право на кредитора да променя
едностранно размера на възнаградителната лихва са нищожни като неравноправни по
смисъла на чл. 143, т. 10 и т. 12 от ЗЗП. Поддържа, че на същото основание
неравноправна се явява и клаузата на чл. 4.5 от договора за кредит, предвиждаща
при забава в плащането на дължими суми по кредита, кредитополучателят да дължи
наказателна лихва върху цялата усвоена и непогасена главница, а не само върху забавените
изискуеми суми. Счита, че нищожността на сочените клаузи, доколкото касае
същественото съдържание на договора за кредит, води и до нищожност на целия
договор за кредит.
В допълнителната искова
молба ищецът оспорва възраженията на ответницата за неравноправност на
процесните договорни клаузи, като твърди, че лихвеният процент е съобразен с изменението
на обективни пазарни критерии, а освен това клаузите са индивидуално
договорени.
Съдът,
като взе предвид доводите на страните и след преценка на събраните по делото
доказателства, при спазване на разпоредбите на чл. 235 ГПК, намира от
фактическа и правна страна следното:
За
да бъдат уважени предявените от ищеца осъдителни искове с правно основание чл.
79 и чл. 86 ЗЗД, вр. чл. 430 ТЗ, в тежест на ищеца
е да се докаже, че между него и ответника е съществува действително
облигационно правоотношение по договор за банков кредит, по който банката е
предоставила договорената сума, както и че са налице предпоставките за
обявяване на кредита за предсрочно изискуем и банката е упражнила надлежно
правото си за обявяване на кредита за предсрочно изискуем, включително, че е
уведомила длъжника за това обстоятелство.
В
тежест на ответницата е да установи неравноправността на посочените в отговора
на исковата молба клаузи от договора за банков кредит, както и че е изпълнявала
точно и в срок задълженията си по предоставения кредит.
Между
страните по делото не съществува спор, че са сключили договор за банков кредит
от 27.12.2007 г., със срок на издължаване до 05.12.2027 г., платим на 240
месечни анюитетни чесечни вноски, както и че на С.А.Б. е била предоставена
договорената сумата от 32 516,69 лв. Безпротиворечиво е и обстоятелството,
че процесният договор за кредит е изменен с анекс №1 от 28.12.2009 г., като по
силата на чл. 7 от него страните са увеличили първоначално договорения размер
на възнаградителната лихва от 11,25 % на 14,25 %. С анекса е постигната
договорка задължението за следващите три лихвени плащания, считано от датата на
влизане в сила на анекса, да бъде погасено на три равни вноски, заедно с
месечните вноски по кредита, дължими за периода 05.01.2013 г. – 05.03.2013 г.,
на пето число на месеца.
По
отношение на своевременно релевираното възражение за нищожност на клаузите на
чл. 4.2 от договора за кредит и чл. 7 от Анекс №1 като неравноправни по смисъла
на чл. 143 ЗЗП, съдът намира за основателни. С чл. 4.1 от договора за кредит страните
са се споразумели за ползвания кредит, кредитополучателят да заплаща на Банката
годишна лихва в размер на 11,25 % за целия срок на кредита, формирана от
поменлива компонента - Стойност на банковия ресурс, определен от Банката (СБР)
+ 6,25 пункта надбавка годишно, като СБР
представлява лихвения процент по междубанковите депозити за съответния период и
валута по котировка "предлага" плюс законоустановените разходи на
Банката, в т.ч. за поддържане на ЗМР и свързаните с Фонда за гарантиране на
влоговете, изчисляван текущо от отдел "Ликвидност и инвестиции" при
Банката.
В
чл. 4.2 от договора за кредит е предвидено, че при промяна на пазарните
условия, Банката може едностранно да променя Лихвата в частта СБР, като новият
лихвен процент влиза в сила от датата, посочена в уведомлението до
Кредитополучателя. По силата на анекс №1/28.12.2009 г. към договора за кредит страните
са потвърдили, че приложимата по кредита лихва е в размер на СБР за лева, плюс
6,25 пункта надбавка, като към датата на подписването на анекса годишната лихва
е в размер на 14.25%. С чл. 6 от анекса е дадена и по-детайлна дефиниция на
СБР.
Процесният
договор за кредит, независимо че е обезпечен с ипотека, попада в предметния
обхват на ЗЗП, тъй като ответницата е потребител по смисъла на §13, т. 1 ДР от
ЗЗП, а банката – търговец по смисъла на § 13, т. 2 ДР от ЗЗП.
Като
договор за финансова услуга, договорът за кредит принципно попада в кръга
сделки, за които важи изключението за потребителска защита по ЗЗП, съгласно
хипотезата на чл.144 ал. 3, т. 1 ЗПП, тъй като цената на кредитирането е
свързана с влиянието на външни за кредитодателя фактори, породени от
въздействието на свободния пазар. За да е налице изключението на чл. 144 ал. 3
т. 1 ЗПП, обаче методът на изчисление на съответния лихвен процент трябва да
съдържа ясно и конкретно разписана изчислителна процедура, предвиждаща вида,
количествените изражения и относителната тежест на всеки от отделните
компоненти - пазарни индекси и/или индикатори. Посочването само на факторите,
чието изменение не зависи от доставчика на финансови услуги, макар да обосновава
обективно изменението, не е достатъчно, след като в тези клаузи не се съдържа
ясно и разбираемо за средния потребител описание на начина, по който, предвид
настъпилите изменения в съответния финансов индекс, валутен курс и др., ще се
формира новия лихвен процент. В случая, макар и банката да е посочила обективни
критерии, изменението на които би довело до необходимост от промяна на лихвения
процент в частта променливата компонента – СБР, единствено нейно правомощие е
да прецени дали да променя лихвения процент, от кой момент да го извърши, и със
стойност, която кредиторът счита, че отговоря на неговия стопански интерес. Не
е установен конкретен начин, по който би могло да се достигне до автоматична
промяна в БЛП (посочено е, че банката „може“ да извърши такава промяна) като
съобразно принципа на добросъвестността, размерът на лихвата да претърпи в
съответен период от действието на договора за банков кредит изменение чрез
неговото увеличение или намаление. Действително, според приетата двойна съдебно-счетоводна
експертиза лихвеният процент по кредита, след като първоначално е бил
увеличаван, впоследствие е бил и намаляван (без да достига първоначално
договорения размер от 11,25 %), но както се посочи, клаузите на договора не
предписват ясни правила, с които да се обоснове конкретния размер на промяната
на лихвата, а това е оставено на преценката единствено на кредитора. Ето защо и
съдът намира, че клаузите на чл. 4.2 от договора и чл. 7 от анекс №1 противоречат на изискването
за добросъвестност и водят до значително неравновесие между правата и
задълженията на търговеца или доставчика и потребителя, поради което покриват
общия фактически състав на чл. 143 от ЗЗП и са неравноправни.
По
делото не се установи процесните клаузи да са индивидуално уговорени по смисъла
на 146, ал. 1 ЗЗП, каквито биха били
тези, при които договорът е сключен при по-благоприятни и/или различни условия
от стандартно предлаганите от банката на други потребители. Въпреки че с анекс
№1/28.12.2009 г. към договора за кредит, ответницата се е съгласили с новия
приложим лихвен процент от 14,25%, доколкото същият е бил увеличен въз основа
на неравноправни клаузи от договора за кредит, то и не може да се приеме, че в
случая е налице индивидуално договаряне, дерогиращо предоставената й от
ЗЗП потребителска защита.
По
отношение на клаузата на чл. 4.5 от договора за кредит в частта, предвиждаща
при забава наказателната лихва да бъде начислявана върху цялата усвоена и
непогасена главница, съдът намира за неотносимо към спора, тъй като съгласно
приетите по делото двойна и единична съдебно-счетоводни експертизи, се установява,
че банката е начислявала наказателна лихва единствено върху размера на
главница, представляваща част от падежиралата и непогасена анюитетна вноска. По
същите съображения не следва да бъде обсъждано и възражението за
неравноправност на клаузата на чл. 4.7 от договора за кредит, тъй като
предвижданото увеличение на лихвата касае хипотезата, при която
кредитополучателят промени работодателя си и то само ако по кредита са
използвани преференциални условия, произтичащи от предоставени на самия
работодател преференции – обстоятелства, които нито се твърдят от страните по
делото, нито се установяват от представените по делото доказателства. Следва да
се отбележи, че констатираната нищожност на клаузите от договора за кредит,
касаещи увеличаването размера на възнаградителната лихва, противно на
поддържаното от ответницата, не обуславят нищожност на целия договор за кредит,
доколкото клаузата на чл. 4.1 от договора, определяща приложимия годишен лихвен
процент за възнаградителната лихва в размер на 11,25 %, е действителна.
Ищецът
основава претенциите си на настъпила предсрочна изискуемост, поради
непогасяването на дължими вноски по кредита от страна на ответницата.
Съгласно
мотивната част на т.18 от Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. по тълк. дело
№ 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, обявяването на банковия кредит за предсрочно
изискуем представлява изменение на договора,
което за разлика от общия принцип в чл.20а, ал.2 ЗЗД, настъпва с волеизявление
само на едната от страните и при наличието на две предпоставки: обективният
факт на неплащането и упражненото от кредитора право да обяви кредита за
предсрочно изискуем и изявление на кредитора, че ще счита целия кредит или
непогасения остатък от кредита за предсрочно изискуеми, включително и за
вноските с ненастъпил падеж, които към момента на изявлението не са били
изискуеми. Прието е, че предсрочната изискуемост има действие от момента на
получаване от длъжника на волеизявлението на кредитора, ако към този момент са
настъпили обективните факти, обуславящи настъпването й.
В конкретния случай, от приетата по
делото двойна съдебно - счетоводна експертиза се установява, че последната
погасена вноска е с падеж 05.08.2011 г., а на 08.10.2012 г. е извършено частично погасяване на вноската с
падеж 05.09.2011 г., като последващите я падежирали вноски са останали изцяло
неплатени. Доказателства в обратен смисъл не са ангажирани от ответницата.
Следователно, на основание чл.10.2, вр. чл. 9.1 от договора за кредит,
доколкото е налице просрочие по кредита за период по-дълъг от 45 дни, са
настъпили обективните факти, обуславящи обявяването на предсрочната
изискуемост. Противно на поддържаното от ищеца обаче, волеизявлението на
банката до кредитополучателя, че ще счита кредита за предсрочната изискуем, не
се установява да е сведено до знанието на длъжника с изпратеното му 15.08.2012
г. писмо, тъй като на същото е отбелязано, че пратката не е потърсена от получателя. Обратното не следва от клаузата
на чл. 12.7 от договора, предвиждаща всички уведомления и изявления във връзка с договора да бъдат
направени в писмена форма и „ще се считат получени от кредитополучателя ако по
факс, чрез лично доставяне или чрез изпращане по пощата или куриерска фирма с
обратна разписка“, достигнат до адреса за кореспонденция на кредитолучателя,
посочен в договора или в уведомлението за промяна на адреса. От съдържанието на
процесната клауза не е ясно с кое точно действие е налице „достигането“ на
писмото до адреса за кореспонденция и макар и допустимо, фингираното връчване
следва да е уговорено при ясно определени предпоставки и с конкретно предвидени
последици, каквито обаче не се съдържат. Отделно от това, посоченият в писмото
адрес е различен от този в договора за кредит,
а по делото не са ангажирани доказателства от кредитора, същият да е бил
уведомяван от кредитополучателя за подобна промяна.
Независимо от гореизложеното, с
връчването на препис от настоящата искова и на приложената към нея книжа на
ответницата на 09.01.2015 г., следва да се приеме, че волеизявлението на
банката до С.Б., че обявява вземането си по договора за кредит за предсрочно
изискуемо, е достигнало до нейното знание и към този момент е породило своето
действие. Предвид, че депозираната от ищеца по реда на чл. 214 ГПК молба от
20.10.2014 г. за преминаване от установителни в осъдителни искове е била уважена,
но доколкото банката надлежно не е извършила увеличаване на претенциите си, то
и съдът е обвързан от заявения в молбата петитум, както по отношение размера на
претендираните суми, така и за съответните периоди. При това положение и с
оглед установеното в двойната ССЕ, дължимата и непогасена главница към
09.01.2015 г. е в размер на 31 026,38 лв., като искът следва да бъде
изцяло уважен. При съобразяване на заключението на вещите лица се установява,
че дължимата редовна (възнаградителна) лихва за периода 05.08.2011 г. -
02.09.2012 г. е в размер на 4544,38 лв.; наказателна лихва за периода
05.09.2011 г. - 13.11.2012 г. е в размер на 1502,47 лв; дължима, съгласно чл. 1
от анекс № 1 от 28.12.2009 г., лихва за периода 05.12.2009 г. до 04.03.2010 г. е
в размер на 1130,24 лв.; комисионна управление, дължима съгласно чл. 4.4.,
втори абзац от договора за периода 05.01.2011 г. – 04.01.2012 г. - 154,26 лв.;
поради което предявените от ищеца искове се явяват изцяло основателни. Предвид,
че вземането е обявено за предсрочно изискуемо с връчването на исковата молба
на ответницата на 09.01.2015 г., от този момент следва да бъде начислена и
законна лихва за забава, поради което искането на банката за присъждането на
такава от датата на исковата молба се явява неоснователно.
При
този изход на спора, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК ответницата следва
да бъде осъдена да заплати на ищеца разноски за настоящото делото в общ размер
на 2432,92 лв., от които 850 лв. – депозит за вещи лица (л. 103 и л. 132),
1582,92 лв. – държавна такса и 200 лв. – юрисконсултско възнаграждение.
Предвид
изложените съображения, съдът
ОСЪЖДА С.А.Б.,
ЕГН **********, с адрес ***, със съдебен адрес ***, чрез адв. П. М., да заплати
на „Р.(Б.)“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, р-н „*********,
на основание чл. 79, ал. 1 и чл. 86 ЗЗД, вр. чл. 430 ТЗ, суми, дължими по
договор за банков кредит от 27.12.2007 г. и анекс №1/28.12.2009 г. към него,
както следва: 31 026,39 лв.-
изискуема главница, ведно със законната лихва от 09.01.2015 г. до окончателното
погасяване на вземането; 4544,38 лв. - възнаградителна лихва за периода
05.08.2011 г. - 02.09.2012 г.; 1502,47 лв. - наказателна лихва за
периода 05.09.2011 г. - 13.11.2012 г.; 1130,24 лв. - лихва, дължима
съгласно чл. 1 от анекс № 1 от 28.12.2009 г. към договора за кредит за периода
05.12.2009 г. до 04.03.2010 г.; 154,26 лв. – комисиона за управление на
кредита за периода 05.01.2011 г. – 04.01.2012 г.; КАТО ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 86,
ал. 1 от ЗЗД за претендираната законната лихва върху главницата за периода 24.07.2013
г. - 08.01.2015 г..
ОСЪЖДА С.А.Б.,
ЕГН **********, с адрес ***, със съдебен адрес ***, чрез адв. П. М., да заплати
на „Р.(Б.)“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, р-н „*********, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК,
разноски за настоящото производство в общ размер на 2432,92 лв.
РЕШЕНИЕТО може да се
обжалва с въззивна жалба пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от
връчването му.
СЪДИЯ: